РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Пловдив, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20245300503082 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от ЗАД „Армеец“, ЕИК *********
против Решение № 3879/04.10.2024г., постановено по гр.дело № 12887/2023г.
по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 422
от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 500 ал.1, т.1 от КЗ,
предявен от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, с който е поискано да бъде установено по
отношение на Д. П. И., ЕГН **********, че му дължи сумата от 10 567,31
лева, представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция,
ведно със сумата от 3 220,10 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 08.10.2019 г. до 08.10.2022г./датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на производството –
11.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Излагат се
съображения за неправилност на атакувания акт. Твърди се, че безспорно е
доказано авторството на ответника Д. И., управлявал автомобил с марка
„Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № *** по време на ПТП-то. Сочи се, че
1
свидетелските показания на призования от ответника свидетел – Г.С., са
ирелевантни и неотносими към правния спор, тъй като се отнасят за друг
случай и за друг автомобил. Поддържа се, че не е налице регламентираното в
чл.500, ал.1, т.3 КЗ изключение и ответникът не може да черпи благоприятна
за себе си последица от своето противоправно поведение. Според
жалбоподателя ответникът, продължавайки движението си след настъпване на
ПТП-то, не е изпълнил основното си задължение по чл.123, ал.1 ЗДП.
Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. П. И., ЕГН
**********.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 500 ал.1, т.1 от КЗ, предявен
от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, с който се иска да бъде установено
по отношение на Д. П. И., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 10 567,31 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
регресна претенция, ведно със сумата от 3 220,10 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 08.10.2019 г. до 08.10.2022
2
г./датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството –
11.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
разноски.
Ответникът оспорва иска като твърди, че същият е неоснователен и
иска неговото отхвърляне.
С постановеното по спора Решение № 3879/04.10.2024г. по гр.дело №
12887/2023г. по описа на РС Пловдив първостепенният съд е приел иска за
неоснователен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
От приложеното ч.гр.д. № 14591/2022 г. по описа на ПРС, IV гр. с. се
установява, че в полза на заявителя „ЗАД Армеец“ АД срещу длъжника Д. П.
И. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Тъй като в
законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
По делото са представени Комбинирана застрахователна полица № *** г.
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
„Злополука“ на МПС, от която се установява, че „ЗАД Армеец“ АД е
сключило застраховки на л.а. „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, собственост на „И
АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, със срок на действие от 20.07.2016 г. до 19.07.2017 г.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите
Д.Д., Н.П., Г.С., С.Я.
Приети са и заключения на изготвени САТЕ и ССчЕ, които съдът
кредитира като компетентно изготвени, ясни и обективни.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали са налице
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника Д. И.,
управлявал автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“ с рег. № ***. В тази
връзка ПОС намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, заплатил
3
застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен
иск срещу застрахования, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. Следователно, за да
възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е необходимо ищецът да
установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки:
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
осъществен деликт от застрахованото лице, нарушаване на правилата за
движение по пътищата и виновно предизвикано ПТП, след настъпване на
което виновният водач е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
По делото е установено, че на 14.01.2017 г. в гр. ***, на ул.“***“ пред №
*** е настъпило ПТП с л.а. „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № ***. Произшествието
е документирано с протокол № ***г., съставен и подписан от органите на МВР
и носещ подписите на двамата водачи – участници в ПТП-то. Съставителят на
протокола - С.С.Я., е разпитан като свидетел, чийто показания съдът няма
причина да не кредитира. От показанията му се установява, че протоколът е
изготвен без същият да е посетил мястото на инцидента. При свидетеля
постъпила докладна записка от автопатрул на ПП, който установил
катастрофирал автомобил на бензиностанция на бул. „***“. До автомобила се
намирал водачът от катастрофиралото МПС, но не давал данни къде е
катастрофирал с автомобила. Твърдял, че му е станало лошо. На следващия
или по-следващия ден във II РУ на МВР постъпило заявление от собственик
на паркирал автомобил на ул.“***“, ударен от неизвестен извършител.
Свидетелят призовал водача на ударения л.а. „Нисан Кашкай“, който бил на
***. Същият заявил, че катастрофирал някъде, но не знаел къде. Свидетелят
извършил оглед на двата автомобила, като установил сходство между
причинените щети и издал протокол за ПТП. Съставил акт на виновния
участник в ПТП.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
4
179 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила относно направени
пред съставителя и за извършените от и пред него действия /в който смисъл са
изразените становища в решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО,
решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др./.
Приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно механизма
на произшествието, като конкретният механизъм на ПТП и причинно-
следствената връзка, за които протоколът за ПТП няма материална
доказателствена сила, следва да се установят от представените доказателства
по делото, преценени в тяхната съвкупност.
В този смисъл районният съд е достигнал до правилни изводи, като е
обсъдил останалия доказателствен материал. От приетото заключение по
САТЕ и дадените от вещото лице обяснения в открито съдебно заседание не
може да се направи категоричен извод за това, че именно л.а. „Нисан Кашкай“,
управляван от ответника, е нанесъл съответните щети, доколкото експертният
извод говори за възможност, а не категоричност. При разпита си свидетелят П.
заявява, че е имало камери на мястото на инцидента, като от снимките на
колата се е видял регистрационният й номер. От друга страна, по делото е
прието писмо на ОП Паркиране и репатриране при Община *** – л.165 от
делото, според което липсва запис на камера на мястото на твърдяното от
ищеца ПТП, от който да бъде безспорно установено кои са двата леки
автомобила, участвали в процесното ПТП. В противовес на показанията на
св.П. са тези на св.С., който също заявява, че е видял номера на съответната
кола. Не се споделя възражението във въззивната жалба за неотносимост на
показанията на Г.С.. Освен това, видно от Решение № 1894/05.11.2018 г. по
АНД №4287/2018 г. на ПРС, II нак. състав, образувано по жалба срещу
издаденото и впоследствие отменено от съда Наказателно постановление
№*** от ***г., ПТП е имало и се установява такова на същата дата, но между
л.а. „Нисан Кашкай“ с рег. № *** и л.а. „Хюндай Матрикс“ - собственост на
Г.К. С.. Не са ангажирани други доказателства, които да установят осъществен
деликт от застрахованото лице и причинно-следствена връзка между
поведението му и настъпилите щети.
Доколкото не са налице предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на ответника, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
5
като правилно.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна. Релевираното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар се явява основателно, с оглед правната и фактическа
сложност на делото, поради което справедливият размер на същото се
определя на 1 300 лв., платими от жалбоподателя.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3879/04.10.2024г., постановено по
гр.дело № 12887/2023г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат
С. Л. Б., с адрес на практика: ***, сумата от 1 300 лева за адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3, от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6