Номер / .12.2019 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
Секретар: Анна Димитрова
Прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
Като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 3139 по описа на съда за 2019 година,
За да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН и е образувано
по касационна жалба от Р.И.Я., ЕГН **********,***, против Решение №1834/14.10.2019г
по АНД № 3789/2019г по описа на РС-Варна, 38 с-в, с което е потвърден
Електронен фиш серия К №2501391 на ОДМВР - Варна и наложената му Глоба в размер
на 100лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21
ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП. Релевирани са касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращане от
чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. На първо място се твърди обективна
несъставомерност на санкционираното нарушение предвид факта, че в зоната между
двете пешеходни пътеки, в която е установено движението с превишена скорост,
опасността, обозначена с пътен знак А-13, е преминала, с което е отпаднало и
действието на ограничителния знак В-26 съгл.чл.62 ал.1 от Нардеба №18/23.07.2001г
за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. На следващо място се твърди, че ЕФ
не е надлежно връчен, което представлява съществено процесуално нарушение. С
тези съображения се претендира отмяната на решението на ВРС и на потвърдения с
него ЕФ като незаконосъобразни. В съдебно заседание, редовно призован,
касаторът се явява лично, поддържа жалбата си изцяло на изложените в нея
съображения, и настоява за уважаването й.
Ответната страна ОДМВР-Варна, надлежно уведомени, не
се представляват и не ангажират становище.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е основателна.
Въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, районният съд приел за
установено от фактическа страна, че на 26.12.2018г около 09:40ч по ул. „Д.” в
района на дом №8 в с.Старо Обяхово, обл.Варна, в посока към гр.Бургас, при
ограничение на скоростта от 30 км/ч, въведено с пътен знак В-26 от ЗДвП, л.а. „Пежо
307” с рег.№ В **** РА, собственост на Р.Я., преминало покрай стационарната
видео-радарна установка „SITRAFFIK ERS-400” със скорост 56 км/ч., която била
надлежно отчетена и заснета от техническото средство
При тези установявания от ОДМВР - Варна
бил издаден ЕФ серия К №2501391, с който за извършеното нарушение по чл.21 ал.2
вр.ал.1 от ЗДвП – движение със скорост от 53 км/ч (след приспадане на толеранса
от 3 км/ч) на Я. в качеството му на собственик на л.а. била наложена глоба в
размер на 100лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
При тази фактология, установена въз
основа на анализ на събраните в производството по АНП и на съдебното дирене
пред него доказателства, въззивният съд приел за установено от правна страна,
че ЕФ съдържа всички императивно изискуеми реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП, че
нарушението, както и неговото авторство, са безспорно доказани със събраните в
хода на АНП писмени доказателства, чрез годно и отговарящо на приложимите метрологични
изисквания техническо средство (снимков материал от АТСС, удостоверение за
одобрен тип на същото, протокол за проверка на местоположението на поставените
пътни знаци, съотв. в посоки Варна –Бургас и Бургас – Варна, и др.), че
нарушението е правилно квалифицирано, а размерът на наложената глоба е в
абсолютния предвиден от законодателя размер.
Предходният съдебен състав обсъдил и
отхвърлил като неоснователни всяко от възраженията на настоящия касатор. Така
на първо място посочил, че твърденията на касатора, че за едно и също нарушение
са му наложени две наказания – глоба и неиздаване на задграничен паспорт, при
липсата на доказателства представляват само лични негови възприятия;
твърденията на Я., че не е сигурен, че на посочените дата и място е управлявал
МПС са отхвърлени с позоваване на чл.188 от ЗДвП, предвиждащ в такива случаи
(при липса на депозирана декларация с данните на друг водач) ангажирането на
административнонаказателната отговорност на собственика на МПС; твърдението, че
ЕФ не му е бил изпратен за връчване с обратна разписка е прието за
неоснователно с оглед налричието на надлежно връчване на фиша, признато от
самия Я.; възражението за обективна несъставомерност на нарушението с твърдение
за преминаване на опасността след първата пешеходна пътека, респективно – за
отпадане на ограничението за движение с 30 км/ч, въведено със знак В-26, след
преминаването й, е отхвърлено с аргумент, че отпадането на действието на
ограничителен пътен знак става посредством обозначаване с нарочен пътен знак.
Така достигайки извод за законосъобразност и правилност на ЕФ, с проверяваното
си решение въззивният съд го потвърдил изцяло.
Настоящият касационен състав счита, че
при постановяване на решението е допуснато неправилно приложение на материалния
закон.
Съгл.чл.61 ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от
Наредба №18/23.07.2001г на МВР за сигнализацията на пътищата с пътни знаци,
пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от
пътя, за който се отнася забраната; пътен знак за отменяне на въведена забрана
се поставя на място, в което отпада необходимостта от въведената забрана;
конкретно забраната, въведена със знак В-26 е в сила до следващото кръстовище;
а когато трябва да се отмени преди това, краят на зоната на действие на
въведената забрана се определя чрез пътен знак, който отменя забраната, или
чрез допълнителна табела Т-2, поставена под ограничителния знак, когато
дължината на зоната на действие на въведената забрана е по-малка от 100м.
Изключенията от тези правила са уредени с ал.62 от Наредбата, чиято ал.1
предвижда, че когато на едно място
са поставени едновременно предупредителен пътен знак за опасност от група „А” и
пътен знак за въвеждане на забрана от група „В”, действието на въведената
забрана е в сила до края на опасността, сигнализирана с предупредителния пътен
знак; а ал.2 гласи, че в случая по ал 1, ако разстоянието до края на опасния
участък е указано с допълнителна табела Т2, тя задължително се поставя под
предупредителния пътен знак.
Според
изложеното в придружаващото АНП пред съда писмо от административнонаказващия
орган, извършената проверка на място е установила, че нарушението е заснето
между двете повдигнати пешеходни пътеки в зоната на действие на пътен знак В-26
за въведено ограничение на скоростта от 30 км/ч, с поставен предупредителен
знак А-13 за опасност, като е посочено, че съгл.чл.62 от Наредбата в този
случай зоната на действието му е до отпадане на опасността, т.е. до преминаване
на втората повдигната пешеходна пътека. Сред доказателствата по АНП и тези,
приобщени от въззивния съд, липсват такива, установяващи наличието било на една или две повдигнати
пешеходни пътеки, както и на поставен пътен знак А-13 – било един преди първата
пешеходната пътека според твърденията на АНО, или два пред всяка от
повдигнатите пътеки според твърдението на касатора. На приложената по АНП
фотоснимка пешеходни пътеки, и то повдигнати такива, не се виждат, а
автомобилът е заснет при движение на равен участък от пътя с дължина
надвишаваща 20м предвид дължината на този модел на „Пежо” от 420см (по данни от
интернет). Липсва и протокол за използване на АТСС от датата на установяване на
нарушението, в който се отразява наличието на поставен пътен знак за
ограничение на скоростта в проверявания участък към тази дата, както и стойността
на самото ограничение. Приложеният към преписката КП от 29.05.2015г за
поставяне на пътни знаци Е-24 в участъка на с.Старо Оряхово не допринася за
установяване на тези релевантни за казуса факти. Всички тези обстоятелства са
от решаващо значение за преценка относно наличието на съставомерно поведение
при управление на процесния л.а. на посочените дата и място, в светлината на
горецитираните приложими норми на Наредба
№18/23.07.2001г на МВР и на общите правила на чл.21 от ЗДвП.
При тези
констатации и с оглед принципа, че АНО е длъжен да докаже установеното
нарушение, неговото авторство и съставомерност, касационният състав намира, че
в този случай вмененото на Р.Я. административно нарушение – управление на МПС с
превишена скорост – 53 км/ч при ограничение от 30 км/ч, не е доказано. Както
вече беше посочено, липсват доказателства за наложено ограничение със знак В-26
в процесния участък и за неговата стойност, липсват доказателства за наличие на
повдигнати пешеходни пътеки, обозначени с поставен пътен знак А-13 – един за
двете или по един за всяка от тях. От изложеното следва извод, че нарушението,
за което с ЕФ е ангажирана административнонаказателната отговорност на
касатора, не е доказано, а това квалифицира фиша като незаконосъобразен поради
неправилно приложение на материалния закон, и безалтернативно налага отмяната
му.
Макар на
практика непопълването на делото с необходимите доказателства да е резултат на
неизпълнението на задължението на въззвния съд служебно да събере всички
доказателства от значение за изясняване на релевантните факти, отмяната на
решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който
да стори това, в случая е недопустимо поради липса на релевирано твърдение за
допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на решението и
съгл.компетентността на касационния съд, уредена с чл.218 ал.1 от АПК,
доколкото съществените процесуални нарушения са извън предвидените с ал.2 на
текста изключения.
Само за
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че твърденията за нередовно
връчване на ЕФ на наказаното лице при наличие на редовно предявена от него
въззивна жалба пред съд, са неоснователни, след като то е упражнило надлежно и
в срок правото си на обжалване на ЕФ пред съда, каквато е и целта на
връчването, т.е. правото му на защита не е ограничено по никакъв начин и липсва
причина за отмяна на фиша и на съдебното решение само на това основание.
Предвид
изложеното и в отклика от приетото от въззивния съдебен състав настоящият
намира, че възражението на касатора за неправилно приложение на материалния
закон при постановяване на обжалвания ЕФ е основателно,което квалифицира
потвърждаващото го съдебно решение като незаконосъобразно и налага отмяната му.
Така
мотивиран и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният
съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№1834/14.10.2019г по АНД № 3789/2019г
по описа на РС-Варна, 38 с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №2501391 на ОДМВР - Варна и наложената на Р.И.Я.,
ЕГН **********, Глоба в размер на 100лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3
от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.