Решение по дело №14411/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.01.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тринадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Ели Гигова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 14 411 по описа за 2016

 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 93, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на Н. Ге. В. срещу С.Г.В. и В.С.В. за заплащането на 30 000,00 лева зададък в двоен размер по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.03.2015 г. Н.В. е със съдебен адрес – адвокат Л.,***«*********– а С. и В. ***, ж. к. «*********.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

[3] Ако ищецът обжалва решението на съда, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.  На ищеца

 

[4] В искова молба от 21.11.2016 г. Н.В. заявява, че е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с ответниците С.В. и В.В.. Ищецът твърди, че в изпълнение на договора е заплатил 15 000,00 лева задатък (капаро). Ответниците не са се явили при нотариус за сключване на окончателния договор. Затова Н.В. моли съда да осъди С. и В. В.да му върнат задатъка в двоен размер, т.е. 30 000,00 лева. Н.В. търси и законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски (исковата молба, л. 2-3).

 

2. На ответника

 

[5] Ответниците са оспорили предявения иск. С. и В. В. твърдят, че Н.В. не е бил изправен по предварителния договор, тъй като не е разполагал със средства за заплащане на остатъка от цената за имота, която е следвало да заплати чрез кредит, отпуснат от „С.“ АД, а такъв не му е бил отпуснат. Те твърдят също, че имотът е бил съпружеска имуществена общност, а предварителният договор е бил подписан само от единия от тях. Затова ответниците молят съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 23-24)

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[6] На 05.01.1992 г. В.В. и С.В. са сключили граждански брак (удостоверението, л. 12). На 08.08.2013 г. те са закупили апартамент 22, избено помещение 22 и 1,192% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Апартаментът се е  намирал на петия етаж на бл. 229 в гр. *********». Те са закупили апартамента за 100 000,00 лева, като 90 000,00 лева са щели да бъдат преведени от «У.Б.» АД, като заем, отпуснат на купувачите (нотариалния акт, л. 6-7)

 

[7] На 05.03.2015 г. Н.В. и С.В. са сключили предварителен договор (договорът е подписан само от С.В.) за покупко-продажба на апартамент 22. Страните са уговорили, че до 31.03.2015 г. С.В. е следвало да сключи окончателен договор с Н.В., който е следвало да заплати цена от 105 000,00 лева – 15 000,00 лева задатък при подписването на договора и 90 000,00 лева чрез заем от «С.» АД. Страните са уговорили, че ако продавачът е осуетил сключването на окончателен договор, той е дължал на купувача връщането на задатъка, както и разноски по сключването на предварителния договор в срок от три дни след 31.03.2015 г. (чл. 1, 2, 3 и 11 от предварителния договор, л. 4-5).

 

[8] Свидетелят В. е брат на С.В.. Към този момент той е живеел в апартамент 22, а Н.В. е живеел два етажа по-долу – на третия етаж. Около 20.03.2015 г. свидетелят В. е започнал да търси Н.В., защото кредитът, използван от ответниците за закупуване на апартамента, не е бил погасяван и банката ги е притеснявала. Той няколко пъти е слизал до апартамента на Н.В., разговарял е с жената, с която последният е живеел на съпружески начала, телефонирал е на сестрата на Н.В., като се е интересувал къде е той, за да сключат окончателен договор. Н.В. не е появил и не се е явил за сключването на окончателния договор на 31.03.2015 г. (показанията на свидетеля В., л. 46-47).

 

[9] На 27.05.2015 г. Н.В. е връчил на С. и В. В.нотариална покана. С нея той ги е поканил да се явят на 19.06.2015 г. пред нотариус М.М.-Р.за сключване на окончателен договор (поканата, л. 9-10). Не се спори че те не са се явили (вж. и констативния протокол, л. 8). По това време те са преговаряли с трето лице за продажбата на апартамента (показанията на свидетеля В.). Не се спори, че на 28.08.2015 г. ответниците са продали апартамента на трето лице (решението на СГС, л. 40-41).

 

[10] Не се спори, че ответниците не са върнали на ищеца задатъка в двоен размер. Ищецът е заплатил 1 200,00 лева държавна такса (л. 15). Липсват доказателства той да е направил други разноски. Затова съдът приема, че ищецът не е направил други разноски. Ответниците не са направили разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[11] Н.В. е предявил иск по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

1.             По иска по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД от ТЗ

        

[12] Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, при даден задатък, ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът и ответникът да са сключили валиден основен договор; 2. по този договор те да са уговорили заплащането на задатък от ищеца на ответника; 3. ищецът да е предал на ответника задатъка; 4. ищецът да е изпълнил своето задължение по договора; 5. ответникът да не е изпълнил задължението си по основния договор; 6. ответникът да не е върнал на ищеца задатъка в двоен размер.

 

[13] Твърденият основен договор в случая е предварителният договор. Недействителен е предварителен договор за покупко-продажба, който е сключен от единия съпруг-продавач, когато вещта, предмет на договора, е притежавана в режим на СИО. Недействителността е висяща, като съпругът, неучаствал при сключването на предварителния договор, може да участва при сключването на окончателния договор или да даде съгласието си за това към момента на сключването му, и така недействителността да отпадне. Ако това не е направено, предварителният договор е недействителен. Недействителна тогава е и договорка, обезпечаваща изпълнението на предварителния договор (решение на ВКС 508-1998-5-членен състав по гр. д. 350/1998 г.).

 

[14] Съдът установи, че процесният предварителен договор е бил подписан само от С.В., въпреки, че към момента на придобиване на процесния апартамент, тя е била в брак с В.В. и апартаментът е бил притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност. В.В. не е потвърждавал действията на С.В. и не е участвал или давал съгласието си за сключване на окончателен договор, а имотът е продължил да бъде СИО. Ето защо съдът приема, че предварителният договор е недействителен. След като предварителният договор е недействителен, недействителна е и уговорката за задатъка.

 

[15] Не е налице първата предпоставка за уважаването на иска. Съдът приема, че не е налице и четвъртата предпоставка за уважаването на иска - ищецът да е изпълнил своето задължение по договора. Това е така, защото уговорката по договора е била страните да сключат окончателен договор най-късно на 31.03.2015 г. Ищецът не се е явил на 31.03.2015 г. за сключване на окончателен договор, поискал е сключването на такъв едва на 27.05.2015 г. и е определил дата 19.06.2015 г., за която не е имал съгласието на ответниците. Макар и да са налице другите предпоставки за уважаването на иска поради липсата на първата и четвъртата предпоставка, съдът го отхвърля.

 

Съдия: