ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 512
гр. Бургас , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500467 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Флойд“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Поп Грую“ № 70, ап.9, представлявано от Румен
Георгиев Милушев, чрез адв. Любомир Цветков, против определение № 260114/11.12.2021
г. по гр.д.№ 324/2019 г. по описа на РС-Царево, с което е отхвърлена молбата на
дружеството по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело
определение от 04.09.2020 г. в частта за разноските.
В жалбата се изразява недоволство от постановеното определение, като същото се
счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът служебно е
намалил размера на претендираните от дружеството съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение, без да е направено по делото възражение за прекомерност от насрещната
страна. В тази връзка, жалбоподателят е изложил подробни съображения, като отделно е
изложил и доводи за липса на прекомерност на платеното възнаграждение. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното определение и постанови ново, с което да се присъдят на
ответника „Флойд“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им
размер от 5300 лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни, не се
вземат становища по частната жалба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и
данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 324/2019 г. по описа на РС-Царево е образувано по
1
исковата молба, уточнена с допълнителни молби, на „Главно управление Строителство и
възстановяване“ ЕАД гр.София против „А-Инвестгруп“ ЕООД гр.Велико Търново, „Флойд“
ЕООД гр.Бургас, АЛ. П. Ж., Ж. П. А., К. П. Г., Ж. Н. ХР., М. Н. С. и Т. М. ИВ., с която са
предявени евентуално съединени искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, като главният иск е отрицателен установителен – за приемане за установено, че
ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор 58536.502.177 по КККР
на гр.Приморско, с административен адрес, гр.Приморско, местност „Пясъка“, с площ от
1601 кв.м., а при условията на евентуалност е предявен положителен установителен иск – за
приемане за установено, че ищецът е собственик на реална част с площ от 177 кв.м. от
описания поземлен имот с идентификатор 58536.502.177 по КККР на гр.Приморско, който
попада в в границите и е част от терен с площ от 27 дка, вписан като непарична вноска в
капитала на „ГУСВ“ ЕАД, посочен под № 242 в приложение № 1 за имотите, вписани в
капитала на дружеството в Търговския регистър. В исковата молба са изложени
обстоятелства, на които се основава претенцията, представени са писмени доказателства и
са направени искания.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Флойд“ ЕООД,
подаден чрез адв. Любомир Цветков, с който са направени възражения за нередовност на
исковата молба, за което са изложени съображения. По същество исковете са оспорени като
неоснователни, за което са изложени аргументи и възражения по твърденията в исковата
молба, направени са доказателствени искания. Направено е искане за присъждане на
сторените в производството разноски, като към отговора е представено пълномощно и
договор за правна услуга (л.136), от който е видно, че уговореното адвокатско
възнаграждение на упълномощения процесуален представител адв.Цветков е в размер на
5300 лв., като в договора е отразено, че възнаграждението е заплатено изцяло в брой.
Писмени отговори са постъпили и от останалите ответници по делото.
В последното съдебно заседание, проведено на 04.09.2020 г. съдът е докладвал
молба от ищеца, с която е направено изявление за отказ от предявените искове и искане за
прекратяване на делото. Процесуалният представител на ответника „Флойд“ ЕООД е заявил
претенция за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е
представил договор за правна услуга и списък на разноските по чл.80 ГПК. Възражение от
страна на ищеца за прекомерност на претендираните разноски не е правено.
В същото съдебно заседание, с протоколно определение от 04.09.2020 г. районният
съд е прекратил производството по делото на основание чл.233 ГПК, поради отказ от
предявените искове и на основание чл.78, ал.4 и чл.78, ал.5 ГПК е осъдил ищеца „ГУСВ“
ЕАД да заплати на ответника „Флойд“ ЕООД сумата от 1000 лв. за направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, в по-малък размер от претендираното
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, като е отхвърлил искането за разноски за
разликата над присъдените 1000 лв. до претендираната сума от 5300 лв. като прекомерна.
Ответникът „Флойд“ ЕООД е депозирал частна жалба вх.№ 260187/11.09.2020 г.
против горното определение на РС-Царево от 04.09.2020 г. в частта за разноските, с която са
му присъдени такива в размер на 1000 лв., като е поискал неговата отмяна в тази част и
присъждане на адвокатското възнаграждение в пълния му претендиран размер. В срока по
чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от „ГУСВ“ ЕАД. С определение
№ ІІ-260886/24.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 2701/2020 г. по описа на БОС,
въззивният съд е приел, че депозираната от ответника частна жалба има характер на молба
по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е върнал делото на РС-Царево за произнасяне по реда на
посочената разпоредба.
2
С обжалваното понастоящем определение № 260114/11.12.2020 г. РС-Царево е
приел, че молбата на ответника „Флойд“ ЕООД по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и
разноските не следва да се присъждат в пълния претендиран размер. В тази връзка е прието,
че производството по делото не е от някаква изключителна фактическа или правна
сложност, а и същото е прекратено поради отказ от исковете, поради което според районния
съд претендираният размер от 5300 лв. се явява прекомерен и следва да бъде намален до
1000 лв. По тези съображения, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е счетена за неоснователна и е
оставена без уважение.
При така установените факти, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за
основателна, а обжалваното определение № 260114/11.12.2020 г. по гр.д.№ 324/2020 г. по
описа на РС-Царево за неправилно и незаконосъобразно.
Няма спор, че на основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото и такива му се дължат. Спорен е въпросът налице ли са в случая
основания за намаляване от съда на претендираното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение, с оглед липсата на направено в този смисъл от ищеца възражение за
прекомерност. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност на съда да присъди по-нисък
размер на разноските, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но само
когато е налице заявено искане за това от насрещната страна. С приемането на действащия
ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на
разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл.78, ал.5 ГПК е
предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението
за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Съдът не може служебно да намалява размера
на дължимите разноски. В този смисъл са задължителните разяснения на ВКС по т.3 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК, и съдебната
практика – Определение № 299/19.07.2019 г. по гр.д.№ 28/2019 г. на ВКС, III г.о.,
Определение № 206/30.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 1557/2019 г. на ВКС, IV г.о., Определение №
381/04.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 3045/2016 г. на ВКС, III г.о. и др., с които районният съд не се
е съобразил при постановяване на обжалваното определение.
В конкретния случай, с писмения отговор и в съдебно заседание ответникът
„Флойд“ ЕООД е направил искане за присъждане на разноски да платено адвокатско
възнаграждение в размер на 5300 лв. В съдебното заседание, в което производството по
делото е прекратено, представител на ищцовото дружество „ГУСВ“ ЕАД не е присъствал и
не е направил искане за намаляване размера на претендираните от ответника разноски
поради прекомерност, такова искане не е било направено от ищеца и в предходен момент.
При това положение, съдът не е имал правомощието да преценява дали претендираното
възнаграждение е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, а е бил
длъжен да присъди възнаграждението в пълния му претендиран размер, тъй като липсва
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Последното е предвидено като право на
насрещната страна, а не като служебно правомощие на съда. В случая, обаче, районният съд
3
се е произнесъл служебно и е намалил размера на дължимите разноски, като е присъдил на
„Флойд“ ЕООД адвокатско възнаграждение в редуциран размер от 1000 лв., без да е бил
надлежно сезиран с подобно искане от ищеца. Ето защо, молбата на ответника по чл.248,
ал.1 ГПК за изменение на определението от 04.09.2020 г. в частта за разноските е
основателна и неправилно е отхвърлена от РС-Царево.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение от
11.12.2020 г. следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на
молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на протоколно определение от 04.09.2020 г. в
частта за разноските, като на ответника „Флойд“ ЕООД се присъди и сумата от 4300 лв. –
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260114/11.12.2021 г. по гр.д.№ 324/2019 г. по описа на
РС-Царево, с което е оставена без уважение молбата на „Флойд“ ЕООД, ЕИК *********, с
правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело
протоколно определение от 04.09.2020 г. в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 04.09.2020 г., постановено по гр.д.№
324/2019 г. по описа на РС – Царево, в частта за разноските, с която на основание чл.78,
ал.5 ГПК е отхвърлено искането на „Флойд“ ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над присъдените 1000 лв. до претендираната сума от 5300 лв.,
като прекомерна, КАТО
ОСЪЖДА „Главно управление Строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „Флойд“ ЕООД, ЕИК *********, и сумата от 4300 лв. за
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4