Р Е Ш Е Н И Е № 192
гр. Стара Загора, 16.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски административен съд, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря:
Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа
докладваното от КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. дело №138 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 45, ал. 3
от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Образувано
е по жалба на Фондация ”Гринберг”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. И.Й. от АК- Пазарджик
срещу чл. 15 и чл. 43, ал. 2 от „Наредба №4 за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък“, приета
с Решение на Общински съвет – Казанлък №79 от 25.02.2016 г.,
изменена с Решение №335 от 29.12.2016 г.
и Решение №488 от 29.06.2017 г. /по-долу Наредбата/.
В жалбата се излагат подробни съображения, свързани както с въпросите за
допустимостта на настоящото оспорване, по отношение на Фондация ”Гринберг”, съответно
наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, така и свързани
с незаконосъобразност на оспорваните текстове от Наредбата.
Твърди се, че правният интерес на жалбоподателя произтичал
от факта, че същият бил юридическо лице с нестопанска цел /ЮЛНЦ/, вписан в
регистъра на ЮЛНЦ, като фондация, която осъществявала дейност в частна полза и
с оглед на това имаща качеството на организация по смисъла на §1, т. 2 от АПК.
Сочи се, че правният интерес на ЮЛНЦ бил обусловен от засягането на лични права
или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите
на учредяването му. С оглед обявените цели на Фондация ”Гринберг” и средствата за постигането им се формирал и правният интерес
за оспорването на подзаконови нормативни актове /ПНА/.
По съществото на жалбата се излагат подробни съображения
в насока незаконосъобразността на разпоредбата на чл. 15 от Наредбата, свързани
с наличието на пропуски в проведената процедура по приемането й. Твърди се, че
за приемането на текстовете от чл.15 не било поискано задължителното становище
на Агенцията за хора с увреждания, съобразно чл. 8, т. 4 от действалия към
25.02.2016 г. Закон за интеграция на хората с увреждания /отм. Д. В., бр.
105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, което представлявало съществен порок и
водело до незаконосъобразността на Наредбата в оспорената й част. По отношение
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Наредбата се излагат доводи за липса на
компетентност на общинския съвет, който орган според жалбоподателя излязъл
извън границите на предоставените му по закон правомощия, като създал вторична
правна регламентация по въпроси, които законодателно били уредени с нормативен
акт от по-висока степен – чл. 178д от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Последното водело до приемането на незаконосъобразна разпоредба, която следвало
да бъде отменена.
С жалбата се отправя искане за отмяна на чл. 15 от
Наредбата, като приета при допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила и отмяна на чл. 43, ал. 2, като приета при липса на компетентност и в
противоречие с материално-правна разпоредба на закон. Представя се списък на
разноските и се правено искане за присъждането им.
Ответникът - Общински съвет, гр. Казанлък
изразява писмено становище, в което оспорва наличието на активна процесуална
легитимация на жалбоподателя. Твърди, че оспорените текстове на Наредбата били законосъобразни,
още повече, че същите били и преминавали през съдебен контрол. Отправя искане
за присъждане на съдебни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура, гр. Стара Загора излага становище за основателност на
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и извърши
проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено следното:
Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, като ал. 2 на същата разпоредба, с оглед вменените му правомощия да осъществява надзор за законосъобразност, предоставя и право на прокурора да протестира съответния акт. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Съгласно Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС, ЮЛНЦ могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес за оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Тази конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от АПК, т. е. съдът не е освободен от задължението да преценява наличието на правен интерес по всеки отделен казус. В случая, както и жалбоподателят посочва, Фондация ”Гринберг”, като ЮЛНЦ, създадено въз основа на ЗЮЛНЦ, вписано в регистъра на ЮЛНЦ има качеството на организация по смисъла на §1, т. 2 от АПК, според разпоредбата на който, организациите са юридически лица или сдружения на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон. С оглед извършената служебна проверка в РЮЛНЦ е видно, че Фондация ”Гринберг” е регистрирана и осъществява дейност като "организация за хора с увреждания", по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания, на които законът признава правото да поемат застъпническа роля от името на хората с увреждания. Фондацията е регистрирана, за да извършва дейност в защита на правата и интересите на хората с увреждания и да поема застъпническа роля от тяхно име, като изброеното в съвкупността си представлява и целите за създаването на фондацията. За средства по отношение постигане на тези цели е предвидено: „1. мониторинг върху действащата нормативна уредба - отнасяща се до хората с увреждания и застъпничество за правата на хората с увреждания пред всички лица и административни органи и служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни норми в тях - отнасящи се до хората с увреждания, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; 3. образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати права на хора с увреждания.“. Съгласно посочените цели на сдружението и регистрираните начини за постигането им, същите са пряко свързани със съдебното оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, отнасящи се до хората с увреждания, които от друга страна са адресати на оспорения подзаконов нормативен акт. Последното води до извода, че в случая, съобразно поставените цели и средствата за постигането им фондацията има правен интерес, като субект по смисъла на чл. 186, ал. 1 във връзка с §1, т. 2 от АПК да оспори процесната наредба, тъй като по своя предмет и правно регулиране същата безспорно рефлектира върху целите и предмета на дейност на сдружението.
В този смисъл е и установената актуална съдебна практика на Върховния административен съд, изразена в Определение №6815 от 08.06.2020 г., постановено по адм. д. №4939/2020; Определение №6611 от 03.06.2020 г., постановено по адм. д. №3906/2020 г.; Определение №6058 от 26.05.2020 г., постановено по адм. д. №4079; Определение №6179 от 27.05.2020 г., постановено по адм. д. №3937/2020 г. и др.
Във
връзка с изложеното и с оглед характера на процесната Наредба, която безспорно
се явява подзаконов нормативен акт, настоящото производство следва да се приеме
за образувано от активно легитимирана страна – Фондация ”Гринберг”,
гр. Пловдив, срещу текстове на административен акт, подлежащ на контрол за
законосъобразност от съда, поради което и оспорването се явява процесуално
допустимо, с изключение на оспорването eдинствено в частта му, насочено срещу нормата на чл. 15, ал. 3,
т. 2 от Наредбата, като тук основанието е липса на годен за съдебен контрол
предмет на оспорване, а от там и на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 1
и т. 4 от АПК, поради следното:
С Решение №24 от 28.01.2019 г., постановено по адм. д.
№237/2018г. по описа на Административен
съд, гр. Стара Загора чл.15, ал. 3, т. 2 от Наредбата е отменена като
незаконосъобразна нормата. Производството е образувано по депозирана от страна
на физическо лице жалба, като към настоящия момент постановеното решение е
влязло в законна сила и породило следващите се от това правни последици – премахване
на отменената разпоредба, което е оповестено по съответния начин и отразено
чрез посочване на отменителния съдебен акт. С оглед последното, към момента на
подаване на процесната жалба с така заявени предмет отмяна на цялата разпоредба на чл. 15 от
Наредбата, текстът на чл.15, ал. 3, т. 2 вече не е действащ, поради отмяната му,
което сочи на наличие на осн. по чл.159, т.1 от АПК- липса на годен предмет на
оспорване, от там и липса на правен интерес от страна на жалбоподателя от
оспорването в тази му част. Липсват две абсобютни процесуални
предпоставки, които правят частично недопустимо
обжалването в частта му на чл.
15, ал. 3, т. 2 от него. За това Съдът следи служебно, поради което в тази си
част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството частично да
се прекрати.
Следва да се отбележи, че доводите
на ответника за недопустимост на жалбата против чл.15 и чл.43, ал.2 от
наредбата поради вече постановени от съд решения досежно тези текстове, се
явяват неоснователни. Видно от така цитираните в писмо рег. № 1633/13.03.2020г.
решения на този съд с № 368/12.12.2017г. и №24/28.01.2019г., първото е
постановено по а.д. № 250/2017г., образувано по протест на прокурор пи ОП Стара
Загора единствено против разпоредбата на чл.43, ал.1 от наредбата, която не е
предметна на настоящото оспорване. Второто решение касае именно чл.15, ал.3,
т.2 от наредбата, като в тази насока съдът вече прие по-горе извод за
недопустимост на настоящата жалба. Ето
защо в останалата си част същата е изцяло процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на община Казанлък” е приета с Решение
№79 от 25.02.2016 г. на Общински съвет, гр. Казанлък. Като основание за приемането
й се сочат чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА, чл. 23
във връзка с чл. 19, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата и чл. 99, чл. 99а,
чл.167, чл. 168 и чл. 178е от ЗДвП. В гласуването по приемането на наредбата са
участвали 34 от общо 37 общински съветници, като ”за” гласували 29 общински съвтника /л. 42 - 43/. Наредбата е изменяна
с Решение №335/29.12.2016 г. и Решение №488 от 29.06.2017 г. на ОбС. В съдържащия се по административната преписка по приемане
на Наредбата доклад на Кмета
на Община Казанлък от 05.02.2016 г.,
се обективират конкретните мотиви
към проекта на подзаконовия нормативен акт, според които необходимостта от приемане се обосновава с изменението на
Закона за движението по пътищата и Закона за местните данъци и такси,
обнародвани в ДВ бр.37/22.05.2015 г. Към доклада има приложен и проект на нормативния акт.
/л. 12-19/. Видно от доказателствата по преписката, проектът на Наредбата е
внесен за обсъждане и приемане от общинския съвет, като предварително има
дадени предложения и становища от постоянно действащите ресорни комисии. Из между представените от ответника писмени доказателства,
представляващи и окомплектованата административна преписка по приемане на
Наредбата се удостоверява, като налична и извадка от протокол №7/25.02.2016 г.
за проведеното на същата дата заседание на общинския съвет, която съдържа
дебатите по приемане на нормативния акт, както и самото решение №79. По делото
се представят и двете решения на общински съвет - №335 от 29.12.2016 г. и №488
от 29.06.2017 г., с които наредбата е изменяна.
С решение №335 от 29.12.2016 г. се извършва изменение на
текста на чл. 15, ал. 2, като същият придобива следното съдържание: На местата по ал. 1, могат да
престояват само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на
ползване на такова място. Картата задължително съдържа международния знак
„Инвалид”. Тя трябва да бъде поставена на предното стъкло на ППС, откъм
вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън.“. С решение №488 от
29.06.2017 г. има извършено изменение на чл. 43, ал. 1, като цифрата “150“ е заменена с цифрата “200“. В последствие тази разпоредба е обявена за нищожна с
решение №368 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. №250/2017 г. по описа на
АС-Стара Загора.
Оспорваните с процесната жалба
текстове на Наредбата понастоящем имат следното съдържание:
Чл.
15 (1) В зоните по чл. 10, ал.1 се осигуряват фиксирани и обозначени със знак
Д21-„Инвалид” места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани
от хора с увреждания.
(2) (изм. с Решение №
335/29.12.2016 г.) На местата по ал.
1, могат да престояват само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща
правото на ползване на такова място. Картата задължително съдържа международния
знак „Инвалид”. Тя трябва да бъде поставена на предното стъкло на ППС, откъм
вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън.“
(3) За издаване на
карта по ал. 2 се подава заявление до Кмета на общината, като се прилагат
следните документи:
1. Копие от регистрационен талон на автомобила за
удостоверяване на постоянния адрес и собствеността на автомобила;
2. (Отм. с Решение № 24/28.01.2019 г. на Старозагорски
административен съд).
3. Копие от платежния документ за внесената сума,
определена, съгласно т. 2 на ал. 1;
4. Копие от Експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК.
(4) Винетният пропуск
се издава за срок до една календарна година, но не повече от срока на
Експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК.
(5) Карта за паркиране
на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с увреждания и
използване на улеснения при паркиране, се издава от Кмет на общината или от
оправомощено от него длъжностно лице.
(6) Картата по ал. 2
се издава за определен срок, като срокът не може да бъде по дълъг от срока,
посочен в експертизата на ТЕЛК/НЕЛК/ЦЕЛК и РЕЛК
(7) Картата за
паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с
увреждания и използване на улесненията при паркиране, издадено от друга община
на територията на Република България или от държава - членка на Европейския
съюз, е валидна на територията на община Казанлък ако е издадена в съответствие с изискванията на
Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на
хора с трайни увреждания.
(8) При недостиг на
паркоместа по ал. 1, паркирането се извършва при режим на почасово платено
паркиране.
Чл. 43 (2) За паркиране на ППС в нарушение на изискванията на
настоящата наредба, върху специално обозначено място, определено за паркиране
на ППС, обслужващо хора с увреждания, на извършителя се налага глоба в размер
на 50 (петдесет) лева.
С оглед
разпоредбите на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да извършва проверка за валидността
и законосъобразността на оспорените текстове на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая предмет на оспорване са конкретни текстове от Наредба №4 за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
община Казанлък, поради което Съдът е ограничен в рамките, определени с допустимата част на подадената
жалба и съотв. дължи произнасяне само по отношение на този предмет.
Както се посочва
по-горе, мотивите за приемане на новата наредба са били свързани с изменения на
ЗМДТ и ЗДвП, като в допълнение в доклада до Председателя на общински съвет са били
излагани и съображения, че действалата до онзи момент нормативна уредба на Община
Казанлък не е обхващала всички аспекти на регулираните обществени отношения,
както и не е била систематизирана в единен акт, съобразно изискванията на ЗНА.
Излагат се съображения, че със ЗИД на ЗМДТ и ЗИД на ЗДвП законодателят допускал
общинските съвети да определят цената за паркиране на територията на общините,
както и условията и реда за плащането й. Дадена била и възможност ползването на
общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях да се ползват,
като зони за платено и безплатно паркиране-последното отново предоставено за
нормативно уреждане с наредба, приета от общинския съвет.
Съгласно чл. 26,
ал. 1 от ЗНА изработването на проект на
нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост,
обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност,
пропорционалност и стабилност. Безспорно общинският съвет, като орган на местно
самоуправление има компетентенцията да приема правни норми, отнасящи се до
поведението на физическите и юридическите лица на територията на съответната
община – аргумент от разпоредбата на чл. 22, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1,
т. 13 от ЗМСМА, но само по въпроси, които не са от изключителната компетентност
на други органи и които попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗМСМА.
Съгласно чл. 6 ал. 3 от ЗМДТ, която действа и към настоящия
момент, общинският съвет
трябва да доуреди с нарочна наредба обществените отношения във връзка с
ползването на местата по чл. 99, ал. 1 от ЗДвП,
като зони за платено и безплатно паркиране. Т.е. към онзи
момент е налице нормативно
предвидена възможност за приемане на подзаконов нормативен акт от
посочения в чл. 6, ал. 3 от ЗМДТ вид, който трябва обаче да е
изработен и приет при спазване на посочените в чл. 26,
ал. 1 от ЗНА изисквания. Съгласно действалата към момента на приемане на оспорваните
разпоредби от общинската наредба, чл. 8, т. 4 на отменения вече Закон
за интеграция на хората с увреждания, Агенцията
за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за
интеграция на хората с увреждания, като участва и дава задължително становище при
изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Понастоящем това се установява в чл.10, ал.3, т.9 от
ЗХУ.
В случая оспорената разпоредба на чл. 15 от Наредбата е
нормативен акт, свързан изцяло и само
с правата на хората с увреждания, поради което към момента на
пиемането му за органа е било налице задължение да съгласува проектът на норматива с органа, осъществяващ държавната
политика за интеграция на хората с увреждания. Съгласно
разпоредбата на чл. 192а от АПК компетентността на органа за
издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването
му, а съответствието му с
материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното
решение. Съобразявайки тази процесуална норма и отчитайки сега
действащата разпоредба на чл. 10,
ал. 3,
т. 9 от Закона за хората с увреждания /в сила
от 01.01.2019 г./, т.е. и към настоящ
момент в правния мир съществува норма, която предвижда въпорсната задължителна
съгласувателна процедура на процесната разпоредба от Наредбата, дава основание да се приема извод, че липсата
на становище от Агенцията за хората с увреждания при изготвяне на проекта за
приемане на разпоредбата, касаеща правата на хората с увреждания, вкл. и
досежно спорената норма на чл. 15 от подзаконовия нормативен акт, сочи на наличието на специфична законова предпоставка
за редовното приемане на акта, като липсата на такова съгласуване и
предоставяне на становище следва да се опеделя като
допуснато съществено процесуално нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1 от ЗНА,
във връзка с с чл.10, ал. 3,
т. 9 от Закона за хората с увреждания и обуславящо
извод за неговата незаконосъобразност и отмяна само на
това основание.
С оглед
гореизложените съображения настоящият съдебен състав, намира че обжалваният
текст на чл.15 /с изключение на ал. 3, т. 2/ от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък, следва да бъде
отменен, като незаконосъобразен.
По отношение оспорването на чл. 43, ал. 2 от Наредбата,
Съдът приема следното:
Наредбата е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които
създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на
територията на съответната община, като засяга неограничен брой адресати /чл. 7,
ал. 2 от ЗНА и чл. 75 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни
да издават, когато това е предвидено от Конституцията или от закон /чл. 2 от
ЗНА, чл. 76, ал. 1 от АПК/, като уреждат с тях съобразно
нормативните актове от по-висока
степен обществени отношения с местно значение – чл. 8 от
ЗНА. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗАНН общинските
съвети при издаване на наредби определят съставите на административните
нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА. В тази връзка са относими нормите на чл. 22,
ал. 4-6 от ЗМСМА, където се разписва редът за установяване и санкциониране на
нарушенията, като в ал. 4 се залагат максималните финансови граници на
възможните административни глоби и санкции, по отношение установени нарушения
на самите приети наредби.
В случая обаче релевантна е нормата на чл. 178д от ЗДвП,
която гласи, че се наказва с глоба в размер от 200 лв. лице, което без да има това право,
паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни
увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с
трайни увреждания. Нормата се намира в
глава VІІ „Административно-наказателна отговорност” и съдържанието
й смислово препокрива изцяло това на чл. 43, ал. 2 от Наредбата с изключение на
предвидения в наредбата различен размер на налаганата глоба – 50 лв. Действително
в нормата на чл. 99 от ЗДвП се предвижда компетентност за собственика на пътя,
респективно за общинския съвет, да определи
райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието, както и да определя цената за паркиране, но
нито в глава V „Права и задължения на
службите за контрол и надзор на пазара”, нито в глава VІІ „Административно-наказателна
отговорност” има предвидено делегиране на общинските
съвети на правомощия по санкциониране на правни субекти за административни
нарушения на правилата за паркиране.
При анализа на действащата нормативна уредба /общият
ЗМСМА и специалният ЗДвП/ се налага единственият извод, че в случая липсва
законова разпоредба, която да предоставя в компетентност на общинския съвет да
урежда въпроси, свързани с реализиране на административно-наказателна
отговорност при паркиране на конкретно изброените в оспорената норма места. С
приетата от Общински съвет Казанлък правна норма на чл. 43, ал. 2 от Наредбата
- предмет на оспорване по настоящото дело, се уреждат обществени отношения,
които вече имат своята регламентация с нормативен акт от по-висока степен и
поради това недопустимо е тяхното преуреждането с подзаконов нормативен акт.
Освен това въведеното по този начин административно наказание води до
незаконосъобразно санкциониране, повече от еднократно - веднъж по Закона за
движението по пътищата и втори път по Наредбата на общинския съвет, а както е
видно от самата норма на чл. 43, ал. 2 то е и в различен размер на санкцията.
Установената липса на
компетентност на Общински съвет, гр. Казанлък, доколкото не е налице законова
делегация, даваща му право да определя административни наказания за нарушения
при паркиране на конкретно посочените места, обосновава нищожност на оспорената
разпоредба на чл. 43, ал. 2 от Наредбата, приета от общинския съвет. Нормата е приета в противоречие с чл. 2, 3, 7 и 8 от
ЗНА и чл. 75, ал. 2 и чл. 76 от АПК – без овластяване чрез Конституцията или
със закон и урежда обществени отношения, които вече са регламентирани с
нормативни актове от по-висока степен. Следва отново да се взема предвид
правилото на чл.192а от АПК, съобразно което към момента на издаване на ПНА, а
и към настоящия момент, Общински съвет, гр. Казанлък не притежава компетентентност
да приема норма с описаното по-горе съдържание, въвеждащо санкционирането на визираното
административно нарушение. Още повече, че и към настоящи момент нормата на чл.
178д от ЗДвП действа, като смисловото й съдържание не е променяно, т.е. за
общинския съвет няма въведена на по-късен етап законодателна възможност за
санкциониране по реда на чл. 178д от ЗДвП, във връзка с чл. 99 от ЗДвП. Текстът на чл.43, ал.2 от наредбата се явява в колизия с чл. 8 от ЗНА, доколкото не се касае за
неуредени със закон обществени отношения. Като приет при липса на компетентност
за издателя си оспорваният текст страда от най-тежкия порок, което
обосновава извод за нищожността му.
С оглед
гореизложените съображения, Административен съд Стара Загора в настоящия състав,
намира че чл. 43, ал. 2 от Наредба №4 за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък, следва да бъде
обявен за нищожен.
При този изход на спора и като съобрази своевременно
направеното искане на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски по
делото, съдът го намира основателно. В писмото на л.75 от делото ответникът прави
искане, в случай, че жалбата се уважи, да се присъди справедлив размер на
съдебните разноски, което съдът приема, като направено възражение по см. на
чл.78, ал.5 от ГПК.
Жалбоподателят доказва заплатени от него разноски от
20.00 лв., представляваща заплатена такса за извършено съобщаване за оспорването
на нормативния акт по смисъла на чл.188, във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК, 10.00 лв., заплатена държавна такса за образуване на съдебното
производство и 600.00 лв., представляваща договорено заплатено в брой адвокатско
възнаграждение /л. 6/. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК касае единствено и
само уговореното и заплатено възнаграждение за един адвокат, и само той следва
да бъде подлаган на преценка за съразмерността си от съда при своевременно
направено /както в този случай/ възражение за прекомерност. Съдът, като
съобрази актуалната новела на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
№1/2004г. намира, че конкретно заплатеното възнаграждение от 600 лева от
оспорващия в полза на адв. Й. се явява прекомерно на фактическата и правна
сложност на спора, вкл. и на изявената процесуална дейност на пълномощника,
която се изразява в явяване на едно единствено с.з. и в изготвяне на жалбата до
съда. Ето защо, направеното от ответника възражение за прекомерност на същото
този съдебен състав намира за основателно, което налага същото да бъде намалено
до размер от 300лв. при минимално предвиден в норматива от 150 лева.
Водим от горното
и на осн. чл. 160, във връзка с чл. 159, т. 1 и т. 4, чл.196 и чл.193, ал. 1 от АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация ”Гринберг” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
срещу чл. 15, ал. 3, т. 2 от „Наредба №4 за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък“, приета
с решение на Общински съвет – Казанлък №79 от 25.02.2016 г., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. №138/2020 г. по описа на
АС-Стара Загора в тази част.
Настоящото, с
характер на прекратително определение, подлежи на обжалване в частна жалба пред
ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му.
ОТМЕНЯ по жалба на Фондация ”Гринберг” разпоредбата
на чл. 15, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 1, т. 3, т. 4, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и
ал. 8 от „Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на община Казанлък“, приета с решение на Общински съвет
– Казанлък №79 от 25.02.2016 г.
ОБЯВЯВА за нищожна разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от „Наредба №4 за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на община Казанлък“, приета с решение на Общински съвет – Казанлък №79 от
25.02.2016 г.
ОСЪЖДА Общински съвет, гр. Казанлък да заплати на Фондация ”Гринберг” ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“
№53, ет. 1 направените по делото разноски в
общ размер на 330.00 лв. /триста и
тридесет/, от които 20.00 лв., заплатена
такса за обнародване, 10.00 лв., заплатена държавна такса за образуване на
съдебното производство и 300.00 лв., определено от съда възнаграждение за един
адвокат.
Решението, в тази му частта, подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
След влизане в сила, решението да се обнародва по начина,
по който е обнародвана Наредба № 4 за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на община Казанлък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.