Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по чл.2. и сл ГПК. С решение № 704/21.12.2012г. по гр.д.№ 687/2012г. Районен съд Г. е осъдил "Е. П." В. да заплати на "Д.И. К." от гр.Г., сумата от 3313.12лв. ,начислена по партида с кл.№ * за периода от 05.12.2009г.- 02.06.2010г. на осн.чл.38 ал.3 т.2 ОУ на ДПЕЕЕМ на адрес гр.Г. ,ул."П.Ц." ....при липса на правно основание за заплащането й, като е осъдил дружеството да й заплати разноски от 132.53лв. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът, който в предвидения за това срок чрез процесуалния си пълномощник го обжалва. Твърди същото да е неправилно, незаконосъобразно и необосновано при следните аргументи: в мотивите си районният съд неправилно е приел,че не е доказано да е доставил посоченото количество ел.енергия в справката за корекция,че не е установено СТИ да е било в изправност и че са извършвани последващи проверки за неговата годност, че е извършено нарушение от потребителя-ищец, че клаузите на чл.38 ОУ са нищожни поради противоречие със закона. Посочва,че корекционната процедура няма характер на санкция за потребителя на ел.енергия , а произтича пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на ел.енергия. Твърди доставеното и начислено количество ел.енергия да е осчетоводено като"доставка" по см. на ЗДДС ,респ. същите са институт на договора за продажба, както и това количество е фикция за доставено количество ел.енергия -определено чрез методология, одобрена от ДКЕВР.Посочва примери за използване на фикция за устантовяваяне потребление на движими вещи за топлоснабдители и за доставчик на В и К услуги.Моли да се отмени обжалваното решение и отхвърли иска ,като се присъдят направените разноски. Ответникът по жалба- " Д. К." гр.Г. в предвидения за това срок не е подал писмен отговор. В представено писмено становище в съдебно заседание е изложил ,че оспорва въззивната жалба.Моли същата като неоснователна и недоказана да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, приема за установено следното: Въззивната жалба на „Е. П.” гр.В. е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявения от " Д. К." гр.Г. против „Е. П.” В. иск по чл.55 ЗЗД с твърдение,че не му дължи сума от 3313.12лв.,начислена като корекция по клиентския му номер * за периода 05.12.09г.-02.06.2010г. за недоставена и непотребена електроенергия на адрес в гр.Г.,ул."П.Ц." 89 и заплатена с три плащания в общ размер на 3334.89лв. По делото е установено и не се се спори,че ищецът е потребител на ел.енергия с посочен клиентски номер на посочения адрес. Не се спори,че с протокол № 25901/02.06.2009г, подписан без възражения от лице посочено да е наемател, при извършена от представители на „Е.ОН Б. М.” В. и в изпълнение на правомощията им техническа проверка на електромер-СТИ,отчитащо потребената от въззивникът ел.енергия е констатирано, че мостът,свързващ токова и напреженова бобини е развит ,вследствие на което преминаващата ел.енергия не се отчита от СТИ.От изслушаното по делото заключение на СТЕ се установява,че е извършено шунтиране на измерителните системи на СТИ, при което потребяваната от абоната ел.-енергия преминава през веригата без да се е отчитала, но няма нарушени пломби на СТИ. Въз основа на така съставения констативен протокол , дружеството ответник е изготвило справка за корекция при неточно измерване на ел.енергия № ....за процесния период и е издадена фактура за сума от 3313.12лв., заплатена изцяло от ищеца. При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правните изводи : Предявения осъдителен иск с правно основание в чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД е основателен и напълно доказан.Правилно е прието от ГОРС, че извършената едностранна промяна от доставчика на ел.енергия в сметката на потребителя с твърдение за вече доставена и ползвана ел.енергия, е незаконосъобразна след като е недоказано да е доставено фактурираното количество ел.енергия за посочения период. Изложените от съдът мотиви по решението са подробни и законосъобрази ,същите се споделят изцяло от въззивният съд и на осн.чл.272 ГПК ВТОС препраща към тях. С оглед изложените доводи във въззивната жалба съдът излага и следните съображения: Разпоредбата на чл.45 ПИКЕЕ не съдържа уредба, различна от тази в Правилата от 2004г. ,които ВКС е взело предвид при постановяване на решенията по чл.290 ГПК. Разпоредбата на чл.45,ал.1 от Правилата от 2007г. е идентична с тази на чл.64 ал.1 от Правилата от 2004г. ,поради което и при тази правна уредба ответното дружество не може да черпи основание за твърдяно право едностранно да коригира сметките на потребителите си, каквото право е съществувало до отмяната му с Наредба № 6 от 2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.електрическо към преносната и разпределителните електрически мрежи. Освен това възможността абоната да въздейства върху съд·ржанието на ОУ на договорите е ограничена и регламентираните в тях санкционни клаузи по чл.24 и чл.38 от ОУ не могат да съществуват в противоречие с императивните норми на закона и основните принципи на правото.Посочените договорни клаузи предвиждат санкциониране на потребителя само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяна ел.енергия,без да се изисква виновно поведение на последния.Това е в пълен разрез с установения в чл.83 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява едностранно въвеждане на обективна отговорност ,която е изключение в правото. При условие,че не е доказано виновно поведение на потребителя ,с което е препятствано правилното отчитане на ел.-енергията ,е недопустимо да му се налага санкция за това по силата на договорната връзка. Недоказано е и обстоятелството начисленото в корекционната фактура количество ел.енергия да е доставено и реално потребено, тъй като при всяка продажба в т.ч. и на ел.енергия, купувачът дължи заплащане само на реално предоставената му стока.Принципната възможност на абоната да консумира начислената му ел.енергия за минал период,каквото заключение дава експерта, не е достатъчно да се приеме,че фактически е потребено такова количество енергия след като и е останал недоказан периода на грешно измерване на ел.енергията в резултат на неправомерно въздействие от потребителя, при което е взет максималния срок от 180 дни.В противния случай ,без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел.енергия, за доставчикът съществува възможност въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия. Развитите доводи от жалбоподателят за приложение по аналогия на даденото на други доставчици на услуги – за топлоенергия , за „В и К”услуги, за газоразпределителните дружества права едностранно да коригират сметки за минал период на свои абонати , са неоснователни поради обстоятелството,че обективната отговорност следва да е изрично предвидена от законодателят.Посочените хипотези са изключение , законово уредени и не могат да се тълкуват разширително.Недопустимо е чрез правоприлагане по аналогия да се въвежда изключение от правен принцип, каквото изключение законодателят за доставчиците на ел.енергия не е предвидил. По изложените съображения въззивният съд намира,че жалбата на „Е. П.” В. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. При този изход на спора претенцията на жалбоподателят за разноски се явява неоснователна. Направеното искане на ответника по жалба за присъждане на разноски е подкрепено с доказателства ,че са направени такива в размер на 480лв.,поради което следва да се присъдят. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 704/21.12.2012г. по гр.д.№ 687/2012г. на Районен съд Г. О. ОСЪЖДА "Е. П." В.,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление гр.В.,бул."В." 2., В. Т. Г да заплати на "Д. И. К." ЕИК ....,със седалище и адрес на управление гр.Г., ул."Г.Б." 5 сумата от 480 лв. направени разноски за въззивното производство. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |