Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Р.Д. Николова,
ЕГН **********, с адрес *** срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК *** са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.223 от КЗ /отм./ вр. с чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ във вр.
§ 22 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, общо сумата
от 15 243,73 лв., представляваща сбор от претендирани обезщетения за претърпени
имуществени вреди в размер на 247,73 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молбата 29.11.2019 г.и неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за претърпени болки и
страдания, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
уврежданието-04.12.2014г.
Ищцата Р. Н., твърди, че на
04.12.2014 г., около 17.45 часа, в гр. Б., на ул."*" пред дом № * на пешеходна пътека тип „Зебра", отляво
надясно, била блъсната от водачът Д.П.Б.ЕГН **********, който управлявал л.а.
марка „Р. ", модел
„Е. ", рег.№ ***,
застрахован към датата на злополуката по задължителна застраховка гражданска отговорност в З. „Л.и." АД,
застрахователна полица № 22114001686510, валидна до 24.06.2015 година.
Ищцата твърди, че пресичайки по
пешеходната пътека втората част на пътното платно усетила силен удар от дясната
страна, отхвръкнала и паднала по средата на пътя. Изпитала силни болки.
Пристигнала Спешна помощ и полиция. Лекарят установил травматични увреждания.
Изписали й лекарства, които веднага закупила, но се оказало, не може да ги приема, поради
обстоятелството, че все още кърмела активно второто си дете.
Още на другият ден ищцата посетила и други медицински специалисти, които
установили: контузия на раменна става, с ограничени движения, болка в
тазобедрената става, с ирадиация по крака, коляно - оточно, болезнено, с ограничени движения, травма в областта на
тазобедрената става и бедрото, синдром на ротаторния маншон на рамото,
увреждания на междупрешлените дискове в поясния отдел, невропатия по горен
крайник, ескуриация в областта на десен лакет с кръвонасядане, оток и
болезненост в областта на дяснорамо, рана с размер 2-3 см, с подлежащ хематом, колкото детска длан, средно външна част на дясно
бедро, оток и кръвонасядане по външно горна повърхност на десен подколенник.
Направени й били ренгенови снимки на крайници и на шията, поради непоносимите
болки, които търпяла.
Наложило се да ползва болнични, поради временна нетрудоспособност. Предвид
това, че инцидента се случил на връщане от работното й място, се водил за
трудова злополука. Ищцата не била в състояние да е пълноценна на работното
място, но полагала усилия. Цялото тяло я боляло. Болките, които изпитвала във
врата не й позволявали да си движа главата свободно. Седяла скована и когато
трябваше да погледне встрани се обръщала с цялото си тяло. Започнала да
пресичам със страх, въпреки, че отново го правела на пешеходната пътека.
Изпитва напрежение и стрес.
Ищцата твърди, че изпитвала болки и страхове. Трябвало да прикрива
нараняванията от децата си. Трябвало й продължителен период от време, за да се
възстанови фзически и още по-продължителен период, за да укрепне психически.
И към настоящия момент, твърди, че усеща болки в десния крак. Усеща изстръпване на десния крак, на мястото,
където я е ударил автомобила, болки в дясната китка и дясното рамо. Ежедневието
й е изпълнено с болки в крака, ръката, рамото, врата и гръбнака. Твърди, че към
момента продължава да се лекувам, като по думите на лекаря лечението ще е
продължително...
Ищцата счита, че от приложените към исковата молба писмени документи се установява, че са осъществени всички
елементи от сложния фактически състав, пораждащ задължението на застрахователя
за заплащане на обезщетение, а именно: настъпило застрахователно събитие,
причинно -следствена връзка между него и
противоправност.
Претендира заплащане на имищуствени вреди за направени разходи по:
-Фактура № 00000003557/05.12.2014 г. на
стойност 5.80 лв., издадена от ДКЦ „Света
Климентина - Варна", представляваща
заплатени потребителски такси за преглед при ортопед и ренгеново изследване;
-Фактура №
00000001644/09.12.2014 г. на
стойност 5.80 лева,
издадена от „Медицински център 1" ЕООД гр. Белослав, представляваща
заплатена потребителска такса за преглед при невролог и ренген;
-Фактура №
00000001647/15.12.2014 г. на
стойност 5.80 лева,
издадена от „Медицински център 1" ЕООД гр. Белослав, представляваща
заплатена медицинска услуга;
-Фактура №
01000002217/19.06.2015 г. на
стойност 27.00 лева,
издадена от „Артлика" ЕООД гр. Варна, представляваща заплатена ортеза REF
2101/REF 101 - наколенка с
дупка;
-Фактура №
00000003743/31.10.2019 г. на
стойност 8.47 лева,
издадена от ЕТ „Ф." гр. Варна, представляваща заплатена сума за закупуване
на: урго мултиразтегаем Й 200/34/72; дипрофос ампл. 7 мг/мл.1 мл х 1 кутия; игли 0.6 мм 23G х 100 кутия /сини/; спринцовка 2 мл;
-Фактура №
00000003745/31.10.2019 г. на
стойност 44.61 лева,
издадена от ЕТ „Ф. " гр.
Варна, представляваща заплатена сума за закупуване на: спринцовка 5 мл; милгама N ампл. 2 млх1 /Х25/; допелхерц магнезий + С+Е тбл.ХЗО; пулсет тбл.40 мг х14;
алмирал амп.75 мг.3млх5 кутия; ургомултиразтегаем х 200/34/72; игли 0.6 мм 23 G х 100 кутия /сини; спринцовка 2 мл; спринцовка 2 мл;
-Фактура №
00000003758/21.11.2019 г. на
стойност 8.48 лева,
издадена от ЕТ „Ф. " гр. Варна, представляваща заплатена сума за
закупуване на: спринцовка 2 мл, урго мултиразтегаем 200/34/72, игли 0.6 мм 23G х 100 кутия /сини/, дипрофос амп.7
мг/мл.1мл. х 1 кутия;
-Фактура №
**********/25.11.2019 г. на
стойност 131.20 лева,
изд. от „К" ЕООД гр. Варна за закупени лекарства, подробно описани.
-фискален
бон № 0062201 от 15.12.2014 год. изд. от „Ф. " ООД гр. Варна за закупени лекарства на стойност 7.67 лева;
-фискален бон № 01422357 от 15.12.2014 год., издаден от ДКЦ „Света Климентина - Варна" гр. Варна за извършен медицински преглед и заплатена
потребителска такса на стойност
2.90 лева. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният
иск като неоснователен.
Релевира и възражение на
основание чл. 111, в. ,.в" от ЗЗД за изтекла давност по отношение на
претентцията. Претендира разноски.
Съобразно
събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено
следното:
Между страните не се спори,както и предвид
разпоредбата на чл.161 от ГПК съдът приема, че л.а. марка „Р. ", модел „Е. ", рег.№ ***
е застрахован към датата на злополуката по задължителна застраховка гражданска отговорност в З. „Л.и." АД,
застрахователна полица № 22114001686510, валидна до 24.06.2015 година.
По делото е
представен констативен протокол за ПТП от 04.12.2014г., видно от който на 04.12.2014г.
около 17.45 ч. е настъпило ПТП между „Р.
Е. ", рег.№ ***, управлението му при инцидента от Д. Б. и пешеходец Р. Н..
По делото е представена мед. документация относно
здравословното състояние на Р. Николова.
По
делото са представени касов бон
от 15.12.2014г. н на стойност 7,67 лв., фиск.бон на стойност 2,90 лв.,фактура
№**********/05.12.2014г., фактура №**********/09.12.2014г.фактура №**********
от 15.12.2014г.,фактура №********** от 31.10.2019г.,фактура № **********/31.10.2019г.,фактура
№**********/19.06.2015г.,фактура №*********/21.11.2019г.,фактура №********** за
заплатени прегледи и медикаменти.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета от съда СМЕ се установява,
че на 04.12.2014 год. Р.Д. Н. е получила контузия на
шията, контузия на дясната раменна става, дясната лакътна става, контузия на
гръдния кош, хематом и разкъсно-контузна рана в областта на дясното бедро, оток
и кръвонасядане в областта на дясната подбедрица. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети респективно
детайли на лек автомобил с последващо падане и удар в подлежащата настилка.В
своята съвкупност тези травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като обичайно същите отзвучават в
рамките на 20-25 дни. Проведено
е консервативно лечение с обезболяващи през устата, обезболяващи телове за
мазане на мястото на травмите, инжекционни обезболяващи. За установяване на
психичното състояние не е потърсена специализирана помощ, не е проведен консулт
с психиатър и/или психолог. Не са вземани медикаменти за преодоляване на някои
негативни емоции и преживявания. Възстановителният процес зависи от личните
характеристики и способности на потърпевшата. Към момента на освидетелстването,
има данни за преодоляване на някои негативни тенденции у ищцата. Въпреки
всичко, все още са налице някои негативни последствия от претърпяното ПТП:
сърцебиене, нарушение на съня, сънуване на кошмари, ограничаване на социалните
контакти, различни страхове и др. За период от около месец, ищцата е имала
сериозни затруднения в обслужването и при изпълнението на ежедневните си
функции и дейности. Непосредствено след инцидента за около месец е имала нужда
от чужда помощ и подкрепа за справяне с физическите си наранявания и
преодоляване на някои негативни емоции. Осв. освен силни билки по цялото тяло,
е изпитвала висока тревожност, силно безпокойство и стрес. Появили се нарушения
на съня, събуждала се през нощта от кошмарни сънища. Оздравителния процес по
отношение на физическите травми е приключил. Съобщените оплаквания от
изтръпване на десния горен крайник към настоящия момент не са във връзка с
процесното ПТП. Установени са данни за изразена шийна остеохондроза, които
водят до гореописаните оплаквания. Функцията на десния горен и десния долен
крайници към момента е без дефицит. В резултат на преживяната злополука от 04.12.014г. при ищцата Р. Н.
са настъпили психични промени главно в емоционалната сфера. Но има отражение и
върху общото й функциониране. Ищцата е претърпяла пътно транспортно
произшествие, вследствие на което е изпаднала в стрес. Появила се тревожна и
нервно вегетативна симптоматика, страх, напрежение, потиснатост и
раздразнителност, силно главоболие, свиване на сърцето, учестено сърцебиене, и
др. Има данни за претърпяна травма в психичната и емоционално-волева сфера на
ищцата, които не са със същата сила и интензитет, както в първите дни и месеци
след пътния инцидент. Настъпили са изменения в начина и качеството на живот.
Появили се проблеми и промени в съня и апетита. Осв. се затворила в себе си. не желаела да общува
с други хора, станала избухлива, раздразни тел на. а в други случаи апатична.
Изпитвала противоречиви, но по-скоро негативни чувства и настроения по повод
болките и необходимостта от непрекъсната грижа за нея. Чувствала се подтисната
от съпътстващите я здравословни проблеми. Усещала, налична и днес тревожност.
Представените писмени доказателства за извършени разходи са свързани с лечението
на ищцата от претърпените травми.Приложените касови бонове и рецепти са във
връзка с ПТП.
От показанията на разпитания по делото
свидетел С. Д., майка на ищцата, ценени с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК, доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал се
установява, че е на 04.12.2014 г., дъщеря й закъсняла от работа и чак към 20,00
ч. й се обадила съвсем тактично да отида да я вземе от Спешна помощ Белослав.
Била с шуба, от дясната страна скъсана.
Дънките й на коляното били скъсани. Свидетелката и помогнала, защото не могла
да се движи сама. С нейна помощ се прибрали в къщи. Наложило се да се грижа за
нея, както и за двете деца. Пострадалата била синя, боляло я дясната страна,
глава, врата. Тръгвала за някъде, не можела да се координира, както трябва,
връщала се. Била неспокойна, главата я боляла. И досега за краката особено пие
лекарства. Коляното я боли, изпитва болки.
От показанията на свидетелката Иванова се установява,
че няколко дни след инцидента Р. Н. я боляло
рамото, на десния крак имала оток, синина. Била надута дясна китка. Не
изглеждала добре. Не можела да става. Имала нужда от чужда помощ. Майка й и
помагала за абсолютно всичко.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 226 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Обезщетението обхваща
причинените неимуществени и имуществени вреди поради телесно увреждане или
смърт на трети лица-участници в движението по пътищата, вследствие използване
на МПС, включително и пешеходци. Предявените искове против застрахователя по
чл. 226 ал.1 КЗ са доказани по основание,поради наличието на основните елементи
от състава на нормата: наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, деликт с всички елементи на неговия
състав-виновно и противоправно поведение,вреда и причинна връзка.
В случая се установи, че л.а. марка „Р. ", модел „Е. ", рег.№ *** е застрахован към датата на
злополуката по задължителна застраховка гражданска отговорност в З. „Л.и." АД,
застрахователна полица № 22114001686510, валидна до 24.06.2015 година.
Ответникът
не оспорва наличието на пирчинно-следствена връзка между случилото се на
04.12.2014г. ПТП и причинените травми на ищцата Р. Н.. Отделно от което механизмът на
настъпване на увреждането, както и наличието на причинно следствена връзка се
установява от заключението по СМЕ, прието от съда и неоспорено от страните,
както и от констативен протокол за ПТП от 04.12.2014г.
Съдът намира, че процесното застрахователно
събитие е било реализирано противоправно и виновно от водача на МПС,
гражданската отговорност на когото е застрахована при ответното дружество,
поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените
имуществени вреди.
За да определи размера на
полагащото се обезщетение съдът съобрази следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е
търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на ПТП, както и отражението,
което е дало и продължава да дава процесното ПТП върху живота на ищцата.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера
на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и
ефектът, който са оказали и ще окажат върху начина на живот на Р. Николова.
Ищцата е понесла физически болки
непосредствено след ПТП, била е на домашно лечение. Ищцата е възстановила
функцията на десен горен и десен долен крайник.
Що се отнася до преживените
психически страдания следва да се съобрази, че усеща налична и днес тревожност,
като последица от преживяното .
С оглед на гореизложеното,
критериите за справедливост и установената съдебна практика, съдът намира, че
справедливия размер на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди
е в размер на 8 000 лв.
Искът за неимуществени вреди
следва да се отхвърли за горницата над 8 000лв. до претендираните 15 000лв.
Не се спори относно размера на имуществените
вреди, които видно от представените писмени доказателства фактури и фискални
бонове са в размер на 247,73 лв. заплатена мед.услуга, мед.изделие и
медикаменти. Затова следва да се приеме, че те са понесени в този размер.
Предвид основателността на претенциите следва
да се разгледа направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Неоснователно е възражението на ответника
за погасяване на вземането за имуществени и неимуществени вреди по давност, тъй
като исковата молба видно е подадена в съда на 29.11.2019г.
Ответникът е направил възражение
за изтекла тригодишна давност по отношение на
претентцията за обезщетение за забава. При
непозволено увреждане в съответствие чл. 84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава
спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД равно на законната
лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор "Гражданска
отговорност", но е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В случая производството е по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с
§22 от КЗ и обезщетение за забава се дължи от момента на увреждането. Съответно
по предявеното обезщетение за имуществени вреди от датата на извършването им. Поради
което следва да се уважи искането така както е направено за присъждане на обезщетение
за забава считано от 29.11.2019г. върху претендираните суми за имуществени
вреди. По отношение на претендираното обезщетение за забава, то същото е
погасено по давност за периода 04.12.2014г. до 29.11.2016г., като се присъди обезщетение за забава върху
уважената главница за неимуществени вреди от 8000 лв. и считано от 29.11.2016г.
Обезщетението за забава за периода от 29.11.2016г.
до окончателното заплащане не е погасено по
давност, доколкото обезщетението за забава не е погасено по давност за
период три години преди подаване на исковата молба в съда-29.11.2019г.
По
разноските: При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по първоначалния иск следва да бъдат
присъдени направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска, от
които 987,50 лв. възнаграждение за един адвокат, 650 д.такса и 400 лв. депозит
за СМЕ или съразмерно общо сумата от 1102,11 лв.
Съдът намира, че следва да присъди в тежест на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но предвид
липсата на ангажирани доказателства,разноски не се присъждат.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *** да заплати Р.Д. Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата
в размер на 8000 лв. (осем хиляди
лева) представляваща претърпени неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП на 04.12.2014 г.,
причинено от водач на „Р. Е.“, ДК № ***,
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ответното
дружество, ведно със законната лихва считано от 29.11.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над горницата от 8000 лв. до предявения размер от 15000 лв.,
както и за обезщетение за забава за периода от датата на увреждането 04.12.2014
г. до 29.11.2016г., на осн. чл.226 ал.1
от КЗ /отм./.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *** да заплати Р.Д. Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер
на 247,73 лв. (двеста четиридесет и седем лева и
седемдесет и три стотинки) представляваща претърпени имуществени вреди
вследствие ПТП 04.12.2014 г., причинено от водач на „Р. Е.“, ДК №***, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" в ответното дружество, както следва:
-сумата от 5.80 лв. по Фактура №
00000003557/05.12.2014 г. представляваща заплатени потребителски такси
за преглед при ортопед и ренгеново изследване;
-сумата от 5.80 лв. по Фактура № 00000001644/09.12.2014 г.
представляваща заплатена потребителска такса за преглед при невролог и
ренген;
-сумата от 5.80 лв. по Фактура №
00000001647/15.12.2014 г. представляваща заплатена медицинска услуга;
-сумата от 27.00 лева по Фактура № 01000002217/19.06.2015 г. представляваща заплатена ортеза REF
2101/REF 101 - наколенка с
дупка;
-сумата от 8.47 лева фактура №
00000003743/31.10.2019 г. представляваща заплатена сума за закупуване
на мед. консумативи;
-сумата от 44.61 лева по фактура №
00000003745/31.10.2019 г. представляваща
заплатена сума за медикаменти и консумативи;
-сумата от 8.48 лева по Фактура №
00000003758/21.11.2019 г .
представляваща заплатена сума за представляваща заплатена сума за закупуване на
мед. консумативи;
-сумата от 131.20 лева по Фактура № **********/25.11.2019
г. за закупени лекарства;
-сумата от 7.67 лева по фискален бон № 0062201 от 15.12.2014 год. за закупени лекарства;
-сумата от 2.90 лева по фискален бон № 01422357 от 15.12.2014 год., издаден от ДКЦ „Света
Климентина - Варна"
гр. Варна за извършен медицински преглед и заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.11.2019г. до окончателно плащане на вземането.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***
да заплати на Р.Д. Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 1102,11 лв. (хиляда сто и два лева и единадесет
стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: