№ 210
гр. П.***, 29.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 787 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Я.Й.Г. с ЕГН **********
и адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-1158-000902 от 29.11.2019 г., издадена от Л.Б.М.*** – мл. автоконтрольор в
сектор ПП при ОДМВР – П.***, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до 1 година, а
именно: 200 дни.
Административният акт се оспорва с
твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на
адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. Излагат се твърдения, че автомобила, чиято регистрация се
прекратява с процесната заповед, е съпружеска имуществена общност, т.е.
жалбоподателят не е негов единствен собственик, поради което ще се накърнят
сериозно правата на неговата съпруга. По тези съображения се моли за отмяна на
същата. Разноски не се претендират.
Ответникът по жалбата Л.Б.М.*** – мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – П.*** се представлява от З. В. -
гл.юрисконсулт в ОДМВР – П.***. Счита оспорената заповед за законосъобразна, а
жалбата за неоснователна, поради което моли последната да бъде оставена без
уважение.
Административен съд П.***, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
При преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1158-000902 от 29.11.2019 г., издадена
от Л.Б.М.*** – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – П.***, на
жалбоподателя Я.Й.Г., на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ за срок от 200 дни, за това че на 29.11.2019 г., около 16:00
ч., като водач на МПС – л.а. с рег. № ***, негова собственост, е управлявал
същия в гр. П.***, по ул. Р., с посока от ул. С.*** към центъра на гр. П.***, и
след като бил спрян на кръстовището с ул. П.*** от полицейски служители, при
извършената му проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер ARBB 0157, което отчело положителен резултат от 0,67 промила
алкохол в издишания въздух, се установило, че същият управлява МПС под
въздействие на алкохол. В заповедта е отразено също, че в хода на проверката на
водача е бил издаден и Талон за медицинско изследване с № 0037415 от 29.11.2019
г., както и че за извършеното деяние, съставляващо според контролния орган
нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, Л.Б.М.*** – мл. автоконтрольор в
сектор ПП при ОДМВР – П.***, е съставил АУАН № GA 127166/29.11.2019
г.
АУАН № GA 127166/29.11.2019
г., с който е образувано административнонаказателното производство срещу Г., е приет
като доказателство по делото. В обстоятелствената част на същия е отразена
фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорваната заповед.
По делото, освен Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1158-000902 от 29.11.2019 г., са
приети:
- Удостоверение за граждански брак, сключен
между Я.Й.Г. и Антоанета Богданова Диманова на 05.10.1980 г.;
- Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози № 0037415-3;
- Талон за медицинско изследване с №
0037415 от 29.11.2019 г.;
- Експертна справка за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество № 177/04.12.2019 г.
- Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи за
определяне на служби по контрол по ЗДвП;
- Заповед № 313з-1464/08.07.2017 г. на
директора на ОДМВР - П.***, за определяне на длъжностните лица, които да
осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки
по чл.171 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на
ОДМВР – П.***.
Административен съд – П.***, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото са представени и приети
като доказателства Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните
работи за определяне на служби по контрол по ЗДвП и Заповед №
313з-1464/08.07.2017 г. на директора на ОДМВР - П.***, с която са определени
длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат
принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП на обслужваната
територия на ОДМВР – П.***. Сред тези лица, в т.1.8 на втората заповед, са
посочени младши автоконтрольорите от СПП в ОПП и звената „Пътен контрол“ в РУ
при ОДМВР – П.***. В случая заповедта е издадена от Л.Б.М.***, който е младши
автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – П.*** и се явява материално и териториално компетентнен
административен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички
законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./.
Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът
намира следното:
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание
е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП/, са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения. С оглед на нормативно регламентирания принцип по
чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки,
вкл. от гледна точка на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо
които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива
мерки, подлежат на стриктно тълкуване. Законът свързва прилагането на ПАМ по
чл.171, т.2а от ЗДвП с управление на пътно превозно средство от неговия
собственик след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.
В случая от съставения АУАН
№ GA 127166/29.11.2019 г.,, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП
се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, се установява
съществуването на елементите от фактическия състав на мярката по чл.171 т.2а,
б.“б“ от ЗДвП. Съгласно формулировката на законовата разпоредба се налага
извод, че мярката ще бъде законосъобразна когато се прилага спрямо пътни превозни средства,
които са собственост на нарушителя, но не и ако с това се засягат правата на
други лица. В случая, възраженията на жалбоподателя се основават на твърдение,
че автомобилът, с който е извършено нарушението е съпружеска имуществена
общност. С Определение от 11.03.20120 г. съдът е обявил на страните
доказателствената тежест в процеса. На жалбоподателя изрично е указано, че на
основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.154, ал.1 от ГПК следва да установи
съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата и от които
черпи благоприятни за себе си правни последици. Г., представляван от адв. Т.Х.,
е представил като единствено доказателство Удостоверение за граждански брак, сключен
между Я.Й.Г. и А. Б.Д. на 05.10.1980 г. От него съдът не може да направи
еднозначен и убедителен извод, че А. Б.е съсобственик на автомобила, доколкото
не са ангажирани доказателства за датата, на която същият е придобит, нито че
семейния статус на жалбоподателя не е претърпял промяна до момента на издаване
на заповедта, както и че Б. е правоспособен водач на МПС.
Мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП има за последица „отнемане” на средството за
извършване на нарушението, защото макар пътното превозно средство да остава под
властта на неговия собственик, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на
регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, с което би се
ограничило правото не само на жалбоподателя, но и на други лица. В случая обаче
не се доказа, че такова накърняване на права би било налице по отношение на А.
Б., тъй като остана недоказан фактът, че тя е съсобственик на автомобила, с
който е извършено нарушението и че е правоспособен водач.
Предвид установените и надлежно доказани по делото
факти, съдът намира, че материалноправните предпоставки от фактическия състав
на чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП за издаване на
процесната заповед по отношение на Я.Й.Г. са били налице.
Съдът счита, че в
случая е съобразена и целта на закона. Прекратяването на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година, е наложена за охраната на особено важен обществен интерес –
запазване живота и здравето на всички участници в движението по пътищата, чрез
отнемане на възможността водачът да осъществи отново същото нарушение.
С оглед на всичко
гореизложено се налага извода, че оспорваната ЗППАМ отговаря на всички
изисквания за законосъобразност, поради което жалбата срещу нея е неоснователна
и като такава следва да се отхвърли.
Никоя от страните не е направила искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд П.***
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Я.Й.Г.
с ЕГН ********** и адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1158-000902 от 29.11.2019 г., издадена от Л.Б.М.***
– мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – П.***, с която на основание
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца
до 1 година, а именно: 200 дни.
РЕШЕНИЕТО, на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/