Р Е Ш Е Н И Е
№
от 08.06.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при
секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 10383 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от Я.В.Г.,
ЕГН ********** и Е.С.Г., ЕГН ********** субективно и обективно съединени искове
с правно основание чл.32 във вр. с чл. 12, вр. с чл. 4 от
унгарския Закон LXII от 2009 г. за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност", относно осъждането на Ф.А. АГ (V.A.AG) да заплати на ищеца Г. обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди в
следствие от смъртта на неговия баща В.М.Г., настъпила при ПТП на 22.08.2016г.
в Република Унгария, по вина на водача Nexhipi Hatixhe, чиято гражданска отговорност е била застрахована
от ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и за осъждането на ответното дружество
да заплати на ищцата Г. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
в следствие от смъртта на нейния съпруг В.М.Г., настъпила при същото ПТП в
размер на 160 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2016г. до окончателното
изплащане на задължението както и и обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди в размер на 2499 лв.,
представляващи направени от нея разходи за репатрация
на тялото на съпругът й от Република Унгария до Република България, траурни
услуги и разходи за превод на документи, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 06.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищците
основават исковите си претенции с твърденията, че на 22.08.2016г., в 02.10 час,
управляваният от водача Nexhipi Hatixhe
лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиса“ с рег.№М-ЕR-2412, се движел на територията на Република
Унгария, в лявата лента на Автомагистрала M 1 от гр. Хегьешхалом
към гр. Гьор. Достигайки до 145-248км, поради невнимателно
и непредпазливо шофиране, този автомобил излезнал от
пътя на тревния банкет до вътрешното платно и след като водачът му забелязва
това, завърта на дясно волана на автомобила, поради което се блъска в лявата
страна на движещия се в същата посока и спазвайки правилата за движение
микробус “Рено Трафик” с ремарке с peг. № DL-
936-GL/OB-0170-EB, в следствие на което микробусът се преобръща. В резултат на
пътнотранспортното произшествие настъпва смъртта на В.М.Г., който е пътувал на
задната седалка на преобърналия се микробус, и е бил баща и съответно съпруг на
ищците. Във връзка с инцидента в Полйцейско
управление на гр. Мошонмагяровар, отдел “Пътна
Полиция”, е образувано дело N 08040/1031/2016.Вu. и е повдиганато
обвинение срещу Nexhipi
Hatixhe от Прокурор на Районната Разследваща
Прокуратура в гр. Гьор и пред Окръжния съд в гр. Мошонмагяровар, където било е образувано дело № В15/2017/5.
Това производство е приключило с влязла в сила присъда на 22.03.2017г. срещу
виновния водач Nexhipi Hatixhe,
която е осъдена за извършеното от нея престъпление. Ищците сочат, че от влязлата
в сила присъда се установява, че за водача на лек автомобил марка “Сеат”, модел “Ибиса”, цвят черен, с немски peг. номер М - ER 2412, рама номер VSSZZZ6JZDR068997 има
валидна застраховка, сключена с германската застрахователна компания V.A.AG, по
застрахователна полица № VM- **********, валидна към датата на събитието. Те направили
справка в официалната страница на НББАЗ и установили, че за представител на
посоченото застрахователно дружество на територията на Република България е
назначено дружеството ЗАД „А.Б.“ АД и по тази причина на 12.01.2017 г. сезирали
същото с искане за изплащане на обезщетение за причинените им от смъртта на техния
баща и съпруг неимуществени и имуществени вреди. Българският представител на застрахователя
поискал допълнителни документи (с писмо с изх. № 310-04-2283/11.04.17г.), които
те предоставили своевременно с молба от 14.07.17г. Твърдят, че въпреки
проведената кореспонденция, чак с писмо от 12.10.2017г. от страна на ЗАД „А.Б.“
АД те били уведомени, че определените обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди са в размер от 1 200 000 HUF и 2 200 000 HUF, а по отношение на претенцията за
имуществените вреди липсвало произнасяне.Изплащането на тевзи
обезщетения било обвързано с предложение за сключването на споразумение. Поради
изключително ниският и несправедлив според ищците размер на предложените
обезщетения те отправили питане до ЗАД „А.Б.“ АД за това, дали не са допуснати
технически грешки в изпратеното им писмо, при което с писмо от 23.01.2018г от
застрахователната компания им било отговорено, че по
отношение на размерите на определените обезщетения няма допуснати грешки, както
и че те били съобразени с нормите на унгарското законодателство. С молба от
12.01.2017г. ищците са представили пред застрахователя удостоверения за банкови
сметки, но заплащане на обезщетенията до предвявяването
на исковете не е осъществено, като с писмо от 12.10.2017г. те били уведомени,
че германското застрахователно дружество настоявало преди изплащането на
обезщетението да бъде сключено извънсъдебно споразумение за доброволното
уреждане на претенциите. Ищците не били съгласни с тези условия и с размерите
на определените от застрахователя обезщетения, поради което предявяват настоящите
искове. Сочат, че смъртта на техният баща и съпруг представлявала непреодолима
емоционално загуба, вследствие на което се затворили в себе си и изпаднали в
депресивни състояния.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв
постъпи от страна на ответника V.A.AG,
адрес: **********Брауншвайг, Федерална република
Германия, представлявано от Адвокатско дружество „Б., А., Д.”, чрез адв. Д.М.Д.. С него предявените искове се оспорват като
неоснователни в частта им относно претендираните
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 000 HUF и 1 200 000
HUF, както и в частта за претендираните
имуществени вреди в размер от над 1028,34 лв. Счита, че вредите са настъпили и
по вина на пострадалия В. Г., който е пътувал в автомобила без поставен
предпазен колан. Намира размерите на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди за прекомерни предвид особеностите на
унгарското законодателство и съдебна практика. Сочи, че поради това, че ищците
не са посочили банковите си сметки по които да им бъде изплатено обезщетението,
определената сума за обезщетението за ищцата Г. й била преведени по посочената в исковата
молба сметка с преводно нареждане от 10.09.2020г. Това обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 2 000 000
HUF или 10914 лв., като то е определено при отчитането
на 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който при пътуването си в микробуса не е бил с поставен
предпазен колан, а именно това е довело до получаването от него на тези тежки и
несъвместими с живота травми. На 21.09.2020г. отново с преводно нареждане в
полза на ищцата Г. е било изплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер на 1028,34 лв., която сума е без начисленото ДДС, защото фактурите
били представени от ищцата като копия и предвид съпричиняването
на вредите от пострадалия с принос от 50 %. С писмо от 18.09.2020г.
застрахователят е уведомил пълномощника на ищеца Г., че за изплащането на
определеното му обезщетение от 1 200 000 HUF следва да бъде посочена негова банкова сметка. ***, че приложимо към настоящия случай е
унгарското национално право на основание чл. 4, ал.1 от Регламент (ЕО) №
864/2007 г. на Европейския парламент и Съвета (Рим II), като счита, че не са налице основания да се
приеме приложението на чл. 4, ал.2 от същия. Сочи, че представителят му за
територията на Република България е изпратил до ищците мотивиран отговор, в
който е изложен приетия от застрахователя размер на обезщетенията и е направено
предложение за сключване на споразумение. Оспорва претенцията за лихва. Релевира възражение за погасяване на претенциите по
давност.
В съдебното заседание ищците не се явиха лично и не
изпратиха процесуален представител.
Ответното дружество беше представлявано в съдебното
заседание от пълномощника му адв.Б., която оспорва
изцяло предявените искове, предвид извършеното плащане в хода на процеса и
установеното съпричиняване на вредоносния резултат.
Претендира за разноски по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата
молба и отговора, както и събраните
доказателства по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От препис-извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници на В.М.Г., ЕГН **********, последният в починал на
22.08.2016г., като негови наследници съответно син и съпруга са Е.С.Г. и Я.В.Г..
Съгласно влязла в сила присъда от 22.03.2017 г.
по дело № В.15/2017/5 по описа на Окръжен съд град Мошонмагяровар,
Унгария, във връзка с процесното ПТП, лицето Nexhipi Hatixhe, като
водач на лек автомобил Сеат Ибиза,
peг. № M-ER -******е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл. 235, ал.1, ал.2, т. Б от Наказателния
кодекс за причиняване на смъртта на В. Г. при управление на посоченото МПС.
Със заявление връчено на 12.01.2017г. на ЗАД А.Б.
ЕАД, в качеството на представител на VW Autoversicherumg AG, ищците са претендирали изплащането на
обезщетения за претърпените от тях в следствие на смъртта на В. Г.
неимуществени вреди, както и имуществени вреди в размер на 2448.10 лв., от
които 2000 лв. за транспортиране на трупа на пострадалия и погребението му и
458,10 лв. за преводи на документи.
С писмо от 11.04.2017 г. ЗАД „А.Б.“ ЕАД
уведомява ищците, че при него е образувана щета във връзка с направеното искане
и изисква представянето на допълнителни доказателства за наличието на родствени
връзки между тях и почиталия при ПТП, за механизма на настъпване на последното
и вината на дееца, както и да се представят банкови сметки за изплащане на
обезщетенията.
В отговор на писмото, ищците са представили на
14.07.2017 г. поисканите доказателства, без да представят допълнителни данни за
банковите си сметки. Не са представени доказателства за уведомяване на ищеца от
представителя на застрахователя за определено обезщетение и за направено
предложение за сключване на споразумение.
С писмо от
12.10.2017г. ответникът уведомява ищците,
че е определил на ищеца обезщетения за причинените от смъртта на бащата
и съпругът им за неимуществени вреди в размер съответно на 1 200 000 HUF и 2 000 000
HUF при отчитане на 50% съпричиняване на вредите поради непоставен предпазен колан
от починалия. Както е посочено горе по делото не са събрани доказателства, от
които да е видно, че представителя на застрахователя е изпратил този мотивиран
отговор и до самия ищец. В него е посочено, че ответното дружество изрично
настоявало преди изплащането на обезщетенията да бъде подписано извънсъдебно
споразумение за доброволно уреждане на случая.
Видно от приетите
като писмени доказателства по делото фактури и фискални бонове от 15.09.2016г.,
16.09.2016г., 06.01.2017г.,15.02.2017г., 12.05.2017г., 26.06.2017г., ищцата Е.Г. е
заплатила за репатрирането на трупа на съпруга си и траурни стоки и услуги
сумата от 2000 лв. с ДДС, а за преводачески услуги и 499 лв. или общо 2499 лв.
С Преводно нареждане
от 10.09.2020г. ответникът, чрез ЗАД „А.Б.“
ЕАД е заплатил на ищцата Е.Г. обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в размер на 10 914 лв. , а с второ нареждане от
21.09.2020г. сумата от 1028,34 лв. за претендираните
имуществени вреди. На 28.09.2020г. в полза на ищцата Г. са доплатени още 54,50
лв. за претендираните от нея имуществени вреди.
С молба от
22.10.2021г. представена по делото, пълномощникът на Я.Г. е посочила банковата
сметка, по която претендираното от него обезщетение
може да бъде изплатено. По същата сметка на 17.10.2021г. от ответното дружество
като обезщетение за претендираните неимуществени
вреди в полза на Я.Г. са преведени 3 300 евро.
От показанията на
свидетелите С. и С. се установи, че ищцата Е.Г. и пострадалият В. Г. живеели
заедно до смъртта му, като тя и синът и понесли тежко загубата му. Починалият
се грижел за издръжката на Е.Г.. Я.Г. от 10 годишна възраст живеел сам, а не
заедно с родителите си, с които бил в добри отношения. Често се чувал по
телефона с баща си и поне веднъж месечно посещавал родителите си. След смъртта на
В. Г. ищците се затворили, а Я. взел да ходи небръснат.Загубата на техния
близък и до момента се отразява негативно на ищците.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля С. в частта им, че ищците и починалия са били много
сплотено семейство и живеели заедно, защото противоречат на показанията на
свидетеля С., а и на формалната логика предвид възрастта на ищеца Г..
От приетата и неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която съдът
кредитира се установява, че процесното ПТП е
настъпило на 22.08.2016г. около 02:10ч. на AM Ml на територията на Унгария в
участъка на километър 145-248, при което лек автомобил Сеат
Ибиза, peг. № M-ER -******напуска
пътното платно от ляво на платното за движение в посока от гр. Хегьешхалом към гр. Гьор, след
което се насочва на дясно към десния край на пътното платно, като нанася удар
на движещият се по дясната лента микробус „Рено Трафик“, peг.
№ DL - 963 - GL с ремарке peг. № ******ЕВ. Следствие
на този удар, микробусът напуска пътното платно от дясно, попада в канавката, удря
се в десния скат на канавката и се преобръща по таван. Ремаркето се откъснало
от влекача и също се преобърнало по таван, като натовареният лек автомобил
изпаднал от ремаркето и се установил в канавката на дясната си страна. Лек
автомобил „Сеат Ибиза“, peг. № M-ER -******е спрял на отбивката
от дясната страна. При удара в десния скат на канавката, пътникът, возел се
отзад от лявата страна на микробуса, е изхвърчал през страничното стъкло, купето
на микробуса е преминало през част от главата и тялото му, и това му е
причинило толкова тежки наранявания, че е починал на място. Починалият е
намерен в канавката, при задната част на микробуса. От техническа гледна точка
първопричината за настъпване на процесното ПТП е
отклоняването на вниманието от страна на водачката на лек автомобил Сеат Ибиза, peг.
№ ******, при което е управляванията от нея автомобил е напуснал пътното платно
от ляво и е последвало рязко насочване на дясно, при което е нанесен удар от
ляво на преминаващия микробус, движещ се по дясната лента. Няма данни по
делото, от които да се съди за някаква външна причина за отклоняването на лек
автомобил Сеат Ибиза
наляво.
Вследствие от настъпилото ПТП на В. Г. са
причинени следните травматични увреждания:нарушена цялост (размачкване) на
лявата част на главата, две разкъсно-контузни цепковидни рани на главата с дължина 8 и 12 см., охлузвания
на гърба, множество натъртвания на сърцето и разкъсване на главната артерия,
множество натъртвания и наранявания в дясната страна на белите дробове,
разкъсване на далака, счупване на 4-ти и 5-ти шийни
прешлени, двустранни фрактури на ребра.
Пряката причина за смъртта на пострадалия са
получената тежка съчетана травма, т.е. претърпените крайно тежки телесни
увреждания довели до тежък травматичен шок и прекъсване на дейността на важни
органи и системи в човешкия организъм. Предвид това, между смъртта на В. Г. и процесното ПТП има пряка причинно -следствена връзка.
Процесният
микробус, в който се е возил като пътник починалият е бил оборудван с
триточкови инерционни колани на всичките места в автомобила. В случай, че В. Г. е бил с правилно поставен
предпазен колан, той не би изпаднал от автомобила и не би могъл да получил
тежките увреждания на вътрешните органи в гръдния кош и корема, довели до
неговата смърт.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Приложимото право по иска, предявен срещу V.A.AG,
(Ф.А. АД) следва да е унгарското национално право на основание чл. 4, ал.1 от
Регламент (ЕО) № 864/2007 г. от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II).
Приетото е съобразено с тълкуването на разпоредбата, направено с решение
на Съда, IV състав
от 10.12.2015 г. по дело С-350/14
г. (Florin
Lazar срещу Allianz SpA)-
вредите на наследниците на починало при ПТП лице се явяват непреки вреди и
съответно не определят приложимото право.
Съобразно представената по реда на Регламент
(ЕО) № 1206/2001 г. на Съвета от 28.05.2001 г. за сътрудничество на съдилищата
на държавите- членки при събирането на доказателства по граждански и търговски
дела информация за съдържанието на приложимото към настоящия правен спор
унгарско право, се установява, че в унгарското законодателство отговорността по
застраховка „Гражданска отговорност" и използването на моторни превозни
средства – в зависимост от датата на произшествието - е предмет на разпоредбите
на Закон IV от 1959 г. относно Гражданския кодекс или Закон V от 2013 г. за
Гражданския кодекс, както и специалните правила на Закон
LXII от 2009 г. относно Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Закон LXII от 2009 г.
за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност" стопанинът на всяко
моторно превозно средство със седалище в Унгария е длъжен - с изключение на
моторните превозни средства, освободени по специално законодателство - да
сключи със застраховател по този закон застрахователен договор за покриване на
причинените по време на експлоатацията на превозното средство щети, съгласно
определените в този закон условия, и да поддържа във валидност плащането на
съответните премии. Отговорността на застрахователя обхваща и вредите,
причинени от друго лице, което управлява МПС към момента на настъпване на ПТП и
е обусловено от отговорността на водача като е пропорционална на същата- чл. 12
и чл. 32, ал.1.
Чл. 13, ал.1 от Закон LXII от 2009 г. за
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност" предвижда лимити на
отговорността на застрахователя като същите са в размер на 500 млн.
унгарски форинта за имуществени вреди и 1 600 000 000
унгарски форинта за персонални телесни повреди. Лимитът не може да се надхвърля
и включва и суми за лихви до датата на изпълнение, вкл. разходи за процесуално
представителство.
Съобразно установеното в чл. 28, ал.1 и чл. 32,
ал.1 от Закон LXII от 2009 г. за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" пострадалият следва да се обърне към застрахователя по
договора за застраховка за риска „Гражданска отговорност“, след което, ако не е
доволен от определеното обезщетение, има право да предяви и иск пред съда в
гражданско производство.
Съгласно чл. 15 от Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" застраховката за риска „Гражданско отговорност“
не покрива щети, които:
а)
произтичат от предмети, разположени в причинилото щетата превозно средство, ако
те не са обекти за лично ползване от пътниците на моторни превозни средства;
б) са възникнали по причинилото щетата превозно средство;
в) материални щети или пропуснати ползи,
произтичащи от претенциите на застрахователите на причинилото щетата превозно
средство;
г) произтичащи под въздействие на радиация,
токсични вещества и продукти или предмети, или от мерки, предприети от
здравните органи за премахване на неблагоприятните ефекти от радиацията;
д) възникнали на пътното платно без автомобилът
да е катастрофирал;
е) възникнали от използването на превозното
средство като работна машина, без участието му в пътното движение;
ж) възникнали при разтоварването или товаренето
на неподвижно превозно средство;
з) се считат за промишлена авария и са
възникнали по време на ремонта или поддръжката на превозното средство;
и) възникнали по време на състезателна или
необходимата за това тренировъчна дейност;
й) замърсяването на околната среда е генерирано
без произшествието на превозното средство;
к) причинени от постоянно увреждане на друго
материално имущество от експлоатацията на моторното превозно средство или от
влошаване на качеството;
л) възникнали в резултат на война, военни
действия, терористичен акт.
С чл.6:535, ал.1 от Гражданският кодекс се
регулира т.нар. опасна оперативна отговорност като специална форма на
отговорност, според която всеки, който извършва дейност, свързана с повишен
риск, трябва да компенсира произлезлите от нея вреди. Кои дейности следва да се
квалифицират, като опасна оперативна отговорност се определя от съда във всеки
конкретен случай.
Във връзка с горното е посочено, че съобразно
съдебната практика в Унгария управлението на моторно превозно средство е
дефинирано като опасна оперативна дейност. В тези случай прекият причинител на
вредата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че причината за вредата
е била неизбежна и че е извън обхвата на повишения риск.( чл. 6:535, ал.1 ГК).
В съдебната практика се приемало, че неизбежното поведение на пострадалия
съставлява външна причина и когато то е допринесло или изцяло е причина за
настъпване на вредите, стопанинът не следва да носи отговорност, съответно
неговата отговорност следва да бъде намалена (Граждански кодекс 6:537-ма, пар.1). Неизбежно поведение на пострадалия е налице,
когато, въпреки положената най-голяма грижа на водача на МПС, инцидентът не
може да бъде избегнат(ВН 1977146). В случай, че пътникът в МПС не е поставил
предпазен колан е налице такова неизбежно поведение, което може да доведе до
намаляване или изключване на отговорността на водача (чл. 6:535, ал. 1
Граждански кодекс, ВН 2008.61). Степента на участие на водача и пострадалия в
настъпването на вредите се преценява от съда в зависимост от установените по
делото обстоятелства (ВН 2008, 61).
Чл.6:532 от Гражданския кодекс предвижда, че
обезщетението за причинените на извъндоговорно
основание вреди се дължи от прекия причинител незабавно към възникването на
вредата. От тази дата той дължи и лихва за забава съобразно чл. 6:152 от
Гражданки кодекс в размер на основания лихвен процент на унгарската централна
банка, валиден на първия ден от календарното полугодие, засегнат от забавянето,
който се прилага за целия период на даденото календарно полугодие.
Съгласно чл. 2:52 от Гражданския кодекс
накърняването на личностните права, каквото е налице при причиняване на
неимуществени вреди при ПТП и основание за търсене на обезщетение.
Неимуществени вреди могат да съставляват физическа болка, влошаване на
здравето, психическа болка, увреждане на здравето, промяна в продължителността
на живота и др. В чл. 3/А от Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
е посочени, че щетите от ПТП включват и личното страдание.
Съобразно унгарската съдебна практика и
законодателство обезщетение има за цел да репарира причинените неимуществени
вреди, като пострадалият няма задължението да ги доказва. Достатъчно е да
установи пред съда факта на извършеното правонарушение.( чл. 2:52 от Граждански
кодекс). Размерът на обезщетение за причинени неимуществени вреди се определя
от съда като се взима предвид тежестта на нарушението, неговото повтарящо се
естество, обхвата на нарушението, въздействието му върху жертвата и нейната
среда( чл. 2:52 Граждански кодекс). Според решение BDT 20122704 роднините на жертвата могат да
предявят претенция за обезщетение на техните вреди.
Съгласно чл. 6:22, ал.1
от Гражданския кодекс давността за претенцията за обезщетение на
неимуществени вреди е 5 години, а за вреди, настъпили от дейности, свързани с
повишен риск, е 3 години съобразно чл. 6:538 от ГК, като след неговото изтичане
искът може да се предяви в рамките на общия давностен
срок. При всички случаи тя започва да тече от настъпването на вредата.
Съобразно чл. 31 от Закона за Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят, неговият
представител за уреждане на претенции, кореспондент, представител за искове,
оператор на компенсационната сметка и националното бюро са длъжни, в рамките на
15 дни от получаване на обезателно необходимите документи за уреждане на
щетите, но при непристигане на документите не по –късно от три месеца от
подаването на претенцията, спрямо пострадалия да: 1. Направи надлежно
обосновано предложение за обезщетение в случаите, когато отговорността не се
оспорва и щетата е била количествено определена съгласно чл. 13, ал.1 и 2 по
правно основание, включително за лихвите или 2. Да изпрати мотивиран отговор на
поставените в претенцията искове, в случаите, когато не се признава вината или
тя не е еднозначна или не е определена общата сума на щетата. Според съдебната
практика тази разпоредба означава, че застрахователят трябва да оцени иска за
обезщетение по положителен или отрицателен начин в рамките на три месеца (централен
окръжен съд на Пеща, стр.54.790/2012/28). Според чл.
32, ал.3 от същия закон в случай на еднократно парично обезщетение
застрахователят дължи да плати
установената сума на пострадалото лице в рамките на 15 дни след приемане на
предложението за обезщетение за правомерно или окончателната оценка на
обезщетението.
Страните не спорят за това, че процесното ПТП е причинено от водача, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответното дружество, както и, че това му
поведение съставлява противоправно и виновно деяние-престъпление.
Това се установява и от представената по делото присъда, предвид което следва
да се приеме за доказано, че водачът на лек автомобил Сеат
Ибиза, peг. № M-ER -******Nexhipi Hatixhe е извършила твърдения в исковата молба деликт.
Съобразно приложимото унгарско законодателство
и установените по-горе факти, ответникът следва да поеме отговорността за
причинените на ищците вреди, пропорционално на отговорността на прекия
причинител на същите - чл. 4, ал.1, чл. 12 и чл. 32, ал.1 от Закон LXII от 2009
г. за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Това
обстоятелство не е и спорно между страните. Според изяснената унгарска съдебна
практика по отношение на подобен вид спорове (Решение Рfv 20.686/2021/4.Kuriq) размерите на присъжданите
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от съпруг и деца на починал
след подобен инцидент зависят от това каква роля е имал починалият в живота на
семейството, какви промени е причинила тя в начина и качеството на живот на
близките, като конкретните размери на обезщетенията са от 2 000 000 унгарски форинта до 5 000 0000 унгарски форинта на
човек, или при курса на унгарския форинт към българския лев към 08.06.2023г. от
10 608 лв. до 26 520 лв.
В производството по делото се установи, че
представител на ответника за уреждане на въпросите, свързани със заплащане на
застрахователните обезщетения на територията на Република България, е ЗАД „А.Б.“ АД. Установи се също, че на
12.01.2017 г. ищците са сезирали този
представител за уреждане на спорове с искане да им бъде изплатено обезщетение,
но до настоящия момент, между тях не е налице постигнато съгласие относно
размерите на обезщетенията. Затова следва да се приеме, че е изпълнено
изискването на чл. 28, ал.1 и чл.
32, ал.1 от Закон LXII от 2009 г. за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за предварително провеждане на процедура пред застрахователя и
едва след това предявяване на пряк иск срещу последния.
Съгласно чл.2:52 от
унгарския Граждански кодекс причиняването на личностни вреди, каквито са претендираните в настоящото производство, съобразно
унгарската съдебна практика ( BDP 20122704), е
основание за търсене на обезщетение.
Причинените вреди не следва да се доказват пред съда след като е
установено правонарушението – чл.2:52 от същия кодекс. Съобразно същата разпоредба размерът на
обезщетението се определя от съда като се взема предвид тежестта на нарушението
и неговото отражение върху живота на пострадалия.
От представените писмени
доказателства и изслушаните свидетелски показания, се установи, че ищците са
съответно син и съпруга на починалия при
процесното ПТП, както и че те, макар ищецът Гачев да
не е живеел с родителите си, са имали силна емоционална връзка, поради което са
страдали много от загубата своя близък. Имайки предвид житейската логика, съдът
счита, че загубата на съпруг и баща е
едно от най-неприятните изживявания,
които може да преживее човек.
Според настоящия съд,
внезапната смърт на пострадалия се е отразила по-силно върху съпругата му, която е живяла дълги
години с него, а той се е грижил и за издръжката й, отколкото върху
пълнолетният му син, който дълги години преди това е бил самостоятелен. Със
сигурност това събитие се е отразило неблагоприятно върху психиката и на
двамата ищци.
При така взетите предвид обстоятелства и
предвид това, че обезщетението следва да служи за репариране на причинените
вреди, без да води до неоснователно обогатяване, съобразявайки установения в чл. 13, ал.1 от
унгарския закон за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност" лимит
на обезщетението, установените в унгарската съдебна практика размери на подобни
обезщетения, както и икономическата обстановка понастоящем в страните от
европейския съюз, съдът намира, че на ищцата Е.Г. следва да се определи
обезщетение за причинените от нея болки и страдания от загубата на съпруга й в
размер на 6 598 515 унгарски форинта, които имат равностойността на 35 000
лв., а на ищеца Я.Г. следва да се определи обезщетение за претърпените от него
страдания от загубата на своя баща в размер на 4 713 225 унгарски форинта, които имат равностойността
на 25 000 лв.
При определянето на
размера на обезщетението съдът следва да разгледа и направеното от ответника
възражение за съпричиняване или т.нар. по унгарското
право, съобразно представения превод „външно поведение“, което може да има
значение за отговорността на прекия причинител на вредата и съответно
отговорността на ответното застрахователно дружество.
Според съдебната
практика в Унгария управлението на моторно превозно средство е дефинирано като
опасна оперативна дейност. В тези случаи прекият причинител на вредата може да
се освободи от отговорност, ако докаже, че причината за вредата е била
неизбежна и, че е извън обхвата на повишения риск ( чл. 6:535, ал.1 ГК). В
съдебната практика се приемало, че неизбежното поведение на пострадалия съставлява
външна причина, и когато то е допринесло или изцяло е причина за настъпване на
вредите, стопанинът на МПС не следва да носи отговорност, съответно неговата
отговорност следва да бъде намалена (Граждански кодекс 6:537-ма, пар.1). В случай, че пътникът в МПС не е поставил предпазен
колан е налице такова неизбежно поведение, което може да доведе до намаляване
или изключване на отговорността на водача ( чл. 6:535, ал. 1 Граждански кодекс,
ВН 2008.61). Степента на участие на водача и пострадалия в настъпването на
вредите се преценява от съда в зависимост от установените по делото
обстоятелства (ВН 2008, 61).
Предвид горното и приетото
заключение на вещите лица по изслушаната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според което починалият е бил
без поставен предпазен колан, въпреки че автомобилът, в който се е возил е имал
фабрично поставени такива за всяка седалка, както и че причина за настъпване на
смъртта му в голяма степен е именно това
негово поведение, което е довело до изпадането му от автомобила, при
което последният се е преобърнал през него и му е нанесъл несъвместими с живота
травми, съдът намира, че поведението на пострадалия съставлява външно
непреодолимо за водача такова, което е основание да се намали неговата, съответно
на застрахователя му отговорност с 50 % ( съпричиняване,
съобразно българското право). Така съразмерно с определеният процент на съпричиняване на вредоносния резултат следва да се определи и окончателният размер на
дължимите от застрахователя обезщетения за причинените на ищците неимуществени
вреди, поради което в полза на ищеца Е.Г. дължимото обезщетение следва да се
определи в размер на 17 500 лв., а
това за ищеца Я.Г. в размер на 12 500 лв.
В производството по
делото се установи, че ищцата Е.Г. е заплатила за репатрирането на трупа на
съпруга си и за траурни стоки и услуги сумата от 2000 лв. с ДДС, а за
преводачески услуги и 499 лв. или общо 2499 лв. Съдът намира, че тези разходи са
направени от нея в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, поради което
те също подлежат на обезщетяване, а ответникът й дължи половината от тази сума,
предвид установеното съпричиняване или 1249,50 лв.
В настоящото
производство се установи, че в хода на процеса ответникът е заплатил на ищцата Е.Г.
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 10 914
лв., а с второ нареждане от 21.09.2020г. сумата от 1028,34 лв. за претендираните имуществени вреди. На 28.09.2020г. в полза
на ищцата Г. са доплатени още 54,50 лв. за претендираните
от нея имуществени вреди. Така до момента от дължимото на ищцата Г. обезщетение
за неимуществени вреди не е изплатена само сумата от 6586 лв., за която
предявеният иск следва да бъде уважен, а от дължимото й обезщетение за
имуществените вреди 166,66 лв., до който размер следва да бъде уважен този иск.
За сумите от над 6586 лв. и над 166,66 лв. претендирани
като обезщетения за претърпени от ищцата Г. неимуществени и имуществени вреди
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на процеса, на
17.10.2021г. ответното дружество е изплатило на ищеца Я.Г. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 3300 евро или 6454,24 лв.
При това положение дължимото и неизплатено в полза на ищеца Г. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в следствие на смъртта на неговия баща
е в размер на 6045,76 лв. Именно за тази сума предявеният от този ищец иск
следва да бъде уважен, а за претенцията от над 6045,76 лв. до 150 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Относно предявената
претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, считано от датата
на настъпване на ПТП до окончателното изплащане съдът, като съобрази установеното
съдържание на унгарското законодателство(чл. 31 от Закона за Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност") намира, че след като ищците са сезирали
представителя на застрахователя за територията на Република България с искане
за изплащане на обезщетение на 12.01.2017 г. като от тази дата, започва да тече
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя независимо от представянето
или не на всички необходими документи и информация, а в рамките на този срок не се установи застрахователят или неговия
представител в България да са определили или изплатили обезщетение за процесните вреди, следва да се приеме, че застрахователят
дължи законната лихва върху присъдените с настоящето решение обезщетения,
считано от датата на изтичане на срока за произнасяне или от 12.04.2017 г., независимо, че деликвента
дължи такава от датата на настъпване на вредата, съобразно предвиденото в
чл.6:152 от унгарски Граждански кодекс. Лихвата следва се определи в размер на
основания лихвен процент на унгарската централна банка, валиден на първия ден
от календарното полугодие, засегнат от забавянето, който се прилага за целия
период на даденото календарно полугодие съобразно чл. 6:152 от унгарския
Гражданки кодекс.
Този лихвен процент следва да
се присъди върху сумата
от 17 500 лв.-обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищцата Г.,
считано от 12.04.2017г. до 10.09.2020г. и предвид извършеното частично плащане,
върху сумата от 6586 лв., считано от 10.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. Върху вземането на ищцата за претърпените от нея имуществени
вреди лихвеният процент следва да се присъди върху сумата 1249,50 лв., считано от 12.04.2017г. до 21.09.2020г.,
върху 221,16 лв. за периода от 21.09.2020г.
до 28.09.2020г. и върху сумата от 166,66 лв. от 28.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. По същия начин лихвеният процент върху обезщетението
дължимо на ищеца Г. следва да се присъди върху сумата от 12 500 лв. за
периода от 12.04.2017г. до 17.10.2021г., а след частичното плащане, върху
сумата от 6045,76 лв., считано от 17.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Съдът намира за
неоснователно съобразно правилото на чл. 6:22, ал.1 от унгарския Гражданския
кодекс релевираното от страна на ответника възражение
за погасяване по давност на претендираните вземания. След
като произшествието е настъпило на
22.08.2016 г., а исковата молба е подадена на 31.10.2017 г., неоснователно се
явява и възражението за погасяването по давност на вземанията за лихви.
Разноските по делото
следва да бъдат присъдени в полза на страните съразмерно с уважената и
отхвърлената част от исковете, като предвид това, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото в негова полза не следва да бъдат
присъждани разноски, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете,
поради осъщественото частично плащане на задълженията в хода на процеса. Ищците
не са направили разноски по делото и не са релевирали
искане за присъждане на такива. Разноски е претендирала само пълномощникът им адв М.Д., която им е предоставила безплатна правна помощ и
съгласно чл.38,ал.2 ЗА има правото на адвокатско възнаграждение, което съразмерно
с уважената част от исковете и предвид установеният му съгласно цената на
исковете минимум в наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие възлиза на 318,63 лв.
В полза на ответното
дружество следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 9025,78
лв., от които 7838,34 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 323,20 лв. за
внесен депозит за вещото лице и 864,24 лв. за извършени разходи за превод на
документи.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА V.A.AG,
(Ф.А. АД), адрес: **********Брауншвайг, Федерална
република Германия, представлявано от Адвокатско дружество „Б., А., Д.”, със
съдебен адрес:***, да заплати на Я.В.Г., ЕГН ********** обезщетение в размер на 6045,76 лв.
за претърпените от него неимуществени вреди в следствие от смъртта на неговия
баща В.М.Г., настъпила при ПТП на 22.08.2016г. в Република Унгария, по вина на
водача Nexhipi Hatixhe,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, ведно
със законната лихва в размер на
основния лихвен процент на унгарската централна банка, валиден на първия ден от
календарното полугодие, засегнат от забавянето, който се прилага за целия
период на даденото календарно полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския
Гражданки кодекс, върху сумата от 12 500 лв. за периода от 12.04.2017г. до 17.10.2021г.
и върху сумата от 6045,76 лв., считано от 17.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Я.В.Г.,
ЕГН ********** срещу V.A.AG, (Ф.А. АД),
адрес: **********Брауншвайг, Федерална република
Германия, представлявано от Адвокатско дружество „Б., А., Д.”, със съдебен
адрес:*** иск с правно
основание чл.32 във вр. с чл. 12, вр.
с чл. 4 от унгарския Закон LXII от
2009 г. за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност", в ЧАСТТА относно осъждането на ответното
дружество да му заплати обезщетение в
размер от над 6045,76 лв. до 150 000 лв. за претърпените от
него неимуществени вреди в следствие от смъртта на неговия баща В.М.Г.,
настъпила при ПТП на 22.08.2016г. в Република Унгария, по вина на водача Nexhipi Hatixhe, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответното дружество, относно размера от над
6045,76 лв. до 12 500 лв. поради осъществено плащане на задължението в
хода на процеса, а за сумата от над 12 500 лв. до 150 000 лв. поради
неоснователността на иска, ведно със
законната лихва в размер на основния
лихвен процент на унгарската централна банка, валиден на първия ден от
календарното полугодие, засегнат от забавянето, който се прилага за целия
период на даденото календарно полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския
Гражданки кодекс, върху сумата от над 12 500 лв., считано от
22.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА V.A.AG,
(Ф.А. АД), адрес: **********Брауншвайг, Федерална
република Германия, представлявано от Адвокатско дружество „Б., А., Д.”, със
съдебен адрес:***, да заплати на Е.С.Г., ЕГН ********** обезщетение в размер на 6586
лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди в следствие от смъртта на нейния съпруг В.М.Г., настъпила
при ПТП на 22.08.2016г. в Република Унгария, по вина на водача Nexhipi Hatixhe, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната
лихва в размер на основния лихвен
процент на унгарската централна банка, валиден на първия ден от календарното
полугодие, засегнат от забавянето, който се прилага за целия период на даденото
календарно полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския Гражданки кодекс, върху
сумата от 17 500 лв. за
периода от 12.04.2017г. до 10.09.2020г. и върху сумата от 6586 лв., считано от 10.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА V.A.AG,
(Ф.А. АД), адрес: **********Брауншвайг, Федерална
република Германия, представлявано от Адвокатско дружество „Б., А., Д.”, със
съдебен адрес:***, да заплати на Е.С.Г., ЕГН ********** обезщетение в размер на 166,66
лв. за претърпените от нея
имуществени вреди в следствие от смъртта на нейния съпруг В.М.Г., настъпила при
ПТП на 22.08.2016г. в Република Унгария, по вина на водача Nexhipi
Hatixhe, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва в размер на основния лихвен процент на
унгарската централна банка, валиден на първия ден от календарното полугодие,
засегнат от забавянето, който се прилага за целия период на даденото календарно
полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския Гражданки кодекс, върху
сумата от 1249,50 лв., считано от 12.04.2017г. до 21.09.2020г.,
върху сумата от 221,16 лв. за
периода от 21.09.2020г. до 28.09.2020г. и върху сумата от 166,66 лв. от
28.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.С.Г.,
ЕГН ********** срещу V.A.AG, (Ф.А. АД),
адрес: **********Брауншвайг, Федерална република
Германия, представлявано от Адвокатско дружество „Б., А., Д.”, със съдебен
адрес:*** обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.32 във вр. с
чл. 12, вр. с
чл. 4 от унгарския Закон LXII от 2009 г. за Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност", в ЧАСТТА
относно осъждането на ответното дружество да й заплати обезщетение в размер
от над
6586 лв. до 160 000 лв. за
претърпените от нея неимуществени вреди в следствие от смъртта на нейния съпруг
В.М.Г., настъпила при ПТП на 22.08.2016г. в Република Унгария, по вина на
водача Nexhipi Hatixhe,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество,
относно размера от над 6586 лв. до 17 500 лв. поради осъществено плащане
на задължението в хода на процеса, а за сумата от над 17 500 лв. до 160 000
лв., поради неоснователността на иска, ведно
със законната лихва в размер на
основния лихвен процент на унгарската централна банка, валиден на първия ден от
календарното полугодие, засегнат от забавянето, който се прилага за целия
период на даденото календарно полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския
Гражданки кодекс, върху сумата от над 17 500 лв., считано от
22.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и за осъждането
на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за претърпените в
следствие на същото събитие имуществени вреди в
размер от над 166,66
лв. до 2499 лв., като за сумата от над 166,66 лв. до 1249,50 лв. поради
осъществено плащане в хода на процеса на задължението, а за сумата от над
1249,50 лв. до 2499 лв. поради неоснователността му, ведно със законната лихва в размер на основния лихвен процент на
унгарската централна банка, валиден на първия ден от календарното полугодие,
засегнат от забавянето, който се прилага за целия период на даденото календарно
полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския Гражданки кодекс, върху сумата
от над 1249,50 лв., считано от 22.08.2016г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА V.A.AG, (Ф.А. АД), адрес: **********Брауншвайг, Федерална република Германия, представлявано от
Адвокатско дружество „Б., А., Д.”, със съдебен адрес:*** да заплати на адвокат М.И.Д.,
ЕГН ********** сумата от 318,63 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Е.С.Г.,
ЕГН ********** и Я.В.Г., ЕГН ********** да заплатят на V.A.AG, (Ф.А. АД), адрес: **********Брауншвайг, Федерална република Германия, представлявано от
Адвокатско дружество „Б., А., Д.”, със съдебен адрес:*** сумата от 9025,78
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия: