РЕШЕНИЕ
№
гр. Сливница, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА,
ПЪРВИ СЪСТАВ, в публичното заседание на осми юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Галина
Владимирова, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВ гр. дело № 465
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на С.Г.С., с която против М.Г.Т.,
Н.Г.И., О.И.Ш., С.Х.А. и Н. Н.М. /починала в хода на процеса и на нейно място
са конституирани нейните наследници В.Г.П. и Л.Г.Н./ са предявени пасивно
субективно съединени отрицателни установителни петиторни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците не
са собственици на недвижим имот, представляващ земя с размер 0,6 дка, находяща
се в село Г., област С., местност ”Д. с.”, парцел XVIII, квартал 2, идентичен с
имот №0006 в кадастрален район 158 в м. ”Д. с.” по плана за новообразуваните
имоти, одобрен със заповед № ОА-380/19.09.2004 г на Областния управител на
Софийска област.
Ищцата твърди, че по силата на удостоверение №27/19.05.1989 г. и в
приложение на Постановление № 26 на МС от 23.04.1987 г., Общинският народен
съвет ѝ е предоставил правото на ползване върху процесния имот, който
имот е могъл да се ползва за земеделско ползване с право на застрояване до 35
кв.м. Посочва, че съгласно § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е
било предоставено право на ползване върху имоти, предоставени по силата на
актове на МС са могли да придобият правото на собственост върху тях, ако
заплатят цената им чрез общината. Твърди, че тя и нейният съпруг са заплатили
определената с оценителен протокол от 20.09.1994 г. цена в размер на 15 678
лева, както и че впоследствие е издаден нотариален акт № 45, том III, дело №
746/1995 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Ищцата посочва, че по силата на решение №321/12.11.1996 г. на Районен съд
– Сливница е отменен отказ на Общинската поземлена комисия да възстанови на наследниците
на Н. Д.П. собствеността върху земеделски земи, част от които е и процесният
имот. Ищцата посочва, че въз основа на това решение, поземлената комисия в гр.
Сливница е постановила решение №Г250/24.04.2001 г., с което е възстановила на
наследниците на Н. Д. П. правото на собсвеност върху земеделски земи, част от
които е и имот № 26 /идентичен с процесния имот/. Ищцата твърди, че ответниците
М.Г.Т., Н.Г.И., О.И.Ш., С.Х.А. и Н. Н.М. са наследници на Н. Д. П.. С това
обосновава правния си интерес от предявяване на иска срещу тях. Твърди, че
заедно с бившия си съпруг са владели непрекъснато процесния имот от 1989 г. до
настоящия момент, като са били със съзнанието, че са собсвеници на имота и не
са знаели за претенциите на ответниците. Позовава се и на изтекла в нейна полза
придобивна давност. Поради изложеното иска от съда да признае за установено по
отношение на ответниците, че не са собственици на процесния имот.
Преписи от исковата молба са изпратени на ответниците.
Отговори на исковата молба са депозирани от ответниците Н. Н.М. и О.И.Ш.,
които оспорват иска. Твърдят, че с решение № 321/12.11.1996 г. на РС – Сливница
е признато правото на възстановяване на наследниците на Н. Д. П. на
собствеността върху земеделски земи в землището на с. Г., в това число и имот,
в местността „С.а“, която е с ново наименование „Д. с.“, с площ 2,5 дка, част
от който е и процесният имот. Посочват, че ответниците са се снабдили с нот.
акт №180, том V, рег. № 3389, дело 986 от 2005 г. на нотариус К.Б.. Позовават
се на разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, според която се възстановява
собствеността върху земи, притежавани от собствениците им преди образуването на
селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети
лица. Приобретателите не могат да се ползват от придобивна давност. Считат, че
не е налице изключението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ доколкото имотът е
незастроен и върху него не са построени сгради от трети лица. Поради изложеното
молят съда да отхвърли иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК
Съгласно чл.
124, ал. 1, пр. 2 от ГПК всеки може да предяви иск за да установи несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В
тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес от установяване
със сила на пресъдено нещо, че ответниците не са носители на правото на
собственост по отношение на процесния имот. Съгласно задължителните за
правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на ТР №
8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, респ.
когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. Тъй като ищцата основава своя правен
интерес от предявяване на отрицателните установителни петиторни искове на
обстоятелството, че е придобила правото на собственост върху спорния имот въз
основа на проведена и приключила процедура по § 4а, респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
то предявените искове са допустими. Доколкото ищцата обосновава своя правен
интерес и с твърдения, че е владяла спорния имот в срока на придобивната
давност, тя носи тежестта да докаже само факта на осъществявано владение в
срока по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС, при прилагане на презумпцията по чл. 69
от ЗС.
Чрез предявените отрицателни установителни петиторни искове ищцата иска от
съда със сила на пресъдено нещо да отрече, че правото на собственост върху
спорната недвижима вещ принадлежи на ответниците, които извънсъдебно поддържат
това твърдение. Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да установят обстоятелствата, на които основават своето право на
собственост върху процесния имот. При отрицателния установителен иск за
собственост предмет на делото е правото
на собственост на ответника, което се отрича от ищеца като придобито на
всички възможни придобивни основания. Ако ответникът не е докаже придобиването
му по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи, искът подлежи на уважаване,
независимо от това дали ищецът е собственик на вещта.
Както беше отбелязано ищцата твърди, че е придобила правото на собственост
върху спорния имот въз основа на проведена и приключила процедура по § 4а,
респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. С приемането на ЗСПЗЗ се създава възможност за
възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които преди това са били
предоставени за ползване на трети лица с актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. По силата на § 4, ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване се прекратява, като на бившите ползватели,
които отговарят на условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, се дава възможност
да изкупят земята при определени условия и в определени срокове. Съгласно § 4а,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право на ползване
върху земи по § 4 /земеделски земи, предоставени на граждани по силата на
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет/, при спазване изискванията на актовете на държавните
органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато
са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет,
съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
Според § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановява се правото на собственост
на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е
предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Когато земите
представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати
земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени
от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2. Следователно необходимо условие
за да може ползвателят, на когото е предоставено право на ползване съгласно
актовете, посочени в § 4, да придобие собствеността върху предоставените му за
ползване земи е: 1/ да е построил сграда върху земята или земята да
представлява лозя, овощни градини или единствена земеделска земя на ползвателя
и 2/ да заплати на собственика определената цена, в определения срок.
По делото е представено удостоверение № 27 от 19.05.1989 г. на ИК на
Общинския народен съвет на гр. Сливница за предоставяне право на ползване на
земя, с което в приложение на Постановление № 26 на МС от 23.04.1987 г. е
предоставено на ищцата С.С. и на съпругът ѝ И. С. право на ползване на земя
с размер 0,6 дка, находяща се в землището на с. Г., С. област, местността „Д. с.“,
парцел XVIII, квартал 2, която да се ползва за земеделско ползване с право
на застрояване до 35 кв.м. Според заключението на вещото лице по СТЕ
предоставеното право на ползване е въз основа на парцеларен план, който обаче
не се съхранява в Община Сливница. Той е служел за схематично онагледяване на
местоположението на имотите. От представения по делото оценителен протокол от
20.09.1994 г. на комисия, назначена със заповед № 226 от 12.11.1992 г. на кмета
на Община Сливница е изготвена оценка на недвижим имот, представляващ
незастроено място – овощна градина с площ от 600 кв.м. Оценката, която е
определена е в размер на 15 600 лева. По делото не са представени доказателства
тази сума да е била заплатена на собственика на земята чрез общината.
В своето заключение по СТЕ вещото лице е посочило, че през 1994 г. за
територията, в която попада процесният имот е бил изработен кадастрален план,
който отразявал имотите предоставени на ползвателите, топографските елементи и
фактическото положение на границите. Вещото лице е посочило, че процесният имот
е бил заснет като имот с номер 26.
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ № 45, том III, дело № 746/1995 г. от
10.07.1995 г. се установява, че И. С. С. и ищцата С.Г.С. са придобили по ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на с. Г.,
местността „Д. с..“, представляващ дворно място с площ 600 кв.м., имот с пл. №
26 по парцеларния план на с. Г., при съседи С. А. И., път, Б. Ф. М.,
пасище. В заключението по СТЕ вещото лице е констатирало, че имотът посочен в
удостоверение № 27 от 19.05.1989 г. на ИК на Общинския народен съвет на гр.
Сливница е идентичен с имота, посочен в нотариален акт № 45, том III, дело №
746/1995 г. от 10.07.1995 г. По своето естество този нотариален акт
представлява констативен нотариален акт по представени писмени доказателства.
От своя страна ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху
процесния имот по силата на проведена и приключила земеделска реституция по
ЗСПЗЗ. По делото е представено решение № 321 от 12.11.1996 г. по гр. д. №
397/1995 г., с което по жалба на М.Г.Т. и Н.Н.М. е отменен частично отказа на
Общинска поземлена комисия – гр. Сливница, обективиран в т. 5, 7, 18, 19, 31,
36 от протокол № Г0250/17.12.1993 г. и е признато правото на възстановяване на
собствеността на наследниците на Н. Д. П. върху земеделски земи, находящи се в
землището на с. Гълъбовци, от които и имот в местността „С.“ с площ 2,6 дка.
Представено е по делото и решение № Г250 от 24.04.2001 г. на Поземлена комисия
– гр. Сливница, с което е признато правото на собственост на наследниците на Н.
Димитров Пенков в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, от
които и нива от 2,6 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Г.,
местността „С.“.
С решение № Г250 от 08.11.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори –
гр. Сливница е признато и възстановено правото на собственост на
наследниците на Н. Димитров Пенков в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на недвижим имот нива от 2,5 дка, шеста категория, находяща се в
терен по параграф 4 на с. Г., местността „С.“. При извършен косвен съдебен
контрол съдът констатира, че решенията са постановени от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 15, ал. 2 от
ЗАП (отм.) и чл. 59, ал. 2 от АПК, като не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ влязлото в сила
решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата
на констативен нотариален акт за собственост върху имота. По делото са
представени и удостоверения за наследници, от които се установява, че именно
ответниците са наследниците на Н. Димитров Пенков. Когато реституцията се
осъществява по административен ред, актът за възстановяване на собствеността
има значението на индивидуален административен акт с конститутивно действие,
изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху
индивидуално определен имот (ТР № 1/97 г., гр. д. № 11/97 г., ОСГК).
На следващо място по делото е представен от ответниците и нотариален акт
за право на собственост върху недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ №
180, том V, рег. № 3389, дело № 986 от 2005 г. от 17.11.2005 г. по силата на
който е признато, че Н. Н.М. /наследена от В.Г.П. и Л.Г.Н./, Е.Н.Б. /наследена
от С.Х.А./, Олияна И.Ш., М.Г.Т. и Н.Г.И. /всички като наследници на Н. Д. П./
са собственици на следните недвижими имоти: урбанизирана територия /бивша
нива/, находяща се в местността „С.“, с площ 554 кв.м., представляваща имот
0002, в кадастрален район 158 по плана на новообразуваните имоти на с. Г.,
одобрен със заповед № ОА-380/19.08.2004 г. на областен управител на Софийска
област; урбанизирана територия /бивша нива/, находяща се в местността „С.“,
с площ 589 кв.м., представляваща имот 0006 в кадастрален район 158 по плана на
новообразуваните имоти на с. Г., одобрен със заповед № ОА-380/19.08.2004 г. на
областен управител на Софийска област; урбанизирана територия /бивша нива/,
находяща се в местност „Смолница“, с площ 132 кв.м., представляваща имот 0011,
в кадастрален район 158 по плана на новообразуваните имоти на с. Гълъбовци,
одобрен със заповед № ОА-380/19.08.2004 г. на областен управител на Софийска
област; урбанизирана територия /бивша нива/, находяща се в местност „Брег“, с
площ 9186 кв.м., представляваща имот 0010, в кадастрален район 158 по плана на
новообразуваните имоти на с. Гълъбовци, одобрен със заповед № ОА-380/19.08.2004
г. на областен управител на Софийска област. Този нотариален акт също по
същество представлява констативен нотариален акт по представени документи.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че процесният имот, находящ се в землището на
с. Г., местност „Д. с.“, представляващ дворно място с площ 600 кв.м., имот с
пл. № 26 по парцеларния план на с. Г., представлява част от имот с площ
2,5 дка, в местност „С.“, който е възстановен на ответниците с решение №
Г250 от 08.11.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Сливница.
Това обстоятелство се установява и от представено писмо от Община Сливница с
изх. № 07001340/15.05.2018 г., в което е посочено, че имотът описан в нот. акт
№ 45, т. III, д. № 746/1995 г. е идентичен с новообразуван имот № 0006,
кадастрален район 158 по одобрения план на новообразуваните имоти. Вещото лице
е извършило оглед на процесния имот и е констатирало, че същият се намира в
източната част на с. Г., не е застроен, има налична ограда по южната граница,
от изток и от запад няма материализирани огради, а от север са налични остатъци
от метални колове без мрежа.
По делото са разпитани свидетелите М.Г. В., М. В. Д., М. М. С. и Т. А.В.. Според показанията на свидетеля М.В. ищцата
притежава дворно място във вилната зона на с. Г., което не е застроено и е
имало насадени овощни дръвчета. Според свидетелката мястото е било оградено с
мрежа, но оградата на няколко пъти е била крадена. Свидетелката отбелязва, че
имотът има ограда само в дъното. Споделя, че първият път, в който е посетила
имота е бил през 2008-2009 г. и от тогаво всяка година е посещавала имота
заедно с ищцата. Свидетелката посочва, че не е посещавала имота от 2017 г., тъй
като имало претенции на трети лица за имота. Сходни са показанията и на
свидетеля М. Д., който също споделя, че ищцата притежава имот около 500-700
кв.м. в с. Г.. Свидетелят посочва, че е работил на този имот – грижил се е за
дръвчета, помагал е за опъването на мрежа около имота. Споделя, че последно е
посещавал имота през 2017г.
От друга страна според показанията на свидетеля М. С. процесният имот е
бил собственост на Н. П. и е бил отчужден. Свидетелят посочва, че имотът му е
бил предоставен от зета на Н. П. да го ползва да пасе животни. Свидетелят
споделя, че имотът от много време е пустеещ, няма огради, не е бил обработван.
Според показанията на свидетелката Т. В. също процесното място е обрасло с
трева, не се обработва, не е оградено и няма постройки в него. Свидетелката
посочва, че не е посещавала мястото от 7-8 години, тъй като по принцип живее в
София, а като дете е живяла в с. Г..
Ищцата се позовава и на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Ползувателят с права върху имота по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ действително
може да придобие и по давност имота, собствеността върху който е била
възстановена по ЗСПЗЗ /така решение № 125 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
114/2014 г., I г. о., ГК/. Доколкото обаче както беше посочено предмет на
отрицателния установителен иск е правото на собственост на ответника, а не
правото на собственост на ищеца, то в настоящото производство ищцата не
разполага с възможността да се позове на погасителна давност като насрещно
възражение по отношение на правото на собственост на ответниците. За разлика от
иска по чл. 108 от ЗС, респ. положителния установителен иск предметът на спора
не може да включва и установяване на правоизклюващи правото на собственост на
ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави
собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на
обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено
основание право на собственост по отношение на същия недвижим имот, каквото в
настоящия случай не е направено от ищцата. Дали ищецът се легитимира за
собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по см.
на чл. 77 от ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие
собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен
установителен иск за собственост. Въпросът за евентуалното наличие, респ.
липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за
правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от
предмета на спора. Същинска конкуренция на права може да има само ако и двете
спорящи страни са релевирани самостоятелно право на собственост по отношение на
един и същ /изцяло или отчасти/ обект на правото на собственост /в този смисъл
е решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр.д. 2925/2020 г. ГК, второ отделение на
ВКС/.
По делото се установи, че за процесния имот е била проведена и приключила
редовна реституцонна процедура и същият е бил възстановен на ответниците по
силата на решение № Г250 от 08.11.2005 г. на Общинска служба по земеделие и
гори – гр. Сливница. По тези съображения предявените отрицателни установителни
искове се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответниците
се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете – в пълен размер. Ответниците
М.Г.Т., Н.Г.И., О.И.Ш., Никулина Н.М. /починала в хода на процеса и на нейно
място са конституирани нейните наследници В.Г.П. и Л.Г.Н./ са представлявани от
адвокат и са представили доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, поради което същото им се дължи /в този смисъл т. 1 от ТР
6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Севдалина Г.С., ЕГН:**********,***,
чрез адв. П. против М.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.Г.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, О.И.Ш., ЕГН: **********, адрес: *** 14, С.Х.А., ЕГН:**********,
адрес: ***, В.Г.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Л.Г.Н., ЕГН: **********,
адрес ***, пасивно субективно съединени отрицателни установителни петиторни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на недвижим имот,
представляващ земя с размер 0,6 дка, находяща се в село Г., област София,
местност ”Д. с.”, парцел XVIII, квартал 2, идентичен с имот №0006 в кадастрален
район 158 в м. ”Д. с.” по плана за новообразуваните имоти, одобрен със заповед
№ ОА-380/19.09.2004 г на Областния управител на Софийска област.
ОСЪЖДА Севдалина Г.С., ЕГН:**********,***, чрез адв. П. да заплати на М.Г.Т.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Н.Г.И., ЕГН: **********, адрес: ***, О.И.Ш., ЕГН: **********,
адрес: *** 14, В.Г.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Л.Г.Н., ЕГН: **********,
адрес ***, сумата от 600 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: