№ 660
гр. Враца, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря МАРИЯ Т. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20251420100638 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от С. Д. С., ЕГН
**********, чрез адв. Р. Х., против „Боната“ ЕООД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2007 г. между трето за спора лице Ж.
Д. като купувач-възложител и ответното дружество като продавач-изпълнител бил
сключен Предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим
имот, като ответното дружество следвало да построи със собствени сили, средства и
материали АПАРТАМЕНТ № 14В, със застроена площ от 72,36 кв.м., находящ се на
кота + 11,99, състоящ се от бокс-дневна, две спални, баня-тоалетна и коридор, при
съседи: апартамент В13, апартамент Б19, двор, апартамент В15 и коридор, ведно с
прилежащите му 0,748 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
13,16 кв.м. и със съответното му право на строеж, който обект ще се изгради в
ЖИЛИЩНА СГРАДА с магазини и подземни гаражи, изграждана съгласно одобрени
архитектурни проекти от ДАГ, СО и Разрешение за строеж № 469/03.07.2006 г. на ДАГ
на територията на гр. София, район В., УПИ ********** от квартал 2 по плана на гр.
София, местност бул. „**********“, с площ от 1452 кв.м., при съседи: улица
„********“, УПИ ******, УПИ *******, УПИ ****** и УПИ ******, от квартал 2 по
плана на гр. София, местност бул. „**********“, с площ от 724 кв.м, при съседи: улица
„******** , ул. „********** , улица с о.т. ********* и УПИ **********, ведно със
съответното му право на строеж върху терена, върху който ще се построи описаната
по-горе жилищна сграда, заедно с МАЗЕ *********, находящо се във вход В на
подземния етаж /сутерен/ на описаната жилищна сграда с площ от 4,75 кв.м., при
1
съседи: мазе 55, мазе 56, мазе 52, мазе 53 и подход към гаражи, заедно с 0,014 %
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 0,24 кв.м.
Сочи се, че на 11.08.2008 г. между трето за спора лице Ж. Д. като купувач-
възложител и ответното дружество като продавач-изпълнител бил сключен и
Предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, като
ответното дружество следвало да построи със собствени сили, средства и материали и
ГАРАЖ ********, със застроена площ от 19,74 кв.м., находящ се на подземния етаж
/сутерен/, при съседи: подземна улица, гараж № 14, мазе № 66, мазе № 65, мазе № 61 и
коридор, ведно с прилежащите му 0,160 % идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 3,68 кв.м., и със съответното му право на строеж, който обект ще се
изгради в ЖИЛИЩНАТА СГРАДА с магазини и подземни гаражи, изграждана
съгласно одобрени архитектурни проекти от ДАГ, СО и Разрешение за строеж №
469/03.07.2006 г. на ДАГ на територията на гр. София, район В., УПИ ********** от
квартал 2 по плана на гр. София, местност бул. „**********“, с площ от 1452 кв.м.,
при съседи: улица „********“, УПИ ******, УПИ *******, УПИ II-680 и УПИ ******,
от квартал 2 по плана на гр. София, местност бул. „**********“, с площ от 724 кв.м,
при съседи: улица „********“, ул. „**********“, улица с о.т. ********* и УПИ
**********, ведно със съответното му право на строеж върху терена, върху който ще
се построи описаната по-горе жилищна сграда.
Заявява, че съгласно договорите изпълнителят се задължава да построи и
предаде с разрешение за ползване на купувача обектите в срок до 31.12.2009 г.
Сочи, че на 22.12.2009 г. между страните е сключен договор за покупко-
продажба на описаните недвижими имоти - апартамент ***********, мазе ********* и
Гараж ******** за общата сума от 54 468 лева в предвидената от закона нотариална
форма, а именно нотариален акт № 127, том VIII, peг. № 36917, дело № 1441 на
нотариус Румен Д., вписан в Служба по вписванията - гр. София, вх. per. № *******,
акт № 81, том ******, дело № ********* г., като продавачът се задължава да довърши
сградата и да я въведе в експлоатация в срока и при условията на сключения между
страните предварителен договор за продажба на недвижим имот.
Твърди се още, че на 04.06.2021 г. е подписано Тристранно споразумение към
предварителните договор от 21.09.2007 г. и от 11.08.2008 г., между „Боната“ ЕООД, в
качеството на продавач, Ж. Д., в качеството на купувач и С. С., в качеството на
заместваща страна, по силата на който С. С. замества Ж. Д. в качеството й на страна -
купувач по описаните предварителни договори, като поема правата и задълженията на
купувача, произтичащи от клаузите на договорите, а Ж. Д. се освобождава от тях. С
подписването на споразумението продавачът „Боната“ ЕООД се задължава да довърши
сградата, в която са построени продаваемите имоти и да я въведе в експлоатация в
срок до 31.12.2022 г.
2
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.07.2021 г. №
148, том I, peг. № 2318, дело № 85 от 2021 г. на нотариус Ваня Кайтазка, вписан в
Служба по вписванията - гр. София, вх. peг. № ******, акт № 187, том ******, дело №
************ г., Ж. Д. продава на С. С. недвижимите имоти, изградени в груб строеж,
а именно: апартамент ***********, мазе ********* и гараж ********, заедно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата и със съответните идеални
части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот.
Ищецът твърди, че към настоящия момент продавачът не е изпълнил
задължението си в срок до 31.12.2022 г. да завърши и предаде имотите в уговорената
степен на завършеност, както и цялата сграда, съгласно изискванията на ЗУТ. Твърди,
че съгласно чл. 12, ал. 3 от Предварителните договори от 21.09.2007 г. и от 11.08.2008
г., във връзка с Тристранно споразумение от 04.06.2021 г., ако продавачът-изпълнител
не предаде обектите с разрешение за ползване в срок до 31.12.2022 г., той дължи на
купувача- възложител неустойка в размер на 5 евро за всеки ден забава, но не повече
от 1 000 евро плюс 5 % годишна лихва върху платените от Купувача суми за всеки
просрочен ден.
Счита, че ответното дружество му дължи сумата от 4 387,70 лева – неустойка
за забава в размер на 5% годишна лихва върху платената от купувача сума в размер на
54 468 лева за периода от 21.07.2023 г. до 20.02.2025 г. /580 дни/.
Иска се постановяване на решение, с което ответното дружество „Боната“
ЕООД, ЕИК *********, да бъде осъдено да заплати на ищеца С. Д. С., ЕГН
**********, сумата от 4 387,70 лева – неустойка за забава в размер на 5% годишна
лихва върху платената от купувача сума в размер на 54 468 лева за периода от
21.07.2023 г. до 20.02.2025 г. /580 дни/, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, с който ответното дружество
оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.
На първо място се твърди, че искът е недопустим, тъй като с Решение №
479/19.07.2024 г. по гр. д. № 71/2024 г. по описа на РС – Враца вече е присъдено
обезщетение.
На следващо място оспорва и основателността на иска. Сочи, че посоченият от
продавача срок за въвеждане в експлоатация е условен, тъй като не е изцяло в неговата
компетентност.Счита, че със завършване на строителните работи на 01.07.2020 г. и
съставянето на Акт образец 15 дружеството е изпълнило задължението си да построи
сградата, след което са продължени процедурите по присъединяване на сградата към
„ЕРМ Запад“ АД, „Софийска вода“ АД и „Топлофикация София“ АД, но поради
обективни причини същите са забавени. Оспорва твърдението за неизпълнение на
3
задължението на дружеството за издаване на разрешение за ползване в договорения
срок, доколкото това зависи и от Столична община – НАГ, „ЕРМ Запад“ АД,
„Софийска вода“ АД и „Топлофикация София“ АД, ДНСК и други. Ето защо в
договора е посочено, че продавачът-изпълнител се задължава да изпълни договора
освен в сроковете по същия, още и при условията на нормативните актове,
регламентиращи строителната дейност. Сочи, че към момента на сключване на
споразумението, ищецът е бил уведомен за забавянето в присъединителните
процедури, което ще доведе и до забавяне издаването на разрешение за ползване на
сградата.
На следващо място сочи, че тристранното споразумение от 04.06.2021 г. е
относимо само към нотариален акт № 127, том VIII, peг. № 36917, дело № 1441 на
нотариус Румен Д., вписан в Служба по вписванията - гр. София, вх. per. № *******,
акт № 81, том ******, дело № ********* г., и се отнася само за апартамент Б14 с цена
45 390 лева, поради което оспорва изчислението на неустойката върху сумата от 54 468
лева.
Счита, че е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ и чл. 79, т. 1 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки.
Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От С. Д. С., ЕГН **********, чрез адв. Р. Х., против „Боната“ ЕООД, ЕИК
*********, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД
за осъждане на ответното дружество „Боната“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
ищеца С. Д. С., ЕГН **********, сумата от 4 387,70 лева – неустойка за забава в
размер на 5% годишна лихва върху платената от купувача сума в размер на 54 468 лева
за периода от 21.07.2023 г. до 20.02.2025 г. /580 дни/, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
По иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи следните предпоставки: 1. че между третото за спора лице Ж. Д. като
купувач-възложител и ответното дружество като продавач-изпълнител са били
сключени Предварителни договори от 21.09.2007 г. и от 11.08.2008 г. за покупко-
продажба и строителство на недвижими имоти за описаните имоти – апартамент с мазе
и гараж; 2. наличие на клауза за неустойка за неизпълнение на задължение като
елемент от съдържанието на посочените договори, съгласно която ако продавачът-
изпълнител не предаде обектите с разрешение за ползване в срок до 31.12.2022 г., той
дължи на купувача- възложител неустойка в размер на 5 % годишна лихва върху
4
платените от купувача суми за всеки просрочен ден; 3. Че между третото за спора лице
Ж. Д., ответното дружество и ищецът е налице облигационно правоотношение въз
основа на валидно сключено Тристранно споразумение от 04.06.2021 г. във връзка с
Предварителни договори от 21.09.2007 г. и от 11.08.2008 г., по силата на което ищецът
встъпва в правата и задълженията на Д.; 4. размера на платените от купувача суми по
договорите, както и 5. конкретния размер на неустоечното вземане по договора.
В тежест на ответника е да установи своите правопогасяващи възражения, а
именно: 1. Че е изправна страна по договора, като е изпълнил изцяло поетите
задължения; 2. Че е била налице непреодолима сила - непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на
договора, и причинна връзка между събитието и невъзможността за изпълнението, а
именно, че това, че сградата не е въведена в експлоатация, се дължи на забавяне на
административни и присъединителни процедури към Столична община – НАГ, „ЕРМ
Запад“ АД, „Софийска вода“ АД и „Топлофикация София“ АД, ДНСК и други
С доклада, неоспорен от страните и приет за окончателен, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване по делото следните обстоятелства: 1. че между третото за спора лице Ж. Д.
като купувач-възложител и ответното дружество като продавач-изпълнител са били
сключени Предварителни договори от 21.09.2007 г. и от 11.08.2008 г. за покупко-
продажба и строителство на недвижими имоти за описаните имоти – апартамент с мазе
и гараж; 2. наличие на клауза за неустойка за неизпълнение на задължение като
елемент от съдържанието на посочените договори, съгласно която ако продавачът-
изпълнител не предаде обектите с разрешение за ползване в срок до 31.12.2022 г., той
дължи на купувача- възложител неустойка в размер на 5 % годишна лихва върху
платените от купувача суми за всеки просрочен ден; 3. Че между третото за спора лице
Ж. Д., ответното дружество и ищецът е налице облигационно правоотношение въз
основа на валидно сключено Тристранно споразумение от 04.06.2021 г. във връзка с
Предварителни договори от 21.09.2007 г. и от 11.08.2008 г., по силата на което ищецът
встъпва в правата и задълженията на Д..
Между страните не се спори, че с влязло в сила Решение № 479/19.07.2024 г.
по гр. д. № 71/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, ГО, V състав, потвърдено с
Решение № 7/13.01.2025 г. по в. гр. д. № 679/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца,
I въззивен гр. състав, е прието за установено по реда на чл. 422 ГПК, че „Боната“
ЕООД, ЕИК *********, дължи на С. Д. С., ЕГН **********, сумата от 1 520,56 лева,
представляваща неустойка в размер на 5% годишна лихва върху платената от купувача
цена на недвижимите имоти за всеки ден забава, за периода от 01.01.2023 г. до
20.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 5266/01.08.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 11204/2023 г. по
5
описа на Районен съд – Пловдив.
С влязлото в сила решение се е формирала сила на пресъдено нещо относно
разпределението в доказателствена тежест на ищеца факти по т. 1 – т. 4.
Формирала се е сила на пресъдено нещо и относно настъпилите към датата на
приключване на съдебното дирене пред въззивния съд /04.12.2024 г./ факти и
обстоятелства, обуславящи възраженията на ответника относно наличието на
непреодолима сила.
Не се е формирала СПН само за фактите и обстоятелствата, настъпили след
датата приключване на съдебното дирене пред въззивния съд – 04.12.2024 г., както и за
процесния период, следващ периода, за който има влязло в сила решение, и относно
размера на неустойката за този период.
Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните
предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в
сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Силата на
пресъдено нещо обвързва насрещните страни – ищецът и ответникът. Съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. д. № 1/2000 г., ОСГК, със сила
на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, или
диспозитивът, в който съдът обявява като правни последици подведените от него
факти под конкретната правна норма.
Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или
несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното
решение, с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който
произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното
право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на
съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала
силата на пресъдено нещо. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се
извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите,
които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта,
принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са
били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.
Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните
сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или
разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право /в този смисъл
решение № 115/10. 01. 2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №
335,13.11.2018 г. по т. д. № 2477/2017 г. на ВКС, II т. о. и др./.
6
В Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК
на ВКС е посочено, че основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е.
правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез
неговите субекти (страни по материалното правоотношение), посочени в основанието
на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание
(в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна) и
вида на търсената защита (дали ищецът иска установяване на съществуването или
несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна
промяна). Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа
на заявените от ищеца основание и петитум. При предявяване на осъдителен иск за
парично вземане за неустойка за забава на изпълнение на договорно задължение, в
петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска и периода, за който се
претендира това вземане. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който
произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително при
предявяването му за различен период. Въведеното основание на иска като
правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, независимо че се претендира с
отделни искови молби за различни периоди. В основанието на иска се включват
всички факти, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца
спорно материално право. Обективните предели на силата на пресъдено нещо
очертават нейния предмет - правоотношението, чието съществуване или
несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което
произтича от него, а субективните предели - страните по материалното
правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от
установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално
правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни
предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича,
съдържанието на спорното право (в какво се състои то) и неговото правно естество
(правна квалификация).
С оглед гореизложеното, при уважен иск за неустойка за друг период, но на
основание клауза от същия договор, обективните предели на силата на пресъдено нещо
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по
материалното правоотношение и съдържанието му за претендирания период и размер.
Общите правопораждащи юридически факти са едни и същи за различните периоди за
вземането, касае се до същото субективно материално право, вземане по същия
договор, но обусловено от неизпълнение за различен период.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес да се спори относно
7
основанието на вземането и правната му квалификация. След като с влязло в сила
решение са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното
право, то позоваването в последващ процес на правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право, са преклудирани, а именно
такова е и възражението за наличие на непреодолима сила до датата на приключване
на съдебното дирене пред въззивната инстанция – 04.12.2024 г.
Силата на пресъдено нещо на решението по такъв иск се формира по
отношение дължимостта на неустойката. При уговарянето й като мораторна, тя служи
за обезщетяване вредите на кредитора в резултат на неизпълнение на задължението на
длъжника на определения ден или след покана при липса на определен ден за
изпълнение. Неизпълнението във времево отношение предполага изтичането на
определен период с начало падежа на задължението и край – деня на престиране на
главното задължение. Когато неустойката за забава е определена в процентно
съотношение към стойността на просрочената престация за съответен интервал от
време – ден, седмица, месец и пр., кредиторът може да претендира от длъжника
заплащане на неустойка – еднократно за целия срок на неизпълнението или частично
за отделен период, респ. на части за няколко периода. Във всички посочени случаи
вземането за неустойка за забава произтича от един и същ договор, съдържащ клауза
за този вид неустойка. Формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение
по претенцията не се разпростира върху следващия период и върху останалия размер
на вземането, коeто е предмет на настоящото производство. В основанието на иска се
включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на
която се поражда претендираното материално право. Следователно установените с
решението по иска за предходен период общи правопораждащи факти на спорното
право се ползват със сила на присъдено нещо. Със сила на присъдено нещо се ползват
съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното
право, чрез основанието и петитума на иска /така Решение № 89/11.07.2011 г. по т. д.
№ 716/2010 г., ВКС, I т. о./.
С оглед всичко гореизложено, преклудирани за ответното дружество са всички
фактически твърдения и възражения, настъпили до датата на устните състезания пред
въззивния съд – 04.12.2024 г. В конкретния случай установените с влязлото в сила
решение общи правопораждащи факти на спорното право, са сключения договор
между страните и наличието на действителна договорна клауза, предвиждаща
неустойка за забава при неизпълнение на задължението на ответното дружество в
качеството му на продавач-изпълнител да предаде обекта на купувача-възложител с
разрешение за ползване в срок до 31.12.2009 г.
Не са преклудирани правопогасяващите възражения за дължимостта на
8
вземането за последващия период, формираната сила на пресъдено нещо с
предходното решение по претенцията не се разпростира върху следващия период и
върху останалия размер на вземането.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав не може да
обсъжда фактите и възраженията, заявени от ответника, които са възникнали и
съществували преди 04.12.2024 г., както и да обсъжда представените за установяването
им писмени доказателства.
Следва да обсъди единствено възраженията, които се обуславят от факти,
настъпили след 04.12.2024 г. и представените за тях писмени доказателства. Това са
Заповед № САГ25-РА51-24/10.02.2025 г. на Направление „Архитектура и
градоустройство“ при Столична община /л. 86-87/, Заповед № САГ25-РА51-
25/10.02.2025 г. на Направление „Архитектура и градоустройство“ при Столична
община /л. 88-89/ и 2 бр. Договор за присъединяване на недвижими имоти и
потребители на услуги към водоснабдителните и/или канализационните системи и за
предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация. Съответно №
856/20.12.2024 г. и № 441/04.07.2025 г., сключени между „Боната“ ЕООД и „Софийска
вода“ АД /л. 97-104/.
С двете заповеди на НАГ се допълва разрешението за строеж №
469/03.07.2006 г. на сградата, в която за построени процесните самостоятелни обекти,
като се допуска съществено изменение на инвестиционните проекти. В мотивите на
заповедите е посочено, че възложителите като заинтересовани лица, сред които са
„Боната“ ЕООД и ищецът С. С., е поискано изменение в инвестиционните проекти,
както следва: на кота +3,50 /приобщаване на тераси към някои от апартаментите/ и
промяна на източника на топлоснабдяване на сградата.
Представените заповеди за допълване на разрешението за строеж на сградата,
както и представените договори за присъединяване на сградата към
водоснабдителните и/или канализационните системи и за предоставяне на услугите
водоснабдяване и/или канализация по никакъв начин не обуславят наличието на
непреодолима сила, каквито доводи навежда ответното дружество. Изменение на
инвестиционните проекти е изцяло по желание на собствениците на сградата, а не са
наложени от Столична община или административен орган. Ответното дружество не е
доказало по никакъв начин нито че допълването на разрешението за строеж се е
налагало поради наличието на непреодолима сила, в частност поради обстоятелства,
наложени от НАГ – Столична община, нито пък че присъединяването на сградата към
водопроводната мрежа на такъв късен етап след построяване на сградата е било по
независещи от ответното дружество обстоятелства и административни процедури,
зависещи от „Софийска вода“ АД. Твърденията му в този смисъл са голословни,
бланкетни и неподкрепени с никакви доказателства.
9
Между страните не се спори, че през исковия период сградата не е въведена в
експлоатация и двата самостоятелни обекта апартамент № *********** и гараж
******** не са предадени на ищеца като техен собственик с разрешение за въвеждане
в експлоатация. Т. е. и за исковия период е налице забава в изпълнението на
задължението, предвидено в чл. 5 от Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 21.09.2007 г. и чл. 5 от Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 11.08.2008 г., съгласно които продавачът-изпълнител следва да
предаде на купувача-възложител обектите с разрешение за ползване в срок до
31.12.2009 г., за което в чл. 12, ал. 3 от договорите е предвидена неустойка в размер на
5 % годишна лихва върху платените от купувача суми за всеки просрочен ден.
Искът е доказан по своето основание.
По размера на претендираната неустойка:
Същата се претендира в размер на 4 387,70 лева за периода от 21.07.2023 г. до
20.02.2025 г.
Забавата е продължила 581 дни, като за всеки от тях се дължи 5% годишна
лихва върху платената от купувача сума, която видно от Нотариален акт № 127, том
VIII рег. № 36917, дело № 1441/2009 г. на нотариус Румен Д. /л. 15-16/, е 45 390 лева
без ДДС или 54 468 лева с ДДС общо за двата обекта.
Следователно размерът на неустойката се изчислява по следната формула:
Неустойка = Платената сума х 0,05 х 581/365, /а не 360, както е пресметнал
ищецът/.
Неустойката е в размер на 4 335,06 лева, за която сума следва да се уважи
предявеният иск, а до пълния предявен размер от 4 387,70 лева следва да се отхвърли
като неоснователен.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 24.02.2025 г. до окончателното погасяване на
вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ищецът претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно 179,06
лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева с ДДС.
Съгласно доказателствата по делото, претендираната държавна такса е платена
от ищеца.
В Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г., сключен между
ищеца и адв. Х. е уговорено възнаграждение в размер на 800 лева, платимо по банков
път. Видно от преводно нареждане от 20.02.2025, ищецът е заплатил сумата по
банковата сметка на адв. Х..
10
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва заплати на ищеца
сторените разноски съразмерно с уважената част на иска в размер на общо 967,31 лева.
Ответното дружество също претендира разноски съгласно списък по чл. 80
ГПК, а именно 740 лева – адвокатско възнаграждение . Видно от преводно нареждане
от 09.09.2025 г., ответното дружество е платило на адв. Г. по банков път сумата от 740
лева за защита по гр. д. № 638/2025 г. на РС – Враца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответното
дружество сторените разноски съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на
общо 8,88 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Боната“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Враца, ул. *********, следните суми:
- на основание чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД сумата от 4 335,06 лева /четири
хиляди триста тридесет и пет лева и шест стотинки/, представляваща неустойка за
забава за периода от 21.07.2023 г. до 20.02.2025 г., дължима съгласно чл. 12, ал. 3 от
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.09.2007 г., чл.
12, ал. 3 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
11.08.2008 г. и Тристранно споразумение от 04.06.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 967,31 лева /деветстотин шестдесет
и седем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща разноски за производството
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ул. *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Боната“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 8,88
лева /осем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за
производството съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11