Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Р., 31.01.2020 г.
Районен съд-Р.,
гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на девети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева и участието на
прокурора: .............. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 490 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото образувано по иск от Н.Н.М. с ЕГН ********** *** против В.Л.П. с ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетното дете Н.В.П., родено по време на съвместното им съжителство на 21.12.2018 г. Сочи, че отношенията между страните били нормални, но с течение на времето ответника се променил, започнал да се отчуждава, да става агресивен, като твърди, че през м.08.2018 г. си позволил да удари плесница на ищцата, въпреки, че била бременна. Твърди, че в края на м.02.2019 г., ответникът не се прибрал, и напуснал ищцата и детето, като след около месец се обадил на ищцата и й заявил, че ще живее в гр. София, с друга жена, като от напускането на семейното жилище не е поддържал контакт с детето, не е пожелал да го види и не го е потърсил, като изцяло се дезинтересирал от него. Сочи, че ищцата полага грижите за отглеждането и възпитанието на детето и заявява желание да продължи да го върши и за в бъдеще. Твърди, че детето е малко – на 5 месеца и има своите потребности, които могат да бъдат удовлетворени единствено от нея, като нейна майка, разполага с жилищни условия и доходи, необходими за задоволяване потребностите на детето и разчита в пълен обем на помощта на бабата по майчина линия. Сочи, че страните не могат да постигнат съгласие по отношение на родителските права върху детето.
Искането към съда е да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права на детето Н.В.П. на ищцата, като се произнесе относно местоживеенето на детето, което да бъде при ищцата, да определи режим на лични отношения и контакти между ответника и детето, както следва: до навършване на 3-годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 16:00 часа (на съботния ден) и от 10:00 часа до 16:00 часа (на неделния ден), без преспиване в присъствие на ищцата или на друг близък, запознат с режима на отглеждане на детето, а след навършване на 3-годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09:00 часа до 18:00 часа (на съботния ден) и от 089:00 часа до 18:00 часа (на неделния ден) без преспиване, като бащата се задължава да взема и връща детето от жилището, в което живее заедно с детето, както и една седмица през лятото и една седмица през зимата, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката, като осъди ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200.00 лева, платима чрез ищцата, като майка и законен представител, считано от предявяване на иска до настъпването на обстоятелства, имащи значение за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор ответника В.Л.П. чрез назначения му особен представител – адв. П. ПАК е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск. В отговора е заявил становище за допустимост, но неоснователно на предявения иск. В отговора е направил искане родителските права по отношение на малолетното дете да му бъдат предоставени на него, като местоживеенето на детето да бъде определено на неговия адрес, а на бащата бъде дадена възможност да поддържа лични отношения с детето, за да не се прекъсва биологичната, емоционална и социална връзка между родител и дете. Предлага да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден с преспиване до 18:00 часа в неделния ден, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск. В отговора е оспорен и предявеният иск за заплащане на издръжка, като се твърди че размерът на исковата претенция от 200.00 лева месечно е завишен, и моли при определяне на нейният размер да бъде взет предвид от съда размерът на получаваното от бащата трудово възнаграждение.
Във връзка със заявената насрещна претенция за упражняване на родителските права, в отговора е направил искане да бъде осъден бащата да заплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева, платими до 10-то число на месеца, считано от датата на предявяване на насрещната искова претенция, до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В случай, че съдът приеме насрещната претенция за неоснователно, е направил искане да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск, както и извън посочените дни, винаги, когато страните постигнат съгласие за това, като остави без уважение исковата претенция за заплащане на месечна издръжка да бъде оставен без уважение за сумата над 110.00 лева до пълния предявен размер от 200.00 лева, като неоснователна
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени, като и се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника се представлява от назначения му особен представител – адв. П., която моли съда да постанови решение с оглед събраните по делото доказателства, с което в максимална степен да бъдат защитени интересите на детето.
Р.ския районен съд, като взе предвид становището на страните
и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото копие от удостоверение за раждане № . от 21.12.2018 г. на Община Перник се установява, че страните са родители на малолетното дете Н.В.П., родена на *** г. с ЕГН **********, което към датата на подаване на исковата молба е малолетно.
Не е спорно обстоятелството, че страните по делото не са сключили граждански брак, имали са интимна връзка, от която е родено малолетното им дете И.С.Д.. Не се спори по делото и че страните не живеят заедно от м.06.2018 г.
Във връзка с предявения иск, съдът е приел социален доклад от Д ”СП” – Р., изготвен след проведена среща – разговор с майката, в който се сочи, че от раждането на детето до края на м.02.2019 г. детето е отглеждано от двата родители, като след раздялата им грижи за детето полага неговата майка, като потребностите на детето от подслон, храна, дрехи, здравни грижи и др. са задоволени на много добро ниво. Детето има личен лекар с практика в гр. Р. и е с редовен имунизационен статус. В доклада се сочи, че ищцата и детето ползват етаж от двуетажна къща, собственост на родителите й, като за детето са осигурени подходящи битови условия, безопасна и сигурна среда за неговото отглеждане, като Д „СП“ – Р. нямат данни за жилищните условия на бащата, въпреки, че същият е с постоянен адрес ***, но не живее на адреса. От доклада се установява, че при отглеждане на детето, ищцата се подкрепя от нейната майка и съжителстващия с нея мъж, както финансово така и морално. Детето е на 1 годинка, отглежда се от майката и не контактува с бащата, като и родителите му не контактуват по между си. В заключение се сочи, че поради ниската възраст на детето и необходимостта от майчини грижи, в интерес на детето е да живее при неговата майка, като бъде определен режим на контакти между детето и бащата, с цел изграждане и запазване на емоционалната връзка между тях, както и издръжка, която ответника да заплаща за покриване в пълна степен потребностите на детето.
По отношение на трудовата заетост на майката в доклада е посочено, че майката получава обезщетение за бременност и раждане от НОИ в размер на 560.00 лева, има сключен трудов договор с фирмата на родителите си, като получава месечни семейни помощи за деца по реда на чл.7 от ЗСПД в размер на 40.00 лева месечно, като може да разчита на финансовата подкрепа и от родителите си. По отношение на бащата Д „СП“ – Р. не разполага с данни за неговата трудова заетост.
По делото няма изготвен социален доклад за бащата, тъй като същият не е намерен от Д “СП“ – София на известния по делото адрес.
Изслушан в съдебно заседание социалния работник М.А.С., поддържа депозирания по делото социален доклад и заявява становище, че в интерес на малолетната Н.В.П. е да остане под грижите на своята майка.
По искане на ищцата по делото е изслушана свидетелката Е.И.С.– майка на ищцата, която сочи, че страните са живели на семейни начала до края на м.02.2019 г., когато се разделили. Твърди, че след раздялата им основни грижи за детето полага неговата майка, а ответника не е полагал грижи за детето и не се е интересувал от него, нито го е търсил. Сочи, че през м.01.2019 г. ответникът изпратил парична сума на стойност от 50.00 лева, както и храна, дрехи и козметика за детето, след което не е поддържал контакт с ищцата и не е предоставял други средства за детето и не се е интересувал от него.
Изслушана майката по реда на чл.59, ал.6 от СК майката заявява, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на нея, тъй като тя полага грижи за детето, а бащата няма да може да се грижи за него.
Бащата не е изслушван по реда на чл.59, ал.6 от СК, тъй като в хода на делото се представлява от особен представител и не е намерен на известните за него по делото адреси.
Горната фактическа обстановка се установи от приетите по делото писмени доказателства, приетият по делото социален доклад на Д “СП” гр. Р., изслушаният по делото социален работник – М.А.С. и показанията на свидетелката - Е.И.С..
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите да се грижат за децата си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, същите нямат възможност ежедневно да вземат решения, свързани с упражняването на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК, какъвто иск е предмет на разглеждане и в настоящото производство.
Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето им Н.В.П., упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. налице е спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.
Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК , въз основа на която е предявен иска, касае разногласие относно местоживеенето на детето и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители, какъвто е настоящия случай. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респ. да определи режим на лични отношения между детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка.
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо детето, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.
Според задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др.
В тази връзка, съдът намира, че в конкретния случай, водейки се най-вече от интереса на детето Н.В.П., следва упражняването на родителските права по отношение на същата, да бъдат предоставени на майката и при нея да бъде определено местоживеенето й. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.127 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
По делото липсва спор, че от раждането на детето до постановяване на настоящето решение основни грижи за детето се полагат от майката, при която то живее. От приетия по делото социален доклад, се установява че майката има добри битови условия и подкрепяща среда от страна на нейните родители. За ответника няма данни по делото с какви жилищни условия разполага, неговият родителски капацитет и подкрепяща среда.
Установи се от събраните по делото гласни доказателства и приетия социален доклад, че след раздялата на родителите основни грижи за детето полага неговата майка, а бащата не се интересува от детето и не е полагал грижи за него. От събрания по делото доказателствен материал се установи, че страните след раздялата си не поддържат контакт по между си, като тези факти са отразени и в приетия по делото социален доклад, който кореспондира с показанията на свидетелката Стоянова – майка на ищцата. Показанията на свидетелката преценени по реда на чл.172 от ГПК съдът кредитира, тъй като са последователни и непосредствени, и не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства, като свидетелката разказва за свои лични и непосредствени впечатления от отглеждането на малолетното дете, в което самата тя участва. В тази насока е и приетия по делото социален доклад, като показанията на свидетелката кореспондират и с приетите по делото писмени доказателства.
При тези данни съдът намира, че майката е по-
пригодна да се грижи и за малолетната Н.В.П.. Битовите условия и материалното
благосъстояние на единия родител не са от първостепенно значение при определяне
на кого трябва да се предоставят за упражняване родителските права. Касае се за
момиче, но все още в ниска възраст - 1 година и 1 месец, което определя
ищцата, като по-пригодна от ответника да отглежда и възпитава детето в бъдеще,
помощ за което същата има възможност да получава от нейните родители (р. II, б. “е”, „ж” и „з” от ППВС № 1/1974 г.). Всички тези
обстоятелства налагат извода, че в интерес на детето е същото да живее в бъдеще
при ищцата, като негова майка, при която следва поради това да се определи
местоживеенето му и на нея да се предоставят за упражняване родителските права
върху детето, като искането на ответника обективирано в отговора на исковата
молба на него да му бъдат предостави за упражняване родителските права е
неоснователно. За пълнота следва да се отбележи, че по отношение направеното от
ответника искане на него да му бъдат предоставени родителките права, на първо
място същият по делото се представлява от назначен му особен представител, не
бе открит от Д „СП“ – София за изготвяне на социален доклад, и по делото не се
събраха данни от които да може да се направи извод, че детето е привързано към
него, същият разполага ли с жилищни и финансови възможности за неговото
отглеждане. Тъй като искането е направено в отговора на исковата молба, а
настоящето производство е по спорна съдебна администрация, при която при спор
между родителите кой от двамата да упражнява родителските права по отношение
ненавършило пълнолетие дете, съдът служебно се произнася кой от двамата
родители да упражнява родителските права и при кой от двамата родители да бъде
определено местоживеенето на детето, поради което и не се дължи нарочен
отхвърлителен диспозитив в тази насока.
Тъй като родителските права се предоставят за упражняване на
майката, то и при нея следва да бъде определено и местоживеенето на детето, на
адрес в гр. Р., ул. „Д.Г. № ..
Същевременно обаче това не може да става за сметка на ограничаване или възпрепятстване на взаимоотношенията и срещите с детето на другия родител, на когото трябва да се определи съответен режим на лични контакти с оглед запазването на съществуващата привързаност и нейното развитие, укрепване и разширяване на изградената по между им лична и емоционална връзка, в каквато насока е и изразеното от Д “СП” гр. Р. становище. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и спецификата на случая, намира за подходящ режим на лични контакти на бащата с детето до навършване на 3-годишна възраст бащата да има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 16:00 часа (на съботния ден) и от 10:00 часа до 16:00 часа (на неделния ден), без преспиване в присъствие на ищцата или на друг близък, запознат с режима на отглеждане на детето, а след навършване на 3-годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09:00 часа до 18:00 часа (на съботния ден) и от 09:00 часа до 18:00 часа (на неделния ден) без преспиване, като бащата взема и връща детето от жилището, в което живее майката заедно с детето, както и една седмица през лятото и една седмица през зимата, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката. Съдът намира, че така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с другия родител, като занапред, в случай на необходимост, същият винаги подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или е продиктувано от изменение на обстоятелствата.
Относно издръжката.
И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на ППВС № 5/1970 г. Това тълкуване, преутвърдено и в обвързващата съдебна практика е намерила израз в решение № 280 по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о. При решаването на въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази от една страна нуждите му от такава с оглед възрастта му и обикновените условия на живот за него, а от друга страна и възможностите на родителите му да му осигурят такава издръжка с оглед на техните доходи, имущество и квалификация (чл. 142 и 143, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК). Никоя от страните не е представила доказателства да има и друго ненавършило пълнолетие, дете на което също да е задължена да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 от СК). По делото е установено, че ищцата не работи, но получава месечни помощи за деца в размер на 40 лева, като няма данни да получава други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, и да притежава недвижими имоти и МПС. Следва да се има предвид в тази насока и обстоятелството, че същата ще упражнява в бъдеще родителските права върху малолетното дете (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). По отношение на ответника по делото няма данни за неговата трудова заетост, но съдът намира, че същият на 31 години е в работоспособна възраст. Майката на 20 години, също е в работоспособна възраст. Независимо, че по делото няма доказателства ответника да има месечни доходи, съдът намира, че същият би могъл да получава доходи, в размер не по – малък от минималната за страната работна заплата, от които доходи да дава издръжка на малолетното си дете. Не се събраха доказателства ответника да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.
При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание е необходима и достатъчна общо сумата от 220 лева месечно. От последната с оглед възможностите си и обстоятелството, че е работоспособен, ответникът може и следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка на детето в размер на 153.00 лева, а останалата част от сумата до необходимите за същата общо 220 лева месечно, следва да се поемат от ищцата, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. При разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на сумата от 153.00 лева месечно, а останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от ищцата, наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка. Дължимата от бащата издръжка следва да бъде заплащана, считано от датата на предявяване на иска – 01.06.2019 г., така както е поискано от ищцата с предявяване на иска.
В частта на решението относно присъдената издръжка следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
По разноските:
На страните не следва да бъдат присъдени претендираните от тях разноски, тъй като правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК, какъвто предмет има настоящето дело. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права, в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е константната съдебна практика, намерила израз и в определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Ето защо на страните не следва да бъдат присъждани претендираните от тях разноски.
Независимо от горното, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Р.ския районен съд държавна такса за присъдените издръжки в размер на 220.32 лева, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я плати доброволно.
Воден от горното Р.ският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетно дете Н.В.П., родена на *** г., с ЕГН ********** на майката Н.Н.М. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н.В.П., родена на *** г., с ЕГН ********** при майката – Н.Н.М. с ЕГН ********** на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата - В.Л.П. с ЕГН **********, с адрес: *** и детето – Н.В.П., родена на *** г., с ЕГН **********, както следва:
До навършване на 3-годишна възраст - бащата да има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 16:00 часа (на съботния ден) и от 10:00 часа до 16:00 часа (на неделния ден), без преспиване в присъствие на ищцата или на друг близък, запознат с режима на отглеждане на детето, а след навършване на 3-годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09:00 часа до 18:00 часа (на съботния ден) и от 09:00 часа до 18:00 часа (на неделния ден) без преспиване, като бащата взема и връща детето от жилището, в което живее майката заедно с детето, както и една седмица през лятото и една седмица през зимата, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.Л.П. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на малолетното си дете Н.В.П., с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н.Н.М. с ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 153.00 (сто и петдесет и три) лева месечно, платима до 10-число на месеца, считано от предявяване на иска – 07.06.2019 г. до настъпването на обстоятелства, имащи значение за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА В.Л.П. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Р.ският районен съд държавна такса в размер на 220.32 (двеста и двадесет лева и тридесет и две стотинки) лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не плати доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.