РЕШЕНИЕ
Номер 33901.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20202200500552 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 739/28.07.2020 г. по гр.д. № 1112/2020 г. на
Районен съд – Сливен, с което е допуснат развод и е прекратен гражданския
брак сключен между В. Ч. К. ЕГН **********, от гр. Сливен, *********** и
И. М.а К. ЕГН **********, от гр. Сливен, ***********, за който е съставен
акт за граждански брак № 176/09.06.2010 г. в гр. Сливен на основание чл. 49
ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения. С решението е предоставено ползването на семейното
жилище- дворно място, ведно с построената в него масивна жилищна сграда в
с. Панаретовци, общ. Сливен на съпругата И. М. К. . С решението е утвърдено
постигнатото споразумение по чл. 49 ал. 4 от СК по отношение предоставяне
упражняването на родителските права върху малолетното дете Мартин
Кантарджиев на майката, определено е местоживеене на малолетното дете
при майката, определен е режим на лични отношения на бащата с детето и е
определена издръжката, която бащата следва да заплаща за малолетното дете.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, чрез процесуалният му представител по
пълномощие, в която решението се обжалва в частта, с която е предоставено
ползването на семейното жилище на съпругата И. К.. В жалбата се твърди,
1
че въззивникът няма други жилища и няма къде да живее, а от друга страна
по делото е установено, че И. К.има баща и майка, които имат къща в с.
Панаретовци, а освен това има и баба, която притежава къща в с. Скобелево.
Поради това, дори и при специфичните нужди на малолетното дете, тя има
жилища, които да обитава. Освен това детето учи в училище в гр. Сливен и за
него е по-приемливо да живее в града от колкото да пътува до селото. Поради
това се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и ползването на
семейното жилище да се предостави на въззивника.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. От събраните по делото
доказателства е установено, че и двамата съпрузи не разполагат с жилище, в
което да живеят самостоятелно. Въззиваемата е била принудена да напусне
семейното жилище и към настоящия момент живее в жилище заедно със
своите баба и дядо и с родителите си в гр. Сливен в апартамент от 62 кв.м.
При наличието на жилище, което е СИО, не е обосновано майката да търси
жилища на роднини, за да живее в тях. Освен това майката се грижи и за
друго дете, а малолетното дете от брака се нужда е от дом, където да живее
спокойно и да не се натоварва от присъствието на много хора. Детето се
нуждае от собствена стая и освен това то страда от заболяване, което изисква
да има дом за постоянно местоживеене. Поради това се счита, че решението
на съда в тази част е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който
оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
2
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Няма спор относно факта, че семейното жилище, дворно място, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда в с. Панаретовци, общ. Сливен, е
СИО, тъй като придобиването му е станало по време на брака.
С ППВС № 12/28.11.1971 г. т. I са дадени разяснения на понятието
семейно жилище, а именно, че същото обхваща съвкупността от жилищни и
сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на
цялото семейство – съпрузите, децата и пълнолетните членове на
семейството, като е прието, че законът има предвид жилището, ползвано до
прекратяване на брака, а при фактическа раздяла – деня на раздялата. В
същата точка подробно са посочени и кои помещения следва да се включат в
семейното жилище. Със същото постановление е прието, че е семейно и
жилището, построено през време на фактическата раздяла със средства,
придобити през време на брака, или което е дадено вместо обезщетение за
имот, отчужден за осъществяване на държавно жилищно строителство.
Дадено е и разяснение за критериите, от които следва да се изхожда при
решаване на конкуриращи искания на съпрузите за предоставяне ползването
на семейното жилище след развода, поради наличие на жилищна нужда.
В т. II от същото ППВС е посочено, че жилищната нужда е предпоставка,
а не критерий за решаване на спора за ползване на семейното жилище, че
съпруг, който има друго жилище, независимо от основанието на което го е
придобил не може да получи ползването на спорното семейно жилище след
развода.
Според т.II.5 е прието, че когато съдът констатира, че жилището не може
3
да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, предоставя
същото на единия съпруг, като се ръководи от критериите, посочени в чл. 28
СК отм. - интересите на децата, здравословното състояние, вината и други
обстоятелства по случая. Прието е, че тези критерии не са изчерпателно
изброени, а са само ориентировъчни, че мястото на критерия в реда на
изброяването не сочи по-голямата му или по-малка значимост. Прието е
също, че с оглед на това, че изброените и другите обстоятелства обикновено
съществуват едновременно в различни съотношения, съдът е длъжен да ги
обсъжда поотделно и съвкупно. Според разясненията във всеки случай съдът
е длъжен да вземе предвид преди всичко интересите на децата, защото и
двамата родители са длъжни да им обезпечат жилище.
Това постановление не е изгубило значение и при сега действащия Семеен
кодекс. Критериите, които подлежат на преценка при предоставяне на
семейното жилище след развода са изброени в чл.56 СК. Когато от брака има
родени или осиновени ненавършили пълнолетие деца водещо значение се
отдава на техните интереси – чл.56,ал.2,3,5 СК, в какъвто смисъл е трайната
практика на ВКС. Това се отнася и за хипотезата, в която съпрузите са
собственици на семейното жилище.
Правилно, при условията на чл. 56 ал.1 от СК жилището е било
предоставено за ползване на въззиваемата, като приоритет е даден на
интересите на малолетното дете на страните и необходимостта да бъде
отглеждано в привичната среда на семейното жилище, при условията, в които
страните са живели преди раздялата.
Съгласно разпоредите на СК при разрешаване спора за ползване на
семейното жилище, следва да се имат предвид интересите на децата, вината,
здравословното състояние и другите обстоятелства от значение за спора. В
случая упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете е
предоставено на жената. Според доказателствата по делото и двете страни не
разполагат с друго жилище за задоволяване на жилищните си нужди.
При така установената фактическа обстановка, законосъобразен е изводът
на съда, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на
жената, чиято жилищна нужда е по-голяма от тази на мъжа по смисъла на чл.
56 от СК. На нея е предоставено упражняването на родителските права
4
спрямо роденото от брака дете, което е малолетно. Интересът на детето е
главният и решаващ критерий при разрешаване спора за ползване на
семейното жилище, защото жилищните условия при които то ще бъде след
развода са важна предпоставка за неговото отглеждане и развитие.
Отношенията между страните очевидно са нетърпими и изключват
възможността за разпределение ползването на семейното жилище между
бившите съпрузи.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 739/28.07.2020 г. по гр.д. № 1112/2020 г.
на Районен съд – Сливен.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6