№ 4135
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100509994 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на третото лице – помагач на страната на ответника Столична община – „Х.“ АД,
срещу решение № 3845 от 14.03.2023 г., постановено по гр.д. № 21263/2022 г. по описа на
СРС, 45 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл.
49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4109,46 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по полица № 440220213020043 за щети по лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, собственост на „ОББ И.“ ЕАД, причинени при ПТП
на 19.12.2020 г., щета № 44012132034746, включващо ликвидационни разноски в размер на
15 лв., ведно със законна лихва върху сумата от 20.04.2022 г., до окончателното й изплащане;
както и в частта, с която е уважен предявеният от Столична община срещу „Х.“ АД обратен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 4109,46 лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договор с рег. № СОА19-ДГ55-
382/11.06.2019 г. за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“, при условие, че сумата за главница бъде
заплатена от Столична община на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
1
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон
и необоснованост, като по делото бил представен само протокол за ПТП, който не се ползвал
с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, поради което не можело да
се приеме за доказано, че инцидентът е настъпил поради необезопасена дупка на пътното
платно. Въззивникът счита, че не е налице основание за изплащане на застрахователно
обезщетение поради липсата на данни дали ищецът покрива риска от подобни щети, като не
били установени и предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на Столична
община. Намира, че водачът на увредения автомобил се е движил с несъобразена скорост и
поради противоправното си поведение е причинил произшествието, а САТЕ неправилно е
била кредитирана, доколкото нямало как да установи със задна дата претърпените щети и
средната им пазарна стойност. При условията на евентуалност дори и главният иск да е
основателен, счита, че предявеният срещу него обратен иск следва да бъде отхвърлен, тъй
като не е налице неизпълнение на сключения с общината договор. Твърди, че възложителят е
бил длъжен да извършва контрол по изпълнението посредством ежемесечни проверки, за
които подписвал протоколи, удостоверяващи точното изпълнение по договора, както и
приемането на работата от възложителя без забележки. С оглед на изложеното, моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваните части, а предявените главен и обратен
искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият-ищец „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от третото лице-помагач
част е правилно и моли да бъде потвърдено.
Въззиваемият-ответник Столична община подава отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от третото лице-помагач част е
правилно и моли да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част поради следните съображения:
По главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия
случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
2
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането
и ремонтирането на общинските пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните по делото не се спори, че към 19.12.2020 г. между ищеца и
водача на увредения автомобил е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка „Каско”, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 4109,46 лв. за щети от ПТП, настъпило на
посочената дата. Изложеното се потвърждава от приетите писмени доказателства, от които е
видно, че за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* е сключена валидна
застраховка „Каско на МПС“ № 440220213020043/19.10.2020 г. със срок на действие една
година, като във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че
настъпилото събитие представлява покрит риск по договора – същият покрива щети от
всяко пътнотранспортно произшествие, а попадането в дупка на пътното платно по време на
движение на автомобила несъмнено представлява ПТП по смисъла на дефинитивната
разпоредба на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че застрахователното
събитие е настъпило в гр. София на 19.12.2020 г. около 18:00 ч., като застрахованият при
ищеца автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* се е движил по ул. „Николай
Хайтов“ в гр. София и на паркинга пред бл. 59 е попаднал в необезопасена дупка на пътното
платно, от което са настъпили щети на автомобила – увредени предна броня, решетка и кора
под двигателя. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства и
представеното по делото уведомление за щета на МПС, подписано от водача на увредения
автомобил. Свидетелят К.Л.З., водач на увреденото МПС, потвърждава изложените от него в
частния свидетелстващ документ обстоятелства, като разказва, че е претърпял инцидент с
посочения автомобил, при който е попаднал в дупка на пътното платно от пропадане на
пътната настилка и вледствие на удара са настъпили увреждания в предната част на
автомобила (броня, престилки и т.н.). Свидетелят допълва, че дупката е била с размери
около 1,5 м. на един метър и не е била обозначена по никакъв начин, като той не е имал
възможност да предотврати събитието. В подкрепа на изложеното е и представеният по
делото протокол за ПТП, който представлява официален документ с материална
доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия
(арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се
отбележи, че действително автоконтрольорът не е станал свидетел на събитието и изводите
му относно механизма нямат обвързваща доказателствена сила, но той е посетил
местопроизшествието и е констатирал наличието на необозначена и необезопасена дупка на
платното за движение, като е отразил видимите щети на увредения автомобил.
3
С оглед на изложеното, при съвкупната преценка на непротиворечивия доказателствен
материал по делото несъмнено се стига до извод, че ПТП е настъпило при описания в
исковата молба механизъм, като липсват данни водачът на МПС да е съпричинил за
настъпването на вредите – от показанията му се установява, че същият не се е движил с
превишена или несъобразена скорост (скоростта му е била около 10 км./ч., тъй като се е
намирал на паркинг), а съобразно размерите на дупката и обстоятелството, че
произшествието се е случило вечерта, в тъмната част на денонощието, не е било възможно
свидетелят З. да я избегне. Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че по делото не се
установява противоправно поведение на водача на МПС, в причинна връзка с което да е
настъпило застрахователното събитие, поради което възражението на въззивника в този
смисъл е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената
фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се
дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение
на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие
на препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при описаното
застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца автомобил –
спукана предна броня, решетка, кора под двигателя и свързани с тях дребни увреждания по
предната част на автомобила, които при установения механизъм на ПТП и съгласно
експертните изводи по заключението на САТЕ са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към момента на
настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база средни
пазарни цени са били необходими 4265,06 лв., като извършеното от ищеца застрахователно
плащане е в по-малък размер (4216,45 лв.). Във връзка с възраженията във въззивната жалба
следва да се отбележи, че третото лице-помагач не е оспорило заключението на експертизата
своевременно пред първоинстационния съд, а и доводите му за некредитирането му са
несъстоятелни, доколкото експертът използва съответните пазарни аналози и методи, за да
определи действителната стойност на щетата към релевантната задна дата – тази на
произшествието, в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Следователно, размерът
4
на регресното вземане възлиза на 4216,45 лв. и отговаря на действителната стойност на
настъпилата щета, поради което главният иск се явява основателен изцяло. Същият е уважен
за по-малка сума – 4109,46 лв., като в отхвърлителната част първоинстанционното решение
не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е налице основание за ревизирането му.
По обратния иск с правно основание чл. 79, вр. с чл. 82 ЗЗД
В тежест на ищеца по обратния иск е да докаже наличие на облигационно отношение с
ответника, по което последният не е изпълнил договорното си задължение и в причинна
връзка с неизпълнението са настъпили предвидими вреди за ищеца в претендирания размер.
По делото е представен договор с рег. № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г., съобразно който
Столична община е възложила на „Х.“ АД за срок от 48 месеца да извършва на определена
част от територията на общината (зона VI, включваща райони Искър, Слатина, Изгрев и
Средец) дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, като част от задълженията на изпълнителя са и дейностите по ремонт на
отделни разрушения по пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане и др. (чл. 2, ал. 2, т. 2
от договора). Улица „Николай Хайтов“ се намира в район „Изгрев“, поради което попада в
обхвата на поддържаната от третото лице-помагач пътна мрежа, видно и от приетите
писмени доказателства, от които се установява, че въззивникът е извършвал ремонтни
дейности по тази улица. Доколкото по делото се установява, че към 19.12.2020 г. на паркинга
пред бл. 59 е имало голяма необезопасена дупка от пропадане на настилката, несъмнено
същият не е изпълнил точно възложените му задължения, сред които е и ремонтирането на
подобни разрушения на пътното платно. Изложеното не се опровергава от представените от
въззивника писмени доказателства, които установяват, че към м. април 2020 г. са били
извършени и приети строителни-монтажни работи по процесната улица, но няма данни след
този момент изпълнителят да е продължил да изпълнява задълженията си, като явно не е
извършвал проверки на състоянието на пътя, така че да се избегне формирането на
процесната дупка 8 месеца по-късно.
Съгласно клаузата на чл. 7, ал. 2 от договора, изпълнителят е длъжен в рамките на
собствената си организационна структура да създаде екип с квалифициран персонал, чиято
задача е непрекъснато да се проверява степента на спазване на необходимото ниво на
поддържане, като екипът отговаря за поддържането на подробно и пълно познаване на
състоянието на пътя и за осигуряване на цялата информация, необходима за ефективно
управление и поддържане на пътя. Следователно, като е допуснал образуването на
описаната в свидетелските показания дупка чрез пропадане на пътната настилка в рамките
на района, за който носи отговорност, изпълнителят не е изпълнил поетите договорни
задължения точно и в причинна връзка с това неизпълнение са настъпили предвидими вреди
в тежест на възложителя – задължение за обезщетяване на трети лица, претърпели
имуществени вреди от наличието на неремонтираната дупка. Осъществяваният от
възложителя контрол върху дейността на изпълнителя не освобождава последния от
отговорност при неизпълнение на задълженията му, като в този смисъл е и клаузата на чл.
5
16, ал. 2 от договора, съобразно която всички вреди, понесени от възложителя, резултат на
грешки, недостатъци и пропуски, както и в резултат на некачествени СМР и неспазване на
срокове, са за сметка на изпълнителя.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че предявеният обратен иск е
доказан по основание и размер и третото лице-помагач следва да бъде осъдено да заплати на
ответника присъдената сума, при условие на плащането й в полза на ищеца.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемите имат право на
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 710,90 лв., платено адвокатско
възнаграждение в полза на въззиваемия-ищец, както и в размер на 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемия-ответник.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3845 от 14.03.2023 г., постановено по гр.д. № 21263/2022 г. по
описа на СРС, 45 състав, в частта, с която СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *******, е
осъдена да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *******, по предявения
главен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45, ал. 1
ЗЗД сумата от 4109,46 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по полица № 440220213020043 за щети по лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. № *******, собственост на „ОББ И.“ ЕАД, причинени при ПТП на 19.12.2020 г., щета №
44012132034746, включващо ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законна
лихва върху сумата от 20.04.2022 г., до окончателното й изплащане; както и в частта, с която
„Х.“ АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *******,
по предявения обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД
сумата от 4109,46 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор с рег. №
СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“, ПРИ УСЛОВИЕ, че сумата
бъде заплатена от Столична община на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Х.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цар *******, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 710,90 лв., разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Х.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
6
„Цар *******, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София,
ул. „Московска” № 33, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника
Столична община – „Х.“ АД, ЕИК *******.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7