№ 2857
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100505572 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 792259/21.03.2022г. по гр.д. № 58244 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 79-ти състав З.Д.Е.И.”АД, ЕИК ******* е осъдено да
заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.”ЕАД, ЕИК ******* сумите, както следва: на
основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 137,90 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба- 11.10.2021г. до изплащането
й, представляващи непогасена част от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка
„Каско” за вреди по лек автомобил „Ауди” модел „ А 4”, рег. № *******
настъпили в резултат на ПТП от 08.06.2021г.; на основание на чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от 600 лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
73347/12.04.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете –
З.Д.Е.И.”АД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по
делото било установено че само водач на Ауди” е виновен за настъпването на
1
ПТП, неправилно СРС приел, че неговото поведение е довело само до
съпричиняване на вредите. Процесното ПТП било настъпило на кръстовище
на булевард и на път, излизащ от паркинг. Водачът на „Волво” бил длъжен да
извърши маневрата за включване в булеварда по най-краткия път и така не
бил длъжен да забележи връщащия назад автомобил „Ауди”. Застрахования
при него водач на автомобил „Волво” не бил нарушил правила за движение.
Свидетелски показания и заключението на вещото лице, уточнено при
изслушването на вещото лице установявали, че вина за ПТП има само водач
на „Ауди”. Водач на Ауди бил паркирал автомобила на забранено място – в
кръстовище, след това предприел необезопасена маневра назад и навлязла в
пътя за паркинга към болницата и така пресякла траекторията на излизащия в
този момент от паркинга автомобил „Волво”. Извършеното извънсъдебно
плащане било без основание и подлежало на връщане. Приемайки
съпричиняване от 50% районният съд следвало да приложи същото към
платената от ищеца сума и ликвидационните му разноски, тоест към сумата
от общо 300,80. Така за ищеца се породило право да претендира само сумата
от 150,40лв., а не по-голяма сума. В случая ответникът бил платил 162,90лв.
което било повече от 150,40лв. което било допълнително основание да се
приеме, че иск е неоснователен. Претендирало е разноски. Оспорил е поради
прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна за горницата
над минималния размер.
Въззиваемият-ищец „ЗЕАД Б.В.И.Г.”ЕАД, ЕИК ******* е оспорил
жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно. Посочило е , че
събраните доказателства установявали виновното противоправно поведение
на водача на „Волво” при настъпване на процесното ПТП, размер на
вземането се установявало от прието заключение по авто-техническата
експертиза. В протокола за ПТП било посочено, че водачът на „Волво” при
излизането от паркинга е ударил автомобил „Ауди”, който в този момент бил
в спряло положение. Дори да се приемело че Ауди бил в движение, то той
бил на път с предимство и водач на „Волво” следвало да го изчака да
приключи с маневрата „излизане от парко място”. Показанията на
свидетелите установявали, че водач на „Ауди” се е огледал за други
автомобили преди да предприеме маневрата, което водач на „Волво” не бил
направил Вината си за ПТП водач на „Волво” бил признал и в протокола за
ПТП. Правилно районният съд приложил възприетото съпричиняване към
2
посочената от вещото лице стойност на вредите. Претендирал е разноски.
Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната
страна за горницата над минималния размер.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
67638/11.10.2021г. на „ЗЕАД Б.В.И.Г.”ЕАД, ЕИК ******* срещу
З.Д.Е.И.”АД, ЕИК *******, с която е поискало от съда на основание на чл.
411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от
137,90 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-11.10.2021г. до изплащането й, представляващи непогасена част от
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско” полица №
47042018611000092/2020г. за вреди по лек автомобил „Ауди” модел „ А 4”,
рег. № ******* настъпили в резултат на ПТП от 08.06.2021г. в гр. Перник на
паркинга на МБАЛ „Рахила Ангелова”, ул. ******* , причинено от виновно
противоправно поведение на водач на лек автомобил „Волво” модел V 60”,
рег. № *******, застрахован при „ЗД Евро Инс”АД по застраховка
„Гражданска отговорност”. Навело е твърдения, че на 08.06.2021г. бил
обвързан от застраховка „Каско” за лек автомобил Ауди”, към него момент
ответникът бил обвързан от застраховка „Гражданска отговорност” за водач
на лек автомобил Волво” между двете МПС настъпило ПТП в гр. Перник на
паркинга на МБАЛ „Рахила Ангелова”, ул. *******, при което по застрахован
при ищеца автомобил били нанесени вреди по задна броня, капак, ляв стоп и
др. за обезщетяване на които платил 275,80лв. направил и ликвидационни
разноски от 25лв., поканил ответника да му ги възстанови, но неплатена
останала процесната сума. Посочил е, че виновен за ПТП бил водач на
Волво”, който при извършване маневра на заден ход не преценил
разстоянието и предизвикал ПТП с паркираното Ауди”. Претендирал е
разноски.
Ответникът З.Д.Е.И.”АД, ЕИК *******, в предоставения срок е оспорил
исковете. Заявило е, че действително към дата на ПТП бил обвързан от
застраховка „Гражданска отговорност” с водач на автомобил „Ауди а”,
получил поканата от ищеца за плащане на сумата от 300,80лв., платил
3
162,90лв. , това било дължимото обезщетение поради което и не дължал
процесната сума. В случая Ауди А4 било паркирано на кръстовище, тоест на
непозволено за същото място. По време на ПТП Ауди било в движение –
паркирал на заден ход и ударил излизащия от паркинг автомобил „Волво”
Така причината за ПТП било поведението на водача на Ауди, евентуално той
бил допринесъл за ПТП , като платената от ответника сума извънсъдебно ще
подлежи на връщане. Размер на претенцията бил прекомерно завишен,
обичаен размер на ликвидационни разноски бил 25лв. Претендирало е
разноски.
С Определение от 02.12.2021г. районният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 08.06.2021г. ищецът бил
обвързан от застраховка „Каско” за лек автомобил Ауди, рег. № *******, към
него момент ответникът бил обвързан от застраховка „Гражданска
отговорност” за водач на лек автомобил Волво рег. № ******* тогава между
двете МПС настъпило ПТП в гр. Перник на паркинга на МБАЛ „Рахила
Ангелова”, ул. *******, при което по застрахован при ищеца автомобил били
нанесени вреди за обезщетяване на които ищецът платил 275,80лв. направил и
ликвидационни разноски от 25лв., ответникът му възстанови 162,90лв.
По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по
застраховка „Каско” полица № 47042018611000092/22.06.2020г ., Общи
условия , талон за регистрация, преписка по щета № 470420212128366,
съгласно които ЗЕАД Б.В.И.Г.”ЕАД е сключило със С.Г.М.-Д. договор за
застраховка „Каско” за период от 1 година считано от 23.06.2020г. за лек
автомобил Ауди а 4”, рег. № ******* за територия на Република България
при застрахователна сума от 3950лв. първата регистрация на който е от
2001г., на 08.06.2021г. по искане на застрахования е образувана щета за
обезщетяване на вреди по това МПС, настъпили на 08.06.2021г. в гр. Перник
на ул. Брезник”, като е посочено че при паркирането на автомобила на ул.
Брезник пред болницата била ударена в задната част от автомобил с рег. №
******* , извършващ маневра на заден ход, ищецът е огледал автомобила и е
констатирал, че има увреждания по задна броня, капак и ляв стоп, оценил е
вредите на 275,80лв., които наредил по сметка на застрахования, начислил и
ликвидационни разноски от 25лв., поканил ответника да му ги възстанови, на
18.08.2021г. ответникът му платил 162,90лв.
4
По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП от
08.06.2021г., носещ подписи положени за двама водачи на МПС, участвали в
същото, съгласно който на 08.06.2021г. в гр.Перник на ул. Брезник е
настъпило ПТП между Ауди а 4 , рег. №*******, управлявано от Л.М. и
Волво”, рег. № *******, управлявано от Д.Д., при което по Ауди са нанесени
щети по броня, стоп, капак на багажника, видим щети не са посочени за
автомобил „Волво”. Посочено е , че Ауди е било в паркирано състояние,
автомобил „Волво“ излизал от паркинг, като на схемата е посочено че е
предприемал маневра завой надясно за включване в улица, водач на „Волво“
е посочил, че е виновен за ПТП.
Разпитан по делото св. Д.Д. е заявил, че през 2021г. в гр. Перник е
претърпял ПТП, той бил подписал протокола за ПТП, реално било само
допиране, нямало аварии по колата. Посочил е, че тогава наскоро бил загубил
дъщеря си на възраст около тази на момичето, управлявало другия
автомобил, погледнал я и се съгласил той да поеме вината за ПТП. Заявил е,
че по време на ПТП „Ауди” било спряло на булеварда точно при излизането
на паркинга и връщало назад и тогава закачило „Волво”, което излизало от
паркинга, свидетелят се съгласил да поеме вината и да каже, че „Волво”
закачило „Ауди”. Посочил е, че Ауди било паркирало плътно до края на
улицата, от която излизал автомобил„Волво“, пред автомобил „ Ауди“ имало
спряла кола и за да излезе „Ауди“ трябвало да се придвижи назад. Автомобил
„Волво“ излизало от паркинг и трябвало да завие надясно, Ауди не пречело
да извърши тази маневра, имало достатъчно място.
Разпитана по делото св. Л.М. е заявила, че се сеща за ПТП, тя била
подписала протокола за ПТП, който е по делото. Тогава била паркирала
вдясно, била последна кола в редица от паркирали коли, за да излезе от тази
редица придвижила автомобила си назад, тогава погледнала назад и видяла,
че нямало коли, продължила с движението назад. Автомобилът и бил преди
изхода на паркинг и тогава излизащ от паркинга автомобил я ударил. Нямало
как да излезе от редицата паркирали автомобили без да даде назад,
придвижила се назад 3м. - 4м. Паркирала била на самия булевард, не можела
да каже , че цялата й кола била навлязла в кръстовището така че да пречи на
другата кола да излезе от паркинга. Навлязла в кръстовището, за да може да
излезе от редицата паркирали автомобили. Имала парктроник, той не подал
сигнал че има автомобил отзад, тя също погледнала и видяла, че няма
5
автомобил отзад, предприела маневрата и тогава другият автомобил излязъл
от паркинга и настъпило ПТП, не помнела да е имало спор за вината.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
авто-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че пазарната стойнсот
на работи за отстраняване на процесните вреди към дата на ПТП е 603,46лв. ,
но при цени от алтернативни достачици цената била 568,18лв., обичайни
ликвидационни разноски били 15лв., тези щети можело да настъпят по
посочения в исковата молба и в протокола за ПТП механизъм. Посочило е, че
ако се приеме, че Ауди е било паркирано на булевард Брезник и не се е
движело към момента на ПТП, то ПТП е настъпило поради поведението на
водач на „Волво”. ПТП било настъпило на кръстовище между улицата за
излизане от паркинга пред болница „Рахила Ангелова” и бул. Брезник”, като
Ауди било паркирано в редица автомобили като последна кола на ул.
Брезник, непосредствено преди улицата за излизане от паркинга. Посочило е,
че водач на „Волво” можел да възприеме Ауди и да избегне удар ако спази
странична дистанция при завоя надясно. Посочило е, че ако се съобразят
свидетелсктие показания и се приеме, че към момента на ПТП Ауди” се е
движело – маневра назад, за да излезе от редицата паркирали автомобили,
то тогава механизъм на ПТП следва да се приеме, че е при движение и на
двата автомобила.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2021г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.)
Предявените искове са с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
6
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след
плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по
силата на закона, като основанието му не е само застрахователното
правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица
по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на
регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят
встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на
застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска
от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на
застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема за установено по делото , че застрахован по имуществена
застраховка „Каско” при ищеца автомобил „Ауди“, модел „А 4”, рег. №
******* на 08.06.2021г. в гр. Перник на кръстовище на ул. Брезник” и
7
улицата за излизане от паркинга пред УМБАЛ „Рахила Ангелова” е бил
увреден по задна броня, заден капак и ляв стоп при ПТП, при което е
участвал застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на „Волво”, рег. № ******* , средна пазарна стойност за
отстраняването на вредите по автомобил „Ауди” към дата на ПТП е в размер
на 603,46лв., обичаен размер на ликвидационни разноски е 15лв., като за
отстраняването на вредите ищецът е платил сумата от 275,80лв., ищецът е
поканил ответника за му ги възстанови, платена сума от ответника е 162,90лв.
Тези обстоятелства се установяват от приети по делото неоспорени от
страните застрахователни полици, платежно нареждане като част от преписка
по застрахователна щета, заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, което в тази част съдът кредитира като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите доказателства по делото.
Спорен въпрос е механизъм за настъпване на ПТП и дали водачите на
двете МПС са провели противоправно поведение.
Съдът приема за установено по делото, че за настъпване процесното ПТП
причина е поведението на двамата водачи на участвалите в него моторни
превозни средства, като участието на всеки от тях е 50% , изводите за същото
на районния съд са правилни. Приетият по делото протокол за ПТП носи
подписи на двамата водачи, участвали в ПТП, събраните гласни
доказателства не закрепват обстоятелства за поведението на водача на
автомобил „Волво“, които да са различни от посочените в протокола за ПТП.
Така съдът приема за установено по делото, че водач на автомобил „Волво“ е
излизал от паркинг, не е имало пречки за видимостта му и да възприеме
паркиралия на бул. Брезник“ автомобил „Ауди“ и придвижването му назад
при маневра за излизане от редица паркирали автомобили, като при маневра
завой на дясно водач на „Волво“ е реализирал удар с намиращия се в този
момент на главния път – ул. Брезник, автомобил „Ауди”. Така установено по
делото е, че водач на Волво” не е пропуснал маневриращияна бул. Брезник
автомобил „Ауди“, не е спазил и страничната дистанция при извършваната
маневра „завой надясно“. Така установената фактическа обстановка
обосновава извод, че водач на „Волво” е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, разписани в нормата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП ,
съгласно която водачът на пътно превозно средство , излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
8
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път. Нарушение на
правилата за движение по пътищата е допуснал и водачът на автомобил
„Ауди“. Решението на СРС в тази част не е оспорено от страните и обвързва
съда със сила на пресъдено нещо. Следва да се посочи и че свидетелите,
разпитани по делото са дали еднозначни показания, че в момента на ПТП
водач на автомобил „Ауди“ е извършвал маневра движение назад, за да
излезе от редицата паркирали автомобили и така реално е навлязъл в
кръстовище – територията, на която са се пресичали главната ул. „Брезник“ и
улицата за излизане от паркинга пред болницата. Това негово поведение е
нарушение на нормата на чл. 40 от ЗДвП, съгласно която преди да започне
движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението; по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Двамата водачи са допуснали нарушения на
разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Неоснователни са доводите на въззивника, че автомобил „Ауди” е било
паркирано на място, което не е било разрешено. Доказателства за това
обстоятелство не са ангажирани по делото. Напротив, свидетелските
показания, които в тази част съдът кредитира като логични и последователни,
еднозначни и резултат от личните преки впечатления на двамата свидетели,
установяват, че „Ауди А 4“ е било паркирано последно в редицата
автомобили на ул. „Брезник“, без да застъпва изхода на улицата за излизане
от паркинга, едва при маневрата за излизане от редицата паркирали
9
автомобили при движението си назад автомобил „Ауди А4“е навлязло в това
кръстовище и това е било необходимо, за да извърши тази маневра.
Свидетелят Д. – водач на „Волво” , е бил категоричен, че автомобил „Ауди”
не му е пречел да извърши маневрата завой надясно. Съдът кредитира
показанията му като неопровергани от останалите доказателства по делото.
Неоснователни са доводите на въззивника, че автомобил „Ауди” бил
паркиран и не се движело към момента на ПТП. Действително, в протокола за
ПТП това обстоятелство е посочено, но разпитаните по делото двама
свидетели /водачите на автомобилите към момента на ПТП/ са били
категорични в показанията си, че в момента на ПТП автомобил „Ауди” се е
движел назад, за да излезе от редицата на паркирали автомобили на ул.
Брезник“. Следва да се посочи, че същото поведение на водача на автомобил
„Ауди” е посочено и в деня на ПТП при съставяне на уведомлението за щета,
което е допълнителен довод да се приеме, че обозначението в протокола за
ПТП не е прецизно. За този извод съдът съобрази и обстоятелството, че
дадените възможности за попълване на образеца на двустранния протокол за
ПТП няма по-близка хипотеза до процесната от посочената в случая такава в
графа 1 за поведението на водача на „Ауди”-паркирано състояние.
При така установеното съдът приема, че двамата водачи са извършили
нарушение на правилата за движение по пътищата, като преценена тежестта
на тези нарушения и броят на същите обосновава извод, че приносът на
двамата водачи е равен.
Неоснователни са доводите на въззивника, че с възприетото от съда
участие на водача на „Ауди” в причиняването на вредите следвало да се
приспадне платената от ищеца сума, а не тази посочената от вещото лице
като пазарна стойност на вредите. Застрахователят по имуществената
застраховка, който е платил обезщетение на застрахованото при него лице,
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение.
При определянето на размера на обезщетението при иск по чл. 411 от КЗ
съдът определя дължимото обезщетение, на което би имало право лицето,
понесло вредите / съобразява пазарната стойност на вредите, приносът на
пострадалия за настъпването на вредите при въведено възражение за същото/
и едва тогава в зависимост от платената от застрахователя сума определя
размер регресното вземане на застрахователя по чл. 411 от ГПК.
10
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и като такова следва да се потвърди.
С оглед гореизложеното
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия съдебни разноски за въззивно производство в размер
на 100лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт , определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 792259/21.03.2022г. по гр.д. № 58244 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 79-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА З.Д.Е.И.”АД, ЕИК ******* да заплати на ЗЕАД
„Б.В.И.Г.”ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК
сумата от общо 100лв. (сто лева), представляващи съдебни разноски по
делото пред СГС.
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11