Решение по дело №46/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 96
Дата: 1 март 2018 г. (в сила от 3 юли 2018 г.)
Съдия: Искра Георгиева Блъскова
Дело: 20184500500046
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №96  

 

гр. Русе 1.3. 2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 6.2. през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                            Членове:              МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                                           АТАНАС ДИМИТРОВ

                                             

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА  в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д. № 46 по описа за 2017 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл ГПК.

                             Е.Е.М. *** е обжалвала решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 4998/2017 г.,с което предявеният срещу нея иск е уважен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да отхвърли предявения иск.

                             Ответницата по жалбата иска от съда да потвърди обжалваното решение.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Подадената жалба е допустима,а разгледана по същество-неоснователна.

                             На 25.8.2008 г.ответницата по жалбата е сключила с „Юробанк и Еф Джи България“АД-София договор за потребителски кредит за сумата 10000 лв.със срок за погасяване 25.9.2018 г.по приложен към договора погасителен план.Поради непогасяване на вноски по кредита същият е обявен от банката за предсрочно изискуем.По нейно заявление е образувано заповедно производство по ч.гр.д.№ 3235/2014 г.на РРС и са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за исковите суми,след което е започнало съдебно изпълнение по изп.д.№ 12056/2015 г.на ДСИ към РРС.

                             Според твърденията на ответницата по жалбата тя не е имала нужда от този заем и го е теглила по молба на жалбоподателката-нейна много близка и дългогодишна приятелка и кръстница на детето и.Това е сторила по изричното и настояване и твърдата убеденост в обещанието и,че тя ще го погасява.Предала и парите още в деня на получаването им от банката,където отишли заедно и при предварително подготвени документи от жалбоподателката за отпускането на заема. Това е било действително така до 2014 г.,когато е било преустановено плащането.Въпреки уклончивите отговори на Е.М. при разпит от съда на основание чл.176 ГПК,твърденията на ответницата по жалбата се потвърждават от саморъчните обяснения на жалбоподателката,дадени по образуваната прокурорска преписка № 733/2017 г.на РРП.Същите напълно законосъобразно са счетени от решаващия първоинстанционен съд за доказателство в процеса,тъй като са извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти.Съдът е ценил и писмените доказателства по преписката-вносни бележки за извършени плащания от бащата на жалбоподателката по банковата сметка на ответницата по жалбата за обслужване на изтегления от последната кредит.

                             Правната квалификация на иска,че се касае за съчетание на два договора-договор за паричен заем и договор за поемане на изпълнението,е правилната квалификация,определена от районния съд.Защото според твърденията в исковата молба и признанието на жалбоподателката в саморъчните и показания,депозирани в прокурорската преписка,задължението за погасяване на изтегления от ответницата по жалбата кредит,е било поето още към момента на предоставянето на изтеглената сума.Договорът за поемане на изпълнение е ненаименован договор,но е известен в правната доктрина и практика.Той налице,защото едно трето лице/жалбоподателката/се е задължило към длъжника/ответницата по жалбата/да престира вместо него на кредитора/банката/.Сделката е вътрешен въпрос между длъжника и третото лице и не променя нищо в отношенията между кредитора и длъжника и кредиторът не придобива никакви права спрямо третото лице.Неизпълнението му обаче,както и неизпълнението на всеки друг договор,влече отговорност за неизправната страна,която дължи обезщетение на изправната обезщетение-чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД.Ако жалбоподателката беше изпълнявала точно задължението си,нямаше да се стигне до обявяване кредита на жалбоподателката за предсрочно изискуем и до принудителното му събиране с произтичащите от това вреди за нея,изразяващи се в начислени лихви и разноски,включително за заплатени от кредитора държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.Тези вреди в размер на 2328.48 лв.за Д.Г. са претърпяна загуба и са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на Е.М.,като настъпването им очевидно е могло да бъде предотвратено при пораждането на задължението за последната,защото тя е била наясно,че при нейното неизпълнение,банката ще прибегне до принудителното събиране на вземането си по кредита от ответницата по жалбата.

                             Ответницата по жалбата е твърдяла,че Е. я помолила да тегли кредит вместо нея/защото тя няма право заради друг заем/ за да започне собствен бизнес и ако е знаела,че парите са за родителите на последната,нямало да го направи.В саморъчните обяснения по прокурорската преписка жалбоподателката твърди,че Д. е знаела,че парите са за баща и.Дори и да се приеме,че това е така Е.М. е получила заема от нея по поръчка на своя баща,т.е.действала е като негов довереник/не като пълномощник/ и на основание чл.292 ал.2 изр.1 ЗЗД именно тя е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск,тъй като задълженията по сключените договори са възникнали именно за нея.Според обясненията и нейните родители са изпитали финансови затруднения от икономическата криза,но това възражение е изцяло несъстоятелно,тъй като длъжникът не може да бъде освободен от отговорност поради липса на парични средства за изпълнение на задължението-чл.82 ал.2 ЗЗД.

                             Възражението за изтекла давност правилно е прието за неоснователно от районния съд,но оплакване в тази насока няма направено във въззивната жалба.

                             Предвид изложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди,поради което въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ПОТВЪРЖДАВА решение № 1666/23.11.2017 г.,постановено по гр.д.№ 4988/2017 г.на Русенски районен съд.

                             ОСЪЖДА Е.Е.М. *** да заплати на Д.Г.Г. *** сумата 760 лв.,направени по делото разноски за тази инстанция.

                             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                                   Председател:

 

 

 

                                                                   Членове: