№ 166
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Елизабета Д. Н.а
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231800600556 по описа за 2023 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с жалба против присъда, постановена по
НОХД № 88/023г. по описа на РС Б..
По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия
Р. Г. Н., роден на ********* г. в град Б., българин, с българско гражданство,
средно образование, работи като багерист в „Г. Г.“ ЕООД, женен, осъждан, с
постоянен и настоящ адрес: в село Т., община Б., област С., ул. „Т., с ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 15.11.2022г., около 01:52 часа, в гр.
Б., обл. С., по бул. „Цар Освободител“, срещу № **, с посока на движение
към центъра на града, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. № *********, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2, 85 на хиляда,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол № 2022/ХИ-154/18.11.2022 г. на
сектор „БНТЛ“ при ОДМВР – С., за което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК
и чл.54, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от
1
свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, което да изтърпи ефективно при
първоначален „общ” режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и глоба в
размер на 500,00 (петстотин) лева, вносима в полза на Републиканския
бюджет.
На основание чл.343г от НК във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК с присъдата е
наложил на подсъдимия Р. Г. Н., допълнително кумулативно наказание -
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 /една/година и 6/шест/
месеца , от което приспаднал на основание чл.59, ал.4 от НК времето, през
което е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред,
считано от 15.11.2022г.
В тежест на подсъдимия Н. са възложени направените по делото
разноски.
Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия Р. Н., чрез защитника
му – адв. В. В., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в
нарушение на материалния закон, както и явно несправедлива.
В допълнително писмено изложение, явяващо се неразделна част от
жалбата адв. В. конкретизира своите оплаквания, които по същество се
свеждат до неправилно приложение на материалния закон, тъй като
защитникът оспорва констатацията на съда за липса на настъпила
реабилитация на подс. Н. по предходните му осъждания, и в тази връзка-
неправилна преценка за невъзможността наложеното наказание лишаване от
свобода да не бъде ефективно изтърпяно, с прилагане на института на
условното осъждане по чл.66,ал.1 НК.
В жалбата се съдържа искане за изменение на присъдата с прилагане на
условно осъждане- отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода, определено с присъдата на РС Б. за подходящ изпитателен срок .
В съдебно заседание защитникът поддържа оплакванията си и доводите,
които ги обосновават. Навежда на вниманието на съда нов довод, а именно, че
по предходното осъждане със споразумение по НОХД № 2016г.,
подзащитният му Р. Н. е бил неправилно признат за виновен и осъден за
извършено престъпление по чл.343б,ал.2 НК, при положение, че към датата
на извършване на деянието- 28.03.2016г., за него по предходното осъждане /
2
по НОХД № 223/2009г./ е била настъпила реабилитация по право, която
заличава последиците на всички осъждания.
Представителят на СОП пледира в полза на потвърждаване на
постановената присъда. Реабилитация по право не би могла да настъпи, а
касателно реабилитацията по чл.88а НК следва да бъдат изтекли сроковете по
закон за реабилитация по всички осъждания.
Съдът като разгледа жалбата на заявените основания и след като по
чл.314,ал.1 НПК осъществи самостоятелен служебен контрол по отношение
на обжалваната присъда, в съответствие с доказателствата и приложимия
закон, прие за установено следното:
Производството по делото е протекло по реда на диференцираната
процедура по чл.371,т.2 НПК. Законосъобразно, съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия Н., за релевантните за обвинението факти се
подкрепя от доказателствата, а последните са процесуално годни- събрани по
реда и в съответствие с изискванията на процесуалния закон, приемайки за
установена следната фактическа обстановка:
За времето от 19:00 часа на 14.11.2022 г. до 07:00 часа на 15.11.2022 г.
свидетелите И. И. И. - младши автоконтрольор при РУ - Б., и Л. П. Л. -
младши инспектор при РУ - Б., били на работа нощна смяна по график,
утвърден от началника на РУ - Б..
Около 01:52 часа на 15.11.2022 г. свидетелите И. и Л. се намирали на
бул. „Цар Освободител“ пред № *** в град Б. със служебния полицейски
автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“ с рег. № ********* Подали звуков
и светлинен сигнал от служебния полицейски автомобил и спрели за проверка
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *********, който се
движел в посока към центъра на град Б.. Водачът на посочения автомобил
представил на полицейските служители лична карта, свидетелство за
управление на моторно превозно средство, контролен талон към него и
свидетелство за регистрация на лекия автомобил. Свидетелите полицейски
служители установили, че посоченият автомобил бил управляван от подс.Р.
Г. Н., а на предната дясна седалка се возел П. М. П.. Полицейските служители
усетили, че подс. Р. Г. Н. лъхал на алкохол и изглеждал видимо пиян.
Свидетелят И. изпробвал подс. Н. за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510“ с фабричен № ARNA-0163. Пробата отчела
3
положителен резултат от 2, 94 на хиляда. За констатираното нарушение
свидетелят И. съставил акт за установяване на административно нарушение
по Закона за движение по пътищата серия GA с бланков № 854819/15.11.2022
г. Актът бил предявен на подс. Н., който го подписал без възражения. На
подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване бланков № 141505
и стикери към него. Екземпляри от описаните документи били връчени на
подс. Н.. Същият бил съпроводен до ФСМП - Б., където дал кръвна проба за
химическо изследване.
На кръвната проба била назначена химическа експертиза, резултатите
от която установяват концентрация на алкохол в кръвта му 2, 85 на хиляда и
са обективирани в протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 2022/ХИ-154/18.11.2022 г. на сектор
„БНТЛ“ при ОДМВР - С..
При така установената фактическа обстановка РС Б. законосъобразно е
ангажирал отговорността на подсъдимия Р. Н. за извършено престъпление по
чл. 343б,ал.1 НК.
Предметът на настоящата жалба в действителност е свързан с
правилното приложение на материалния закон, при определяне на
наказателната отговорност на подсъдимия Н., като се оспорва отсъждането на
РС Б. във връзка с определянето и налагането на наказанието „лишаване от
свобода“ дали подсъдимият следва да се приеме за осъждано лице или по
отношение на него е настъпила реабилитация.
По този въпрос въззивният съдебен състав съобрази:
Справка за съдимост на подсъдимия Р. Н., съдържа данни за следните
предходни осъждания, както следва:
1. По НОХД №727/2007г. на БРС, със споразумение в сила от
16.10.2007г. за извършено на 30.09.2007г. престъпление по чл.343б ал.1 от
НК, за което му е наложено наказание пробация, включващо двете
задължителни мерки за срок от 6 месеца и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6месеца.
2. По НОХД № 232/2009г. на БРС, със споразумение в сила от
27.03.2009г. за извършено на 30.11.2008г. престъпление по чл.343б ал.2 от
НК, за което му е наложено наказание пробация, включващо двете
4
задължителни мерки за срок от 1година и 6месеца, поправителен труд по
местоработата му, глоба в размер на 90лева и и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1година.
3. По НОХД №136/2016г. на БРС, със споразумение в сила от
31.03.2016г. за извършено на 28.03.2016г. престъпление по чл.343б ал.2 от
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
4месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, считано от
одобрението на споразумението от съда, глоба в размер на 500лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1година.
Видно от изисканото и приложено удостоверение от МП – ГД „ИН“ в
хода на въззивното производство и двете наказания пробация са изтърпяни от
подсъдимия Н., като наказанието по първото осъждане-по НОХД №
727/2007г. на РС- Б. е изтърпяно на 30.04.2008г., а това по- НОХД №
232/2009г. на същия съд- на 15.04.2010г.
Реабилитация по право може да настъпи само за единствено осъждане.
Тя не е могла да настъпи за първото осъждане- по НОХД № 727/
2007г., защото в изискуемия три годишен срок от изтърпяване на
наказанието -30.04.2008г., подсъдимият е извършил ново престъпление – на
30.11.2008г., предмет на осъждане по НОХД № 232/2009г.
Що се касае до реабилитация по чл.88а НК.
Съдът констатира, че към датата на осъждане /със споразумение,
имащо характер и последици на присъда/ по НОХД №136/2016г.
подсъдимият е бил и е следвало да се счита като реабилитиран по чл.88а НК,
т.к. от изтърпяването на 15.04.2010г., е изтекъл срокът по 88а,ал.1, вр. 82,
ал.1 т.5 НК /две години/ и подсъдимият не е извършил никакво престъпление.
По аргумент на по-силното основание, касателно чл.88а, ал.4 НК това важи и
за предходното осъждане, наказанието на което е изтърпяно по-рано – на
30.04.2008г.
Поради това, съдът споделя становището на защитата, че към
28.03.2016г. Н. е бил неосъждано лице, поради което неправилно е
квалифицирано извършеното от него деяние по ал.2, вместо по ал.1 на
чл.343б НК.
Тази констатация обаче няма никаква практическа стойност, тъй като
5
съдът не е овластен да ревизира влязъл в сила предходен съдебен акт.
Единствената процесуална възможност е била по реда на глава ХХХІІІ НПК.
До отмяната по указания в закона процесуален ред на възобновяване,
споразумението по НОХД № 136/2016г. има характер и последици на валиден
съдебен акт, влязла в сила присъда и е задължително за съда –предходната
инстанция.
По този начин – РС Б. е приел законосъобразно, че към датата на
извършване на настоящото деяние -15.11.2022г. подсъдимият е бил осъдено
лице, т.к. не са изтекли сроковете -3г+5г. срок, за да настъпи реабилитацията
по чл.88а НК. По този начин, първият съд законосъобразно е приел, че по
отношение наложеното наказание лишаване от свобода е неприложим
институтът на условното осъждане по чл. 66, ал.1 НК.
Имайки предвид, изложеното по- горе, касателно предходното
осъждане по НОХД № 136/2016г., съдът намира, че е налице изключително
обстоятелство, смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия, което
съставлява основание да се приложи разпоредбата на чл. 55,ал.1 т.1 НК – за
определяне на наказанието „лишаване от свобода“ под специалния минимум,
визиран в закона, а именно – на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА /минималния размер,
определен в общата част/, което е и справедливо, имайки предвид иначе
добрите характеристични данни на подсъдимия, обстоятелството, че е семеен
и упражнява обществено-полезен труд- работи като багерист.
На осн.чл.55,ал.3 НПК съдът намира , че следва да бъде намалено по
размер и наказанието по чл.343г, вр.чл.37т.7 НК, а именно – да бъде
редуцирано до ЕДНА ГОДИНА .
При цялостния контрол по отношение на атакуваната присъда,
въззивният съд не констатира основания за нейното отменяване и други
основания за изменяването и предвид на което и на осн. чл.334, т.3, вр.
чл.337, т.1 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 88/2023г., постановена по НОХД № 88 по
6
описа на РС Б. за 2023 г., КАТО ОПРЕДЕЛЯ размера на наказанието
„лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия Р. Г. Н., ЕГН- **********,
при условията на чл.55, ал.1 ,т.1 , вр чл.58а,ал.4 НК, вместо- както е
определено- при условията на чл.58а, ал.1 НК, като
На основание чл.55,ал.1 т.1 НК НАМАЛЯВА размера на наказанието
„лишаване от свобода“ на ТРИ МЕСЕЦА, вместо определено от РС Б. -
ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“
На осн.чл.55,ал.3 НК НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване
от право да управлява МПС до размера на ЕДНА ГОДИНА , вместо
определеното ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА .
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7