Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 27.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Светла Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 447 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268
от Данъчно осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Ч.“
ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.С.С., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв. Т.П.от
АК – Варна, против Решение № 233/29.10.2020г. на Директора на ТД на НАП –
Варна, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба
вх.№11960/26.10.2020г. срещу Разпореждане за присъединяване изх. № С200027-105-0253082
/23.07.2020г., издадено от К.М.- публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна /
офис Шумен. Оспорващият изразява недоволство от издаденото решение, релевирайки
доводи за неговата незаконосъобразност поради издаването му в нарушение на материалния
закон. Сочи, че решаващият орган и публичният изпълнител не са съобразили, че
към датата на издаване на разпореждането за присъединяване част от публичните
вземания по ИД №*********/2018г. са погасени по давност и същите е следвало да
бъдат отписани. По изложените аргументи в жалбата и в писмено становище,
депозирано по делото, се отправя искане за отмяна на решението и изпращане на
преписката на публичния изпълнител с указания за правилно прилагане на закона и
отписване на задълженията на дружеството за периода от 2012г. до 2013г. по
горепосоченото ИД.
Ответната страна – директор на Териториална
дирекция на НАП - Варна, в писмено становище рег.№ ДА-01-125/13.01.2021г.
оспорва жалбата. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а
съображенията, изложени от оспорващия, са ирелевантни. Моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Шуменският административен съд като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Делото е основано изключително на
писмени доказателства. Представените с административната преписка не са
оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Не са обявени безспорни или
служебно известни на съда факти. Въз основа на доказателствата се установяват
следните факти:
Със съобщение за доброволно
изпълнение изх.№ С180027-048-02121105/25.10.2018г. дружеството е уведомено, че
срещу него е образувано изпълнително дело № *********/2018г. за неплатени публични
вземания общо в размер на 16696,70 лева към 25.10.2018г., в това число главница
11438,10 лева и лихва 5258,60 лева, установени с ревизионен акт №
Р-03002717008394-091-001/30.08.2018г. и ДДС за период от 01.01.2012г. до
31.12.2013г.
С разпореждане за присъединяване изх.
№ С200027-105-0253082 /23.07.2020г. в изпълнителното производство са
присъединени вземания в общ размер на 13418,63 лева, в т.ч. главница 12926,76
лева и лихва в размер на 491,87 лева, както следва: задължения за ДДС по
справка декларация по ЗДДС вх.№ 27001443809/05.05.2020г. в размер на 10810,05
лева и лихва в размер на 210,21 лева и задължения за корпоративен и данък от
нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО вх.
№2700И0178323/12.05.2020г. в размер на 2116,71 лева и лихва 491,87 лева.
Разпореждането на публичния
изпълнител е обжалвано по реда на чл.266 от ДОПК пред директора на ТД на НАП –
Варна.
С решение №233/29.10.2020г. на директора
на ТД на НАП – Варна, постановено на основание чл.267, ал.1, т.5 от ДОПК,
жалбата на „Ч.“ ЕООД *** е оставена без уважение като неоснователна.
Решението е изпратено по пощата и
получено от неговия адресат на 23.11.2020г.
Настоящата жалба е подадена чрез
административния орган на 27.11.2020г., видно от датно клеймо, положено върху
пощенски плик – л.6 от делото.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение №
233/29.10.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален
административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда
на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК,
действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от
третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция
чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на
съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и
представените от страните доказателства. Съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, в
случаите, когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е разглежданият,
актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по
седалището на длъжника.
Оспорването е направено в рамките
на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждане на оспорването по
същество, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
В настоящото производство,
съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на оспорения акт като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, при спазване на изискванията за материална и териториална
компетентност. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на
индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2
от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение №233/29.10.2020г.
на Директора на ТД на НАП - Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при
липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
С атакуваното решение ответната
страна се е произнесла по законосъобразността на разпореждане за присъединяване
изх. № С 200027-105-0253082/23.07.2020г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – Варна, с което в образувано изпълнително производство са
присъединени вземания в общ размер на 13418,63 лева, в т.ч. главница 12926,76
лева и лихва в размер на 491,87 лева. Видно от приложеното към преписката
разпореждане, към вече образувано изпълнително дело са присъединени задължения
за данък върху добавената стойност с изпълнителен титул справка декларация по
ЗДДС вх.№ 27001443809/05.05.2020г. в размер на 10810,05 лева и лихва в размер
на 210,21 лева и задължения за корпоративен и данък от нефинансови предприятия
по Данъчна декларация по ЗКПО вх. №2700И0178323 /12.05.2020г. в размер на
2116,71 лева и лихва 491,87 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.217,
ал.2 от ДОПК при образувано изпълнително производство и наличие на просрочени
задължения по данъчно – осигурителната сметка на длъжника, публичният
изпълнител пристъпва към съответни действия по принудително изпълнение,
включително присъединяване на публичен взискател с разпореждане на публичния изпълнител.
Именно такъв е и настоящият казус – налице са просрочени задължения за ДДС и
корпоративен данък, които не са платени и които публичният изпълнител правилно
и законосъобразно е присъединил към образуваното по-рано изпълнително
производство.
Съдът намира, че изложените в
жалбата твърдения за погасяване по давност на част от задълженията по
изпълнителното дело, не обосновават извод за неправилност на разпореждането.
Наличието на основания за отписване на част от задълженията по образувано
изпълнително дело се преценява в отделно производство. Отписването на
задължения се постига чрез процедурата по чл.173 от ДОПК, която може да се
инициира от заинтересованата страна в хода на изпълнителното производство или
извън него. И в двата случая публичният изпълнител се произнася по искането за
отписване на вземания, а отказът му подлежи на обжалване по реда на чл.266 от ДОПК пред Директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния
изпълнител, който ги е извършил и по реда на чл.268 от ДОПК. Техническите
действия по отписване на задълженията в информационната база с данни се
извършват въз основа на разпореждането на публичния изпълнител. В случая не се
твърди и не се установява жалбоподателят да е инициирал процедура по чл.173 от ДОПК, а доколкото с процесното разпореждане са присъединени публични
задължения, възникнали през 2020г. и които не са погасени по давност, наведените
аргументи за погасяване по давност на част от другите задължения по
изпълнителното дело, са неотносими към поставения правен спор. Видно от
съобщение за доброволно изпълнение изх. № С180027-048-0212105/25.10.2018г.
изпълнителното дело е образувано за задължения, произтичащи от различни
изпълнителни титули, в това число и такива, възникнали през 2018г., по
отношение на които безспорно не е изтекла погасителната давност. Т.е. налице е
надлежно образувано изпълнително производство, към което са присъединени нововъзникнали
публични задължения на същия длъжник.
С оглед изложеното съдът приема,
че разпореждането за присъединяване се явява правилно, постановено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона
форма и при спазване на процесуалните и материално правни разпоредби, уреждащи
процесните отношения, поради което, като е оставил без уважение подадената
срещу него жалба, директорът на ТД на НАП – Варна е постановил законосъобразно
решение.
По тези съображения съдът приема,
че жалбата на „Ч.“ ЕООД *** против Решение № 233/29.10.2020г. на Директора на
ТД на НАП – Варна, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „Ч.“
ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.С.С., против Решение № 233/29.10.2020г. на Директора на ТД на НАП
– Варна.
ОСЪЖДА „Ч.“
ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.С.С. да заплати на Териториална дирекция на НАП – Варна разноски по делото в размер на 300,00 (триста)
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: