№ 215
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502601 по описа за 2021 година
С решение № 263491 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 12911/2020 г., СГС, І-
26 с-в, ОСЪЖДА Народното събрание на РБългария и Районен съд Сливница
солидарно да заплатят на М. К., гражданин на Р Турция, сумата от 29 000
евро, ведно със законната лихва от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение на имуществени вреди от нарушаване на
правото на ЕС, изразяващи се в неотмяната на разпоредбата на чл. 251, ал. 2
от НК от Народното събрание и в прилагането на разпоредбата на чл. 251, ал.
2 от НК от РС Сливница при одобряване на споразумение по НОХД №
474/2017 г. по описа на РС Сливница, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната
лихва върху главницата за периода 26.06.2017 г. - 23.11.2017 г., като погасен
по давност.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника РС
Сливница. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в
случая се касае до достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, като
не е отчел дали са налице всички фактори, характеризиращи нарушението
като тежко. Счита, че РС Сливница не е извършил очевидно нарушение на
общностното право, тъй като няма основание да се счита, че правилото на чл.
1
251, ал. 2 НК е очевидно несъвместимо с правото на ЕС. Изтъква, че следва да
се държи сметка за спецификите на разглеждания казус, при който се касае до
признаване на вина от страна на подсъдимия и съгласие на същия с
последиците на споразумението за прекратяване на наказателното
производство, одобрено от РС Сливница. Счита, че не е била налице
задължителна практика на Съда на ЕС по тълкуване на приложимото право, с
която РС е бил длъжен да се съобрази. Подчертава, че преюдициално
запитване по дело С-255/14 г., свързано с материята на глобата е касаело само
съразмерността й, но не и самата мярка по чл. 251, ал. 1 НК и факта, че
последната противоречи на правото на ЕС. Подчертава, че такава
несъвместимост е установена в по-късен момент (с определение от 30.01.2019
г. по С-335/18 г. и С-336/18 г., след одобряването на споразумението по
конкретното дело през 2017 г.). Излага възражения относно момента, от който
пораждат действие преюдициалните тълкувателни заключения на СЕС.
Намира, че прилагането на националното право в случая не е в противоречие
с общностното. Като сочи, че няма достатъчно съществено нарушение на РС
поради явно несъответствие с практиката на СЕС, твърди, че уважаването на
исковата претенция с първоинстанционното решение е неоснователно.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Народното събрание
на РБългария. Намира решението за недопустимо спрямо него, тъй като съдът
не можа да прави преценка дали НС е действало законосъобразно. Счита, че в
ЗОДОВ лимитивно са изброени хипотезите за искови претенции и
законодателната дейност не попада в тях. Счита, че решението е
недопустимо, тъй като между ответниците няма солидарност. Намира за
неправилен извода на съда, че НС е бездействало и не е изменило закон,
който противоречи на правото на ЕС, доколкото за законодателния процес
нямало проведена надлежна инициатива (вкл. от МС). Сочи, че в т. 55 от
решение по С-46/93 и С-48/93 е разяснено понятието „достатъчно съществен
характер на нарушението“, като в конкретния случай такъв не е доказан.
Твърди, че дори и да е налице нарушение на права, то е оправдано по
съображение за обществена сигурност доколкото България е външна граница
на ЕС и се налага по-строг контрол при престъпления по чл. 251 НК. Изтъква,
че с подписването на споразумението деецът се е съгласил с последиците на
предвидената в закона санкция. Позовава се на прякото действие на
регламентите, което гарантира, че дори и даден акт на НС да противоречи на
2
общностното право, то има гаранции той да не бъде прилаган. Оспорва
наличието на пряка вреда за ищеца. Твърди, че РС не е бил последна
инстанция, каквато е ВКС. Моли да се обезсили решението или да се отмени
същото, като се присъдят разноски.
Ответникът М. К. (чрез адв. И.С. – л. 8) не взема становище по жалбите.
Въззивните жалби са подадени в срок.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС.
Ищецът М. К., гражданин на РТурция твърди, че с определение № 182
от 26.06.2017 г. по НОХД № 474/17 г. на РС Сливница е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, като той се е
признал за виновен за извършено престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК и му
било наложено наказание лишаване от свобода, а на основание чл. 251, ал. 2
от НК предметът на престъплението (29 000 евро) е бил отнет в полза на
държавата. Счита, че нормата на чл. 251, ал. 2 от НК е в противоречие с чл. 9,
§1 от Регламент 1889/2005 (определение на СЕС по дело С-707/17). Твърди,
че НС като законодателен орган е бездействало с години (до 2019 г., ДВ, бр.
82), като не е отменило разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, въпреки
несъответствието й с посочения чл. 9, § 1 от Регламент 1889/2005 и въпреки
задължителното решение на СЕС по дело С-255/14 и по съединени дела С-
335/18 и С-336/18 г. Твърди още, че РС Сливница не е следвало да прилага чл.
251, ал. 2 от НК поради противоречие с общностното право, както и че е
следвало да отправи преюдициално запитване до СЕС. Намира, че от
бездействието на първия ответник и действието на втория ответник ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на конфискуваните парични средства,
като претендира те да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 29
000 евро, с левова равностойност 56 719, 07 лв., ведно със законната лихва от
датата на нейното отнемане 26.06.2017 г. до окончателното изплащане. Не
претендира разноски.
Ответникът Народното събраните на РБългария оспорва иска.
Поддържа, че спрямо ищеца не е осъществен деликт, както и че ищецът се е
съгласил с последиците от споразумението сключено с прокуратурата.
Намира, че не е налице същественост на нарушението, а отделно от това, че
3
няма пряка причинно-следствена връзка с вредите. Оспорва претенцията за
лихва, вкл. поради погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът Районен съд Сливница оспорва предявения иск, като
изтъква, че е приложил действащото национално законодателство, като към
момента на одобряване на споразумението в постановеното решение от
16.07.2015 г. по дело С-255/14 не е била тълкувана разпоредбата на чл. 4 § 2
от Регламент 1889/2005 и единствено е била засегната пропорционалността на
размера на глобата. Подчертава, че едва с определение от 30.01.2019 г. по
дела С-335/18 и С-336/18 СЕС е прието несъответствието на мярката по чл.
251, ал. 2 от НК с правото на Съюза. Сочи, че действието на това решение не
може да засегне правоотношения, които са потвърдени с окончателен съдебен
акт (така по С - 234/04). Посочва, че не е доказано същественост на
нарушение на правото на Съюза от страна на РС Сливница, както и че няма
доказана причинно следствена връзка между нарушението и вредата в
претендирания размер. Изтъква, че сумата е отнета в полза на държавата и не
е постъпила в бюджета на съдебната власт. Не е заявил искане за разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 26.06.2017 г. по НОХД № 474/2017 г. PC
Сливница е одобрил споразумение, в което ищецът М. К. се е признал за
виновен в извършване на престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, като не е
декларира парични средства (29 000 евро) и благородни метали (24 бр. златни
пръстени с тегло 142 гр., на приблизителна пазарна стойност 112 000лв.) на
ГКПП Калотина. Редом с наказанието лишаване от свобода (отложено) на
основание на действащия към този момент текст на чл. 251, ал. 2 от НК
(отменен през 2019 г.) е постановено отнемане в полза на държавата на
недекларираната сума в размер на 29 000 евро, както и 24 бр. златни
пръстени.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Възражението за недопустимост на решението спрямо НС съдът приема
за неоснователно. Процесуалната легитимация се определя от
принадлежността на правото на иска и от твърденията в исковата молба. В
4
случая ищецът е твърдял, че търпи вреди от бездействието на държавен орган
– Народното събрание, поради това, че същото не е провело законодателна
дейност по отмяна на определен законов текст, който е в противоречие с
общностното право. Доколкото вредите са претендирани от Държавата, като
правен субект, и се твърди, че са причинени от противоправно бездействие на
неин орган – Парламента, то няма пречка искът, предявен по този начин да
бъде разгледан досежно неговата основателност като в процеса участва
процесуалният субституент на държавата, а именно Народното събрание.
Твърдението за солидарност между двамата ответници по никакъв начин не
може да бъде отнесено към предпоставките за допустимост на иска, тъй като
това е въпрос само по основателност на претенцията, предявена по този
начин.
По съществото на въззивните жалби съдът приема следното:
Претенцията, предявен срещу РС Сливница, следва да бъде уважена.
За да се ангажира отговорността на съда-жалбоподател, следва да се
установи наличието на три предпоставки: 1) нарушение на правна норма на
правото на ЕС, която да предоставя права на частноправните субекти; 2)
достатъчна същественост на нарушението; 3) наличие на пряка причинно-
следствена връзка между установеното нарушението на правото на ЕС и
настъпилите вреди за частноправния субект. (Така решение от 05.03.1996 г.
Factortame, С-46/93 и С48/93, EU: С/1996/79 и решение от 08.10.1996 г.,
Dillenkofer, С-178/94, С-179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, EU: С: 1996:
375).
По отношение на Държавата, в разглеждания казус, е възникнала
отговорност за вреди, като РС е пасивно легитимиран да отговаря за тях, тъй
като е действал като последна инстанция и е одобрил споразумение, по което
ищецът се е признал за виновен в нарушение на разпоредби от Валутния
закон, и спрямо него е приложена санкция, която противоречи на
позитивното право на ЕС - чл. 4, § 2 и чл. 9, § 1 от Регламент 1889/2005 г. на
Европейския парламент и на Съвета, тъй като неправилно е приложен чл. 251,
ал. 2 НК за отнемане на предмета на престъплението, извън налагането на
наказание лишаване от свобода. Сочените норми от Регламента,
съставляващи позитивно право, предвиждат, че ако задължението за
деклариране не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след
5
издаване на административно решение в съответствие с условията,
предвидени в националното законодателство, както и че всяка държава-
членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за
деклариране по чл. 3, като тези санкции следва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи.
В разглеждания спор се констатира нарушение на нормите на Регламент
1889/2005 г., които целят да предоставят на физическите лица права с
достатъчно определено съдържание. Тези норми създават правомощия за
държавите-членки и в не по-малка степен създават и права за частноправните
субекти (т.нар. право на оправдано правно очакване - недекларираната сума
да бъде задържана временно при определени условия и право на
пропорционалност на предвидените за нарушението санкции). Одобряването
на процесното споразумение, включващо санкцията по ал. 2 на чл. 251 НК, е
нарушило чл. 4, § 2 от Регламент 1889/2005 г., съгласно който не се допуска
отнемането на недекларираната сума като санкция за неизпълнение
задължението за деклариране, а е възможно единствено задържането й - с цел
да се позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и
проверка. Така допуснатото от съда съвместното прилагане на наказанието
лишаване от свобода и отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата е явно нарушение на принципа на пропорционалност (така е
прието в определения на СЕС от 12.07.2018 г. по дело № С-707/17 и от
30.01.2019 г. по дела С-335/18 и С-336/2018, постановени по преюдициални
запитвания, отправени от РС- Свиленград, СГС и САС).
Установеното нарушение е достатъчно съществено, тъй като се касае до
несъобразяване на трайно установена практика на СЕС и липса на отправено
преюдициално запитване при констатирана неяснота. В случая не е
съобразена съществуваща практика на СЕС (решение от 16.07.2015 г., дело
С- 255/14), която приема, че съгласно член 9, § 1 от Регламент № 1889/2005 г.,
ако се касае до неизпълнено задължение за деклариране, не е допустимо да се
налага глоба в размер на 60 % от недекларираната сума. По пътя на
тълкуването следва да се приеме, че отнемане на цялата сума е още по-
съществено противоречие. При това разрешение в практиката на Съда, РС
Сливница е следвало да отправи, в качеството му на последна инстанция при
одобряване на споразумението, преюдициално запитване относно
констатираното противоречие, респ. неяснота, което обаче жалбоподателят не
6
е сторил. Така същият е допуснал нарушение, което е достатъчно съществено.
Установява се и наличие на пряка причинна връзка. С отнемането на
недекларираната сума ищецът е претърпял вреда. Загубата на паричните
средства следва да бъде обезщетена чрез възстановяването им на лицето.
Оплакването, че одобреното от съда споразумение е подписано от
ищеца, който е бил наясно със санкцията, не освобождава съда от
задължението му да прилага точно нормите на СЕС и да прилага само тези
вътрешни правила, които не им противоречат. Съдът е можел да извърши
преценка и да не прилага спорната ал. 2. Не могат да се споделят и
аргументите относно това, че се касае до влязъл в сила акт – в настоящото
производство не се оборва силата на присъдено нещо, а се ангажира
отговорността на съда за причинените вреди от неправомерното му
поведение, вкл. в случаите на постановяване на краен съдебен акт, когато това
противоречи на общностното право.
Предвид казаното – отговорността на държавата, чрез РС Сливница,
следва да се ангажира чрез заплащане на обезщетение за претърпените вреди,
като жалбоподателят бъде осъден да заплати отнетата сума от 29 000 евро на
ищцовата страна. Депозираната жалба като неоснователна следва да се
отхвърли.
В горният смисъл и практиката на съдилищата - определение № 60473
от 10.06.2021 г. по гр. д. № 4570/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 2037
от 06.08.2019 г. по в.гр. д № 5037/2018 г., САС, решение № 77 от 04.02.2021 г.
по в. гр. д. № 2735/2020 г., САС, решение № 709 от 24.06.2021 г. по в. гр. д. №
132/2021 г., САС и др.
Искът срещу НС обаче е неоснователен по своето естество.
Съгласно чл. 4 § 3 от ДФЕС държавите-членки са длъжни за осигурят
спазването на правото на ЕС, като прогласеното там задължение за лоялно
сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството и ефективното
прилагане на правото на ЕС. В този смисъл законодателният орган следва да
приема закони, които са хармонизирани с общностното право както и да
приведе съществуващите закони в съответствие със същото. НС е допуснало
нарушение на тези си задължения, тъй като е следвало да се съобрази с
тълкуване, дадено с определенията на Съда от 12.07.2018 г. по дело № С-
707/17 и от 30.01.2019 г. по съединени дела С-335/18 и С-336/2018, според
7
което едновременното прилагане на наказание с отнемане на недекларираната
сума е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 4, параграф 2 и чл. 9,
параграф 1 от Регламент 1889/2005 г. на ЕС и Съвета. Тълкуване, дадено от
СЕС не създава нови норми или нови задължения, а указва как тълкуваната
разпоредба е следвало да бъде разбирана и прилагана. В този смисъл
прeюдициалните тълкувателни решения действат с обратна сила, което за
случая означава, че НС е в нарушение на задължението си да приведе
вътрешното право в съответствие с правото на ЕС като за целта отмени
текстът в закона, позволяващ приложение на санкцията на чл. 251, ал. 2 НК
кумулативно с тези по чл. 251, ал. 1 НК. Това е следвало да бъде сторено към
момента, в който РБ е приета за член на ЕС и по силата на това членство за
нея възниква задължението да приведе вътрешното законодателство в
съответствие с общностното право.
Установява се, че нормата е била действаща до отмяната й с ДВ, бр. 83
от 22.10.2019 г., поради бездействие на законодателния орган. Това
нарушение е достатъчно съществено, тъй като ал. 2 на чл. 251 НК е
противоречаща на Регламента и не съответства на принципа за съразмерност
на санкциите.
В случая обаче отговорността за обезвреда не може да възникне за
законодателния орган, тъй като не съществува пряка причинно-следствена
връзка между нарушението на общностното право от страна на НС и вредата.
Последната е непосредствена последица от съдебния акт, тъй националният
съд е имал възможност и е следвало да отчете противоречието и да не
приложи спорната санкция.
Макар и исковата претенция да е насочена срещу двамата ответници в
условията на солидарност, няма пречка по отношение на единият ответник тя
да бъде уважена, а спрямо другия – отхвърлена. В този смисъл и предвид
изложените по-горе изводи, решението на СГС следва да бъде частично
потвърдено по отношение на РС Сливница, и отменено по отношение на иска,
предявен срещу НС.
Разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя Народно
събрание в размер на 162, 50 лв.
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 263491 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 12911/2020 г.,
СГС, І-26 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА Народното събрание на
РБългария да заплати в условията на солидарност, на М. К., гражданин на Р
Турция, сумата от 29 000 евро, ведно със законната лихва от 24.11.2017 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение на имуществени
вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващи се в неотмяната на
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК от Народното събрание, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. К. срещу Народното събрание на
РБългария иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС за
заплащане на сумата от 29 000 евро, представляваща обезщетение на
имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващи се в
неотмяната на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК от Народното събрание.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която Районен съд Сливница е
осъден да заплати на М. К. сумата от 29 000 евро, ведно със законната лихва
от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. К., роден на ******** г., в РТурция, с адрес РГермания,
град ***, ПК ***, ул. „***“ № **, да заплати в полза на Народно събрание
сумата от 162, 50 лв. като разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9