Р Е
Ш Е Н
И Е №261917
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
09.07.2021г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на 14.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3601 по описа на съда за 2020г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с правна квалификация
чл.79 ЗЗД вр. с чл. 205 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК
Ищец „Теленор България“ ЕАД чрез адв. *** иска да се
признае за установено, че ответник Н.С.И. дължи сумата от 222,78 лева –
главница, ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата
на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2019г. до окончателното й
погасяване за които е била издадена заповед № 9911/15.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18430/2019г. по описа на РС –
Пловдив като в исковата молба се твърди, че сумата е формирана като сбор от:
1.задължение в размер на 124,98 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ***/10.08.2016 поради
вина на потребителя и която сума се равнява на три стандартни месечни абонаментни
такси съгласно чл. 5 от договора;
2. задължение в размер на 97,80 лева по договор за
лизинг на мобилно устройство ***oт
10.08.2016г., което задължение е предсрочно изискуемо предвид прекратяването на
договора поради вина на потребителя.
Ищецът поддържа, че за вземанията му е била издадена
фактура № ***/15.10.2016г., която не била платена, което обусловило правния му
интерес от завеждането на заповедно производство и тъй като заповедта по чл.
410 ГПК била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на основание чл. 415, ал.1,
т.2 ГПК предявява настоящите искове. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Ответник Н.С.И. чрез адв. А.Р. ***–
особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК оспорва предявените
искове по основание и размер.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
Със заповед № 9911/15.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18430/2019г. по описа на РС – Пловдив е
разпоредено отв. Н.И. да заплати в полза на ищеца сумата от 222,78 лева –
главница, ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата
на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2019г. до окончателното й
погасяване съгласно фактура № ***/15.10.2016г. като заповедта по чл. 410 ГПК
била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК
предявява настоящите искове.
По делото е установена следната фактология.
Между страните е сключен договор за мобилни услуги от
10.08.2016 № *** както и договор за лизинг на мобилно устройство ****, който
апарат е предоставен на ответника. Договорите са валидно сключени и са
обвързващи за страните.
Установява се, че е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилните услуги на основание чл. 11 от него поради
обстоятелството, че ответникът не е заплатил издадените фактури за месечно
потребление и абонаментни такси, което се явява виновно неизпълнение на
задълженията му за което носи отговорност.
Обявени са за предсрочно изискуеми неплатените вноски
за мобилното устройства на основание чл. 12, ал.2 от ОУ на ищеца.
Съгласно заключението на вещото лице Й.П. по допусната
и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира в цялост
процесната фактура от 15.12.2016г. № **** не е осчетоводена и не е включена в
дневника за продажби като това обстоятелство не рефлектира върху основанието за
възникването на задълженията за ответника, тъй като осчетоводяване на фактурата
е един от доказателствените източници за удостоверяване възникване на
вземането, но не е единствения нито пък има определена доказателствена
стойност. В случая основанието на задълженията предмет на делото произтичат от
договора за мобилни услуги и договора за лизинг;
Вещото лице потвърждава размерът на неустойката от
124,98 лева, която се равнява на три стандартни месечни абонаментни такси
съгласно чл. 5 от договора, както и остатъчно задължение в размер на 97,80 лева
по договор за лизинг на мобилно устройство ***oт 10.08.2016г.
Следователно при така установената фактология съдът
намира от правна страна следното.
Уговорената неустойка в случай на
прекратяване на договора по инициатива или при вина на потребителя се намират
от настоящата инстанция за нищожни. Съобразно Тълкувателно решение № 1/2009г.
по т.д. №1/2009г. на ОСТК неустойката е нищожна ако единствената цел, за която
е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Като преценката за тази нищожност се прави към момента на сключване на
договора, като критериите за това са различни и са примерно посочени от ВКС. В
настоящият казус става дума за компенсаторна неустойка за прекратяване на
договора. Какво се компенсира от тази неустойка не е ясно посочено в договора
за мобилни услуги. Евентуално може да се предположи, че това което се
компенсира е печалбата на оператора до края на срока на договора за мобилни
услуги, като в конкретния случай се претендират за заплащане стойността на 3
месечни стандартни абонаметни такси. Дали това е печалбата е само предположение
на съда. При което се получава така, че едната страна по договора ищеца няма да
изпълнява своите задължения и да предоставя мобилна услуга, но ще иска от
другата страна -потребителя да плати пълната цена за тези непредоставени услуги
до края на срока на договора, респ. за 3 месеца при това веднага, а не на
месечни вноски, както би било, ако му се престираше услугата до края на
договора. Тоест в казуса мобилния оператор се поставя в много по-добра позиция
отколкото, ако договорът не бе прекратен и продължаваше да се изпълнява, а и ще
получи по-бързо цялата сума по договора без да предоставя нищо като насрещна
престация. Тоест компенсаторната неустойката в казуса превишава многократно
действително очакваните вреди на кредитора и е несъизмерима с тях. Очевидно е
че ищецът с прекратяването на договора спира достъпа до мобилната си мрежа като
израз на правомощието му да откаже изпълнение на своите задължение предвид
неизпълнението на задълженията на потребителя като дотук е налице абсолютно
равноправно развитие на отношенията между страните. С начисляването на
неустойка е в несъотстветствие с основните принципи на които е изградена
правната система, а именно добросъвестност в гражданския оборот и недопускане
на неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо тази неустойка е нищожна
като нарушаваща добрите нрави по силата на чл.26 ал.1 от ЗЗД. В тази насока е и
решение №148/25.02.2020г. по т.д. №219/2018г. на ВКС, ІІ т.о. Този правен извод
напълно се потвърждава и от нормата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, според който
договорната неустойка задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка е неравноправна клауза в потребителски договор и е нищожна на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП – така и Решение 260496/06.04.2021 по в.гр.д. №
382/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Предвид на гореизложеното претенцията в частта й за
сумата от 124,98 лева се отхвърля.
Основателна е претенцията за сумата от 97,80 лева,
която представлява остатък от цената на мобилното устройство по договора за
лизинг, тъй като договорът е валидно прекратен поради виновно неизпълнение на
задължение на ответника да заплаща дължимите суми по договора за мобилна услуга
с оглед на което и всички дължими суми по този лизинг са изискуеми. Ето защо
претенцията в тази й част следва да се уважи.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част на исковете, а именно сума в размер
на 557,53 лева за заповедното производство и за настоящата инстанция.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.С.И. с ЕГН
********** с адрес: *** ДЪЛЖИ в полза на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк
София, сграда № 6 чрез адв. *** сумата
от 97,80 лева главница по договор за лизинг на мобилно устройство ***oт 10.08.2016г., ведно със законната лихва за забава
върху тази сума считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.11.2019г. до окончателното й погасяване за които е била издадена заповед №
9911/15.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 18430/2019г. по описа на РС – Пловдив КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата
над 97,80 лева до пълния претендират размер 222,78 лева или за разликата от
124,98 лева, която представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги № ***/10.08.2016г. ведно със законната лихва за забава върху
тази сума считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.11.2019г. до окончателното й погасяване като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА Н.С.И. с ЕГН ********** с адрес: *** ЗАПЛАТИ в полза
на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление:
гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. *** сумата
от 557,53 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Решението е обжалваемо пред ПОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
ЕН