РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Пловдив, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20245300900366 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 422 във вр. с чл. 417, ал. 1 т. 2 от ГПК вр.
чл. 138 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на “Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Московска“ №19, чрез юрк. З. Б., против Г.
Н. М., с ЕГН **********, с адрес
Ищецът твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2020 г. и Договор за
поръчителство от 20.01.2020 г. от една страна като кредитор и А.И.А. А., с ЕГН **********
като кредитополучател и Г. Н. М., с ЕГН ********** като поръчител банката предоставила
потребителски кредит в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, усвоен чрез посочена
в договора разплащателна сметка на А. на 20.01.2020 г., с което изпълнила поетия с договора
си ангажимент. Договорен бил 120 - месечен срок за погасяване на кредита, на месечни
вноски, съгласно подписан от страните погасителен план. Договорена била променлива
възнаградителна годишна лихва, посочена като процентно изражение и начин на образуване
в исковата молба, както и съотношението й с условията по програма ДСК Престиж, описани
в Приложение 2 към договора. Кредитополучателят получил и приел с подписването на
процесния договор и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
ФЛ, Тарифата на Банка ДСК АД за лихвите, таксите и комисионните, всичките неразделна
част от договора.
Поръчителят Г. Н. М. подписал договор за поръчителство.
Тъй като кредитополучателят и поръчителят допускали просрочия в заплащане на
1
задълженията по договора, Банката предприела действия по обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като изпратила уведомление изх.№0030-20-01140/27.7.2023 до А.А.,
че поради забава в плащанията, обявява вземанията си по договора за предсрочно
изискуеми. Уведомлението било получено от лице, което живее на семейни начала с
кредитополучателя, на 12.09.2023 г., с което считат, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем.
Действия по уведомяване на поръчителя - ответник за предсрочна изискуемост на кредита
не били предприети, тъй като считат, че съобразно закона и съдебната практика това не било
необходимо. Позовават се на ТР №4/2013 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, цитират и съдебна практика на ВКС.
Посочват по-нататък в ИМ, че поради липса на изпълнение от страна на кредитополучателя
и поръчителя на предсрочно изискуемото вземане на кредитора, Банката депозирала на
08.01.2024 г. пред РС-Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ и изпълнителен лист спрямо кредитополучателя и поръчителя. В резултат било
образувано ч.гр.д. №318/2024 г. по описа на РС-Пловдив. Към датата на подаване на
заявлението било налице неизпълнение на 19 месечни вноски, описани по размер и с падеж
в ИМ. Заявената в производството по чл. 417 от ГПК претенция на банката била за следните
суми: 29 836,42 лева - главница по договора за кредит от 20.01.2020 г., 3 558,88 лева -
неплатена договорна лихва, натрупана за периода от 15.02.2022 г. до 11.09.2023 г., 351,93
лева - обезщетение за забава за периода 15.02.2022 г. - 11.09.2023 г., 1252,70 лева -
обезщетение за забава след настъпване на изискуемост за периода 12.09.2023 г.-08.01.2024 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 08.01.2024
г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сторените в заповедното
производство разноски. В производството била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело №60/2024 при
ЧСИ Стефан Горчев, с район на действие ОС-Пловдив.
Правят уточнения по отношение на предявените претенции: претендираната лихва била
възнаградителна, дължима на осн. т. 8 от договора за кредит, с начален момент 15.02.2022г и
краен такъв 11.09.2023г., а претендираната наказателна надбавка представлявала договорено
между страните обезщетение за забава, предвидено в договора и в ЗПК.
Обстоятелството, че към момента на депозиране на исковата молба нито
кредитополучателят, нито поръчителят са погасили задълженията си към Банката,
произтичащи от процесния договор за кредит, съответно договор за поръчителство, както и
обстоятелството, че срещу издадената заповед за изпълнение било подадено в срок
възражение от поръчителя Г. М., обосновавали правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящата претенция.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г. Н. М. дължи на
Банка ДСК АД, в качеството си на поръчител, солидарно с кредитополучателя А.А. на
основание процесния договор за кредит от 20.01.2020 г. следните суми: 29 836,42 лева -
2
главница по договора за кредит, 3 558,88 лева - неплатена договорна лихва за периода
15.02.2022 г. -г., 351,93 лева - обезщетение за забава за периода 15.02.2022 -г., 1252,70 лева -
обезщетение за забава след настъпване на изискуемост, натрупано за периода от 12.09.2023
г. до 08.01.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 418 вр. с чл. 417 от ГПК - 08.01.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, ведно със сторените в заповедното производство разноски. Претендират и
съдебно- деловодни разноски в настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г. Н. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в
******, чрез процесуалния си представител адв. С. К., депозира отговор на исковата молба, с
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции.
Оспорват изцяло обстоятелствата, въз основа на които ищецът е обосновал исковите си
претенции в производството.
Излагат твърдения, че ответникът от малък имал проблеми с развитието си в ****,
изразяващи се в затруднения с *****, както и в *****, изискващи *****. в същото време
последният бил много изпълнителен, когато получи конкретни задачи от близки или в
трудовия си колектив. Посочват, че е претърпял 3 *****, през годините ****.
Излагат следните фактически обстоятелства във връзка със сключването на процесните
договори:
Кредитополучателят А., тогава ***, през 2020 г. бил колега на ответника, но двамата не били
в близки отношения. На 19.01.2020 г. А.А. отишъл при М. по време на работа и му казал, че
се нуждае от човек, който да подпише някакви документи в банката, защото щял да тегли
кредит и го попитал дали е съгласен да му помогне. На следващия ден, в клон на Банката в
Б., Г. подписал документи, които непозната за него служителка на банката му посочила да
подпише, без да е получил каквато и да е информация какви документи подписва, защо и по
какъв начин това ще го обвърже в бъдеще, каква сума ще получи кредитополучателят от
банката, при какви условия и в какви срокове тази сума подлежи на връщане. Твърдят, че
ответникът не е получил никакви документи от банката, преддоговорна информация, копие
от договора за поръчителство, ОУ към договора за кредит и др. обичайни и съпътстващи
документи. Няколко месеца по-късно ответникът започнал да получава редовно писма от
Банка ДСК АД за закъснения с плащанията на месечните вноски по кредита.
Въз основа на изложените обстоятелства считат, че ответникът е уязвимо лице с
увреждания, изразяващи се в затруднения от физически и интелектуален характер, които
водят до намален когнитивен капацитет. Към момента на сключването на договора за кредит
и този за поръчителство не е бил в здравословно състояние, което му е позволявало да мисли
логично и да действа разумно - не е бил способен да разбира свойството и значението на
действията си и да ги ръководи, както и да се грижи в достатъчна степен за своите работи
така, че да може да защитава интересите си.
Посочват, че ответникът не е заплащал никакви суми към дружеството - ищец, произтичащи
3
от договора за кредит, тъй като изобщо не е разбирал и осъзнавал своите обвързаности с
процесните договори и бил със съзнанието, че те обвързват единствено А. А..
Твърдят основания за недействителност на договора за кредит - несъответствието му с
изискванията на закона, в частност относно размера на шрифта и начина, по който е изписан
текстът, както и несъответствие на начина, по който е посочен променливият лихвен
процент в т. 8 с изискванията на ЗПК, тъй като същият бил определен по неразбираем за
обикновения потребител начин. Не било спазено и задължението на кредитора да уведомява
длъжника при промяна в променливия лихвен процент и референтния лихвен процент, което
водело до недействителност на посочените клаузи.
Оспорват твърденията на ищеца, че на кредитополучателя и поръчителя е предоставяна
преддоговорна информация, съгласно изискванията на чл. 5 от Закона за потребителския
кредит.
Считат, че ищецът не е извършил дължимата оценка на кредитоспособността, както на
длъжника А.А., така и на ответника Г. М., като по този начин сам се поставил в положение
да е напълно невъзможно да събере вземанията си.
Твърдят, че 6-месечният срок по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл и отговорността на поръчителя е
погасена в материалноправен и процесуалноправен аспект. Излагат аргументи в тази насока.
На следващо място, оспорват длъжникА.А. да е редовно уведомен за обявяване кредита за
предсрочно изискуем на 12.09.2023 г. чрез друго лице. Посочват, че в приложената по
делото разписка за извършено връчване чрез ЧСИ, се сочело, че е връчено на А.М.С.,
посочена като **** нА.А.. Връчителят направил отбелязване, че лицето **** с длъжника, но
липсвали данни връчителят да е проверил самоличността на С., вкл. дали е била пълнолетна
при получаване на уведомлението - покана и живяла ли е на адреса, посочен от А..
Навеждат твърдения, че от съдържанието на т. 1 от Договора за поръчителство не може да
бъде установено дали лицето, подписало Договора - С.Х., е било оправомощено да извършва
действия по сключването му, както и заеманата от нея длъжност. Освен това
индивидуализацията на ищеца - кредитор не отговаряла на изискванията на чл. 13, ал. 1 от
ТЗ.
Твърдят недействителност на договора за поръчителство поради неспазване изискванията на
ЗПК за императивно определен размер на шрифта и достатъчна четливост и разбираемост на
съдържанието му.
На следващо място, договорът за поръчителство не съдържал достатъчно данни за договора
за кредит. Липсвала съществена информация относно размера на лихвите, методиката за
изчисляването им, условията, при които подлежат на едностранна промяна от страна на
кредитора, размера на ГПР и др. изискуеми според ответната страна елементи, поради което
твърдят неговата недействителност.
Правят възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, тъй като на ответника не били връчени оригинален екземпляр или копие от договора
за поръчителство и от Общите условия. Липсвало съгласие, както по отношение пораждане
4
действието на договора, съдържанието и последиците му, така и относно размера на
подлежащите на връщане суми.
При условията на евентуалност, правят възражение за унищожаемост на договора за
поръчителство на осн. чл. 31, ал.1 от ЗЗД - ответникът го подписал, без при сключването му
да е могъл да разбира постъпките си.
Твърдят евентуално унищожаемост на договора на осн. чл. 29, ал. 1 от ЗЗД - ответникът бил
подведен да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение от главния длъжник по
договора за кредит. Ответникът действал под влияние на невярната представа, внушена му
от А.А., че няма да има последици за него от подписването на документи, с чието
съдържание Г. не бил наясно.
При условията на евентуалност, правят възражение за нищожност на договора за
поръчителство, поради накърняване на добрите нрави - тъй като считат, че е налице
сключване на договор с лице, за което се знае и е очевидно, че има ****.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК за исковата сума срещу ответника. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата
искова молба. Налице е идентичност между предмета на заповедното производство и
исковото. Поради това предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск е допустим.
По същество:
Съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя по следния
начин: Всяка от тях дължи доказване на заявените от нея позитивни факти. Така, ищецът
следва да докаже валидно възникнало правоотношение, както с кредитополучателя, така и с
ответника - поръчител, от които произтича процесното вземане, както и настъпване на
неговата изискуемост. Ответникът следва да установи твърденията си за положителни факти
в отговора на исковата молба, в. ч. правоизключващите си възражения за нищожност и
унищожаемост на облигационната връзка на наведените основания.
Изрично за безспорен и ненуждаещ се от доказване е отделен отрицателният факт, че
уведомление-покана за обявяване вземането на банката по договора за кредит, не е било
изпращано на ответника - поръчител.
Няма спор и относно факта на сключване на процесния договор за кредит със соченото от
ищеца съдържание /дата на подписване, права, задължения, падеж/, както и относно
изправността на кредитодателя да предостави на кредитополучателя договорената сума. Не
се спори и по това, че задълженията не са погасени, в т.ч., че ответникът не е заплащал
никакви суми към дружеството - ищец, произтичащи от договора за кредит и поръчителство
към него, като в тази връзка се твърди, че пасивното му поведение е резултат от
обстоятелството, че изобщо не е разбирал и осъзнавал своите обвързаности с процесните
5
договори. Тези обстоятелства се потвърждават и от заключението на ССчЕ, което съдът
възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните.
Преюдициални за настоящия спор са възраженията на ответника за нищожност, евентуално
унищожаемост на договора на наведените основания, които биха го лишили от правното му
действие: нищожността - изначално, а унищожаемостта - с обратно действие чрез отпадане
на първоначално породените правни последици.
Първи по ред следва да бъдат разгледани възраженията за нищожност на договора и ако се
окажат неоснователни - тези за неговата унищожаемост при заявената поредност, които, ако
също се окажат неоснователни, ще следва да се премине към другите наведени пороци,
които, без да се отразяват на действителността на сделката като цяло, водят до други
последици от по - лек характер, като напр. ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
кредита; изтекъл преклузивен срок чл. 147 от ЗЗД; твърдението, че ищецът, неоценявайки
кредитоспособността на съдоговорителите си по смисъла и по реда на чл. 16 ЗПК, сам се е
поставил в невъзможност да удовлетвори вземането си и др., всички от които предполагат
надлежно породена и неотпаднала с обратна сила правна връзка /нарушението на чл. 16 ЗПК
по аргумент от чл. 22 ЗПК не прави договора недействителен/. Това се отнася и до
наведените доводи за неравноправност на клаузите относно лихвените проценти, първо,
защото те са акцесорни и следват съдбата на главното вземане, т.е., ако целият договор се
окаже недействителен на някое от сочените основания за нищожност, евентуално
унищожаемост, това автоматично ще влече недействителност и на акцесорните клаузи за
лихви и второ, защото неравноправността ще доведе до частична недействителност, касаеща
само опорочените клаузи, а не на договора като цяло, респ. на
главното вземане, произтичащо от него.
Следва да се посочи също, че основанията за нищожност на договора по ЗЗД са по - тежки от
тези, които водят до неговата недействителност по специалния закон, тъй като според чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Докато при установена недействителност по ЗЗД /нищожност или унищожаемост/, страната
по договора не би дължала нищо. Въпреки това обаче съдът ще се съобрази със заявената
поредност на възраженията, като ще се промени поредността на разглеждане само на
възражението за нищожност на договора за поръчителство поради накърняване на добрите
нрави, наведено като евентуално след възражението за унищожаемост, доколкото само
договор, който не е нищожен, може да бъде унищожаем.
В писмените си бележки ответникът заявява, че не поддържа възражението си за нищожност
на договора поради липса на съгласие, както и евентуалното си възражение за
унищожаемост по чл. 29 ЗЗД. Налице е надлежно десезиране на съда от разглеждане на
последното. По отношение на първото обаче съдът ще маркира някои основни положения,
доколкото е длъжен и служебно да следи за онези съществени пороци на сделката, които
водят до нищожност и са установими от външна страна.
6
По наведеното възражение за недействителност на договора за кредит и поръчителство към
него поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК относно размера на шрифта и
начина, по който е изписан текстът. Колкото до твърдяното несъответствие на начина, по
който е посочен променливият лихвен процент в т. 8, с изискванията на ЗПК, тъй като
същият бил определен по неразбираем за обикновения потребител начин, както и
неспазеното задължение на кредитора да уведомява длъжника при промяна в променливия
лихвен процент и референтния лихвен процент, за тях важи казаното по - горе, че те ще
бъдат разгледани само при установена действителност на правоотношението като цяло, в
който случай и предвид породеното и неотпаднало правно действие на договора би могло да
се стигне до преценка за частична недействителност на акцесорните клаузи в него /чл. 21
ЗПК/.
Няма спор, че договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, което следва, както от наименованието му, така и от неговото съдържание. Според
тази законова разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното
предоставяне.
Според чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Цитираните разпоредби са действащо право към датата на сключване на договора.
За установяване размера на тестовата част на шрифта на договора по делото е назначена
СТЕ. От неоспореното заключение, което съдът възприема като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че в текста на договора е използван серифен шрифт от типа на
„Таймс Ню Роман“. Навсякъде в текста на договора за кредит размерът на шрифта е 12, а в
договора за поръчителството и в общите условия - 12.1.
Следователно по делото категорично се установява, че текстовата част на шрифта на
договорите, макар и в минималния диапазон, е в рамките на императивно правило на ЗПК и
не го нарушава. Нормата е императивна и еднозначна, като възражението на ответника, че
въпреки формалното й спазване не е установено текстът на договора да е достатъчно четлив,
първо е недоказано поради обективната невъзможност за подобно изследване според устния
доклад на в.л. К. при изслушването му и второ, законът изисква размерът на шрифта да е
7
поне 12, а не четлив, т.е законовото изискване е спазено.
По възражението за нищожност на договора поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като на ответника не били връчени оригинален екземпляр или копие от договора за
поръчителство и от Общите условия, не му била предоставена преддоговорна информация,
съгласно изискванията на чл. 5 от Закона за потребителския кредит. Не било ясно също дали
лицето, подписало договора - С.Х., е било оправомощено да извършва действия по
сключването му, като същевременно индивидуализацията на ищеца - кредитор не
отговаряла на изискванията на чл. 13, ал. 1 от ТЗ.
Положените подписи от името на кредитодателя, кредитополучателя и поръчителя не са
оспорени като неавтентични. Следователно, договорите са истински - подписани са от
лицата, които се сочат за техни автори, т.е. имат формална доказателствена сила, а също и
материална такава - по отношение на признатите с тях неизгодни факти, което за ответника
означава, че се е съгласил със съдържанието, което е подписал. Това важи и за оспорените по
реда на чл. 193 ГПК декларации, за всички от които от категоричните изводи на СГЕ се
установява, че са подписани от ответника, макар и ръкописните думи, цифри и отбелязвания
да не са негови. Последното не опорочава формалната доказателствена сила на документите,
тъй като за автентичността им не е нужно и ръкописният текст над подписа да е положен от
автора му. Така автентичните договори и декларации имат и материална доказателствена
сила спрямо ответника, че признатите неизгодни за него факти са действително настъпили в
правния мир, в т.ч., че кредитополучателят, респ. поръчителят са се съгласили да сключат
договорите със съдържанието /права, задължения, падеж/, под което са се подписали; че
потребителят е бил запознат с общите условия на договора, полагайки подписа си на всяка
страница от тях; че поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за
всички негови задължения така, както са поети. Колкото до възраженията относно
представителната власт на лицето, което се е подписало от името на кредитодателя, това е
лично възражение на упълномощителя, защото лицето, от името на което е сключен договор
без представителна власт, може да го потвърди и само то преценява дали волеизявлението
от негово име е опорочено или не, респ. дали иска да се позове на евентуален порок в този
смисъл или да се ползва от последиците на породената облигационна връзка. Подобно
лично възражение от страна на банката не се прави в настоящия процес. Напротив, тя
изрично се позовава на надлежно породените правни последици на правоотношението.
Освен това ищецът доказва надлежно породената представителна власт на лицето,
подписало договора - С.Х., видно от представените пълномощни на л. 150 и 266 - 270, от
които се установява цялата верига на упълномощаване и преупълномощаване на
съответните представители на ищеца. Несъмнено ясни са и страните по договора, в т.ч.
индивидуализацията на кредитодателя. Колкото до наведените доводи, че ответникът не е
разбирал какво е естеството на договора и неговите последици, те имат отношение към
първото му възражение за унищожаемост на сделката, а не към изначално породените й
правни последици. Това е така, тъй като няма спор, че към датата на сключване на сделката
ответникът формално е бил дееспособно лице. Същевременно сключените сделки от
8
дееспособно лице, което към момента на сключването им не е могло да разбира и ръководи
действията си поради *********** са унищожаеми / чл. 31, ал. 1 и 2 ЗЗД/, а не нищожни
поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Неспособността да се разбират или ръководят
действията по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е налице при **********, както и поради всички
други заболявания, които обективно имат като последица това състояние, а липсата на воля
по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна
воля по причини извън ************или когато лицето е поставено под ****** или е
малолетно и поради това не може да формира и изявява правно валидна воля и съгласие по
см. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, какъвто не е разглежданият случай.
По възражението за нищожност на договора за поръчителство поради накърняване на
добрите нрави, с твърдение, че е сключен с лице, за което се знае и е очевидно, че има ****.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
нравствено етични правила на морала. В случая по делото не е доказано при условията на
пълно и главно доказване, че представителят на ищеца е имал ясна представа относно
съществените интелектуални дефицити на лицето и се е възползвал от тях. Действително
извод за затрудненото положение на ответника в сочения смисъл обосновано се формира от
свидетелските показания и заключенията на СПЕ и СМЕ, но от тях не могат да се изведат
факти, че това състояние е било очевидно за пълномощника на кредитодателя, чийто
субективни възприятия не са изследвани по делото. Същевременно, каза се вече, че оценката
за кредитоспособността на потребителя, респ. поръчителя, предвидена в глава четвърта на
ЗПК, не влияе не действителността на правоотношението, а има други правни последици.
Доколкото ответникът не е провел пълно и главно доказване на това си възражение, което
предполага създаването на сигурно убеждение у съда в настъпване на твърдените факти, той
следва да понесе неблагоприятните последици от разпределената му доказателствена тежест,
като **** състояние на ответника бъде предмет на изследване в рамките на следващото му
възражение за унищожаемост на договора за поръчителство на осн. чл. 31, ал.1 от ЗЗД, тъй
като го е подписал, без при сключването му да е могъл да разбира постъпките си.
По възражението за унищожаемост на договора за поръчителство на осн. чл. 31, ал.1 от ЗЗД:
В случая наведеният *** се изразява в невъзможност на ответника да разбира и/или
ръководи действията си, независимо ч е формално е дееспособен и спрямо него не е
инициирано производство по *****.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че лицето не може да разбира действията
си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от извършваните от него
действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да съзнава съдържанието и последиците
от тях, не може да контролира волята си. Тези две предпоставки са дадени алтернативно,
като не е изключено и кумулативното им съществуване. Невъзможността може да бъде
продължителна или краткотрайна, като трябва да е последица от физиологично или *****
състояние на лицето, което може да се дължи на различни причини и което се отразява на
възможността му да формира правно валидна воля. Наличието на такова състояние
представлява т. нар. медицински критерий, наличието на който е една от предпоставките за
9
унищожаемост по чл. 31 ЗЗД и се установява чрез експертни знания. Необходимо е също
волята на лицето действително да е била опорочена, като физиологичното или *****
състояние действително да го е възпрепятствало да разбира или да ръководи действията си
към момента на сключване на договора. Това е т.нар. юридически критерий, който съвместно
с медицинския следва да бъде установен в процеса.
В тази връзка по делото са изслушани съдебно - психиатрична, СМЕ и
свидетелски показания.
От заключението на СПЕ, което съдът възприема като професионално и обективно
изготвено, а и неоспорено от страните, се установят следните факти от значение за спора:
Ответникът страда от ****** Налице са ***стойности във всички ****обеми: и****. М. е
лице с ****, като това състояние е трайно. Регистрирани са периоди на обостряне, когато е
бил хоспитализиран поради поредица от ***. Налице е ***** предпоставящо невъзможност
за правилна оценка на действителността и прогнозиране на събитията, както и дефицитни
стойности във всички *****обеми: ***** Има налични *****, ограничен в тези рамки.
Общата осведоменост и информираност е слаба - в рамките на ежедневието. ***му
възможности са ***в рамките на ежедневните му повърхностни интереси и влечения. ***
е***, налице е***, ***в експресивната реч, във възможността да к****.
От заключението на СМЕ, което съдът възприема като професионално и обективно
изготвено, а и неоспорено от страните, се установят следните факти от значение за спора:
3а периода 2009-2023 год ответникът е преживял *****, при които е налице /****, което във
времето води до кумулиране и утежняване на **дефицит - т.е. част от ****, но функцията им
се поема и припокрива до известна степен от **** и това води в перспектива до натрупване
на **** със съответни ***. ****, настъпили във времето, се изразяват в персистиращи
****** Още при първия **** *** вече е трета степен, дала е **** вследствие на **. ***
които във времето неминуемо се разгръщат освен в ****. В конкретния случай **** води до
увреди *** пълното и цялостно разбиране и точно *** а също така и до *****.
Експертно установените от вещите лица ****, се подкрепят и от събраните по делото
свидетелски показания. Св. В.Б. и Г. Б. /без родство с ответника/, негови близки съседи,
описват еднопосочно, безпротиворечиво и детайлно особеностите на личността и
поведението му, водещи съвместно с експертните заключения до единствения възможен
извод, че при ответника преди, към момента на сключване на сделката и понастоящем е
налице съществено нарушена годност за разбиране и ръководене на действията с трайна и
невъзвратима **** предпоставящи невъзможност за правилна оценка на действителността и
прогнозиране на събитията. Споделят се от свидетелите множество събития, разкриващи
способността на ответника да ***. Така св. Б. споделя: „Преди време, когато сестра му си
идваше, това е било преди миналата година, тя се беше оплакала, че той, като си живее в
***, не обръща внимание и се беше оплакала, че бил подведен. На някакъв младеж от
****** произход му помогнал, уж се подписал, а не бил чел, много голям проблем беше.
Някой може ****. Г. мисли на **** - ***. Той и преди си беше такъв, но впоследствие, след
10
**, се **, защото преди **можеше човек да го
спре, да се проведе разговор, след тези ** се затвори в себе си, даже още от първия удар,
майка му още не беше болна, тя след боледуване почина. На по- млади години, той леко си
клонеше към ****, имат даже една ****. Той беше малко по-добре, успя да си завърши ****,
трудно, но успя. На такива хора казваме ****. Той имаше****. Ние, като съседи, на това го
отдавахме. Неговата *** е кучето и ние-съседите, доколкото успява да общува с нас. Аз съм
казвала, че като има проблем, трябва да ни каже, ходили сме до тях, ние да му предлагаме,
защото той не се усеща да поиска помощ. Приятели - не. Има мобилен апарат, защото сестра
му по този начин поддържа връзка с него, заради ****, които получи, майка му като беше
болна, впоследствие като остана сам. Не съм го виждала да отива *** сметка, фактура към
някой мобилен оператор. Сестра му държи нещата в ръце, заради това има мобилен телефон,
тя му звъни, не знам дали ***“.
На свой ред св. Б. казва: „Кротко, добро дете, услужливо, работливо, малко съдбата го е
наказала, сега пък, след като се ****, с участието на този ****. За отношенията на Г. с него,
знам, че са работили заедно, той се е възползвал, като е видял, че малко не е в час. Той
пострада след ****, промени се ***му, ***му. Стана по-неадекватен, върши неща, които не
трябва да върши. Докато беше жива майката на Г., тя постоянно идваше при жена ми. От нея
чух тази работа, че са го „ прекарали “ с една дума. Той като е *** извикали са го да се
подпише, той и не е знаел на какво се е подписал. Майка му впоследствие, когато са
тръгнали да го търсят за вноските, тогава и тя е разбрала, и на нея не е дал обяснения.
Впоследствие нещата се разясняват, но късно. Г. прекара ***, след някоя година - втори,
после трети. Той и по рождение си беше малко ****, но след **** се влоши много. Г. не
може да води ***///, иначе е кротък и услужлив. Той по рождение си е ***, но след **** вече
се усложниха нещата“.
Събраните по делото доказателства водят до категоричен извод, че както преди, така и към
момента на сключване на процесната сделка, ответникът не е могъл правилно и ***да
възприема и осмисля случващото се, както и да осъзнава последиците на своите действия -
състояние, което продължава да се задълбочава и понастоящем. Налице са и двата критерия
- медицински и юридически. Последният се установява не само от свидетелските показания
в светлината на експертните изводи, но и от естеството и съдържанието на възникналата
облигационна връзка, която изисква по - сложна ***и ***дейност, на каквато ответникът е
***.
Следователно, надлежно възникнало е за ответника потестативното право да иска
унищожаване на порочната сделка, упражнено чрез възражение, каквато възможност е
изрично предвидена в чл. 32, ал. 3 ЗЗД. С позоваването на унищожаемостта чрез възражение
по иск за изпълнение на унищожаемия договор и констатиране на унищожаемостта по така
повдигнатия преюдициален въпрос следва да се приеме, че правното действие на процесния
договор е отпаднало и не може да бъде санирано, поради което сделката не поражда права и
задължения, а вземанията по нея вече не съществуват.
Поради това предявените установителни искове като неоснователни следва да бъдат
11
отхвърлени.
При този изход на делото ищецът следва да бъден осъден да заплати на ответника
разноските в производството, като в случая той е бил представляван от пълномощник при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2
ЗА дружеството - ищец следва да бъде осъдено да заплати на адв. С. Й. К., ****, със
служебен адрес: гр. ****, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство в размер на 3 460 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр.
14 от 2025 г.).
На основание чл.78, ал.6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 1 505.10 лв -
депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. “Московска“ №19 против Г. Н. М., с ЕГН **********, *****,
искове за признаване за установено, че ответникът в качеството му на поръчител дължи
солидарно с кредитополучателя А.И.А. А. следните суми, произтичащи от договор за кредит
за текущо потребление от 20.01.2020 г. и Договор за поръчителство от 20.01.2020 г.: 29
836,42 лева - главница, 3 558,88 лева - неплатена договорна лихва за периода 15.02.2022 г. -
11.09.2023 г., 351,93 лева - обезщетение за забава за периода 15.02.2022г - 11.09.2023 г.,
1252,70 лева - обезщетение за забава след настъпване на изискуемост, натрупано за периода
от 12.09.2023 г. до 08.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 418 вр. с чл. 417 от ГПК - 08.01.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК № 199 от 09.01.2024г по ч.гр.д. №318/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив,
Х гр.с.
ОСЪЖДА “Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. “Московска“ №19 да заплати на адв. С. Й. К., АК - Пловдив, със
служебен адрес: ********, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство в размер на 3 460 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр.
14 от 2025 г.).
ОСЪЖДА “Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. “Московска“ №19 да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 1 505.10 лв - депозити за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13