Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260884
гр.Бургас, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 793
по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба, подадена от ****ЕООД ЕИК **** с адрес на
управление гр. Бургас, ****, представлявано от управителя Г.В.Х.против
наказателно постановление № 552826-F582195/19.01.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение
на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че
разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ съдържа две
хипотези като не е уточнени коя от двете е налице. Жалбоподателят преди
издаване на НП представил доказателства за сторниране на операцията по реда на
чл. 36, ал. 1, а в НП не бил посочен кой е от двата способа на отразяване на
сторно операциите е нарушен. Не било установено налице ли е основание за сторниране.
АУАН и НП не съдържали дата и място на извършване на нарушението. Намира, че е
трябвало да бъде санкциониран оператора на ФУДВ в лично качество, а не
дружеството – жалбоподател. Необоснован бил размерът на наложената санкция.
Моли да се отмени изцяло наказателното постановление или да се намали размерът
на санкцията до минимума от 500 лева.
В
съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не се представлява.
За
Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт А., който оспорва жалбата
и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради
което моли да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 22.01.2021
г., а жалбата е депозирана на 29.01.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН за това, че при проверка от служители
на НАП, сред които св. Т.Л. на 30.11.2020г. в 17,45 часа в търговски обект –
заложна къща „****“ находяща се в гр. Бургас, **** и стопанисван от „***“ ЕООД ЕИК **** и представени обяснения от Г.Х. като управител
на 08.12.2020г. се установило, че за извършена операторска грешка при маркиране
на сума за плащане в брой чрез ФУ в обекта в размер на 17839,81 лева и издаден
ФКБ 046591/21.06.2020г. не е документирана сторно операция, чрез монтираното и
работещо в обекта фискално устройство до 7-мо число на месеца следващ месеца в
който е допусната грешката. Това се потвърждавало от генерирана справка от
програмен продукт ФУДВ за периода 21.06.2020г.-07.07.2020г. от който било
видно, че няма регистриран сторно оборот. В търговския обект има монтирано и
функциониращо към момента на проверката ФУ модел DAISY EXPERT SX с инд. № DY425396 и фиск.памет № 36583169,
регистрирано в НАП с № 4170527. Бил осъществен състава на чл. 31, ал. 4 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
АУАН
е връчен на управителя на дружеството жалбоподател на 08.12.2020г. като не са
постъпили възражения. От управителя на дружеството са дадени писмени обяснения
като е посочено, че относно касов бон № 46591/21.06.2020г. се касае за
операторска грешка, тъй като клиент отишъл да откупи заложена вещ по заложен
билет № 69061 дължимата сума към 21.06.2020г. била 178,39 лева, ведно с
главница, лихви, комисионни, главница по залога – 158 лева и лихви плюс такси
20,39 лева. Представен е заложен билет ведно със справка от регистъра за извършените
операции на 21.06.2020г.
АНО
е приел фактите, описани в АУАН, и е издал обжалваното наказателно
постановление като е приел, че е нарушен чл. 31, ал. 4 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС като на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на 1000
лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/2006г. на МФ сторно операцията
при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в
който е допусната грешката. Сторно операция при връщане или рекламация на стока
или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване
изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Когато
възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер или други
заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция, след което се
отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни средства.
В
случая не се споделят възраженията, че липсва яснота коя хипотеза на чл. 31,
ал. 4 от наредбата е налице. Ясно в наказателното постановление и в АУАН е
посочено, че е допусната операторска грешка и не е документирана сторно операция чрез
фискалното устройство в обекта до седмо число на месеца, в който е допусната
грешката. Налице е първата хипотеза, но въпреки това липсва посочване на
датата, на която се твърди да е извършено нарушението. АНО не е посочил конкретна дата, до която е
следвало да се документира сторно операция, с което е допуснато нарушение на
43, т. 3 и чл. 57, т. 5 ЗАНН. Отделно съдът намира, че не е спазен срокът за
съставяне на АУАН.
Съгласно
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението. В случая нарушението съгласно соченото от АНО е извършено на
7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Фискалния
касов бон е бил издаден на 21.06.2020г., следователно, анализирайки
обстоятелствената част на АУАН и НП се стига до извод, че сторно операцията е
следвало да се извърши в срок до 07.07.2020г. Проверката е била извършена едва
на 30.11.2020г., когато вече е бил изтекъл тримесечният срок от извършване на
нарушението.
Разпоредбата
на чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН
постановява, че административнонаказателно производство не се образува, ако не
е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по
тълкувателно дело № 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна
колегия на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който
органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото
бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението изключва
отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Доктрината и
съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН
ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка
от длъжностното лице (арг. от
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и
ІІ колегия, докладвано от съдията Росица Драганова). В случая за АНО
нарушението е станало известно още с изтичане на срока, в който е трябвало да
се отчете грешката като именно затова, че му е било известно нарушението е била
издадена и Резолюция, въз основа на която свидетелката Л. е извършила проверка.
В тази резолюция били описани фискалните бонове, което сочи еднозначно, че АНО
е знаел за допуснатите нарушения и въпреки това е бездействал повече от три
месеца от установяване на нарушението и нарушителя.
Съдът
намира, че тримесечният срок тече от деня, в който за първи път е открит
нарушителят, т.е. когато е станало известно нарушението и това е основание за
съставяне на АУАН. В случая крайния срок за документиране на сторно операция е
07.07.2020г. като от 08.07.2020г. за АНО възниква правото и задължението да
ангажира отговорността на нарушителя в тримесечен срок, който изтича на 08.10.2020г.
Несъставянето на АУАН в този срок е
резултат именно от бездействието на контролния орган и води до отпадане на
отговорността на нарушителя. Недопустимо е след изтичане на тримесечния срок по
чл. 34, ал. 1,
пр. 2 ЗАНН, да се твърди, че е открит нарушителя и да тече
едногодишен срок. Би било налично нарушение на чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, да бъде съставен
акт предвиждащ ограничен срок - тримесечен, от откриване на нарушението и
нарушителя при положение, че всички обстоятелства – както нарушението, така и
нарушителя са били известни на контролния орган. Пропускането на по-краткия
тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен срок от
извършване на нарушението. Двата срока се намират в съотношение помежду си и
след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява
административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото
на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на
едногодишния срок от извършване на нарушението.
На
следващо място трябва да се има предвид, че грешката е била констатирана пред
дружеството жалбоподател. Веднага след представянето на фискалния бон грешката
е била установена от управителя на дружеството, който именно е сигнализирал, че
се касае за грешка при документиране на сторно операция и изцяло е съдействал
на проверяващите като е представил заложен билет и извършените операции на
съответната дата. Поради което нарушението според съдебния състав се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случаи и приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като се прецени за маловажен
случай и на нарушителя не е следвало да се налага наказание.
По тези съображения наказателното
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните като в
случая право на разноски има само жалбоподателя, който не претендира такива и
не му се присъждат.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 552826-F582195/19.01.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение
на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на ****ЕООД ЕИК
**** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.