ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 811
гр. Перник, 14.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500401 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, рег. №261993 от 28.04.2021г., подадена
ОТ: В. СТ. ИВ., с адрес: ***
ЧРЕЗ адв. Бл. Б. от АК Перник
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260073/09.04.2021г. по гр.д.№ 420 / 2020 г. по описа на РС
Радомир
С жалба рег. №261993 от 28.04.2021г. първоинстанционното решение се оспорва в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция на ищцата с правна квалификация чл.59 от
ЗЗД за сумата над 708.00 лв. до предявения размер от 1200.00лв., като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателката моли да бъде отменено решението в
обжалваните му части и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена предявената
искова претенция в пълен размер и й бъдат присъдени направените разноски за двете
инстанции.
Според жалбоподателката съдът неправилно и необосновано е уважил частично
исковата претенция само за сумата от 708.00лв., въпреки че е приел иска за основателен и
доказан, като също така посочва, че съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза стойността на извършените подобрения била в размер на 886.00лв.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна е подала отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба и моли
да бъде оставена без уважение, като счита, че съдът правилно е постановил размера на
увеличената стойност на имота в резултат на извършената строителна дейност.
Срещу РЕШЕНИЕ № 260073/09.04.2021г. по гр.д.№ 420 / 2020 г. по описа на РС
1
Радомир е постъпила втора въззивна жалба, с рег. № 262036 от 05.05.2021г., подадена
ОТ: Г. К. ИЛ., с адрес: **********,
ЧРЕЗ адв. С.А. от АК – Перник,
със съдебен адрес: ***.
С жалбата, рег. № 262036 от 05.05.2021г., първоинстанционното решение се оспорва
в осъдителната му част, като неправилно и се моли да бъде отменено и постановено ново, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и да бъдат
присъдени направените разноски за двете инстанции.
Според жалбоподателя съдът не е възприел правилно фактическата обстановка по
делото, като е изградил правните си изводи, без да вземе предвид факта, че ищцата не е
доказала наличие на приходи и лични парични средства през времето на престоя й в дома на
жалбоподателя, с които би могла да придобие правото на собственост върху движимите
вещи, посочени в исковата молба. Този извод съдът направил, основавайки се само на
гласните доказателства по делото от свидетелите на ищцата, без наличието на писмени
документи в тяхна подкрепа, докато наличието на приходи на жалбоподателя било
безспорно установено по делото, които парични средства били на разположение и на
ищцата.
Съгласно посоченото в жалбата, неправилен бил изводът на съда, че е налице
обедняване на ищцата, което е в причинно-следствена връзка с увеличаването стойността на
имота на жалбоподателя. Според жалбоподателя увеличението на стойността на имота е
вследствие на негови разходи от негови средства, а това, че ищцата формално е давала пари
на ръка, не означавало, че парите са нейни, за което обстоятелство не били налице и никакви
доказателства.
По отношение на исковете с правно основание чл. 108 от ЗС жалбоподателят счита,
че движимите вещи: легло – персон и половина, гардероб – трикрилен, ъглов диван,
кухненска маса, четири кухненски стола, електрически бойлер, пердета и 2 броя бидони по
120л. били закупени с негови средства, а движимите вещи: люлеещ се стол, холна маса,
панер за дрехи, кош за вестници и списания, кафеварка и хлебопекарна, не са закупувани и
не са се намирали в къщата му. По отношение останалите движими вещи, описани в
исковата молба, жалбоподателят твърди, че не са оставяни в къщата му, като ищцата е
прибрала всичките си лични вещи при напускането й. Според жалбоподателя изводите на
съда относно правото на собственост върху вещите, могат да важат и по отношение
придобиването им от жалбоподателя, както и за възникването на обикновена съсобственост
върху тях.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна е подала отговор. Оспорва подадената въззивна жалба, моли да бъде
оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърденo решението в
обжалваната му част. Счита, че съдът е изложил подробни мотиви относно събрания
доказателствен материал по делото, направил е преценка на доказателства в тяхната
съвкупност и е достигнал до правно обоснования извод във връзка с предявените искови
претенции на ищцата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбите са допустими (по съдържание са въззивни жалби, подадени против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивните жалби и отговорите страните не са се позовали и не са направили
2
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба, рег. № 262036 от 05.05.2021г., е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК за задължаване
на ищцата да се яви лично в съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелства по
делото, като са посочени и конкретни въпроси, на които същата да отговори. Настоящият
състав намира, че обясненията на страна по делото, бидейки един от видовете доказателства
по Глава четиринадесета от ГПК, следва да се преценяват съгласно разпоредбата на чл. 266
от ГПК. По смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал.3 ГПК, същите не представляват нови
доказателства, които жалбоподателят не е могъл да узнае, посочи и представи до подаване
на въззивната жалба; не представляват доказателства за нововъзникнали след подаването на
жалбата обстоятелства, които са от значение за делото, както и не представляват
доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални
нарушения. С оглед на изложеното съдът намира, че за направеното с въззивната жалба
доказателствено искане важи забраната за посочване на нови факти и доказателства във
въззивното производство по чл. 266, ал. 1 от ГПК и същото следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, направено с въззивна
жалба, рег. № 262036 от 05.05.2021г., за постановяване на лично явяване на В. СТ. ИВ. за
даване обяснения за обстоятелства по делото по чл. 176, ал.1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2021 г. от
10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед усложнената епидемиологична обстановка да се
извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в
съдебно заседание не е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора
могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък
по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
3
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4