НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 260575
гр.
Пловдив, 25.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 18.02.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8227 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция
за събиране на вземяания“ ЕAД срещу Ю.С.А., с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 710.89 лева – главница по договор
за потребителски кредит №***, сключен със „Провидент Файненшъл България“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
Приложение № 1 от 01.03.2019 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г.
към Договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
110.26 лева – договорна лихва за периода
09.11.2016 г,. до 11.10.2017 г., 198.76
лева – обезщетение за забава за периода от 09.11.2016 г. до 11.02.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2020 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2325/2020 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски
за исковото и заповедното производство.
Твърди се, че по
договора за кредит сключен с ответника му е предоставена сума в размер на 850
лева, подлежаща на връщане до 11.10.2017 г. В договора е уговорена
възнаградителна лихва във фиксиран размер от 167.67 лева. По договора са
останали незаплатени търсените суми. Начислено е и обезщетение за забава. За
вземанията ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която длъжникът подал възражение в срок, което обуславя интереса от предявяване
на настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2325/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответницата е връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея на 20.10.2020 г./л.55/, не е представила в срок
отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, като призовката е
връчена редовно на 05.01.2021 г. /л.62/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно
от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 75 лева разноски в заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена държавна такса. В производството ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ищеца, които ще се присъдят в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, са в размер на 175 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ю.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.
и М. Д. Д. – и. д.
сумата в размер на 710.89 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ***, сключен със „Провидент
Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 01.03.2019 г. към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Договор за покупко- продажба на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., 110.26 лева – договорна лихва за периода
09.11.2016 г,. до 11.10.2017 г., 198.76 лева – обезщетение за забава за периода
от 09.11.2016 г. до 11.02.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
– 12.02.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2325/2020 г. по описа на Районен съд -
Пловдив.
ОСЪЖДА Ю.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д., сумата в общ размер на 175 лева, представляваща разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 2325/2020 г.
по описа на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните
могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ