МОТИВИ: НОХД №
30105/ 2009г.
Подсъдимият И. И. А.
е обвинен в това, че на 24.09.2008г. около 22.48 часа в района на село О. , обл.
М. управлявал МПС- лек автомобил, марка “Опел- Вектра”, с ДК № xxxxxx с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда-2.94 промила, установено
по надлежният ред с техническо средство “Алкомер-931” с фабр. № 0145351
-престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Прокурора подържа
обвинението.
Подсъдимият се признава
за виновен и моли съда да му наложи по- леко наказание. При условията на чл.371,
т.2 НПК подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като дават съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът на
подсъдимия, изразява съгласие по смисъла на чл.372, т.1 НПК. Пледира за
приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. “б” от НК .
Производството се
разви при условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК- проведе се съкратено
съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. На основание чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и
свидетелите .
Съдът
след като прецени събраните но делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият
И. И. А. xxx. Осъждан е в миналото си за престъпления от общ характер, респ. по
чл.129, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК, като за
последното си престъпление му е било наложено по НОХД № 791/2003г. по описа на
РС- Враца, в сила от 21.07.2004г. наказание „Лишаване от свобода" за срок
от 1 / една / година при общ режим.
На 24.09.2008г. св.
Н. В. Н. и И. П. М. - и двамата мл. полицейски инспектори в РУ на МВР -М. били
на работна смяна. Около 22.48ч. в района на село О. , обл. М. спрели за рутинна
проверка водача на лек автомобил “Опел- Вектра”, с ДК № xxxxxx- подсъдимия И. И.
А. xxx. Служителите поканили водача да слезе от автомобила си и да отиде до
служебният автомобил, за да му бъде извършена проверка. При слизането от
автомобила си залитнал. Свидетелите Н. и П. проверили за алкохол водача с техническо
средство „Алкомер-931”, с фабр. № 0145351, като уредът отчел 2.94 промила
алкохол в издишаният въздух. Съставен бил АУАН № 5275/24.09.2008г. и му бил
издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0244268.Видно от АУАН, подсъдимият
обяснил на служителите на реда, че е изпил 4 / четири / бири „Шуменско" от
0, 5литра малко преди да седне зад волана. В указаното му в талона за
изследване време подсъдимият не се явил в ЦСМП -М. и не е дал кръв за
изследване относно наличието на етилов алкохол в кръвта му. При съставянето на
АУАН подсъдимия А. не е посочил възражения- т. е. да не е съгласен с
констатираното нарушение.
При
извършената проверка от свидетелите Н. и М. подсъдимия А. не е представил СУ на
МПС. Видно от приложена по производството справка от “ОД на МВР”- Враца, сектор
”пътна полиция”, подсъдимия А. не притежава СУ на МПС и до 24.09.2008г. /датата
на деянието / няма регистрирани наказания за нарушаване на ЗДвП.
Предвид така
установената фактическа обстановка, с деянието си подсъдимият И. И. А. осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК- 24.09.2008г.
около 22.48 часа в района на село О. , обл. М. управлявал МПС- лек автомобил, марка
“Опел- Вектра”, с ДК № xxxxxx с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на
хиляда-2.94 промила, установено по надлежният ред с техническо средство
“Алкомер-931” с фабр. № 0145351.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият А. е съзнавал
престъпния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните
последици.
При условията на
чл.372, ал.4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице
са всички условия на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано
по несъмнен начин за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК .
За извършеното от
подсъдимия И. И. А. престъпление съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи
съответно наказание – ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6
от НК ОПРЕДЕЛИ и пробационни мерки- “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА и “ДВЕСТА ЧАСА
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” в рамките на ЕДНА ГОДИНА, считано от
влизане на присъдата в сила.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства
с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б. “б” НК СЪОБРАЗЯВАЙКИ И НОРМАТА НА чл.373, ал.3 НПК. Съобразено
е с целите по чл.36 НК, степента обществена опасност на извършеното деяние, степента
на обществена опасност на подсъдимия. Смекчаващо отговорността обстоятелство е
признаването на вината. Отегчаващо отговорността обстоятелство е високата
степен на обществена опасност на деянието.
Причини
и условия, способствали извършването на престъплението се свеждат до
пренебрежението на подсъдимия А. към установените правни норми в обществото, включително
и към правилата за движение.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната
и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, превъзпитателно
и предупредително по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите
граждани.
Съдът не приложи в случая разпоредбата на
чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК и не ЛИШИ подсъдимия А. от право да
управлява моторно превозно средство. Видно от приложена по производството
справка от “ОД на МВР”- Враца, сектор ”пътна полиция”, подсъдимия А. не
притежава СУ на МПС и до 24.09.2008г. /датата на деянието. Никои не може да
бъде лишен от права, които не притежава.
Предвид
обстоятелството, че не са направени разноски на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие от подсъдимият Д. съдът намира, че не следва да
обсъжда въпроса за тяхното възстановяване.
Водим от
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: