Решение по дело №669/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано по жалба на Институт по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък, ЕИК *********, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) гр. Стара Загора. По съображения, че не е ясно как е определена допустимата площ за подпомагане, се иска отмяна на обжалвания АУПДВ, като незаконосъобразен, и се претендират направените разноски по делото.

Ответникът – директор на ОД на ДФЗ гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят – Институт по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък, ЕИК *********, е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с Уникален регистрационен номер (УРН) 183792 .

На 12.09.2022 г. жалбоподателят е подал в Областна служба „Земеделие“ (ОСЗ) гр. Казанлък Заявление № 24/183792/0419678 за предоставяне на „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2022 г. (л. 27 – 30). Заявлението е подадено съгласно Указания за прилагане на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ (за краткост - Указанията), утвърдени от министъра на земеделието на 02.09.2022 г. и на 16.09.2022 г. съгласно Решение на УС на ДФЗ по Протокол № 198 от 26.08.2022 г. (л. 15 – 26, 32 – 41). Указанията впоследствие са изменени с Решения на УС на ДФЗ по Протокол № 202 от 08.11.2022 г. (л. 42 – 43) и по Протокол № 203 от 18.11.2022 г. (л. 55) и утвърдени от министъра на земеделието на 18.11.2022 г. (л. 44 – 54), с Решение на УС на ДФЗ по Протокол № 205 от 20.12.2022 г. (л. 56) и утвърдени от министъра на земеделието на 20.12.2022 г. (л. 57 – 67). В съответствие с изискването на т. 4.3.4, б. „а“ от Раздел I от Указанията жалбоподателят има подадено заявление по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за кампания 2022 г. – вх. № 19750704 от 08.04.2022 г., Уникален идентификационен номер (УИН) 24/140422/29400 (л. 68 и сл.).

Заявените за подпомагане площи са 42.17 ха с код на култура 2310 – маслодайна роза, по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), както следва: парцел 27499-102-3-1 – 2.66 ха; парцел 27499-110-1-1 – 6.74 ха; парцел 27499-110-2-1 – 4.87 ха; парцел 27499-450-1-1 – 2.64 ха; парцел 35167-1142-2-1 – 0.8 ха; парцел 35167-2-1-1 – 0.56 ха; парцел 35167-76-1-1 – 3.57 ха; парцел 35167-79-1-1 – 0.8 ха; парцел 35167-80-1-1 – 3 ха; парцел 35167-82-1-1 – 3.5 ха; парцел 35167-82-2-1 – 0.87 ха; парцел 40292-106-1-1 – 5.71 ха; парцел 40292-2-1-1 – 6.45 ха.

Жалбоподателят не само не оспорва, но и в жалбата признава, че при извършени административни проверки са установени заявените за подпомагане площи и за тях на 28.09.2022 г. му е изплатена сума в размер на 65 658,69 лв., в съотвествие с т. 8.5, Раздел I от Указанията в редакцията им към датата на плащането – 1 557 лв./ха, поради което, ако и да не са представени доказателства в тази насока, съдът приема това обстоятелство за безспорно.

От Регионален технически инспекторат (РТИ) Хасково са извършени проверки на място (ПнМ), резултатите от които са обективирани в Доклад за проверка на площи (л. 102 – 150), в който е отразено, че на 22.08.2022 г. в 16:15 ч кандидатът е информиран за предстоящата (на 25.08.2022 г.) Бърза проверка на място (БПнМ), както и че служител на жалбоподателя е запознат с констатациите от БПнМ – доказателства в тази насока не са представени, но жалбоподателят не оспорва тези обстоятелства нито в жалбата си, нито в съдебно заседание, включително и в постъпилото чрез пълномощника му становище, в което е коментиран доклада (л. 202 – 204). Конкретно за заявените за подпомогане площи от 42.17 ха с код на културата 231010 – маслодайна роза, в доклада е посочено, че на 25.08.2022 г. им е извършена БПнМ с метод на измерване – Дистанционен (по отношение на парцел 35167-80-1-1) и GPS (по отношение на останалите от парцели), при която е установено, че общата им допустима площ за подпомагане е 7.3 ха, както следва:

за парцел 27499-102-3-1 – 0 ха (установено е, че парцелът е частично опожарен, а останалата част е неподдържана, културата е превзета от плевели, храсти и дървета);

за парцел 27499-110-1-1 – 0 ха (установено е, че цялата площ на парцела е опожарена);

за парцел 27499-110-2-1 – 0 ха (установено е, че парцелът е частично опожарен а останалата площ е с неподдържани вътрередия, културата е превзета от плевели, храсти и дървета);

за парцел 27499-450-1-1 – 0 ха (установено е, че парцелът е неподдържан, няма следи от стопанска дейност);

за парцел 35167-1142-2-1 – 0.8 ха (няма забележки);

за парцел 35167-2-1-1 – 0 ха (установено е, вътрередията на парцела са неподдържани, културата е превзета от плевели, храсти и дървета);

за парцел 35167-76-1-1 – 3.13 ха (по периферията на парцела са изключени неподдържани площи);

за парцел 35167-79-1-1 – 0 ха (установено е, че цялата площ на парцела е опожарена);

за парцел 35167-80-1-1 – 2.83 ха (измерена е 0.03 ха недопустима площ – храсти);

за парцел 35167-82-1-1 – 0.54 ха (при измерването на парцела е изключена опожарената площ);

за парцел 35167-82-2-1 – 0 ха (установено е, че цялата площ на парцела е опожарена);

за парцел 40292-106-1-1 – 0 ха (установено е, че парцелът е неподдържан, няма следи от стопанска дейност);

за парцел 40292-2-1-1 – 0 ха (установено е, че вътрередията на парцела са неподдържани, културата е превзета от плевели, храсти и дървета).

Няма данни и не се твърди жалбоподателят да е възразил по отношение констатациите в доклада за проверка на площи

С писмо № 01-240-3300/71 от 04.09.2023 г., получено на ръка на 19.09.2023 г. от Директора на Института по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък – Г. Б. (л. 11 – 14), на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК Директорът на ОД на ДФЗ гр. Стара Загора е уведомил жалбоподателя за откриване на производство по издаване на АУПДВ във връзка с констатациите, направени по подаденото Заявление № 24/183792/0419678 ОТ 09.09.2022 г. за предоставяне на „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2022 г. Посочено е, че при последващ контрол съгласно т. 3.3 от Раздел II от Указанията – след извършени административни проверки и проверки на място по подаденото Заявление с УИН 24/140422/29400 за подпомогане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г., е установено, че от заявените за подпомагане 42.17 ха маслодайна роза са констатирани за допустими 5.06 ха, в резултат на което, при извършено преизчисление, между изплатената на 28.09.2022 г. сума в размер на 65 658,69 лв. и размера на допустимата – 9 750,62 лв., е налице отрицателна разлика от 55 908,07 лв., подлежаща на събиране на основание т. 8.6, б. „б“ от Указанията за 2022 г. Посочено е също, че след прихващане в изпълнение на условието по т. 4.1 от Раздел I на Указанията за 2023 г. на оторизирани суми от 4 048 лв. и 809,60 лв. при прилагане на схемата за държавна помощ „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2023 г., общият размер на задължението, за което ще бъде издаден АУПДВ, е 51 050,47 лв., ведно със законната лихва от датата на получаването им съгласно Раздел II, т. 3.8 от Указанията за 2022 г. На жалбоподателя е указана възможността в 14-дневен срок да подаде писмени възражения и да приложи писмени доказателства към тях.

Няма данни и не се твърди в указания му 14-дневен срок жалбоподателят да е възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ.

С обжалвания АУПДВ № 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 г., издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК от директора на ОД на ДФЗ гр. Стара Загора, по съображения, идентични с изложените в писмо № 01-240-3300/71 от 04.09.2023 г., и на основание т. 8.6, б. „б“ от утвърдените Указания за прилагане на схема „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, на Институт по розата и етеричномаслените култури, ЕИК *********, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 46 581,48 лв., ведно със законната лихва от датата на получаването им – 28.09.2022 г. (л. 7 – 10).

Оспореният АУПДВ, според отразеното на първа страница от същия, е получен на ръка на 13.10.2023 г. от Директора на Института по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък – Г. Б., а жалбата против него е подадена на 26.10.2023 г.

По делото са приети като доказателства цитираните по-горе документи от административната преписка по издаването на обжалвания АУПДВ, както и: Указания за прилагане на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2023 г., ведно с Решения на УС на ДФЗ и Заявлението на жалбоподателя за предоставяне на помощта през 2023 г. (л. 151 – 175); Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 180 – 184); Служебна бележка от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Казанлък (л. 217 – 175); Заявление за подпомагане по схеми и мерки за кампания 2023 г., ведно с прилежащи документи (л. 239 – 246); Заявление за предоставяне на „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2024 г. (л. 247 – 249); договори за почистване на розови градини от 2022 г. и 2023 г., ведно със сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ (л. 277 – 289); документи и CD с информация, предоставени от ДФЗ на вещото лице и приложени към заключението му (л. 293 – 318); приемо-предавателни протоколи за предадени от ОСЗ - Казанлък на ОД на ДФЗ - Стара Загора заявления за предоставяне на „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ (л. 324 – 328).

По делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която (л. 283 – 321) общата допустима площ за подпомагане от парцелите, които са били заявени от жалбоподателя и са с код 231010 – маслодайна роза, е: за кампания 2021 г. – 2.08 ха; за кампания 2022 г. – 5.06 ха; за кампания 2023 г. на вещото лице не са предоставени данни от ДФЗ, позволяващи отговор на този въпрос. Според вещото лице, в т. ч. и според обясненията при изслушването му, доколкото в Доклада за проверка на площи от 2022 г. е посочено, че за парцел 35167-80-1-1 методът на проверката е дистанционен, то следва да се приеме, че на този парцел не е била правена проверка на място, поради което и тъй като не са му били предоставени данни от GPS измерване и фотографски снимки, съответно не са налице данни за това как са били определени опожарените площи от този парцел, а от ортофото картата на този парцел, предоставена от ДФЗ на ел. носител, не може да се установи каква част е била опожарена, вещото лице не може да отговори на какво се дължи разминаването между предоставените му от ДФЗ данни за допустимата площ за подпомагане за конкретния парцел – 0.59 ха, и установената му допустима площ според Доклада за проверка на площи – 2.83 ха (съответно – на какво се дължи разминаването между данните от ДФЗ за общата допустима площ за подпомагане от парцелите, които са били заявени от жалбоподателя и са с код 231010 – маслодайна роза, за кампания 2022 г., посочени в оспорения АУПДВ – 5.06 ха, и установената обща допустима площ за подпомагане според Доклада за проверка на площи – 7.3 ха).

По делото е допуснато и разпитано като свидетел лицето, което в качеството си на заместващо директора на Института по розата и етеричномаслените култури е подало заявлението за предоставяне на „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2022 г. – Й. В. Т.. Според св. Т. при подаването на заявлението в Областна служба „Земеделие“ гр. Казанлък от служителите на службата й е бил предоставен набор от попълнени документи, които тя само подписала и подпечатала, след като преди това се консулртирала с директорката на Института и тя й казала, че няма проблем, че е запозната с тях и да ги подпише. Св. Т. сочи също, че Институтът има подписан договор с фирма за почистване на междуредията на розовите масиви от дървета и храсти, както и че розоберът е от средата на м. май до средата на м. юни.

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема правна страна:

Оспорването е процесуално допустимо, като направено от лице с правен интерес – адресат на акта, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз (ЕС), включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България (РБ) за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. Съответният закон е ЗПЗП. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на РА, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая такава делегация по отношение на ответника – директор на ОД на ДФЗ гр. Стара Загора, е налице – Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ (л. 180 – 184). С оглед на това обжалваният АУПДВ е издаден от материално и териториално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегирани му от изпълнителния директор на ДФЗ правомощия.

Според настоящия съдебен състав при издаване на оспорения АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Безспорно е, че административното производство по реализиране на схемите за директни плащания, визирани в чл. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3 от 17.02.2015 г.), започва с подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат, формата, редът, в т. ч. и сроковете за подаване и съдържанието на което са уредени посредством правилата, съдържащи се в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.), като РА извършва административни проверки и проверки на място във връзка с подадените заявления. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП РА извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по заявленията за подпомагане. По силата на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37 от същия закон. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. ДФЗ – РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ – РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане, като съгласно разпоредбата на чл. 32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., когато след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП. Следователно административното производство, образувано по заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, следва да приключи с издаване на изричен акт – уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции.

В случая няма данни и не се твърди по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане да е издаден нарочен акт по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Именно с този акт – уведомително писмо, се одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършването на горепосочените административни проверки и проверките на място за изпълнението на изискванията на подпомаганите дейности. Констатациите, съдържащи се в този краен административен акт, могат да бъдат предмет на опровергаване от страна на заявителя на помощта, като в тази връзка същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Според настоящият съдебен състав до влизането в сила на акта по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., който да съдържа и конкретни съображения относно наличието на недопустимост, каквато в случая се твърди с оспорвания АУПДВ, компетентният административен орган не може да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, т. е. издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на предходен, самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на публичното държавно вземане и обуславя откриването на производство по издаване на АУПДВ. Липсата на издадено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и издаването на АУПДВ при отсъствието на подобен акт представлява съществено процесуално нарушение. По този начин е ограничена възможността на заявителя да изложи своите възражения срещу констатациите на проверяващите органи, което респективно го е лишило от упражняването на ефективна защита на засегнатите му права и интереси. Вярно е, че заявителят е бил запознат с констатациите от проверката на място, доколкото това обстоятелство не се оспорва от него, но тези действия не дерогират нормативното задължение на органа за постановяване на отделен акт, съдържащ данните за оторизация и извършени плащания, още по-малко могат да заместят коментираната по-горе задължителна фаза, предхождаща евентуалното издаване на АУПДВ.

Посоченото процесуално нарушение е довело и до издаване на оспорения акт в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалноправните предпоставки за издаване на АУПДВ по смисъла на чл. 32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. във връзка с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.

По изложените мотиви съдът приема, че обжалваният АУПДВ, като постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно на материалния закон, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 5120 лв. (л. 206, 250 – 252) и заплатена държавна такса в размер на 50 лв. (л. 189). Предвид обаче на направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение и изхождайки от фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая с оглед на материалния интерес по делото – 46 581,48 лв., се равнява на 4 376,52 лв. По тези съображения на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 426,52 лв.

Воден от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Институт по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък, ЕИК *********, Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на Институт по розата и етеричномаслените култури, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, [улица], сумата в размер на 4 426,52 лева (четири хиляди четиристотин двадесет и шест лева петдесет и две стотинки), представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.