РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. ХАСКОВО, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. М. К.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500632 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 716/30.12.2024 година, постановено по гр.д. №
561/2024 година на РС-Казанлък, е отхвърлен предявеният от А. И. Б. от ***
против НУ „Св. Паисий Хилендарски“ – с. Зимница, община Мъглиж главен
иск, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 357 ал. 1 от КТ, за
приемане за установено, че трудовото правоотношение на ищцата, като *** на
училището-ответник, съществува, тъй като не е прекратено със заповед № РД-
07-3/28.07.2022 година на Началника на РУО – Стара Загора.
Със същото решение са отхвърлени и предявените при условията на
евентуалност обективно кумулативно предявени искове с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ за признаване на уволнението, извършено със
заповед № РД-07-3/28.07.2022 година на Началника на РУО – Стара Загора за
незаконна и неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа – „**“ на НУ „Св. Паисий Хилендарски“ – с. Зимница,
общ. Мъглиж, област Стара Загора.
С оглед изхода на делото, РС-Казанлък е възложил сторените от
1
ответника деловодни разноски на ищцата.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата
А. И. Б., която подава въззивна жалба чрез упълномощен адвокат. Въвеждат се
оплаквания за нищожност, алтернативно – недопустимост, алтернативно –
неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
несправедливост. Въззивницата счита, че районният съд се е произнесъл по
непредявен иск – в частта на решението по чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 357 ал.
1 от КТ. На второ и главно място - въззивницата настоява, че атакуваната от
нея заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е издадена от
некомпетентен орган. Излага твърдения в смисъл, че уволнителната заповед
не е подписана от титуляря – началник на Регионално управление на
образованието – Стара Загора, а от лице без надлежно делегирана власт да
упражнява функции на работодател. В тази връзка сочи, че единствено
Министърът на образованието и науката е компетентен да назначи началника
на РУО. А следователно, единствено Министърът на същото министерство
може да определи заместващо лице с работодателски правомощия, каквито
лицето С. Б., подписала уволнителната заповед, не притежава. С тези и
останалите доводи се правят искания за обезсилване, евентуално отмяна на
атакуваното решение и за уважаване на исковете така, както са предявени.
Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Начално училище „Свети
Паисий Хиляндарски“ подава писмен отговор, с които оспорва изцяло
въззивната жалба. Изразява становище за правилност – законосъобразност и
обоснованост на атакуваното решение и моли за потвърждаването му.
Настоява, че заместването на титуляря – началник на РУО в случая е било в
хипотезата на чл. 4 ал. 2 от ПУФРУО, а следователно началникът на РУО сам е
имал правото да назначи свой заместник. Претендира деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
преценка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред РС-Казанлък е образувано по искова молба на
А. И. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.
2
357 ал. 1 от КТ (главен), както и обективно кумулативно съединени искове по
чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ (при условията на евентуалност). Ищцата е
изложила фактически твърдения в следния смисъл:
Тя е била назначена по трудов договор за ** на училище, подчинено
на Регионалното управление на образованието (РУО). На 28.07.2022 година е
издадена заповед за дисциплинарно уволнение от началника на РУО.
Заповедта е мотивирана с твърдения за нарушения на трудовата дисциплина,
извършени от въззивницата. Жалбоподателката оспорва заповедта, като
твърди, че тя е издадена от некомпетентен орган и е нищожна. Имплицитно е
въведено възражение за нищожност на Заповед № ЧР-01-27/21.07.2022 година
на Началника на РУО – Стара Загора за определяне на заместник за два дни,
включително за датата, на която е издадена уволнителната заповед.
Ответникът е оспорил исковете. По първия иск е изложил твърдение,
че актът на дисциплинарно уволнение е бил реализиран от надлежно
натоварен заместник на титуляря-началник на РУО.
По делото не е спорно, че ищцата е заемала длъжността „***“ на
Начално училище „Св. Паисий Хилендарски“ – с. Зимница, община Мъглиж,
област Стара Загора. Със Заповед № РД-07-3/28.07.2022 година, подписана от
С. Б., изпълняваща функциите на ** на РУО, на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 188, т. 3 КТ. По делото се
представя Заповед № ЧР-01-27/21.07.2022 година на ** на РУО-Стара Загора
М. Й., която ответникът сочи като основание за упражняване на
работодателска власт от страна на С. Б. Видно от заповедта, С. Б. е
определена да замества титулярния ** на РУО М. Й.-С., за два дни – 28 и
29.07.2022 година. По делото не се спори, че не е издавана заповед на
министъра на образованието и науката за определяне на лице, временно
изпълняващо длъжността ** на РУО.
Предвид начина, по който ищцата отправя искането си към съда по
първия от исковете, (определен от нея като главен) ХОС приема, че се касае за
иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 357 ал. 1 от КТ.
Искът за установяване съществуването на трудово правоотношение има за цел
съдът да признае, че между ищеца и ответника съществува (или е
съществувало) валидно трудово правоотношение — било то по трудов договор
или възникнало по силата на закона. В настоящото производство този иск е
3
предявен в хипотезата, когато работникът иска да се признае, че
прекратяването на ТПО не се е състояло и трудовото правоотношение е
продължило да съществува. В тази връзка именно се твърди нищожност на
заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение, което следва да се
третира като имплицитно възражение, а не самостоятелен иск с отделен
предмет.
Главният от спорните въпроси по делото е досежно това – лицето,
подписало заповед за дисциплинарното уволнение, притежавало ли е
компетентност да я издаде. Респективно – дали със Заповед № ЧР-01-
27/21.07.2022 година на ** на РУО-Стара Загора М. Й. е била делегирана
надлежно работодателска власт на С. Б., предвид че се касае за заместване
само за два работни дни, в хипотезата на чл. 4 ал. 2 от ПУФРУО. Решаването
на този въпрос е релевантно при преценка на основателността на оплакването
на въззивницата за издаване на уволнителната заповед от лице без съответна
компетентност.
ХОС счита, че правната природа на издадената от работодател, който
поначало има функции на административен орган, заповед на заместване на
отсъстващ служител не е такава на административен акт, тъй като не се издава
от административен орган в изпълнение на властнически правомощия. Касае
се за частноправен акт, ето защо нормата на чл. 17 ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Но съдът, сезиран с иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ може и следва
да провери този частноправен акт на работодателя, доколкото неговата
законосъобразност в смисъл съответствие с посочените законови разпоредби,
на които е базирано неговото приемане, спада към преценката на
законосъобразността на самото уволнение.
За да се отговори на този въпрос е необходимо да се изследва
ерархичната структура на регионалните управления на образованието (РУО)
и статута на техните началници като органи на изпълнителната власт на МОН.
Според чл. 252 ал. 1 от ЗПУО, регионалните управления на образованието са
териториални администрации към министъра на образованието и науката за
управление и контрол на системата на предучилищното и училищното
образование. Началникът на РУО представлява министъра на териториално
ниво. Той има делегирани правомощия, включително работодателска власт
спрямо служителите в РУО и директори на училища (в определени хипотези).
4
Няма спор, че предвид вида и мястото на училището-ответник в
ерархичната структура на МОН, намира приложение разпоредбата на чл.
217, ал. 2 от ЗПУО. Началникът на регионалното управление на образованието
се назначава от министъра на образованието и науката (чл. 254 ал. 1 ЗПУО),
следователно министърът е назначаващият орган и пряк ръководител на
началника на РУО.
На следващо място, разпоредбата на приложимия в случая закон - чл.
84, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) предвижда ред за възлагане
на изпълнението на длъжността на отсъстващ държавен служител на друг
такъв. Систематичното тълкуване на тази норма във връзка с чл. 254 ал. 1 от
ЗПУО налага извода, че само министърът на образованието и науката, като
назначаващ орган, може да издаде заповед за заместване на началник на РУО с
пълен обем на функциите му, независимо от причината за отсъствието му –
било то временна неработоспособност, платен отпуск или командировка.
Изключение представляват случаите, за които е създадено правилото по чл. 4
ал. 2 от ПУФРУО.
Началникът на РУО не е самостоятелен работодател в пълния смисъл
на думата, а упражнява делегирана работодателска власт по силата на
вътрешни актове на министъра на образованието и науката. Той не може да
делегира тази власт по свое усмотрение, освен ако такава възможност не е
изрично предвидена в закон или акт на министъра. В правомощията на
началника на РУО е да издаде заповед с вътрешнослужебен характер
(например определяне кой да подписва писма или да организира текущата
дейност). Именно за такива случаи е установено изключението,
регламентирано с правилото по чл. 4 ал. 2 от ПУФРУО. Нормата, обаче, не
позволява прехвърляне на работодателска власт върху заместника по
усмотрение на началника на РУО: тя има организационен и функционален
характер. Въз основа на тази разпоредба може да се уреди кой да изпълнява
текущи административни задачи, но не и да упражнява дисциплинарна власт
над директор на училище, който юридически е отделно юридическо лице.
Акт за делегиране на работодателска власт, издаден от началника на РУО,
надхвърля организационните функции и попада в обхвата на чл. 254 ал. 2 от
ЗПУО и чл. 84 ал. 2 от ЗДСл, където компетентен орган е министърът.
Впрочем, в процесната Заповед № ЧР-01-27/21.07.2022 година на
5
Началника на РУО – Стара Загора не съществува съдържание, от което да се
направи извод, че с нея се делегира, в това число, упражняването на
работодателска власт, включително налагане на дисциплинарни наказания.
Така издадената заповед е за заместване с цел осигуряване на нормалното
поддържане на вътрешната оперативна дейност на РУО. Да се приеме
противното би означавало, че с акт от по-ниска степен – чл. 4 ал. 2 от
ПУФРУО се отменят правилата, създадени със закон (чл. 254 ал. 2 от ЗПУО и
чл. 84 ал. 2 от ЗДСл) - органът, който определя кой служител ще изпълнява
функциите на началника на РУО е Министърът.
С оглед тези изводи се налага заключение, че лицето, подписало
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е
действало при липса на надлежно делегирана работодателска власт.
Дисциплинарната заповед, издадена от некомпетентно лице, е
незаконосъобразна, защото нарушава изискването на чл. 192, ал. 1 КТ за
компетентен орган. Съставите на ВКС трайно приемат, че липсата на
компетентност при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение
представлява самостоятелно основание за нейната отмяна.
Доколкото се касае за незаконосъобразност на акта за дисциплинарно
уволнение, а не неговата нищожност, то няма основание да се приеме, че
атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение не съществува в правния
мир, а трудово правоотношение на ищцата продължава да съществува. От тук,
предявеният от ищцата Б. главен иск се явява неоснователен. Макар и по
други съображения, РС-Казанлък в тази част е стигнал до същия краен извод.
Ето защо решението му в частта, в която е отхвърлен искът за установяване
съществуването на трудово правоотношение, следва да бъде потвърдено.
Само за пълнота е необходимо да се посочи следното: Съдът,
разглеждащ спора по чл. 344 ал. 1 от КТ има правомощието да се произнесе
досежно съответствието със закона само на тези частноправни актове на
работодателя на ищеца-служител, които имат пряко значение за
законосъобразността на самото уволнение. В този смисъл, съдът не може да
ревизира представения по делото трудов договор, сключен с новия ** на
училището-ответник К., подписала договор за процесуално представителство
за настоящото производство. Така, трудовият договор на ** Б. К., в
съвкупност с писмо вх. № 9057/11.09.2025 година на РУО-Стара Загора дават
6
достатъчно основание за извода, че ответникът НУ „Св. Паисий Хилендарски“
– с. Зимница е представляван надлежно от упълномощен адвокат К.. Ето защо
съдът намира доводите на въззивника за съществено нарушение на
процесуалните правила поради ненадлежно представляване на училището-
ответник за неоснователни. Друг е въпросът, че страната разполага с подобно
възражение за нарушение само на свои процесуални права, а не на тези на
насрещната страна.
С оглед потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за
произнасянето по главния иск, съдът следва да се произнесе по искове,
предявени от ищцата като евентуални, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2
от КТ – за признаване на извършеното уволнение за незаконосъобразно и
неговата отмяна, както и за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението работа.
Както вече бе прието по-горе, атакуваната с иска по чл. 344 ал. 1 т. 1
от КТ заповед № РД-07-3/28.07.2022 година на Началника на РУО-Стара
Загора, за налагане на ищцата Б. на наказание „дисциплинарно уволнение“ е
подписана от лице без надлежно делегирана работодателска власт.
Дисциплинарна заповед, издадена от некомпетентно лице, е
незаконосъобразна, защото нарушава изискването на чл. 192, ал. 1 КТ за
компетентен орган и това съставлява самостоятелно основание за нейната
отмяна. Ето защо, без да е необходимо да се обсъждат останалите въведени от
ищцата Б. основания за незаконосъобразност на процесната заповед,
предявеният от нея иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да
бъде уважен като основателен. С оглед основателността на иска с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ съдът намира за основателен и предявения иск
с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „**“ в ответното училище, предвид
неговия акцесорен характер спрямо главния иск.
По разноските: При този изход на правния спор ответникът следва да
бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Процесуалният
представител на ищцата представя списък на разноските, извършени в
първоинстанционното производство (л. 33 от гр.д. № 561/2024 година на РС-
Казанлък) – за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер 2280 лева,
7
както и списък на разноските, направени от ищцата в хода на цялото въззивно
производство (представен с молба вх. № 8585/27.08.2025 година по
настоящото дело) – за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер
2300 лева. Вземайки за ориентир обичайния размер за такъв вид адвокатски
труд, посочен в чл. 7 ал. 1 т. 1 от НВАР, както и предвид действително
извършената от процесуалния представител на ищцата обем от работа, ХОС
счита, че извършената от адвоката работа съответства на заплатеното
възнаграждение. Ето защо сторените от ищцата следва да бъдат
възстановени от ответника в пълен размер 4580 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на Окръжен съд - Хасково сумата в размер на 240
лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса за двата неоценяеми
иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ: 160 лева за първата инстанция плюс 80
лева за въззивната инстанция. С оглед изхода на делото, на ответника не се
дъзлжи възстановяване на деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 716/30.12.2024 година, постановено
по гр.д. № 561/2024 година по описа на РС-Казанлък в частта, в която е
отхвърлен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 357 ал.
1 от КТ за признаване за установено, че трудовото правоотношение между
страните съществува, тъй като не е прекратено със заповед № РД-07-
3/28.07.2022 година на началника на РУО-Стара Загора.
ОТМЕНЯ Решение № 716/30.12.2024 година, постановено по гр.д.
№ 561/2024 година по описа на РС-Казанлък в частта, в която са отхвърлени
исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, както и в частта за
деловодните разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на А. И. Б. с ЕГН
********** с адрес **, извършено със заповед № РД-07-3/28.07.2022 година
на началника на Регионално управление на образованието – Стара Загора, на
основание чл. 188 т. 3 от КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
8
от КТ, предявен от А. И. Б. срещу Начално училище „Св. Паисий
Хилендарски“ – с. Зимница, община Мъглиж, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А. И. Б. с
ЕГН ********** с адрес ** на длъжността „**“ на Начално училище „Св.
Паисий Хилендарски“ – с. Зимница, община Мъглиж, ЕИК *********, която е
заемала преди незаконното уволнение.
ОСЪЖДА Начално училище „Св. Паисий Хилендарски“ – с.
Зимница, община Мъглиж, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
Хасково сума в общ размер на 240 лева, представляваща сбор от държавни
такси.
ОСЪЖДА Начално училище „Св. Паисий Хилендарски“ – с.
Зимница, община Мъглиж, ЕИК ********* да заплати на А. И. Б. с ЕГН
********** с адрес ** сума в размер на 4580 лева – сбор от деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за всички инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9