№ 277
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502841 по описа за 2022 година
при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от ищците С. Х.
А. и Д. А. В. чрез адв. Н. М. и ответника в първоинстанционното производство „К и Х
застраховане“ АД (K&H Insurance) чрез адв. Т. Б. срещу решение 261125 от 30.03.2022 г. на
Софийски градски съд, Първо ГО, 18 състав по гр.д. 10635/2018 г., с което ответникът е
осъден на основание Раздел 28 от Закон LXII от 2009 г. за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за МПС на Унгария да заплати на всяка от ищците по 107 194
лева обезщетение за претърпените болки и страдания по повод смъртта на А. В. А., починал
вследствие на ПТП, настъпило на 09.06.2015 г. в Република Унгария, на магистрала М5,
извън населено място Оча, в участък 28 км + 340 м., причинено виновно от И. К., за
управляваното от който МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2016 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил исковете до претендираните размери от по 180 000 лева.
Ищците обжалват решението в отхвърлителната част с твърдението, че съдът неправилно е
съобразил критериите за определяне на обезщетението.
Ответникът обжалва решението в осъдителната му част, като поддържа, че платеното
извънсъдебно обезщетение от по 22806 лева за всяка ищца е в съответствие с унгарското
право и застрахователна практика и съдът неправилно е приел справедливо обезщетение от
130 000 лева.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Не са направени доказателствени искания от
страните.
Първоинстанционият съд е събрал служебно чрез съдебна поръчка информация за
унгарското материално право по въпроса какъв е кръгът на лицата с право на обезщетение за
неимуществени вреди при смърт в резултат на ПТП. Настоящият съд е събрал служебно
чрез европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела информация за съдебната
практика на унгарските съдилища по въпроса какви са критериите при определяне на
1
обезщетението за неимуществени вреди на роднини при смърт на пострадал при ПТП към
09.06.2015 г. Настоящият състав е изискал информация относно унгарското право и от СГС
Първо ГО, 23 състав по гр.д. 14120/2017 г. и от Софийски градски съд, Първо ГО, 13 състав
по гр. д. № 9838/2018 г.
Ответникът в производството чрез процесуалния си представител е представил във
въззивното производство решение на Върховния съд на Унгария, решение на Столичен
Апелативен съд и решение на Апелативен съд – Печ по искове за неимуществени вреди от
смърт на близък при ПТП.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си. В
писмена защита процесуалният представител на ищците допълва аргументите от въззивната
си жалба и отговора.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред настоящия съд не е спорно основанието за носене на отговорност от ответника поради
извънсъдебното плащане, не е спорно, че ищците са претърпели вреди от смъртта на своя
съпруг и баща. Спорно е какво е дължимото обезщетение в размера между платения
доброволно и търсения от ищците.
Компетентността на българския съд, за която въззивният съд следи служебно, се определя
от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, в сила от 12.01.2015 г. Съгласно чл. 13 т. 2 във връзка с чл. 11
, ал. 1 б. „б“ и чл. 12 по отношение на застраховка за отговорност срещу застрахователя
може да бъде предявен иск в съдилищата по местоживеене на ищеца или по настъпване на
вредоносното събитие. Пътният инцидент е настъпил в Република Унгария, ищците са с
местоживеене в България, а ответникът-застраховател е с адрес по регистрация в Унгария.
Съгласно мотивите към решения по преюдициални запитвания на Съда на ЕО, втори състав,
в решения от 24.10.2013 г. по дело № C 22/12 и дело № С-277/2012 (т. 6 и т. 36) при искове
срещу застраховател за обезщетения на непреки жертви на ПТП приложим е Регламент /ЕО/
№ 864/2007г. на Европейския парламент и на съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото
право към извъндоговорни задължения - Регламент Рим II. Съгласно общия текст на чл. 4,
ал.1 от Регламент Рим II приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или
държави настъпват непреките последици от този факт (lex loci damni). Съгласно мотивите
към решението на Съда от 21. 01. 2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 на ЕС, т. 54
задължението на застрахователя да обезщети причинената на пострадалото лице вреда
произтича не от тази вреда, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано
лице. Това обезщетение следователно произтича от едно договорно задължение, поради
което приложимото към това задължение право трябва да бъде определено в съответствие с
разпоредбите на Регламент № 593/2008 г. относно приложимото право към договорни
задължения „Рим І”. Според чл.7 от Регламент Рим I застрахователният договор се урежда от
правото на държавата-членка, в която е разположен рискът към сключване на договора, а
съгласно чл. 7, пар. 6 от регламента „държава-членка, където е разположен рискът” означава
държавата – членка по регистрация, когато застраховката се отнася до моторни превозни
средства от всякакъв вид. В случая договорът за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ е сключен за водачи на МПС с регистрация в Унгария и с действие в Унгария.
Търсенето на друга привръзка в настоящия случай обаче би имало смисъл, ако приложимото
право, определено съгласно Регламент Рим І, е различно от определеното съгласно
Регламент Рим II. Съгласно чл. 18 от Регламент Рим II увреденото лице може да предяви
иск за обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, ако
приложимото към извъндоговорното задължение право или приложимото към
2
застрахователния договор право предвижда това.
Приложимото право към случая е унгарският Закон LXII от 2009 г. за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност", правилно определен от първоинстанционния съд.
Според § 1, точна а) от Закон LXII от 2009 г. за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" (по-нататък за краткост: ЗЗГО), силата на закона се простира върху
„държателите на всички превозни средства, базирани в Унгария, по-нататък върху
собствениците на превозни средства, базирани в други страни- членки - ако мястото им на
предназначение в друга страна-членка е Унгария, както и върху сключените от тях
застрахователни договори по задължителната застраховка „Гражданска отговорност",
респективно - по смисъла на точка б) - върху условията за влизане на територията на
Унгария на превозни средства, базирани в чужбина, респективно върху условията за
участието им в движението на територията на Унгария."
Според § 3/А от ЗЗГО „при прилагането на закона, под вреда и обезщетение следва да се
разбира и нарушението на личностното право и обезщетението за нанесена неимуществена
вреда, които стоят в основата на иска за обезщетение за нанесена неимуществена вреда."
Обезщетението за нанесена вреда, като обезщетение за неимуществена вреда, е
регламентирано в Закон V от 2013 г. за Гражданския кодекс (по-нататък за краткост: ГК) в
частта, разглеждаща нарушенията на личностните права.
Този въпрос е уреден в § 8, алинея (1) от Закон CLXXVII от 2013 г. относно преходните и
упълномощаващи разпоредби, свързани с влизането в сила на Закон V от 2013 г. за
Гражданския кодекс, като съгласно него разпоредбите за нарушенията на личностните права
следва да се прилагат за нарушения, извършени след влизане в сила на ГК.
Предвид това, че Гражданският кодекс е в сила от 15 март 2014 г., близките на загиналото в
пътнотранспортното произшествие лице имат право да внесат иск за обезщетение за
накърнени личностни права вместо иск за неимуществени вреди. В съответствие с § 2:42,
алинея (1) от Гражданския кодекс „всеки човек има право, в рамките на закона и като зачита
правата на другите, да упражнява свободно личностните си права, и по-специално правото
си на личен, семеен живот и дом, да поддържа отношения - по какъвто и да било начин и с
каквито и да е средства - с другите, както и на зачитане на доброто му име, като никой няма
право да го възпрепятства в това."
Според § 2:52, алинея (2) от Гражданския кодекс "за условията за задължаване за плащането
на обезщетението за накърнено личностно право, - особено за определянето на лицето,
длъжно да плати обезщетението, и за начина на освобождаване - трябва да прилагат
нормативите за отговорността за обезщетяване с това, че за правото на обезщетение за
накърнено личностно право, освен факта на нарушение на правото, не е необходимо
доказване на настъпването на други неблагоприятни положения".
Според § 2:52, алинея (3) от Гражданския кодекс "размера на обезщетението за накърнено
личностно право, предвид обстоятелствата по случая - тежест на правонарушението,
рецидивен характер на провинението, степен на укоримост, въздействие на
правонарушението върху пострадалия и неговата среда - съдът определя в една обща сума."
В съответствие с гореизложеното, следователно Гражданският кодекс е въвел правната
институция обезщетение за накърнено личностно право за санкциониране на
неимуществените последствия от правонарушението с парично удовлетворение на
пострадалия. Гражданският кодекс третира обезщетението за понесено страдание основно
като институт в защита на личностните права, като го извежда над правилата за
обезщетение. По смисъла на § 2:43, точка а) от ГК, под нарушение на личностните права,
следва да се разбира особено посегателството върху живота, физическата цялост и здравето
на индивида. Този, на когото са нарушени личностните права, може да предяви претенции за
обезщетение за накърнено личностно право за причинените му неимуществени вреди [ГК §
2:52, алинея (1)].
Член 15, букви а), б) и в) от посочения регламент определят, че обхватът на приложимото
към извъндоговорни задължения право включва: основанието и границите на отговорността;
3
основанията за освобождаване от отговорност, както и ограничаването и разделянето на
отговорността; наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното
обезщетение. Не е налице хипотезата на член 16 от Регламент „Рим II", допускаща
прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни,
6 независимо от приложимото към извъндоговорното задължение право. Доколкото
понятието „особени повелителни норми" в тази разпоредба не е определено, следва да се
приеме определението в член 9, параграф 1 от Регламент „Рим I" на особените повелителни
норми като норми, чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за
гарантиране на нейните обществени интереси, такива като политическа, социална или
икономическа организация, до такава степен, че те да са приложими към всяка ситуация,
попадаща в обхвата им, независимо от приложимото към договора право съгласно този
регламент. Тъй като изискването за последователност при прилагането на регламентите
„Рим I" и „Рим II" (решение от 21 януари 2016 г., ERGO Insurance и Gjensidige Baltic, C-
359/14 и C-475/14, EU:C:2016:40, т. 43) е стремеж към възможно най-голяма хармонизация
на тълкуването на функционално идентични понятия, използвани в двата регламента, следва
да се приеме, че понятието „особени повелителни норми" по смисъла на член 16 от
Регламент „Рим II" съответства на определението за особени повелителни норми по смисъла
на член 9 от Регламент „Рим I”. Изключението във връзка със съществуването на „особена
повелителна норма" по смисъла на законодателството на съответната държава членка трябва
да бъде тълкувано стриктно (решение от 17 октомври 2013 г., Unamar, C-184/12,
EU:C:2013:663, т. 49). За да бъдат преценени като „особена повелителна норма" на
националното право и да заместят определеното в регламента приложимо право, правилата
трябва да защитават съществен интерес за държавата; да имат такова значение в
националния правен ред, че да обосновават изключението от приложимото право,
определено съгласно член 4 от този регламент. За да се приложат правилата за обезщетяване
на неимуществени вреди според българския закон, а не на приложимия унгарски закон,
трябва да се установят особено важни причини като явно накърняване на правото на
обезщетение от непозволено увреждане в резултат от прилагането на унгарското право. В
случая унгарското право предвижда обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на
родственик, поради което не са накърнени правата на ищците да получат обезщетения,
затова за определянето на конкретните размери следва да се приложи унгарското право.
Това означава, че в производството по иска срещу компенсационния орган българският съд
следва да определи обезщетения, каквито би определил унгарският съд в производство
срещу унгарския гаранционен фонд, защото правата на ищците срещу двата органа са едни
и същи. Унгарският закон допуска роднините на починал в резултат от непозволено
увреждане при шофиране (като дейност с повишена опасност) да бъдат обезщетени за
неимуществените вреди, които са претърпели в резултат от смъртта на своя близък. В
унгарското право основна функция на обезщетението за неимуществени вреди е да осигури
паричното балансиране на последствията от нарушаване правата на личността.
Следва да се съобрази и разпоредбата на съображение 33 от преамбюла на регламент
864/2007 (Рим II), че при определяне на обезщетение, присъждано на пострадал от
пътнотранспортно произшествие, ако произшествието е било в държава членка, различна от
тази по обичайното местопребиваване на пострадалия, сезираният съд трябва да вземе
предвид всички относими обстоятелства, засягащи съответното пострадало лице,
включително претърпените загуби и разходите за последващите медицински грижи. В
конкретния случай няма последващи медиицнски грижи, а относимите обстоятелства са
възрастта на починалия, родствената връзка и установените близки отношения с ищците,
мястото, което починалият е имал в живота им като морална и финансова опора; ефекта от
нарушението върху живота на ищците.
Вярно е, както твърди процесуалният представител на ищците, че както по българското,
така и по унгарското право, няма определена тарифна система за неимуществените вреди,
като съдът преценява определение обстоятелства, изведени от съдебната практика. В случая
обаче българският съд би следвало да приложи критериите, които унгарският съд би
приложил и да съобрази съдебната практика на унгарския върховен съд и на апелативни
4
съдилища по сходни случаи. Ето защо, не може се определи обезщетение в размера,
определен от СГС. Видно е, че съществува разлика между определяните в българската
съдебна практика обезщетения за смърт на близък. Унгарската съдебна практика съобразява
накърняването на правото на личността на ищеца от нарушен личен и семеен живот в пълно
семейство, както и обстоятелства, съобразявани и от българската съдебна практика –
близостта на починалия и ищеца.
Въззивният състав приема за установени вредите, приети от първоинстанционния съд
според събраните свидетелски показания на св. З. М. и заключение на СПЕ, като препраща
към мотивите на обжалваното решение в тази част. Тези вреди не се оспорват и от ответника
по иска. Съдът приема за установено, че внезапната смърт на А. В. едва на 45 години е бил
екстремно изразен стресогенен фактор и за двете ищци. са преживели това събитие като
стресогенен фактор. При С. А. симптоматиката е била най-изразена около два месеца след
събитието и е персистирала около година, като и понастоящем се наблюдават депресивни
симптоми – тъга, чувство на безсмислие. При Д. В. емоциите са били най – интензивни
около година след събитието, продължителни във времето, като и към момента на
изследването – 2020 г., при нея са налице отделни прояви на емоционална лабилност и
социално дистанциране.
Като съобрази съдебната практика на унгарските съдилища, както и отговора, получен от
настоящия състав от МП на Унгария, отдел по МЧП, съдът споделя доводите на
застрахователното дружество, че платеното на С. Х. А., съпруга на загиналия, е в рамките
на присъжданото от унгарските съдилища при сходни случаи. Така на съпруг, чиято съпруга
е загинала след 43 години съвместен живот, е присъдено обезщетение от 3 400 000 HUF
(17444.74 лева към деня на съдебното решение), на годеница на загинал след три години
съвместен живот – 4 000 000 HUF (20523.23 лв. към деня на съдебното решение). Като
съобрази както установените от психолога и свидетеля чувство на скръб, чувство на
безсмислие, близките им отношения преди смъртта, както и спецификата на вредите,
дължащи се на факта, че смъртта е настъпила извън България и ищцата е чакала тялото на
съпруга си в продължение на три седмици, като при това не е могла да го оплаче според
традиционните обичаи, настоящият съд намира, че обезщетението, дължимо на С. Х. А., е
30 000 (тридесет хиляди) лева, т.е. ответникът следва да заплати още 7194 лева към вече
заплатеното извънсъдебно обезщетение.
По отношение на Д. А. В. съдът намира, че присъжданите от унгарските съдилища
обезщетения за непораснали деца за смъртта на техен родител са по-високи от заплатеното
доброволно обезщетение. Така на петгодишно дете за смъртта на майка му е присъдено
обезщетение от 12 000 000 HUF (61569.69 лв. към деня на съдебното решение), на дете на 14
години – 8 000 000 HUF (41046.46 лв. към деня на съдебното решение). Ето защо, в
контекста на тази съдебна практика и установените по делото вреди за ищцата, която е била
на 12 години при смъртта на баща си и най-вече проявите на емоционална лабилност и
социално дистанциране дори и към момента на интервюто с психолога пет години след
инцидента, следва да се определи обезщетение от 65 000 (шейсет и пет хиляди) лева, т.е.
ответникът следва да заплати още 42 194 лева към вече заплатеното извънсъдебно
обезщетение.
Обезщетенията се дължат със законната лихва считано от 03.01.2016 г. – дата, приета от
СГС, срещу която няма въззивни доводи, до окончателното плащане.
Неоснователни са съображенията на ищците за занижен размер на обезщетенията, тъй като
видно от събраната по делото информация в подобни случаи се присъждат драстично по-
малки обезщетения от присъжданите от българските съдилища. Въззивната жалба на
ищците е изцяло неоснователна. Въззивната жалба на ответника по изложените по-горе
съображения е частично основателна.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени частично в
осъдителната част за С. Х. А. за разликата от 7194 лева до 107 194 лева, а за Д. А. В. - за
разликата от 42 194 лева до 107 194 лева. Вместо това искът на С. Х. А. следва да се
отхвърли за 100 000 лева, а на Д. А. В. – да се отхвърли за 65 000 лева. В останалата част
5
решението следва да бъде потвърдено.
Разноските за първата инстанция следва да се променят. С решението на СГС в полза на
ответника са присъдени разноски от 7566,68 лева. Дължимите от ищците разноски са 13 390,
24 лева (7566,68х379388/214388), следователно ищците трябва да бъдат осъдени да платят
още 5823,56 лева. Адвокатският хонорар на адв. М., присъден от СГС, е 7146,27 лева.
Дължимият хонорар е 1646,27 лева, поради което решението следва да бъде отменено за
разликата от 1646,27 лева до 7146,27. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС за разликата от 1975, 52
лева до 8724,40 лева.
За въззивната инстанция отговорността за разноски се разпределя така. Адвокатският
хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за изготвяне на отговор на въззивна жалба за двете ищци за
материален интерес от 214 388 лева е 9919,14 (3/4х13225,52). Отхвърлената част от жалбата
на ответника е 49388 лева, следователно дължимият в полза на адв. М. хонорар е 2285,04
лева.
Разноските, претендирано от ответника, са за адвокатски хонорар, държавна такса и преводи
и са в общ размер от 21441,16 лева. Неоснователни са доводите, че не е заплатен адвокатски
хонорар от ответника – разходите са направени, във връзка с делото са и е основателна
репликата, че извънсъдебното обезщетение е платено от същия наредител. На следващо
място, разноските за делото са платени от същото дружество – „Авус България регулиране
на щети“ ЕООД и пред първата инстанция, където не е направено възражение в същия
смисъл, а в договора за правна и защита и съдействие между адвокатското дружество и
ответника е посочено, че то е номиниран кореспондент за уреждане на претенции в
България. Разноските, дължими от ищците, на ответника, са 16501,81 лева
(21441,16х165000/214388)
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 261125 от 30.03.2022 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 18 състав
по гр.д. 10635/2018 г. в частта, в която „К и Х застраховане“ АД (K&H Insurance), Унгария,
регистриран адрес Будапеща 1095, ул. „Лехтер Йодьон“ 9, е осъдено да заплати:
на основание Раздел 28 от Закон LXII от 2009 г. за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за МПС на Унгария на С. Х. А. обезщетение за
претърпените болки и страдания по повод смъртта на А. В. А., починал вследствие на
ПТП, настъпило на 09.06.2015 г. в Република Унгария, на магистрала М5, извън
населено място Оча, в участък 28 км + 340 м., причинено виновно от И. К., за
управляваното от който МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност"
с ответното дружество за разликата от 7194 (седем хиляди сто деветдесет и четири)
лева до присъдените 107 194 ( сто и седем хиляди сто деветдесет и четири, ведно със
законната лихва, считано от 03.01.2016 г.;
на основание Раздел 28 от Закон LXII от 2009 г. за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за МПС на Унгария обезщетение на Д. А. В. за
претърпените болки и страдания по повод смъртта на А. В. А., починал вследствие на
ПТП, настъпило на 09.06.2015 г. в Република Унгария, на магистрала М5, извън
населено място Оча, в участък 28 км + 340 м., причинено виновно от И. К., за
управляваното от който МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност"
с ответното дружество за разликата от 42194 (четиридесет и две хиляди сто деветдесет
и четири) лева до присъдените 107 194 ( сто и седем хиляди сто деветдесет и четири,
ведно със законната лихва, считано от 03.01.2016 г.;
адвокатски хонорар на адв. Н. М. на основание чл. 38 ЗАдв разликата от 1646,27 лева
до 7146,27 лева;
държавна такса по сметка на СГС за разликата от 1975, 52 лева до 8724,40 лева.
6
и вместо него постановява
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Х. А. ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за
претърпените болки и страдания по повод смъртта на А. В. А., починал вследствие на ПТП,
настъпило на 09.06.2015 г. в Република Унгария, на магистрала М5, извън населено място
Оча, в участък 28 км + 340 м., причинено виновно от И. К., за управляваното от който МПС
е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество в размер на
100 000 (сто хиляди) лева със законната лихва, считано от 03.01.2016 г.;
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. А. В., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение претърпените
болки и страдания по повод смъртта на А. В. А., починал вследствие на ПТП, настъпило на
09.06.2015 г. в Република Унгария, на магистрала М5, извън населено място Оча, в участък
28 км + 340 м., причинено виновно от И. К., за управляваното от който МПС е била
сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество размер на 65 000
(шестдесет и пет хиляди) лева със законната лихва, считано от 03.01.2016 г.;
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „К и Х застраховане“ АД (K&H Insurance) да заплати на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв на адвокат Н. М. адвокатски хонорар от 2285,04 лв. за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С. Х. А. и Д. А. В. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на „К и Х
застраховане“ АД (K&H Insurance) разноски за първата инстанция в размер на 5823,56 лева
и за въззивната инстанция в размер на 16501, 81 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7