№ 3060
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110115264 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на М. Г. П. да заплати
на „****“ ЕООД сумата от 1675.38 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестието при прекратяване на трудовия договор между страните едностранно от
служителя с предизвестие- чл. 326, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор от 05.07.2022г., в който бил уговорен 6 –месечен
срок за изпитване в полза на работодателя, както и срок на предизвестието при прекратяване
на трудовия договор с предизвестие в размер на 3 месеца, за който ищецът поддържа, че
съобразно уговореното между страните бил приложим за служителя от момента на
възникването на трудовото правоотношение, т. е. и преди да е изтекъл уговореният в полза
на работодателя срок за изпитване, а за работодателя- едва след изтичане на изпитателния
срок. Твърди, че на 08.08.2022г.- преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на
работодателя, получил от служителя писмено уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение с едномесечно предизвестие, а на 29.08.2022г.- и изявление от служителя,
че не желае да спази срока на предизвестието, поради което се задължава да заплати на
ищеца обезщетение за неспазената част от предизвестието- от 30.08.2022г. до 08.09.2022г. На
30.08.2022г. ищецът издал заповед за прекратяване на процесното трудово правоотношение,
в която съобразно съдържанието на трудовия договор посочил, че служителят му дължи
обезщетение за неспазен тримесечен, а не едномесечен срок на предизвестието. Поддържа,
че размерът на обезщетението в случая следва да бъде определен съобразно уговореното с
трудовия договор основно трудово възнаграждение на ответника в размер на 710.00 лева. По
изложените съображения претендира процесната сума, ведно със законната лихва и разноски
за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът поддържа, че от съдържанието на сключения между страните
трудов договор следвало, че приложимият и за двете страни срок на предизвестието при
1
прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока за изпитване е общият,
предвиден в КТ, едномесечен срок. Поради това поддържа, че в случай че дължи
обезщетение за неспазен срок на предизвестието, то е единствено за времето от 30.08.2022г.
до 08.09.2022г. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
пълно и главно да установи прекратяването на процесното трудово правоотношение,
считано от 30.08.2022г., уговореният размер на следващото се на служителя брутно трудово
възнаграждение, както и че приложимият срок на предизвестието при прекратяване на
трудовото правоотношение едностранно с предизвестие от служителя, вкл. до изтичане на
уговорения в полза на работодателя изпитателен срок, е тримесечен.
Не са спорни между страните, поради което и с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: съществувало между
страните трудово правоотношение, по силата на което в полза на служителя се е следвало
основно трудово възнаграждение от 710.00 лева месечно, прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, считано от 30.08.2022г., едностранно с предизвестие от
страна на служителя.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
правнорелевантни обстоятелства се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени
от страните писмени доказателства. Така, от трудов договор от 05.07.2022г. се установява, че
на 05.07.2022г. страните по делото са встъпили като страни по трудово правоотношение, по
силата на което ответникът като служител се е задължил да престира работната си сила в
полза на ищеца като работодател, а последният се е задължил да заплаща основно месечно
възнаграждение в размер на 710.00 лева, платимо между 20- о и 30- о число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда. В чл. 4, б. „а“ от трудовия договор страните са
уговорили 6 – месечен срок за изпитване в полза на работодателя, а в чл. 4, б. „в“ от
трудовия договор са се съгласили, че „в случай на прекратяване на договора след изтичане
на срока на изпитване срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е 3
(три) месеца за всяка от страните“. Съгласно изричното отбелязване в писменото съглашение
служителят е постъпил на работа на 06.07.2022г., поради което това е и началната дата, от
която е започнал да тече уговореният с трудовия договор в полза на работодателя 6- месечен
срок на изпитване- арг. чл. 63, ал. 4 КТ, като крайна дата на който по изложените
съображения, касаещи началния момент на течението и продължителността му, и при
липсата на други данни, а и твърдения в тази насока следва да се приеме 06.01.2023г.
Установява се от подадена от служителя М. Г. П. до ищеца „****“ ЕООД молба от
04.08.2022г., за която не се спори, а и се установява от поставения върху нея входящ номер,
че е достигнала до субекта на работодателска власт на 08.08.2022г., че служителят е изразил
воля едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работодателя си с предизвестие
на основание нормата на чл. 326, ал. 1 КТ, а от молба с вх. № 5/29.09.2022г. по описа на
ищцовото дружество- че е поискал правоотношението да бъде прекратено преди изтичане на
срока на предизвестието- считано от 30.08.2022г. С това, считано от посочената дата и
съобразно нормата на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ процесното трудово правоотношение е било
прекратено в рамките на уговорения с трудовия договор срок за изпитване в полза на
работодателя, за което последният е издал заповед от 30.08.2022г. в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
2
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Спорният по делото въпрос се свежда до продължителността на срока на
предизвестието, дължимо от служителя в хипотезата на едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от него с предизвестие- чл. 326, ал. 1 КТ, в частност до
действителната воля на страните, съдържаща се в трудовия договор помежду им, относно
тази продължителност в хипотезата, когато преобразуващото право за едностранно
прекратяване на трудовоправната връзка се упражнява преди изтичане на уговорения в
полза на работодателя срок за изпитване.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните- върху какво страните са се споразумели и какъв
правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността- какви са и как се
съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво
поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.
Както бе изяснено, в чл. 4, б. „в“ от писменото съглашение помежду им страните са
уговорили, че „в случай на прекратяване на договора след изтичане на срока за изпитване
срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е 3 (три) месеца за всяка от
страните“. Настоящият съдебен състав намира, противно на поддържаното в исковата молба,
че така цитираната уговорка от процесния трудов договор е израз на волята на страните
единствено относно продължителността на предизвестието, дължимо при едностранно
прекратяване на трудовия договор от която и да е от тях на основание, изискващо отправяне
на предизвестие, когато това преобразуващо право се упражнява след изтичане на
уговорения в полза на работодателя изпитателен срок. Това е така, тъй като при
граматическото, семантичното, систематическото и логическо тълкуване на тази клауза не би
могло да се приеме, че същата косвено, имплицитно изразява тяхна обща воля и относно
срока на предизвестието, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание, изискващо отправяне на предизвестие, преди да е изтекъл изпитателният срок,
уговорен в случая единствено в полза на субекта на работодателска власт. С оглед на това и
при липсата в процесния трудов договор на друга уговорка относно дължимия от всяка от
страните срок на предизвестието преди изтичане на срока за изпитване, следва да се приеме,
че до изтичане на последния приложима и за двете страни е нормата на чл. 326, ал. 2, изр.
първо, предл. първо КТ, съгласно която срокът на предизвестието при прекратяване на
безсрочен трудов договор, какъвто е процесният, е 30 дни. Това е така, доколкото, както бе
изяснено, от съдържанието на трудовия договор не се установява страните изрично да са
уговорили срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение в
момент, предшестващ изтичането на изпитателния срок, и на основание, различно от
предвиденото в нормата на чл. 71, ал. 1 КТ и изискващо отправяне на предизвестие, а
същевременно, съгласно изричната уговорка в чл. 4, б. „в“ от договора приложимостта й е
под отлагателно условие- в случай че правоотношението продължи да съществува след
изтичане на изпитателния срок. Да се приеме обратното, а именно поддържаното в исковата
молба, че съдържащата се в индивидуалния трудов договор уговорка относно срока на
предизвестието след изтичане на изпитателния срок индиректно регламентира 3- месечен
срок на предизвестието за служителя, приложим и преди изтичане на изпитателния срок, на
първо място не следва от формулировката и смисъла на конкретната клауза, а и би довело на
практика до различна продължителност на срока на предизвестието за всяка от страните (3-
месечна за служителя и 30- дневна за работодателя, за когото би се приложила нормата на
чл. 326, ал. 2, изр. първо, предл. първо КТ) при това във вреда на служителя, което по
правната си същност представлява противоречие с императивната разпоредба на чл. 66, ал.
1, т. 6 КТ, съгласно която срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор
следва да е еднакъв и за двете страни, а и на повелителната разпоредба на чл. 66, ал. 2 КТ, по
3
арг. от която страните по правоотношението са свободни да договарят условия, различни от
предвидените в императивните норми на закона, единствено в случай че същите са по-
благоприятни за работника или служителя. Не съществува правно (а и логически) обоснован
довод изискването за еднакъв срок на предизвестието и за двете страни да не намира
приложение и в хипотезата на трудов договор, сключен при условията на чл. 70, ал. 1 КТ,
доколкото по арг. от нормата на чл. 70, ал. 3 КТ, съгласно която през време на изпитването
страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор, през време
на изпитателния срок работодателят разполага с потестативното право едностранно да
преустанови труодовоправната връзка на всяко предвидено в закона уволнително основание,
вкл. изискващо отправяне на предизвестие.
По изложените фактически и правни съображения, обосноваващи извод за липса на
формирана воля на страните по процесното трудово правоотношение относно приложимия
за всяка от тях срок на предизвестието до настъпване на отлагателното условие, уговорено в
клаузата на чл. 4, б. „в“ от процесния трудов договор, следва да се приеме, че при
прекратяване на последния в шестмесечния срок за изпитване на основание, изискващо
отправяне на предизвестие, продължителността на същото съобразно нормата на чл. 326, ал.
2, изр. първо КТ е 30 дни.
Както бе установено, в случая волята на служителя да прекрати индивидуалното си
трудово правоотношение с работодателя на основание нормата на чл. 326, ал. 1 КТ-
едностранно с предизвестие, е достигнала до последния на 08.08.2022г., като на следващия
ден- 09.08.2022г., съобразно разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. първо КТ е започнал да тече
приложимият в случая 30- дневен срок на предизвестието, който е следвало да изтече на
07.09.2022г. Както бе изяснено, обаче, в случая служителят се е възползвал от правната
възможност да не спази срока на предизвестието, като изрично писмено е уведомил
работодателя, че желае правоотношението помежду им да бъде прекратено, считано от
30.08.2022г. С това на основание нормата на чл. 220, ал. 1 КТ в правната сфера на ответника
е възникнало задължението да обезщети работодателя за вредата от предсрочното- преди
изтичане срока на предизвестието, прекратяване на трудовоправната връзка, като му заплати
парично обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
неспазеното предизвестие- от 30.08.2022г. до 07.09.2022г.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК при съобразяване размера на последното
брутно трудово възнаграждение на служителя за пълен отработен месец преди
прекратяването на трудовото правоотношение, релевантно в случая съгласно разпоредбата
на чл. 228, ал. 1 КТ, по отношение на който между страните не съществува спор, и на
продължителността на неспазения срок на предизвестието, размерът на следващото се на
ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 203.74 лева, до която
предявеният от работодателя иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен.
С оглед на този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на
двете страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от претенцията
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 69.07 лева, представляваща част от
извършените от него разноски за държавна такса за разглеждане на иска и за възнаграждение
за един адвокат.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 263.52 лева- част от заплатения от
страната адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ М. Г. П., ЕГН **********, да
заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 203.74 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестието при прекратяване едностранно от служителя с
предизвестие- чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 30.08.2022г., на сключения между страните на
05.07.2022г. трудов договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК- сумата от 69.07 лева- разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за разликата над присъдената сума до пълния
предявен размер от 1675.38 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на М. Г.
П., ЕГН **********, сумата от 263.52 лева- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5