Р Е
Ш Е Н
И Е №109
гр.Русе, 09.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 11 февруари две хиляди и двадесета
година,в състав:
Председател: АНЕТА Г.
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 14 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
И.И.Г. е обжалвала решението на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 7338/2019г., в частта, с която е признато за установено,че дължи на „ ПРО ЛЕГО „ АД-София сумите 3363,87 лева главница, 734,45 лева законна
лихва върху главницата за периода 27.08.2016г. – 22.10.2018г., 898,03 лева д.такси по чл. 30,32 и 53 от
Тарифа за държавните такси по ГПК и 4 257,80 лева неолихвяема
сума, предмет на изп.дело № 12041/2018 г.по описа на ДСИ
при РРС. Твърди, че посочените суми не се дължат, поради погасяване на
задълженията по давност.Развива оплаквания за неправилност на решението, иска
отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска в цялост, по
съображения,подробно изложени в жалбата.
Ответникът
счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Окръжният
съд,като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства,намира за установено следното:
Изпълнителното
производство било образувано по молба на „ПРО ЛЕГО" АД по изпълнителен
лист от 31.05.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №
1562/30.04.2013г. по ч.гр.д №2694/2013 г. по описа на Русенския районен съд срещу Д. Г. Д.. В
молбата на взискателя от 19.08.2013г. за образуването
на изп.дело №№ 20134520416113 било направено искане
да бъдат наложени запори и възбрани. ДСИ изискал справки от посочени в допълнителна
молба банки за наличие на сметки на длъжника, като било установено, че не е
титуляр на сметки в тези банки, както и че притежава едно МПС.
С
Постановление на ДСИ от 19.10.2017г. делото било прекратено на основание чл.
435, ал.1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не
поискал извършване на изпълнителни действия в срок от две години.
След
като на „ПРО ЛЕГО" АД бил върнат изпълнителният лист от 31.05.2013г.,
въз основа на него по молба на дружеството от 26.04.2018г. ДСИ при РРС
образувал ново изпълнително дело -№ 2018452041041,срещу Д. Г. Д., по
което ищцата, в качеството си на
наследник на съпруга си Д. Г. Д., починал на *******била конституирана като
длъжник / заедно със сина си Г.Д. Г. /. За конституирането й узнала на
29.08.2018г чрез покана за доброволно изпълнение.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Чрез
иска,предмет на разглеждане в съдебното производство, длъжникът е оспорил
вземането, като се е позовал на изтекла
погасителна давност.
Видно
от приложеното изпълнително дело, от образуването до прекратяването му не са
извършвани действия по принудително изпълнение. В този смисъл отразеното
от ДСИ на гърба на изпълнителния лист,
че последното извършено изпълнително действие е на 30.09.2013г., не удостоверява
вярно обстоятелство. Изпълнителните действия, прекъсващи давността, са посочени
в ТР № 2/2013г. ОСГТК на ВКС и съобразно даденото там разрешение сторените в
рамките на изпълнителното дело нямат такъв характер. Съгласно чл.116,б.“в“ от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и
от този момент започва да тече нова давност. Извършените справки за наличие на
банкови сметки на длъжника, и на МПС, не могат да се окачествят като
„предприемане на действия по принудително изпълнение“ по смисъла на законовата
норма, поради което не са произвели ефект да прекъснат давността
Петгодишният
давностен срок, след изтичане на който се погасява
правото на принудително изпълнение по отношение на установеното вземане на взискателя, започва на 31.05.2013г. и е изтекъл на
31.05.2018 г. Образуването на ново
изпълнително дело на 26.04.2018г. няма характер на действие по принудително изпълнение,
което да прекъсва давността.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо.По същество то се явява неправилно.. В
изпълнителния процес се придава правно значение на поведението на взискателя , като при поискване и предприемане на действия
по принудително изпълнение давността се прекъсва, а при бездействие давността
тече. В разглеждания случай той е бездействал, вследствие на което му
поведение вземането му е погасено по давност. Поради което предявеният иск се
явява основателен.
Решението,
в частта, с която е отхвърлена претенцията, следва да бъде отменено, и искът по
чл. 439 от ГПК се уважи изцяло.
С оглед изхода от делото, в тежест на ответника
по жалбата са направените от жалбоподателя деловодни разноски - за първоинстанционното производство- 415,85 лева
-д.т., и 1 052,35 лева - адв. възнаграждение, и разноски за въззивното производство
- сумата от 189,08 лева д.т. и сумата
от 810,92 лева адв.
възнаграждение.
Така
мотивиран, ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решението на
Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 7338/2019г.,в частта, с която е
признато за установено,че И.И.Г. дължи на „ ПРО ЛЕГО
„ АД-София сумите 3363,87 лева главница
734,45 лева законна лихва върху главницата за периода 27.08.2016г. – 22.10.2018г., 898,03 лева д.такси по чл. 30,32 и 53 от
Тарифа за държавните такси по ГПК и 4
257,80 лева неолихвяема сума, предмет на изп.дело № 12041/2018 г.по описа на ДСИ при РРС, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ ПРО ЛЕГО
„ АД-София, че И.И.Г. НЕ ДЪЛЖИ сумите 3363,87 лева главница, 734,45 лева законна
лихва върху главницата за периода 27.08.2016г. – 22.10.2018г., 898,03 лева д.такси по чл. 30,32 и 53 от
Тарифа за държавните такси по ГПК и 4
257,80 лева неолихвяема сума, предмет на изп.дело № 12041/2018 г.по описа на ДСИ при РРС, поради
погасяване по давност.
В
останалата част като необжалвано Решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„ ПРО ЛЕГО „ АД-София със седалище София,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Г.,
ЕГН **********,*** / съд.адрес *** - адв.Л.П. / разноски за първоинстанционното
производство- сумата от 415,85 лева платена д.т. и сумата от 1 052,35 лева - адв.
възнаграждение, и разноски за въззивното производство - сумата от 189,08 лева
д.т. за въз.производство и сумата
от 810,92 лева адв.
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: