Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.08.2020г. гр.Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Димитровградският Районен Съд в публичното заседание
на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Иван Маринов
с
участието на секретаря Валентина Господинова и в присъствието на прокурора
......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №157 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.59, ал.3 от Закона за Административните Нарушения и Наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– Н.Д.Н. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К
№2310781, издаден от ОД-МВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 лева- за
това, че на 02.10.2018г. в 09:07ч. на ПП- I-5, км. 273+741м. – до разклон за гр.Симеоновград в посока гр.Стара
Загора, извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак В-26 от 60
км/ч. е управлявал автомобил „Рено Меган Сценик” с рег.№ Х 08-10 ВМ със скорост
от 81 км/ч, което е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M-596.
В подадената жалба е описано
искане за отмяна на така издадения ел.фиш, с описание за противоречие с
материалноправни разпоредби, неспазена установена форма на ел.фиш, нарушена
процедура по установяване на адм.нарушение, без да са посочени конкретни
основания. Моли се за отмяна на издадения електронен фиш.
В съдебно заседание-
жалбоподателят редвоно призован, не се явява и не взема становище по жалбата си.
Административно-наказващия
орган- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Райнонна прокуратура-
Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител, не взема становище по
жалбата.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 02.10.2018г. било установено
техническо устройство TFR1-M- №596 за измерване скоростта и заснемане на
автомобили- движещи се по ПП-I-5,
км.273+741м.- разклон за гр.Симеоновград, в посока от гр.Димитровград към гр.Стара
Загора. В 09:07ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в
посока към гр.Ст.Загора автомобил „Рено Меган Сценик” с рег.№ Х 08-10 ВМ.
Въпреки въведеното ограничение на скоростта в тази посока от 60км/ч.- въведена
с пътен знак В-26, измерената скорост на този автомобил била 81км/ч.
При последвалата справка за
собственост относно горепосочения автомобил, се установява, че той е
собственост на Н.Д.Н. ***, ЕГН **********.
Не е представена съответната
декларация в насока, че на горепосчената дата и час описаният автомобил е бил
управляван от друго лице.
Относно това обстоятелство не се
спори, като в този случай се приема, че оборимата презумпция въведена относно
налагане на наказание на собственика на даденото МПС, че именно той е
управлявал превозното средство към момента на извършване на твърдяното
нарушение, поражда своята сила. С разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП е
създадена законова презумпция по отношение на автора на деянието. Когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Чл.189, ал.5 от ЗДвП предвижда, че в 14-дневен срок от получаване на фиша
собственикът на превозното средство предоставя писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. След като в предвидения срок не е подадена
такава декларация правилно към административнонаказателна отговорност е бил
привлечен собственика на
автомобила.
Въз основа на горепосочената
фактическа обстановка ОД на МВР- Хасково е издала Електронен фиш серия К №2310781, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, с
който налага административно
наказание „Глоба” в размер на 100
лева на Н.Д.Н. ***, ЕГН **********.
Така изложената фактическа обстановка
е установена по категоричен начин от представените по делото писмени
доказателства, както и от приложения снимков материал от заснет клип №13896, с
техническо средство радар №596, както и от останалите приети като доказателства
документи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния
да я разгледа орган- Районен Съд- Димитровград. В тази връзка жалбата се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Посочените от жалбоподателя основания,
поради които счита, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, ведно със
служебно провереното от съда протекло до този момент адм.-наказателно
производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да да се открие
противоречие с материалния или процесуалния закон.
Видно от представеното от
административно-наказващият орган и прието като доказателство по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г., на
основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” е одобрен тип
средство за измерване със срок на валидност 24.02.2020г.
Видно от разпоредбата на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, като
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак.
В случая е видно от представения
протокол за използване на автоматизирано техническо средство, че на 02.10.2018г.
е било поставено автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта „TFR1-M”№596,
като общото ограничение на скоростта е 90км/ч, а ограничението- въведено с
пътен знак – 60км/ч. Разстоянието, от което техническото средство засича
скоростта на движещи се МПС – 150 метра. За времето от 09,00ч. до 11,20ч. същия
ден са били заснети общо 17 нарушения, с номера на заснетите изображения от
13896 до 13912, а изображенията от настоящия електронен фиш са от клип № 13896.
В ЕФ са вписани показанията на това
автоматизирано техническо средство №596, което видно от приложения по делото
Протокол от проверка №3-52-18/04.04.2018г., отговаря на изискванията. Във фиша
е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно на ПП-I-5,
км.273+741м.- разклон за гр.Симеоновград, в посока от гр.Димитровград към
гр.Стара Загора. Изписването на мястото, времето и начина на извършване на
нарушението според съда е достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно
какво по-конкретно е имал предвид адм.-наказващия орган, нито създава
затруднения в разбирането му от нарушителя.
Относно изискванията към момента
на констатиране на нарушението за поставяне на знак- указващ на водачите, че
следва участък от пътя, по който скоростта на движение се контролира от
техническо средство, следва да се поясни, че разпоредбата на чл.7 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
която разпоредба е задължаваща контролните органи да поставят такъв
предупредителен знак, е отменена с ДВ, бр.6 от 2018г.- в сила от 16.01.2018г. А
нарушението е извършено месеци по-късно- на 02.10.2018г.- т.е. при действието
на изменението в Наредбата и отпадналото задължение да бъде поставян такъв
предупредителен знак. И в тази връзка не са налице допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП гласи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост извън
населено място, се наказва- за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.
Няма възражения в насока, че на
горепосчената дата, в горепосочения момент автомобила, който е собственост на жалбоподателя,
е бил управляван от друго лице. Това е факт относно който не се спори, така че
се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на
собственика на даденото МПС, че именно той е управлявал превозното средство към
момента на извършване на твърдяното нарушение, ако изрично в законоустановения
срок не е подал декларация за имената на лицето, което е управлявало
автомобила, поражда своята сила.
Описанието на нарушението е ясно
и недвусмислено- движение със скорост 81 км/ч при ограничена такава с пътен
знак В26 от 60 км/ч. Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на
скоростта. Много ясно е подчертано, че едната скорост е засечена- 84 км/ч, а
другата- наказуема- 81 км/ч. Видно от протокола за проверка на АТС, с което е
засечена тази скорост е, че то е техническо изправно, но въпреки това има
възможност да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при
скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост, което е
в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за
по-висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно
от доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за
измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност
24.02.2020г. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това се
установява с протокола от проверка, който също е допуснат като доказателство по
делото.
Ясно е посочено и конктретно
мястото на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП-
чл.21, ал.2, размера на глобата - 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. В тази връзка съдът не намира нарушения във връзка с
описанието на мястото на описаното нарушение- същото е достатъчно подробно,
включващо дори и координати, даващи достатъчна информация и възможност за
локализирането му.
Посочени са срока, сметката и
мястото за доброволно плащане на глобата. В тази връзка издаденият ел.фиш
съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са описани достатъчно ясно
и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на
защита на нарушителя.
Следва да се поясни също, че
между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия.
В случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните,
които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за влязло в сила
наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче, при
електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се
употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от
наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на
съответното длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед
на изложеното съдът счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от
жалбоподателя.
Правилно е проведена процедура
по издаване на електронния фиш, съобразно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
който при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. За да бъде издаден
електронен фиш закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и
заснето с техническо средство, като установяването и заснемането на нарушението
е необходимо да е станало в отсъствието на контролен орган и нарушител.
Безспорно установено в настоящия случай е наличието на първата предпоставка за
реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя по
чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ. Видно от представения по делото
снимков материал- извлечение от клип №13896 от 02.10.2018г., заснет с радарен
скоростомер от одобрен тип „TFR1-M”, №596, преминал задължителен годишен
метрологичен контрол, нарушението визирано в електронния фиш е заснето и
установено с помощта на годно техническо средство. По отношение на вида на
последното-стационарно или мобилно, законът не въвежда ограничения.
Налице е и втората предпоставка
по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението да е установено и заснето в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. По отношение на това условие съществува
известна неуточненост на израза „в отсъствието на контролен орган и нарушител”,
тъй като макар и възможно установяването на нарушението да стане в отсъствието
на контролен орган, то е невъзможно заснемането на противоправното деяние да
бъде извършено в отсъствието на нарушител. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да бъде тълкувана във връзка с дефиницията дадена за понятието
електронен фиш в параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При
съобразяването на горепосочените две разпоредби се стига до извод, че по
смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва да е установено с
автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и без
нуждата от присъствието на нарушителя при установяване на нарушението. Поради
това и изразът „в отсъствието на контролен орган” следва да се тълкува, че
контролните органи не вземат участие, или ако вземат такова- не могат да
повлияят при самото заснемане на нарушението от автоматизираното техническо
средство.
Съдът намира, че са спазени
нововъведените правила от разпоредбита на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Действително в електронния фиш
липсва посочване на марката, модела и техническите параметри на използваното
техническо средство, но такова изискване няма предвидено в закона и същите
правилно не са посочени в издадения ЕФ.
По същия начин не е налице
задължение адм.-наказващия орган да изпраща всички приложения към ел.фиш-
снимков материал, съответните протоколи от проверките на техническото средство,
други съпътстващи документи, поради което и съдът не възприе като нарушение
така описаните от процес.представител на жалбоподателя възражения.
Отделно от това, видно от самия
снимков материал, автомобилът на жалбоподателя е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена погрешка.
Като цяло изложените от
жалбоподателя възражения не са от характера на съществените такива, които да
налагат отмяната на ЕФ, а значителна част от тях остават единствено твърдения,
като следва да се поясни, че за отмяна на едно НП или ЕФ, е нужно да са
допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, довели до
съществено нарушаване правото на жалбоподателя, преценени съобразно правилното
тълкуване на закона, а не според това какво жалбоподателят счита за нарушение-
налагащо отмяна на ЕФ. Изложени са ред други възражения, които не се установиха
като достоверни и така няма как да водят до отмяна на ЕФ.
Съдът при извършената служебна
проверка не установи несъответствие между императивните процесуални изисквания
на законодателството и процеса по издаването и връчването на елктронния фиш.
Гореизложеното налага извода, че издаденият електронен фиш,
с който за допуснато нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено наказание на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е законосъобразен,
поради което следва да се потвърди.
Мотивиран
така, Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К, №2310781,
издаден от ОД-МВР-Хасково, с който на Н.Д.Н. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева- за това, че на
02.10.2018г. в 09:07ч. на ПП- I-5, км. 273+741м. – до разклон за
гр.Симеоновград в посока гр.Стара Загора, извън населено място, при въведено
ограничение с пътен знак В-26 от 60 км/ч. е управлявал автомобил „Рено Меган
Сценик” с рег.№ Х 08-10 ВМ със скорост от 81 км/ч, което е установено с
автоматизирано техническо средство TFR1-M-596 – като законосъобразен.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд- Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Иван Маринов/