№ 251
гр. Пазарджик, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20225200100443 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба на Д. П. П., ЕГН-**********, с
постоянен адрес: гр. П., пл. *** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР -
Пазарджик, представлявана от старши комисар старши комисар И. Й.
З.,Булстат: *********,с която е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
В молбата се твърди,че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пазарджик,одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г.на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, с площ от 1
779 кв. м.,трайно предназначение на територията: урбанизирана,начин на
трайно ползване: за складова база; номер по предходен план: квартал 432 А,
парцел VI, съседи: ***, ***, ведно с построени в него сгради, а именно:
Сграда с идентификатор ***.1: застроена площ 227 кв.м., бр.
етажи:1,предназначение:складова база,склад,и Сграда с идентификатор ***.2:
застроена площ 301 кв. м., брой етажи:1,предназначение: складова база,
склад.
Описаният имот е идентичен е с ***, кв. 432 А, с площ от 1 775 кв. м.,
по плана на гр. Пазарджик, при граници: от североизток - канал и шосе за с.
М., от северозапад- тилова база на МВР, от югозапад- тилова база на МВР и
1
от югоизток- път, ведно с построените в дворното място сгради, както следва:
а) Склад № 1 със застроена площ от 228 кв.м.- едноетажна, масивна
конструкция, построен 1978 г., и б) Склад № 2 със застроена площ от 300 кв.
м. - едноетажна масивна конструкция, построен през 1978 г., по действащия
план на града преди одобряването на кадастралната карта. Така посоченият
имот е придобит от ищеца от дружеството „ВОИНТЕХ“ ЕООД, гр. София със
сделката обективирана по нотариален акт № 36, том 6, рег. № 8111, дело №
1038/2007 г. на нотариус с рег. № 154 Наташа Хинова на 20.11.2007 г.
Правото на собственост на ищеца е оспорено от ответника.С влязло в
сила Решение №91/20.03.2019 г.по гр.д.№ 485/2017г.по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, потвърдено с Решение № 170 от 30.10.2019г. по
въззив. гр. д. № 290/2019г.на Пловдивския апелативен съд,Д. П. П. е признат
за собственик, а ответникът ОД МВР- гр. Пазарджик, като владеещ
несобственик е осъден да предаде владението върху горепосочения имот на
ищеца, както и да преустанови всяко неоснователно действие, с което му
пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост,включително да
не затруднява или възпрепятства достъпа до процесния недвижим имот,като
премахне неправомерно поставените върху общинския път бариера и
павилион - КПП, да преустанови пропускателния режим до имота и да
престане да осъществява каквито и да било други пречки в тази връзка.
Към настоящия момент фактическата обстановка,приета за установена в
Решение № 91/20.03.2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд и въззивно
решение № 170 на Пловдивския апелативен съд от 30.10.2019 г, не е
променена.Въпреки отправените покани,ответникът продължава да ползва
имота във всичките му съставни части - терен и двете описани сгради
построени върху него и заедно с това да пречи на пълноценното упражняване
на правото на собственост на ищеца. Така последният се е обеднил, а
ответникът се е обогатил неоснователно за чужда сметка.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение ,с
което да осъди ответника Областна дирекция на МВР - Пазарджик, да
заплати на Д. П. П. обезщетение във връзка с ползването на процесния
имот,както следва:
-21 600 лв.за периода от 08.07.2017г. до 08.07. 2018г. ( изчислено при средна
пазарна месечна наемна цена по 1800лв.),от които 4320,00лв.за дворното
2
място,7460,00лв.за Склад №1 и 9820,00лв.за Склад №2
-38 400 / тридесет и девет хиляди и четиристотин лв. - обезщетение във
връзка с лишаването от ползването на описания имот за периода от 09.07.2018
г. до 27.07. 2022г.,от които 4400,00лв.за дворното място,8000,00лв.за Склад
№1 и 26000,00лв.за Склад №2,ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до датата на реално заплащане главниците за
всеки един от двата периода.
Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски.
На основание чл. 131 и сл. от ГПК и в законния срок ОДМВР гр.
Пазарджик депозира отговор на исковата молба,в който твърди,че процесният
имот винаги е бил публична държавна собственост съгласно чл.2,ал. 2, т. 4
ЗДС, управлявана от Министерство на вътрешните работи (МВР), като
ползването е представено на структура на МВР а именно ОДМВР-Пазарджик
и представлява част от Тилова база на МВР. Предназначението на Тиловата
база на МВР включително на парцела от същата, по отношение на който
ищецът предявява своите искове, е в изпълнение на основни дейности на
МВР съгласно чл. 2, ал. 1 ЗМВР - противодействие на престъпността, защита
на националната сигурност, опазване на обществения ред.
Новозаснетия имот попадал изцяло в ПИ ***, собственост на ОДМВР-
Пазарджик.
За да осъществи правото си на собственост ищецът следвало да премине
през имота на ответника, чрез улица -тупик, която съвпада с вход на имота на
ОДМВР-Пазарджик, чрез поставена бариера. ОДМВР-Пазарджик не е
извършвала никакви действия, с които да препятства правото на ползване на
имота, поради което намира исковете за неоснователни.
В допълнение сочи, че ищецът не твърди да притежава
противопоставимо на ответника вещно право на преминаване, което той да е
длъжен да съобразява. Не са извършвани действия от ответника, водещи до
невъзможност ищецът да ползва имота си и съответно да претендира
обезщетение.
Ответникът счита,че за да бъде уважен иска следва да се установи,че
ответникът упражнява ответника без основание.
Освен фактическото положение, че имота, в който има права ищеца се
3
намира "в имота" на ответника други доказателства, че ответникът упражнява
фактическа власт върху имота няма. Ответникът е оградил собствения си
имот, което очевидно прави невъзможно ищеца да ползва имота си. Тази
невъзможност не се дължи само на изградена ограда / за която също не са
събрани пълни доказателства, такова твърдение, а просто на
местоположението на имота. Поставянето на ограда на собствения имот не е
неоснователно действие. Очевидно във възможностите именно на
собствениците на имотите ползването на имота си. Собственика на имота
също е бездействал, с оглед създадената специфична ситуация и не би
следвало да извлича изгодни за себе си последици от бездействието си.
При установената фактическа обстановка, изводи че ОДМВР-
Пазарджик упражнява фактическа власт върху имота на г-н П. не могат да се
направят. Невъзможността на ищеца да ползва имота е обусловена от други
фактори и обстоятелства, а не от поведението на ответника.
Счита,че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени,като
претендира заплащане на деловодни разноски и формулира доказателствено
искане.
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,за да се произнесе съблюдавайки разпоредбата на чл.235 от
ГПК,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С оглед представения като доказателство по делото нотариален акт №
36, том 6, рег.№ 8111, дело № 1038/2007 г. на нотариус с рег. № 154 Наташа
Хинова на 20.11.2007 г.и зачитайки силата на пресъдено нещо в нейните
обективни и субективни предели,формирана от влязлото в законна сила
Решение №91/20.03.2019г.постановено по гр.д.№ 485/2017г.по описа на
Пазарджишкия окръжен съд,потвърдено с Решение №170 от 30.10.2019г.по
в.гр.д.№290/2019г.на Пловдивския апелативен съд,съдът приема,че ищецът Д.
П. П. се легитимира като собственик на процесния имот като дворно място с
площ от 1779кв.м.,ведно с построените в него две едноетажни сгради със
застроена площ от 227 кв.м. и 301 кв.м. с предназначение: складова база,
склад.
С цитираното по-горе решение на ПОС,след установяване и признаване
правата на собственост на ищеца върху имота,ответникът е осъден да предаде
владението върху същия,да преустанови всяко неоснователно действие, с
4
което се пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на
ищеца Д. П. П. върху описания по-горе недвижим имот,включително да не
възпрепятства или затруднява достъпа до него,като премахне неправомерно
поставените върху общинския път бариера и павилион - КПП, преустанови
пропускателния режим до имота,и престане да осъществява каквито и да било
други пречки в тази връзка,както и да заплати обезщетение при условията на
чл.59 от ЗЗД за лишаването на ищеца от ползването на имота за периода от
01.08.2012 г. до 07.07.2017г.
Като свидетел по делото е разпитан Р. Н. Л.,посочен от
ищеца.Свидетелят е дългогодишен познат на ищеца и неговия баща.Посетил
имота през м.февруари 2022г.по молба на ищеца с цел изготвяне на експертна
оценка на наемната цена на имота.
Свидетелят установява,че на оглед в имота отишъл заедно с
ищеца.Оставили колата на главната улица и от там пеша по черен път
стигнали до задната част на имота.Там имало ограда и отворена голяма врата,
през която
влезли.След като извършил оглед на имот,се върнали и се опитали да
влязат през главния вход,на който имало бариера и служител на МВР ,който
ги спрял и поискал личните им данни. П. си дал ЕГН-то и тогава ги пуснали
с колата
вътре. Пред сградите,върху асфалтова настилка, имало много паркирани
коли- и нови и счупени.Повечето били леки коли.Имало рампа,на която
свидетелят се качил,за да огледа сградите.Пред всяка врата на всяка клетка
имало служител.Били 7 – 8 врати и пред всяка една от тях имало
човек,който отварял вратите,за да може да види какво представляват тези
складове отвътре.Свидетелят не бил допуснат да влезе вътре в складовете,
нито да направи снимки.Предупредили го,че няма право да снима.Сградите
представлявали два самостоятелни обекта, обособени със самостоятелни
стени. В складовите клетки забелязал наличие на много вещи,включително и
по земята Вратите са масивни,двукрили,дървени. От задната страна на
сградите имало по едно или две малки прозорчета и нещо като бетонни вани
с размери около 15 на 5 метра като същите се намирали извън имота на
ищеца.
Свидетелят по спомен,без да е категоричен в показанията
5
си,установява,че по цялото продължение на черния път от страни имало
телена ограда,която ограждала имота на П.,а вратата, през която влязли
отзад била голяма и би трябвало да могат да влизат и камиони.Не си спомня
дали имало пречка от задната част на имота да се стигне до предната му
част.
Като доказателство по делото съдът е приел експертното
заключение,изготвено от в.л.инж.А. П. като компетентно,обосновано и
неоспорено от страните по делото.От същото се установява,че достъпа до
имота на ищеца с идентификатор *** следва да се осъществява по улица
тупик с идентификатор *** с площ от 159 кв.м.,която е публична общинска
собственост.Улицата е преградена с бариера и има създаден пропускателен
режим от страна на ответника.Описанието на имота като дворно място-
застроено и незастроено и находящите се в него две сгради,е идентично с
това в исковата молба.При изготвянето на заключението за наемната цена н
имота вещото лице е взело предвид площта на мястото и сградите,характера
на имота и неговото местоположение,инфраструктурата,състоянието на
сградите,предназначението на имота и др.фактори влияещи върху наемната
цена за процесния период от време,условно разделен на две части:от
08.07.2017г.до 08.07.2018г.и от 08.07.2018г.до 27.067.2022г.
В заключение експертизата сочи,че наемната цена,която може да се
реализира за целия период по отношение на сграда с идентификатор ***.1 с
площ от 227кв.м.е общо 28837,00лв.,за сграда с идентификатор ***.2 с площ
от 301 кв.м.е общо 38229,00лв.,а за празната част от дворното място в размер
на 1251кв.м.е общо 31337,00лв.Сумите са ясно посочени и е ясно за кой
точно обект от имота се отнасят,въпреки изявлението на в.л.в съдебно
заседание,че номерацията на складовете дадена от него в заключението е
чисто условна и факта,че същият поради грешка е разменил
идентификаторите на сградите,което е видно от таблицата на стр.10,където
сградата с идентификатор ***.1 е посочена с площ от 301 кв.м.вместо с
реалната площ от 227 кв.м.,а тази с идентификатор ***.2 е посочена с площ
от 227 кв.м.вместо с реалната площ от 301кв.м.
С оглед на горното от правна страна съдът приема,че предявения иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло
в размерите с оглед допуснатото от съда по искане на ищеца в съдебно
6
заседание проведено на 14.06.2023г.на основание чл.214 от ГПК изменение на
размера на заявените претенции за всеки един обект –дворно място и две
сгради.
За уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД следва да се налице следните
елементи от фактическия състав на правната норма,а именно:ищеца да е
собственик на имота през процесния период от време,ответника да упражнява
фактическа власт върху същия лично или чрез другиго без
основание,вследствие на това да е настъпило обогатяване на ответника за
сметка на имота на ищеца и обедняване на последния,като между
обогатяването на единия и обедняването на другия да има връзка.
Правата на собственост на ищеца върху имота са безспорно установени
по делото.Съдът приема за безспорно доказан и факта,че ответникът
упражнява фактическа власт върху имота собственост на ищеца изразяваща
се на първо място в създаване на пречки за достъпа до същия чрез поставяне
на бариера на улицата тупик и налагане на пропускателен
режим.Несъстоятелна е тезата на ответната страна,че бариерата е поставена
,за да охранява ответника собствения си имот,в който се намира имота на
ищеца.Тези твърдения на ответника не само,че останаха недоказани,но от
доказателствата по делото е видно,че имота на ищеца още при закупуването
му през 2007г.е бил самостоятелен имот и е представлявал ***, кв. 432 А, с
площ от 1 775 кв. м., по плана на гр. Пазарджик, при граници: от североизток
- канал и шосе за с. М., от северозапад- тилова база на МВР, от югозапад-
тилова база на МВР и от югоизток- път.Към настоящия момент и съгласно
представените като доказателства по делото скици на поземлен имот
№2224/04.04.2012г.на л.29 от делото, №15-103603-09.03.2017г.на л.80 от
делото , №15-221310-11.04.2018г.на л.81 от делото и №2651/07.03.2013г.на
л.82 от делото,имота на ищеца е заснет с идентификатор ***,а този на
ответника граничещ с него от всички страни е заснет с идентификатор ***.От
цитираните по-горе скици е видно,че улицата тупик с идентификатор *** е
публична общинска собственост и има обслужващо имота на ищеца
предназначение като представлява единствения достъп до имота от главна
улица.С оглед на горното съдът приема,че действията на ответника да
постави бариера и КПП на улицата тупик представляват на практика пречка
на ищеца да ползва имота си като затрудняват и го лишават от достъп до
7
него.Установи се,че ответникът осъществява фактическа власт върху имота
изразяваща се в използване на незастроената част от дворното място като
паркинг ,а сградите за складиране на вещи в складовите клетки ,които са
заключени и достъп до тях има само ответника.
При това положение съдът приема,че ответникът,използвайки имота на
ищеца се обогатява за негова сметка спестявайки разходи за наемане на
площи за паркиране и сгради за складиране на държаните в имота
вещи.Налице е и обедняване на ищеца съизмеримо с дохода ,който би
реализирал от отдаване на имотите под наем като размера на този доход е
установен по делото въз основа на заключението на в.л.инж.П. прието като
доказателство по делото.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати сторените от ищеца деловодни разноски в размер на 3936,12лв.-
ДТ,300,00лв.-депозит за възнаграждение н в.л.и 16,67лв.-банкови такси,или
общо 4252,79лв.
По искането на ищеца за връщане на надвнесената ДТ съдът ще се
произнесе с разпореждане в закрито съдебно заседание след уточняване на
размера на надвнесената част и посочване на банкова сметка ,по която сумата
да бъде върната.В молбата,в която е формулирано искането ищеца сочи сума
за връщане в размер на 706,80лв.,а според реално внесената такса от
4870,60лв.и дължимата от 3936,12лв.,разликата подлежаща на връщане
възлиза на 934,48лв.
Следва да бъде уважено искането на адв.К. за присъждане на
възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца при
условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв в размер на 3482,09лв.,определено при
условията на чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията действаща към
момента на подписване на договора за правна помощ и съдействие –
23.09.2022г.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
8
По предявеният от Д. П. П.,ЕГН-**********, с постоянен адрес:гр. П.,
пл. „*** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пазарджик,
представлявана от старши комисар старши комисар И. Й.
З.,Булстат:********* иск с правно основание чл.59 от ЗЗД ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Пазарджик ,Булстат: ********* да
заплати на ищеца Д. П. П.,ЕГН-********** обезщетения за лишаването му от
ползването на собствения му имот,представляващ поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пазарджик,одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г.на Изпълнителния
директор на АГКК,с площ от 1779 кв.м.,трайно предназначение на
територията: урбанизирана,начин на трайно ползване: за складова база; номер
по предходен план: квартал 432А,парцел VI,съседи:***,***, ведно с
построени в него сгради с идентификатор ***.1: застроена площ 227 кв.м.,бр.
етажи:1,предназначение:складова база,склад,и Сграда с идентификатор
***.2:застроена площ 301 кв.м.,брой етажи:1,предназначение: складова база,
склад за периода от 08.07.2017г.до 27.07.2022г.,както следва:
- в размер на 31337,00лв.за незастроената част от терена,
- в размер на 28837,00лв.за сграда с идентификатор ***.1 с площ от 227 кв.м.
и
- в размер на 38229,00лв.за сградата с идентификатор ***.2 с площ от
301кв.м. ,заедно със законната лихва върху така присъдените обезщетения от
датата на предявяване на иска- 27.07.2022 г. до окончателното им изплащане .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на
ищеца Д. П. П., ЕГН ********** деловодни разноски в размер на
4252,79лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на
адв.Г. Я. К.,ЕГН-**********,със служебен адрес гр.П.,бул.“Марица“
№1545,ет.3,вх.А,,офис А/8 адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищеца в размер на 3482,09лв.
По искането на ищеца за връщане на надвнесената ДТ съдът ще се
произнесе с разпореждане в закрито съдебно заседание след уточняване на
размера на надвнесената част и посочване на банкова сметка ,по която сумата
да бъде върната.
9
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10