Р Е Ш
Е Н И Е
№ 72/ 09.03.2020г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на двадесет и втори януари Година 2020
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 608
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба
от Х.И.Д. ***, чрез адв. З., срещу решение № 56/23.04.2019г., постановено по
т.д.№ 341/2017г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е уважен предявения
срещу него иск от „Добруджанска строителна компания”, ЕООД, гр. Добрич с правно
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 45 000 лв., представляваща
неустойка по Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
11.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Въззивникът намира
обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Оспорва
възприетата от съда дата 06.11.2015г. за дата на сключване на процесния
договор, като некореспондираща с приложените по делото доказателства. Намира за
необоснован извода на съда за пълно и неточно неизпълнение и лошо изпълнение на
задълженията му по договора. Изразява несъгласие със заключението на вещото
лице по изслушаната ССчЕ, с подробно
изложени оплаквания в тази връзка. Навежда доводи за това, че касовата
наличност за периода ноември 2015г. – декември 2016г. е била чисто счетоводна,
а не фактическа, което обстоятелство е
останало необсъдено от съда. Ищцовото дружество „Добруджанска строителна
компания”, ЕООД не винаги е разполагало с парични средства. Липсата на касова и
инвентарна книга прави невъзможно установяването на фактическата касова
наличност. Именно недостигът от парични средства са довели до просрочване от страна
на дружеството-ищец на голяма част от данъчните и осигурителните задължения, за
които закъснения – за всеки отделен случай, дружеството е било своевременно
уведомявано чрез управителя г-н Б.. На следващо място излага, че отговорността
за невнасянето на посочените задължения към държавата и към работниците са на
управителя, а не на ответника-настоящ въззивник. По отношение действителността
на процесния договор счита, че изявлението на управителя на дружеството
представлява по същността си разваляне на договора, а не прекратяване на същия,
което има обратно действие. Поради това и не може да се претендира търсената с
иска неустойка като обезщетение за вредите от неизпълнението му, тъй като
последният е преустановил действието си. В процесния договор липсва клауза за
заплащане на неустойка в случай на неговото разваляне. Последният предвижда
обезщетение на вреди от неизпълнение от страна на длъжника, но не и от
развалянето му. Изложени са подробни съображения за прекомерност на
претендираната неустойка, която би довела до неоснователно накърняване
имуществените му интереси, респ. – до
неоснователно обогатяване на ищеца в противоречие с добрите нрави. Счита, че по
делото е останало недоказано претърпяването на каквито и да било вреди от
страна на ищеца, което да обоснове и правният му интерес от претендиране на
неустойка по чл. 92 ЗЗД. По изложените съображения моли съда да отмени изцяло
обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и за
двете инстанции.
Въззиваемата
страна „Добруджанска строителна компания” ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и моли същата да бъде оставена без уважение с подробно изложени
съображения за това. Респ. счита обжалваното решение за валидно, допустимо и
правилно, обосновано и законосъобразно, поради което иска то да бъде потвърдено
изцяло.
Депозирана е и
частна жалба от „Добруджанска строителна
компания” ЕООД срещу определение № 280/10.06.2019г. по т.д. № 341/2017г. по
описа на ДОС, с което съдът се е произнесъл по молбата на дружеството за изменение на решението в частта за
разноските, като е оставил същата без уважение. Частният жалбоподател намира
определението по чл. 248 ГПК за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
излагайки подробни съображения за това. Моли съда същото да бъде отменено и претенцияута му за разноски да бъде уважена
в пълния претендиран размер.
В срока за
отговор ответната по частната жалба страна-Х.И.Д., изразява становище за
неоснователност на същата. Моли за потвърждаване на определението като
правилно, обосновано и законосъобразно.
Съдът, за да се
произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е
с правно основание чл.92 ЗЗД.
Ищецът
„Добруджанска строителна компания” ЕООД претендира от ответника Х.И.Д. заплащане на сумата от 45 000лв,
представляваща договорена между страните неустойка
по Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015 г., дължима при
неизпълнение или неточно /некачествено или несвоевременно/
изпълнение на някое от задълженията на изпълнителя по договора, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
Първият спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция
е – възникнало ли е между тях валидно облигационно отношение по силата на сключения
на 01.11.2015г. Договор за счетоводно – консултантско обслужване.
На първо място въззивникът изразява несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че датата на сключване на договора е 06.11.2015г. и че при
изписване на датата 01.11.2015г. е допусната техническа грешка. За такава
техническа грешка ищецът твърди едва след получаване на отговора на исковата
молба, съдържащ възражение в този смисъл. Според него неоценено и некоментирано
е останало обстоятелството, че изписаните ръкописно тестове в договора,
касателно размера на неустойката, размера на възнаграждението и подписите на
страните са изпълнени с три различни вида химикални пасти, т.е. – нанасяни са
по различно време, следователно – договорът е допълван. СГЕ установява, че
ръкописните тестове не са изпълнени от Х.Д.. Недоказано остава твърдението, че
неустойката е била изписана към момента на подписване на договора.
С отговора на исковата молба е оспорена както автентичността на договора,
така и датата на сключването му. Дружеството е вписано в ТР на 06.11.2015г. и
няма как пет дни преди това да е сключен
договора, както и да е посочен ЕИК на дружеството.
Въззивникът твърди, че с представляващия ищцовото дружество е имал устна
уговорка да го подпомага при счетоводното обслужване на дружеството,
но не и да извършва всичко описано в договора, да извършва всички дейности от
името и за сметка на дружеството, свързани със спазване разпоредбите на ЗЗБУТ,
осигуряване на лични предпазни средства на работниците, на консумативи,
материали и необходимата техника, поддържане на контакти с главните изпълнители
на обектите, в които ищецът е бил подизпълнител, актуване на извършените работи
с акт образец 19 А и много други. Признава, че е извършвал възложени му от
управителя отделни епизодични счетоводни услуги по подготовка на някои
счетоводни документи, но не и изпълнение на цялостни счетоводни функции.
С оглед заключението на СГЕ, че договорът е подписан от ответника Х.Д.,
съдът намира, че оспорването на автентичността му е неуспешно проведено. При
това положение именно ответникът носи доказателствената тежест и досежно
оспорването на съдържанието му, в
частност – оспорването на размера на договорената неустойка, който е
изписан ръкописно, с отделна химикална паста и не от него самият. Самата
неустоечна клауза, извън размера на неустойката, не е предмет на това
оспорване, тъй като е изписана печатно и
следователно е част от общото съдържание на договора.
Самото обстоятелство, че размерът на неустойката е изписан ръкописно не
обосновава извод за нейната недействителност. Неустоечната клауза не се
оспорва, договорът е подписан от ответника и дори и да се приеме, че размерът
на неустойката е вписан след полагане на подписите на страните, този факт би
бил индиция за предварително дадено негово съгласие с този размер. Ето защо съдът намира възраженията му в тази
насока за неоснователни.
Относно датата на договора – дружеството е вписано в ТР на 06.11.2015г.
Изписването на неговия ЕИК в началната част на договора предпоставя, че
договорът е изписан след получаването на този номер, т.е. – след вписването в
ТР. Съдът приема, че с посочване на
датата 01.11.2015г. страните са придали действие на договора именно от тази
дата, за да може ответникът да получи възнаграждението си от началото на месеца,
според свидетелството на М. С. Я.. Но дори и договорът да е антидатиран с пет дни, това
обстоятелство само по себе си не го прави недействителен, тъй като не се касае
за фикс-сделка, а датата в случая би имала правно значение относно началния
момента на получаване на
възнаграждението на ответника. Съдът съобразява и нормата на чл. 69 ал.2 от ТЗ,
съгласно която правата и задълженията по сделката, извършена от учредителите,
преминават върху възникналото дружество, както и обстоятелството, че към
момента на сключване на договора дружеството е било в процес на учредяване,
видно от Учредителния му акт, който е от 30.10.2015г.
С оглед на горното съдът приема, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за
счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015г., по силата на който
„Добруджанска строителна компания” ЕООД възложила на ответника в качеството му
на изпълнител извършването на писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обуславящи функционирането
на дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно
законодателство, както и дейността по ТРЗ и всякакви други дейности,
осигуряващи нормалното функциониране на дружеството – чл. 1 от Договора. От
своя страна изпълнителят поел задължение
да организира и поддържа счетоводното състояние на дружеството съобразно
разпоредбите на българското законодателство; да разработи и поддържа
индивидуален сметкоплан на дружеството, да извършва
своевременно следващите се счетоводни записвания, както и
необходимите изменения в тях чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии, в
случаите, когато е необходимо; да води изискуемите синтетични и аналитични
счетоводни регистри и осигурява равенство и връзка между тях; да представя пред
възложителя вярно и честно имущественото и финансовото състояние на
предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и
собствения капитал на предприятието, както и да съставя ГФО; да изготвя и
подава в установените законови срокове изискуемите съгласно действащата
нормативна уредба платежни документи, справки и данъчни декларации; да отговаря
за организацията на счетоводната дейност в предприятието, включително за
допуснатите закъснения при подаване на необходимите декларации и справки; да
извършва годишните приключвания на дружеството в съответствие изискванията на
ЗСч, националните и международни счетоводни стандарти и при спазване
разпоредбите на приложимото данъчно законодателство без да изисква допълнително
възнаграждение; да следи и правилно прилага настъпилите изменения в действащото
законодателство, които имат отношения към предмета на договора; да дава
своевременни и компетентни консултации на възложителя, насочени към намаляване
на неговите данъчни задължения; да документира получените възнаграждения от
възложителя; да представлява възложителя пред органите на данъчната
администрация, РУСО и други компетентни органи при извършваните от
тях проверки и ревизии; да не разпространява под каквато и да е форма получена
при или по повод изпълнението на настоящия договор информация и да върне цялата
намираща се у него счетоводна документация при прекратяване на договора – чл. 5
от договора.
В изпълнение на поетите по
договора ангажименти управителят на дружеството упълномощил ответника, съгласно
пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег. № 6376/16.11.2015 г. на нотариус рег. № 175
на НК, с район на действие РС-Добрич, да извършва от името и за сметка на „Добруджанска
строителна компания“ ЕООД всякакви правни и фактически действия в
страната и в чужбина, в това число и примерно изброените в документа; предал на
ответника издадената на името на дружеството дебитна карта, предоставил му
достъп до банковата услуга „БУЛБАНК
ОНЛАЙН“ , включваща права за извършване на разпоредителни
сделки и издаване на платежни нареждания по банковата разплащателна
сметка на дружеството. На ответника е предоставен и издаден от „Булбанк“
АД на името на дружеството електронен подпис и ПИН код. Бил му
предоставен кабинет в офиса на дружеството, както и техническо компютърно оборудване.
Неизпълнението на задълженията на
ответника е установено както със заключението на ССчЕ, с представените в тази насока писмени
доказателства, така и с показанията на разпитаните пред двете инстанции
свидетели.
Така безспорно се установи, че
при извършената в периода 08.11.2016 г.
– 28.11.2016 г. в дружеството проверка
от ИА „Инспекция по труда“ за спазване на трудовото и осигурителното
законодателство, са били извършени нарушения на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за съдържанието
и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ. Установени са неплатени осигуровки и неправилно декларирани
и недекларирани данни към НАП и НОИ. Проверката е приключила със съставянето на
Протокол изх. № ПР1645138/28.11.2016 г. и Наказателно постановление №
08-000119/001 от 30.01.2017 г.
Според заключението на ССчЕ за периода
01.11.2015 г. – 14.12.2016 г. личните трудовите досиета на работниците не са
водени надлежно и своевременно – в тях се съдържат неподписани от работодателя
и работниците документи, налице са грешки в съставените трудови
договори и длъжностни характеристики; не са подавани в законоустановения срок
уведомления за сключени и прекратени трудови договори по
чл. 62, ал. 5 КТ. С оглед на така установените пропуски и нарушения, на
дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение от
Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич и е наложена глоба в размер на 1 500лв.
За неоснователно се преценява възражението на въззивника, че не носи
отговорност за неподписването на документите. В качеството си на лице,
извършващо счетоводното обслужване на дружеството, негово е било задължението
да осигури подписването на документите.
Налице са грешно съставяни
трудови договори и длъжностни характеристики, с грешна дата в периода
01.11.2015г. – 14.12.2016г., както и нарушения при прекратяване на трудовите
договори, като не са подавани в законоустановения срок уведомления по
чл.62 ал.5 от КТ. Не са били надлежно
съставяни и подавани своевременно, съобразно изискванията уведомления за
сключени и прекратени трудови договори за периода 01.11.2015г. – 14.12.2016г.
За периода 01.11.2015 г. - 31.10.2016
г. не са начислявани допълнителни възнаграждения на
нито един от работниците в дружеството за придобит трудов стаж и
професионален опит.
За периода 01.11.2015г. –
14.12.2016г. са налице грешно изчислени обезщетения по чл.224 от КТ, грешно
деклариран осигурителен доход, грешно изчислени и декларирани осигурителни
вноски на работници и служители на дружеството, и то извън срока – 25-то число
на месеца, следващ месеца на начисляване, поради което за дружеството е
възникнало задължение за заплащането на лихви към бюджета. Само за м. ноември
2015 г. и м. декември 2015 г. е
деклариран и внесен дължимият данък
по ЗДДФЛ върху трудовите възнаграждения, като за периода м. януари
2016 г. –м. октомври 2016 г. удържаният данък по
ЗДДФЛ в размер на сумата от 9 919.25 лв. не е
бил деклариран пред ТД на НАП, респ.
не е внесен в приход на държавния бюджет.
Липсва съхраняването на копия на
хартиен и електронен носител от всички подадени декларации, справки, протоколи
и пр., свързани с наетия по трудово правоотношение
персонал в периода 01.11.2015 г.-14.12.2016 г. Липсва изготвена и
предадена от ответника счетоводна документация като оборотни
ведомости, аналитични и синтетични сметки и регистри, хронология на сметките,
главна книга, начални салда, инвентарна книга, амортизационен план,
индивидуален
сметкоплан, както за финансовата 2015
г., така и за финансовата 2016
г. до м. октомври -м. ноември 2016 г. ГФО за 2015 г. не е бил своевременно подаден за
публикуване в Търговския регистър. Налице са грешки в подадената годишна
данъчна декларация и годишен финансов отчет за 2015 г.
Налице е забава при внасяне на
дължимия ДДС, неправомерно е ползвано право на данъчен кредит по ф-ра №
**********/27.08.2016 г. Към 15.12.2016
г. размерът на публичните задължения
възлиза на 19 426.24 лв., който се дължи както от натрупани
предходни задължения, така и от несвоевременно и неточно съставяне,
подаване и плащане на задълженията за данъци и осигуровки за периода от м.
ноември 2015 г. – м. декември 2016 г. Според в.лице през този период
дружеството е разполагало
с налични парични
средства като касова наличност и авоари по разплащателни сметки,
достатъчни за да изпълни своевременно и точно публичните си задължения.
Декларацията за регистрация на
самоосигуряващо се лице за управителя на
дружеството П. П. Б. е подадена на
хартиен носител на 28.12.2016г. с посочена дата
за начало на упражняване на дейността – 01.12.2015г. – далеч след
законоустановения срок за деклариране. Трудовият договор с управителя не е
регистриран. За процесния период декларации обр.1 за собственик на фирмата не
са подавани вярно по отношение на данните за вид осигурен. Посочена е
информация за осигурителен доход в размер на 420лв, отговарящ за длъжността
„общ работник”. Тези декларации не са подавани в срок.
Договореното възнаграждение е
изплащано ежемесечно на ответника, като общата му стойност за периода
01.11.2015г. – 31.12.2016г. възлиза на 24 000лв. Не са удържани текущо
през финансовата 2015г. и 2016г. и не са внасяни нито осигурителни вноски, нито
авансов данък по ЗДДФЛ.
Не се спори и по това, че договора с ответника е прекратен едностранно
с писмено предизвестие на 26.02.2017г.
Пред настоящата инстанция бяха
разпитани двама свидетели.
Според свидетелката на въззивника
Юлия Петкова Йончева, бивша съпруга на управителя на дружеството Б., работила
като офис мениджър, работното място на ответника се намирало в офиса на
дружеството, на бул.”Трети март” № 44, където се помещавало и неговото бюро.
Освен счетоводни услуги, ответникът изпълнявал и други задачи, поставени от г-н
Б. – грижел се за безопасността на труда на работниците, за набавянето и
поддръжката на инструменти, актуване на материални активи. При завършване на
самите обекти участвал при оформянето на акт 19. подготвял и документите при
назначаването на работниците. На ответника била възложена и задачата да се
грижи изцяло за бригадата във Варна, а г-н Б. се грижел за бригадата в София.
Ответникът разполагал и с дебитна карта на дружеството, с която извършвал
тегления и разплащания от името на компанията, работел и с електронен подпис.
Комуникирал с управителя по телефона, когато последният бил в София, както и по
вайбър. Г-н Б. изпращал списъците със заплатите на работниците, а ответникът ги
раздавал в офиса срещу подпис с ордер. Според свидетелката в офиса на
дружеството не е имало каса и не е имало пари в брой в офиса. Поради недостиг на финансови средства
към пролетта на 2016г. дружеството искало да тегли кредит, но не било одобрено.
Някои от работниците били освободени, други напуснали сами. Г-н Б. сам не искал
да бъде осигуряван на поста, който
заема, за да не плаща високи данъци и осигуровки. Ответникът обработвал
първичните счетоводни документи, а свидетелката ги подреждала. Тъй като през
2016г. управителят предимно работел в София, всички разплащания от името на
дружеството правел ответникът. Голяма част от документацията била изтрита при преинсталиране на компютърната програма.
При освобождаването на ответника приемо-предавателен протокол не е бил
съставян.
Свидетелката на въззиваемата
страна Десислава Симеонова, настоящ счетоводител на дружеството, потвърждава в
голяма степен установената от писмените доказателства по делото и заключението
на ССчЕ фактология : първичните счетоводни документи са били обработвани погрешно,
поради което г-н Б. нямал вярна представа за финансовото състояние на
дружеството. Мислел, че реализира печалба, но не знаел, че данъците не са
платени. Наложило се дружеството да предизвика финансова ревизия, за да се
установи каква база от данни трябва да бъде подадена наново, за да бъде
коректна спрямо ведомостите и заплатите на работниците, както и да се изчислят
реално дължимите задължения. Когато на 15 декември осъществили
приемо-предаването на документацията, за което не е съставен приемо-предавателен
протокол, ответникът не отрекъл да е водил счетоводството на дружеството. Г-н Б.
бил много учуден, че е осигуряван като общ работник. Това той не е могъл да
разбере, тъй като няма изготвен трудов договор. Документацията й била предадена
в класьори, съдържащи предимно първични счетоводни документи, вкл. и трудовите
досиета на работниците, но в тях имало много грешки. Информацията за трудовите
договори била подавана без нетно възнаграждение, поради което НОИ не можело да
изплаща обезщетения. За напуснали работници продължавало да се подава
информация. Свидетелката установила неправилно изчислени, изплатени и
декларирани обезщетения при напускане за неизползван отпуск или обезщетения за
оставяне без работа. ДОД не бил деклариран. След декларирането му за
дружеството възникнали задължения от около 1 500лв на месец. Самият доход
на ответника също не бил деклариран.
От показанията на втория свидетел
на въззиваемата страна, осъществявал чрез фирмата си транспорта на работниците
на дружеството и присъствал при предаването на документацията на 15 декември
2016г. М. С. Я. се установи, че ответникът
му е изплащал фактурираните от него услуги, разплащал се е в офиса с всички
работници. При предаването на документация е изразил съгласие да съдейства с
всичко, което може. Според свидетеля освен главен счетоводител, ответникът бил и касиер, и личен състав. Раздавал и лични
предпазни средства. Свидетелят присъствал при подписването на договора. Въпреки
че било 15-ти ноември, на договора пишело, че е сключен на първи ноември, като
обяснението на ответника било, че трябва да вземе заплата от първи.
Горната фактическа установеност
налага извода за непълно и неточно / в качествено и времево отношение/
изпълнение на задълженията на ответника по процесния договор за счетоводно –
консултантско обслужване. Преди всичко за безспорно установено по делото съдът
намира, че ответникът освен длъжността «счетоводител» в ищцовото дружество е
изпълнявал и редица други трудови функции,
свързани с тези на касиер, личен състав, отговорник по охрана на труда.
Задълженията му като счетоводител са разписани в сключения на 01.11.2015г.
между страните по спора Договор за счетоводно-консултанско обслужване. Беше
установено по делото, че при изпълнението на тези задължения ответникът е
допуснал редица нарушения на счетоводното, трудовото, осигурителното и данъчното законодателство, санкционирани от
Инспекцията по труда, НОИ и НАП. Освен допуснатите грешки и непълноти във
водената от ответника документация, не са обслужвани и публичните задължения на
дружеството. Възражението му, че това до голяма степен се дължи на липсата на
касова наличност и средства по банковите сметки на дружеството се опровергава
от заключението на в.лице по приетата СсчЕ в обратния смисъл. Но дори това
възражението за липса на касова наличност да се приеме за основателно, неопровергано
остава заключението на в.лице, че през целия процесен период дружеството е
разполагало с достатъчно средства по банковите си сметки, за да обслужва
публичните си задължения. Освен това налице са редица други неизпълнения на
задълженията на ответника по договора, касаещи изготвянето на документация,
свързана със сключените трудови договори с работниците на дружеството,
подаването на осигурителни данни, обявяване на ГФО и редица други пропуски и
грешки, подробно описани по-горе, които не са свързани с извършване на
плащания. Липсата на приемо-предавателен протокол при предаването на
документацията също не препятства установяването на тези непълноти и грешки,
тъй като в по-голямата си част за тях са
съставени актове от компетентните държавни органи.
Предвид на това съдът намира за
доказани всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
ответника за заплащане на претендираната неустойка, уговорена в чл.7 от
договора, а именно : валидно възникнало договорно задължение за осъществяване
на счетоводното обслужване на дружеството,
изправност на кредитора, виновно
неизпълнение от страна на длъжника и непълно и неточно неизпълнение. В някои
случаи забавеното изпълнение се приравнява на пълно неизпълнение. Така например
при просрочване на задължението за подаване на данъчна декларация дори и само с
един ден, дружеството би загубило интерес от късното изпълнение, тъй като би
понесло тежестта на административно-наказателна отговорност. Тъй като в случая
е налице пълно неизпълнение / в
хипотезата на приравнено на такова неизпълнение/ и неточно изпълнение – в
качествено и времево отношение, кредиторът според тълкувателната практика на
ВКС може да търси само една неустойка, а не неустойка за всеки вид
неизпълнение.
Възражението за липсата на правно
основание за присъждане на неустойката предвид развалянето на договора с
едностранно волеизявление на дружеството и уговарянето й за обезщетяване на
вредите от неизпълнение, а не от разваляне на договора, е неоснователен. Преди
всичко процесният Договор за счетоводно-консултантско обслужване е договор за периодично и продължително изпълнение.
Дори и да се приеме тезата на въззивника, че той е развален, а не прекратен,
това разваляне няма обратно действие съгласно чл.88 ал.1 ЗЗД, а има действие за
в бъдеще. Цитираната от
въззивника съдебна практика – решение по т.д. № 414/2009г- на ВКС, І т.о. и
възприетото в него становище, че при разваляне на договора с обратно действие
развалящият не може да иска да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението с
уговорената в разваления договор неустойка, освен ако последната не е уговорена
да обезщети вредите от развалянето на договора, е неотносима към процесния
случай.
Възражението за
нищожност на неустойката поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД е
неоснователно.
В т.3 на ТР №1/15.06.2010г. по
тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС са посочени предпоставките, при които
съдържащата се в приватизационните и в търговските договори уговорка за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави – чл.26 ал.1 ЗЗД.
Според изразеното в тълкувателния акт разбиране нищожността е налице във всички
случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани
някои от следните примерно изброени критерии: - естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; - дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; - вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; - съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При
конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други
критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към
момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди
От своя страна добрите нрави са неписани,
систематизирани и конкретизирани правила, съществуващи като общи принципи или произтичат от тях. Един
от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес.
За преценка нищожността на
неустоечната клауза на релевираното основание съдът изхожда на първо място от
характера на задълженията на ответника, разписани в р.ІІІ, чл.5 от договора.
Неизпълнението на всяко едно от така формулираните задължения за счетоводно
обслужване злепоставя в значителна
степен интересите на дружеството и предпоставя налагането на имуществени
санкции спрямо него, както на практика се е и случило. Поради това и не може да бъде направен
извода, че единствената цел,
за която е уговорена неустойката, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
По отношение на релевираното от
ответника възражение за прекомерност на неустойката по чл. 92 ал. 2 ЗЗД съдът
намира следното:
Възражението е допустимо,
доколкото съдът приема, че уговорената между страните неустойка не е нищожна
като противоречаща на добрите нрави, не е вече платена, както и не е уговорена
между търговци, съгласно чл.309 ТЗ.
Въпросът за прекомерността на
неустойката е свързан с възможността за намаляване на нейния размер съгласно
чл.92 ал.2 ЗЗД. А съгласно тълкувателната
практика на ВКС прекомерността на неустойката се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне
с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Тъй като липсва законово
определение на понятието прекомерност, а и в доктрината няма изработени единни
критерии, при прилагане на правилото на чл. 92 ал.2 ЗЗД съдът следва да извърши преценка
във всеки конкретен случай за съотношението на
действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички
случаи неустойката не трябва да се свежда до размера на тези вреди. Съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Ето защо, размерът на
неустойката, намален поради прекомерност, не трябва да се редуцира до размера
на вредите, поради това, че при приравняване на неустойката до размера на
доказаните вреди би се игнорирала нейната наказателна функция.
Съдебната практика е ориентирана
към това, че при прилагане на чл.92 ал.2 ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението на
неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й
размер, както и да съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при
договори от същия вид /решение № 65/14.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 589/2008г., II т.о., ТК/.
В процесния случай беше
установено от фактическа страна, че в резултат на неизпълнение на задълженията
на ответника, непълното и/или неточно тяхно изпълнение на дружеството са били
наложени имуществени санкции, касаещи периода, в който ответникът е
осъществявал счетоводното обслужване на ищеца, както следва : с НП №
08-000119/001 от 30.01.2017г. на
Дирекция „Инспекция по труда” – Добрич на дружеството е наложена санкция в
размер на 1 500лв; с НП №
335846/03.05.18г. на НАП – Добрич на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200лв; с НП № 332477/12.4.2018г. също 200лв.
Предвид на това съдът счита, че в
настоящия случай са налице предпоставките за възникване правото на длъжника да
иска намаляване на неустойката. С оглед на така събрания доказателствен
материал уговорената между страните
неустойка се намалява до размер на 10 000лв. До този размер предявената
искова претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена и
отхвърлена за горницата над 10 000лв до пълния предявен размер от
45 000лв.
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция на страните се присъждат разноски, както следва : Ищецът е направил
разноски за двете инстанции в общ размер от 10 956,17лв / 7 701,17лв за първа инстанция, от които
4 540лв. адв.хонорар с
направено възражение за прекомерност + 3 255лв за
втора инстанция, от които 3 240лв. адв.хонорар с направено възражение за
прекомерност/. Ответникът е направил разноски за двете инстанции в общ размер
на 3 509лв / 2 600лв за
първа инстанция, от които 2 400лв адв.хонорар с направено възражение за
прекомерност + 909лв за втора инстанция/. С обжалваното решение на ищеца са
присъдени разноски за първа инстанция в размер на 3 150лв и 2 000лв
адв.хонорар. С определение № 280/10.06.2019г. по т.д. № 341/17г. съдът е
отхвърлил искането на ищеца за допълване на решението в частта за разноските,
като срещу това определение е подадена частна жалба, която подлежи на
разглеждане по реда на чл.248 ГПК.
Съдът намира частната жалба да частично основателна,
по следните съображения :
В
първата инстанция ответникът е направил възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на ищеца.Според разясненията, дадени в т.3 на НР №
6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС преценката дали адвокатското
възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК е винаги конкретна
и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и
правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва
да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. – да
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно
при всеки отделен случай. Ако съдът, след тази преценка, изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, следва да намали договорения адв.хонорар при съблюдаване
на минималния размер, установен в Наредба № 1/2004г. за мин.размери на
адв.възнаграждения.
Предвид многобройните фактически
твърдения за неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
счетоводно –консултантско обслужване и свързания с това обемен доказателствен
материал, вкл. ангажирането на свидетели и експертно заключение с множество
поставени въпроси, съдът намира, че делото се отличава с висока фактическа
сложност. Поставените за разрешаване правни въпроси обаче не са така
многобройни, а по отношение на разрешаването им е установена константна съдебна
и тълкувателна практика. Отчитайки това,
както и релевираното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, броя на
съдебните заседания и участието на процесуалния представител на ищеца по всички
тях, вкл. изготвянето на писмена защита и съобразявайки минималните размери на
адв.възнаграждения, определени в чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. съдът определя
размера на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за първа
инстанция в размер на 2 000лв., макар и
по мотиви различни от изложените от окръжния съд. В тази й част частната
жалба се явява неоснователна.
Основателно е обаче искането на
адв.А. за присъждане на дължимия ДДС върху така определеното
адв.възнаграждение, съобразно представените доказателства за регистрация на
Адв.дружество „А. и Узунова” по ЗДДС, съобразно пар.2а от ДР на Наредба №
1/2004г.
След съобразяване на всички
гореизложени обстоятелства съдът определя възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца за двете инстанции в размер на по 2 400лв, от които
2 000лв адв.хонорар и 400лв ДДС, а на процесуалния представител на
ответника – 2 000лв за първа инстанция. При това положение ищецът е
направил разноски за първа инстанция в размер на 5 561,17лв, от които
2 400лв адв.хонорар, а за втора инстанция – 2 415лв, от които
2 400лв адв.хонорар, или общо 7 976,17лв. Съобразно уважената част на
иска му се дължат 1 772,48лв.
Ответникът е направил разноски за
първа инстанция в размер на 2 200лв, от които 2 000лв адв.хонорар и
за втора инстанция – 909лв, или общо 3 109лв. Съобразно отхвърлената част
на иска му се дължат 2 418,11лв. Изчислени по компенсация, на ответника се
дължат 645,63лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 56/23.04.2019г., постановено по т.д.№ 341/2017г. по описа на Добричкия
окръжен съд в частта, в която Х.И.Д.,
ЕГН **********,*** е осъден да заплати на „Добруджанска строителна компания”
ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич сумата от 10 000лв,
представляваща неустойка по Договор за
счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяването на иска – 11.12.2017 г. – до окончателното изплащане на
задължението.
ОТМЕНЯ решението в
останалата обжалвана част, като вместо него
П
О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Добруджанска
строителна компания” ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич срещу Х.И.Д.,
ЕГН **********,***
за заплащане на горницата над 10 000лв до претендираните 45 000лв, представляващи неустойка по Договор за
счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяването на иска – 11.12.2017 г. – до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Добруджанска строителна компания” ЕООД, ЕИК *********,
гр.Добрич да заплати на Х.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от 645,63лв., разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно изхода на спора.
Решението може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :