МОТИВИ към присъда №100/24.10.2016г. по НОХД № 1235 по описа на Пловдивския окръжен съд за
2015 година
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинения спрямо подсъдимите П.П.П.,
Р.Д.Н. и Г.С.Г. и същите са предадени на съд с обвинения за извършени
престъпления, както следва:
ПОДСЪДИМИЯТ
П.:
1. За
престъпление по чл. 246 ал. 1 пр. 2 алт. 1 и 2 от НК, за това, че през
периода месец март 2011 г.
– 13.05.2011 г. в гр. Пловдив и в гр. ***, обл. Пловдив, се е сдружил с Р.Д.Н.,
ЕГН ********** и Г.С.Г., ЕГН **********, с цел извършване на престъпления по
чл. 243 от НК и за разпространяване на подправени парични знаци.
2. За
престъпление по чл. 243, ал. 1 пр. 1 от НК, за това, че в периода месец март 2011 г. - 13.05.2011 г. в гр. ***, обл.
Пловдив, е изготвил неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина:
- 100 /сто/ броя банкноти с номинал от по 100 евро с
различни серийни номера,
- 2 /два/ броя банкноти с номинал от по 500 евро с
различни серийни номера;
- 404 /четиристотин и четири/ броя банкноти с номинал
от 500 евро с различни серийни номера;
- 423 /четиристотин и двадесет и три/ броя банкноти с
номинал от 200 евро с различни серийни номера;
- 2 328 /две хиляди триста двадесет и осем/ броя
банкноти с номинал от 100 евро с различни серийни номера, като две от
банкнотите са без отпечатани серийни номера;
- 4 /четири/ броя банкноти без серийни номера и без
холограмен знак с номинал 500 евро.
3. За престъпление
по чл.246 ал.3 от НК за това, че на 13.05.2011г. в гр.Пловдив и в гр.***,
обл.Пловдивска е пазил и укривал
предмети, материали, оръдия и елементи за защита на паричните знаци-флаш памет
марка Verbatim с големина 4 Гб и име „STORE N GO”,съдържаща файлове,които
съдържат части от изображения на парични знаци както
следва:BOXGEN2\eu\Design\Agfa_expo\ relef_Final.cdr, съдържащ негатив на група
от шест идентични изображения, част от графиката на банкнота от 500 Евро;
BOXGEN2\eu\ScreanPrinting\ perla.cdr, съдържащ група от шест идентични
изображения на числото 500 в тъмно - розов цвят, част от графиката на банкнота
от 500 Евро; BOXGEN2\eu\unifirm_Num.cdr, съдържащ група от дванадесет
изображения със сходен формат – буква х, следвана от комбинация от 11 цифри.
Комбинациите от цифри са различни и са на сериен номер на банкнота; BOXGEN2\gotovi\001.cdr до 121.cdr, всеки от
които има по сто страници. На всяка страница има група от дванадесет
изображения със сходен формат – буква х, следвана от комбинация от 11 цифри.
Комбинациите от цифри са различни и са на сериен номер на банкнота.
Комбинациите са различни при различните страници. Формата на всяка страница е
идентичен на този във файла с име - BOXGEN2\eu\unifirm_Num.cdr; един брой фолио с 2бр. холограмни знаци,
представляващи два неистински дифракционни оптически вариращи елемента за
банкноти с номинал 500 евро; фолио за топъл печат, навито на руло с надпис
kurz, използвано при имитацията на дифракционни опитчески вариращи елементи;
метална сребриста на цвят част върху, която има релефна метална част във форма
на тризъбец и три броя картончeта, с монтирана на нея високопечатна форма за
апликиране на дифракционни оптически вариращи елементи на банкноти с номинал
500 евро и датчик, който служи за управление на холографското фолио с
дифракционини оптически вариращи елементи, за които е знаел, че са
предназначени и че са послужили за подправка на парични знаци - неистински
банкноти от 500 евро.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.:
1. За
престъпление по чл. 246 ал. 1 пр. 2 алт. 1 и 2 от НК, за това, че през периода месец март 2011 г. – 13.05.2011 г. в
гр. Пловдив и в гр. ***, обл. Пловдив, се е сдружил с П.П.П., ЕГН ********** и Г.С.Г.,
ЕГН **********, с цел извършване на престъпления по чл. 243 от НК и за
разпространяване на подправени парични знаци.
2. За
престъпление по чл. 244 ал. 1 пр. 1 и
2, във вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че в периода 28.04.2011 г. - 02.05.2011
г. в гр. Пловдив и в гр. София, при условията на продължавано престъпление, е
прокарал в обращение на служители под прикритие с идентификационни номера № 3 и
4 по описа на ПОС, подправени парични знаци, като е знаел, че са подправени:
- на 28.04.2011 г. в гр.
Пловдив, е прокарал в обращение подправени парични знаци - 100 /сто/ броя
банкноти с номинал от по 100 евро с различни
серийни номера;
- на 02.05.2011 г. в гр.
София, е прокарал в обращение подправени парични знаци - 2 /два/ броя банкноти
с номинал от по 500 евро с различни серийни номера.
3. За
престъпление по чл. 244 ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК, за това, че на 13.05.2011 г. в гр.
Пловдив, е държал подправени парични знаци в големи количества:
- 404 /четиристотин и
четири/ броя банкноти с номинал от 500
евро с различни серийни номера;
- 423 /четиристотин двадесет
и три/ броя банкноти с номинал от 200 евро с различни серийни номера;
- 2 328 /две хиляди триста
двадесет и осем/ броя банкноти с номинал от 100 евро с различни серийни номера,
като две от банкнотите са без отпечатани серийни номера.
4.
За престъпление по чл. 246 ал. 3 от НК,
за
това, че на 13.05.2011г. в
гр.Пловдив е пазил и укривал предмети, материали,
оръдия и елементи за защита на паричните
знаци - 23 броя метални парчета с релефно изображение на части от банкнота с
номинал от 100евро; 4 броя форми /поансони и матрици/ с различна форма изрязани
неправилно, червени на цвят с релефно изображение на част от банкнота с номинал
от 100евро; 4 броя метални подложки със залепени върху тях гумиран - силиконов
материал с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 5 броя
гумиран - силиконов материал, червен на цвят с релефно изображение на част от
банкнота с номинал от 100евро; 5 броя картонени парчета, сивосин цвят, с
релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 1 брой кафяво
картонче с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 2 броя
формат А3 прозрачно фолио с изображение на част от банкнота с номинал от
100евро; 1 брой прозрачно фолио с малък размер с изображение на част от
банкнота с номинал от 100евро; 1 брой черно фолио размер около А4 с прозрачни
изображения на част от банкнота с номинал от 100евро; 10 броя рула със
сребристо фолио; 3 броя рула с прозрачно фолио; 53 броя бели листчета с
различна форма с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро;
1 брой метален лист с размери приблизително формат А4, за които е знаел, че са
предназначени и че са послужили за подправка на парични знаци - неистински
банкноти от 100 евро.
ПОДСЪДИМИЯТ
Г.:
За
престъпление по чл. 246 ал. 1 пр. 2 алт. 1 и 2 от НК, за това, че през периода месец март 2011 г. – 13.05.2011 г. в
гр. Пловдив и в гр. ***, обл. Пловдив, се е сдружил с Р.Д.Н., ЕГН ********** и П.П.П.,
ЕГН **********, с цел извършване на престъпления по чл. 243 от НК и за
разпространяване на подправени парични знаци.
Съдебното производство протече като съкратено съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като подсъдимите и техните защитници
постигнаха синхронно съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите
по делото, а именно свидетелите: М.Т.Г., Й.П.Т., Г.Г.К., Т.Г.Д., С.Х. К., М.Т.К.,
К.К.К., А.И.Х., П.З.З., Н.В.В., С.И.Р., Г. М.И., М.Д.П., Ж.Х.Ж., Н.Ж.А., М.М.А.,
М.К.М. и Д.А.А.. Това съгласие бе одобрено от съда с определение по чл.372,
ал.3 от НПК, тъй като съответните действия по разследването са извършени при
условията и реда, предвидени в НПК. Тези протоколи бяха прочетени по реда на
чл.283 от НПК и надлежно приобщени от съда към доказателствената съвкупност на
основание чл.373, ал.1 от НПК.
Представителят на прокуратурата поддържа
изцяло повдигнатото обвинение, със същата фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт и същите правни квалификации на осъществената от тях
деятелност. Направи анализ на събрания по делото доказателствен материал от
гледна точка на държавното обвинение, въз основа на което изложи становище
относно наличието на изискуемата доказателствена обезпеченост за постановяване
на осъдителна присъда срещу тримата подсъдими за всяко от вменените им във вина
престъпления. По отношение реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимите П. и Н. пледира да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода”
при балансиращи отговорността им обстоятелства, а досежно подсъдимия Г.-при
превес на смекчаващите. Изрази становище относно необходимостта от реално
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода от всеки един от подсъдимите,
като се приспаднат визираните в чл.59, ал.1 и 2 от НК периоди.
Упълномощеният от подс. П. защитник-адв. Н. в
изложението си, направено при съдебните прения, изтъкна подробни съображения,
аргументиращи искането й да бъде постановена оправдателна присъда по отношение
на подзащитния й за всички, повдигнати му обвинения. Според защитната теза на
адв.Н., липсва събрана по надлежния ред доказателствена съвкупност относно
всички обвинения срещу подсъдимия П.. В тази връзка се навеждат и редица
нарушения, допуснати при събиране на веществените доказателства в хода на
досъдебното производство, изтъква се липса на фактическо отразяване в
обвинителния акт на престъпленията, за които подзащитният й е предаден на съд,
извършен е и критичен анализ на разпита на свид.Г.Р. в хода на съдебното
производство. Сочи се, че липсата на доказателствена обезпеченост, както и
надлежно фактическо отразяване в обвинителния акт на Окръжна
прокуратура-Пловдив касае и повдигнатите на другите двама подсъдими обвинения
за престъпно сдружение с подзащитния й по чл. 246 ал. 1 пр. 2 алт. 1 и 2 от НК.
Защитниците на другите двама подсъдими се присъединиха
към тезата на адв.Н., касаеща и техните подзащитни, досежно престъплението по
чл. 246 ал. 1 пр. 2 алт. 1 и 2 от НК, поради което поискаха постановяване на
оправдателни присъди по това обвинение за всички подсъдими. По отношение на
останалите престъпления, вменени на подсъдимия Н., процесуалните му представители
- адвокатите Ц. и К. молят за минимални наказания лишаване от свобода, както и
за прилагане института на условното осъждане.
При пренията адв.К., упълномощен като защитник на
подс. Г., пледира за оправдаване на подзащитния му и доразви тезата на адв. Н.
за липса на доказателствена обезпеченост на престъплението по чл. 246 ал. 1 пр.
2 алт. 1 и 2 от НК.
Поканени да участват в съдебните прения, поддържайки
изложеното от техните защитници, подсъдимите П. и Г. поискаха от съда да бъдат
признати за невинни и да бъдат оправдани по повдигнатите им от Окръжна
прокуратура Пловдив обвинения, а подсъдимият Н. поиска по-лека присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено
следното :
Подсъдимият П.П.П. е роден на *** г. в гр. П. Живее в същия град. Той е
българин, български гражданин, трудово е ангажиран, има средно образование, реабилитиран
е по право. Има ЕГН: **********.
Подсъдимият Р.Д.Н.
е роден на *** г. в гр. В.. Живее в гр. Пловдив. Той е
българин, български гражданин, не е осъждан, безработен е. Има ЕГН: **********.
Подсъдимият Г.С.Г. е роден на *** г. в с.***, обл. Пловдив. Живее в гр. Пловдив,
българин е, български гражданин, има средно образование, неосъждан е,
безработен. Има ЕГН: **********.
Подсъдимите П. и Н. се познавали от дълги години, понеже
преди време работили заедно във фирма в гр.Х., а впоследствие първият станал
кръстник на детето на Н.. Подсъдимият Н. се познавал и с другия подсъдим по
делото-подсъдимия Г., с когото били приятели.
През
месец май 2011г. подсъдимият П. развивал легална печатарска дейност чрез дружествата, които управлявал: „***”
ЕООД и „***” ООД, чиито полиграфически бази се намирали в гр.***, съответно на ул. „***” № */на „***” и на ул. „***”
№ */на „***” ООД /.
През месец
април 2011г. подсъдимият Н., който към онзи момент бил безработен, имал
финансови затруднения, решил да пласира неистинските
парични знаци-банкноти с номинал от 100 и 200 евро, които преди време му били
оставен от негов познат, чиято самоличност не е установена по делото. Тези
банкноти, подсъдимият Н., който знаел, че са неистински, съхранявал в кашон,
който бил прибран в гардероб, находящ се в апартамент в гр. Пловдив, “***” № *,
ет. *. Този апартамент, в който иначе живеела дъщерята на Н., подсъдимият
използвал, за да съхранява въпросните неистински банкноти с номинал от 100 и
200 евро. В кашона, освен неистинските банкноти с номинал от 100 и 200 евро,
подсъдимият Н. съхранявал и оставени му от същото лице заедно с банкнотите,
редица предмети, материали, оръдия и
елементи за защита на паричните знаци, чието предназначение било за подправка
на парични знаци, а именно 23 броя метални парчета с релефно изображение на
части от банкнота с номинал от 100 евро; 4 броя форми /поансони и матрици/ с
различна форма, изрязани неправилно, червени на цвят, с релефно изображение на
част от банкнота с номинал от 100 евро; 4 броя метални подложки със залепени
върху тях гумиран силиконов материал с релефно изображение на част от банкнота
с номинал от 100 евро; 5 броя гумиран силиконов материал, червен на цвят, с
релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 5 броя картонени
парчета, сиво-син цвят, с релефно изображение на част от банкнота с номинал от
100 евро; 1 брой кафяво картонче с релефно изображение на част от банкнота с
номинал от 100 евро; 2 броя формат А3 прозрачно фолио с изображение на част от
банкнота с номинал от 100 евро; 1 брой прозрачно фолио с малък размер с
изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 1 брой черно фолио
размер около А4 с прозрачни изображения на част от банкнота с номинал от 100
евро; 10 броя рула със сребристо фолио; 3 броя рула с прозрачно фолио; 53 броя
бели листчета с различна форма с релефно изображение на част от банкнота с
номинал от 100 евро; 1 брой метален лист с размери приблизително формат А4.
Известно време след
оставянето на изброените вещи и неистинските парични знаци, подсъдимият Н.,
разгледал добре съдържанието на кашона и у него се формирало убеждението, че тези
вещи са предназначени именно за подправка на парични знаци - неистински
банкноти от 100 евро. Този си извод Н. формирал, предвид конкретните външни
белези на въпросните вещи, повечето от които съдържали частично или цялостно
изображение от банкнота с номинал от 100 евро, а и предвид, че същите му били
оставени заедно с неистинските банкноти, част от които били със същия номинал.
Подсъдимият Н. споделил със
свой познат, чиято самоличност не е установена, за наличните у него неистински
банкноти и двамата решили да започнат действия по продажба на неистинските
банкноти.
Междувременно по това време подсъдимият
Н. влязъл във връзка с лице, неустановено в хода на разследването, което имало
възможност да снабдява подсъдимия Н. и с неистински банкноти с номинал от 500
евро.
Предвид намерението на подс.Н.
да се занимава с продажба на неистински банкноти, на 18.04.2011г. по телефона му се обадил служител под
прикритие с идентификационен номер № 3 по описа на ПОС и двамата се договорили
да се срещнат на следващия ден в гр.Пловдив.
На 19.04.2011г. служител под прикритие с
идентификационен номер № 3 се обадил отново на подсъдимия Н. и се разбрали да
проведат срещата си в гр. Пловдив в 14ч. на кафе на бензиностанция „ОМВ” на
бул. „***”. До уговореното място подсъдимият Н. бил откаран от своя приятел
подсъдимия Г., а служител с идентификационен номера № 3 бил придружаван от
служител с идентификационен номера № 4. Преди да отиде на уговорената среща,
подсъдимият Н. посетил в дома му своя приятел подсъдимият Г., когато му се
обадил служител с идентификационен
номера № 3. Подсъдимият Н. помолил Г. да го откара, но не му обяснил какво е
естеството на срещата му. Междувременно, преди двамата да тръгнат за срещата,
подсъдимият Н., който носел у себе си запечатан плик с мостра от една
неистинска банкнота с номинал от 500евро, оставил плика в дома на своя приятел,
без да му обяснява какво е съдържанието на плика.
При тази среща Н. рекламирал високото качество на
предлаганите от него неистински банкноти. Обяснил, че банкнотите от 200 евро ги
обработват с лак за коса, за да набъбне хартията, за да няма проблем при
пласмента впоследствие. Подсъдимият Н. обяснил относно банкнотите по 500 евро,
които също предлагал, че били коригирани към подобряване на качеството.
На разговора присъствали и служител под прикритие с №
4 и подсъдимият Г., които пристигнали малко по-късно към масата на подс.Н. и
служител с идентификационен №3 и провели разговор на общи теми. При тази среща,
се постигнала договорка между служител с идентификационен №3 и подсъдимия Р.Н.,
вторият да му продаде сто неистински банкноти от по 100 евро или общо на
стойност 10 000 евро срещу заплащане равностойността на 20% от номинала на
неистинските банкноти или 2000евро с левова равностойност 4000 лева. Двамата се
разбрали при следващата среща подсъдимият Н. да донесе и около 2-3 неистински
банкноти от по 500 евро като мостри, чиято цена да бъде заплатена от служител
под прикритие с идентификационен №3 при доставката.
На 27.04.2011г. около 10 часа подсъдимият Н.
се обадил на служител под прикритие с идентификационен №3 и двамата се уточнили
да се срещнат на следващия ден. В около 12 часа на същата дата подсъдимият Н.
отново се обадил, като уточнили да се срещнат на 28.04.2011г. в 14,30 часа на бензиностанция „ОМВ”, находяща се до хотел
„Санкт Петербург” в гр.Пловдив.
На 28.04.2011г. в уговорения час служители под
прикритие с № 3 и 4 се срещнали с подс. Н. на бензиностанция „ОМВ” в гр.Пловдив,
като там той им обяснил, че не носи фалшивите пари в себе си и допълнил, че са
на друго място, след което по указание на Н. тримата със служебен автомобил на
двамата свидетели потеглили към Центъра на гр.Пловдив. Отишли до ул. „***”,
като по пътя служител с ид.№3 предал на подс. Н. сумата от 4000лв. По време на
пътуването подсъдимият Н. споделил, че му предстои пътуване до гр.София на
02.05.2011г. и тогава ще донесе мострите на неистинските банкноти от по 500
евро. Обяснил, че относно неистинските банкноти с номинал от 500 евро неговите
хора няма да се съгласят на сделка за по-малък общ номинал от 100 000
евро, като в този случай продажната сума, която клиентът трябвало да заплати ще
бъде 17 % от общия номинал.
Тримата спрели в района на посочената улица в близост
до офиса на „Райфайзенбанк”. Там служител с ид. № 3 последвал подс. Н. до
автомобила му марка „Фиат” с рег. № *** и двамата се качили в автомобила. Подсъдимият
Н. извадил изпод предната седалка на автомобила плик, в който имало 100 неистински
банкноти от по 100 евро и ги предал на служител с идентификационен №3, след
което лицата се разделили.
Неистинските 100 броя банкноти с копюри от по 100евро,
които подсъдимият Н. продал на служител с идентификационен №3 били със следните серийни номера:
***
След като получил плика с неистинските банкноти,
служител под прикритие с идентификационен №3 се върнал при своя колега.
С надлежен протокол банкнотите били предадени за
нуждите на разследването.
На 02.05.2011г. подс. Р.Н. посетил гр. София. При
проведен разговор между него и служител под прикритие с идентификационен №3,
вторият му обяснил, че няма да успее да стигне навреме за уговорената среща, но
ще изпрати своя човек, като визирал служител под прикритие с идентификационен
№4. В около 12 часа на паркинга на магазин «Карфур» в близост до бул.
«Цариградско шосе» в гр. София се състояла срещата между подсъдимия Н. и
служител под прикритие под номер №4. При проведения между двамата разговор
подсъдимият Н. обяснил, че носи две мостри на банкноти от по 500 евро, за което
трябвало да му се плати 30 % от номиналната стойност, а вече за по-голямото
количество допълнил, че процентът подлежал на коментар. Свидетелят заявил на
подсъдимия Н., че за мострите ще му заплати сумата от 600 лева и вторият се
съгласил. Двамата потеглили с автомобила, управляван от служител под прикритие
с идентификационен № 4 и след около 50 метра спрели пред автомобила на подсъдимия
Н., за да вземат мострите. От автомобила си подсъдимият Н. извадил два, сгънати
бели листа, с които били опаковани двете неистински банкноти от по 500 евро със
серийни номера: *** и *** и ги предал на служителя под прикритие, а той му
предал обещаната сума в размер на 600 лева.
Въпросните банкноти отново били предадени за нуждите
на разследването с надлежен протокол.
На 10 май в гр.София отново се състояла среща между
подсъдимия Н. и двамата служители под прикритие, при която служител под
прикритие с идентификационен №3 казал на подсъдимия, че ще закупят 100 000
неистински евро с номинал от по 100 евро и 200 000 евро с номинал от по
500 евро. Н. обяснил, че банкнотите от по 100 евро са готови, а за банкнотите
от по 500 евро ще трябва да се изчакат 2-3 дни. Обещал до 14.05.2011г. да е
готов и уточнил със служител под прикритие с идентификационен №3 процента на
сделката, а именно за банкнотите от по 100 евро с обща номинална стойност
100 000 евро-процентът да е 17% от общата номинална стойност, а за тези от
по 500 евро с обща номинална стойност 200 000 евро да е 25%. Подсъдимият Н.
допълнил, че цената трябвало да бъде заплатена предварително. Служител под
прикритие с идентификационен №3 заявил, че отказва да заплати цената
предварително и тогава подсъдимият Н. заявил, че за сумата от 100 000 евро
нямало да има проблем, но за сумата от 200 000 евро трябвало да разговаря
със своите хора, след което си тръгнал.
На 13.05.2011г. след предварителна уговорка по телефона,
подсъдимият Н. се срещнал с двамата служители отново пред горната
бензиностанция „ОМВ” в гр.Пловдив. Подсъдимият Н. се качил при двамата
свидетели в служебния им автомобил и потеглили, като по указание на подсъдимия Н.
спрели на ул.”***”. Впоследствие тримата се качили в жилище, също ползвано от подсъдимия
Н., където последният им предоставил неистинските банкноти от по 500 евро, за
да ги прегледат. Обяснил им, че освен уговорените банкноти с общ номинал от
200 000 евро, им предоставя още няколко банкноти допълнително, за всеки
случай, защото имало вероятност някоя от неистинските банкноти да е дефектна. След
това, съгласно предварителната им уговорка, служител с идентификационен №3
останал в жилището, а подсъдимият Н., който взел отново у себе си неистинските
банкноти, отишъл заедно с агент под прикритие с идентификационен №4, за да ги
прибере вторият в тайник в автомобила, ползван от двамата свидетели. Уговорката
била след прибирането на неистинските банкноти в тайник от свидетеля, двамата с
подсъдимия Н. да се завърнат отново в жилището при служител с идентификационен
№3, който трябвало да заплати обещаната сума от 98 000 лева.
Междувременно служител с идентификационен №4 и
подсъдимият Н. се качили в автомобила на Н., за да се придвижат до служебния
автомобил на служителите под прикритие, който бил паркиран недалеч. Качвайки се
в автомобила си „Фиат” с ДК№ ***, подсъдимият Н. носел у себе си въпросните
неистински банкноти с номинал от по 500евро, чийто общ брой бил 404 банкноти,
комплектовани в четири броя отделни пачки с банкноти с различни серийни номера,
както следва:
***
След като се качили в автомобила на
подсъдимия, Н. оставил банкнотите вътре и потеглил заедно със служител под
прикритие с идентификационен №4 към служебния автомобил на свидетелите. След
като стигнали до автомобила, подсъдимият Н. бил задържан по подаден сигнал от
служител с идентификационен №4.
С
протокол за претърсване и изземване от същата дата, одобрен по надлежния ред,
от лек автомобил марка “Фиат” с ДК № ***, ползван от подсъдимия Р.Н. били
иззети горевизираните 404 броя банкноти от по 500 евро, които подсъдимият Н.
държал на посочената дата 13.05.2011г. в автомобила си.
На същата
дата 13.05.2011г. подсъдимият Н. държал в ползвания от него апартамент, находящ
се в гр. Пловдив, ул. “***” № *, ет. * и неистинските банкноти с номинал от по
100 и 200 евро, за които знаел, че са неистински и които били иззети при
извършеното същия ден претърсване и изземване.
Така на
13.05.2011г., освен неистинските банкноти с номинал от 500 евро, подсъдимият Н.
държал и следните неистински банкноти с номинал от 100 и 200 евро:
- 423броя банкноти с номинал от 200евро с различни
серийни номера, както следва:
***
-2328 броя банкноти с номинал от 100евро с различни
серийни номера, както следва:
***, като две от банкнотите са без
отпечатани серийни номера.
На 13.05.2011г.
във въпросното жилище, находящо се в гр. Пловдив на ул. „***” № *, ет.*, ползвано
от подсъдимия Н., същият съхранявал в кашон, който бил прибран в гардероб, горевизираните
предмети, материали, оръдия и елементи
за защита на паричните знаци, предназначени за подправката на парични знаци с
номинал от 100 евро, а именно 23 броя метални парчета с релефно изображение на
части от банкнота с номинал от 100евро; 4 броя форми /поансони и матрици/ с
различна форма изрязани неправилно, червени на цвят с релефно изображение на
част от банкнота с номинал от 100евро; 4 броя метални подложки със залепени
върху тях гумиран - силиконов материал с релефно изображение на част от
банкнота с номинал от 100евро; 5 броя гумиран - силиконов материал, червен на
цвят с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 5 броя
картонени парчета, сивосин цвят, с релефно изображение на част от банкнота с
номинал от 100евро; 1 брой кафяво картонче с релефно изображение на част от
банкнота с номинал от 100евро; 2 броя формат А3 прозрачно фолио с изображение
на част от банкнота с номинал от 100евро; 1 брой прозрачно фолио с малък размер
с изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 1 брой черно фолио
размер около А4 с прозрачни изображения на част от банкнота с номинал от
100евро; 10 броя рула със сребристо фолио; 3 броя рула с прозрачно фолио; 53
броя бели листчета с различна форма с релефно изображение на част от банкнота с
номинал от 100евро; 1 брой метален лист с размери приблизително формат А4. Както
бе отбелязано по-горе, подсъдимият Н. знаел, че въпросните вещи са
предназначени за подправката на парични знаци с номинал от 100 евро.
При извършеното на 13.05.2011г. претърсване и
изземване във въпросното жилище били иззети и тези вещи, заедно с неистинските
банкноти.
Междувременно на
13.05.2011г., независимо и самостоятелно от подсъдимия Н., при посещение в
гр. Пловдив подсъдимият П.П. пазел у себе си в черна кожена чанта флаш памет
марка Verbatim с големина 4 Гб и име „STORE N GO”, съдържаща файлове, които
съдържат части от изображения на парични знаци, както следва: BOXGEN2\eu\Design\Agfa_expo\
relef_Final.cdr, съдържащ негатив на група от шест идентични изображения, част
от графиката на банкнота от 500 Евро; BOXGEN2\eu\ScreanPrinting\ perla.cdr,
съдържащ група от шест идентични изображения на числото 500 в тъмно - розов
цвят, част от графиката на банкнота от 500 Евро; BOXGEN2\eu\unifirm_Num.cdr,
съдържащ група от дванадесет изображения със сходен формат – буква х, следвана
от комбинация от 11 цифри. Комбинациите от цифри са различни и са на сериен
номер на банкнота;
BOXGEN2\gotovi\001.cdr до 121.cdr, всеки от които има по сто страници.
На всяка страница има група от дванадесет изображения със сходен формат – буква
х, следвана от комбинация от 11 цифри. Комбинациите от цифри са различни и са
на сериен номер на банкнота. Комбинациите са различни при различните страници.
Формата на всяка страница е идентичен на този във файла с име -
BOXGEN2\eu\unifirm_Num.cdr.
Посочената флаш памет била черна на цвят с надпис „Verbatim
4 Гб” и била иззета при извършения личен обиск в гр.Пловдив на подсъдимия П. на
13.05.2011г.
На същата дата 13.05.2011г. подсъдимият П. пазил в гр.***,
обл. Пловдив в лек автомобил
„Инфинити FX35” с ДК№ *** един брой фолио с 2бр. холограмни знаци,
представляващи два неистински дифракционни оптически вариращи елемента за
банкноти с номинал 500 евро. Фолиото било прибрано от подсъдимия П. в жабка
между задните седалки на въпросния автомобил, който документално бил
регистриран на името на управляваното от П. дружество „***”ЕООД. На въпросната
дата автомобилът бил паркиран в гаражна клетка на адрес гр.***, ул.”***”№*,
където се намирала производствената база на другото, управлявано от П.
дружество-„***” ООД.
При извършеното на 13.05.2011г. претърсване и
изземване в горния автомобил въпросното фолио било открито в жабката между задните
седалки на автомобила, заедно с 4 броя банкноти без серийни номера и без
холограмен знак с номинал от по 500 евро.
Въпросната флаш памет и фолиото с холограмните знаци били
предназначени за подправката на парични знаци-неистински банкноти от 500 евро, като
подсъдимият П. знаел за това им предназначение, предвид конкретното съдържание
на флаш паметта, както и с оглед външния изглед на фолиото, а също и с оглед обстоятелството,
че фолиото се съхранявало от П. именно заедно с четири неистински банкноти от
по 500 евро.
Междувременно, на 13.05.2011г. в производствените бази
на управляваните от подсъдимия П. дружества, находящи се в гр.***: „***”ЕООД и
„***” ООД, били извършени претърсвания и изземвания, при които били иззети редица
машини и други вещи, които впоследствие били подложени на експертно изследване.
Част от иззетите от „***” ООД вещи били лазерен принтер с надпис “XEROX PHASER” 7500 със сериен №***, машина с надпис “Heidelberg” с
№***, машина с надпис “Hot Stamping prеss” бяла на цвят с контролен панел с
надпис “LC Printing Machine”, фолио навито на руло с надпис kurz и др.
При извършен на 19.05.2011г. оглед на веществени
доказателства в запечатаната база на „***” ООД било установено, че върху работното
място на машината “Hot Stamping prеss” била монтирана метална сребриста на цвят
част, върху която има релефна метална част във форма на тризъбец и три броя
картончeта, с монтирана на нея високопечатна форма за апликиране на
дифракционни оптически вариращи елементи на банкноти с номинал 500 евро и
датчик, който служи за управление на холографското фолио с дифракционни
оптически вариращи елементи. Описаната метална част, ведно със съпътстващите
елементи е отделена от машината и предоставена на експертите за изследване.
***
Поради нуждата от специални знания в съответните
научни области, в хода на досъдебното и съдебното производство пред настоящия
съд са назначени редица експертизи,
надлежно приети от съда по реда на чл.282 от НПК.
Видно от заключението на тройната съдебно техническа експертиза, изготвена от НИКК при МВР
гр. София и СДОТО при МВР София /том 3, л.18-43 от ДП/, изследваните обекти 23
броя метални парчета с релефно изображение на части от банкнота с номинал от
100евро /иззети от ползвания от подс.Н. апартамент/ представляват високопечатни
форми за топъл печат, предназначени за имитация на дифракционни оптически
вариращи елементи (ДОВЕ) в неистински парични знаци. Някои от тях са с различна
степен на износване на печатащите елементи в резултат от употреба и със следи
от залепване върху поансон и последващото им отстраняване.
Обектите-4 броя форми /поансони и матрици/ с различна форма,
изрязани неправилно, червени на цвят, с релефно изображение на част от банкнота
с номинал от 100 евро; 4 броя метални подложки със залепени върху тях гумиран
силиконов материал с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100
евро; 5 броя гумиран силиконов материал, червен на цвят, с релефно изображение
на част от банкнота с номинал от 100 евро; 5 броя картонени парчета, сиво-син
цвят, с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро и 1 брой
кафяво картонче с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро, всички иззети от ползваното от подс.Н. жилище, представляват форми (поансони и матрици) за имитация
на релеф в банкноти с номинал 100 евро. Обектите: 2 броя формат А3 прозрачно фолио с
изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 1 брой прозрачно фолио с
малък размер с изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро и 1 брой
черно фолио размер около А4 с прозрачни изображения на част от банкнота с
номинал от 100 евро, също иззети от ползваното от подс.Н. жилище, представляват
фотоформи (филми) с изображения на елементи от банкнота с номинал 100 евро.
Фотоформите могат да бъдат използвани за
изработка на печатни форми за имитация на релеф в банкноти с номинал 100 евро.
Елементите, изобразяващи числото „100” във
фотоформата на 2 броя формат А3 прозрачно фолио с
изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро, съответстват по
размер и графичен рисунък на числото „100”, отпечатвано с оптически вариращо
мастило в банкнотите с номинал 100 евро, и могат да бъдат използвани за
изработка на печатни форми за сито печат, чрез който да бъде имитиран ефекта на
оптически вариращо мастило в банкноти с номинал 100 евро.
Обектите 10
броя рула със сребристо фолио; 3 броя рула с прозрачно фолио /иззети от
ползваното от подс.Н. жилище/ фолио навито на руло с надпис kurz /иззето от производствената база на „***”
ООД/ представляват фолиа за топъл печат, които имат широко приложение при
изработката на художествен амбалаж, етикети за вина и спиртни напитки и др.
Част от фолиата – обекти са с холографска решетка, останалите – с различна
степен на прозрачност. Практиката от последните години показва, че подобни
фолиа се използват за имитиране на ДОВЕ в неистински банкноти евро. Експертите
допълват, че видът и структурните белези на имитациите на ДОВЕ в неистинските
банкноти с номинал 100 и 200 евро – обекти на експертизата, са сходни с тези в
иззетите фолиа за топъл печат, поради което не може да се изключи възможността
тези или подобни на тях фолиа да са използвани при имитациите на ДОВЕ.
Изследваните 53 броя бели листчета с различна форма с
релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро /иззети от
ползвания от подс.Н. апартамент/ представляват проби за нанасяне на релеф на
банкноти от 100 евро и за имитиране на
ДОВЕ на банкноти от 100 евро и от 200 евро с форми и фолио за топъл печат.
Изследваният 1
брой метален лист с размери приблизително формат А4, също иззет от ползвания от
подс.Н. апартамент, е със следи от лепило от едната страна и с остатъци
от двойнолепящо тиксо от другата страна. Експертите не изключват принципната възможност
да е използван за закрепване на формите за
имитация на релеф.
Според
коментираното заключение на съдебно техническата експертиза, изготвена от НИКК
при МВР гр. София и СДОТО при МВР София, иззетото от автомобила „Инфинити FX35”
един брой фолио с 2бр. холограмни знаци, представляват два неистински
дифракционни оптически вариращи елемента за банкноти с номинал 500 евро,
изработени при спазване на технологичните изисквания за производство на ДОВЕ. Изработени са по точково-матрична
технология. Имат марки за позициониране.
Изображенията в тях
съответстват на изображенията в банкнотите с номинал 500 евро – обекти на
експертизата, по форма, размер, съдържание и наличие на деметализирани
участъци, както и по технология на производство, което дава основание за извод,
че при изработката на неистинските банкноти от 500 евро са използвани ДОВЕ от
този вид.
Видно от експертното заключение, отделената
от машината за топъл печат “Hot Stamping
prеss” /находяща се в производствената база на „***”ООД/ метална сребриста на цвят част, върху която
има релефна метална част във форма на тризъбец, представлява монтирана
високопечатна форма за апликиране на ДОВЕ на банкноти с номинал 500 евро и
датчик, който (при наличие на марки за позициониране) служи за управление на
холографското фолио с ДОВЕ. Във връзка с въпросния обект в съдебно заседание от
21.06.2016г. /том 2, л.536 от СП/ експертите поясниха, че когато в експертизата
си /на л.40, том 3 от ДП/ са посочили, че „при
изработката на неистинските банкноти от 500 евро са използвани ДОВЕ от вида на
обектите по т.3.1, като е използвана машината за топъл печат - обект по точка
4.7”, са имали предвид, че е възможно да е използвана тази машина, ако въпросното
клише е било поставено върху нея. Възможно е било същото да е било пренесено и
използвано, защото то може да се пренесе и на друга машина за топъл печат,
която може да държи този формат заготовки. Експертите допълниха, че всъщност
индивидуалността в конкретния случай е от клишето.
Според коментираната експертиза серийните номера в
банкнотите с номинал 500 евро са отпечатани с иззетия принтер “XEROX PHASER” 7500 със сериен №***.
По-нататък експертите разясняват възможните принципни
етапи от производствения процес по изготвянето на неистинските процесни банкноти,
като посочват, че по изследваните печатарски машини и книговезки нож, приобщени
по делото, не са налице признаци, сочещи, че същите са използвани при
изработката на неистинските евро банкноти. Експертите допълват, че при
отсъствието на печатни форми и мастила, не могат да обосноват извода, че
офсетовата печатарска машина “Heidelberg”
с №*** е използвана за отпечатване на неистинските банкноти евро.
В обобщение на изследванията си експертите посочват,
че тъй като по делото няма иззети нито материали от предпечатна подготовка,
нито печатни форми за изработка на неистински банкноти от евро с номинал 100,
200 и 500, по тази причина не могат да се правят изводи относно видовете
технологични процеси, извършени при изработката на неистинските банкноти евро.
В хода на съдебното производство по искане на защитата
е назначена допълнителна техническа
експертиза, възложена на същите вещи лица, която да отговори на въпроса
дали съществуват общи индивидуални признаци в банкнотите, които са изследвани
по настоящото дело с номинал 100, 200 и 500 евро и онези, които са предмет
на предходна тяхна експертиза по НОХД 2209/10 г. на ПОС. В експертното си
заключение вещите лица са представили и в табличен вид съпоставката си относно
визираните банкноти, поотделно за всеки номинал, като са обобщили, че
банкнотите от 100 и 500 евро от двете дела, както и тези с номинал 200 евро с plate № R 001C1, R 001C1, R001D1 и R 005F3 по НОХД№2209/2010г. и R 001C3 по настоящото дело, не са отпечатвани с едни и същи
печатни форми. С едни и същи печатни форми са отпечатвани единствено банкнотите
с номинал 200 евро с plate № R001C3, които
са веществени доказателства и по двете дела.
В хода на досъдебното производство са изготвени две съдебно технически експертизи на
иззетите по делото компютри, дискети и флаш памет-устройства /том 3,
л.49-52 и 78-81 от ДП/. Файловете, съдържащи
се в тях, са били проверени за наличието на изображения на парични знаци или
части от такива изображения, като такива се открити само на един носител – флаш
памет с надпис „Verbatim 4 Гб” и име „STORE N GO”, иззета при извършения личен
обиск на обв.П. на 13.05.11г. В прозрачния полиетиленов плик, в който се намира
тази флаш-памет има и ръкописен надпис „Иззето от П.П.”. Според експерта,
откритите във въпросната флаш-памет файлове съдържат части от изображения на
парични знаци, като съдържанието е конвертирано в графичен формат и е
отпечатано в приложение, неразделна част от втората експертиза. Съдържанието на
файловете е както следва:
BOXGEN2\eu\Design\Agfa_expo\
relef_Final.cdr, съдържащ негатив на
група от шест идентични изображения, вероятно част от графиката на банкнота от
500 Евро; BOXGEN2\eu\ScreanPrinting\
perla.cdr, съдържащ група от шест идентични изображения на числото 500 в
тъмно-розов цвят, вероятно част от графиката на банкнота от 500 Евро; BOXGEN2\eu\unifirm_Num.cdr, съдържащ
група от дванадесет изображения със сходен формат – буква х, следвана от
комбинация от 11 цифри. Комбинациите от цифри са различни и приличат на сериен
номер на банкнота; BOXGEN2\gotovi\001.cdr
до 121.cdr, всеки от които има по сто страници. На всяка страница има група
от дванадесет изображения със сходен формат – буква х, следвана от комбинация
от 11 цифри. Комбинациите от цифри са различни и приличат на сериен номер на
банкнота. Комбинациите са различни при различните страници. Формата на всяка
страница е идентичен на този във файла по т.3 - BOXGEN2\eu\unifirm_Num.cdr.
По преценка на съда в хода на съдебното производство
по делото е изготвена допълнителна компютърно-техническа експертиза /том 2,
л.555-571 от СП/ на въпросната флаш-памет “Verbatim 4GB”, иззета от
подсъдимия П., на която са открити изображения на парични знаци и части от
такива знаци, със задача да установи кога са създадени /датата на създаване/,
както и датата на последното модифициране на файловете върху вещественото доказателство.
Според експертното заключение датите на създаване и последна модификация на
файловете е, както следва:
BOXGEN2\eu\Design\Agfa_expo\ relef_Final.cdr,
съдържащ негатив на група от шест идентични изображения, вероятно част от
графиката на банкнота от 500 Евро. Файлът е създаден на 18.03.2011г. и е
модифициран последно на 16.04.2011г.;
BOXGEN2\eu\ScreanPrinting\ perla.cdr,
съдържащ група от шест идентични изображения на числото 500 в тъмно-розов цвят,
вероятно част от графиката на банкнота от 500 Евро. Файлът е създаден на
25.01.2011г. и е модифициран последно на 19.12.2010г.;
BOXGEN2\eu\unifirm_Num.cdr, съдържащ група от дванадесет изображения със сходен
формат – буква х, следвана от комбинация от 11 цифри. Комбинациите от цифри са
различни и приличат на сериен номер на банкнота. Файлът е създаден на
08.03.2011г. и е модифициран последно на 08.03.2011г.;
BOXGEN2\gotovi\001.cdr
до 121.cdr, всеки от които има по сто
страници. На всяка страница има група от дванадесет изображения със сходен
формат – буква х, следвана от комбинация от 11 цифри. Комбинациите от цифри са
различни и приличат на сериен номер на банкнота. Комбинациите са различни при
различните страници. Формата на всяка страница е идентичен на този във файла по
т.3 - BOXGEN2\eu\unifirm_Num.cdr. Файлът е създаден на 16.03.2011г. и е
модифициран последно на 09.03.2011г.
Експертът пояснява относно случаите, в които е посочил
по-късна дата на създаване от датата на последната модификация, че датите на
създаване са всъщност датите на записване или копиране на файла върху
съответния информационен носител. Затова файловете, които са копирани върху
даден носител и не са модифицирани след това, имат дата на създаване по-късна
от датата на последната модификация.
В разпита си пред съда, след предявяване на изследваното
веществено доказателство-1 брой флаш-памет с надпис „Verbatim 4 GB”- черна на
цвят, находяща се в найлоново пликче, в
което се намира ръкописно написано бяло хартиено листче, с надпис „Обект № 6 на
П.П. обиск”, експертът поясни, че надписът „STORE N GO”, за който пише в
експертизата си, всъщност не е изписан на корпуса на флашката, а е най-вероятно
името, което операционната система дава, като име на този информационен
носител, „когато се пусне флашката”. Експертът допълни за конкретната флаш
памет, че според вида й, за да се види серийният й номер, който в случая е записан
на платката, трябва да се разруши корпусът.
По делото са изготвени и три технически експертизи за истинност на приобщените по делото
банкноти, описани по-горе /том 4, л.20-21 и л.62-69, том 3, л.202-203 от
ДП/, според заключенията на които представените за изследване банкноти от 100,
200 и 500 евро /предмет на обвиненията на подсъдимия Н./, както и четирите
банкноти от по 500 евро, без номера, открити в автомобила „Инфинити”,
регистриран на „***” ЕООД, са неистински. Относно представените за изследване
банкноти от по 500 евро, за които експертизата е посочила , че са неистински,
се посочва, че представените банкноти са отпечатани с офсетов печат и са от общ
тип - ЕЕА500Р2а, който представлява вариант на познат разпространен тип
неистински банкноти - Е11А500Р2, прокарани в паричното обращение. От същия тип
неистински банкноти са регистрирани и в други държави в Европа, които са
идентични с изследваните банкноти от купюр 500 евро във връзка със следствено
дело № 49/ 2009 г.
на Окръжна прокуратура - Пловдив.
В
хода на съдебното производство по делото бе назначена и изготвена допълнителна съдебно техническа експертиза
/том 2 от СП, л.471-472/, възложена на същото вещо лице, която е посочила кои са разликите
между двата вида неистински банкноти, които са означени със сигнатура EUA500P2a като вариант на EUD500P2. Според допълнителната експертиза, банкнотите са
сходни по графични изображения от дизайна, но при производството им са влагани
различни материали. Отговорила е и на въпроса в кой от националните центровете
за анализ /НЦА/ за първи път и кога са регистрирани неистинските банкноти със
сигнатури EUA500P2, EUA500P2a, EUA100P15a и EUA200P4.
Назначена е от
съда и съдебно-техническа експертиза на
вещественото доказателство принтер „XEROX 7500”, със задачи да се установи
кога принтерът е работил последно, както и колко на брой екземпляри са отпечатани от самото начало, кога е първоначалното
инсталиране на принтера и въвеждането му в експлоатация, какъв е броят
отпечатани страници от въвеждането му в експлоатация до настоящия момент, ако е
налична такава информация в паметта на
принтера- да се посочи /да се разграничи/ брой цветни и брой черно-бели
страници по количества, както и ако в принтера се пази информация за последната
дата на печатане-да се посочи кога е тази дата, а ако принтерът съхранява и
исторически данни /списък с датите на по-стари във времето печатания/- те да
бъдат отразени от експерта, в случай, ако принтерът съхранява информация за
типа на отпечатаните файлове, то същите да бъдат посочени от експерта.
Видно от експертното заключение /том 2, л.620-625 от
СП/, Датата на първоначалното въвеждане в експлоатация на принтера е
12.11.2010г., като общият брой отпечатани страници към момента на изследването
е 3280 бр., четири от които са черно-бели, а останалите-цветни. Принтерът
запазва в специален списък датата, типа на файла и други данни на всяко
отпечатване. Изследването е установило, че във въпросния принтер, списъкът
съдържа само един ред., който представлява описание на отпечатаната страница за
нуждите на конкретната експертиза. Липсата на повече записи в списъка, експертът
обяснява с изтриване на информацията преди началото на настоящата експертиза,
което е станало след изпринтването на страници за предходната експертиза.
Експертът допълва, че принтерът има възможност за съхраняване на данни за
отпечатваните файлове, както и може да запазва самите файлове в специална
памет-твърд диск, но такъв диск не е инсталиран в принтера към момента на изследването.
В хода на съдебното следствие, поради възникнало
съмнение относно способността на свидетеля И.А.И. с оглед на неговото
психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания за тях, му бе назначена съдебнопсихиатрична експертиза. Видно от
заключението на същата /приложено на л.304-308, том 2 от СП/, И.И. към момента
на експертизата е с нарушена психическа годност да възприема фактите и
обстоятелствата, които са от значение за делото и да дава достоверни показния
за тях. Предвид заключението на приетата от съда експертиза, бе заличен И.А.И.
като свидетел по делото, понеже същият попада в кръга лица, визирани в
разпоредбата на чл.118, ал.3 от НПК, за които е изключена възможността да бъдат
свидетели в хода на едно наказателно производство.
Съдът даде вяра на коментираните по-горе експертни заключения, като
изготвени, обективно, безпристрастно, обосновано и мотивирано с необходимите
професионални знания и опит в съответните области.
*
Горната фактическа обстановка се установява от
следните събрани по делото доказателствени материали: частично от обясненията
на подсъдимия Г., дадени в хода на съдебното следствие пред Специализирания
наказателен съд, прочетени в хода на настоящото производство по реда на чл.279,
ал.1 т.4, пр.1 от НПК, частично от обясненията на подсъдимия П., дадени в хода
на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, както и тези, дадени пред
Специализирания наказателен съд, прочетени в хода на настоящото производство по
реда на чл.279, ал.1 т.4, пр.1 от НПК, частично от обясненията на подсъдимия Н.,
дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, както и
тези, дадени пред Специализирания наказателен съд, в прочетената от съда част по
реда на чл.279, ал.1 т.3 от НПК, изцяло от показанията на свидетелите: М.Т.Г., Й.П.Т.,
Г.Г.К., Т.Г.Д., С.Х.К., М.Т.К., К.К.К., А.И.Х., П.З.З., Н.В.В., С.И.Р., Г.М.И.,
М.Д.П., Ж.Х.Ж., Н.Ж.А., М.М.А., М.К.М. и Д.А.А. от първата процесуална фаза, за
които бе постигнато одобрено от съда съгласие на всички страни за приобщаването
им към доказателствената съвкупност по реда на съкратеното съдебно следствие по
чл.371, т.1 от НПК и които съдът кредитира изцяло, както и изцяло от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Х.Д.К., К.А.А., Д.Н.С., Д.П.Д.,
М.Д.А., Г.А.Н., Т.П.К., П.Ц.Й., Г.П.П., Х.И.И., К.К.К., Т.М.М., М.В.З., както и
от показанията на свидетелите служители под прикритие с идентификационни №№ 3 и
4, чиито показания, дадени на досъдебното производство пред съдия бяха
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК. Показанията
на изброените свидетели съдът кредитира в пълнота. Възприетата от съда
фактическа обстановка се установява и отчасти от показанията на свидетелите Г.А.Р.,
Б.А.А. и М.П.Д. в кредитираните от съда части досежно коментираните по-долу
обстоятелства.
Поради съществени противоречия относно определени
обстоятелства между показанията на някои от свидетелите, дадени пред съда и
тези, дадени в хода на досъдебното производство или в хода на съдебното
производство пред Специализирания наказателен съд, бяха четени показания на
свидетели от досъдебното производство или от съдебното следствие пред СНС в
съответните части. Наложи се и прочитане на показания, поради демонстрирана
липса на спомен относно определени обстоятелства. Относно обстоятелствата, за
които се наложи прочитане показанията на свидетели от досъдебното производство
или производството пред СНС, съдът кредитира именно тези им показания, тъй като
във времеви аспект същите са дадени много по-скоро след процесните събития,
както и с оглед обстоятелството, че въпросните показания са кореспондиращи на
останалия доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка съдът възприе и въз
основа заключенията на подробно коментираните по-горе експертни заключения и
допълнителните пояснени, които направиха експертите при разпитите им по реда на
чл.282, ал.2 от НПК; а също и от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие пред настоящия съдебен състав /в т.ч. най-вече
от находящите се в том 5 от ДП протоколи за претърсване и изземване, протоколи
за личен обиск, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на
веществени доказателства, от находящите се в том 6 от ДП справки за регистрация
на МПС, от находящите се в том 1, л.153-162 от СП справки съдимост на
подсъдимите, от надлежно прочетените и приети като писмени доказателства по
настоящото дело писма, изпратени от
НИКК - София и БАН, заедно с приложения
снимков материал към писмото на НИКК – София, както и един брой пощенски плик с
надписи и подписи по него, ведно с писмото, с което е бил изпратен Изх.№
11-0138 от 04.10.2013г. на БНБ, намиращи се по материалите по НОХД № 438/13 г.
на Специализирания наказателен съд, образувано по същото досъдебно производство
- на л.429 и 425 от том 1 от съдебното производство по НОХД № 438/13 г., от надлежно
приетите от настоящия съдебен състав заверени копия от фактура и касов бон,
находящи се в т. 1 на л. 394 от НОХД 438/13г. на СНС, от писма, изпратени от
„Ксерокс България” с изх. № 1763/29.09.16 г. и изх. № 1770/10.10.16 г.,
находящи се в том 2 от СП, л.661 и 615, от писмо от „АДКОМ – ВАСИЛЕВ и С-ИЕ” с
изх. № 581/05.10.16 г., находящо се в том 2 от СП, л.609/; от веществените
доказателства, приобщени по делото, от
ВДС, събрани посредством използването на СРС, в кредитираните от съда части.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите, за които бе
постигнато одобрено от съда съгласие на всички страни за приобщаването им към
доказателствената съвкупност по реда на съкратеното съдебно следствие по
чл.371, т.1 от НПК, като отчете, че показанията на тези свидетели, които към
инкриминирания период са работели съответно в „***”ЕООД или „***” ООД, кореспондират
помежду си, а също и на останалия доказателствен материал по делото.
Така в показанията си
свидетелите М.Т.Г. /том 2, л.4 от ДП/, Й.П.Т.
/том 2, л.6 от ДП /, Н.Ж.А., /том 2, л.21 от ДП/, Г.Г.К. /том 2, л.7 от ДП/,Т.Г.Д.
/том 2, л.8 от ДП/, С.Х.К. /том 2, л.9 от ДП/, М.Т.К., /том 2, л.10 от ДП/, К.К.К.
/том 2, л.11 от ДП/, А.И.Х. /том 2, л.13 от ДП/, П.З.З. /том 2, л.14 от ДП/, които
са били служители на „***”ЕООД, както и свидетелите Н.В.В. /том 2, л.15 от ДП/,
С.И.Р. /том 2, л.16 от ДП/, Г.М.И. /том 2, л.17 от ДП/, М.Д.П. /том 2, л.19 от
ДП/, Ж.Х.Ж. /том 2, л.20 от ДП/, М.М.А. /том 2, л.22 от ДП/, М.К.М. /том 2,
л.23 от ДП/ и Д.А.А. /том 2, л.24 от ДП/-служители на „***” ООД, както и разпитаните от съда
свидетели при условията на устност и непосредственост: Х.Д.К., Д.Н.С., Д.П.Д., М.Д.А., Г.А.Н. и Г.П.П., също
работили към инкриминирания период в „***”ЕООД, чиито показания съдът също
възприе в цялост, описват характера на задълженията си към съответното
дружество работодател, като отричат да са участвали в извършването на незаконна
дейност или да са възприели реализирането на такава деятелност в управляваните
от П. печатни бази. Изложеното от въпросните свидетели съответства и с показанията
на свидетеля К.А.А.-клиент на „***”ЕООД във връзка с отпечатване на етикети за
търговската му дейност, както и с обясненията на подс.П. в кредитираните от
съда части.
Съдът възприе като
безпристрастни, логични и непротиворечиви и показанията на свидетеля П.Ц.Й.-служител
в „Хайлдалберг България”ЕООД относно състоянието на офсетова машина от марката
„Хайлделберг”, находяща се в печатната база на „***” ООД и предприетите от него ремонтни дейности по въпросната машина. По
отношение на онази част от показанията на коментирания свидетел, дадени пред СНС, които съдът прочете на основание чл. 281,
ал.1, т.1 и 2 от НПК, съдът кредитира именно тези показания, като отчете
най-вече близостта им до процесните събития.
В хода на съдебното
следствие бяха разпитани като свидетели и част от поемните лица, присъствали на
процесуално-следствени действия по делото, а именно свидетелите Т.П.К., К.К.К.,
Т.М.М., Х.И.И., чиито показания съдът кредитира в пълнота. Разпитан бе и
свидетелят Б.А.А., на изложеното от който съдът даде вяра само частично.
Така свидетелката К. е била
поемно лице при извършеното претърсване и изземване в обитаваното от подс.Г.
жилище, като поради липса на спомен за процесните събития, бяха прочетени в
пълнота показанията й от ДП на основание чл.281, ал.3, вр. ал.1, т.2 от НПК. Свидетелят
К.К. е бил поемно лице при извършеното претърсване и изземване в жилището на
ул.”***” в гр.Пловдив, ползвано от подс.Н., както и на личния обиск на подс.П..
Свидетелят Х.И., който е бил поемно лице при извършеното претърсване и
изземване в автомобила на подс.Н., също демонстрира липса на ясен спомен за
събитията на които е присъствал, което наложи прочитане показанията му от
досъдебното производство на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля К., дадени в хода на съдебното следствие, както и
показанията на свидетелите К. и И., прочетени по надлежния ред, като логични,
безпристрастни и съответни на останалия доказателствен материал /съответните
протоколи от извършените процесуално-следствени действия и приобщените с тях
веществени доказателства, както и с обясненията на подс.Н. и показанията на
служителите под прикритие/.
По делото бяха разпитани
като свидетели и поемните лица, присъствали при извършените претърсвания и изземвания в гр.*** в печатната база на „***”
ООД и в автомобила „Инфинити”, регистриран на името на „***” ЕООД, а именно
свидетелите Т.М.М. и Б.А.А..
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката М., като безпротиворечиви, логични и безпристрастни,
а показанията на свидетеля А. възприе само частично. В този ред на мисли, съдът
отчете и възприетото в съдебната практика становище, относимо и към показанията
на останалите поемни лица /чиито показания бяха коментирани по-горе/, че не
може да се очаква в разпита си поемните лица да опишат подробно и хронологично
всички действия, при които е протекло съответното процесуално следствено
действие, на което са присъствали, както и всички иззети вещи. От друга страна,
свидетелката М., макар и служител в РУП-***, изложи безпристрастно и
непротиворечиво възприятията си, за които има спомен, предвид, както голямата
площ на претърсвания обект и приобщените при това действие множество разнотипни
веществени доказателства, така и немалката продължителност на действието, а
също и изтеклия период от време, делящ разпита й пред настоящия съдебен състав
и въпросните събития. Нещо повече, възприетото от тази свидетелка кореспондира
не само с разпита на свидетеля Г.Р. във възприетите от съда части, а също и със
самите протоколи за претърсване и изземване, подписани надлежно от
присъствалите лица без възражения и одобрени от съда.
В този ред на мисли не може
да бъде споделено възражението на защитата в лицето на адв.Н. относно
пристрастността на тази свидетелка, понеже същата била служител на РУП-*** и
била ползвана и в други случаи като поемно лице, тъй като това възражение не
намира опора и в начина, по който свидетелката изложи показанията си пред съда.
Що се отнася до свидетеля А.,
съдът кредитира показанията му само частично, а именно досежно обстоятелството,
че е бил поемно лице при извършените претърсвания и изземвания в базата на „***”ООД,
както и на автомобил „Инфинити”, паркиран в гараж в същата база, относно самия
факт на извършените процесуално следствени действия и служителите, които са
участвали при същите, относно приобщените при тези претърсвания вещи. В
останалата им част съдът не кредитира показанията на този свидетел, намирайки
същите за пристрастни, противоречиви и некореспондиращи с останалия
доказателствен материал, кредитиран от съда изцяло /двата протокола за
претърсване и изземване, подписани без възражения от присъствалите лица, ведно
с приобщените при тези действия веществени доказателства и показанията на
свидетелката М., които съдът кредитира в цялост, както и отчасти от протокола
за личен обиск на подс.П., ведно с приобщената при същия флаш памет/. Така не
може да се даде вяра на твърдението му, че при започване на претърсването на
лек автомобил „Инфинити” не е присъствала нито А.Г. в качеството й на
представител на правоимащото дружество /на името на което е регистриран
автомобилът/ „***” ЕООД, нито другото поемно лице-свидетелката М.. Това
обстоятелство, макар да се твърди и от свидетелката М.Д. /служител в „***” ООД,
чиито показания ще бъдат анализирани по-долу/, се отрича с категоричност от
свидетелката М., а и същото не съответства с отразеното в самия протокол,
подписан от поемните лица и А.Г. без възражения. В хода на производството по делото не е
разпитвана А.Г. в качеството й на свидетел, понеже същата е била упълномощена
като защитник по делото на подсъдимия П.. Нещо повече, дори свидетелите А. и Д.
не оспорват, че първоначално А.Г. е предоставила ключа за автомобила, но претърсването
му не е започнало веднага, тъй като същата е изчаквана да дойде от базата на „***”
ЕООД, чийто представител е Г.. При обсъждане показанията на свидетеля А. не
може да се игнорира обстоятелството, че неколкократно, редом с изложението си
по фактите, същият наведе предположения и собствени интерпретации на събитията. Така например в показанията си
пред съда от 30.11.2015г. /на л.338, том 2 от СП/ свидетелят А. посочва, че
фактическото претърсване на автомобила „Инфинити” било извършвано от двама
служители на „НС БОП”, които работели едновременно. Свидетелят разширява обаче
показанията си по фактите, заявявайки:”те работеха едновременно, но единият-за
отвличане на вниманието ли, не знам защо единият от едната страна беше на
автомобила, другият-от другата страна, и аз не знаех къде да гледам”.
По-нататък, когато разказва за изваждането на плика с холограмните знаци и
четирите банкноти /том 2, л.341 от СП/, свидетелят А. заявява, че не може да
каже откъде е изваден пликът и продължава отново със съжденията си,
формулирайки ги по следния начин:”не мога да кажа от къде е пликът, дали е от
вътрешния джоб, или от някъде другаде”, за което изрично е направена забележка
от съда /отразена и в протокола/ да дава показания за фактите, които е
възприел, а не да прави разсъждения.
Всички тези обстоятелства,
в контекста на заявеното от свидетеля А., че в *** всички се познават и допълнението
му относно контактите му със семейството на подсъдимия П.:”те са ми вършили
работа, и аз на тях-занаятчийска”, дават основание на съда да приеме, че този
свидетел не е безпристрастен /което личи най-вече от начина на изложение на
показанията му/. Поради изложеното, както бе отбелязано по-горе и показанията
му се възприеха от съда само частично.
На критичен анализ съдът
подложи и показанията на свидетелката Д.-служител на „***” ООД, която е
присъствала на извършеното претърсване и изземване в производствената база на
това дружество в качеството й на негов
представител по смисъла на чл.162, ал.4, изр.1 от НПК. Уместно е да се отбележи,
че според цитираната разпоредба достатъчно за законността на това процесуално
следствено действие е присъствието на „представител” на юридическото лице, а не
негов представляващ, с оглед на което свидетелката Д. /която е отразила в
протокола-том 5 от ДП, л.7-8, че е „организатор маркетинг и продажби” във
въпросното дружество/ притежава
изискуемото от чл.162, ал.4, изр.1 от НПК качество. Междувпрочем такова
качество има и А.Г. /по отношение на „***”ЕООД/, която е вписана в протокола за
претърсване и изземване в автомобила „Инфинити” /том 5, л.57-58 от ДП/ като
присъствала в качеството на представител на юридическото лице „***”ЕООД, на
името на което дружество е регистриран автомобилът, както бе отбелязано
по-горе. Видно от протокола за претърсване и изземване в производствената база
на „***”ЕООД, което действие хронологично предхожда претърсването на
автомобила, А.Г. е отбелязана като „началник производство в печатница на „***”***
/том 5 от ДП, л.1-2/. В този ред на мисли не може да се приеме, че при
коментираните три претърсвания и изземвания е била нарушена разпоредбата на
чл.162, ал.4, изр.1 от НПК, понеже е било осигурено изискуемото по закон
присъствие на представител на съответното юридическото лице.
По отношение на обсъжданата
свидетелка-М.Д., съдът кредитира показанията й само частично, като не възприе
онази част от тях, в които същата описва обстоятелствата, при които са
извършени претърсванията и изземванията в производствената база на „***” ЕООД и
в автомобила „Инфинити”, отчитайки обстоятелството, че свидетелката в никакъв
случай не е безпристрастна. Освен служител на въпросното дружество, Д. е била и
единствен „представител” по смисъла на чл.162, ал.4, изр.1 от НПК при извършване
на претърсване и изземване, при което са били иззети редица вещи, въз основа на
които прокуратурата гради обвиненията си срещу подсъдимия П.. От друга страна,
същата не е вписала никакви възражения в протокола от извършеното процесуално
следствено действие /чиято доказателствена сила е прогласена изрично и от
разпоредбата на чл.131 от НПК/, който протокол е одобрен по надлежния ред. Поради
изложеното, съдът намира, че показанията й в посочените им части не следва да
се кредитират. Нещо повече, същите се опровергават и от показанията на
свидетелката М., кредитирани от съда изцяло.
В останалата им част
съдът кредитира показанията на
свидетелката Д., доколкото същите съответстват на изложеното от останалите
служители на управляваните от подс.П. дружества, а също и на обясненията на
подс.П. в кредитираните от съда части. Съдът възприе и показанията на
въпросната свидетелка относно многократно коментирания въпрос, както в хода на
съдебното следствие, така и в хода по същество кой е имал достъп до вътрешното
помещение и до ключа за това помещение. Досежно тази част от показанията на
свидетелката не може да се приеме противоречие с показанията на свидетеля Р.,
доколкото същият не е пряк свидетел на конкретните факти, а единствено възпроизвежда
какво му е обяснила въпросната свидетелка в хода на извършеното претърсване.
В хода на съдебното следствие бе разпитан като
свидетел и Г.Р.– служител на Отдел БОП към инкриминирания период. Съдът
кредитира показанията му частично единствено досежно личните му възприятия,
свързани с присъствието му на част от проведените по делото
процесуално-следствени действия. В тази част от показанията му той посочва обстоятелствата,
при които са протичали извършени в хода на досъдебното производство
претърсвания и изземвания, както и относно обстоятелствата обосновали
необходимостта от използване на СРС. В тази им част показанията на свидетеля
кореспондират с приложените по делото протоколи за претърсване и изземване, със
съпътстващата документация, свързана с използваните по делото СРС, както и с
показанията на свидетелката Т.М., както и отчасти с показанията на свидетелите Б.А.
и М. Дяков в кредитираните от съда части.
Съдът не кредитира онази част от показанията на
свидетеля, в която посочи, че иззета по делото хартия е миришела на неистински
пари. Принципно изземването на миризма от дадено
място или предмет се извършава само посредством одорологичния метод и се използва
за идентифицирането на човека, от който е отделена. От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват
всички факти, които свидетелят е възприел. В конкретния случай, обаче свидетелят
не представи на съда научно издържанообяснение на тези свои специфични възприятия,
каквото обяснение не можаха да намерят и вещите лица от тройната
съдебнотехническа експертиза в разпита си от 22.04.2016г.
Съдът не кредитира и онази част от показанията на
свидетеля Р., в която същият възпроизвежда информацията, събрана посредством
използваните по делото СРС, както и чрез използването на оперативни способи,
споделяйки възраженията на защитата в тази насока. В тази връзка съдебната
практика, която съдът споделя напълно, приема, че е недопустимо
възпроизвеждането на разговори, чути посредством използване на СРС чрез разпит
на възприелото ги лице, поради което тези показания не могат да бъдат
кредитирани. Аргумент в тази насока се извлича от принципната забрана
оригинерни доказателства да бъдат замествани или дублирани с деривативни
такива, каквито в конкретния случай са свидетелските показания на Р., с които
се възпроизвеждат факти, възприети, посредством използването на СРС. Съдът
изключи и информацията, получена посредством оперативни способи, като отчете,
че в тази им част показанията на свидетеля Р. са непроверяеми. В този смисъл по
делото Данов срещу България ЕСПЧ е отчел в негативен аспект обстоятелството, че
съдилищата са обосновали своето заключение досежно съществуваща
опасност обвиняемият да се укрие, използвайки
„разузнавателни данни, получени от полицията, за които нито съдът, нито
прокуратурата, нито една от страните по производството, са били информирана за
източника на тази информация”. С оглед на това ЕСПЧ е приел, че на
жалбоподателя му е била отказана възможността ефективно да оспори достоверността
на тези данни. Нещо повече, съдът е изправен пред невъзможността
да провери тяхната истинност. В контекста на изложеното съдът не кредитира и
показанията на свидетеля Р. относно информацията, получена от него посредством оперативни
източници.
Съдът кредитира в пълнота
показанията на свидетеля М.В.З. също служител на Отдел „БОП”, който за разлика
от свидетеля Р. излага само собствените си възприятия за действията, на които е
присъствал, макар и да не внася особена яснота относно предмета на доказване.
В пълнота се кредитират и
свидетелските показания на служителите под прикритие с идентификационни номера
3 и 4, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, прочетени в хода
на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК. Показанията на
тези свидетели, освен взаимнодопълващи се, кореспондират и с протоколите за
претърсване и изземване в автомобила и ползвания от подс.Н. ***, с протоколите
за предаване на инкриминираните суми от служителите под прикритие, както и с
приобщените при тези действия веществени доказателства, потвърждават се и от
самия подсъдим Н., както и отчасти от подс.Г..
При преценка обясненията на
подсъдимите лица съдът отчете двойнствената им правна природа-от една страна
същите са средство за защита, а от друга-доказателствено средство и като такова
следва да се ценят в контекста на цялата, събрана по делото доказателствена
съвкупност.
В този смисъл съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия Г., дадени в хода на
съдебното следствие пред Специализирания наказателен съд, прочетени в хода на
настоящото производство по реда на чл.279, ал.1 т.4, пр.1 от НПК, като не
възприе онази част от тях, в която подсъдимият посочва, че когато седнал на
масата по време на срещата на подсъдимия Н. със служителите под прикритие,
разговорът им бил приключил. В тази им част, обясненията на този подсъдим
противоречат с изложеното в показанията на служителите под прикритие, според
които Г. е присъствал на част от разговора, но не е участвал в него, защото
разговарял по общи теми със служител под прикритие с идентификационен №4. Съдът
кредитира останалата част от обясненията на подсъдимия Г., който отрича,
каквато и да било причастност към вменената му във вина престъпна дейност,
заявявайки, че единствено е закарал Н. до срещата на 19.04.2011г., защото
вторият го помолил за това, без дори да му обяснява какъв е характерът и естеството
на същата. В тази им част обясненията на подсъдимия Г. се потвърждават от
изложеното от подсъдимите П. и Н., съответстват на показанията и на служителите
под прикритие. Последните двама не сочат каквато и да било активност на
подсъдимия Г. по време на въпросната среща, не твърдят същият да е присъствал и
по време на другите им виждания с Н.. Нещо повече, освен самия факт на
присъствието на подсъдимия Г. на въпросната среща, което не се оспорва и от
него самия, по делото не са налице каквито и да било доказателства същият да
участвал в престъпно сдружение по смисъла на чл.246, ал.1 от НК с другите двама
подсъдими. Само по себе си обаче присъствието му на част от тази среща, при
която дори агентите под прикритие твърдят липсата на каквото и да било участие
в уговорките и проведен неанагажиращ разговор на общи теми с единия от агентите
под прикритие, не е достатъчно, за да обоснове участието му, в подобно
престъпно сдружение, поради което и съдът постанови оправдателна присъда спрямо
този подсъдим. Нелогично е, както бе изложено и от страна на защитата,
подсъдимият Г., на когото иначе са вменени „посреднически и охранителни”
функции в сдружението, да е присъствал само на този първоначален разговор /и то
на част от него/, а да отсъства при останалите срещи, при които са носени, а и
предавани немалко количество неистински банкноти.
Съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимия П.,
дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, както и тези,
дадени пред Специализирания наказателен съд, прочетени в хода на настоящото
производство по реда на чл.279, ал.1 т.4, пр.1 от НПК. Не могат да бъдат приети
за достоверни онази част от обясненията на подсъдимия П., дадени в хода на
съдебното следствие пред настоящия съдебен състав на 18.05.2016г. /том 2,
л.489, стр.2/ във връзка с предявяването на вещественото доказателство-принтер
„Ксерокс 7500” /иззето при претърсването на „***” ООД/, в които подсъдимият П.
отрича това да е принтерът, който е закупил на 05.05.2011г. В тази му част
обясненията на П. не кореспондират с протокола за претърсване и изземване в
базата на „***”ООД, в който е описан именно въпросният принтер, но е отразен
щампованият на външната част от корпуса му номер. Дори да се приеме, че
принтерът е закупен от П. именно на 05.05.2011г., представената от него фактура
/находяща се в материалите от делото пред СНС-том 1, л. 394, приобщена към
материалите по настоящото дело с надлежно определение от 18.05.2016г.-том 2,
л.489, стр.2 / не потвърждава обясненията му, че принтерът е подменен в хода на
разследването, доколкото във фактурата принтерът е описан само с родовите си
характеристики, като липсва отразяване на какъвто и да било идентификационен
номер. От друга страна посочената фактура, която ще бъде коментирана по-долу,
има значение досежно доказването на факта кога подсъдимият П. е придобил
въпросния принтер.
Съдът не кредитира и онази част от обясненията на
подсъдимия П., дадени пред Специализирания наказателен съд, прочетени по реда
на чл.279, ал.1 т.4, пр.1 от НПК в хода на настоящото производство, в която
част подсъдимият П. отрича да е оставял откритите в автомобила „Инфинити” вещи
/има се предвид двата броя холограмни знаци, представляващи два неистински
дифракционни оптически вариращи елемента за банкноти с номинал 500 евро и
четирите подправени банкноти от по 500евро/, аргументирайки се, че не се
занимава с такива неща, а даже, ако се занимава с такава престъпна дейност, не
би оставил „такова нещо в колата” /том 2 от делото пред СНС, л.475, стр.2/. При
преценката обясненията на подсъдимия П. в посочената част, съдът отчете,
коментираната по-горе доказателствена стойност на надлежно изготвения протокол
за претърсване и изземване във въпросния автомобил, а също и обстоятелството,
че при извършения му личен обиск на същата дата у него е открита флаш памет,
която е съдържала файлове с изображения именно на неистински банкноти от 500
евро.
В останалата им част съдът кредитира обясненията на
подсъдимия П., дадени при условията на устност и непосредственост и тези
приобщени по реда на чл.279, ал.1 т.4, пр.1 от НПК, като отчете съответствието
им с обясненията на другите подсъдими в кредитираните от съда части, както и с
показанията на служителите в управляваните от него дружества, разпитани по
делото като свидетели, чиито показания бяха коментирани по-горе. От друга
страна, по делото не бяха събрани достатъчно доказателства, които да
разколебават в достатъчна степен обясненията на подсъдимия П. в кредитираните
от съда части.
По отношение на обясненията на подсъдимия Н., съдът
възприе обясненията му, дадени пред настоящия съдебен състав, в преобладаващата
им част, като относно обстоятелството, за което бе констатирано противоречие с
обясненията му пред СНС, съдът кредитира именно обясненията му, прочетени по
реда на чл.279, ал.1 ,т.3 от НПК, като отчете близостта им до процесните
събития, а и изявлението на подсъдимия Н., че поддържа именно прочетените
обяснения. По отношение на останалата част от дадените в хода на съдебното
следствие обяснения, съдът не кредитира единствено онази част от тях, в която
посочва, че се е срещал само два пъти със служителите под прикритие, като за
броя на срещите възприе именно показанията на служителите под прикритие. Самият
Н. в обясненията си, коментирайки вече по-подробно контактите си със
служителите под прикритие, описва повече от две срещи. Така същият твърди, че
на два пъти е давал банкноти на служителите под прикритие, че при първата среща
го е докарал Г. /а на въпросната среща банкноти не са предавани/, както и че
при последната среща само е показал банкнотите и е бил задържан. С други думи,
той описва две срещи, при които са дадени банкноти и две, при които такова
предаване не е било реализирано.
Съдът не възприе
„обясненията” на подс.Н., находящи се в материалите от използваните по делото
СРС, дадени при проведената оперативна беседа на 14.05.2011г. за времето от
13.41ч. до 14,17 ч. При тази беседа Р.Н. /непосредствено преди повдигането на
обвинение на същата дата в 14,25 ч./ заявява, че е споделил с П., че
търси
подправени банкноти от по 500 евро и той го свързал с някакъв „С.”, който му
набавил банкнотите, като П. се явявал гарант на Н., че ще заплати цената по
сделката. Отделно от това Н. изразява предположение, че отпечатването на тези
банкноти се организира именно П., като това е някъде извън гр.***. При
проведения на същата дата разпит на обвиняемия Н., непосредствено след
повдигане на обвинението му, същият заявява единствено, че подправените
банкноти от по 500 евро ги е получил от лице на име „С.”, като отказва да даде
други обяснения.
Възниква въпросът, доколко материалите от въпросната беседа,
в рамките на вече образувано досъдебно производство могат да се използват като
годно доказателствено средство. Според съдебната практика, която съдът споделя,
единствения легален ред за депозиране на обяснения е посочен в чл.138 НПК и
всякога когато лица, свързани с разследването при вече образувано досъдебно
производство го заобикалят, това представлява съществено нарушение на
процесуални правила. Недопустимо е заместването на обяснения, дадени по реда на
НПК, при спазване на правилата за депозирането им и задължението да бъде осигурено
участие на защитник, с процедура, която не отговаря на този стандарт. Нещо
повече, в конкретния случай е налице фактическо задържане на Н. и по естеството
си подслушаната и документирана посредством СРС беседа на същия с полицейски
служители не е нищо друго, освен разпит на задържано лице, без да са му
разяснени правата, особено на правото да ползва адвокат и да не дава обяснения,
с които да се самоинкриминира. Тези доводи са относими, независимо, че това подслушване
се прилага преди привличане на лицето в качеството на обвиняем. В тази връзка в
Решение № 626/2011 г., ІІІ н.о., ВКС, е посочено изрично, че „в случаите на
приобщаване на информация, предоставена от обвиняемото лице за обстоятелствата,
включени в предмета на доказване чрез способ, различен от разпита на обвиняем,
е налице заобикаляне на строго лимитираните в процесуалния кодекс правила за
събиране и проверка на доказателствата.”. В същата насока в Решение № 528/2010
г., ІІІ н.о., ВКС, е указано, че „специфика на специалните разузнавателни
средства, за разлика от традиционните способи за разследване по НПК, се
характеризира с това, че се осъществяват без знанието на засегнатите лица, че
по принцип в основата им стои естественото, обичайно поведение, което има всеки
човек в личния си, неконтролиран живот, поради което представляват значително
посегателство върху личната сфера. Изброените обстоятелства налагат извода, че
използването на специални разузнавателни средства изисква от законодателя
въвеждането на задължителни засилени гаранции срещу превръщането им в средство
за произвол и злоупотреби”.
Ето защо съдът намира,
че е недопустимо материалите от тази оперативна беседа да бъдат кредитирани. В
останалата им част съдът кредитира материалите, събрани посредством използване
на СРС, като прие, че материалните носители на информация и съответните
протоколи за изготвянето им съставляват годни доказателствени средства, предвид
спазването на формалния ред за прилагане на СРС. Съдът прие и че същите са достоверни, доколкото не бяха
направени от страните възражения в хода на съдебното следствие, а и съдът не
констатира съмнения в тази насока.
***
Предвид гореизложеното, могат да се обобщят
безспорните и спорните моменти от фактическата обстановка по следния начин :
Не е спорно по делото, че подсъдимият Р.Н. на 28.04.2011г.
в гр. Пловдив и на 02.05.2011г. в гр.София е прокарал в обращение подправени
парични знаци, продавайки двукратно на служителите под прикритие с
идентификационни номера 3 и 4 на първата дата 100 броя банкноти с номинал от по
100 евро с различни серийни номера, отразени по-горе, а на втората дата-2 броя
банкноти с номинал от по 500 евро, също с различни серийни номера. Не е спорен
и фактът на знанието му, че тези банкноти са подправени. Тези обстоятелства се
установяват, както от показанията на служителите под прикритие, дадени в хода
на досъдебното производство пред съдия, прочетени в съдебното заседание от
01.12.2015г. по реда на чл.281, ал.1, т.5, както и от протоколи относно
придобити вещи от доверителна сделка, ведно с приобщените с тях веществени
доказателства, а също и от обясненията на самия подсъдим Н..
С оглед изложеното, съдът намери за доказано по
безспорен и категоричен начин обвинението на подсъдимия Н. за престъплението по
чл.244, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което се произнесе с
осъдителен диспозитив по отношение на това обвинение. По отношение на това
престъпление съдът оправда подсъдимия Н. по обвинението да е реализирал и
предложение 2 на чл.244, ал.1 от НК, инкриминиращо „придобиването” на
подправени парични знаци, понеже на същия не е повдигнато такова обвинение с
внесения от Окръжната прокуратура обвинителен акт.
Налице са безспорни и категорични доказателства и
относно обвиненията на този подсъдим за вменените му във вина престъпления по чл.244,
ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.246, ал.3 от НК, изводими най-вече от протоколите за
претърсване и изземване в автомобила и ползваното от подсъдимия Н. жилище, находящо
се на ул.”***” в гр.Пловдив, ведно с приобщените при тези процесуално
следствени действия веществени доказателства, от протоколите за разпит на
служителите под прикритие, както и обясненията на подсъдимия Н.. Установи се,
че на 13.05.2011г. подсъдимият Н. е държал /упражнявал е фактическа власт/ в
гр. Пловдив в автомобила си и в ползваното от него жилище, находящо се на ул.”***”
подправени парични знаци /законът борави
с термина „подправени”, имайки предвид родовото понятие, включващо неистински и
преправени истински парични знаци/, както следва:
-404 /четиристотин и четири/
броя банкноти с номинал от 500 евро с
различни серийни номера;
- 423 /четиристотин двадесет
и три/ броя банкноти с номинал от 200 евро с различни серийни номера;
- 2 328 /две хиляди триста
двадесет и осем/ броя банкноти с номинал от 100 евро с различни серийни номера,
като две от банкнотите са без отпечатани серийни номера.
Фактът на знанието му
относно неистинността на тези парични знаци се установява, както от обясненията
на Н. и показанията на служителите под прикритие, изводим е и от всички
обективни обстоятелствата по тяхното придобиване.
Ирелевантно е в случая
обстоятелството дали подсъдимият Н. е живеел във въпросното жилище или само го
е ползвал за съхранение на въпросните инкриминирани вещи. Важен е фактът на
съзнателно упражнявана от него фактическа власт върху въпросните вещи.
В съдебната практика липсва твърдо установена величина
относно това какъв брой банкноти отговаря на изискването за „големи
количества”, поради което преценката се извежда въз основа конкретиката на
съответния казус. Видно от внушителния брой банкноти, държани от подсъдимия Н.,
същите безспорно отговарят на изискуемото от закона „голямо количество”.
Що се отнася до обвинението на подсъдимия Н. по чл.246, ал.3 от НК, то същото се доказва от собствените
му обяснения, от протокола за претърсване и изземване в ползваното от
подсъдимия Н. жилище, находящо се на ул.”***” в гр.Пловдив, от приобщените с
това действие предмети, материали,
оръдия и елементи за защита на паричните знаци, изброени по-горе, предназначени
за подправка на парични знаци. От коментираните доказателства се установява, че
на 13.05.2011г. подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху въпросните
вещи, с което е реализирал една от формите на изпълнителното деяние, изискуемо
от коментираната разпоредба, е именно „пазил”. Не се установи същият да е
реализирал другата, вменена му във вина форма на изпълнителното деяние, а
именно „укривал” /за което ще бъде изложена подробна аргументация в правния
анализ на престъплението/, поради което и бе произнесен оправдателен
диспозитив, за това подсъдимият Н. и да е „укривал” въпросните вещи.
Знанието на подсъдимия Н. относно
въпросните вещи, а именно, че същите са предназначени за подправка на парични
знаци-неистински банкноти от 100 евро, се установява, както от собствените му
обяснения, така и от външните характеристики на въпросните вещи, съдържащи
изображения на части от банкнота с номинал 100 евро, изводимо е и от
обстоятелството, че същите са съхранявани в кашон заедно с подправени парични
знаци-банкноти с номинал от 100 евро.
Преценката, че въпросните вещи са
предназначени именно за подправката на парични знаци-неистински банкноти от 100
евро е изводима именно от коментираното по-горе заключение на тройната съдебно
техническа експертиза.
Същата е категорична, че единственото предназначение
на 23 броя метални парчета с релефно
изображение на части от банкнота с номинал от 100 евро; 4 броя форми /поансони
и матрици/ с различна форма, изрязани неправилно, червени на цвят, с релефно
изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 4 броя метални подложки
със залепени върху тях гумиран силиконов материал с релефно изображение на част
от банкнота с номинал от 100 евро; 5 броя гумиран силиконов материал, червен на
цвят, с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 5 броя
картонени парчета, сиво-син цвят, с релефно изображение на част от банкнота с
номинал от 100 евро; 1 брой кафяво картонче с релефно изображение на част от
банкнота с номинал от 100 евро; 2 броя формат А3 прозрачно фолио с изображение
на част от банкнота с номинал от 100 евро; 1 брой прозрачно фолио с малък
размер с изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 1 брой черно
фолио размер около А4 с прозрачни изображения на част от банкнота с номинал от
100 евро и 53 броя бели листчета с различна форма с релефно изображение на част
от банкнота с номинал от 100 евро; е именно за подправката на парични
знаци-неистински банкноти от 100 евро.
Що се отнася до една малка
част от инкриминираните с това обвинение вещи, а именно 10 броя рула със
сребристо фолио; 3 броя рула с прозрачно фолио; 1 брой метален лист с размери
приблизително формат А4, експертите посочват, че същите са с възможна двойна
употреба-т.е. имат и легално предназначение, освен за подправка на парични
знаци. Съдът призна, обаче подсъдимият Н. за виновен и по отношение на
коментираните вещи, като прие, че в конкретния случай същите са били
предназначение именно за подправка на парични знаци, което обстоятелство е
съзнавано от подсъдимия Н.. В този смисъл съдът отчете, че подсъдимият Н. не е
развивал легална печатарска дейност, нито е планирал да развива такава, пазейки
въпросните вещи за легални цели. Това становище е изводимо и от начина, по
който същите са били разположени-в кашон, ведно с подправени парични знаци и
редица други вещи, чието единствено предназначение е било за подправка на парични
знаци.
Съдът прие, че по делото
липсват доказателства относно наличието на знание у подсъдимия Н., че
въпросните вещи, предмет на престъплението по чл.246, ал.3 от НК, са послужили
за подправка на парични знаци, поради което го оправда по обвинението в тази му
част.
Спорно е
по делото дали подсъдимият Н., заедно с другите двама подсъдими-П. и Г. са сдружили
през периода месец март 2011
г. – 13.05.2011 г. в гр. Пловдив и в гр. ***, обл.
Пловдив, с цел извършване на престъпления по чл. 243 от НК и за
разпространяване на подправени парични знаци. Съдът прие, че по делото липсват
достатъчно доказателства, от които да се установява с необходимата степен на
категоричност сдружаването на тримата подсъдими, или поне двама от тях, което
да е насочено към организирано извършване на престъпна дейност, поради което и
бе произнесен оправдателен диспозитив по обвиненията на тримата подсъдими за престъплението
чл. 246 ал. 1 пр. 2 алт. 1 и 2 от НК. Данни относно наличието на такова сдружение
се сочат единствено в некредитираната от съда част от показанията на свидетеля Р.,
сочещ оперативни източници на въпросната информация.
В теорията, престъпното сдружение е определено като
установено в закона трайно и структурирано сдружение на две или повече лица,
създадено с цел извършването на едно или повече умишлени престъпления от
определен вид. По делото не се установява между поне двама от подсъдимите да е
съществувало такова трайно структурирано сдружение, което да изпълва
изискванията на чл. 246 ал. 1 пр. 2 алт.
1 и 2 от НК. В този смисъл, както бе отбелязано по-горе при анализа обясненията
на подсъдимия Г., за същия не се събраха доказателства за участие в съвместна престъпна
дейност с подсъдимите П. и Н.. По делото се установи единствено, че подсъдимият
Г. е придружавал подсъдимия Н. на срещата на 19.04.2011г., на която са
уговорени условията по сделката с подправените банкноти, но не се доказва подсъдимият
Г. да е знаел каква е целта на срещата и да е участвал в тези преговори.
Напротив, събраните по делото доказателства, коментирани по-горе, навеждат
именно към извод в противоположна насока, поради което и бе произнесен
оправдателен диспозитив по обвинението на този подсъдим.
По делото липсват доказателства и относно наличието на
престъпно сдружение по смисъла на чл. 246 ал. 1 пр. 2 алт. 1 и 2 от НК между
другите двама подсъдими-П. и Н.. Коментираното престъпление е формално и същото
се явява довършено с факта на постигане на съгласие за задружна престъпна
дейност между участниците в сдружението. Наистина за доказаността на това престъпление
не е необходимо да се докаже да е реално осъществена намислената престъпна
дейност, но е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин именно
фактът на съгласуване на волите между участниците в сдружението, които е
достатъчно да са поне двама човека, както и че това съгласуване е било насочено
именно към планирана в бъдеще конкретна престъпна деятелност. В конкретния
случай, по делото липсват каквито и да било доказателства относно време, място
и обстоятелства, при които да е било осъществено такова съгласуване на волите
на поне две от подсъдимите лица, а също и относно съдържанието на такова
съгласие-същото да се отнася до реализиране в бъдеще именно на конкретна
съставомерна престъпна деятелност-престъпления по чл. 243 от НК и за разпространяване
на подправени парични знаци.
Поради изложените съображения, бяха оправдани и
подсъдимите Н. и П. по обвиненията им за престъплението по чл. 246 ал. 1 пр. 2
алт. 1 и 2 от НК.
Съдът намери за недоказано и обвинението на подсъдимия
П. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 243, ал. 1 пр. 1 от НК,
за това в периода месец март 2011 г. - 13.05.2011 г. в гр. ***, обл. Пловдив,
да е изготвил неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина: 100 /сто/
броя банкноти с номинал от по 100 евро с различни серийни номера, 2 /два/ броя
банкноти с номинал от по 500 евро с различни серийни номера; 404 /четиристотин и четири/ броя банкноти с
номинал от 500 евро с различни серийни номера; 423 /четиристотин и двадесет и
три/ броя банкноти с номинал от 200 евро с различни серийни номера; 2 328 /две
хиляди триста двадесет и осем/ броя банкноти с номинал от 100 евро с различни
серийни номера, като две от банкнотите са без отпечатани серийни номера; 4
/четири/ броя банкноти без серийни номера и без холограмен знак с номинал 500
евро, поради което го оправда и по това обвинение.
По отношение коментираното обвинение на подсъдимия П.
са налице само косвени доказателства, които обаче не формират необходимата
според съдебната практика верига от доказателства, чийто интензитет да е
достатъчен за постановяване на осъдителен съдебен акт. Изложеното налага да
бъдат подложени на критичен анализ въпросните косвени доказателства, имащи
отношение към коментираното обвинение.
В този ред на мисли, видно от протокол за личен обиск
на подсъдимия П. /том 5, л.40-42 от ДП/, на 13.05.2011г. у същия е намерена
флаш памет с надпис „Verbatim 4 Гб”, в
чиято памет се съдържат файлове с изображения на графика на банкнота от 500
Евро. Безспорно доказан според съда е обаче само фактът, че въпросната
преносима памет е била във фактическата власт на подсъдимия П. на 13.05.2011г.,
и то именно към момента на извършеното му претърсване и изземване в гр.Пловдив.
От заключенията на коментираните по-горе експертизи, се установява и че
въпросната флаш памет, съдържаща коментираната информация, може да бъде
използвана за изготвянето на неистински банкноти от по 500 евро. Липсват обаче
доказателства кога, от къде и по какъв начин въпросната флаш памет е придобита
от този подсъдим, респективно дали ако същата в действителност е използвана за
съставянето на процесните банкноти от по 500 евро, именно подсъдимият П. я е
използвал, или я е придобил впоследствие от друго лице.
На следващо място, по делото е открит и иззет от
базата на „***” ООД принтер “XEROX PHASER”
7500, с който според заключението на тройната техническа експертиза са
отпечатани серийните номера в процесните банкноти с номинал 500 евро. По делото
е приложена фактура за закупуването на такъв принтер от подсъдимия П., датирана
от 05.05.2011г., приобщена и по настоящото производство с надлежно определение,
като относно придобиването на такъв принтер именно на посочената дата са налице
и гласни доказателства, изводими от показанията на свидетелката М.Д. и
обясненията на подсъдимия П.. Наистина последният отрича приложеният по делото
принтер да е неговият, но съдът не кредитира обясненията му в тази им част, за
което бяха изложени съображения по-горе. Доколкото по делото не се събраха
доказателства, установяващи друга дата на придобиване на въпросния принтер, то
съдът кредитира въпросната фактура досежно датата на придобиване на коментирания принтер.
От друга страна по делото бяха положени максимални
усилия от съда да проследи движението на лазерния принтер от момента на първоначалното му
въвеждане в експлоатация, които обаче останаха безрезултатни. Нещо повече, от
писмата от „Ксерокс България”и фирмата дистрибутор /том 2 от СП, л.601, 609 и
616/ се установи, че принтерът е закупен на 04.11.2010г. от ЕТ „***”-гр.Пазарджик,
но е заплатена само малка част от стойността му, като опитите от страна на
фирмата дистрибутор да се открие местонахождението на принтера или неговия
преобретател с оглед заплащане или връщане на машината, са се оказали
безуспешни. Видно от цитираните писма, принтерът не е инсталиран, нито
обслужван сервизно от оторизираните лица.
По делото бе назначена и съдебно-техническа експертиза
на вещественото доказателство
принтер „XEROX 7500”, която също
не внесе яснота в предмета на доказване, предвид обстоятелството, че според
коментираното по-горе експертно заключение, информацията относно датата, типа
на файловете и други данни на всяко отпечатване, е изтрита след изпринтването
на тестови страници за нуждите на тройната техническа експертиза, извършена в
НИКК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото се
установява с категоричност единствено фактът, че с въпросния принтер са
отпечатвани серийните номера на процесните 500 еврови банкноти /предвид
наличието на съпътстващо растерно изображение, характерно за всеки конкретен
принтер/. Липсват обаче достатъчно доказателства, които да свържат именно
подсъдимия П. с отпечатването на въпросните серийни номера /не се установява
същият да е придобил принтера преди въпросното отпечатване/. Още повече, че
откритите в автомобила-джип „Инфинити”, регистриран на името на „***”ЕООД,
четири броя банкноти от по 500 евро са без отпечатани серийни номера /а и без
холограмен знак/
Що се отнася до фолиото, навито на руло с надпис kurz /иззето от производствената база на „***”
ООД /, то видно от заключението на тройната техническа експертиза, същото
представлява фолио за топъл печат, което има широко приложение при изработката
на художествен амбалаж, етикети за вина и спиртни напитки и др., макар и да е приложимо и за имитиране на ДОВЕ в неистински
банкноти евро. В този ред на мисли,
предвид възможната двойна употреба на въпросното фолио, което не изключва
възможността същото да бъде използвано и за легална печатарска дейност и
предвид обстоятелството, че е открито в
печатна база, в която именно се извършва такава дейност, недоказано
остава твърдението на държавното обвинение, че именно това фолио е използвано
за изготвяне на подправени парични знаци от страна на подсъдимия П.. Същото се
отнася и до офсетовите машини, открити в производствената база на „***”ООД,
които машини освен, че имат напълно легална употреба, са открити и в база, в
която се развива легална печатарска дейност. Дали същите са използвани реално и
в процеса на изготвяне на подправените парични знаци, остава само в сферата на
предположенията, понеже доказателства в тази насока не бяха събрани.
По делото от автомобила „Инфинити FX35”, регистриран
на името на управляваното от П. дружество „***”ЕООД е иззетото един брой фолио
с 2бр. холограмни знаци, които
според заключението на тройната експертиза представляват два неистински
дифракционни оптически вариращи елемента за банкноти с номинал 500 евро,
изработени при спазване на технологичните изисквания за производство на ДОВЕ,
което фолио обаче е било унищожени по време на експертизата. Пак според
цитираното заключение при изработката на неистинските банкноти от 500 евро са
използвани ДОВЕ от този вид. Унищожаването на въпросното фолио прави невъзможна
последваща експертиза, която да установи по какъв конкретно начин е възможно да
стане самото апликиране на ДОВЕ, и по точно дали е възможно въпросното ДОВЕ да
бъде апликирано с отделената от машината за топъл печат “Hot Stamping prеss” /открита в
производствената база на „***”ООД/ метална сребриста на цвят част, върху която
има релефна метална част във форма на тризъбец, представлява монтирана
високопечатна форма за апликиране на ДОВЕ на банкноти с номинал 500 евро. Нещо
повече, едно такова експертно изследване би могло да установи само вероятността
да бъде извършено такова апликиране с ДОВЕ от вида на иззетото, но същото не
доказва, че именно такова апликиране е било извършено от подсъдимия П..
Що се отнася до въпросната метална сребриста на цвят част, върху
която има релефна метална част във форма на тризъбец, представляваща монтирана
високопечатна форма за апликиране на ДОВЕ на банкноти с номинал 500 евро и
датчик, който (при наличие на марки за позициониране) служи за управление на
холографското фолио с ДОВЕ, същата е била демонтирана за нуждите на тройната
експертиза от машината за топъл
печат “Hot Stamping prеss” /находяща се
в производствената база на „***”ООД/ . Във връзка с въпросния обект в съдебно
заседание от 21.06.2016г. /том 2, л.536 от СП/ експертите поясниха, че когато в
експертизата си /на л.40, том от ДП/ са посочили, че „при изработката на неистинските банкноти от 500 евро
са използвани ДОВЕ от вида на обектите по т.3.1, като е използвана машината за
топъл печат - обект по точка 4.7”, са имали предвид, че е възможно да е използвана тази
машина, ако въпросното клише е било поставено върху нея. Възможно е било същото
да е било пренесено и използвано, защото то може да се пренесе и на друга
машина за топъл печат, която може да държи този формат заготовки. Експертите
допълниха, че всъщност индивидуалността в конкретния случай е от клишето.
Липсата
на доказателства кога именно е поставено въпросното клише на машината, както и предвид
невъзможността да бъде проведено експертно изследване дали посредством същото е
възможно да се апликира ДОВЕ от вида на унищоженото, води до недоказаност на
приетото от държавното обвинение, че въпросното клише е използвано именно от
подс.П. за апликиране на ДОВЕ след монтирането му на машината “Hot Stamping prеss” в печатната база
на „***”ООД.
Не може
да бъде споделено възражението на държавното обвинение, според което не следва
да се кредитират допълнителните пояснения на експертите, дадени във връзка с
клишето. Съгласно съдебната практика, няма пречка в съдебно заседание
експертите да направят допълнителни уточнения по експертизата си в рамките на
поставените им задачи, но трябва преди това съдът да е прочел заключението им,
какъвто е конкретният случай. Нещо повече, тези уточнения на експертите не
влизат в противоречия с експертния им извод, а го доуточняват.
Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че видно от заключението на тройната
техническа експертиза, по изследваните печатарски машини и книговезки нож,
приобщени по делото от печатната база „***”ООД, не са налице признаци, сочещи,
че същите са използвани при изработката на неистинските евро банкноти, съдът
намира, че липсват доказателства, че инкриминираните банкноти от 500, 100 и 200
евро са изготвени именно от подсъдимия П.. Още повече, че досежно банкнотите от
100 и 200 евро по делото липсват дори индиции, които да го свържат със същите. Пак
според вещите лица, изготвили тройната техническа експертиза в хода на
досъдебното производство, при отсъствието на печатни форми и мастила, не могат
да обосноват извода, че офсетовата печатарска машина “Heidelberg” с №*** е използвана за
отпечатване на неистинските банкноти евро. Нещо повече, от печатните бази или
други имоти, ползвани от подс.П., не са иззети нито материали от предпечатна
подготовка, нито печатни форми за изработка на неистински банкноти от евро с
номинал 100, 200 и 500, поради което и експертите са посочили, че не могат да
се правят изводи относно видовете технологични процеси, извършени при
изработката на неистинските банкноти евро.
На следващо място, нито служителите на подс.П.,
разпитани като свидетели по делото, нито други лица са възприели такъв
производствен процес, който се описва от държавното обвинение да е извършван от
страна на П. в производствената база на „***”ООД. Не са открити и други
подправени банкноти, освен иззетите от автомобила „Инфинити” 4 броя банкноти с
номинал от по 500 евро, които дори са без серийни номера и холографски знак. „Обяснението”
на държавното обвинение, че дейността на подс.П. е извършвана при условията на
„конспиративност” не е достатъчно за да обоснове отговорността му за
престъплението по чл. 243, ал. 1 пр. 1 от НК, а и подсъдимият Н. в обясненията
си отрича да е получавал подправени банкноти от подсъдимия П., сочейки като
снабдители други лица. По отношение на оперативната беседа, проведена с Р.Н.,
съдът изложи вече по-горе съображения, поради които не кредитира същата като
годен източник на доказателства. Единствено в тази беседа, Н. заявява, че е
споделил с П., че търси подправени банкноти от по 500 евро и той го свързал с
някакъв „С.”, който му набавил банкнотите, като П. се явявал гарант на Н., че
ще заплати цената по сделката. Дори да бъдат ползвани въпросните материали от
оперативната беседа като годно доказателствено средство /каквото съдът не
приема, че са/, същите биха били относими единствено към обосноваване на
евентуална помагаческа дейност на подсъдимия П. в реализиране на вече намислено
от Н. престъпление по чл.244, ал.1 от НК, за каквото престъпление липсва
съответно обвинение. Нещо повече, липсва и надлежно предявена на подсъдимия П.
конкретна фактология за такава деятелност, доколкото престъплението по чл.244,
ал.1, пр.1 от НК се явява по –леко наказуемо от това по чл.243, ал.1 от НК. Изложеното
изключва принципната възможност подс.П. да бъде осъден по визираната по-лека
правна квалификация. Друг е въпросът, че материалите от въпросната беседа, в
рамките на вече образувано досъдебно производство, не могат да се използват
като годно доказателствено средство.
Що се отнася до четирите
банкноти от 500 евро, открити в автомобила „Инфинити”, то откриването на същите
доказва само факта на тяхното държане от страна на подсъдимия П., но не е
достатъчно да обоснове отговорността му за тяхното изготвяне. Не може да се обоснове
и отговорност за престъпление по чл.244, ал.2 от НК, което е по-леко наказуемо
от това по чл.243, ал.1 от НК, понеже за съставомерността на това престъпление
е изискуем съставомерния признак държаните банкноти да са в големи количества,
който критерий не се покрива от въпросните четири броя банкноти. Изложеното е в
синхрон и със съдебната практика по чл.244, ал.2 от НК.
Предвид горевизираното, съдът оправда подсъдимия П. и
по обвинението му за престъплението по чл.243, ал.1 от НК.
Относно престъплението по чл.246, ал.3 от НК, вменено
във вина на подсъдимият П., съдът го призна за виновен по част от повдигнатото
му обвинение, като прие, че по делото са налице достатъчно категорични
доказателства, от които се установява, че на 13.05.2011 г. в гр. Пловдив и в
гр. ***, обл. Пловдив, е /упражнявал фактическа власт върху /пазил/ предмети, материали и елементи за защита на
паричните знаци, а именно флаш памет, марка „Verbatim” с големина 4 Гб и име
„STORE N GO”, съдържаща файлове, които съдържат части от изображения на парични
знаци-банкноти с номинал 500 евро /открита у подс.П. при извършения му на
13.05.2011г. по надлежния ред личен обиск/, както и един брой фолио с 2 бр.
холограмни знаци, представляващи два неистински дифракционни оптически вариращи
елемента за банкноти с номинал 500 евро. Въпросното фолио е открито при
извършеното по надлежния ред претърсване и изземване на същата дата -
13.05.2011г. в служебния автомобил на подс.П. марка „Инфинити”, паркиран в гр.***
в производствената база на едно от представляваните от П. дружества-”***” ООД.
Фактът, че на въпросната дата подсъдимият П. е пазил
въпросните вещи се установява от протоколите от извършените по надлежния ред
претърсване и изземване в автомобил-джип „Инфинити FX” с рег.№ ***/том 5 от ДП, л.57-58/
и личен обиск на подсъдимия П. /том 5 от ДП, л.40-42/, ведно с откритите при
тези действия веществени доказателства.
Видно от съдържанието на протокола от претърсване и
изземване в автомобил-джип „Инфинити FX” с рег.№***, регистриран на името на „***”ЕООД с
управител подс.П. /том 6, л.9 от ДП/, от жабката между задните седалки на джипа
са открити 4 банкноти без серийни номера, без холограмен знак с номинал от по
500 евро и един брой фолио с 2 бр. холограмни знаци, представляващи два
неистински дифракционни оптически вариращи елемента за банкноти с номинал 500
евро, които са били поставени в бял плик.
Както бе коментирано по-горе при коментара на гласните
доказателствени средства, съдът не споделя възраженията на защитата относно
порочност на това процесуално следствено действие и намира, че
същото е извършено по надлежния ред, поради което и протоколът от него на
основание чл.131 от НПК е годно доказателствено средство за извършване на
съответното действие, за реда, по който е извършено и за събраните
доказателства. Видно от съдържанието на въпросния протокол, одобрен по
надлежния ред от съдия от съответния първоинстанционен съд и подписан без
възражения от всички присъстващи лица, при извършване на това действие е
присъствала А.Г. в качеството й на представител на юридическото лице-ползвател-”***”
ЕООД. В този протокол не е отразено качеството на Г., според което същата се
явява представител на-”***” ЕООД, но, както бе отбелязано по-горе, този
протокол хронологично следва предходното претърсване и изземване в базата на
същото дружество, в протоколът от което действие изрично е посочено, че А.Г. е
„началник производство в печатницата на „***”ЕООД”. На коментираното действие
са присъствали и две поемни лица, а именно свидетелите Т.М. и Б.А., чиито
показания бяха подложени на анализ по-горе, като съдът изложи аргументите си,
поради които не кредитира част от показанията на свид.А. в съответните им
части.
В хода на съдебното производство, въпреки положените
максимални усилия в тази насока, въпросният бял плик, в който са четирите
банкноти и фолиото, не бе открит. Това обстоятелство, обаче не дискредитира и
вещите, открити във въпросния плик при извършеното претърсване и изземване. Според
отразеното в самия протокол, в който подробно са описани въпросните банкноти и
процесното фолио, както и с оглед писмените документи /вкл.постановления за
назначаване на експертизи/, проследяващи предаването на въпросните веществени
доказателства между съответните органи в рамките на настоящото наказателно
производство, по делото са налице достатъчен обем от доказателства за тяхното
индивидуализиране, както и относно липсата на действия по компрометирането им
или за оказано върху тях въздействие, довело до нарушаване на първоначалния им вид.
Предвид изложеното, некомпрометиран се явява изводът за идентичност между иззетите
при въпросното претърсване и изземване 4 бр. банкноти и фолио и веществените доказателства по делото. В този
ред на мисли, неволното унищожаване на фолиото при извършване на тройната
съдебно техническа експертиза, също не е от такова естество, че да води до
изключване на инкриминираното фолио с 2 бр. холограми от доказателствената
съвкупност. Изследването му от експертите и неговото заснемане в хода на
експертизата, е достатъчно, за да обоснове извода, че въпросното фолио е
предназначено за подправка на парични знаци - неистински банкноти от 500 евро и
като такова е годен предмет на престъплението по чл.246, ал.3 от НК.
Наистина въпросният автомобил е служебен на подс.П.,
но не могат де се споделят наведените в хода на обясненията му доводи, че
фолиото и банкнотите не са поставени там от него, защото достъп до превозното
средство са имали и други лица. При преценката си съдът изходи от цялата
доказателствена съвкупност, отчитайки, че на същата дата подсъдимият П. е
държал у себе си и флаш памет с изображения именно на неистински банкноти от по
500 евро, за подправянето на каквито банкноти е предназначено и инкриминираното
фолио /открито с четири подправени банкноти от 500 евро/. Изложеното, както и
фактът, че именно подс.П. е управител на дружеството ползвател на въпросния
джип „Инфинити”, обосновават категоричния извод, че и откритите в автомобила
вещи са оставени там, респ. пазени именно от П..
Що се отнася до въпросната флаш памет с надпис
„„Verbatim 4 GB” и име „STORE N GO”, то фактът
на нейното пазене от страна на подс.П. се установява от протокола за обиск и
изземвана от 13.05.2011г. /том 5 от ДП, л.40-42/, ведно с приобщеното със същия
веществено доказателство-инкриминираната преносима памет. Както бе отбелязано по-горе, във връзка с
откритите в автомобила „Инфинити” веществени доказателства, според отразеното в
самия протокол от процесуално следственото действие, проведено по надлежния ред,
както и с оглед писмените документи /вкл.постановления за назначаване на
експертизи/, проследяващи предаването на въпросното веществено доказателство
между съответните органи в рамките на настоящото наказателно производство, по
делото са налице достатъчен обем от доказателства за нейното индивидуализиране,
както и относно липсата на действия по компрометирането й или за оказано върху нея
въздействие, довело до нарушаване на първоначалния й вид. Нещо повече по делото
по преценка на съда бе изготвена допълнителна компютърно-техническа експертиза
/том 2, л.555-571 от СП/ на флаш-памет “Verbatim 4GB”, коментирана
по-горе, която установи, че датите на създаване и последно модифициране на
файловете във въпросната флаш памет, далеч предхождат извършеното претърсване и
изземване, което пък изключва вероятността да са нарочно създадени след това
процесуално следствено действие, в който смисъл бяха наведени доводи от страна
защитата.
Във връзка с въпросите на защитата досежно начина на
описване на коментираното веществено доказателство в протокола за обиск, а
именно: „един брой устройство,
наподобяващо флаш-памет с надпис “Verbatim 4GB””, в разпита си пред съда, експертът, на който бе
предявена изследваната флаш памет черна на цвят, направи допълнителни пояснения.
Вещото лице уточни, че надписът „STORE N GO”, отразен в експертизата му,
всъщност не е изписан на корпуса на флашката, а това е името, което
операционната система дава на този информационен носител, „когато се пусне
флашката”. Експертът допълни за конкретната преносима памет, че според вида й, за
да се види серийният й номер, който в случая е на платката, трябва да се
разруши корпусът, което пък прави невъзможно отразяването на този номер в
протокола от извършения обиск.
По отношение на останалите възражения на защитата във
връзка с това веществено доказателство, то видно от разпоредбата на чл.163,
ал.6, изр. 2 от НПК, иззетите предмети се опаковат и запечатват на мястото на
изземването, само ако е „необходимо”. Нещо повече, видно от отразеното в
съдебнотехническата експертиза /том 3, л.78-81 от ДП/, в същата при „оглед и
изследване” /л.79/ е направено следното отразяване „при оглед се установи, че
предоставените за изследване обекти са надлежно запечатани, разпечатването им
се извърши в присъствието на поемни лица”.
Що се отнася до посочения от защитата ред на изземване
на компютърни информационни данни, описан в чл.163, ал.7 от НПК, то същият е
касателен именно относно изземването на такива данни. В конкретния случай, е
иззета именно флаш паметта, която е носител на такива данни. Изследването на
информацията, налична във въпросния носител е задача именно на назначените технически
експертизи, при които компетентно и щателно е изследвана същата, без да се интервенира
върху нейното съдържание.
Предвид горното, съдът
намира, че от коментираните доказателства се установява, че на 13.05.2011г.
подсъдимият П. е упражнявал фактическа власт върху инкриминираната флаш памет и
фолиото с два боя холограмни знаци, пазейки същите съответно в гр.Пловдив и в
гр.***, обл.Пловдив, с което е реализирал една от формите на изпълнителното
деяние, изискуемо от коментираната разпоредба, а именно „пазил”. Не се установи П. да е реализирал
другата, вменена му във вина форма на изпълнителното деяние, а именно да е „укривал”
въпросните вещи /за което, както бе отбелязано и по отношение на подс.Н., ще
бъде изложена подробна аргументация в правния анализ на престъплението по
чл.246, ал.3 от НК/, поради което бе оправдан по обвинението в тази му част.
Преценката, че въпросните вещи са предназначени именно
за подправката на парични знаци-неистински банкноти от 500 евро е изводима
именно от коментираните по-горе заключения на тройната съдебно техническа
експертиза и техническите експертизи на флаш паметта, от които е видно, че това
е именно единственото предназначение на въпросните вещи.
Знанието на подсъдимия П.
относно въпросните вещи, а именно, че същите са предназначени за подправка на
парични знаци-неистински банкноти от 500 евро, е изводимо от конкретното
съдържание на флаш паметта, а по отношение на фолиото с холограмите-от
външните, характеристики на въпросната вещ и обстоятелството, че същото е съхранявано именно заедно с
подправени парични знаци-банкноти с номинал от 500 евро.
Що се отнася до фолиото за топъл
печат, навито на руло с надпис kurz,
приобщено при огледа на местопроизшествието в печатната база на „***”ООД на
19.05.2011г. /том 5, л.140-141 от ДП/, извършено след претърсването от
13.05.2011г. в същата база, то видно от
заключението на тройната експертиза същото е с възможна двойна употреба-т.е. не
е изключена и възможността за използването му за легални цели. Според
експертите въпросното фолио за топъл печат има широко приложение при
изработката на художествен амбалаж, етикети за вина и спиртни напитки и др.,
макар и практиката от последните години да показва, че подобни фолиа се
използват за имитиране на ДОВЕ в неистински банкноти евро. Предвид изложеното,
съдът призна подсъдимият П. за невинен
по отношение на въпросното фолио, предвид обстоятелството, че подсъдимият П. е
развивал легална печатарска дейност, фолиото е открито именно в печатната му
база, поради което не е изключена възможността въпросната вещ да е използвана
именно за легални цели.
Съдът призна подсъдимия П. за невинен и по отношение на металната
сребриста на цвят част, върху която има релефна метална част във форма на
тризъбец и три броя картончeта, с монтирана на нея високопечатна форма за
апликиране на дифракционни оптически вариращи елементи на банкноти с номинал
500 евро и датчик, който служи за управление на холографското фолио с
дифракционни оптически вариращи елементи. Макар експертното заключение на
тройната експертиза да е категорично относно предназначението на металната част
за апликиране на ДОВЕ, то съдът отчете, че според отразеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт /л.18 от АО в края на абз.1/, на
подсъдимия е вменено, че е пазил въпросната метална част в базата на „***”
ЕООД. От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства обаче се
установява, че въпросната метална част е монтирана върху машина “Hot Stamping
prеss”, находяща се в производствената база на „***”ООД. Изложеното е видно от
протокол за претърсване и изземване в производствената база на „***”ООД /том 5,
л.7-8 от ДП/ и протокол за оглед на веществени доказателства /том 5 от ДП,
л.142-143/. В този ред на мисли, осъждането на подс.П. и за коментираната метална
част, без извършено по надлежния ред изменение на обвинението по реда на
чл.287, ал.1, пр.1 от НПК, би накърнило съществено процесуалните му права,
предвид, че в случая се касае до съществено изменение обстоятелствената част на
обвинението. Така в Р. № 723-92-II н.о. на ВС се приема, че обстоятелствената част на
обвинението обхваща съвкупността от всички обстоятелства, които
индивидуализират (от обективна и субективна страна) извършеното престъпление и
неговия автор. Кръгът от тези обстоятелства се определя във всеки конкретен
случай в зависимост от това дали съдържат признаци от значение за правната
квалификация на обвинението и (или) само за степента на наказателната
отговорност. В същото решение се сочи, че обстоятелствената част се изменя
съществено, когато обстоятелствата, на които се основана изменението: влошават
(утежняват) наказателноправното положение на обвиняемия и (или) пораждат
необходимост от нови усилия на защитата при упражняване правото на защита. В
подобен смисъл са Р. 536-91-I, Р. 259-03-III, Р. 526-03-I, Р. 16-04-I и Р.
65-06-I. В конкретния случай, предвид, че подс.П. се е защитавал по фактологията,
вменена му с обвинителния акт, да е пазил въпросната вещ в базата на „***”
ЕООД, а се установява, че това е извършено в производствената база на „***”ООД,
съдът намира, че това ново обстоятелство поражда необходимост от нови усилия на
защитата при упражняване правото на защита, поради което осъждането му и за
въпросната вещ без надлежно изменение на обвинението е недопустимо.
Съдът прие, че по делото
липсват доказателства относно наличието на знание у подсъдимия Н., че въпросните
вещи, предмет на престъплението по чл.246, ал.3 от НК, са послужили вече за
подправка на парични знаци, поради което го оправда по обвинението в тази му
част.
Съдът оправда подс.П. и по
обвинението да е пазил «оръдия» за подправка на парични знаци, като прие, че по
своето естество, пазените от П. вещи, за които бе признат за виновен, не
покриват тази обща характеристика. В този ред на мисли инкриминираната флаш
памет представлява предмет, предназначен за подправка на парични знаци, а
фолиото с холограмните знаци покрива характеристиките едновременно на материал и елемент за защита на паричните знаци.
В хода на съдебните прения за пореден път от страна
на защитата бяха наведени доводи относно липса
на коректно описание в обстоятелствената част на обвинителния акт на част от инкриминираните деяния, които не
следва да бъдат споделени. В този ред на мисли, съдът намира, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт в достатъчна степен и
непротиворечиво са изброени всички
фактически обстоятелства, изпълващи съставите на процесните
престъпления, вменени във вина на всяко едно от подсъдимите лица. Налице е
безпротиворечиво отразяване относно място, време, начин на извършване на
съответните инкриминирани деяния, в който смисъл съдът намира, че са изпълнени
както императивните изисквания на чл. 246 ал. 2 от НПК, така и указаното в ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Настоящият обвинителен акт в достатъчна степен
формулира повдигнатите на тримата подсъдими обвинения, очертавайки основните им
рамки, по такъв начин, че всеки един от подсъдимите да разбере в какви
престъпления е обвинен. Що се отнася до доказаността на повдигнатите обвинения,
то това е въпрос по същество, който се решава с крайния съдебен акт по делото.
При така
установените по делото факти съдът прие, че с действията си подсъдимият П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.246, ал.3 от НК,
поради което и го призна за виновен, за това, че на 13.05.2011 г. в гр. Пловдив
и в гр. ***, обл. Пловдив, е пазил предмети, материали и
елементи за защита на паричните знаци - флаш памет, марка „Verbatim” с големина
4 Гб и име „STORE N GO”, съдържаща файлове, които съдържат части от изображения
на парични знаци както следва: BOXGEN2\eu\Design\Agfa_expo\
relef_Final.cdr, съдържащ негатив на група от шест идентични изображения, част
от графиката на банкнота от 500 Евро; BOXGEN2\eu\ScreanPrinting\ perla.cdr,
съдържащ група от шест идентични изображения на числото 500 в тъмнорозов цвят,
част от графиката на банкнота от 500 Евро; BOXGEN2\eu\unifirm_Num.cdr, съдържащ
група от дванадесет изображения със сходен формат – буква х, следвана от
комбинация от 11 цифри. Комбинациите от цифри са различни и са на сериен номер
на банкнота; BOXGEN2\gotovi\001.cdr до
121.cdr, всеки от които има по сто страници. На всяка страница има група от
дванадесет изображения със сходен формат – буква х, следвана от комбинация от
11 цифри. Комбинациите от цифри са различни и са на сериен номер на банкнота.
Комбинациите са различни при различните страници. Формата на всяка страница е
идентичен на този във файла с име - BOXGEN2\eu\unifirm_Num.cdr и един брой
фолио с 2 бр. холограмни знаци, представляващи два неистински дифракционни
оптически вариращи елемента за банкноти с номинал 500 евро, за които е знаел,
че са предназначени за подправка на парични знаци - неистински банкноти от 500
евро.
По отношение на това обвинение съдът
оправда частично подс.П., признавайки го за невинен по
обвинението и да е укривал въпросните вещи, както и да е пазил оръдия, както и да е знаел, че държаните вещи са послужили за подправка на
парични знаци, както и да е пазил фолио за топъл печат,
навито на руло с надпис kurz, използвано при имитацията на дифракционни
оптически вариращи елементи и метална сребриста на цвят част, върху която има
релефна метална част във форма на тризъбец и три броя картончeта, с монтирана
на нея високопечатна форма за апликиране на дифракционни оптически вариращи
елементи на банкноти с номинал 500 евро и датчик, който служи за управление на
холографското фолио с дифракционни оптически вариращи елементи.
От обективна
страна подсъдимият П. е осъществил една от формите на изпълнителното деяние
на престъплението, като е пазил-осъществявал е фактическа власт върху предмети,
материали и елементи за защита на паричните знаци, предназначени за подправка
на парични знаци-неистински банкноти от 500 евро. Конкретното предназначението
на тези вещи бе установено с категоричност от коментираните по-горе експертни
заключения. Достатъчно за съставомерността на
деянието в хипотезата на изпълнителното деяние „пази”, е да се установи, че
деецът обективно е имал в своя фактическа власт, държал е въпросните
вещи, които обективно могат да послужат за подправка на парични знаци, при
наличие на знание у дееца за това.
Както бе
отбелязано по-горе, съдът прие, че по делото не се установява подсъдимият П. да е
укривал въпросните вещи, както и пазените от него вещи да имат характеристики
на оръдия, предназначени за подправка на парични
знаци. Така флаш
паметта, марка „Verbatim”, съдържаща файлове, които съдържат части от
изображения на парични знаци, представлява „предмет”, предназначен за подправка на парични
знаци, а
фолиото с 2 бр. холограмни знаци, отговаря едновременно на характеристиките „материал” и „елемент за
защита на паричните знаци”.
Обективираното поведение на подс. П. се е изразило в
държане /съхранение/ на инкриминираните вещи на 13.05.2011г., съответно осъществено
в гр.Пловдив-на флаш паметта, носейки същата със себе си /в находящата се у
него чантичка/, както и в гр.*** в автомобила „Инфинити”-на фолиото с 2 броя
холограмни знаци /в жабката между задните седалки на автомобила/, което
поведение сочи на осъществено „пазене” на тези вещи. Съдът приема, че не се
установява подсъдимият П. да е осъществил инкриминираната му с обвинителния акт
форма на изпълнителното деяние на престъплението – укриване на предмета,
доколкото въпросните вещи не са били поставени на места и по начин, който да
попречи на намирането им от трети лица. Този
факт /на укриването на въпросните вещи/ е недоказан, защото посочените вещи са
били поставени от подсъдимия, съответно в чантичката му, респективно в жабката
между задните седалки на служебния му автомобил. Начинът на поставянето - на
видно място, а не в тайник например, не дават основание да се приеме, че са
били укрити.
Съдът оправда подс.П. по обвинението да е пазил останалите вещи, предмет
на повдигнатото му обвинение по чл.246, ал.3 от НК-а именно фолио за топъл печат, навито на руло с надпис kurz и
метална сребриста на цвят част, върху която има релефна метална част във форма
на тризъбец, както и да е знаел, че държаните
от него вещи вече са послужили за подправка на парични знаци, за което
изложи подробни мотиви в доказателствения анализ по делото.
От субективна
страна, подс. П. е осъществил деянието по чл. 246, ал. 3 от НК при форма на
вината - пряк умисъл, като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е бил наясно, че въпросните предмети,
материали и елементи за защита на паричните знаци били предназначени за
подправка на парични знаци - неистински банкноти от 500 евро. Както
бе отбелязано по-горе, в този смисъл съдът отчете обективно установените обстоятелства
по делото, а именно
конкретното съдържание на преносимата памет и външният изглед на
фолиото с холограмите, както и че същото е съхранявано от П. именно с четири
неистински банкноти от по 500 евро.
По отношение
останалите две обвинения на подс.П., съдът го призна за невинен, приемайки
недоказаност на същите, за което бяха изложени подробни аргументи в
доказателствения анализ на събраните по делото материали.
Така
подсъдимият П. бе признат за невинен, в това, че в периода месец март 2011 г.
- 13.05.2011 г. в гр. ***, обл. Пловдив, е изготвил неистински парични
знаци с курс в страната и в чужбина:
- 100 /сто/ броя
банкноти с номинал от по 100 евро с различни серийни номера,
- 2 /два/ броя
банкноти с номинал от по 500 евро с различни серийни номера;
- 404
/четиристотин и четири/ броя банкноти с номинал от 500 евро с различни серийни
номера;
- 423
/четиристотин и двадесет и три/ броя банкноти с номинал от 200 евро с различни
серийни номера;
- 2 328 /две
хиляди триста двадесет и осем/ броя банкноти с номинал от 100 евро с различни
серийни номера, като две от банкнотите са без отпечатани серийни номера;
- 4 /четири/ броя банкноти без серийни
номера и без холограмен знак с номинал 500 евро, поради което и на основание
чл. 304 от НПК съдът го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 243, ал. 1 пр. 1 от НК.
В
конкретния случай съдът прие, че от събраните по делото доказателства не се установява обективна връзка между иззетите по
делото подправени парични знаци и деятелността на подс.П., поради което го
оправда по това обвинение. Както бе посочено по-горе, наличните по делото
косвени доказателства /коментирани в доказателствения анализ на материалите по
делото/, не са достатъчни за ангажиране наказателната отговорност на подс.П. по
чл.243, ал.1, пр.1 от НК. С оглед фактите установени по делото, съдът прие, че
по делото не са налице достатъчно доказателства за участие на подс. П. в изготвянето
на инкриминираните неистински парични знаци.
В този ред на мисли
съдът отчете, че относно приобщените по делото неистински банкноти от 100 и 200
евро по делото не са налице и косвени доказателства, които да свързват
подсъдимия П. с изготвянето на тези банкноти. При извършените претърсвания и
изземвания в ползваните лично от него и управляваните от него юридически лица
имоти, както и при личния му обиск, не са открити обективни находки, които
макар косвено да го свържат с въпросните неистински банкноти. Такива
доказателства не се съдържат и в събраните по делото гласни доказателства, нито
дори в материалите, събрани посредством използване на СРС. Дори напротив, самият
подсъдими Н. твърди съвсем друг източник, от който се е снабдил с въпросните
банкноти.
По отношение
банкнотите от 500 евро съдът прие, че събраните по делото косвени доказателства
не са в изискуемата степен достатъчни и безспорни, за да обосноват извода, че именно
подсъдимият П. е бил ангажиран с конкретни действия в осъществяване на процеса
по тяхното изготвяне, което е съществено за неговата лична наказателна
отговорност. Според съдебната практика е възможно да се ангажира отговорността
на дееца по чл.243, ал.1 от НК и в случаите, в които не е установен цялостния
производствен цикъл, необходимо е обаче да са налице достатъчно доказателства
за неговия конкретен принос в този процес, каквито понастоящем липсват. Така
единствено за открития в производствената база на „***” ООД лазерен принтер
„Ксерокс” се установява, че безспорно е послужил за изготвянето на неистинските
банкноти от по 500 евро. Както бе отбелязано по-горе, обаче по делото не се
установява, че именно подсъдимият П. е причастен към отпечатването на
въпросните номера на банкнотите, доколкото липсват доказателства кога именно е
станало това отпечатване, респективно дали П. е придобил принтера преди или
след отпечатването на серийните номера на инкриминираните банкноти от 500 евро.
Нещо повече, откритите в автомобила „Инфинити” четири банкноти от 500 евро са
без отпечатани серийни номера. В тази насока съдът отчете и обстоятелствата по
първоначалното закупуване на въпросния принтер от специализирания дистрибутор и
неговото неофициално въвеждане в експлоатация от юридическо лице, което не може
да се свърже с подсъдимия П..
По отношение на
фолиото с двата броя холограми и преносимата памет, предмет на обвинението на
чл.246, ал.3 от НК, както и относно металната сребриста част, монтирана върху
машина “Hot Stamping prеss”, то според експертите същите са предназначени
принципно за изготвянето на неистински парични знаци, но не се установи по
делото, че същите са реално са използвани, и то от подс.П. за изготвянето на
процесните банкноти от 500 евро.
Предвид
гореизложеното, както и с оглед на липсата на други доказателства, в т.ч.
гласни, както и такива, съдържащи се във ВДС, изготвени чрез използването на
СРС, е изводимо становището относно недоказаност обвинението на подс.П. по
чл.243, ал.1, пр.1 от НК и относно изготвянето на неистинските банкноти от 500
евро. Както бе отбелязано по-горе и
самият подсъдим Р.Н., у който са открити неистинските банкноти от 500 евро, в
обясненията си отрича, за снабдяването му със същите да е причастен именно
подсъдимият П.. От друга страна у последния са намерени единствено четири
банкноти от 500 евро, които, обаче са без отпечатани серийни номера и
холограмни знаци, поради което дейността по изготвянето им също не може да се
свърже с подс.П..
Предвид
обстоятелството, че държавното обвинение е ангажирало отговорността на подс.П.
за престъпление по чл.243, ал.1, пр.1 от НК и по чл.246, ал.3 от НК, необходимо
е да се направи паралел между двете престъпления.
Както е възприето в
Решение № 620 от 20.05.2002 г. по н. д. № 586 от 2001 г., І н. о., „отговорността в различните й хипотези за онзи,
който изготвя, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за което се
знае, че се предназначени или са послужили за подправка на парични или сродни
на тях знаци, е специална отговорност, в едни случаи - за предварителна
престъпна дейност, но не за приготовление, а в други - за последваща престъпна
дейност, но не за лично укривателство”. Отговорността по чл. 246, ал. 3 НК, не е отговорност за приготовление към
престъплението по чл. 243 НК. Ако тя беше за приготовление, би било излишно да
се предвижда втори път при положение, че то е наказуемо по чл. 246, ал. 1 НК,
заедно с друга форма на предварителна престъпна дейност, различна от
приготовлението - сдружаване с цел извършване на престъплението по чл. 243 НК
или за разпространяването на вече подготвени парични или други знаци.
Приготовлението по смисъла на чл. 17 НК е, от друга страна, само онази
предварителна дейност, която улеснява "намисленото" престъпление.
Следователно разпоредбата на чл.246, ал.3 от НК инкриминира поведението на
онзи, който само знае, че определени вещи могат поначало да послужат за
подправка на парични или други знаци. Очевидна е идеята на законодателя да
реагира на високата обществена опасност на престъплението по чл. 243 НК и на
неговата специфика, като приложи наказателната репресия даже към несъучастнически
действия, които при това заплашват защитения обект по-слабо и от
приготовлението. В разпоредбата чл.246, ал.3 от НК е криминализирана една
предварителна престъпна дейност за извършване на престъпление по чл.243 от НК.”
Следователно,
в случай, че отговорността на дееца е ангажирана за престъпление по чл.243,
ал.1 от НК, довършено с изготвянето-отпечатването на паричните знаци, за което
са използвани от дееца същите тези предмети, материали, оръдия и пр., то
отговорността по чл.243 от НК ще изключи тази по чл.246, ал.3 от НК. В конкретния случай, предвид
приетата от съда недоказаност на обвинението по чл.243, ал.1, пр.1 от НК, то
няма пречка да бъде ангажирана отговорността на подс.П. за престъплението по
чл.246, ал.3 от НК, предвид и наличните по делото доказателства досежно
осъществяването именно на този престъпен състав.
Уместно е да се
отбележи, че съхранението на редица вещи, предназначени за изготвянето на
неистински банкноти от 500 евро не би могло в конкретния случай да обоснове
отговорност на подс.П. за реализиране престъпния състав на чл. 246, ал. 1, пр. 1 от НК, криминализиращ предварителната престъпна
дейност по приготовлението към престъпление по чл. 243 от НК. Престъплението по чл. 246, ал. 1, пр. 1 от НК инкриминира дейността, създаваща условия за
извършване на намисленото престъпление и се осъществява "преди да е почнало
неговото изпълнение" - приготовление към престъпление по чл. 243 от НК. Отделно от това, за такова престъпление няма
повдигнато обвинение по делото, нито като релевантни факти, нито като правна
квалификация. Нещо повече, при приготовлението за извършване на престъпление по
чл. 243 от НК,
стои изискването "извършването на подправката да се съзнава освен като
възможност и като конкретен проект за дейност", за което следва да са
налични и съответните доказателства. В настоящия казус досежно пазените от П.
вещи, предмет на престъплението по чл.246, ал.3 от НК, възприетата от
обвинението теза, е, че П. е "знаел" за какво са предназначени
пазените от него предмети, материали и елементи на защита на парични знаци, а и
събраните по делото доказателства обосновават именно отговорност по тази правна
квалификация.
Съдът призна подсъдимия П.П. за невинен и в това, че през периода месец март 2011 г. – 13.05.2011 г. в
гр. Пловдив и в гр. ***, обл. Пловдив, се е сдружил с Р.Д.Н., ЕГН ********** и Г.С.Г.,
ЕГН **********, с цел извършване на престъпления по чл. 243 от НК и за
разпространяване на подправени парични знаци, поради което и на основание чл.
304 от НПК бе оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 246 ал. 1 пр. 2 алт. 1 и 2 от НК.
Както бе отбелязано по –горе, при анализа на събраните
по делото доказателства, не може да се направи категорично заключение за наличие
на престъпно сдружаване между подсъдимите по смисъла на чл. 246 ал. 1 пр. 2
алт. 1 и 2 от НК, тъй като липсват каквито и да било доказателства в тази
насока. Няма нито един факт, от който да се направи извод в подкрепа на
обвинителната теза относно наличие на престъпно сдружение между подсъдимите. Събраните
по делото доказателства /вкл. и от ВДС, събрани посредством използването на СРС,
в т.ч. и показанията на служителите под прикритие/, не установяват връзка между
подсъдимите Г., Н. и П., или на поне две от подсъдимите лице, обективираща
целта за съгласувано осъществяване на такава дейност, а само приятелска такава
между подсъдимите Г. и Н., както и между Н. и П.. Поради изложеното съдът прие недоказаност на
това обвинение по отношение и на тримата подсъдими, за което бяха изложени
подробни аргументи в доказателствения анализ на събраните по делото материали.
В този ред на
мисли съдът призна за невинен подс.Н.
за престъплението по чл.
246 ал. 1 пр. 2 алт. 1 и 2 от НК и го оправда за това, че през периода
месец март 2011 г.
– 13.05.2011 г. в гр. Пловдив и в гр. ***, обл. Пловдив, да се е
сдружил с П.П.П., ЕГН ********** и Г.С.Г., ЕГН **********, с цел извършване на
престъпления по чл. 243 от НК и за разпространяване на подправени парични
знаци.
Оправдателен диспозитив бе
произнесен и спрямо подсъдимия Г. за
престъплението
по чл. 246 ал. 1 пр. 2 алт. 1 и 2 от НК, като съдът прие, че същият е невинен в това, че през периода месец март 2011 г. – 13.05.2011 г. в
гр. Пловдив и в гр. ***, обл. Пловдив, се е сдружил с Р.Д.Н., ЕГН ********** и П.П.П.,
ЕГН **********, с цел извършване на престъпления по чл. 243 от НК и за
разпространяване на подправени парични знаци.
Съдът не споделя възражението на защитата, че по
отношение обвинението на подсъдимия Г. е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.4
от НПК, понеже срещу него имало влязла в сила оправдателна присъда, а именно
присъдата по делото пред СНС, която в тази й част не е била протестирана от
страна на прокуратурата. Видно от решението на Специализирания апелативен съд,
със същото е отменена присъдата в цялост и делото е върнато в неговата
досъдебна фаза, като е прието, че първоинстанционният съд е сезиран от
прокуратура, която не е местно компетентна-с други думи, сезиран е от
нелегитимен орган, което пък изключва въобще възможността да е постановена
законосъобразна присъда, която частично да е влязла в сила. Нещо повече,
произнасянето на СпАС е категорично, отменяйки присъдата в цялост и е абсолютно
недопустимо същото да се ревизира от настоящия съд при последващото разглеждане
на делото в контекста на чл.335, ал.4 от НПК.
По отношение
на подсъдимия Н. съдът прие, че с
действията си същият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
244 ал. 1 пр. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че в периода 28.04.2011 г. - 02.05.2011 г. в гр. Пловдив и в гр. София,
при условията на продължавано престъпление, е прокарал в обращение на служители
под прикритие с идентификационни номера № 3 и 4 по описа на ПОС, подправени
парични знаци, като е знаел, че са подправени:
- на 28.04.2011
г. в гр. Пловдив, е прокарал в обращение подправени парични знаци - 100 /сто/
броя банкноти с номинал от по 100 евро с различни серийни номера;
- на 02.05.2011
г. в гр. София, е прокарал в обращение подправени парични знаци - 2 /два/ броя
банкноти с номинал от по 500 евро с различни серийни номера.
По отношение на това обвинение съдът оправда подс. Н.,
за това да е реализирал и предложение 2 на чл. 244 ал. 1 от НК,
инкриминиращо придобиването на подправени парични знаци, поради липса на
повдигнато такова обвинение с обвинителния акт на Окръжна прокуратура-Пловдив.
От обективна
страна е реализирано изпълнителното деяние „прокарване в обращение” на
подправени парични знаци от подс.Н., реализирано посредством продажбата на
служителите под прикритие е ид.№3 и ид.№4, последователно първо на 100 бр.
подправени банкноти с номинал от 100 евро-на 28.04.11 г. в гр.Пловдив, след
което в гр.София-на 02.05.2011г. - на 2 бр. подправени банкноти с номинал от
500 евро. Налице е и изискуемата от закона характеристика на предмета
на престъплението, а именно прокараните в обращение парични знаци са
„подправени”-в конкретния случай същите са неистински, видно от коментираните
по горе експертни становища. Както бе
отбелязано по-горе, законът борави с термина „подправени парични знаци”,
използвайки същият като родово понятие, включващо, както неистински, така и
преправени истински парични знаци.
Този извод се налага от систематичното тълкуване на цитираната разпоредба,
разгледана в контекста на редакцията на чл.243, ал.1 от НК, инкриминираща
престъпното изготвяне на неистински и преправянето на истински парични знаци.
Досежно това престъпление
съдът не прие наличие на провокиране /подстрекаване, склоняване/ към извършване
на престъпление от страна на служителите под прикритие. В практиката си, ВКС,
както и ЕСПЧ са имали възможността нееднократно да разгледат и отграничат
хипотезата, при която е налице такава провокация /в този смисъл е напр.Решение
№189/03.02.2015г. на ВКС, ІІ н.о. по н.д. №51582014г., делото Банникова срещу
Русия, делото Едуардс и Луис срещу Обединеното кралство и др./. Изводимото от
съдебната практика становище е, че за преценката дали е налице провокация от
решаващо значение е отговорът по ключовия въпрос-дали престъплението е щяло да
се извърши без намесата на съответните агенти или те са упражнили такова
въздействие върху лицето до степен да го мотивират /склонят/ провокират към
извършването му. Както е отбелязано в Решение №189/03.02.2015г. на ВКС, ІІ н.о.
по н.д. №51582014г., „основополагащ е принципът, че вътрешното право и съдебна
практика не следва да толерират употребата на такива доказателства за осъждане
на подсъдимия за престъпление, което той не би извършил без недопустимата
намеса на агентите под прикритие, свързани с държавните служби, които в такива
случаи имат ролята на провокатори.”
В конкретния случай,
видно от материалите по делото, такава провокация не е била налице, видно от
проявената активност на подс.Н. още при първоначалните контакти с агентите под
прикритие, а така също и от цялостното му поведение, разгледано в неговата
последователност и връзка с това на агентите под прикритие. Така от показанията
на служителите под прикритие, както и от обясненията на самия Н., се
установява, че още преди свързването му с агентите под прикритие, той вече е
бил взел решение да се занимава с такава дейност-да продава подправени парични
знаци, като при разговорите със служителите под прикритие той проявява
изключителна активност и инициатива в уговаряне на условията, предмета на
сделките, мястото и начина на осъществяването им.
Обвинението,
повдигнато на подсъдимия Н. относно дейността по прокарването в обращение на
подправени парични знаци обхваща съответно две
деяния, извършени на две отделни дати, като същите са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Ето защо двете деяния следва да се квалифицират
като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Налице е и
субективната страна на престъплението по чл. 244 ал. 1 пр. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 от НК-а именно прекият умисъл.
Подсъдимият Н. е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Видно, както от собствените му обяснения, така и от всички
обективни обстоятелства, свързани с продажбата на инкриминираните банкноти /а и с оглед тяхното придобиване-за каквото няма
повдигнато обвинение/, подс.Н. е бил наясно,
че същите са били подправени.
Съдът прие и
че подсъдимият Н. е осъществил с
действията си от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл. 244 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че
на 13.05.2011 г. в гр. Пловдив, е държал подправени парични знаци в големи
количества:
- 404
/четиристотин и четири/ броя банкноти с
номинал от 500 евро с различни серийни номера;
- 423
/четиристотин двадесет и три/ броя банкноти с номинал от 200 евро с различни
серийни номера;
- 2 328 /две хиляди триста двадесет и
осем/ броя банкноти с номинал от 100 евро с различни серийни номера, като две
от банкнотите са без отпечатани серийни номера.
От обективна
страна на инкриминираната дата е реализирано изпълнителното деяние „държане” на
подправени парични знаци с различен номинал. Видно от материалите по делото /коментираните
по-горе протоколи за претърсване и изземване, ведно с приобщените с тях
инкриминирани банкноти, от протоколите за разпит на подс.Н., както и
свидетелските показания на служителите под прикритие/, се установява, че Р.Н. е
упражнявал фактическа власт върху подправените банкноти, открити в автомобила
му, както и в ползвания от него апартамент,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „***" №*, ет.*.
Внушителният
брой на държаните банкноти от подс.Н. покрива съставомерния признак „големи
количества”, изискуем от коментираната разпоредба.
Налице е и
субективна страна на престъплението чл.
244 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК-а именно прекият умисъл, като всичко изложено за
престъплението по чл. 244 ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 26
ал. 1 от НК е относимо и за това престъпление.
Съдът прие, че подсъдимият Н. е осъществил с действията си и
по описания начин
от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по
чл.246, ал.3 от НК, за
това, че на 13.05.2011 г. в гр. Пловдив, е пазил предмети, материали, оръдия и
елементи за защита на паричните знаци - 23 броя метални парчета с релефно
изображение на части от банкнота с номинал от 100 евро; 4 броя форми /поансони
и матрици/ с различна форма, изрязани неправилно, червени на цвят, с релефно
изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 4 броя метални подложки
със залепени върху тях гумиран силиконов материал с релефно изображение на част
от банкнота с номинал от 100 евро; 5 броя гумиран силиконов материал, червен на
цвят, с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 5 броя
картонени парчета, сиво-син цвят, с релефно изображение на част от банкнота с
номинал от 100 евро; 1 брой кафяво картонче с релефно изображение на част от
банкнота с номинал от 100 евро; 2 броя формат А3 прозрачно фолио с изображение
на част от банкнота с номинал от 100 евро; 1 брой прозрачно фолио с малък
размер с изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 1 брой черно
фолио размер около А4 с прозрачни изображения на част от банкнота с номинал от
100 евро; 10 броя рула със сребристо фолио; 3 броя рула с прозрачно фолио; 53
броя бели листчета с различна форма с релефно изображение на част от банкнота с
номинал от 100 евро; 1 брой метален лист с размери приблизително формат А4, за
които е знаел, че са предназначени за подправка на парични знаци - неистински
банкноти от 100 евро.
По отношение на
това обвинение съдът оправда поради липса
на доказателства в тази насока, подс. Н. по
обвинението да е укривал въпросните вещи, както и да е знаел, че същите
са послужили за подправка на парични знаци.
Както и при
подс.П., съдът прие, че местата и начинът, по който подс.Н. е съхранявал
въпросните вещи, не навеждат на извода за тяхното укриване.
Изложеното за
подс.П. относно обективната и субективната страна на това престъпление е
относимо и за подс.Н., поради което не се налага неговото преповтаряне.
Принципно, за да е
осъществен съставът на чл. 246, ал.3 НК е необходимо да се пазят материали, предмети,
компютърни програми и др., които имат специално предназначение за подправка, а
не каквито и да са предмети, които служат за друго /имат няколко
предназначения/, но биха могли да бъдат използвани и с посоченото по-горе
предназначение.
Както бе отбелязано по-горе в
доказателствения анализ на материалите по делото, съдът призна подсъдимия Н. за виновен и по
отношение на вещите, за които според експертите е възможна и легална употреба /10 броя рула със сребристо фолио; 3 броя рула
с прозрачно фолио; и 1 брой метален лист с размери приблизително формат А4/. В този смисъл
съдът отчете, че подсъдимият Н. не е развивал легална печатарска дейност, нито
е планирал да развива такава, пазейки въпросните вещи за легални цели. Това
становище е изводимо и от начина, по който и въпросните вещи са били
разположени-в кашон, ведно с подправени парични знаци и редица други вещи,
чието единствено предназначение е било за подправка на парични знаци.
След
като призна подсъдимите П. и Н. за виновни по част от повдигнатите им обвинения,
съдът разгледа въпроса относно определяне
на наказанията им в пределите, предвидени от закона за съответните
престъпления, като отчете, очертаните от чл.54 от НК индивидуализиращи
обстоятелства.
За престъплението
по чл. 246 ал. 3 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализиране наказанието на подс.П. съдът прецени с оглед разпоредбите
на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК, като смекчаващи
отговорността му обстоятелства-трудовата му и семейна ангажираност, както и
изтеклия период от време след извършване на инкриминираното деяние.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете, че предметът престъплението, за което подс.П., бе осъден,
включва две вещи, покриващи различни алтернативи на предмета, очертан в чл.246,
ал.3 от НК, както и лошите му характеристични данни-предвид, че същият, макар и
реабилитиран, е осъждан му за същото престъпление.
Съдът прие, че по делото не се установява
наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подс. П.
обстоятелства, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК.
При определяне
на наказанието съдът отчете принципната теза, застъпвана и в практиката на ВКС,
че „при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като
не става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на
обществена опасност на деянието и дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о.
по н.д. №671/2015 г./. Гореизложеното дава основание да се направи извод, че на
подсъдимия П. следва да се определи наказание при условията на чл. 54 от НК. След като прецени посочените
индивидуализиращи отговорността му обстоятелства, съдът прие, че смекчаващите са с малко по-висока
относителна тежест спрямо отегчаващите и обосновават налагането на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер, малко по-нисък от средния, предвиден в
Специалната част на НК за това престъпление, а именно две години и осем месеца
«лишаване от свобода». Съдът прие, че този размер на наказанието
съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да
бъдат постигнати по друг начин.
При преценката относно начина на
изпълнение на това наказание по отношение на подс.П., съдът прие, че, макар и да
е възможно приложението на чл.66 от НК, поради наличие на първите две
предпоставки, то за постигне на поправителния и превъзпитателен ефект на
наказанието, се налага подсъдимият да бъде изолиран от
обществото за определено време.
Докато първите две предпоставки на чл.66, ал.1 от НК са обективни
такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на
дееца. Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение.
Това от своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални
особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да
предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Независимо обаче, че съгласно константната
съдебна практика за приложението института на условното осъждане е водеща преди
всичко индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните качества
на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на деянието. За да бъде
същата завишена, трябва да са налице конкретни данни, които да характеризират
дееца и деянието с по-висока степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от този вид, тъй като принципно за всяко по вид
престъпление законодателно е заложена съответна степен на обществена опасност
на деянието, намерила израз в предвидената санкция.
В контекста на
изложеното, предвид наличието на предходно осъждане за подобно престъпление,
при което е определен максимално възможния изпитателен срок, а също и с оглед
конкретната степен на обществена опасност на деянието, съдът намира, че от гледна точка на наказателната превенция не би могло да
се приеме, че условното осъждане е подходящо и достатъчно, за да се постигне
възпитателният и предупредителен ефект върху дееца, а и върху останалите
членове на обществото. Условното осъждане (с оглед спецификата на осъществената
от подсъдимия престъпна дейност и неговата лична
степен на обществена опасност) би се приело не само като израз на неоправдано
снизхождение към дееца, но и като оценка за занижената укоримост на този вид
деятелност.
Предвид гореизложеното, съобразно
разпоредбата на чл.61, т.3, вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи
така наложеното наказание на подс. П.П. наказание в размер на две
години и осем месеца „лишаване от свобода” да се изтърпи
при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание
чл.59, ал.1, т.1 и 2 и ал.2 от НК от така определеното на подс. П.
наказание „лишаване от свобода” съдът приспадна времето, през което същият е
бил задържан, считано от 13.05.2011 г. до 26.03.2012 г., като по силата на
закона един ден задържане се зачете за един ден „лишаване от
свобода”, както и времето, през което спрямо него се е прилагала мярка за
неотклонение „домашен арест”, считано от 27.03.2012 г. до 21.05.2013 г.,
като два дни „домашен арест” се зачетоха за един ден „лишаване от
свобода”.
При определяне вида и размера на наложените на подсъдимия Н. наказателни санкции за
всяко едно от вменените му във вина престъпления, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства - неговият семеен
статут /същият се грижи за детето си, което е със здравословни проблеми/,
недоброто му финансово състояние, съдействието му за разкриване на обективната
истина и изказаното съжаление за стореното, чистото му съдебно минало. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и изтеклия период от време
от реализиране на престъпната дейност.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства за престъплението по чл. 244 ал. 1 пр. 1,
във вр. чл. 26 ал. 1 от НК съдът отчете значителния брой прокарани в
обращение банкноти, обстоятелството, че същите са били с различен номинал,
както и фактът, че престъплението е извършено при условията на продължавано
такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства за
престъплението по чл. 244 ал. 2, вр. ал.1 от НК съдът отчете
обстоятелството, че подс.Н. е държал банкноти с различен номинал, както и
обстоятелството, че значителните им количества многократно надвишават
критериите, установени от съдебната практика за „големи количества”. В този
смисъл съдът не споделя възражението на защитата, че количествата банкноти в
никакъв случай не могат да се вземат предвид при индивидуализация на
наказанието. Макар и законът да предвижда като съставомерен признак изискването
за „големи количества” на държаните инкриминирани парични знаци, то според
съдебната практика в случаите, в които многократно са надхвърлени тези
критерии, това обстоятелство си отчита като отегчаващо такова, без да се
нарушава принципът, залегнал в разпоредбата на чл.56 от НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства на
престъплението по чл.246, ал.3 от НК, съдът отчете, множеството вещи,
включени в това обвинение, покриващи различни алтернативи, на предмета, очертан
в чл.246, ал.3 от НК.
Като отчете горевизираните индивидуализиращи
отговорността на подс.Н. обстоятелства, съдът наложи наказания за всяко едно
престъпление поотделно, като приложи разпоредбите на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК.
Съдът прие, че по делото не се установява
наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
по отношение на подс. Н., поради които и най-лекото, предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение
разпоредбата на чл.55 от НК.
Предвиденото в закона
наказание за престъпленията по чл.244, ал.1 и ал.2 е лишаване от свобода от две
до осем години.
След като прецени посочените индивидуализиращи отговорността
на подс.Н. обстоятелства за престъплението по чл.244 ал. 1 пр. 1, във вр.
чл. 26 ал. 1, съдът прие, че смекчаващите
са с малко по-висока относителна тежест спрямо отегчаващите и обосновават
налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер, малко по-нисък от
средния, предвиден в Специалната част на НК за това престъпление, а именно четири
години „лишаване от свобода”.
С малко
по-висока относителна тежест спрямо отегчаващите са и смекчаващите
отговорността обстоятелства на подс.Н.,
за престъплението по чл. 244 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което съдът и за това престъпление
определи наказание „лишаване от свобода” в размер, малко по-нисък
от средния, предвиден в Специалната част на НК за това престъпление, а именно четири
години „лишаване от свобода”.
При определяне наказанието и за престъплението по чл.246, ал.3 от НК съдът прие също, че смекчаващите отговорността обстоятелства на
подс.Н. са с малко по-висока относителна тежест спрямо отегчаващите и
обосновават налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер, малко
по-нисък от средния, предвиден в Специалната част на НК за това престъпление, а
именно две години «лишаване от свобода».
Предвид наличието на законовите предпоставки, посочени
в чл. 23 ал.1 от НК, тъй като са налице
три престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, съдът определи
ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наложените по-горе, а именно ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът прие, че този размер на наказанието съответства
напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати
по друг начин, поради което не се налага неговото увеличаване с приложение
разпоредбата на чл.24 от НК. Решаващо при тази преценка е именно изтеклият
немалък период от време от реализиране на инкриминираната деятелност.
Така определеният размер на общото най-тежко наказание
на подс.Н. не поставя на обсъждане въпроса относно начина на изтърпяването му
/разпоредбата на чл.66 от НК е неприложима/, а и с оглед конкретната степен на
обществена опасност на подс.Н. и неговата инкриминирана деятелност, съдът
намира, че целите на наказателната превенция биха се постигнали единствено с
реално изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание.
На основание чл.
61 т. 3, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи така наложеното на подс. Р.Н.
общо най-тежко наказание в размер на четири години „лишаване от свобода” да се
изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.
59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК, от така определеното на подс. Р.Н. наказание „лишаване
от свобода” съдът приспадна времето, през което същият е бил задържан, считано
от 13.05.2011 г. до 14.05.2012 г., като един ден задържане се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
С присъдата си
съдът се произнесе и по част от веществените
доказателства по делото.
На
основание чл. 53 ал. 2 б. „А” от НК съдът отне в полза на Държавата
находящите се на съхранение в БНБ неистински банкноти, както следва:
- 2 328 броя
банкноти с номинал от 100 евро с номера, както следва:
***, като две от банкнотите
са без отпечатани серийни номера;
- 423 броя
банкноти с номинал от 200 евро с различни серийни номера, както следва:
***
- 404 броя банкноти с номинал от 500 евро с различни
серийни номера, както следва:
***
- 100 броя банкноти с копюри от по 100 евро със следните
сериини номера, както следва:
***
- 2 /два/ броя банкноти с копюри от по 500 евро със следните серийни номера, както
следва: *** и ***,
като същите
следва да се унищожат след влизане
на присъдата в законна сила.
Съдът постанови част
от веществените доказателства, иззети по делото, които не подлежат на отнемане
в полза на държавата на основание чл.53 от НК, да се върнат на правоимащите
лица, от които са отнети, както следва:
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - преносима памет Trekstor
№ ***-2GB; 2 броя микрокарти в
кутия, едната 2GB, а другата с
надпис Lexar; Преносима
памет Verbatim /има
се предвид иззетата при претърсването на „***” ЕООД преносима памет бяло-синя
на цвят, която не е предмет на престъпление/; Преносим диск Apacer PIN *** *** ведно с USB
кабел;
Микрокарта Kingmax; Микрокарта
miniSD2GB***; 10 броя компакт диска CD-R и DVD-R малки; шест броя
компакт дискове, малки; Два броя компакт диска, единият CD-R с надпис Пазарджик 777,
а вторият DVD-R, без надпис; Микрокарта с № ***; 4 броя дискети - TDK, Verbatim, Sony и последната без марка с № ***; Микро карта Kingston С № ***,16 броя компакт
диска CD-R
и DVD-R;
фотоапарат Канон с № *** ***, хартия; 4
преносими памети, три от които с надпис Арасег; външен хард диск с надпис Prestigio – да се
върнат на „***” ЕООД, след влизане на
присъдата в законна сила
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
- машина с надпис "Original Heidelberg cylinder
46x58,5, 18x23 с № *** - на отговорно пазене на А. Р. Д., ЕГН: **********;
машина с надпис "Original Heidelberg cylinder
38x52, 15x20 с №1144-на отговорно пазене на А. Р. Д., ЕГН: **********; машина с
надпис "Heidelberg"
с №***, на отговорно пазене на А.
Р. Д., ЕГН: **********; машина с надпис "Polar" модел 76ЕМ с №***, на отговорно
пазене на А. Р. Д., ЕГН: **********; машина с надпис
"Hot Stamping press", бяла на цвят, с
контролен панел с надпис "LC Printing Machine", на отговорно
пазене на А. Р. Д., ЕГН: **********; принтер с надпис
"XEROX 7500" с щампован №***- на съхранение
в Отдел „БОП" - гр. Пловдив; 1 бр. кварцова лампа; 1 бр. гумено платно,
навито на руло с дължина 44 см; 2 бр. черни кутии с боя с надпис "Azocol Poly-plus S", като към едната
има бъркалка и шише с надпис "Diazo №1" – да се върнат на „***” ООД, след влизане на присъдата в законна сила.
Приложените по
делото ВДС, изготвени чрез използване на СРС, съдът постанови да останат в Секретно деловодство на ПОС до изтичане срока на класификация.
При горните
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: