№ 328
гр. Севлиево, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
при участието на секретаря ТРАЯНА П. СПАСОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело №
20234230100193 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от Бигбанк АС,
Естония, с код от естонския търговски регистър 10183757, чрез клона й в
Република България – „Бигбанк АС - клон България” КЧТ, регистриран в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
към Агенция по вписванията, с ЕИК *********, искова молба против С. Н. З.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон ТЗ) във вр. чл. 9 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), с искане да се постанови решение, с което
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата от 563,81 лева, представляваща
главница; сумата от 978,30 лева, представляваща договорна лихва, начислена
за периода 10.03.2023 г. до 24.08.2023 г.; 24,87 лева, представляваща лихва за
просрочие, за периода от 12.04.2022 г. до 23.08.2022 г. вкл.; законна лихва за
забава за периода от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
918/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
1
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитор, и
ответника, в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за
потребителски кредит № CL-BGC-22000148 от 24.01.2022 г. по електронен
път, като при сключване на договора на ответницата била предоставена цялата
информация изискуема по закон. Излагат се съображения, че по подробно
описана процедура за кандидатстване за кредит през страницата на ищцовото
дружество ответникът е подал искане за потребителски кредит в размер на 20
00 лв. за срок 120 месеца. Твърди се, че ответникът преминал през утвърден
процес за идентификация и е представил валидния си документ за
самоличност. Сочи, че сумата по кредита 19 300 лв., след удържане на такса
ангажимент, в размер на 700 лв. била предадена на ответника на дата
24.01.2022 г. чрез превод по негова собствена Б. сметка. Твърди се, че съгласно
договора годишния лихвен процент бил уговорен в размер на 11,90%. Излагат
се съображения, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за заплащане на вноски № 3 - № 7 с падежни дати 11.04.2022 г. –
10.08.2022 г. по Погасителен план, неразделна част към договора за
потребителски кредит. С оглед изложеното се прави искане така предявените
претенции да бъдат уважени. Претендират се разноските по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба
чрез назначения си особен представител. Оспорват се така предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
По делото е представено копие от договор за потребителски кредит №
CL-BGC[1] CL-BGC-22000148 от 24.01.2022 г. сключен между ищцовото
дружество и ответника, в качеството на кредитополучател, с приложени към
него искане за отпускане на кредит, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, погасителен план,
ОУ. Договорът за кредит е сключен за сумата от 20 000 лв., със срок на
договора - 104 месеца или крайна дата – 10.09.2030 г. и брой на погасителните
вноски -104, като всички погасителни вноски са в размер на 314,57 лева, а
последната е в размер на 314,35 лева, като всяка вноска включва: главница,
договорна лихва и такса за уведомяване. Лихвеният процент по кредита е
2
11,90 %, а ГПР – 14, 41 %. Общият размер на плащанията е 33 415,06 лева. В
договора е уредена дължимостта на лихва за просрочие при просрочени
плащания.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ се
установява, че сумата, отпусната от ищеца, е усвоена от кредитополучателя
след приспадане на „такса ангажимент“. Съгласно заключението на вещото
лице задължението на длъжника, към датата на подаване на Заявлението по
чл.417 от ГПК е по вноски № 3 до № 7, а именно: главница, в размер на 563,81
лева, договорна лихва, в размер на 978,30 лева, и мораторна лихва за периода
12.04.2022 г. до 23.08.2022 г. в размер на сумата 24,87 лева.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е поставил служебно задача на
вещото лице да посочи дали ГПР по договора е правилно определен и дали
съдържа всички разходи по кредита. На този въпрос вещото лице е
отговорило, че ГПР е определен правилно, както и че договорната лихва не е
едностранно изменяна.
По делото е представена информация от „Евротръст Технолъджис“
АД /доставчик на електронни удостоверителни услуги/ относно
идентификацията на ответника, а именно - че същият има регистрация при
дружеството и към момента на извършване на проверката, профилът му е
активен. В о.с.з. на страните е предявен технически носител - флаш памет.
След отваряне и разглеждане съдържанието на файловете, съдържащи се на
оптичния носител, се установи, че техническият носител съдържа файл,
наименуван: Records to BigBank.7z, след като се отвори този файл се отваря
папка, която е със същото наименование. След отваряне на папката се отварят
4 броя подпапки с наименования: Certificate, ID Documents, Video
Identifications и Contract. В папка Certificate се откриват два файла, които
представляват сертификати, издадени на лицето С. Н. З. от Evrotrust RSA
Operational CA. В папка ID Documents се съдържат две изображения на
личната карта на С. Н. З.. В папка Video Identifications се открива един
архивиран файл и видеоклип. В конкретния видеоклип лицето С. Н. З.
отговаря на въпроси за идентификация за сключване на договор с „Евротръст
Технолъджис“ АД. В архивирания файл се открива клип, в който лицето С. Н.
З. показва личната си карта на видеоклип. В папка Contract се открива .pdf
файл на договор за използване на услугите, достъпни чрез приложението на
3
„Евротръст Технолъджис“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК кумулативно обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД. По иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ в тежест на
ищеца е да а докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника
валиден договор за банков кредит със съдържанието, посочено в исковата
молба, по който е предоставил на ответника заемната сума, изискуемост на
вземането, а именно - настъпване на предсрочна изискуемост, за настъпването
на която ответникът е уведомен или настъпване падежа на всички вноски по
кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, както и че е договорена възнаградителна лихва в
посочения от ищеца размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/
е уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. /чл. 6/. Съгласно чл. 10, ал. 1
ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да
го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и
чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.
4
Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха
били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на
процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в
горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща
се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания
начин от ответника. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със
сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника е
извършено по електронен път, то за да произведе действие тази размяна би
следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/, с предишно наименование – Закон за електронния документ и
електронния подпис /ЗЕДЕП/.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата
на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му
аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери
приложение и относно електронните документи. За да се приеме, че договорът
е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно
приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на
посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т. е. че задължителната за
сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В
конкретния случай, с оглед представените документи, информация от
„Евротръст Технолъджис“ АД, както и съдържанието на техническия носител,
съдът намира, че необходимата информация за сключване на договора е
възприета от адресата.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е:
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон; получил е съгласието
на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. В настоящия случай от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, ценени в съвкупност с представената информация от
„Евротръст Технолъджис“ АД и прегледа в о.с.з. на флаш-памет, съдът
приема, че ищецът е доказал изпълнението на посочените условия, поради
което и следва да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за
5
сключване на процесния договор за кредит. Съдът приема и че са представени
убедителни доказателства, които установяват, че именно ответникът е автор
на електронната заявка по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, както и че доставчикът
на финансовата услуга от разстояние я е уведомил своевременно за всички
условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
съответно, че й е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно
изискванията на чл. 10 от същия закон, вкл. и че договорът в едно с всичките
му приложения и необходимата преддоговорна информация са били
подписани с надлежно създаден и валиден КЕП именно на ответника.
Освен изложеното съдът приема, че сумата е усвоена от ответника. С
оглед на горните обстоятелства, съдът намира, че между страните по делото е
възникнало облигационно правоотношение, съответно задължение за връщане
на дадената сума.
Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на
Директива № 93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в
националното законодателство съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в
константната практика на ВКС (решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г., I т. о., решение № 142/01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г., II т. о.,
решение № 237/20.01.2017 г. по т. д. № 2927/2015 г., I т. о. и др.) се приема, че
поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договори.
В случая, съдът намира, че договорът съдържа необходимите
реквизити: дата, индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения
кредит, общ размер и начин на усвояването му, размер на ГЛП, ГПР.
Представен е и погасителен план, който съдържа пълна информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В погасителния план, неразделна част от договора е посочено общото
задължение на ответника, а определеният размер на ГПР е правилно
определен.
В обобщение съдът намира, че така предявените искове се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
6
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца в общ размер от 1010 лева, от
които: 118,26 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 460 лева – възнаграждение за особен представител. В общата
сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното
производство в размер на 31,74 лева – за държавна такса, тъй като на
основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът С. Н. З., с ЕГН **********, дължи на Бигбанк АС, Естония, с
код от естонския търговски регистър 10183757, чрез клона й в Република
България – „Бигбанк АС - клон България” КЧТ, регистриран в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция
по вписванията, с ЕИК *********, по предявените искове по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, следните суми: сумата от 563,81 лева, представляваща
главница; сумата от 978,30 лева, представляваща договорна лихва, начислена
за периода 10.03.2023 г. до 24.08.2023 г.; 24,87 лева, представляваща лихва за
просрочие, за периода от 12.04.2022 г. до 23.08.2022 г. вкл.; законна лихва за
забава за периода от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
918/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА С. Н. З., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на Бигбанк АС, Естония, с код от естонския търговски
регистър 10183757, чрез клона й в Република България – „Бигбанк АС -
клон България” КЧТ, регистриран в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията, с ЕИК
*********, сумата от общо 1010 лева, представляващи съдебно-деловодни
разноски, от които: сумата от 978,26 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски пред първата инстанция и сумата от 31,74 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 918/2022 г. по
описа на Районен съд - Севлиево.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8