№ 4018
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. С.ов
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100502881 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците С. Н. М., Е. П. М., С. К. М., К. В. М.,
М. Н. Н., М. Н. Н., Н. А. Н., Ю. М. Н., В. М. Н., Р. М. С., В. М. С., Ж. И. К., С. А. С., В.
Н. К., и новоконституираните ищци Т. К. Д. и Г. К. Ч. – наследници на починалата в
хода на делото В.а И. Н., всички чрез адв. К., срещу решение № 20100200/11.08.2023г.,
постановено по гр.дело № 10935/2017 год. по описа на СРС, 118-и състав, с което
предявените срещу ответниците З. В. И., Р. В. М., Д. И. П., П. И. Г., и И. Г. М. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищците са
собственици на общо 211.50/318 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 327 кв.м (по
документи за собственост 318 кв.м), представляващо ПИ с предишен идентификатор
68134.406.141 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2020г. на
Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. София, район Оборище, ул.
„*********, от кв. 584, местн. „Л.Димитрова“, при съседи: 68134.406.143,
68134.406.140, 68134.406.129 и 68134.406.147, за който съгласно скица №
7986/08.02.2013г., издадена от АГКК, по стар регулационен план е отреден парцел XII-
483, 484, кв. 584, а съгласно действащата КК - заснет като два имота с идентификатори
68134.406.181 и 68134.406.182, за които съгласно ЧРП на местн. „Зона Г-13-юг“, кв.
584, одобрен със Заповед № РД-09-50-44/30.01.1998г. на гл.архитект са отредени УПИ
XII-484 и УПИ XVIII-483 и е оставено без уважение искането на ищците за отмяна, на
1
основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на нотариален акт № 161/22.07.2016г., том 104, рег. №
44879 на СВ – гр. София, издаден по обстоятелствена проверка.
Във въззивната си жалба ищците развиват подробни съображения за
неправилност на постановеното съдебно решение. Иска се въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение, и да уважи предявените искове и искането по чл. 537,
ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
името на ответника И. Г. М., чрез адв. Б. Б. – особен представител. Намира въззивната
жалба за неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответниците З. В. И. и Р. В. М., чрез адв. М. Б.. Намират въззивната жалба за
неоснователна и молят обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.
Ответниците Д. И. П. и П. И. Г. не са депозирали писмен отговор на въззивната
жалба. В хода на въззивното производство, чрез новоупълномощения си представител
адв. Б., оспорват жалбата като неоснователна.
Настоящият въззивен състав при извършена проверка по чл. 269 ГПК намира, че
са налице основания за обезсилване на обжалвания съдебен акт в поради следното:
В хода на въззивното производство е установено, че на 21.10.2020г., преди
приключването на устните състезания пред първата инстанция (на 28.02.2023г.),
починала ищецът В.а И. Н., като нейни законни наследници са децата й – Т. К. Д. и Г.
К. Ч.. На основание чл. 227 ГПК, с разпореждане от 20.11.2023г., същите са
конституирани по делото на мястото на починалия ищец В.а И. Н..
От изложеното следва, че първоинстанционният съд разгледал делото и
постановил обжалваното решение при участие на страна, загубила процесуалната си
правоспособност преди приключването на устните състезания пред СРС.
В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и
правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната
правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е
взел участие в процеса, както и кога това обстоятелство е станало известно на съда,
пред който делото е висящо. Практиката на ВКС, и по сега действащия, и по
отменения ГПК, е константна, че когато страната е починала след приключване на
устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като
делото е разгледано с нейно участие. Съдебното решение е недопустимо обаче в
случай, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните
състезания. Посоченото разрешение съответства и на изричната разпоредба на чл. 229,
ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на
съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на
съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди
2
края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила
процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна-
правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от
категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи
служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по
съществото на спора. В този смисъл Решение № 14 от 02.03.2022г. по гр.д. №
997/2021г., III г.о. на ВКС, в което е цитирана изобилна съдебна практика, Решение №
50181 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 3885/2021 г., IV г. о. на ВКС и др.
Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна
процесуална предпоставка е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-
горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение
подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от предходната
инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта
на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници.
Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено,
а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, който следва да повтори
процесуалните действия, извършени след смъртта на починалия ищец В.а И. Н., с
участието на нейните наследници и процесуални правоприемници, с което да се
обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт.
Отговорността за разноските, направени от страните в производството по
делото, включително пред настоящата инстанция, следва да бъде разпределена от съда
при новото разглеждане на делото - съобразно неговия изход и съгласно разпоредбите
на чл. 78 и чл. 81 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20100200/11.08.2023г., постановено по гр.дело №
10935/2017 год. по описа на СРС, 118-и състав, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4