№ 12073
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110153811 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. М. М., с която иска изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските, като счита, че неправилно е определен размерът на
присъденото му адв. възнаграждение и същият следва да бъде от 1400лв. Излага
съображения, че било налице обективно кумулативно съединяване на искове и се позовава
на Наредба № 1/2004г. и практика на ВКС.
Насрещната страна не е подала отговор.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като е
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48
проглА.ва принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна,
освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24
изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че
предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при
все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да
цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се