Присъда по дело №8316/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 678
Дата: 22 ноември 2024 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20241110208316
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 678
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
и прокурора Д. К. К.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Наказателно дело от общ характер №
20241110208316 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. К. Т. К, родена на г. в гр.с българско гражданство, неосъждана, неомъжена,
работи, адрес: гр. , ж. к. „“ №, бл, ап. , ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 18.11.2023г.,
около 04:40ч в гр. , по ул. „ пред № с посока на движение от ул. „ към ул. „“, управлявала моторно
превозно средство - лек автомобил „Пежо 206“, ДК № , с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,62 на хиляда, установено по надлежен ред – с техническо средство
“Алкотест Дрегер 7510“ с инвентарен номер № проба, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба
№1/19.07.2017 г. издадена от Министъра на Здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
Министъра на правосъдието, за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, обн. ДВ бр.61 от 28.07.2017 г. в сила от 29.09.2017 г. - „При отказ на
лицето за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, се
установява въз основа на показанията на техническото средство или теста“, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК Й НАЛАГА следните наказания: „лишаване от
свобода“, за срок една година и три месеца; „глоба“, в размер на 300 (триста) лева и, на основание
чл. 343г, “лишаване от правоуправление“, за срок от една година и три месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 НК, от наказанието „лишаване от правоуправление“
период, през който Колева е била лишена по административен ред. ОТНЕМА, на основание чл.
343б, ал. 5 НК, в полза на държавата превозно средство - лек автомобил „Пежо 206“, ДК № (на
съхранение в 01 РУ-СДВР), ведно с 1 бр. автоключ.
1
ОПРЕДЕЛЯ вещественото доказателствено средство – флаш памет (л. 44 ДП) да бъде
върнато на
ОПРЕДЕЛЯ вещественото доказателство – фискален бон (л. 59 ДП) да остане по делото,
като вещ без стойност, до унищожаването му.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, К. Т. , ЕГН ********** да заплати по сметка на
СДВР сумата от 50,16 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС - 50 лева – деловодни
разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу К. Т. Колева обвинителен акт, с твърдения за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно: че на 18.11.2023г., около 04:40ч в гр., по
ул. „ пред № с посока на движение от ул. „ към ул. „, управлявала моторно превозно средство - лек
автомобил „Пежо 206“, ДК № , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,62 на хиляда, установено по надлежен ред – с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с
инвентарен номер № ARB0147, проба 01322, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба №1/19.07.2017 г.
издадена от Министъра на Здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на
правосъдието, за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, обн. ДВ бр.61 от 28.07.2017 г. в сила от 29.09.2017 г. - „При отказ на лицето за
изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, се установява
въз основа на показанията на техническото средство или теста“.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира
деянието за съставомерно от обективна и субективна страна, а обвинението – за доказано по
несъмнен начин. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна, с предложение на конкретни
параметри на наказанието.
Защитата оспорва повдигнатото обвинение. Намира същото за недоказано, по несъмнен
начин. В условията на евентуалност, намира случая за малозначителен. Пледира за постановяване
на оправдателна присъда.
Подсъдимата, редовно уведомена, не се явява и не взема отношение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. К. Т.е родена на с българско гражданство, неосъждана, омъжена, работи, адрес: гр. ,
ж. к. ЕГН **********. Към 18.11.2023 г. тя била правоспособен водач на моторно превозно
средство - имала издадено по установения ред свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********, категории М, В.
На 18.11.2023 г. подс. Колева била алкохолно повлияна, след като употребила неустановено
количество вино. Въпреки това, около 04:40 ч. тя се качила в лек автомобил „Пежо 206“, ДК №
(нейна собственост) и го привела в движение, шофирайки в гр. София, по ул. с посока на движение
от “ към ул. .
На ул. „ била ситуирана бензиностанция от търговската верига на ОМВ, на която
подсъдимата спряла автомобила на колонка № , където заредила гориво, след което се насочила
към касата, за да заплати стоката.
Св. Н. А., служител на бензиностанцията, забелязала, че Колева се държи странно и я
попитала - дали е пила алкохол, при което подсъдимата й отговорила, че е пийнала малко, но
нямало проблем. А. усетила, че събеседничката й лъха на алкохол.
След като св. А. разбрала, че клиентката няма средства да заплати, подала сигнал с паник
бутон, в резултат на което, след около десет минути, пристигнал патрул на СОТ 161.
Междувременно А. сигнализирала и на спешен тел.112.
При пристигане на патрула на СОТ 161, подс. Колева се държала агресивно, като
направила опит да потегли с автомобила си, но била спряна от служители на СОТ 161 - свидетелите
И. К. К. и Е. Б. Н., до идване на полицейския патрул.
Пристигналите по сигнал полицейски служители - Б. А. Б. и С. Г. С. установили миризма
на алкохол и поведение на подсъдимата, които им дали основание - да поискат съдействие за
тестване на водача за алкохол и наркотични вещества. На място пристигнал екип на ОПП-СДВР.
При тестване за употреба на алкохол с Алкотест дрегер 7510, № ARB0147, номер на проба
01322, извършена в 05:44 ч. на 18.11.2023 г., била отчетена положителна проба от 1,62 на хиляда. В
резултат на това, на подсъдимата бил издаден талон за медицинско изследване 0179018 и тя била
1
съпроводена от полицейските служители до МБАЛМ „Св. Анна-София“АД - гр. , където отказала
да даде биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на
подс. Колева (л. 60-гръб); показанията на свидетелите И. К. (л. 35-гръб и частично четени от л. 31
ДП), Е. Н. (л. 36 и частично четени от л. 32 ДП), Н. А. (л. 42-гръб и частично четени от л. 30 ДП),
Б. Б. (л. 43-гръб и частично четени от л. 28 ДП) и С. С. (л. 44-гръб и четени в цялост от л. 29 ДП);
протокол за доброволно предаване (л. 12 ДП; л. 59 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие
(л. 24 ДП); протоколи за разпознаване (л. 34 ДП); АУАН (л. 36 ДП); ЗПАМ (л. 48 ДП; л. 49 ДП);
картон на водач (л. 50 ДП); талон за изследване (л. 51 ДП); разпечатка от дрегер (л. 52 ДП);
справка за собственост на МПС (л. 53 ДП); протокол за медицинско изследване (л. 54 ДП);
протокол за техническа проверка (л. 55 ДП); лист за преглед (л. 62 ДП); декларация (л. 63 ДП);
заключение на ВТЕ (л. 39 ДП); справка за съдимост (л. 11).
Важно е да се отбележи, че доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение на
редица обстоятелства, включени в предмета на доказване, като самите страни не ги оспорват, а
именно: мястото, датата и приблизителния час на проверката (АУАН; обяснения на подсъдимата;
показания на всички очевидци); индивидуализиращи белези на лекия автомобил (заключение на
ВТЕ); извършване на проба с техническо средство – Алкотест дрегер и резултата (св. Б., св. С.,
разпечатка от дрегер); отвеждане на подс.до лечебно заведение за даване на кръвна проба и липса
на дадена такава (св. Б., св. С., лист за преглед и декларация). Това, по аргумент от чл. 305, ал. 3
НПК, позволява на съда да маркира основаните моменти по доказателствата за тези обстоятелства,
без да се налага тяхната детайлна съпоставка.
Приложеният по делото АУАН не се ползва с материална доказателствена сила
(разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП ползва само целите на адмнистративнонаказателното
прозиводство, с всички условности, касателно разместването на доказателствената тежест), поради
което и посочените в него действия на водача (заемащи централно място в пледоарията на
защитата,в контекста на възражението за недоказаност) няма как да бъдат приети за установени, на
тази основа. За тези обстоятелства, обаче, са ангажирани и надлежно събрани както гласни
доказателства на свидетел-очевидец – св. А., така и заключение на ВТЕ, кореспондиращи изцяло с
изнесените от А. данни – че автомобилът е пристигнал, на територията на търговския обект, на
собствен ход, както и че негов водач е било именно лицето от женски пол, установено от
охранителите и от служителите на реда, като К. Т. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не
разполага с данни (а не се излагат и твърдения, в подобна насока) за връчки, зависимости или друга
категория отношения между А. и (реално, за първата са могли, но не са настъпили имуществени
вреди, под формата на отчетническа отговорност, макар и за символичната сума от около 20 лева),
поради което и съдът не намира основания да не ги кредитира (още повече, че се подкрепят и от
обективна находка - видеозапис), вкл. и за изявлението на пристигналия впоследствие мъж,
установен в съдебното следствие, като – че шофирането в нетрезво състояние за приятелката му е
правило, а не – изключение (обстоятелство, годно само за източник на характеристични данни,
доколкото съдът разглежда само конкретен случай - настоящия).
Последното цитирано гласно доказателство, в контекста на дадените от подсъдимата
обяснения, формира втора група гласни доказателства, диаметрална на обвинителната теза. Тази
група, според настоящия съдебен състав, не следва да бъде кредитирана.
На първо място, в принципен план, защитата коректно се позовава на двойствената
природа на обясненията на провлеченото към наказателна отговорност лице. Тук е мястото да се
отбележи, обаче, отново в принципен план, че за съда не съществува задължение – да подхожда с
еднакъв кредит на доверие към изначално дадени обяснения (т. е. на версия на обвиняем или
подсъдим, която би могла да бъде обект на надлежна проверка, в случай на необходимост) и дадени
такива, в самия край на съдебното следствие (т. е. които могат да бъдат съобразено с всички
събрани до момента гласни, писмени и веществени доказателства). С така направеното уточнение,
на първо място, съдът няма разумен отговор на логично изникващия веднага въпрос – ако
събитията действително са имало ход и хронология, каквито подсъдимата описва, каква би могла да
бъде причината – такива обстоятелства, които се твърди – да са несъвместими с обвинителната
2
теза. Отново в този ред на мисли, обясненията на подсъдимата - че е бутала автомобила до
бензиноколонката, че кореспондират с обективни находки върху приобщените видеозаписи
(напредналата бременност на същата е единствена причина – съдът да не пристъпи към извършван
на следствен експеримент, с оглед забраната на чл. 167 НПК, а и по чисто хуманни съображения).
Тук е удачно да се упомене, че обясненията на подсъдимата частично се оборват и от
показанията на съпруга й – св. (който, с оглед статуса си, към момента на разпита, би могъл да се
разглежда не само като потенциално, но и като реално заинтересован от изхода на производството
и за който съдът отново не разполага с разумно обяснение за причината, поради която, ако
описаните от него събития действително са се развили в реалността, би изчакал съпругата му да
бъде привлечена като обвиняема и предадена на съд, преди да ги съобщи) – докато подсъдимата
излага твърдения – че автомобилът бил със степен на запълване на резервоара за гориво, налагаща
бутане (макар Колев да съобщава, че в тази отсечка ул. „ е абсолютно водоравна и това не би било
никак лесно за възможностите на млада дама), то нейният съпруг декларира ясен спомен, че преди
да се отправят към най-близката бензиностанция (касае се за широко разпространен тип търговски
обекти), стрелката на индикатора за гориво е навлизала „в резерва“, т. е. независимо от марката и
модела на возилото – количество, позволяващо изминаването на няколко десетки километра, преди
окончателното спиране (отново в този ред на мисли, съдът не разполага и с разумен отговор на
въпроса – по каква причина и при наличие на предстоящо твърдяно пътуване до Република ,
подсъдимата би заредила гориво, само за сумата от около 20 лева – количество, което не би било
достатъчно дори за достигане до границата на страната, т. е. подобна теза е силно дискусионна).
Показанията на св. Колев също заслужават особено внимание, на собствено основание.
Действително, същият добросъвестно заявява, че съпругата му (към онзи момент – интимна
приятелка) е консумирала алкохол не само към момента, в който той си е легнал, но и при
събуждането му (което се потвърждава и от самата подсъдима). Едновременно с това, обаче,
показанията му са колкото вътрешно противоречиви, толкова и в разрез с всякаква формална
логика. На първо място, той твърди, че при потеглянето им (ако изобщо такова се е осъществило)
към най-близката бензиностанция, стрелката-индикатор на горивния резервоар вече е навлизала „в
резерва“, но, независимо от това, автомобилът вече е „придърпвал“ – нереалистичен сценарий, по
две самостоятелни причини: първо – доколкото „резервът“ на автомобила стандартно обезпечава
изминаването на поне още няколко десетки километра и второ – доколкото, ако автомобилът вече
действително е „придърпвал“, то достигането до бензиностанция би било обективно невъзможно.
Съмненията на настоящия съдебен състав за осъществен състав на лъжесвидетелстване се
подсилват още повече от обстоятелството, че пред съда свидетелят заявява спиране на автомобила
около двадесет метра, преди бензиностанцията, но не заради липса на гориво, а поради съвсем
друга причина: „Не исках да се разправяме пред хората на бензиностанцията и реших да си
тръгна“. В хронологичен план, тук следва и поредната фрапантна нелогичност във версията на
Колев – твърди, че е изминал около триста – четиристотин метра, преди също толкова спонтанно да
промени решението си и да се върне, но двукратното изминаване на тази дистанция (отиване и
връщане) му е отнело около половин час – скорост на придвижване, относима към градинските
охлюви или костенурките, но не и към представителите на хомо сапиенс. В този смисъл и съдът
намира показанията на цитирания свидетел (на които, на практика, се градят и обясненията на
подсъдимата) за компрометирани в степен, която не предполага дори тяхно по-подробно обсъждане
от настоящото, което би граничело с разхищение на процесуален ресурс.
За пълнота на изложението, в своята пледоария защитата се спира подробно върху
събраните гласни доказателства за посоката на движение на лекия автомобил (от всички тях става
ясно, че той не би могъл да заходи към търговския обект – бензиностанция, без преди това да се е
движел по ул. „“). Тук е мястото да се отбележи, че в показанията си пред съда св. А. не съобщава
нищо за това обстоятелство (а показанията й са четени, в други техни части), нито това
конкретизира св. С. (показанията му за изцяло прочетени). Св. Б., обаче, с категоричност заявява (а
това се потвърждава и от прочетените показания на С.), че съобщената им от очевидец посока на
движение е била от ул. „ е. към гара е“ (с което, на практика, съдът намира за безпредметно да
излага по-детайлен анализ, още повече, че доведена до край, тезата на защитата би довела до извод,
че управлението след употреба на алкохол в едната посока на улицата би могло да бъде разрешено,
а в срещуположната - забранено).
3
Данни за съдебното минало на подс. Колева и характеристични данни за нея съдът черпи
от приложените по делото справки за съдимост и за нарушения на ЗДП.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. е реализирала престъпно деяние, за каквото й е повдигнато обвинение.
По делото е безспорно установено, че на инкриминираните дата, час и място подсъдимата
е управлявала лек автомобил, след употреба на алкохол. Последното обстоятелство е установено по
надлежен ред – въз основа на показанията на изправно техническо средство, при неправомерен
отказ за даване на кръвна проба за изследване, което прави отразените в паметта на дрегера
резултати годни да бъдат ползвани, при постановяване на присъдата.
Отново касателно изпълнителното деяние, в предходния раздел на настоящото изложение
съдът вече коментира фрапантната несъстоятелност на защитната версия, в контекста на
доказателствата и правилата на формалната логика. В допълнение и единствено за пълнота на
изложението, на вниманието на защитата би било удачно да се постави за разглеждане текстът на
ППВС 1/1983, в който е закрепена принципната позиция на Върховния съд, че „в понятието
"управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в
движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици“,
т. .е дори и в твърдяната (макар и недоказана) от подсъдимата хипотеза (засилила със собствени
сили автомобила по път, отворен за обществено ползване и влязла в купето), отново деянието
подчертано би попадало в обхвата на законовата забрана.
Налице е и изискуемата се по закон форма на вината – умисъл. За разлика от
болшинството съдебни състави, настоящият приема, че не е нужно наличието на пряк умисъл за
съставомерността на деянието, а е достатъчен и евентуален такъв – наличие на поет алкохол и
предприети действия по управление, без водачът да е сигурен дали концентрацията е под или над
определени граници. В контекста на разглеждания случай, Колева няма как да не е била с ясното
съзнание, че се намира в състояние, след консумация на алкохол, както и че не бива да управлява
моторни превозни средства в такова състояние (разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП съдържа
принципна забрана за управление на МПС, след употреба на алкохол, без оглед количеството), но
въпреки това е предприела именно такава линия на поведение.
С изложените по-горе аргументи и доколкото не се установяват отклонение от реда,
предписан в Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МПр, настоящият съдебен състав намира, че
от обективна и субективна страна Колева е реализирала престъплението, за което й е било
повдигнато обвинение.
В своята пледоария защитата навежда доводи за малозначителност на случая. Подобна теза,
според настоящия съдебен състав, не би могла да бъде споделена.
Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на
отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното
обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията.
Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената
система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства
следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение,
степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие,
отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и
други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно
резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
4
Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред
обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението.
Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са
именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно
дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно - без
действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните
условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или
пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от
състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали
един случай е малозначителен, съдът изхожда единствено от преценката за формалната
съставомерност и обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите обстоятелства.
В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 237 от 04.05.1971 г. по н. д.
№ 192/1971 Г., I н. о. на ВС, за това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално
признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е
налице или да е явно незначителна. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д. № 367/1991 г.,
II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние не е престъпно поради
липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност е явно
незначителна. Според Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. № 361/1973 г., II н. о. на ВС. Съгласно
Решение № 546 от 13.12.1988 г. по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно минало на
подсъдимата, много добрите характеристични данни от местоработата й и проявената от нея
висока финансова и трудова дисциплина имат значение за определяне конкретната обществена
опасност на деянието и дееца и за размера на наказанието. сами по себе си те не са достатъчни да
обосноват приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно Решение № 568 от 15.03.2011 г. по н. д. №
502/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички
видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия може да
има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени качества на
дееца. В Решение № 195 от 25.05.2010 г. по н. д. № 93/2010 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС е закрепено
разбирането, че сам по себе си обаче предметът на престъплението по размер не може да изключи
приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК се извежда от
съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично проявление.
Съгласно Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС, от значение е
характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат, както и
характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за
определено засягане на този обект. В този ред на мисли могат да се посочат още редица решения на
Върховния съд и Върховния касационен съд, което, на този етап, се явява ненужно.
Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а
именно – да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност единствено
на деянието, за което е повдигнато обвинение на подс. Колева, доколкото само тя е предвиден
критерий за приложимостта на чл. 9, ал. 2 НК. Доколкото установената концентрация е с повече от
200% над предвидения в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП максимум, позволен на водачите; налице е отказ от
даване на кръвна проба (белег на тотална липса на критичност); деянието е съпътствано от
доказани (макар и не инкриминирани) действия, попадащи в приложното поле най-малко на чл. 1
УБДХ, а управлението е извършено и на територията на бензиностанция (т. е. на място, на което
всяка потенциално неадекватна маневра на пиян водач би могла да има както мащабни
имуществени последици, така и такива – застрашаващи здравето и живота на граждани в гъсто
населения столичен район), то и тезата на защитата подчертано не намира опора в конкретиката на
делото.
По вида и размера на наказанието
За извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК (в актуалната му редакция),
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода”, за срок до една до три години, както
и глоба от 200 до 1 000 лева, както и лишаване от правоуправление и отнемане на превозното
5
средство, когато е собственост на дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно
минало на , липсата на данни за други нарушения на ЗДП и относително добрите характеристични
данни (отчитане на бременността, по повод изложените от СРП доводи, би било дискриминация по
белег „пол“ и би попадало дълбоко в забраната на чл. 6, ал. 2 КРБ, доколкото бременността, все още
– въпреки смущаващите темпове и посоки на либерализация на обществото – е достояние само на
женския пол). Като отегчаващи отговорността обстоятелства, обаче, не може да не бъдат отчетени:
неправомерният отказ от даване на кръв, което неминуемо се отразява върху комплексната
обществена опасност на случая и е индиция за липса на критичност; относително високата
концентрация на алкохол – 1,62 на хиляда, което следва да се съпоставя не с границата на
наказателната отговорност – 1,2 на хиляда, а с границата, над която шофирането след употреба на
алкохол е наказуемо – 0,5 на хиляда, т.е. повече от три пъти над разрешеното, и то с направеното
по-горе уточнение, че шофирането след употреба на алкохол е забранено изобщо; шофирането в
район на бензиностанция, т. е. създаване на потенциална опасност от мащабен взрив.
С изложените по-горе доводи и с най-силния аргумент за чистото съдебно минало на и
относително малкото надвишаване над границата на административнонаказателната отговорност
(1,2 на хиляда), както и предвид баланса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК успешно биха
могли да бъдат постигнати, като наказанието „лишаване от свобода” бъде отмерено близо до
предвидения в закона минимален размер, а именно – размер от една година и три месеца, като
изтърпяването на същото, към настоящия момент, не необходимо и следва да бъде отложено за
минималния изпитателен срок от три години.
С оглед горепосочения алгоритъм, но и предвид коментираната липса на критичност и
трикатно надвишаване на разрешената концентрация, подсъдимата не се отличава с изключително
висок интензитет на лична обществена опасност като водач на МПС, което позволява
продължителността на кумулативното наказание „лишаване от правоуправление” да бъде отмерена
под средния размер, а именно – една година и три месеца, от който срок следва да бъде
приспаднато времето, през което Колева е била лишена от правоуправление по административен
ред, във връзка с настоящото производство.
Съгласно актуалната редакция на чл. 343б НК, ползваното превозно средство (ведно с
прилежащата вещ - автоключ), собственост на подсъдимата, подлежи на отнемане, без
образуваното дело пред КС да е годно основание за различен извод (вкл. и в контекста на това, че
решенията на КС имат действие занапред).
По веществените доказателства и ВДС
ВДС – преносима памет, предадено от , е изготвено, за целите на процеса, но и
представлява вещ за многократна употреба (за разлика от приложения по ДП фискален бон),
поради което и подлежи на връщане.
По разноските
Предвид изхода на настоящото производство и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на признатата за виновна
подсъдима.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
6