№ 2491
гр. София, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110212882 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К. П. Н., ЕГН ********** чрез адв. К. С.
срещу наказателно постановление № 24-4332-018657/14.08.2024 г., издадено
от началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени кумулативно следните
административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
извършено нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП; на основание чл. 179, ал. 6 т. 2
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на
чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, в частта, с която жалбоподателят е санкциониран за
нарушенията на чл. 104б, т. 2 и чл. 139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП и се иска отмяната
му в посочените части. Поддържа се, че по време на проверката не е
1
извършено замерване на шума от двигателя на управлявания от
жалбоподателя мотоциклет с надлежно устройство, поради което отразеното в
АУАН и НП, че нормите на шум са значително надвишени представлява
субективна оценка и произволно твърдение. По отношение вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се застъпва тезата, че в
АУАН и НП е пресъздаден законовия текст, без същият да е надлежно
запълнен с конкретика, не са посочени целите, за които е използван пътят, а
единствено е отразено, че мотоциклетът е бил управляван на една гума.
Според жалбоподателя обективно е невъзможно мотоциклетът да е бил
управляван на задна гума в продължение на около 100 метра, както се твърди в
АУАН и НП, което разстояние дори не е било надлежно измерено. Застъпва се
тезата, че не е доказано извършването на нарушението да е умишлено, тъй
като мотоциклетът би могъл да се движи на една гума поради причини,
стоящи извън съзнателния избор на водача, а именно негова грешка,
объркване, затруднено управление, техническа неизправност, мокра и
хлъзгава настилка и др. Според жалбоподателя в АУАН и НП не са намерили
отражение такива съществени обстоятелства, като това, че жалбоподателят се
движил в група с други мотоциклетисти, както и че проверяващият екип към
момента на осъществяване на твърдяното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
е извършвал проверка на друг водач, респ. полицейските служители не са
могли да възприемат правилно фактическата обстановка. Алтернативно се
иска от съда да квалифицира нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП като
маловажен случай. От съда се иска отмяна на обжалваното НП в частта, в
която К. Н. е санкциониран за нарушения на чл. 104б, т. 2 и чл. 139, ал. 1 т. 1
от ЗДвП и присъждане на разноски.
В последното по делото съдебно заседание редовно призованият
жалбоподател се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален
представител - адв. С.. Последният пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, като намира, че не е установено умишлено
управление на мотоциклета на една гума от страна на жалбоподателя, тъй като
са налице противоречия между показанията на двамата полицейски
служители. Намира, че не е възможно контролните органи, които били спрели
в дясната лента и извършвали проверка на друг водач да са възприели
движението на жалбоподателя. По отношение нарушението на чл. 139, ал. 1 т.
1 от ЗДвП отново посочва, че твърдяното превишаване на нормите на шум не
е надлежно установено посредством измервателно средство. Заявява, че
поддържа изложените в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна – началникът на сектор Административно
обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – редовно призован не се
явява и не изпраща представител. В постъпили писмени бележки от негов
процесуален представител се застъпва тезата, че НП е правилно и
законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на поисканото от жалбоподателя адвокатско такова.
2
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от
фактическа страна:
На 04.07.2024 г. около 20:34 часа в гр. София жалбоподателят К. П. Н.
управлявал мотоциклет марка „***“, модел „****“ с рег. № ****, собственост
на ***, движейки се по бул. „***“ с посока на движение от бул. „***“ към бул.
„***“. По същото време свидетелите К. Б. Т. и Х. С. П., и двамата заемащи
длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП – СДВР изпълнявали служебните
си задължения във връзка с контрол на движението, като били спрели в
дясната лента на бул. „***“ и приключвали проверката на водач на МПС. При
преминаването си с мотоциклета покрай свидетелите Т. и П. жалбоподателят
подал звуков сигнал с клаксон и помахал с ръка на полицейските служители,
след което изправил управлявания от него мотор на задна гума, като така
изминал разстояние от около 100 метра, при което двигателят на мотоциклета
издавал силен шум. При управлението на мотоциклета на една гума
жалбоподателят преминал от средната пътна лента в лявата. Свидетелите Т. и
П. се качили на управляваните от тях полицейски мотоциклети и настигнали
жалбоподателя, който на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“ изчаквал
подаване на зелен сигнал от светофарната уредба, за да извърши ляв завой.
Полицейските служители помолили жалбоподателят да отбие и същият спрял
пред търговски център „*** ***“. В хода на извършената проверка била
установена самоличността на жалбоподателя, който не представил на
полицейските служители свидетелство за регистрация на управлявания от
него мотоциклет.
Свидетелят К. Т. счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.
104, т. 2 от ЗДвП, чл. 139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, поради
което на 04.07.2024 г. съставил срещу Н. акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1227230/04.07.2024 г. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал като посочил,
че има възражения. Такива били депозирани впоследствие на 15.07.2024 г.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН на 14.08.2024 г. началникът на сектор
„Административно обслужване“ в ОПП- СДВР издал обжалваното
наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на
15.08.2024 г., а на 23.08.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетелите К. Б. Т., Х. С. П., *** С., ***, справка от
АИС – КАТ за собственост на мотоциклет „***“, модел „****“ с рег. № ****,
справка „Картон на водача“ за жалбоподателя К. Н., заповед № 513з-
2507/24.04.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г.
на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от
3
29.10.2019 г., заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, пощенски плик.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетелите К. Т. и Х. П., които са служителите на ОПП-
СДВР и същите пряко и непосредствено са възприели поведението на
жалбоподателя като водач на мотоциклет. Не може да не бъде отбелязано, че
свидетелят Т. демонстрира изключително добре запазен спомен относно
събитията, за които свидетелства пред съда. Показанията на този свидетел са в
значителна степен подробни, детайлни и информативни и същите се явяват
източник на преки доказателства относно времето, мястото и начина на
управление на мотоциклета от страна на жалбоподателя. Свидетелят подробно
разказа, че докато приключвали проверката на друг водач на бул. „***“ покрай
тях преминал мотоциклетист, който им свирнал, помахал с ръка, след което
изправил мотоциклета на задна гума, изминавайки по този начин разстояние
от около 100 метра. Това твърдение на свидетеля Т. намира пълна опора в
заявеното от свидетеля П., който макар и по-лаконично пресъздава по същия
начин събитията, които е възприел. Следва да се отбележи, че свидетелят Т.
добросъвестно заяви, че звукът от двигателя на управлявания от
жалбоподателя мотоциклет се чувал доста силно, но измерване на нивото на
шума, създаван от двигателя на мотоциклета не е било извършвано. Не може
да бъде споделено възражението на адв. С. за наличие на съществени
противоречия между показанията на полицейските служители относно
лентата, в която се е движил жалбоподателят, напротив, и двамата свидетели
твърдят, че са възприели как мотоциклетистът преминава в лявата пътна
лента, като свидетелят Т. уточни, че това е станало при управлението му на
една гума. Съдът не възприема и довода на процесуалния представител на
жалбоподателя, че тъй като са извършвали проверка на друг водач, то
полицейските служители не са могли да възприемат поведението на
жалбоподателя. На първо място и двамата свидетели посочват, че проверката
вече е приключвала, когато са възприели поведението на жалбоподателя, а
отделно от това свидетелят Т. посочи, че мотоциклетистът им е свирнал с
клаксон, очевидно, за да привлече вниманието им, помахал им е с ръка, след
което е изправил мотоциклета на една гума тоест същият явно е целял начинът
на управление на мотоциклета да бъде възприет от полицейските служители,
което всъщност и се е случило.
Що се отнася до твърдението на свидетеля Т., че оригиналните
шумозаглушители на мотоциклета са били подменени, което се разбирало и по
шума съдът намира, че макар и добросъвестно заявено, не може да бъде
прието за несъмнено установено, тъй като не се установи да е извършвана
конкретна проверка на шумозаглушителите на мотоциклета на жалбоподателя,
а отделно от това твърдението, че „по шума се разбира“ действително
представлява субективна оценка на свидетеля. На следващо място дори и да се
възприеме да достоверно това твърдение на свидетеля, то същото не може да
се ползва за установяване на вмененото на Н. нарушение по чл. 139, ал. 1 т. 1
4
от ЗДвП, тъй като видно от описанието на нарушението в АУАН и НП се
твърди, че МПС е с липсващи шумозаглушители тоест че такива изобщо няма,
а не че поставените на мотоциклета такива се различават от фабрично
монтираните.
Свидетелят *** С. потвърждава, че жалбоподателят в качеството си на
водач на мотоциклет бил спрян за проверка от полицейски служители, които
съставили срещу него АУАН. Съдът обаче счита, че в по-голямата си част
показанията на свидетеля са тенденциозни и целят да изградят защитна
версия на жалбоподателя, като не представят по коректен начин
осъществилите се събития. На първо място следва да се отбележи, че самият
свидетел твърди, че той лично е управлявал мотоциклет, като по бул. „***“ се
е движел преди жалбоподателя. При това положение същият няма как да е
видял дали жалбоподателят, движейки се зад него е управлявал мотоциклета
си на задна гума или не. На второ място прави впечатление, че в показанията
си свидетелят дава лична оценка на действията на полицейските служители,
чиято работа отишъл да провери след като жалбоподателят се забавил.
Свидетелят посочва, че полицейските служители обвинили жалбоподателя в
неща, които никой не е видял /само по себе си обстоятелството, че едно лице
не е възприело определени факти не означава непременно, че не са се
случили/, че били решени да му съставят АУАН, че никой от групата не е
видял неща, но полицията „магически“ видяла всичко. На следващо място,
твърдението на свидетеля, че при предходни проверки от страна на
полицейски служители не са били констатирани нарушения от страна на
жалбоподател не води непременно до извод, че и в случая нарушение не е
било извършено.
Що се отнася до показанията на свидетеля *** съдът счете, че не може
да се довери на неговите твърдения, тъй като същият сочи, че мотористите
успели да направят обратен завой на бул. „***“ и спрели на бензиностанция
„***“, където пристигнали полицейски служители, които започнали да се
„заяждат“ с жалбоподателя. Несъмнено се установи по делото, че проверката
на жалбоподателя не е била на бензиностанция „***“, а пред търговски център
„*** ***“ на бул. „***“ тоест споменът не свидетеля относно мястото на
проверката не се отличава с точност и достоверност, което поражда съмнение
относно достоверността и на останалата част от показанията му. Твърдението
на свидетеля, че не е възприел управление на мотоциклета на жалбоподателя
на една гума не означава, че този факт не се е осъществил, тъй като
свидетелите Т. и П. са категорични, че са възприели именно такова поведение
на жалбоподателя. От друга страна не се установи Димитров да е наблюдавал
непрекъснато мотоциклета на жалбоподателя.
Съдът кредитира и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Представените заповеди установяват материалната
компетентност на актосъставителя и на АНО, първият да съставя АУАН на
ЗДвП, а вторият- да издава наказателни постановления.
5
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по
следните съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи.
Видно от т. 3.6 на издадената на основание чл. 189, ал.12 от ЗДвП
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е
делегирал правомощието си да издава НП за нарушения на ЗДвП и на
началник сектор „Административно обслужване” в ОПП – СДВР, каквато
длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи издателят на НП *** е заемала. По силата на т. 1.3.2 от
цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в качеството
си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на сроковете по
чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
Относно нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:
С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят е въвел забрана
за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване не по предназначение, като съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че нарушението е описано неясно и неточно. Видно от АУАН
и НП на Н. е вменено, че управлява мотоциклет „*** ****“ … и
„преднамерено извежда МПС извън контрол и го привежда в нестабилно
състояние чрез изправяне на автомобила на задна гума и така се движи около
100 метра и създава непосредствена опасност за живота и здравето на себе си
и на останалите участници в движението“. Съдът счита, че така даденото
словесно описание е ясно, точно и конкретно, посочени са конкретните
фактически действия, които се твърди да е извършил жалбоподателят, като
фактическото описание съответства на дадената правна квалификация. Съдът
намира, че обстоятелството, че жалбоподателят се е движил в група с други
мотоциклетисти няма отношение към съставомерността на нарушението,
6
поради което и не е налице необходимост то да бъде вписвано в АУАН и НП,
още по-малко има отношение към коректното описание на нарушението
фактът, че контролните органи са приключвали проверка на друг водач. От
последния факт жалбоподателят черпи аргументи срещу достоверността на
показанията на полицейските служители, респ. възможността им да
възприемат поведението на Н., но този факт категорично не е относим към
коректното и ясно описание на нарушението респ. и без посочването му за
жалбоподателя е напълно ясно какво точно се твърди да е извършил.
Събраните по делото доказателства категорично аргументират извода за
рисково управление на мотоциклета от страна на жалбоподателя Н.,
характеризиращо се с изправяне на мотоциклета на една гума /задна/ и
движението му по този начин около 100 метра, вкл. и преминаване от една
пътна лента в друга при наличие и на други участници, движещи се в този
момент по бул. „***“. Това управление на мотоциклета на една гума се
отличава с продължителност, като същото е било извършено от
жалбоподателя демонстративно пред полицейските служители Т. и П., след
като е привлякъл вниманието им чрез подаване на звуков сигнал и махане с
ръка. Именно това обоснована извода за целенасочени, съзнателни и
умишлени действия от страна на водача, с цел демонстриране на рисково
управление на МПС на процесната дата и място тоест обосновава
съставомерността на поведението на водача и от субективна страна
/нарушението е извършено с пряк умисъл/. Това негово поведение,
отличавайки се с явно незачитане на правилата за безопасност на движение,
налага извода, че начинът на управление на въпросния мотоциклет на
процесните дата, място и час, не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за
превоз на хора и товари. Съдът не споделя тезата, изразена в жалбата, че
движението на мотоциклета на една гума би могло да се дължи на други
фактори, извън съзнателния избор на жалбоподателя на начина на
управлението му. Управлението на мотоциклет на една гума изисква
значителни умения и е несъстоятелно да се твърди, че същото би могло да се
дължи на грешка или объркване тоест неопитност на водача, още по-малко на
техническа неизправност или механична повреда.
Извършеното нарушение на може да бъде квалифицирано като
маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, а напротив,
разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне
състава на нарушението и размерите на административните наказания.
Демонстративното и рисково управление на мотоциклет от страна на
жалбоподателя е породило значителен риск от увреждане здравето и живота
както на жалбоподателя, така и на останалите участници в движението,
поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено.
Разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание лишаване от право да управлява моторно
7
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева водач, който
организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Кумулативно предвидените административни наказания са определени в
абсолютен размер, съвпадащ с този, наложен на жалбоподателя от АНО,
поради което в тази му част наказателното постановление се явява правилно и
следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението на чл. 139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Видно от
АУАН и НП на жалбоподателя е вменено, че на процесната дата е управлявал
МПС със значителна техническа неизправност, която е обусловена от това, че
„МПС е с липсващи шумозаглушители и видимо надвишава нормите за шум“.
Съгласно дефиницията на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, „Значителни
неизправности”, включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б” от
Правилника за прилагане на ЗДвП е посочено, че „моторно превозно средство
или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от
следните повреди или неизправности по двигателя: нивото на шума не
съответства на предписаните нормативни стойности. Съдът намира, че
даденото в АУАН и НП словесно описание на вмененото на Н. нарушение на
чл. 139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП е непълно и неточно, с което се ограничава правото
му на защита да разбере в пълнота в извършването на какво точно нарушение
е обвинен. На първо място разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда
изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които
моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни.
Липсата на шумозаглушителна уредба сама по себе си не е предвидена като
техническа неизправност /такава не се и установи, тъй като свидетелят Т.
заяви, че мотоциклетът е бил с неоригинални тоест подменени
шумозаглушители, а не без такива/, а единствено в чл. 10, ал. 1 т. 10, б. "б" от
ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС, ниво на шум на
двигателя на което не съответства на предписаните нормативни стойности. В
случая нито в АУАН, нито в НП е посочено какви са нормативно предписаните
стойности, нито какви стойности са били установени при мотоциклета на
жалбоподателя. Това непълно описание на нарушението наред освен
надлежното упражняване на правото на защита на жалбоподателя препятства
и съда да извърши преценка дали с оглед установените стойности на нивото на
шума от двигателя на мотоциклета на жалбоподателя същите съответстват или
не на нормативно установеното, а оттук - дали мотоциклетът е бил технически
изправен или не респ. извършено ли е или не нарушение. Освен, че в АУАН и
8
НП не са посочени каквито и да било стойности на нивата на шум от
двигателя /нито измерени, нито нормативно установени/ по делото се
установи, че в действителност не е било извършено замерване на нивото на
шум от двигателя на мотоциклета, управляван от жалбоподателя, поради което
и твърдяното нарушение на чл. 139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП категорично не е
доказано и наказателното постановление в тази му част следва да бъде
отменено.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1 т.2 от ЗДвП
Член 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП задължава водача на моторно превозно
средство да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява и за тегленото от него ремарке. По делото се доказа,
от показанията на свидетеля Т., че при извършената му проверка
жалбоподателят не е представил на контролните органи, респ. не е носил в
себе си свидетелството за регистрация на управлявания мотоциклет, с което от
обективна страна е нарушил изискванията на цитираната разпоредба.
Съдът намира, че посоченото нарушение е извършено от жалбоподателя
по непредпазливост, при форма на вината небрежност. Същият не е съзнавал,
че не носи в себе си свидетелство за регистрация на управлявания мотоциклет,
но е бил длъжен преди да предприеме управлението му да провери
документите, с които е разполагал, могъл да стори това, при което би
установил липсата на посочения документ.
По отношение на това нарушение не се констатират каквито и да било
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да понижават съществено
обществената му опасност, поради което и същото не представлява маловажен
случай.
За нарушението на чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП законът в чл. 183, ал. 1 т. 1
пр. 3 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в абсолютен
размер от 10 лева, съвпадащ с размера на наложената от АНО глоба, поради
което въпрос за нейното намаляване не може да се поставя, а наказателното
постановление и в тази му част следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Доколкото съдът достигна до извод, че наказателното постановление
следва да бъде отменено в частта относно нарушението по чл. 139, ал. 1 т. 1 от
ЗДвП, а в останалата част – потвърдено, то следва извод, че право на разноски
имат и двете страни. Макар жалбоподателят да е направил искане за
присъждане на разноски по делото не са представени никакви доказателства
такива реално да са сторени от него /представено е единствено пълномощно,
но не и договор за правна защита и съдействие, разписка, извлечение от
банкова сметка или други документи, установяващи извършени разходи за
адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя/. Ето защо в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Тъй като съдът достигна до извод, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено в частта, относно наложените административни
наказания за нарушения на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП,
то в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, съобразявайки характера и обема на извършената от
9
процесуалния представител на въззиваемата страна работа – участие в едно
съдебно заседание с разпит на свидетели и представяне на писмени бележки.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 2 и
ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-018657/14.08.2024 г.,
издадено от началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР В ЧАСТТА, с която на основание чл. 179, ал. 6 т. 2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя К. П. Н., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
018657/14.08.2024 г., издадено от началник сектор „Административно
обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя К. П. Н., ЕГН
********** са наложени кумулативно следните административни наказания –
глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 104б,
т.2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН К. П. Н., ЕГН
********** да заплати на Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/
сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10