Определение по дело №363/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 255/06.07.2023 г. по чнд № 363/2023 г. по описа на СлОС

Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна прокуратура – С.
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Й. Н. Й. по досъдебно
производство – обвиняем по досъдебно производство № 936/2023 г. по описа на РУ на МВР
– С., вх. № 1188/2023 г., пор. № 118/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – С..
В искането се сочи, че в Окръжна прокуратура - С. е на производство, започнато по
реда на чл.212 ал.2 от НПК на 03.07.2023 г. досъдебно производство № 936/23 г. по описа
на РУ на МВР – С. за престъпление по чл.142 ал.1 от НПК, като в хода на разследването, е
постановление на разследващия орган от 04.07.2023 г. в качеството на обвиняем е привлечен
Й. Н. Й., като му е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 27.06.2023 г. в с.Б.,
общ.С. умишлено умъртвил М.К.М. от същото село – престъпление по чл.115 от НК.
Възпроизвежда се част от възприетата от прокурора фактическа обстановка въз основа на
наличните по делото доказателства, като се сочи, че обвиняемият и пострадалият се
познавали; че на 27.06.2023 г. двамата се срещнали в центъра на с. Б., закупили си бира и
след като я изпили, отишли до дома на обвиняемия, където продължили да пият; че около
полунощ между двамата възникнал спор, при който обвиняемият грабнал намиращата се
близо до него брадва и нанесъл с нея удар в главата на пострадалия. Обосновава се извод, че
престъплението, за което на обвиняемия е предявено обвинение, се наказва с лишаване от
свобода и се явява „тежко престъпление“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК, както и че от
събраните към настоящия момент множество гласни и веществени доказателства може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност. С оглед на обремененото му съдебно минало се
сочи, че обвиняемият е лице със завишена степен на обществена опасност, което ведно с
високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и тежестта на предвидената
санкция, дават основание да се приеме, че целта на мерките за неотклонение по смисъла на
чл.57 от НПК, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление, може да бъде постигната единствено с вземането на мярка за неотклонение
„Задържане под стража". Прокурорът се позовава и на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 т. 3 от
НПК т.е. ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, реалната опасност обвиняемия
да се укрие или да извърши ново престъпление е налице, когато лицето е привлечено като
обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по- малко от десет години
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Настоява се за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение.
В съдебно заседание пред настоящия съд представителят на прокуратурата заявява,
че поддържа искането си за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо обвиняемия и моли за уважаването му. Счита, че от приобщените по делото
доказателства би могло да се формира обосновано предположение, че именно той е
извършител на престъплението. По отношение на съставомерността на деянието прокурорът
обосновава тезата си, че с оглед обремененото съдебно минало на обвиняемия
квалификацията на извършеното деяние ще претърпи промяна по-нататък в наказателното
производство. Аргументира извод, че според доказателствата по делото именно
обвиняемият е автор на престъплението, а предвид квалификацията на предявеното му
обвинение е налице законовата презумпция на чл.63 ал.2 т.3 НПК т.е. налице са всички
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Акцентира се и върху обремененото съдебно минало на обвиняемото лице, като се твърди,
че то също обосновава извод за съществуване на реална опасност обвиняемият да извърши
1

друго престъпление или да се укрие, ако спрямо него не бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение.
Защитникът на обвиняемия оспорва искането на прокуратурата за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение, намира го за неоснователно и настоява същото да не бъде
уважавано. Излага доводи в подкрепа на тезата си, че не са налице кумулативно
предвидените в закона предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Най-напред защитата сочи, че макар наличните към момента доказателства да дават
основание да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е автор на
инкриминираното деяние т.е. че именно той е причинил смъртта на пострадалия, оспорва се
правната квалификация на деянието и особено изразеното намерение на прокурора тази
квалификация да бъде променена в по-тежка. Изразява се несъгласие и с изводите на
прокурора за съществуване на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление, като в тази връзка се сочи, че обремененото му съдебно минало не е
основание да се приеме, че такава опасност съществува при наличието постоянен адрес и
уседналост в населеното място. Излагат се доводи, че целите на мерките за неотклонение
биха могли да се постигнат и с по-лека мярка за неотклонение и в тази връзка се
аргументира искане за вземане на мярка за неотклонение „Домашен арест“. Самият
обвиняем също настоява за вземане на по-лека мярка за неотклонение – „Домашен арест“.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е започнато на 03.07.2023 г. затова, че на 27.06.2023 г. в
с.Б., общ.С. е отвлечено лицето М.К.М. - престъпление по чл.142 ал.1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 04.07.2023 г. по досъдебно производство
№ 936/2023 г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 1188/2023 г., пор. № 114/2023 г. по описа
на Окръжна прокуратура – С., предявено на 04.07.2023 г., Й. Н. Й. е привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл.115 от НК за това, че на 27.06.2023 г. в с.Б., общ.С., ул.
„М.“ ...., умишлено е умъртвил М.К.М. от същото село.
Разпитан в това си качество, обв. Й. е заявил, че разбира обвинението, но не се
признава за виновен по него, заявявайки, че не е искал да убива пострадалия. Депозирал е
обяснения, според които на 27.06.2023 г. вечерта двамата се срещнали, пили бира и след
затварянето на магазина в селото отишли в дома на обвиняемия, където продължили да пият.
След употреба на значително количество алкохол двамата се скарали, пострадалият
посегнал да удари обвиняемия и го напсувал, при което обвиняемият взел намиращата се
наблизо брадва и с нея ударил пострадалия по главата, който паднал. Според обвиняемия
едва на следващия ден е разбрал, че пострадалият е починал и понеже се опасявал, че може
да бъде осъден, той укрил тялото на пострадалия, брадвата потопил във вода.
В хода на разследването до настоящия момент е извършен оглед на
местопроизшествие, при който в дома на обвиняемия е бил намерен трупа на пострадалото
лице. Намерени са били и иззети различни вещи вкл. и брадвата, с която е причинена
смъртта на пострадалия.
Извършено е освидетелстване /оглед на лице/ на обвиняемия с негово писмено
съгласие, при което са били установени и описани различни татуировки и наранявания по
тялото му
В качеството на свидетел е разпитана И.М. – сестра на пострадалия М.М.. В
показанията си тя заявява, че на 27.06.2023 г. късно вечерта в къщата, в която тя живеела с
родителите си дошли брат й М.М. и обвиняемия. Последният й направил предложение за
секс, бил много настоятелен, предложил й пари, а когато тя му отказала, той станал
агресивен. Пострадалият М. се намесил, преустановил действията на обвиняемия спрямо
свидетелката, след което двамата – обвиняемия и подсъдимия тръгнали по посока към
2

къщата на обвиняемия. Според свидетелката, тя впоследствие не могла да се свърже с брат
си и затова подала сигнал в полицията за изчезването му.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обв. Й. Н. Й. е осъждан
неколкократно вкл. с присъда от 02.11.2004 г. постановена по нохд № 536/2004 г. на
Окръжен съд – С., в сила от 13.12.2005 г., за деяние по чл.115 от НК извършено на
23/24.05.2004 г. – на 15 години лишаване от свобода. Това наказание обвиняемият е
изтърпял на 24.08.2016 г., когато е бил освободен от затвора, с помощта на 1 година, 11
месеца и 21 дни от работа в негова полза и условно предсрочно освобождаване по
отношение на неизтърпяната част на наказанието в размер на 1 година, 5 месеца и 7 дни.
Последното му осъждане е със споразумение № 261/27.10.2020 г. по нохд № 1150/2020 г. на
Районен съд – С.. По това дело обв. Й. е бил осъден за престъпления по чл.216 ал.1 и по
чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК на общо наказание три месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Това наказание е изтърпяно от 04.11.2020 г. до
04.02.2021 г.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искането на Окръжна прокуратура – С. за вземане по отношение на обв. Й. Н. Й. на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство № 936/2023 г. на
РУ на МВР – С. и във връзка с повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.115 от НК
е основателно и като Т. следва да се уважи.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки съдържащи се в разпоредбата на
чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиненото
лице.
Обв. Й. Й. е привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато и
предявено обвинение за тежко умишлено престъпление – Т. по чл.115 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.
Независимо от обстоятелството, че разследването е в съвсем начален етап,
доколкото същото е започнало на 03.07.2023 г., събраните са достатъчно доказателства, въз
основа на които може да се направи обосновано предложение за съпричастност на
обвиненото лице към престъплението, за което това лице е привлечено към наказателна
отговорност.
В тази връзка съдът съобрази, че в хода на извършения оглед на местопроизшествие
е намерен трупа на пострадалия и са иззети различни вещи вкл. и оръжието – брадва, с
което е причинено увреждането на пострадалото лице. Налице са и гласни доказателства,
съдържащи се в обясненията на самия подсъдим, както и в показанията на свид.М.а, от
които може да се направи извод относно авторството на деянието т.е. че именно
обвиняемият е нанесъл удар с брадва в областта на главата на пострадалия.
Що се отнася да правната квалификация на деянието, съдът намира, че на този етап
от развитието на производството събраните по делото доказателства позволяват да се
формулира само т.нар. „работно“ обвинение. Предстои да се събират и много други
доказателства вкл. и гласни такива, с оглед на което биха се изяснили в пълнота
обстоятелствата около инцидента респ. би се получила яснота и относно квалификацията на
деянието.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1
от НПК, за нуждите на производството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ не е необходимо доказателствата да са толкова и такива, че по категоричен
начин да установяват авторството и вината на конкретно лице в извършването на конкретно
престъпление, а е достатъчно само да може въз основа на тези доказателства да се направи
обосновано подозрение за съпричастност на обвиненото лице към деянието, за което той е
3

привлечено към наказателна отговорност.в конкретния случай от писмените и гласни
доказателствени материали може да се направи Т. обосновано предположение.
Освен това следва да се има предвид, че разследването е едва в съвсем начален
стадий, като предстои събирането на много други и различни по своя вид доказателства.
Предстои да бъде разпитани и други свидетели, които биха могли да дадат сведения за
обстоятелства имащи значение по случая. Предстои назначаването на съдебно0-медицинска
експертиза за характера на уврежданията на пострадалия и механизма на причиняването им.
Налице е и последната предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение – съществуване на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
По отношение на тази предпоставка, от една страна е налице хипотезата на чл.63
ал.2 т.3 от НПК т.е. законовата презумпция, че съществува реална опасност лицето да се
укрие или да извърши престъпление, доколкото обв. Й. Й. е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до
20 години.
От друга страна, предвид съдържащото се в материалите от досъдебното
производство, тази опасност е реална не само по силата на цитираното по-горе законово
предположение, а с оглед на конкретните доказателства по делото. Видно от приложеното
свидетелство за съдимост, обв. Й. Й. е осъждан неколкократно вкл. на наказание лишаване
от свобода, което е търпял ефективно при това за същото по вид престъпление.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обв. Й. Н. Й. е осъждан
неколкократно вкл. с присъда от 02.11.2004 г. постановена по нохд № 536/2004 г. на
Окръжен съд – С., в сила от 13.12.2005 г., за деяние по чл.115 от НК извършено на
23/24.05.2004 г. – на 15 години лишаване от свобода. Това наказание обвиняемият е
изтърпял на 24.08.2016 г., когато е бил освободен от затвора, с помощта на 1 година, 11
месеца и 21 дни от работа в негова полза и условно предсрочно освобождаване по
отношение на неизтърпяната част на наказанието в размер на 1 година, 5 месеца и 7 дни.
Последното му осъждане е със споразумение № 261/27.10.2020 г. по нохд № 1150/2020 г. на
Районен съд – С.. По това дело обв. Й. е бил осъден за престъпления по чл.216 ал.1 и по
чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК на общо наказание три месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Това наказание е изтърпяно от 04.11.2020 г. до
04.02.2021 г.
Вярно е, че единствено обремененото съдебно минало не е основание за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение, но в конкретния случай се установява, че обвиняемият
не само е осъждан за тежки умишлени престъпления /свързани с производство и държане на
наркотични вещества с цел разпространение/, но е извършил деянието, след като преди това
неколкократно е бил осъждан вкл. на наказание лишаване от свобода, което е търпял
ефективно. В този смисъл може да се направи извод, че проведената спрямо него
наказателна репресия и очакваното въздействие на наложените му наказания не са изиграли
своята роля и не са попречили обвиняемия да продължи да върши престъпления.
Неоснователни са възраженията на защитата за липса на реална опасност лицето да
де укрие или да извърши престъпление. Както вече беше посочено по-горе, налице е
законова презумпция по смисъла на чл.63 ал.2 т.3 от НПК, която не се опровергава по
никакъв начин от събраните до този момент по делото доказателствени материали.
С оглед на изложените съображения относно степента на обществената опасност на
деянието и на дееца в конкретния случай, както и предвид останалите изложени по-горе
съображения, съдът стигна до извода, че единствено най-тежката мярка за неотклонение би
изпълнила целите визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, като при определянето й са
съобразени и обстоятелствата визирани в нормата на чл.56 ал.3 от НПК.
4

Опредена по-лека мярка за неотклонение вкл. и „Домашен арест“ не би изпълнила
целите в чл.57 от НПК вкл. и с оглед на възможността обвиняемият да се опита да повлияе
на разпита на свидетели. Последното е напълно възможно с оглед на неговата позиция и
твърденията му относно обстоятелствата, при които той е причинил увреждането довело до
смъртта на пострадалия.
Предвид така направените по-горе констатации и изложените съображения, съдът
намери, че следва да бъде уважено искането на Окръжна прокуратура – С. и спрямо
обвиняемия Й. Н. Й. следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
досъдебно производство № 936/2023 г. по описа на РУ на МВР – С., вх. № 1188/2023 г., пор.
№ 114/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – С..
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
5

Номер на акта:	255
Дата:	6 юли 2023 г. (в сила от 11 юли 2023 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200200363
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 юли 2023 г.

Определение по дело №363/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите