ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 440
гр. Карлово, 13.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20225320100513 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищцата - Ц. Г. Г. твърди, че била единствен наследник на Г.И.Г., с ЕГН
**********, бивш жител на с. Б., П. област, О. К., починал на ***г. Същият,
видно от Удостоверение № 6/28.02.2022г., издадено от К. с. Б., О. К. бил
известен и с фамилно име В.. Г.И. В. бил собственик на недвижим имот в с.
Б., представляващ празно дворно място, което по обезсиления план на селото,
действал преди 1991г. съставлявал поземлен имот № 109, в квартал 8, за
който в разписната книга към плана за собственик бил записан Г.И. Р.. Със
заповед № 673 от 1991г. бил одобрен подробен устройствен план на с. Б., по
който план притежаваният от Г.И. В. имот съставлява поземлен имот 639, в
квартал 14, представляващ празно дворно място с площ от 315 кв.м. В
разписната книга към този одобрен план за имот № 639 не е записан
собственик.
Твърди, че тъй като владее имота след смъртта на баща му през 1993г., а
преди това той го владеел като свой, без който и да е да му е възпрепятствал
владението или да е оспорвал собствеността поискал да се снабди с актуални
скица на имота и данъчна оценка, с цел провеждане на производство по чл.
587, ал. 2 от ГПК, за признаване на правото му на собственост чрез
обстоятелствена проверка. По заявленията до О. К. му била издадена скица №
166/04.03.2022г., без вписване на лицето, на което имотът е записан и
1
служебно писмо с изх. № 11-00-170/1//18.03.2022г. за данъчна оценка на
имота, без посочване на собственика на имота и без удостоверяване на
обстоятелствата по чл. 264 от ДОПК. С така издадените скица и писмо за
данъчна оценка не било възможно провеждане на обстоятелствена проверка
за признаване на правото му на собственост. Поради изложеното мотивира
правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, чрез
който да бъде признато по отношение на ответната О. К., че е собственик на
процесния имот, по наследство и изтекла придобивна давност.
МОЛИ съда, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на О. К., че ищцата - Ц. Г. Г. е
собственик по наследство и изтекла придобивна давност на недвижим имот,
представляващ - ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Б., П. област,
О. К., с площ от 315 кв.м., който имот по одобрения със заповед № 673 от
1991г. подробен устройствен план на с. Б. съставлява поземлен имот 639, в
квартал 14, при граници: от три страни улица, ***. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът - О. К. намира предявения иск за процесуално недопустим
по следните съображения: от изложеното в исковата молба било видно, че О.
К. не оспорва правото на собственост върху поземлен имот 639, кв. 14 по
устройствения план на с. Б., общ. К.. Същият нямал акт за общинска
собственост. Напротив, видно било че О.та е съдействала на ищцата за
сдобИ.е със заявените документи. Следва обаче да се има предвид, че в
скицата за поземления имот се вписват известните данни за имота - площ,
квартал, населено място, собственик, акт за собственост и др. О. К. не е
оспорвала правото на собственост на ищцата, нито е претендирала права
върху процесния недвижим имот. Когато предмет на делото е правото на
собственост върху недвижим имот, правният интерес от иска се свързва
твърдението на ищеца, че е собственик на конкретен имот, надлежно
индивидуализиран съобразно актуалния му устройствен статут, и че с
действията си ответникът оспорва правото му на собственост върху същия
този имот. Следователно, липсвала пасивна процесуална легитимация на
ответника О. К. по предявения иск и същия се явява недопустим. В случай, че
не се възприеме изложеното относно недопустимостта на предявения иск,
2
счита същия за неоснователен по следните съображения:
Ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот, по сега действащия
план на село Б., общ. К., представляващ дворно място, с площ 315 кв.м.,
представляващо ПИ пл. № 639, с неприложена регулация, кв. 14, по
наследство и давност. По отношение на О. К. обаче ищцата не е
демонстрирала владението на горепосочения имот. Същият не бил
деклариран в отдел „Местни данъци и такси“ при О. К. и за него не били
заплащани законоустановените данъчни задължения. Т.е. до настоящия
момент ответникът не разполага с данни за собственика на имота, както и за
лицето, което го владее, както и за основанието за това.
С оглед на изложеното, моли съда искът, като процесуално недопустим,
да бъде оставен без разглеждане, а образуваното съдебно производство
прекратено. При условията на евентуалност, моли искът да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка с възраженията на ответника в отговора на исковата молба,
ищецът в проведено първо открито съдебно заседание на 14.09.2022г.
уточнява, че ответната страна не оспорва правото на собственост на ищеца, но
във връзка с въведеното възражение, че ищецът не е предприел действия да
декларира имота в данъчна служба на О.та, същият до съдебно заседание
направил опит да декларира имота. Действията му били продиктувани от
това, че в случай, че същият е записан на негово име и бъде издадена данъчна
оценка, би поискал спиране на съдебното производство, с оглед провеждане
на обстоятелствена проверка. От данъчна служба на О. К. обаче заявили, че
след изменение на съответните закони, не може да се декларира имот без
наличие на един от собствениците, а този имот, видно от представените
разпечатки на разписна книга – няма документ за собственост и това е
причината да се води установителния иск, т.е. доколкото не може да
декларира имота без документ за собственост, това напълно обосновава
правния интерес да установи правото си на собственост по съдебен ред.
Ответникът оспорва заявеното становище, като посочва, че
декларирането на един имот данъчна служба е административно
производство и Законът за местни данъци и такси посочва - кои са
3
отговорните лица, които могат да декларират един имот във връзка с чл. 14 и
сл. от ЗМДТ.
Видно от представеното Удостоверение за наследници №
18/22.02.2022г., издадено от К. с. Б., О. К., Г.И.Г. е починал на ***г., като
негов законен наследник е ищцата - Ц. Г. Г..
Съгласно представеното Удостоверение № 6/28.02.2022г. за
идентичност на лице с различни имена, издадено от К. с. Б., О. К., Г.И.Г. с
ЕГН ********** и Г.И. В. са имената на едно и също лице.
Видно от данни по разписна книга, Г.И. В. е притежавал дворно място в
с. Б..
В издадената на ищеца скица от О. К. № 166/04.03.2022г. е
удостоверено, че имотът съставлява ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в с. Б., П. област, О. К., с площ от 315 кв.м., който имот по одобрения със
заповед № 673 от 1991г. подробен устройствен план на с. Б. съставлява
поземлен имот 639, в квартал 14, с неприложена регулация, при граници: от
три страни улица, ***. В текстовата част на скицата липсва данни за
собственост на имота.
По делото е приета СТЕ, изготвена от вещото лице И. З., което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно. Във връзка с възложената
експертиза, вещото лице е посетило на място О. К. и получило копия на ПИ
109, кв.8 по обезсилен план и ПИ 639, кв. 14 по действащият кадастрален и
регулационен план на с. Б.. Констатирало, че двата плана не съвпадат, както
по регулационни граници (червени и сини линии), така и по кадастрални
граници (черни линии). Съгласно изготвената със заключението комбинирана
скица, при стар обезсилен план ПИ 109, кв. 8 по плана на с. Б., имота се
разделя при тогавашният (обезсилен) кадастрален и регулационен план на 3
от предвижданията за път, който преминава почти през средата на ПИ 109.
Поземлен имот 639, кв. 14 по плана на с. Б. е с площ 320 кв.м., но във него се
вижда че има образувано УПИ от червените линии без номер, което не е
обозначено и предназначението имота, а и е маломерен 290 кв.м. Въз основа
на констатираните обстоятелства, вещото лице дава следното заключение
Налице е частична идентичност между ПИ 109, кв.8 по обезсилен план и
ПИ 639, кв. 14 по действащият кадастрален и регулационен план на с. Б..
Площите на имотите са различни и се застъпват само в северната част на стар
4
ПИ 109, кв. 8 като имота на ПИ 639, кв. 14 е доста по малък. В разписният
лист, за ПИ 639, кв. 14 е записан като собственик И. Р.Ц.“ (не се разчита
добре написаните имена). В разписният лист за ПИ 109, кв. 8 е записан Г.И.
В. - както там е записано че имота е отчужден - двор.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищеца, от
които се установява следното: Свидетелят - Х.И.И. твърди, че има спомени за
бащата на ищцата - Г.И.Г. и знаел процесния имот. Описва имота като празно
дворно място, намиращо се в северозападната стръмна част на селото, в
покрайнините на село Б.. Доколкото му било известно, Ц. била родена в този
имот, живяла там със съпруга си преди да слязат в долната част на селото.
Твърди, че първото й дете било родено в процесния имот. Преди време в този
имот имало къща, в която Ц. живяла с баща си. Сега къщата я нямало и на
нейно място била прекарана улица. След като се преместили да живеят на
друго място, това празно дворно място го стопанисвали, садили зеленчуци.
Не му е известно някой друг да е ползвал този имот и да е имал претенции да
го владее. В селото било известно, че този имот е на Ц.. Твърди, че познавал
добре имота, тъй като от 11 години и към момента е *** на селото и има
поглед, че никой друг не е ползвал имота, освен семейството на Ц. и Г. и
никой не е имал претенции към него. Мястото било в регулацията на селото.
Имотът не бил заявен по данъчна декларация и нямал партида, което може би
се дължало на пропуск от ищцата, която била възрастна. Твърди, че по
обезсиления план, имотът бил на името на бащата на ищцата, а по сега
действащия план не било записано кой е собственик.
Свидетелят - Р.Н. Р. твърди, че с Ц. били съседи от западната страна
през улицата. На имота, на който били съседи, те не живеели там от 1970г.
Към момента от този имот отчуждили една част за улица и останали около 2-
3 ара празно място, заградено. Преди имало къща на мястото, където сега
минавала улицата. Ц. и голямата й дъщеря били родени в този имот. Познавал
и бащата на Ц., който също живеел в него, а после се преместили в другата
къща. Използвали процесния имот да садят картофи. Твърди, че не е виждал
чужди хора да идват в имота, а само семейството на Ц.. В този имот живеели
дядо Г. и брат му Георги, който си направил къща отдолу. В селото се знаело,
че имота не е на името на дядо Г., защото същият починал отдавна, а на името
на зет му – Г., който бил съпруг на Ц..
5
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
Процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за
съществуването на едно право законодателят е предвидил наличието на
интерес. Нещо повече, самата разпоредба на чл.124, ал.1 от ГПК изрично
посочва като положителна предпоставка за правото на иск - наличието на
правен интерес. По въпроса за правния интерес от установителен иск е
налице утвърдена съдебна практика, според която правен интерес за водене на
установителен иск за собственост е налице когато претендираното право се
оспорва от ответника или когато той претендира съществуването на друго
право, несъвместимо с правото на собственост, съответно че правен интерес е
налице при съдебно или извънсъдебно оспорване на претендираното право. В
тази връзка следва да се посочи и Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, относно правния интерес от
предявяването на установителен иск за собственост, съгласно което,
преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не
от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на
спора предизвиква в правната сфера на ищеца.
Съобразно посоченото, съдът намира, че предявеният
положителен установителен иск е недопустим и като такъв следва да бъде
прекратен, поради липсата на задължителна положителна процесуална
предпоставка, а именно - правен интерес. За да е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано
от ищеца право, или да се претендира оспорваното от ищеца право. В
настоящото производство не са налице такива индиции.
Положителен установителен иск срещу О.та ще е допустим, когато тя откаже
да издаде на ищците документ, свързан с удостоверяване на правото им на
собственост, с мотива, че имотът е собственост на О.та. В случаите, когато
отказът да се издаде такъв документ не е съпроводен със заявяване от страна
на О.та на свои вещни права върху имота, изключващи правата на ищеца, то
той няма правен интерес от предявяване на установителен иск спрямо нея, а
има правната възможност да обжалва отказът да се издаде документ по реда
6
на АПК. В този смисъл е Решение № 134 от 19.02.2007г. по гр.д.№ 417 от
2005г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 416 от 26.10.2007г. по ч.гр.д. № 1950
от 2007г. на ВКС, V г.о. и други.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че съгласно константната
съдебна практика на съдилищата, неиздаването на скица (в случая издаване на
такава без вписване на лицето, на който имота се записан) не може да бъде
квалифицирано като оспорване собствеността на ищеца, тъй като в тази
хипотеза О.та действа като административен орган.
В настоящото производство са налице твърдения, че О.та оспорва
правото на собственост на ищеца с твърдението, че е издала скица и данъчна
оценка без вписване на лицето, на който имота се записан, което е пречка в
производство по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК за признаване правото на
собственост по обстоятелствена проверка.
Липсват твърдения и проведено доказване имота да има качеството на
вещ, изключена от гражданския оборот, включително и такава, за която със
закон да е изключена възможността да бъде придобИ. имота по давност през
процесния период, както и да е съставян Акт за държавна или общинска
собственост. Напротив, от приетите по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че по обезсиления план в разписната книга към
него за собственик бил записан Г.И. Р. По одобрения нов план на селото със
Заповед № 673/1991г., в разписната книга към този одобрен план за
процесния имот не е записан собственик.
Не се установи, нито се твърди имотът да е общинска собственост по
обезсиления или новия план. Установи се също от твърденията на ответника,
че той не заявява собствени претенции върху имота. По изложените
съображения съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от водене
на положителен установителен иск срещу О. К., за признаване на установено
по отношение на нея, че ищеца е собственик на процесния имот.
В духа на соченото ТР № 8/2013 г. на ВКС, където в т.1, изр. последно е
посочено, че при липса на правен интерес делото се прекратява с
определение, то това означава, че и настоящия иск по чл.124 от ГПК,
предявен от ищеца следва да бъде прекратен на това основание. Горното
обуславя необходимостта да се отмени определението за решаване на делото
и постановяване на решение и вместо това да се постанови определение за
7
прекратяване на иска по чл. 124 от ГПК, поради недопустимост.
При този изход на спора сторените от ищците разноски в
производството остават за тяхна сметка. Ответникът не е сезирал съда с
искане за присъждане на разноски, поради което такива сне следва да се
присъждат.
Поради това, че определението за прекратяване прегражда по-
нататъшния ход на делото, то съгласно чл.274, ал.1 т.1 от ГПК, то подлежи на
обжалване в срока по чл.275 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.253, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколното определение от 15.03.2023г. по гражданско
дело № 513/2022г. по описа на КрлРС, с което са приключени устните
състезания по делото и същото е обявено за решаване.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявения от
Ц. Г. Г. от с. Б., П. област, ул. „*** с ЕГН ********** против О. К., ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „П.С.“ ***,
представлявана от Е. С. К. - *** на О. К., иск по чл.124 от ГПК, за признаване
на установено по отношение на ответника - О. К., че ищцата - Ц. Г. Г. е
собственик по наследство и изтекла придобивна давност на недвижим имот,
представляващ - ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Б., П. област,
О. К., с площ от 315 кв.м., който имот по одобрения със заповед № 673 от
1991г. подробен устройствен план на с. Б. съставлява поземлен имот 639, в
квартал 14, при граници: от три страни улица, ***, като НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страната, съгласно чл.275, ал.1 от ГПК.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8