№ 2557
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Мариана Георгиева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100505574 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5574/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на МВР гр.София
ул.******* №29 срещу решение №3499 от 16.04.2022 г постановено по гр.д.№58542/2021 г
на СРС , 145 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.181 ал.1
ЗМВР във вр.чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР на Й. И. В. ЕГН ********** от гр.София сумата от 4320
лева левова равностойност на храна , която не е предоставена от МВР за периода 13.10.2018
г – 13.10.2021 г , ведно със законната лихва от 13.10.2021 г до окончателното заплащане на
сумата. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ищецът е държавен
служител по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР и статутът му се урежда в ЗДСл., който не предвижда
изплащане на левова равностойност на храна . Съгласно чл.142 ал.4 ЗМВР спрямо
държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР се прилагат определени норми на ЗМВР , но
не и чл.181 ал.1 ЗМВР . При преназначаването през 2017 г на ищеца , при определяне на
заплатата на ищеца е включена левовата равностойност на храната по чл.181 ал.1 ЗМВР и
такава не трябва вече да се начислява . С решение №8 от 27.06.2017 г по конс.дело №1/17
Конституционният съд е отхвърлил искането на омбудсмана за обявяване за
противоконституционни на §69 и §70 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ бр.81 от 14.10.2016 г /
относно преобразуване на служебните правоотношения в ЗМВР .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . До
1
01.02.2017 г ищецът е получавал равностойност на храна по чл.181 ал.1 ЗМВР , което е
спряно след преназначаването й като държавен служител по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР . В
месечната й заплата не е била включена левовата равностойност на храната . Действително в
чл.1 от Наредба №8121з-773 от 01.07.2015 г за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на МВР е изключено предоставянето на храна или
левовата й равностойност на служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР . От друга страна чл.181
ал.1 ЗДСл не изключва тези служители от правото на храна или левовата й равностойност
т.е. в чл.1 от Наредба №8121з-773 от 01.07.2015 г като подзаконов нормативен акт
противоречи на закона . Ирелевантна е уредбата по чл.32 ал.1 ЗДСл .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 20.04.2022 г и е
обжалвано в срок на 26.04.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
За да уважи исковете СРС е приел , че безспорно ищецът е държавен служител по чл.142
ал.1 т.2 ЗМВР за процесния период като статутът му се урежда както от ЗДСл , така и от
ЗМВР . Действително за служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР е посочено в чл.142 ал.4
ЗМВР , че са тях се прилагат определени норми на ЗМВР - като чл.181 ал.1 ЗМВР не е
посочен - но трябва да се извърши тълкуване и въз основа на чл.1 ЗМВР . Изключването на
служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР противоречи на принципите по чл.141 ЗМВР . Чл.1 от
Наредба №8121з-773 от 01.07.2015 г като подзаконов нормативен акт противоречи на чл.181
ал.1 ЗМВР , като ЗМВР не делегира на министъра на вътрешните работи право да определя
правоимащите лица служители в МВР . При преобразуване на служебните правоотношения
по § 69 ал.6 ПЗР на ЗМВР се дължи равностойност на храната . Не е ясно как е формирана
заплатата на ищеца и дали в него е включена равностойността на храната .
Решението на СРС е неправилно . Преди всичко следва да се отбележи , че е предявен иск
по чл.181 ал.1 ЗМВР за левова равностойност на храна , която не е била предоставена за
периода 13.10.2018 г – 13.10.2021 г. Не е предявен иск за неизплатена заплата на държавен
служител по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР , поради което е ирелевантно да се изследва дали при
преобразуване на служебното правоотношение на ищеца в заплатата му е била включена и
получаваната дотогава левова равностойност на храна .
В чл.142 ал.4 ЗМВР изрично е предвидено, че статутът на държавните служители по
чл.142 ал.1 т.2 се урежда със ЗДСл, както и с приложимите към тях изчерпателно изброени
разпоредби на ЗМВР - чл. 56, чл.151 ал.1 и 7, чл.156, ал.4, чл.181 ал.3, чл.182 ,чл.185, ал.1,
чл.186а, чл.190, ал.2, чл.191 и 233. Разпоредбата на чл.181 ал.1 ЗМВР не е сред
изчерпателно изброените разпоредби на ЗМВР приложими към статута на държавните
служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, поради което и неоснователно се явява искането на
ищеца същия да бъде приложен и спрямо него. Изчерпателното изброяване на разпоредби
в ЗМВР приложими към служителите заемащи длъжности по чл.142 ал.1 т.2 е въведено със
2
Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ,
бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г. / и представлява връщане на част от правата на
тези служители отнети от законодателя през 2016 г. за тази група служители в МВР, като в
периода от 14.10.2016 г. до 01.10.2020 г. приложими спрямо тези служители принципно са
само разпоредбите на Закона за държавния служител. При това положение допълнително
изплащане на равностойност за храна се дължи само при условията на чл.181 ал.3 ЗМВР,
които обаче в случая не са твърдят и не се установяват да са налице .
Самата идея на чл.142 ал.1 ЗМВР е да разграничи служителите в различни категории , които
да имат и съответния различен статут /права и задължения/ според това дали изпълняват
специфични за министерството функции / напр. полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението – чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР / или функции , които може да
са аналогични на тези в други министерства/държавни органи /чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР/ или
въобще на работници и служители , наети по трудов договор /чл.142 ал.1 т.3 ЗМВР / . В този
смисъл в чл.142 ал.1 ЗМВР водеща е идеята да се отрече „уравниловката“ между различните
видове служители на МВР . След като тези служители имат съвсем различни задължения и
трудови функции по ЗМВР и други нормативни актове , то не може да се изхожда от идея за
приравняване на правата им по отношение на заплата , права на храна или нейната
равностойност в пари , облекло , социално осигуряване и пр. ; да се твърди
„дискриминация“ , необходимост от „прилагане по аналогия“ на облагодетелстващи норми
и т.н. Неоснователно е позоваването от СРС на общата норма на чл.1 ЗМВР . Чл.1 от
Наредба №8121з-773 от 01.07.2015 г за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на МВР не противоречи на чл.181 ал.1 ЗМВР ,
защото чл.142 ал.4 ЗМВР препраща към статут на ищеца по ЗДСл , а там не е предвидено
изплащане на равностойност на храна . Вярно е , че за още по-голяма прецизност би могло
законодателят да измени изрично и чл.181 ал.1 ЗМВР , но самото наличие на чл.181 ал.2 и
ал.3 ЗМВР в настоящата им редакция е аргумент , че законодателят провежда политика на
разграничаване , а не на уеднаквяване, на правата на различните категории служители на
МВР . Отделно , след като веднъж изрично е изключил служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР
от уредбата по ЗМВР чрез чл.142 ал.4 ЗМВР /общо или чрез изрично изброяване на норми в
различните редакции / , то повторното им включване по отношение на право на
храна/левовата равностойност на храна може да стане само с нова изрична норма , а не чрез
разширително тълкуване на норма , която е останала в стара редакция от 2015 г /чл.181 ал.1
ЗМВР / „новият закон отменя по-стария“ . Доколкото става въпрос за парична равностойност
на храна /практически за част от заплатата на служителите / МВР винаги би могло по
съответния ред да увеличи заплатите на служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР . Противоречи
на логиката на закона и на правната сигурност да се постигат ефекти на увеличаване на
заплатите в МВР по съдебен ред чрез прилагане на норми от ЗМВР към служители , за които
изрично е посочено , че статутът им се определя в ЗДСл , освен в изрично уредени в ЗМВР
изключения .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли .
3
Разноски пред СРС и СГС се дължат от ищеца .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3499 от 16.04.2022 г постановено по гр.д.№58542/2021 г на СРС , 145
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Й. И. В. ЕГН ********** от гр.София да се осъди МВР гр.София
ул.******* №29 да й заплати на основание чл.181 ал.1 ЗМВР сумата от 4320 лева левова
равностойност на храна , която не е предоставена от МВР за периода 13.10.2018 г –
13.10.2021 г , ведно със законната лихва от 13.10.2021 г до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Й. И. В. ЕГН ********** от гр.София да заплати на МВР гр.София ул.*******
№29 сумата от 50 лева разноски пред СРС и 136,40 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4