№ 72
гр. Варна , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600199 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано въз основа на две жалби по чл.318,
ал.6 от НПК, основани на общи оплаквания за неправилност на присъда
№10/10.02.2021 година, постановена от състав на Окръжен съд-Варна по
НОХД №671/2020 година. Твърдението се обосновава с доводи за нарушение
на принципите по чл.чл.13,15 от НПК поради неефективното разследване, за
неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на
наложените наказания. Търсената въззивна намеса е алтернативна – за
цялостна отмяна на присъдата “с произтичащите от това законови последици“
(взаимствано от жалбите) или за изменение на атакувания акт в аспекта на
чл.337, ал.1, т.1 от НПК.
С обжалваната първоинстанционна присъда подсъдимите С.С. и Б.Х.
са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,
т.т.2, 6 и 7 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, след приложението на чл.58а,
ал.1 от НК и на двамата е наложено наказание лишаване от свобода,
изпълнимо при общ режим по чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съответно две години
и осем месеца за подс.С. и три години и четири месеца за подс.Х.. С
присъдата са формирани реални съвкупности от престъпления, наказани по
правилата на чл.25 от НК. С.С. и Б.Х. са осъдени да заплатят на държавата
обезщетение за причинени с деятелността имуществени вреди ведно със
законните лихви върху главниците. На подсъдимите са възложени
1
държавните такси върху уважените граждански искове и разноските по
делото.
Във въззивната инстанция не са провеждани съдебно-следствени
действия.
По съществото на делото адвокатите Г. и Г. обосновават съвместна
защитна позиция за нарушен принцип по чл.13 от НПК с пренебрегнати и
недоизяснени факти за действителните автори на разследваната престъпна
дейност. Последната, определят да се отличава със сложен механизъм на
извършване, който намират за несъвместим с ниските интелектуални качества
на подсъдимите. Алтернативно, същите съображения отнасят към
възможността за намаляване на наказанията.
В пледоарията си представителят на въззивната прокуратура
преценява жалбите за неоснователни, подчертавайки че подсъдимите
целенасочено са заблудили разследването във връзка с реално извършеното
от тях, но въпреки това органите на досъдебното производство са събрали
достатъчно доказателства за повдигане и обосноваване на обвинение за
данъчно престъпление. Прокурорът определя наложените наказания за
занижени – неотстраним недостатък поради липса на съответен протест.
В лична защита подсъдимите не ангажират съображения. В
последната си дума подс.С. заявява, че няма вина, не е работил с нито една от
фирмите, малограмотен е, желае оправдателна присъда. От своя страна,
подс.Х. моли наказанието му да бъде заменено с по-леко.
След като прецени изложените в жалбите доводи, становищата на
страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
Варненският апелативен съд установи допуснати от първоинстанционния съд
две неотстраними във въззивния съдебен стадий съществени процесуални
нарушения, всяко от които представлява самостоятелно основание за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд от
друг съдебен състав.
В разпоредителното заседание, проведено на 10.02.2021 година,
подсъдимите и защитниците са заявили желание за разглеждане на делото по
реда на Глава двадесет и седма от НПК – факт, обхванат от последвалото
определение по чл.248, ал.5 от НПК. В съответствие с чл.252, ал.1 от НПК,
проверяваната инстанция незабавно провела диференцираната процедура по
чл.371, т.2 от НПК, в която подсъдимите признали изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се
събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд постановил
определение по чл.372, ал.4 от НПК, без да проведе дължимата задълбочена
оценка относно обосноваността на самопризнанията на двамата подсъдими,
пренебрегвайки съществените противоречия в доказателствата на
досъдебното производство, създаващи сериозни съмнения относно
2
съставомерните признаци на инкриминираните деяния и авторството им. Тези
съмнения са изисквали разглеждане на делото по общия ред при съблюдаване
на предписанията по чл.чл.13, 14 и 107 от НПК. Пренебрегвайки
задължителните указания в ТР 1-2009-ОСНК: 1) до осъждане на подсъдимите
не може да се достигне само въз основа на техните самопризнания и 2) съдът
е длъжен да разкрие обективната истина по делото, първоинстанционният съд
е постановил присъда, основана на предположения.
В пределите на признатите от подсъдимите фактически
обстоятелства, посочени в обвинителния акт, е описан усложнен механизъм
на същинско данъчно престъпление въз основа на твърдение за съвместни и
целенасочени действия на подсъдимите С. и Х., започнали през 2013 година с
изкупуване на регистрирани по ЗДДС дружества, между които двамата
създали фиктивна търговска дейност, отразявана в дневници за покупки,
продажби и СД по ЗДДС. Според обвинението, привидно създадената
данъчна документация обслужвала противоправната цел на дейците за
избягване установяването и плащането на данъчни задължения от косвен
данък в особено големи размери, реализирана чрез обосноваване на право за
възстановяване на ДДС от нереализирани сделки, което след прихващане
води до избягване внасянето на дължим косвен данък по реални доставки,
осъществени от „Фамилия“ООД.
Този престъпен механизъм не се извлича убедително от надлежно
приобщените по чл.283 от НПК гласни, писмени и веществени доказателства
по делото, поради следните съображения:
Относно „Фамилия“ООД:
Подсъдимите са съдружници във „Фамилия“ООД и като такива са
договорили съвместна и разделна управителна и представителна власт (т.3,
л.9-л.16). В обясненията си (т.13, л.4) подс.С. признава единствено, че е
придобил част от капитала на търговското предприятие, но отрича да има
каквато и да е друга съпричастност към дейността на дружеството. Това
фактическо твърдение въобще не е подлагано на проверка от органите на
досъдебното производство, макар сред доказателствената маса да се съдържат
множество подкрепящи обяснението на подсъдимия доказателства. Така
например, подс.С. няма абсолютно никаква връзка с банковото
представителство на дружеството и разпореждането със средства по
фирмените сметки (т.3, л.л.57, 58, 71-77, 103 и сл., 157 и сл.). Финансовите
операции са реализирани само от подс.Х., който съобразно показанията на
св.св.К. (т.1, л.97), Б. (т.1, л.99), С. (т.1, л.111), М. (т.1, л.102), Д. (т.1, л.147),
П. (т.1, л.149), Д. (т.11, л.6), Д. (т.1, л.90), Д. (т.1, л.89), К.а (т.9, л.100),
множеството писмени доказателства (рамков договор за кофраж т.1, л.124,
фактури – т.1, л.116 – 121, л.140-144, всички документи в т.6, т.8, т.11,
договор с „Риг“ООД в т.6), заключението на СГЕ (т.11, л.125) е водил
фактически и юридически дейността на „Фамилия“ ООД.
3
Като припомня указанията в т.3 от ТР 4-2015-ОСНК, че кръгът на
наказателно отговорните лица, които могат да бъдат субект на данъчното
престъпление, се определя от специфичния характер на обективните
признаци, предвидени в състава на престъплението, въззивният състав прави
извод, че повдигнатото обвинение на подс.С., във връзка с избягване
установяването и плащането на ДДС за месеците януари и февруари 2014
година почива на предположение, извлечено единствено от притежавания от
това лице дял от капитала на „Фамилия“ООД, без да е доказан по несъмнен и
категоричен начин съответен обективен и субективен принос в
инкриминираната престъпна деятелност.
Въззивният състав набелязва още един проблем в обстоятелствената
част на обвинението с отношение към двамата подсъдими, касаещ размера на
приспаднатия неследващ се данъчен кредит за месец февруари 2014 година,
който не съответства на съдържанието на дневника за покупки и на СД по
ЗДДС за този данъчен период (т.4, л.л.136, 137).
Относно „Искра 1“ЕООД:
В инкриминирания период подс.С. закупил търговското предприятие
„Искра 1“ЕООД от неустановената в досъдебното производство Катя
Благоева (т.10, л.63). Доказано е, че в деня на придобиване на капитала,
подсъдимият генерално упълномощил Благоева за представителство на
ЕООД-то (т.13, л.23), а на 05.03.2014 година изрично я овластил с правото да
прехвърля собствените му дружествени дялове (т.13, л.27). Този факт не е бил
подложен на разследване, въпреки че има важно значение в светлината на
обясненията на подсъдимото лице (т.13, л.49), че е станал фиктивен
собственик на дружеството и няма никакво отношение към неговото
управление и дейност. Също така, извън доказателствените усилия на
органите по разследването са останали и гласните доказателства относно
условията, при които подс.С. попълнил документите в т.10, л.л.62, 67 71,72,
73, като посочените от него лица, за които твърди, че са му оказали натиск, не
са били издирени и разпитани. Отново в обясненията си подс.С. съобщава за
ролята на подс.Х. в управлението на „Искра 1“ЕООД( виж и т.10, л.73, л.74),
който факт не е съпоставен с доказателствата, уличаващи последния като
опитен извършител на укриване на данъци, за което освен очертаната
доказателствена съвкупност във връзка с предходното дружество,
свидетелстват показанията на св.св.В.С. (т.1, л.91), Д. Х. (т.1, л.92, да се
съобрази родствената връзка с подс.Х. в аспекта на правото по чл.119 от
НПК), С. (т.1, л.145), банковите документи в т.3, както и част от иззетите
веществени доказателства.
Изложената версия от подс.С. по отношение на „Искра 1“ЕООД въобще
не е била подложена на проверка, макар това да е било наложително, тъй
като:
4
-по делото не се съдържат първични счетоводни документи, подписани
от подс.С. в качеството му на управител на „Искра 1“ЕООД. Като веществени
доказателства са приобщени 3 броя фактури, по които дружеството е
доставчик на „Техномат“ДЗЗД, но авторството на документите не е
изследвано;
-не е изяснен механизмът на регистрация на електронния подпис на
подсъдимия, при положение че той отрича да е участвал в такава процедура.
Повдигането на темата за КЕП е важно, защото инкриминираната СД по
ЗДДС на „Искра 1“ЕООД за месец ноември 2013 година е подадена по
електронен път, като на същата е придадено авторство на подс.С.. Кратко
време след това СД е коригирана от пълномощник на подсъдимия –
неиздиреният М.Ж., като до този момент по делото не е установено
познанството между лицата, кога и при какви обстоятелства С. е подписал
уведомление до НАП за упълномощаване на М.Ж., причината за подаване на
окончателната коригираща декларация, съответно знанието на подсъдимия за
това действие.
Приблизително сходно е положението и за данъчен период декември
2013 година, когато подадената с електронен подпис на подс.С. СД по ЗДДС
за „Искра 1“ЕООД е двукратно коригирана по електронен път от М.Ж. и
св.Р.А.. В показанията си (т.11, л.81) св.А. заявява, че е фиктивен собственик
на много фирми, знае че има електронен подпис, който никога не е ползвал,
защото предал на друго лице, отрича познанство с подсъдимите, твърди че не
е извършвал никакви действия като пълномощник на „Искра 1“ЕООД. Във
връзка с това лице е известно, че подс.С. подписал уведомление до НАП за
упълномощаване, но отново няма разследване за причините и условията на
това действие;
- показанията на св.св.Д. и Д. (т.1, л.л.89, 90) и приложения неподписан
договор между дружествата „Риг“ООД и „Искра 1“ЕООД от 06.12.2013
година (т.6), не уличават подс.С. във фактически действия по управление и
представителство на дружеството.
Отново при съблюдаване на т.3 от ТР 4-2015-ОСНК и при цялостна
преценка на доказателствената съвкупност, въззивният съд не намира
самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК на подс.С., касателно
инкриминираната деятелност като собственик на „Искар 1“ЕООД, да е
подкрепено по доказателствен път.
Относно „Дар“ЕООД и „Мохито хот 2012“ЕООД :
В инкриминирания период дружествата са собственост на подс.Х.. За
данъчен период декември 2013 година („Дар“ ЕООД) и март 2014 година
(„Мохито хот 2012“ ЕООД) правото на приспадане на данъчен кредит е
обосновано с покупки от „Искра 1“ЕООД, което според обвинението сочи на
свързаност между подсъдимите Х. и С.. При съмнението в действителната
5
роля на подс.С. в управлението на „Искра 1“ЕООД, подобен доказателствено
обезпечен извод на този етап е невъзможно да бъде направен.
Всички горепосочени обстоятелства, по които са налице неотчетени от
проверявания съд противоречия, са от съществено значение за
съставомерността на инкриминираната деятелност. Непълноценната оценка
по чл.372, ал.4 от НПК, попадаща в разрез с принципите по чл.13, 14 и 107,
ал.5 от НПК, обосновава извод за наличие на съществено процесуално
нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от НПК поради сериозно накърняване правото
на защита на подсъдимите лица.
В голяма степен принос към процесуалните недостатъци има
обвинителния акт, чието предназначение е да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвинените лица в него и по този начин да постави основните рамки в
процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Както е указано в
ТР 2-2002-ОСНК, за да изпълни процесуалната си функция, съдържанието му
трябва стриктно да се придържа към изискването на чл.246, ал.2 от НПК - в
обстоятелствената част прокурорът задължително да очертае фактите, които
обуславят престъпната съставомерност на деянието и участието на дейците в
него чрез посочване на времето, мястото, изпълнителното деяние, механизма
на извършване, предмета на посегателство и други обстоятелства с
отношение към състава на престъплението. Внесеният обвинителен акт срещу
подсъдимите не отговаря на посочените изисквания, т.к. не съдържа
конкретни факти от изпълнителската деятелност на подс.С. с отношение към
способите по чл.255, ал.1, т.т.2, 6 и 7 от НК, нито такива досежно
съучастието. Прокурорът се е позовал на общи описания на
взаимоотношенията между подсъдимите и на движението на фирмения и
данъчен документооборот, без да конкретизира с какви действия всеки от тях
е допринесъл в настъпването на съставомерния резултат, което от своя страна
препятства разграничаването на съучастническата деятелност. Недостатъкът,
освен съществен от гледна точка на ограничаване правото на защитата на
подсъдимите лица, следва да намери изричен коментар и при оценката на
юридическото обвинение, в което се набелязва съществено противоречие по
отношение на съучастието.
Въззивните жалби на защитниците засягат основателността на
гражданските искове за имуществени вреди от процесното данъчно
престъпление, но доколкото проблематиката е в пряка зависимост от
изводите по авторството и механизма на деянието, въззивният състав счита че
на този етап при констатираното неразкриване на обективната истина, не
може да се ангажира с конкретни съображения.
В заключение, констатираните съществени и неотстраними в тази
инстанция процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.1 от НПК изискват
отмяна на проверяваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане в
6
първата инстанция от стадия на разпоредителното заседание. Както в
първоинстанционното съдебно производство, така и при евентуално връщане
на делото в предходната процесуална фаза, стриктно следва да се съблюдава
забраната за влошаване положението на подсъдимите, т.к. инстанционният
контрол се осъществява само по тяхна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал.3,
т.1 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №10/10.02.2021 година, постановена от състав на
Окръжен съд-Варна по НОХД №671/2020 година и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7