№ 144
гр. Варна, 28.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Св. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно
дело за възобновяване № 20223000600086 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.
Осъденото лице Г. П. Д., редовно призован, явява се лично, представлява
се от адв. М. Б. Р. от АК – Варна, редовно упълномощен и приет от съда от
днес
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ.Р. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите
искането на Гл. прокурор за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 4394/2021 г. на РС-Варна.
1
Считам, че са налице установените нарушения и са налице основания за
възобновяване на наказателното производство и тези нарушения се изразяват
в това, че в съдебният акт, след признаване на подсъдимия за виновен, му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на
основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години, съответно е
наложено наказание лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.
Видно от диспозитива на съдебния акт е наложено наказание лишаване от
права, което е по-малко от наказанието лишаване от свобода и в това се
изразява допуснатото нарушение. Чл. 49, ал.2 от НК, тази правна норма
регламентира с колко лишаването от права може да надвишава и лишаването
от свобода. В съответствие на богатата съдебна практика, която е цитирана в
самото искане на Гл. прокурор следва изводът, който е нееднозначен, имало е
също аналогични такива допуснати нарушения от съдилищата, че лишаването
от права не би следвало да бъде по-малко от лишаването от свобода. Поради
допуснатото нарушение Ви моля да приемете, че е налице основание за
възобновяване на наказателното производство и да уважите искането на Гл.
прокурор.
Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
АДВ. Р. – Уважаеми Апелативни съдии, производството по делото е
образувано по инициатива на Гл. прокурор като се иска възобновяване на
наказателното производство по делото, приключило със сключване на
споразумение между страните. Това е едно от множеството такива искания,
които виждаме, че постъпват в съдилищата лавинообразно последно време и
тази активност на Гл. прокурор поне за мен не е продиктувана от нуждите на
правосъдието, а от други цели, които няма да експлоатирам за нуждите на
производството по възобновяване защото те са ирелевантни. Тези определено
неправни цели, които се преследват с това възобновяване поне за мен не
дават основание за уважаване на искането. Все пак да изложа и няколко
правни аргумента за неоснователността на това искане:
Цитирана е една многобройна практика, с която се прави опит за
внушение и към настоящия състав, че видите ли подписаното между страните
споразумение в производството е в противоречие с материалния закон и в
тази насока е налице задължителна и незадължителна многобройна съдебна
практика. Това не е вярно. Нито едно от двете постановления на Пленума на
ВС не третира въпрос, който да е свързан с въпроса за лишаването от
правоуправление в хипотези, в които то се налага кумулативно редом с
основно наказание лишаване от свобода, но което е наложено при условията
на чл. 66 от НК. В Тълкувателно решение № 61/1983 г., специално т. 3
изрично е коментиран въпросът, че лишаването от правоуправление не може
да бъде наложено за срок по-нисък от определеното основно наказание
лишаване от свобода, но когато последното се търпи ефективно и само
единствено тази хипотеза е дало основание на ВС да констатира
2
противоречива съдебна практика още към 1980 г и да се произнесе като на
практика препотвърди разума, който е застъпен от законодателя в
разпоредбите на чл.49, ал. 2 и ал. 3, които аз лично считам, че следва да бъдат
императивно съблюдавани и спазвани, но само когато се налага кумулативно
наказание лишаване от права в хипотезата с налагане на основно наказание,
то няма как и да бъде другояче, при положение, че идеята на законодателя е
да изключи каквато и да е възможност да управляваш автомобил по време на
ефективно изтърпяване на лишаване от свобода. На първо място за това и не е
налице задължителна практика, която да Ви обвързва и която да Ви
задължава с това правоприлагане, което предлага на вниманието Ви Гл.
прокурор, а от друга страна незадължителната цитирана практика в
предложението за възобновяване по никакъв начин не считам, че е
доминираща, актуална или определяща. Налице е точно толкова, може би и
по-многобройна практика на съдилищата в страната в обратен смисъл.
Ежедневие е съдилищата да прилагат именно по този начин закона, както го е
направил Районният съд. Това е така защото в разпоредбата на чл.49, ал.2 е
посочен максималният срок, в който може да бъде определяно наказанието
лишаване от права и той не може да бъде повече от три години от основното
наказание, когато се налага кумулативно, но законодателят никъде не е
посочил какъв е минималният му срок или по-прецизно казано, че той не
може да бъде за срок по-кратък от този, който е основното наказание когато
то е условно.
Законодателят изрично е посочил, че не можеш да се ползваш от правата
да управляваш автомобил, тоест от правата по чл.37, т.7 когато ефективно ти
е наложено наказание. Разумът и логиката са повече от ясни и не се нуждаят
от никакво тълкуване. Ако законодателят имаше предвид, че това се отнасяше
до всички случаи щеше да го постулира в императивна разпоредба, но не
може разпоредбата на ал.3, която касае само и единствено хипотези на
ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода да бъде тълкувана
разширително и да бъде съотнасяна напълно механично и в такива случаи,
какъвто е нашият когато наказанието лишаване от свобода е наложено с
изпитателен срок. Ако това имаше предвид законодателят, както предлага на
вниманието Ви Гл. прокурор, че то винаги трябва да бъде за срок не по-малък
от основното наказание, тогава какво би казал съдът за приложението на
чл.55, ал.3 тогава, че въобще може да не се налага лишаване от права когато
са налице изключително и многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Тоест именно за това е дадена една възможност при
индивидуализация на наказанието съдилищата да могат да отнасят
конкретиката на фактите по всеки един случай и преценката какъв да бъде
размерът на наказанието, в случая кумулативното наказание лишаване от
права като му е дадена една голяма свобода в рамките на именно най-широко
отворената ножица до не повече от три години от основното наказание и
съобразно минимумите посочени в закона да индивидуализират наказанието
и да лишават от права. В конкретният случай именно това е сторено от РС, не
3
е налице цитираният порок и за това Ви моля да не уважавате искането. На
практика доводите и аргументите в това предложение са свързани поне
според мене и следва да бъдат квалифицирани единствено и само с
приложение на материалния закон, макар и да е цитирано, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, реално не се излагат каквито й да е
аргументи в подкрепа на това основание и за това няма да губя времето Ви да
излагам съображения защо не са налице такива.
По изложените съображения Ви моля да не уважавате предложението на
Гл. прокурор.
Осъденото лице Д. – Искам да не се възобновява делото.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4