МОТИВИ
по ПРИСЪДА № 18 от 27.05.2015г по НОХД № 116/2015г по описа на РС-Свиленград.
С внесения
обвинителен акт, образуван в настоящото наказателно дело, РП- Свиленград е предявила обвинения против подсъдимите, за
извършени от тях в съучастие престъпления,
с правна квалификация, както следва: за А.Д.А.
и Е.С.А. - по чл. 196,ал.1,т.2, предл.1-во, вр.чл.195,
ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр. чл. 29 ал.1, бук.
„б", вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл. 216,ал.5, вр.
ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК, за С.А.С., К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И. и К.И.Й. - по чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК и по чл. 216,ал.5, вр. ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК, всички от гр. Харманли.
Производството
в съдебната си фаза, по искане на подсъдимите и техния защитник е протекло по
реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК- съкратено съдебно
следствие, в хипотезата на чл. 371,т.2 НПК, което като процесуално допустимо
при наличие на предпоставките по чл. 370 НПК и изрично изразено съгласие от всички
привлечени подсъдими, съдът е уважил.
По делото не е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от
ощетеното ЮЛ „Б.т.к.”ЕАД, против подсъдимите, съотв. същото не е конституирано като граждански ищец по
делото, като съдът е отказал приемането на иска, произнасяйки се с постановено
- нарочно протоколно определение в о.с.з., при даване ход на делото.
Участващият
по делото прокурор, поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Счита същото за
безспорно доказано, от обективна и субективна страна, досежно
всяко от престъпните деяния в съвкупните им признаци и съобразно възведената
правна квалификация, предвид направено индивидуално от всеки подсъдим, цялостно
признание на фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие.Поради това, пледира за признаването им за виновни в извършването на
престъпленията, предмет на обвинението, като им бъдат наложени следващите се
наказания, определени при условията на чл.58а,ал.4,вр.чл.5 НК, с конкретно
предложение за тяхната индивидуализация: за подсъдимите - А.Д.А. и Е.С.А. и за престъплението по чл.19 НК - в размер около 1 година „лишаване от свобода”, с ефективно
изтърпяване, а за престъплението по чл.216,ал.5 НК – предлага наказание пробация, със задължителните пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК, за срок
около 1 година. Докато за останалите подсъдими – С.А.С.К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И. и К.И.Й. и за престъплението по чл.195 НК –
лишаване от свобода в размер около 8 месеца, чието изтърпяване бъде отложено за
изпитателен срок от 3 година, на основание чл.66,ал.1 НК и за престъплението по
чл.216,ал.5 НК – пробация, отново със задължителните пробационни
мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК. С оглед наличието на съотношение на идеална съвкупност между престъпните
деяния, по отношение на всички подсъдими, се предлага определянето, по реда на
чл. 23,ал.1 НК, на едно общо за изтърпяване наказание за всеки от тях, като не
претендира приложението на чл.24 НК и увеличаването им. Становището си относно
смекчения режим на наказване, при условията на чл.55 НК, прокурорът обосновава с наличието на многобройни
смекчаващи обстоятелства, които и
конкретизира. Моли за постановяване на съдебен акт, в този смисъл.
Подсъдимите А.Д.А.,
Е.С.А., С.А.С., К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И. и К.И.Й. - участват лично в съдебно заседание и
с назначения им в ДП служебен защитник – адв. М.В..
Всеки от тях с лично изявление в с.з. е
потвърдил съгласието си с предприетото процесуално действие за провеждане на
съкратено съдебно следствие, като в хода на предварително изслушване поддържат
твърдения, че признават изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и дават
съгласие за същите да не се събират доказателства. В процесуалното време на последна
дума, същите изразяват съжаление за извършеното и молят за минимални наказания,
някои от тях повторно поддържат изявление за вината си /подс.
Е.А., Ст.А./, а др. изясняват причините мотивирали
извършването на престъплението – липса на парични средства /подс.
Кр.Д. и Ан.А./.
Защитникът на подсъдимите, при проведеното
съкратено съдебно следствие и направено
признание за всички факти по обвинението от подсъдимите, излагат доводи основно
във връзка с индивидуализацията на следващите се наказание. В тази насока, моли
за налагане на минимални наказания за всеки от подзащитните си, като се солидаризира с предложената от прокурора
индивидуализация на същите, в хипотезата на чл.55 НК, вкл. относно вида и
начина на изтърпяване на наказанията - претендираните и не оспорва, така и досежно определянето
на едно общо наказание на всеки от тях, без
приложението на чл.24 НК. Допълнително се позовава на тежкото икономическо
състояние в страната, към момента, на семейното положение на подсъдимите –
всеки от тях семеен, както и младата възраст на повечето от тях.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл.373,ал.3 НПК, обсъждайки направеното от
подсъдимите индивидуално самопризнание в хипотезата на чл.372,ал.4 НПК- пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, след като констатира че последното се подкрепя
от събраните в ДП доказателства, приема за установено от фактическа страна, така както се твърди
в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимите
А.Д.А., С.А.С., К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков
И., К.И.Й. и Е.С.А. се познавали помежду си, тъй като всички живеели в гр.
Харманли и всички те били безработни. От тях А., Е.А. и С.А. /баща и син/ са били вече осъждани, първите двама
многократно, а останалите - с чисто
съдебно минало.
На 01 срещу 02.октомври 2013г. вечерта, подсъдимите - седемте
лица /горепосочените поименно/ решили да
отидат до гр. Любимец и да откраднат кабел, който впоследствие да продадат, за
да изкарат по някой лев. Потеглили от
гр. Харманли с три леки автомобила: „Фолксваген Голф” с per. № X 2748 ВТ,
червен на цвят, собственост на подс. Л.И., който самия
той управлявал – лично; „Фолксваген Голф" е per.
№ X 1824 АР, черен на цвят, собственост на подс. С.С.,
също управляван от него самия и „Фолксваген Джета", с per.
№ X 8226 АР, сив на цвят, собственост на трето лице /Елена Димова Радева по
данни от справка на Сектор „ПП" към ОД на МВР-Хасково/, като последния
управлявал подс. А.А. /с прякор "Пинко"/. Пристигайки в гр. Любимец, подсъдимите отишли
първо в ромската махала на града, където се уговорили кой по какъв начин ще
участва в кражбата. След това, малко след полунощ, вече на 02.10.2013 г. отново
всички седмина подсъдими пристъпили към изпълнение на намисленото. Придвижили
се до началото на ул.”Републиканска”, в района на парка на града, където подс. К.Д., С.А., Е.А. и А.А. отворили с метален лост две
съседни шахти от далекосъобщителната мрежа на „БТК"ЕАД, находящи се там,
като подсъдимия Е.А. влязъл последователно в тях /шахтите/ и отрязал с ножовка кабел, представляващ
телефонен гол меден проводник ТГ -200x2x0,5-400 жилен, с дължина 63 метра, с
оловна обвивка. След това всички подсъдими – седемте лица - извадили кабела от
шахтите и го навили на руло. По същия начин, те отрязали още 87 м. действащ
кабел - проводник от същия вид от две съседни шахти на същата ул.
„Републиканска", конкретно: от шахта пред частен дом № 31 и шахта пред дом
№ 23, като отново подс.Е.А.
влизал в шахтите и режел с ножовката, а след това всички седмина вадели кабела.
Последно отишли и на ул. „Бяло море" в гр. Любимец. Отново, отворили с
посочения по-горе метален лост, две съседни шахти - първата находяща се в
близост до дом с № 26, а втората - до дом с № 30. Подс.Е.
А. влязъл последователно във всяка една от тях, срязал кабела с ножовката, след
което всички седмина подсъдими го извадили от шахтите. Така отнетият от шахтите
на ул. „Бяло море" действащ кабел представлявал телефонен гол меден
проводник модел ТГ300х2х0,5-600 жилен - 73 метра, с оловна обвивка.
Цялото количество отрязан кабел от подсъдимите, от трите посочени места, те
натоварили в два от автомобилите, с
които били пристигнали в Любимец, а именно в черния ”Фолксваген Голф" с per. № X 1824 АР, управляван от подс.
С. и сивия „Фолксваген Джета", с per. № X 8226
АР, който управлявал подс. А., след което потеглили
към гр.Харманли. Пръв се движел др. трети автомобил „Фолксваген" /червен
на цвят/ с рег. № Х 2748ВТ, с водач подс. Л.И., в който нямало натоварен кабел, а след него и
останалите два автомобила. Автомобилът, управляван от И., служел за прикритие
/"отцепка"/ на останалите два автомобила,
превозващи отнетия кабел. Движейки се по
този начин седемте подсъдими се отправили към микроязовира, находящ се в
землището на гр. Харманли, близо до местността „Дядо Тодоровата чешма" и там
изгорили откраднатия кабел, като така добили мед - около 35 кг. и олово - около
60 кг. Металът предали в пункт за изкупуване на цветни и черни метали в гр.
Хасково, а получените пари си разделили.
Сутринта на 02.10.2013 г. служители на „БТК" ЕАД констатирали
повредата в мрежата им в гр. Любимец и подали сигнал в РУП-Свиленград. С оглед
тези данни последвали огледи на местопроизшествията, с което като първо действие
по разследването и в условията на неотложност, започнали три досъдебни
производства, образувани в хипотезата на чл.212,ал.2 НПК. Процесуалните
действия по оглед на местопроизшествие
се извършили по реда на НПК от разследващ орган и са обективирани
в надлежните Протоколи за оглед от 02.10.13г – 3бр./отделни/, с изготвени към
тях фотоалбуми, индивидуално според съответното местоположение на обекта, съотв. ул.”Бяло море”- участък между частни домове с № 26 и
№ 30; ул.”Републиканска”- участък между частен дом № 31 и дом № 23 и ул.”Републиканска” –шахта пред дом № 1.
Видно от тяхното съдържание, отразени са констатации за конкретните обективни
находки на място, идентични – отворени шахти, с отместени капаци и отрязани
краища на част от проводниците минаващи от там, като част от кабелната мрежа
на БТК, с подробни данни за размери,
местоположение и т.н. Самостоятелен, отделен оглед на местопроизшествие се
извършил и на 04.10.13г в землището на гр.Харманли, в местността „ Дядо
Тодоровата чешма”, скрепен в Протокол за
оглед от с.дата-04.10.13г, изготвен от разследващия орган, съставен по реда и
правилата на НПК, приложен л.41-44,т.І от ДП, в чието съдържание също са
вписани обективните находки. Видно от последния на мястото са намерени и иззети
обгорели парченца меден кабел, след оглед и сравнение на които, по способа на
експертизата и от вещо лице, се установило, че същите са идентични по вид и
технически параметри с кабела от типа на отнетите.
Първоначално образуваните за случая, три самостоятелни досъдебни производства започнали в условията
на неотложност /чл.212,ал.2 НПК/, са били обединени в едно производство, с
Постановление на прокурор от 24.10.2013г и
са продължили да се водят под един
номер - № 646/13г по описа на РУП-Свиленград, тъй като се оказало, че
всички шахти са отваряни по едно и също време и кабелът е рязан по идентичен
начин.
В хода на разследването по така
обединеното ДП е установено, че цялото количество кабел, подробно
индивидуализиран по-горе е собственост на „Б.Т.К." ЕАД ***. Същото
търговско дружество е собственик на далекосъобщителната мрежа, изградена от
различни елементи по трасето, вкл. и проводниците – кабелите, като трите
парчета кабел, отделени от нея, чрез срязването им, по този начин същите и станали движими вещи –
годен предмет на престъплението, едновременно с това, отрязвайки кабела
подсъдимите са повредили елементи от тази мрежа –далекосъобщителна, собственост
на „БТК" ЕАД. В качеството на свидетел и пълномощник на това ТД - ощетеното юридическо лице /„Б.Т.К." ЕАД/ по делото е разпитана Ц.Ф. ***, надлежно
упълномощена. В разпитите си /преди обединяване на производствата/ Ф. сочи
точната дължина на отнетия от обвиняемите проводник и разяснява /виж разпит от
18.02.2014 г./, че същият е бил действащ и осигурявал следните връзки:
телефонен гол меден проводник модел ТГЗ 00x2x0,5-600 жилен - 73 метра, свързвал
главен репартитор, находящ се на площад „Трети
март" и разпределителен шкаф, находящ се на ул. „Бяло море" № 30; телефонен гол меден проводник ТГ
-200x2x0,5-400 жилен - 63 метра, свързвал главен репартитор,
находящ се на площад „Трети март" и разпределителен шкаф, находящ се на
ул. „Републиканска" № 41 и телефонен гол меден проводник ТГ -200x2x0,5-400
жилен - 87 метра, свързвал главен репартитор, находящ
се на площад „Трети март" и разпределителен шкаф, находящ се на ул.
„Републиканска" № 41. Свидетелката е посочила и точното количество
материали, необходимо за възстановяване на повредата, като е представила и
документи в тази връзка.
Паричната стойност на предмета на престъплението – отнетите от владението на БТК”ЕАД, движими вещи – проводник, с определена
дължина и подробно индивидуализиран по-горе /типове ТГ -200x2x0,5-400 жилен и ТГ300х2х0,5-600
жилен/, се установява от заключението на
назначената и извършена, в хода на ДП, оценъчна експертиза –първоначална.
Съгласно последната, дадената оценка на
тяхната равностойност възлиза на общата сума в размер 3 420.25 лева.
В същата експертиза, т.3 са обективирани
констатациите със заключение на вещото лице относно извършения оглед и
сравнение на иззетите от местността „Дядо Тодоровата чешма" край Харманли
обгорели парченца меден кабел, установяващи
идентичността им, т.е. че те са идентични по вид и технически параметри
с кабел от типа на отнетите.
Видно от заключението на изготвената по делото, оценъчна експертиза- допълнителна, причинената
вреда с противозаконното повреждане, възлиза на обща стойност 9 144.04 лева,
към датата на извършване на деянието - 02.10.2013 г.Сумата е определена като
формирана от разходите необходими за възстановяване на трасето, в резултат на
липсата - отнемането на части от кабела, като заключението е направено, въз
основа на представените от св. Ф.
документи и дадените от нея показания, а цитираната обща сума е сборна и се
извежда по данните по експертизата.
В хода на разследването, с
индивидуални протоколи за доброволно предаване от 04.10.13г подсъдимите К.Д. и К.Й.
са предали доброволно мобилните си телефони, с поставени в тях сим
карти, по -късно огледани по надлежния
ред. По същия ред – с протокол за доброволно предаване от 03.10.13г, приобщен
като веществено доказателство по делото е
диск, съдържащ записи от охранителните камери, монтирани пред входа на
офис на фирма ЕТ „РИС 999 -Хасково", находящ се на ул.
„Републиканска" № 3 в гр. Любимец. Същият, след изследване по способа на видеотехническата експертиза, визуализира движението на
автомобилите, послужили за извършването на кражбата и съответно часовете на
движението им, като съответните кадри са обективирани
в заключението, видно от същото приложено л. 37-42,т.І от ДП. Експертното
заключение съдържа и констатация, за липса на следи от манипулация –намеса във
файловете, съхранени на оптичния носител.
Против
част от подсъдимите, с изключение на подс. Е.А., в
хода на обединеното досъдебно производство, първоначално са били предявени обвинения по
чл.216,ал.5,вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК, за по-голяма стойност на причинената
вреда, като впоследствие с оглед събраните доказателства, наказателното производство е било частично
прекратено по отношение на тази стойност, с Постановление за прокурор от
19.12.14г, приложено към внесения обвинителен акт.
Подсъдимият А. Д.А. е
неколкократно осъждан, като от приетата по делото справка за съдимост, ведно с
приложени бюлетини за съдимост се
установяват общо 13 бр. влезли в сила
присъди,респ. споразумения, в периода05.05.05г до 04.10.14г. Присъдите, релевантни за правната квалификация
на настоящото обвинение, касаещо престъплението кражба – извършена при
условията на „опасен рецидив”, по смисъла на чл.29,ал.1,б.”б” НК, са следните именно :
По НОХД № 282/08г на РС-Харманли, с Определение
за одобряване на споразумение, в сила от 14.11.08г е осъден за престъпление по
чл.195,ал.1,т.3,т.4, т.5 и т.7 НК, на 6
месеца Лишаване от свобода – условно, чието изпълнение е отложено за
изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66,ал. НК.
По НОХД № 122/10г на РС – Харманли, с
Определение за одобряване на споразумение, в сила от 26.04.2010г е осъден за
престъпление по чл. 235,ал.1 НК, като му е наложено наказание пробация, с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител, и двете за срок от 2 години. Остатъкът на това наказание е бил
заменен с лишаване от свобода, за срок 25 дни, с Определение по ЧНД № 608/12г
на ХОС, влязло в сила на 27.11.12г. Последното е изтърпяно на 20.09.13г
3. По НОХД № 1073/2010г на РС –Свиленград, с
Определение за одобряване на споразумение, в сила от 03.02.11г е осъден за
престъпление по чл.195,,ал.1,вр.чл.19 НК, като му е наложено наказание – 6
месеца ЛСв, ефективно. Наказанието е изтърпял на 24.08.2011г,
видно от отбелязване в бюлетина за съдимост и съотв.
справката за съдимост.
4. По НОХД №
345/12г на РС –Харманли, с Определение за одобряване на
споразумение, в сила от 15.11.12г , А. е осъден за престъпление по
чл.343в,ал.2,вр.ал.1 НК, като му е наложено наказание 3 месеца ЛСв-ефективно.
5. По НОХД № 527/12г на РС-Свиленград, с
Определение за одобряване на споразумение, в сила от 15.11.12г е осъден за
престъпление по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 НК, като му е наложено наказание 3 месеца ЛСв, с ефективно изтърпяване, при строг режим, в затвор.
6. По НОХД № 504/2012г на РС –Свиленград, с Определение за одобряване на
споразумение, в сила от 28.01.13г, той е осъден за престъпления по чл.
131,ал.1,т.12,вр.чл.130,ал.2,вр.чл.20,ал. НК и по чл.325,ал.4,вр.чл.20,ал.2 и
вр.чл.29,б.”б НК, като му е наложено едно общо
наказание, на основание чл.23 НК – 9 месеца ЛСв, с
ефективно изтърпяване. Същото, с Определение № 55/18.02.2013 г. на РС-Харманли по ЧНД № 61/2013 г., в сила на
05.03.13г е групирано с наказанията, наложени му по HОХД №№ 345/2012 г. и 527/2012 г., като определеното общо наказание е 9 месеца лишаване от свобода, което и е
увеличено по реда на чл.24 НК с 2 месеца, или
общо 11 месеца - ефективно. Това общо наказание е изтърпяно на 20.08.2013 г., който факт е
отразен в бюлетина за съдимост и
справката. Тези осъждания и наложени наказания, са достатъчни, за да обосноват квалифицирането
на извършената от А. кражба, като осъществена
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б" от НК.
Описаните до тук, не изчерпват осъжданията на подс.А.,
като от справката за съдимост се установяват и др. влезли в сила присъди, респ.
определения за одобряване на споразумения,
в периода 05.05.05г до 29.04.08г, както следва: по НОХД № 41/04г на
РС-Харманли осъден като непълнолетен, на обществено порицание за престъпление
по чл. 19 НК; по НОХД № 543/06г на РС –
Свиленград, за престъпление по чл.197,т.3 НК е осъден на пробация с пробационните мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК за срок от 1 година; по НОХД № 60/08г на РС –
Харманли е осъден за престъпление по
чл.343в,ал.2 НК на 3 месеца ЛСв-условно, отложено за
изпитателен срок от 3 години; по НОХД № 431/07г на РС –Харманли осъден за
престъпление по чл. 19 НК на 7 месеца ЛСв – условно, с
изпитателен срок от 4 години; по НОХД № 236/07т на РС –Харманли осъден за престъпление по чл.343в,ал.2 НК на 6 месеца ЛСв-условно
и по НОХД № 21/08г на РС-Свиленград е осъден на пробация, със пробационните мерки
по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК за срок 1 година.
Налице е и последващо осъждане на подс. А.. Последната
влязла в сила Присъда, против него е постановената по НОХД № 95/14г на РС-Гълъбово, влязла в сила
на 04.10.14г, за престъпление по чл. 196,ал.1,т.2 НК, като е осъден на лишаване
от свобода за срок 9 месеца, с ефективно изтърпяване, при строг режим.
Наказанието по тази присъда също е групирано, с Определение по ЧНД № 238/14г на
с.съд, с наказанията по НОХД №№ 345/12г, 527/12г и 504/12г всички на РС
–Харманли, като е определеното общо е 9 месеца ЛСв,
увеличено с 2 месеца, на осн.чл.24 НК, т.е. за изтърпяване 11месеца, на .
Подсъдимият Е.С.А. също е осъждан, преди датата на
настоящите престъпления и то нееднократно,
по данни от приетата официална справка за съдимост. Като Присъдите
влезли в сила против него, релевантни за квалифициращия признак - „ опасен
рецидив” по см. на чл.29,ал.1,б.”б” НК досежно за
извършената от него кражба, са следните:
По НОХД № 282/2008г.на PC Харманли, с
Определение за одобряване на споразумение, в сила от 14.11.08г е осъден за престъпление
по чл.195,ал.1,т.3,т.4, т.5 и т.7 вр. чл.2 НК, като
му е наложено наказание ЛСв за срок от 8 месеца,
ефективно и то е изтърпяно на 13.07.2009
г.
По НОХД № 275/2011г. на PC Харманли, с Определение за одобряване
на споразумение, в сила от 06.07.11г, е осъден за престъпление по чл.
196,ал.1,т.2, вр.чл.195,ал.1,т.4 и вр.чл.29 НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 3 месеца, ефективно, изтърпяно на 18.10.2011 г.
По НОХД № 153/2012г. на PC
Харманли, с Определение за одобряване на споразумение, в сила от 31.10.12г А. е
осъден за престъпление по чл. 196,ал.1,т.1 НК като му е наложено наказание 4
месеца ЛСв, ефективно, изтърпяно на 08.03.13г.
Извън посочените, по отношение на подс. А.
доказани са и др. влезли в сила Присъди, респ. одобрени споразумения, в периода
05.07.91г до 27.05.94г
и от 28.11.2000г до 24.02.06г, които не влияят на правната квалификация
на обвинението, конкретно: по НОХД № 29/91г, по НОХД № 396/91г; по НОХД № 7/92г
и по НОХД № 29//91г, всички на РС-Харманли, както и по ННОХД № 229/94г на
РС-Пазарджик, така и по НОХД № 77/2000г на Рс-Харманли и НОХД № 68/03г на с.
съд.
Осъждан, преди инкриминираната дата на настоящите престъпленията е и още подс. С.Е.А., видно от приложената справка за съдимост. Със
споразумение по НОХД № 84/13г на РС-Харманли, одобрено с Определение в сила от25.04.13г.
е осъден на пробация, с пробационните мерки по
чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК – за срок от 6 месеца, както и обществено порицание,
за престъпление по чл.191 НК. Налице е и последващо осъждане по НОХД № 588/13г
на РС-Харманли, с Присъда, влязла в сила на 13.06.14г , за престъпления по чл.
195 НК и по чл.216,ал.1 НК, са му наложени съответни наказания, както и
определено едно общо такова за изтърпяване, на основание чл. 23 НК, а именно 1
година и 4 месеца ЛСвС, чието изпълнение е отложено
за изпитателен срок от 3 години. Подс. Ст.А., по данни от справката е бил освобождаван от
наказателна отговорност, по реда на чл.78аНК
Видно от справките за
съдимост, към датата на настоящите деяния, не са осъждани -подсъдимия К.Д.,
подс. К.И.Й.
и подс. Л. Митков И.. За
първия- Д., поради настъпила реабилитация по право за осъждането му по НОХД №
72/02г на Военен съд –Пловдив, докато за
др. липсват отразени осъждания, единствено подс.Й. е наказван
по реда на чл.78аНК/освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание/.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371,т.2,вр. чл.373,ал.3 НПК. Изведената въз основа на тях фактическа
обстановка, която съдът изложи е
безспорно и несъмнено установена, за което се
цениха направеното в с.з. самопризнания от подсъдимите - А.Д.А., С.А.С., К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И., К.И.Й.
и Е.С.А., подкрепени от гласните доказателства- свидетелските
показания и от приложените към досъдебното производство и приобщени по
надлежния ред-чл.283,вр.чл.373 НПК писмени доказателства и доказателствени
средства - Протоколи за оглед на местопроизшествие от 02.10.13г и от 04.10.13г, общо 4 бр., с изготвени
фотоалбуми към тях/ л. 6- 24, л.41-44,т.І от ДП/; 2 бр. протоколи за доброволно предаване от
04.10.13г подписани от подс. Кр.Д.
и К.Й./л. 46,л.47,т.І ДП/; Протокол за
доброволно предаване от 03.10.13г за 1
бр.CD, във формат DVD със запис от охранителна камери; Протокол за оглед на веществени
доказателства; така също и от заключенията
по извършените експертизи: оценъчни - първоначална и допълнителна /л.117-118 и
л.121-125,т.І от ДП/, както и видео-техническа експертиза /л.137-142,т.І
ДП/ относно запис на иззето веществено доказателство - СД; справки за съдимост, характеристични справки
на подсъдимите – 7 бр., декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние на всеки един от подсъдимите, пълномощни и др. документи във връзка с
причинените с деянието вреди – Констативни протоколи за причинена повреда на
съобщителни съоръжения № № НА – 0197 от 02.10.13г, НА-0198 от 02.10.13г и НА-0199 от
03.10.13г, всички на Алкател –Лусент България ЕООД; заявки за резервации /л. 89- 115,т.І от ДП/ ; 3бр. справки –разпечатки от АИС регистър
на КАТ -ОД на МВР-Хасково, относно
собствеността на МПС – л.а „Фолксваген
Голф” с рег. № Х 18 24 АР, „Фолксваген Голф” с рег. № Х 2748 ВТ и „Фолксваген
Джета”, с рег. № Х 8226. Досежно гласните
доказателствени средства, съдът цени и кредитира показанията на
свидетелите – Д.М., П.Д., Ц.Ф. и Б.А., всички те материализирани в съответни
протоколи за разпит на свидетели. Обясненията на подс. А.Д.А., С.А.С., К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И., К.И.Й.
и Е.С.А., дадени в досъдебната фаза на производството, също се възприеха от
съда за достоверни, като същите имат характер на самопризнания, макар и
най-общо –относно виновността им,
подкрепят се и кореспондират с
останалите доказателства по делото – гласни и писмени. Последните, както
и показанията на разпитаните свидетели / Д.М., П.Д., Ц.Ф. и Б.А./, съдържими се в протоколите
за техните разпити съставени в ДП, са
пряко и косвено относими към фактите, релеванти
за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, досежно извършването
на престъпленията, като установяват осъществяването на изпълнителното деяние,
неговия механизъм, времето и мястото, извършителите, тяхното съучастие при
твърдяната форма –съизвършителство, както и
настъпването на съставомерния резултат - отнемането на кабел от далекосъобщителната
мрежа, собственост на БТК и повреждането на същата, в частност елементи от нея.
Съдебният
състав възприема изцяло и заключенията по извършените две оценителни/оценъчни
експертизи – първоначална и допълнителна, относно стойността на отнетите движими
вещи –кабел, индивидуализиран с конкретни технически характеристики, както и относно
стойността/имуществената вреда от повреждането на далекосъобщителната мрежа,
респ. за идентичността на намерените останки от обгорени кабели. Така също кредитира се и заключението по
видео-техническата експертиза, относно вещественото доказателство СД,
възпроизвеждаща визуално и кадри от записа на оптичния носител, за движение на автомобили подобни на
управляваните от подсъдимите при извършване на кражбата. Която и да е от тези експертизи не се оспорва
от страните по делото, извършена е от съответния специалист, аргументирана е,
поради което и се кредитира за обективна и компетентна. За достоверни по своето
съдържание се цениха и писмените доказателства, също не оспорени от страните,
така и също и писмените доказателствени средства, материализиращи действия по
разследването- огледи и следствени експерименти, валидно извършени в
съответствие с правилата на НПК, съдържащи всички изискуеми реквизити.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия,
които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че
направеното от страна подсъдимите признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните еднопосочните и в пълна
корелация доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл.373
ал.2 и 3 НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни
изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме
следното:
При
така установените факти, изведени в хипотезата на чл.373,ал.3 НК, съдебният
състав намира за безспорно доказано, че с деянието си, всеки от подсъдимите е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, в
извършването на които са обвинени, действайки в съучастие, а именно: подс. А.Д.А.
и подс. Е.С.А. – по чл. 196, ал.1,т.2, предл. 1-во,
вр.чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.”б”,вр.чл.20,ал.2 НК и по
чл.216, ал.5,вр.ал.1, вр.чл.20,ал.2 НК, а
подсъдимите – С.А.С., К.Х.Д., С.Е.А.,
Л. Митков И. и К.И.Й. – по чл.195,
ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК и по чл.216, ал.5,вр.ал.1,
вр.чл.20,ал.2 НК.
В случая,
налице са достатъчно доказателства, подкрепящи техните самопризнания
/депозирани по реда на чл.371,т. НПК/, и въз основа на които по категоричен
начин се установява същите, на инкриминираната
дата и място – 02.10.13г в гр. Любимец, действайки в съучастие помежду си, в еднакво
съотношение на задружната си престъпна дейност – съизвършители, да са отнели
чужди движими вещи, представляващи
проводници, с доказана индивидуализация –модел и дължина, конкретно: 73м телефонен гол меден проводник модел ТГ300x2x0,5-600 жилен, на стойност
1 426,53 лв и 150 метра телефонен гол меден
проводник, модел ТГ -200x2x0,5-400 жилен, на стойност 1 993,72 лв,
или всички на обща стойност
3 420,25 лв, от владението на техния собственик – „Б.т.к.”ЕАД-
***, без съгласието на неин законен представител и с намерение противозаконно
да ги присвоят, като за извършването на деянието са използвали техническо
средство – метален лост и ножовка, както и моторни превозни средства – лек
автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф”, с рег. № Х 18 24 АР и лек
автомобил- марка и модел” Фолксваген Джета”, с рег. № Х 82 26 АР и това деяние
за подсъдимите А. Д.А. и Е.С.А. се явява осъществено при условията на опасен
рецидив, по смисъла на чл.29,ал.1б.”Б НК. Едновременно с това, доказано е
по същото време и място, отново в съучастие като извършители, те и да са
повредили противозаконно елементи от далекосъобщителната мрежа, собственост на
БТК ЕАД- гр.София, като срязали
телефонни кабели - проводници, а именно: 73 метра телефонен гол меден
проводник, модел ТГ300x2x0,5-600 жилен и 150 метра телефонен гол меден
проводник, модел ТГ -200x2x0,5-400 жилен, осигуряващи далекосъобщителна връзка между главен репаритор и разпределителен шкаф, с което причинили материална вреда на обща
стойност 9 144,04лв.
Фактите за времето, мястото, както и
изпълнителните действия по отнемането на описаните движими вещи- телефонен
проводник с указана индивидуализация за модел/тип и дължина, предмет на
престъпното деяние, а също така и вследствие на последните и повреждането на елементи от далекосъобщителната мрежа, чрез
срязване на тези кабели осигуряващи далекосъобщителна връзка, конкретният
механизъм на осъществяването им, както и авторството – в лицето на
подсъдимите – седем лица, се доказват от направените от тях самопризнания по
реда на на чл.371,т.2 НПК, както и от безпротиворечивите свидетелски показания и писмените
доказателствени източници, обсъдени в съвкупност. В тази насока цениха се от
съда показанията на свидетелите – Д.М., П.Д., Ц.Ф. и Б.А., , както и дадените
обясненията от подс. А.Д.А., С.А.С., К.Х.Д.,
С.Е.А., Л. Митков И., К.И.Й. и Е.С.А., пряко и косвено относими към съставомерните
признаци от обективната страна на всяко от престъпните деяния. Налице са,
доказани фактически действия, извършени общо от лицата - подсъдими, при
указаната форма на съучастието им – съизвършители, изразили се в отваряне на шахти за достигане до процесните проводници изграждащи действаща
далекосъобщителна мрежа на БТК ЕАД, за което те са ползвали инструмент - метален лост, както и за тяхното прекъсване, чрез срязването
им посредством носената ножовка и последващото им отделяне – издърпване и отнасяне
от мястото на престъплението. Като по този начин, същите са отделели от
комуникационното съоръжение -далекосъобщителната мрежа части с определена
дължина от проводниците, получавайки реалната възможност за отнемането им
и са ги отнесли със себе си, за което
използвали двата леки автомобила, където натоварили навитите на руло кабели.
Т..е налице са действия от естество да прекъснат владението на вещта –кабел от
страна собственика, едновременно с което подсъдимите са установили своя фактическа
власт. В тази изпълнителна форма се състои и отнемането на движимите вещи, като
от др. страна, обективно е вярно, като установимо от свидетелските показания /св. Ц.Ф./ косвено и от писмените
доказателства /Констативни протоколи и Протокол за устно съобщение за извършено
престъпление/, подкрепящи и
самопризнанията, че от страна на
собственика - БТК ЕАД, респ. негов законен представител, доколкото се касае за
ЮЛ-ТД е липсвало съгласие за това своене и независимо
от неговата воля, подсъдимите са отнели вещите - телефонни проводници, т.е.
кабели. Деянието е довършено и в конкретния случай, установеното собствено
владение от тяхна страна, както и намерението за противозаконното присвояване
на инкриминираните проводници е било манифестирано, с оглед последващото
разпореждане със същите, чрез преработването им, посредством обгарянето на
обвивките и продажбата на останалите в резултат на това материали - метални
суровини, т.е. черни и цветни метали-олово и мед, получената за което сума са
поделили помежду си. Ето защо, безспорно следва да се приеме за настъпил съставомерния престъпен резултат от това деяние.
Всеки един
от подсъдимите непосредствено и пряко е участвал, както в действията по
отнемане на движимите вещи, така и в установяването на фактическата власт върху
тях, поради което всеки от тях е действал, като извършител по смисъл на
чл.20,ал.2 НК.
Предмет
на престъплението са били движими вещи, по смисъла на чл.111,ал.2 ЗС, а именно
– медни проводници с определена дължина и от вид/тип/модел, подробно описани
по-горе, след като са били отделени, чрез прерязване с техническо средство, от
далекосъобщителната мрежа /недвижимост /, в изграждането на която са били
вложени и трайно прикрепени - по аргумент за обратното от на чл.111,ал.1 ЗС. Противоречия относно
отнетото имущество не съществуват, като тези –процесните
вещи имат определена стойност. Доказаната парична равностойност на инкриминираното количество кабел - 73 метра
телефонен гол меден проводник, модел ТГ300x2x0,5-600 от
вида жилен и 150 метра телефонен гол меден проводник, модел ТГ -200x2x0,5-400 жилен, възлиза на общата сума 3 420,25лв,
съгласно заключението по оценъчната експертиза, кредитирано от съда. Последната
е сборна, образувана от сбора на индивидуалната стойност на съответния от двата
различни типа/модели медни проводници, съотв.
1 426,53 лв – за първия и за втория 1993,72 лв.
На
доказателствената основа, в съвкупност от съдържанието на протоколите за огледи
на местопроизшествия, свидетелските показания, както и обясненията на
подсъдимите, респ. и направените самопризнания по реда на чл.371,т.2 НПК,
категорично доказано е и използването на технически средства – инструментите:
метален лост и ножовка, при съобразяване обичайното им предназначение, така
също и използването на МПС – та, а именно лекият автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф”, с рег. № Х
18 24 АР и лек автомобил- марка и модел” Фолксваген Джета”, с рег. № Х 82 26 АР.
Посочените два автомобил са послужили реално за пренасянето на отнетите вещи, предвит обема и масата на последните, от тук и фактическият им принос за
преустановяването на фактическата власт на досегашния владелец и установяването
на своя такава от страна на подсъдимите. С това консумирани са и двата квалифициращи
признака от състава на чл.195, ал.1,т.4 НК, съгласно възведената правна
квалификация, съотв. за подсъдимите А. и Е.А. – и във
вр.чл.196,ал.1,т.2 НК.
Деянието, с основен състав по чл. 195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал. НК, по
отношение на подсъдимите А.А. и Е.А., представлява и е извършено при условията на опасен
рецидив, по смисъла на чл.29,ал.1,б.”Б” НК , за всеки един от тях. Т.е. след
като вече е бил осъждан дваа или повече пъти на лишаване
от свобода /ЛСв/ – ефективно за умишлени
престъпления. Релевантните осъждания и
за двамата са обсъдени в изложението по фактите от настоящите мотиви, като за подсъдимия А. това са: отчетеното за едно осъждане – групирани
присъди по НОХД № 504/12г и по НОХД №
527/12г - двете на РС-Свиленград и по
НОХД № 345/12г на РС-Харманли, за които
е формирана съвкупност с Определение по ЧНД № 61/13г на РС Харманли, в сила от
05.03.13г и определено едно общо наказание и увеличено на основание чл.2 НК в
размер на 11 месеца ЛСв –ефективно; отделно-
второ осъждане по НОХД № 1073/10г на СвРС с наложено наказание
6 месеца ЛСв – ефективно, както и третото осъждане по НОХД № 122/10г на
РС-Харманли, със замяна остатъка на
наложеното наказание пробация, с 25 дни ЛСв, считано
от 27.11.12г, постановено с влязло в сила Определение на ХОС по ЧНД № 608/12г, поради
което и в съответствие с обвързващите указания дадени с ТР № 6/14г на ОСНК на
ВКС –т.1, последното се отчита като осъждане на лишаване от свобода. Изследвано
в темпорално измерение, спрямо
инкриминираната дата по обвинението,
юридическият факт на замяната с по-тежкото наказание лишаване от свобода,
предхожда по време настоящото деянието, от тук и обуславя релевантността
му, в аспекта на последното наложено наказание. Налице е и четвърто осъждане по
НОХД № 282/ 08г на РС-Харманли, наложеното наказание ЛСв
е условно, с три годишен изпитателен срок. С горе изброените осъждания, се покриват критериите по б.”Б” от чл. 29 НК
за опасен рецидив, относно минималният брой осъждания, наложените за тях
наказания – все лишаване от свобода, само едно които е било отложено, като и
всички са за умишлени престъпления.
За подсъдимия Е.А.,
също се установяват три осъждания на лишаване от свобода, всяко от които и с
ефективно изтърпяване, като това са Присъдите по НОХД № 282/08г на РС –Харманли
с наложено наказание Лсв за срок от 8 месеца-
ефективно, по НОХД № 275/11г на същия съд, отново осъден на ефективно лишаване
от свобода за срок 3 месеца, както и по НОХД № 153//12г на същия съд –осъден на
4 месеца ЛСв - ефективно. Предвид вида и начина на
изтърпяване на наказанията, както и престъпленията за които са наложените – всички
за умишлени престъпления, обсъдени отговарят на обективните критерии на
хипотезата по чл. 29,б.”Б” НК за опасен рецидив. Същевременно, идентично и за
всеки един от подсъдимите, с оглед датите на постановяването на присъдите - гореизброените с които са осъдени, както и
изтърпяването на наложените наказания с тях, до датата на извършване на
деянието по настоящата присъда не е изтекъл и 5 годишния срок, по чл.30,ал.1 НК, изключващ квалифициращия признак – опасен рецидив. Поради това, несъмнено
доказан е обективния признак на обвинението за тези двама подсъдими –А. и А. и
така обсъдените осъждания, квалифицират кражбата като извършена от тяхна страна
при условията на опасен рецидив,
съгласно чл.29,ал.1,б.”б” НК - чл. 196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194 НК
и вр.чл.29,ал.1,б.”б НК, която е и възведена с обвинителния акт.
С оглед единният,
общ обект на посегателството – участък от далекосъобщителната мрежа в гр.
Любимец, времето, мястото и начина на извършването, независимо че подсъдимите
са отрязали кабел от общо шест шахти, касае се за извършено едно деяние, тъй
като същото е реализирано в изпълнение на едно,общо решение, а и самото то е компексно от състоящо се от множество телодвижения, а и
вече се посочи –едни е и засегнатия обект.
ІІ. По обвинението по чл.216,ал.5,вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК
Доказано категорично е и това престъпление, предмет на обвинението
– чл.216,ал.5,вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК, осъществено в идеална съвкупност с др. първото –кражба. Налице е съвместно
извършено съставомерно деяние, с което подсъдимите А.Д.А., Е.С.А., С.А.С., К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И. и К.И.Й.
са консумирали съставът на чл.216,ал.5 НК, в хипотезата на 4-то предложение - повреждане на елемент от
далекосъобщителната мрежа, последната
в случая собственост на „БТК” ЕАД
–гр.София. От обективна страна, установено категорично по делото е срязването
на кабели - проводниците, вложени в изграждане на тази съобщителна мрежа, като
след това прекъсване в определени участъци е постигнато и отделянето им /чрез
издърпване/ от същата, като с тези свои фактически действия подсъдимите са
нарушили целостта на мрежата и по този начин реализирано повреждането й, със засягане елемент от
структурата на трасето й, с оглед настъпилите спрямо нея съставомерни последици – резултата изразил се в засягането
на нейната структурата, с частично и временно
отпадане годността й за ползването според обичайното и предназначение на
съоръжение от действащата инфраструктура -комуникационна, служещо за предаване
на сигнали. От тук и изпълнен фактическия състав на повреждане на чужда вещ,
което следва да бъде отнесено към главната съставна вещ- далекосъобщителната
мрежа. Безспорно, в случая, извършените от 7-те подсъдими действия, са такива с
които са въздействали върху структурата на инкриминирания действащ телефонен
кабел, който е съставен елемент - вложен за изграждане трасето на
далекосъобщителната мрежа, поради което той, като родово определена движима вещ
е изгубил самостоятелното си предназначение, превръщайки с в съставна част на
др. главна вещ, каквато се явява именно „мрежата” . Ето защо, във връзка с
приложението на закона, настъпилото повреждане, като вредоносен резултат следва
да бъде отнесено и се обвързва с главната недвижима вещ – съобщителната мрежа,
вследствие на което описано по-горе неправомерно въздействие, последната е
станала временно негодна да пренася сигнал. В този смисъл, категорично
действията на подсъдимите следва да се квалифицират като такива, субсумиращи изпълнителното деяние във ФС на чл.216,ал.5 НК
– повреждане на елемент от далекосъобщителната мрежа, в хипотезата на 4-то
предложение на нормата. Същата е
собственост на БТК АД, а като част от нея
и процесните отрязани кабели, по вид
–телефонни,гол меден проводник, жилен, от типове - ТГ300x2x0,5-600 и ТГ -200x2x0,5-400, чиято индивидуализация е установена от доказателствата – показанията
на св. Ф., заключенията по експертизите, обясненията на подсъдимите и др., следователно
тези вещи са били чужди. Същевременно, който и да е от подсъдимите не е бил
овластен да действа по този начин, от
страна на собственика – ТД респ. представляващи го лица, поради което и действията им по
манипулирането й –повреждането се явяват
противозаконни. От тук и по този начин подсъдимите - А.Д.А., Е.С.А., С.А.С., К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И. и К.И.Й.,
от обективна страна са осъществили изпълнителното деяние на чл.216,ал.5 НК - повреждане на елемент от далекосъобщителна
мрежа. Причинената вреда, в
резултат на противозаконното повреждане, към датата на деянието – 02.10.13г е доказана на обща стойност в размер 9 144,04лв, въз
основа на кредитираното заключение по оценъчната експертиза. Посочената сума е
съизмерима, равна на необходимите разходи за отстраняване на повредата и
възстановяването на трасето на далекосъобщителната мрежа, в участъка от където
са отнети инкриминираните проводници. Установени
са и всички останали обективни признаци на това престъпление – времето,
мястото, авторството на престъплението, изяснен е механизмът на изпълнителното
деяние, общността в действията на всички подсъдими - 7 лица, обекта на посегателството, както и
настъпилия престъпен резултат. Съучастието им, като извършители е безспорно, с
оглед събраните доказателства и техните самопризнания, направени по реда на
чл.371,т.2 НПК. По изложените съображения и при доказани изпълнителни действия от страна на
подсъдимите, несъмнено съставомерни, като форма на повреждане, по смисъла на чл.216,ал.5 НК, от тук обосновано е признаването им за виновни и по това обвинение.
От
субективна страна – инкриминираните престъпни деяния са извършени от
подсъдимите – виновно, при пряк умисъл, като изводите за наличието на общност
на субективните им представи, са безспорно. Всеки от подсъдимите – А.Д.А., Е.С.А., С.А.С., К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И. и К.И.Й. е
разбирал обществената опасност на престъпленията, предвиждал е техните
последици и в субективно
измерение – пряко е целял настъпването им, като неизбежен резултат от
действията им. Техният умисъл, в интелектуално-волевия си елемент, е бил
обективиран в изпълнителните деяния на престъпните прояви. Едновременно с това,
при общо осъществени деянията, всеки от подсъдимите е бил наясно с
обстоятелството, че действа съвместно с др. лица за постигане на общия престъпен резултат,
осъзнавайки ролята и прякото им участие в осъществяване на същите.
Всички седем
подсъдими по делото, като пълнолетни лица са били годен субект на
престъпленията.
Предвид
тези правни аргументи, на основание чл. 372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК ползвайки
направените самопризнанията на подсъдимите, подкрепени изцяло от събраните доказателства,
съдът призна А.Д.А. и Е.С.А. за виновни в извършване на
престъпления по по чл. 196,ал.1,т.2, предл.1-во, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр. чл. 29 ал.1, бук. „б", вр.чл.20, ал.2 от НК и по
чл. 216,ал.5, вр. ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК, както и съответно С.А.С.К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И. и К.И.Й. за виновни в извършване на престъпления по чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК и по чл. 216,ал.5, вр. ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК, съобразно възведените правни квалификации по обвинението.
Относно
наказанието:
Предвид
приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие –гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързван от
императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващите се наказание
съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, спазвайки общото правило на
чл.54 НК. В тази връзка проведе се дължимото изследване в конкуренцията на
двете хипотези – по ал.1 от чл.58аНК и това по ал.4 от същата. При спазване на
общото правило на чл.54 НК – за определяне вида и отмерване на конкретните
наказания, съдебният състав взе предвид обществената опасност на всяко от престъпленията,
която се явява завишена за всяко от тях,
както и личната такава – индивидуално за
дейците, така също и др. релевантни за отговорността - смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Обществената опасност на деянието, субсумиращо две престъпленията, в случая се отчете за
по-висока, по общ критерий и за двете - с
оглед съучастието на седем лица и
стойността на вредите –значителни в доказаните си размери и многократно
надвишаващи МРЗ за страната, към датата на деянието / 2013г – 310лв съгласно ПМС
250/12г/, дори при съобразяване на
ориентировъчния критерий на три минимални заплати, приложим за кражбата, досежно
последната - стойността на отнетите
кабели възлиза на общата сума 3 420,25лв, в допълнение за това
престъпление /кражбата/ отчете се като отегчаващо обстоятелство и дадеността на
два квалифициращи признака, докато съответно за второто престъпление –по
чл.21 НК – стойността на повредата възлиза на сума в обща стойност 9 144,
04лв. Досежно личната обществена опасност на дейците,
като висока се отчете тази на подсъдимите А.А. и Е.А., предвид предходните им
осъждания, извън релевантните за правната квалификация –опасен рецидив, а за А.
и последваща присъда, влязла в сила след настоящото деяние/НОХД №95/14г на РС-Гълъбово/.
Така също и относително завишена е лична обществена опасност и на подс. С.А. - на идентично основание - предходно осъждане за
престъпление по чл.19 НК, като по отношение на същия като отегчаващо
обстоятелство се отчита и осъждането, след датата на настоящото деяние, за др.
тежко умишлено престъпление /Пр. по НОХД № 588/13г на РС-Харманли, в сила от 13.06.14г/.
Подсъдимите - К.Д., К.И.Й. и Л. Митков И. – не
са осъждани, от тук и извод за ниската обществена опасността на личността им. С ефекта на отегчаващи отговорността обстоятелство, по
отношение на всички, съдът отчете - извършването на деяние, осъществяващо
състави на различни престъпления, в тъмната част на денонощието, широкия
териториален периметър на местопрестъплението в градската среда и границите на
едно населено място, както и проявената
упоритост при преследването на престъпния резултат. От друга страна, взеха се
предвид с оценка на смекчаващи обстоятелства - първоначалните им самопризнания, още от
началния момент на разследването, сочещи добросъвестно процесуално поведение в
хода на ДП с дадените обяснения, допринесли за разкриване на обективната истина
и съдействали на разследващите органи, така също изразеното от тях искрено съжаление
и проявена самокритичност, както и още – недоброто о материално състояние на подсъдимите, факта, че са безработни, предопредилило подбудите им за извършване на престъпленията,
доколкото са осъществени за осигуряване, макар и неправеморно
на доходи за препитанието им и на
техните семейства. Др. смекчаващи обстоятелства не се доказват и установяват по
делото, като за такова съдът не се приема
соченото от прокуратурата – младата възраст на повечето подсъдими, като с оглед данните за самоличността им биологична възраст повечето от тях, към датата на извършване на
инкриминираните престъпление, е в границите на зрелостта, значително над
пълнолетието, вкл. и за К.Й., единствено
подс. С.
е този навършил пълнолетие, няколко месеца преди деянието. При така
обсъдените релевантни за отговорността обстоятелства, съобразно относителната
им тежест и в количествено отношение, съдът прие превес на смекчаващите такива,
без даденост същите да са многобройни или изключителни, поради което наказанията
се индивидуализираха при условията на чл.54,ал. НК и към минимума на
предвиденото в съответната приложима материална наказателна норма, като се
приложи задължителната редукция с 1/3 съгласно правилото на чл.58а,ал.1 НК. В
контекста на изложените съображения, съдът не споделя като основателна тезата
на прокуратурата, както и на защитника на подсъдимите за наличие на
предпоставки за приложението на чл.55
ал.1 НК, при условията на която разпоредба и претендират определяне на
наказания. Това е така, защото, както вече се изложи горепосочените смекчаващи
обстоятелства в своята даденост, не
разкриват многобройност, спрямо отегчаващите до степен на доминиращо
превъзходство - по количествен критерий,
нито пък някое от тях се явява изключително по ефекта си, поради това и да
налагат преценка, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване. Ето
защо, липсва основание за приложението на чл.55,ал.1,вр.чл.58а,ал.4 НК.
Мотивиран
така, на основание чл.58а,ал.1 НК, вр.чл.54,ал.1 НК, съдът определи и наложи наказания,
както следва:
- на
подсъдимия А.Д.А., за престъплението
по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,б.”б” и
вр.чл.20,ал.2 НК - наказание 3 /три/
години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.216,ал.5,вр.чл.20,ал.2 НК – 1 /една/ година и 3 /три/ месеца
„лишаване от свобода. След тяхното редуциране с 1/3, на основание императивната
норма на чл.58аНК /с приспадане на част, спрямо съответното цяло, равна на
– 1 година, респ. на 5 месеца/, като краен резултат се наложиха наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ДВЕ ГОДИНИ – за
първото престъпление и ДЕСЕТ МЕСЕЦА - за второто. Тъй като тези две
престъпния деяние са извършени и в реална съвкупност, на основание чл.23,ал.1 НК, съдът наложи на този
подсъдими едно общо наказание, което е най-тежкото измежду двете наложени, а именно
ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Същото, съдът постанови да се изтърпи ефективно, при
първоначален „строг„ режим и в затворническо общежитие от „закрит тип”,
съгласно чл.60,ал.1, и чл.61,т.2 ЗИНЗС.
- на подсъдимия Е.С.А., за престъплението по чл.196,ал.1,т.2,вр вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр. чл. 29
ал.1, бук. „б", вр.чл.20, ал.2 от НК - наказание три години лишаване от свобода,
както и за престъплението по чл. 216,ал.5, вр.
ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК – една година и три месеца „лишаване от свобода”, като всяко едно от тях се редуцира 1/3, съгласно императивното правило на чл.58а НК. След това приспадане, като окончателни наказания се наложиха - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок ДВЕ ГОДИНИ – за първото престъпление и ДЕСЕТ МЕСЕЦА
- за второто. Тъй като тези две престъпния деяние се явяват и в реална
съвкупност, на основание чл.23,ал.1 НК, съдът наложи на този подсъдим едно общо
наказание, което е най-тежкото измежду двете наложени, а именно ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от
свобода”. Същото, съдът постанови да
се изтърпи ефективно, при първоначален „строг„ режим и в затворническо
общежитие от "закрит тип", съгласно чл.60,ал.1, и чл.61,т.2 ЗИНЗС.
-
на подсъдимия С.А.С. за престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК и по чл. 216,ал.5, вр. ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК – наказание една година и три месеца лишаване от свобода, а за престъплението по
чл.216,ал.5,вр.чл.20,ал.2 НК - една година лишаване от свобода. След
редуцирането на всяко от тях с 1/3, съгласно императивното правило на
чл.58а,ал.1 НК / съотв. намаляне от цялото 1г. и 3 м = 15м, на част равна на 5 месеца, а за др. -1година
= 12м, на част – 4 месеца/ като краен
резултат се наложиха наказания лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА за първото престъпление /чл.19 НК/
и ОСЕМ
месеца – за второто /чл.216,ал. НК/. Предвид наличието на съвкупност между тези две престъпления, съдът на основание чл. 23,ал.1 НК, наложи на този подсъдими едно общо за изтърпяване наказание, което е най-тежкото измежду
двете наложени, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ от свобода.
-
на подсъдимия К.Х.Д., за престъпления по чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК - наказание в размер една
година и три месеца лишаване от свобода, както за престъплението по
чл.216,ал.5,вр.чл.20,ал.2 НК - една година лишаване от свобода. И след
задължителната редукция с 1/3, на основание чл.58аНК / намаляне
с 5 месеца от наложеното цяло- 15м=1 год. и 3 м., съотв.
с 4 месеца от др.наложено – 12м=1год/, като краен резултат се наложиха
наказания лишаване от свобода за срок ДЕСЕТ
МЕСЕЦА - за първото престъпление и за второто – ОСЕМ МЕСЕЦА. Тъй като тези две престъпния деяние са извършени в реална
съвкупност, на основание чл.23,ал.1 НК, съдът наложи на този подсъдими едно общо наказание, което е най-тежкото
измежду двете наложени, а именно ДЕСЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
-
на подсъдимия, С.Е.А., за престъпления по чл. 195, ал.1,
т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК
- наказание в размер една година и три месеца лишаване от свобода, както
за престъплението по чл.216,ал.5,вр.чл.20,ал.2 НК - една година лишаване от
свобода. И след задължителната редукция с 1/3, на основание чл.58аНК / с
приспадане на частта равна на 1/3 спрямо съответното цяло, в размери указани в
предходния абзац/, като краен резултат се наложиха наказания лишаване от свобода
за срок ДЕСЕТ МЕСЕЦА - за първото
престъпление и за второто – ОСЕМ МЕСЕЦА.
Тъй
като тези две престъпния деяние са извършени в реална съвкупност, на основание
чл.23,ал.1 НК, съдът наложи на подсъд. Ст.А. едно общо
наказание, което е най-тежкото измежду двете наложени, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
-
На подсъдимия Л. Митков И. за престъпления по чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК - наказание в размер една
година и три месеца лишаване от свобода, както за престъплението по
чл.216,ал.5,вр.чл.20,ал.2 НК - една година лишаване от свобода. И след
задължителната редукция с 1/3, на основание чл.58аНК / с приспадане на частта
равна на 1/3 спрямо съответното цяло, в размери указани в предходния абзац/,
като краен резултат се наложиха наказания лишаване от свобода за срок ДЕСЕТ
МЕСЕЦА за първото престъпление и за второто – ОСЕМ МЕСЕЦА. Тъй като тези две
престъпния деяние са извършени в реална съвкупност, на основание чл.23,ал.1 НК,
съдът наложи на подсъд. Л.И. едно общо наказание, което е най-тежкото измежду двете наложени, а
именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода
-
на подсъдимия К.И.Й. за
престъплението по
чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК - наказание в размер една година и три месеца лишаване от свобода,
както за престъплението по чл.216,ал.5,вр.чл.20,ал.2 НК - една година лишаване от свобода. И след задължителната редукция с
1/3, на основание чл.58аНК на всяко едно от посочените наказания / с приспадане
на частта равна на 1/3 спрямо съответното цяло, в размери указани в предходния
абзац/, като краен резултат се наложиха наказания лишаване от свобода за срок
ДЕСЕТ МЕСЕЦА - за първото престъпление и за второто – ОСЕМ МЕСЕЦА. Тъй като тези две
престъпния деяние са извършени в реална съвкупност, на основание чл.23,ал.1 НК,
съдът наложи на подсъд. Л.И. едно общо наказание, което е най-тежкото измежду двете наложени, а
именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода
Във
връзка с приложението на чл.23,ал.1 НК, предвид съотношението на идеална съвкупност и реална такава, между
инкриминираните престъпления извършени от подсъдимите, при преценка срокът на
наказанието, съдебният състав не приложи разпоредбата на чл.24 НК и не увеличи
размера на определеното общо наказание, за когото и да от тях, съобразявайки наличието на превес на
смекчаващи обстоятелства касателно престъпната им
деятелност.
По
отношение на подсъдимите С.А.С.К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И. и К.И.Й., съдът прие, за осъществено основанието на чл.66,ал.1 НК. Тъй като, от една страна
налице е формалното условие на закона –
наложените им наказания, т.е. определеното общо съгласно чл.23 НК за всеки
един, са под три години, като и който и да е от тях не е бил осъждан на
лишаване от свобода, към релевантната дата на престъпленията – така за С.А., а всички др. – и изобщо неосъждани, с
чисто съдебно минало. Видно от данните за съдимостта на Ст.А.,
установеното му осъждане, предхождащо инкриминираната дата на извършване на
престъпленията по настоящия обвинителен акт е с наказание пробация, докато към
този момент все още не е била влязла в сила др. Присъда, с която му е наложено
наказание ЛС. С оглед тези фактически обстоятелства
–за необременено съдебно минало, респ. осъждане на наказание, извън императивно
изключеното от НК, както и установените др.смекчаващи отговорността
обстоятелства, така и индивидуалната обществена опасност на извършеното деяние
и личната им такава, с отдаване приоритет на личната превенция, съдебният
състав прецени, че за постигане целите на наказателната репресия не е
наложително тези подсъдими да изтърпяват ефективно наложените им наказания. С
това са удовлетворени релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради
което на посоченото правно основание,в
съответствие с изложените правни съображения, съдът отложи изпълнението на наказанието,
определено като общо по реда на чл.23 НК за всеки един от тези подсъдими - С.А.С.К.Х.Д., С.Е.А., Л. Митков И. и К.И.Й., за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата, който е минималният
предвиден в закон, съобразен с превеса на смекчаващите вината обстоятелства. По
отношение на др. двама подс. А.А. и Е.А. -
предишните им осъждания съставляват пречка за приложението на чл.66 НК. Така
индивидуализираните наказания, по вид, продължителност и начин на изтърпяване, за всеки от
подсъдимите, по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и
адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите на
наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
На основание чл.111,ал.1 НПК, съдът постанови
връщане на веществените доказателства по делото, представляващи мобилни
телефони, приобщени с протоколи за доброволно предаване, като разпореди 1 бр. мобилен телефон,
марка и модел„Моторола WX 395” с IMEI 3566850311787862, ведно 1
бр. мобилна карта № 8935905010071143613 – да бъдат върнати
на подсъдимия К. Хр.Д., съотв.
и 1 бр. мобилен телефон марка и модел „Нокиа Е 52” , IMEI 355359040744519 , ведно с 1 бр. мобилна карта с № 89359050100702579559
– на подсъдимия К.И.Й., след влизане в сила на Присъдата.
Вещественото доказателство оптичен
диск /CD във формат DVD/ - 1 бр., сив на цвят,
съдържащ записи от охранителни камери, на основание
чл.112 НПК, ДА ОСТАНЕ приложен по
делото
При признаването на подсъдимите
за виновни по предявените им обвинения,съдът на основание чл. 189,ал.3 НПК, осъди всеки от тях да заплати разноски
по делото, в полза на Републиканския бюджет, в размер на по 44,29лв - за всеки един, от
общо сторените в ДП, вносими по сметка на ОД на МВР
Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт - по 5 лв –ДТ, в
случай на случай на служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметката
на РС-Свиленград.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: