Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3225
30.07.2019 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7392 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е установителен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от Д.Д.Д.
***.
Ищцата основава правото си на собственост на договор,
наследствено правоприемство и давностно владение.
Твърди, че наследодателят й, неин баща – Д. Д. М. е бил
собственик на дворно място, с площ от около 3003 кв.м., което по действуващия КРП от 1968 г. е било заснето като имот пл. № ****,
като съгласно регулационният план от посочената година, за част от горния имот
с площ от 748 кв.м. е бил отреден парцел *****, който е заемал североизточната
част на имота. Част от имота, разположена в западната част е била отредена за
улица, а друга част от имота, разположена в цялата южна част е била отредена за
улица и озеленяване. Останалата част от имот № **** е останала извън
регулацията на селото. За целия, описан по-горе имот № **** в границите му по
плана от 1968 г., наследодателят се е снабдил с издаден нот.акт
№ **** г. на нотариус при районен съд Пловдив, издаден му по обстоятелствена
проверка. По-късно, наследодателят на ищцата й прехвърлил /продал/ с нот.акт № **** г. на нотариус при PC- Пловдив цялата
посочена по-горе част от имот, попадаща в регулацията, включваща: целия посочен
по-горе парцел ***** от 748 кв.м., с уредени регулационни отношения, както и
останалата част, намираща се в регулацията, но попадаща в отреждане за улица и
озеленяване с площ от 480 кв.м., или продал на ищцата от собствения си имот с
пл. № **** по плана от 1968 г., общо 1228 кв.м. Твърди, че по следващия одобрен
КРП на с. В. от 1995 г., одобрен със Заповед № **** г.на кмета на Общината,
имот с пл.№ **** бил заснет като имот с нов пл. № ****, за който по
регулационния план са отредени три парцела: парцел ****, който съответствува на стария парцел **** с площ от 748 кв.м., като
били отредени и два нови парцела: парцел ****, в южната част, която по
предходния план била отредена за улица и озеленяване и парцел **** в западната
част, която по предходния план била отредена за друга улица- тупик. Твърди, че в плана от 1995 г., е била допусната явна
грешка във вярното заснемане на западната и южна граница на парцел ****, като
вместо по старата западна граница на стария имот с пл. № ****, по плана от 1968
г., тази граница е отдръпната на изток, навътре в площта на отредения парцел ****,
като отнел от площта на имота на ищцата около 200-220 кв.м. Въпросната част била
заснета като отделен общински имот, с предназначение улица- тупик,
каквото отреждане, е имало по предходния план, но такова мероприятие на място,
към 1995 г., нито било осъществено, нито такава улица била прокарана. Твърди,
че такова мероприятие няма осъществено и до днес. Аналогично било положението и
с площта от стария имот пл. № **** по цялото протежение на южната граница на новозаснетия имот № ****, като също така по плана от 1995
г., е била отнета площ по тази граница, от около 280 кв.м., която заедно с
останалата част от стария имот № *** /останал извън регулацията/ била заснета
като част от прокарана улица и озеленяване, каквото мероприятие на място не
било осъществено. При одобряване на плана от 1995 г. ищцата не забелязала
горните промени в западната и южна граница на имота си, тъй като винаги, и до
настоящия момент, твърди да владее целият стар имот № **** /след това заснет
като имот № ****/ в границите на същия както са били по плана от 1968 г.
Твърди, че посочените по-горе грешки в границите били възпроизведени механично
и при приемане на кадастралната карта на с. В., одобрена със Заповед № **** г.
на изп. директор на АГКК – С., като вече собственият
на ищцата имот, първоначално заснет като имот пл. № **** / след това имот № ****,
за който били отредени посочените по-горе три парцела по плана от 1995 г./ били
заснети по одобрената КК от 2008 г. като следните поземлени имоти: ПИ с ИД № ****/съответстващ
на границите на УПИ ****/, ПИ с ИД № **** /съответстващ на границите на УПИ
VIII-****/ и ПИ с ИД № **** /съответстващ на УПИ ****/. При това вече ново
заснемане по КК, частта от стария имот на ищцата № ****, попадаща в отреждане
за улица- тупик /от западната страна на имота й и
улица, от южната му страна/ били заснети като отделен ПИ с ИД № ********, за
който в кадастралния регистър е записан като собственост на ответната Община М..
Твърди, че обжалвала по съдебноадминистративен ред
одобрената кадастрална карта на селото в посочената и част, въз основа на което
ПАС постановил влязло в сила съдебно решение по адм.дело
№ 316/2009 г. на ПАС- VI с., с което отменил заповедта на изп.
директор на АГКК в частта относно заснемане на южната, западната и част от
източната граница на ПИ с ИД № **** /съответстваща на *****/ и на ПИ № ****
/съответстваща на УПИ ****/, като дал указания на административния орган,
относно внасянето на промяна в тези граници, но при съобразяване с КРП от 1995
г. Във връзка с изложеното, със Заповед № КД-14-16-978/27.07.2011 г. на
началника на СГКК – П., били одобрени изменения в КК, като по южната граница на
имота на ищцата /предходен имот № ****по плана от 1995 г./ бил заснет като нов
имот с ИД № **** с площ от 664 кв.м. и бил записан на името на ищцата;
собствения на ищцата стар имот № **** бил заснет като един нов цял ПИ с ИД № *****
с площ от 1643 кв.м. и също бил записан на нейно име. С горното изменение била
коригирана само южната граница на стария имот № ****, като цялата площ отстояща южно била заснета като един нов имот, собственост
на ищцата. Не било допуснато изменение обаче на цялата западна граница на новия
ПИ заснет след изменението на КК, с ИД № ****, като частта от стария имот № ****,
отредена за улица тупик с площ от около 200 кв.м.
остана в очертанията на заснетия по картата нов поземлен имот и ИД № ****, и
същият бил записан по кадастралните регистри, като собственост на Общината.
Твърди, че е правила на няколко пъти постъпки и пред Община М. и пред други
държавни органи да бъде поправено горното положение, тъй като по описания начин
абсолютно неправомерно се отнемала част от собствения на ищцата имот № **** като
обяснението, което й било дадено е, че така е била отразена западната граница
на стария имот № **** по плана от 1995 г., поради което, макар и грешно това
положение е възпроизведено и по-късно в приетата КК. Твърди, че отразената по
КК западна граница на новозаснения имот № **** е
погрешна – тази граница не отразява вярното фактическо и правно състояние на
собствеността на ищцата върху имота, изразяващо се в следното: Макар и по плана
от 1968 г., тази част да е била предвидена за улица, въпросното мероприятие не
е осъществено на място, тази част от собствения на ищцата стар имот с пл.№ ****
/по плана от 1968 г./ не е била отчуждена, регулацията не била приложена, не било
извършено нито заплащане, нито фактическо завземане от страна на общината на
въпросната площ от имота. Твърди, че и понастоящем осъществява пълната фактическа власт на място
върху целия стар имот по плана от 1968 г. в границите на този имот, по този
план. Твърди, че с оглед приложението на пар. 8, ал.
1 от ПР на ЗУТ, административния орган е длъжен сам да предприеме процедура по
изменение на регулационната граница. Твърди да липсва каквото и да е основание,
посочената част от собствения й имот, освен че неправилно е заснета като част
от съседния от западна страна ПИ с ИД № ****, да бъде записана като собственост
на Община М., защото не било налице правно основание по силата на което ответната
Община да придобие правото на собственост върху част от собствения й имот, за
което имало отреждане по стар план, но не било налице нито отчуждаване, нито
реализирано на място мероприятие, а сроковете за това отдавна изтекли. С
настоящата искова молба претендира да е собственик на цялата площ от около
200-210 кв. м., по протежение на западната граница на собствения й ПИ № **** по
КК /след изменението на същата от 2010 г./, която претендирана
част е заснета като част от съседния от западна страна новозаснет
ПИ с ИД № ****, и е записана като общинска собственост, вместо да бъде заснета
по посочения неин собствен имот.
С молба-уточнение ищецът твърди, че действително,
ПИ с ИД № ****, към настоящия момент вече не съществува в конфигурацията и
идентификатора, посочени в скицата от 2011 г. Сочи, че тази скица отразява
изменението на КК, направено с представената към исковата молба заповед № *****г.
на началника на СГКК, която заповед била издадена въз основа на постановеното
съдебно решение на ПАС. Впоследствие била издадена Заповед **** г. на началника
на СГКК- П., с която в рамките на посочения предходен ПИ с ИД № ***** били
заснети и нанесени по картата два нови поземлени имоти, а именно: ПИ с ИД № ****
с площ от 691 кв.м., собственост на ищцата, и ПИ с ИД № ****, с площ от 952
кв.м., също собственост на ищцата. Уточнява, че
предмет на спора е частта от съседния от западна страна ПИ с ИД № ****, която
част е разположена по протежение на цялата западна граница на собствения на
ищцата ПИ с ИД № ****, посочен по-горе. Тази именно част от имот с ИД № ****,
твърди, че представлява част от стария имот с пл.№ **** /по плана от 1968 г./,
като тази именно част следва да бъде заснета като част от ПИ с ИД ***, който, е
заснет с изменението на КК от 2013 г. Тази спорна част е с приблизителна площ
от около 200- 201 кв.м. /широчина от около 6-7 л.м. , дължина от около 28-29
л.м./ Тази спорна част е заснета в момента като част от ПИ с ИД № ****, който
имот е вписан като собственост на Община М. и се води като улица – тупик, каквато де факто не съществува.
С оглед изложеното
моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено спрямо
ответната Община, че ищцата е собственик на цялата площ от около 200-210 кв.м.,
разположена по протежение на цялата западната граница на собствения й ПИ № ****,
заснет след изменение на КК на с. В./изменение със заповед № КД-14-16-1680 от
14.10.2013 г. на началника на СГКК П./, която площ неправилно е заснета като
част от съседния от западната страна новозаснет ПИ с
ИД № ****, записан като общинска собственост, вместо да бъде заснета като част
от посочения по-горе собствен на ищцата имот. Не претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
се оспорва претенцията. Оспорва правото на собственост на ищцата, като твърди,
че представения нотариален акт се отнася единствено до парцел ***, а имотът
предмет на претенцията на попадал в него. Твърди, че ищцата, съответно нейния праводател, не е притежавал правото на собственост върху
имот с площ от 3003 кв.м. с пл. № *** по плана от 1968 г. Излагат се
съображения, че ищцата не е придобила собствеността и на основание давностно владение. Процесния
имот по действащия регулационен план представлявал улица-тупик
и с нея се осигурявал достъп до УПИ ****. Твърди се, че общината е придобила
собствеността върху имота с влизането в сила на действащия регулационен план на
с. В. от 1995г. Счита, че за отчуждаването на терена не се дължало обезщетение,
а дори и да се е следвало, получаването му било погасено на основание чл. 137,
ал. 1 ЗТСУ с изтичането на 5-годишен давностен срок и
планът следвало да се счита приложен. Освен това ищцата била запозната със
заповедта от 1995г. и тя я обвързвала. Сочи, че тази граница била потвърдена и
с решението на Адм. съд-Пловдив по дело 316 от 2009г.
Счита, че улицата представлява публична общинска собственост. Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно наличието на грешка в кадастралната карта:
За изследването на това обстоятелство е приета СТЕ, която
изследва процесната площ, както и границите на
парцелите и имотите през всички действали планове и КК. Съгласно заключението
първият КРП е одобрен през 1931г., като са нанесени границите на съществувалия
тогава имот №**** по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 1 в бели квадратчета-
скица № 1. Имотът е с неправилна форма, като за него се предвижда образуването
на два парцела. За предмета на спора от значение е парцел **** с регулационни линии по точки 13, 14, 15, 16, 17, 18, 13 в
сини квадратчета- скица № ***. Видно е, че парцелът попада почти изцяло в
границите на имот № ****, с изключение на северозападния му ъгъл при точки 17 и
18, където е налице придаваема площ от съседния имот с
№ ****. Следващият КРП на с. В. е от 1968 г. и в него е нанесен имот с № *****
с имотни граници по точки 1,2, 3, 4,
5, 6, 1 в зелено (скица № 2), които частично отговарят на парцел **** по
предходния план. От скица № 3 е видно, че всъщност парцел *** по плана от 1931г. попада изцяло в
границите на имот № **** по плана от 1968г. Съгласно заключението западната граница
на имота по плана от 1968г. по точни 1, 6, 5 в зелено (която е от значение за
спора), не е материализирана и навлиза в пределите на парцел **** по плана от
1931г., чиято граница е била по точки 18, 17, 16 в квадратчета на син фон. Самият
регулационен план от 1968г. предвижда през имот № **** да премине улица, начертана
със сини линии, с обхват извън строителната граница нанесена с червена линия на
скица № 2. За имот № **** е отреден парцел **** с регулация по точки 1, 2, 3, 4, 5, 1 в синьо, с придаваемо място от имот № ****. Именно за този имот с № ****
по плана от 1968г., Д. Д. М. и З. И.Д.са признати за собственици на основание давностно владение с нотариален акт ****., като е посочено,
че регулационните отношения (с имот № ****) са уредени. През 1995г. е одобрен
нов КРП, като в извадката от плана е записано, че имот № **** по плана от
1968г. е записан като имота № **** по плана от 1995г.- скица № 4. В този план
се наблюдава значително разминаване в границите на имота в процесната
част, като е заснета задънена улица в западната част с очертана с черна личния имотна граница, приблизително към точки
1,9 на скица № 4 и е отредена улична регулация с червена личния непосредствено
до нея. Съгласно заключението пътят, който се включва в уличната регулация като
задънена улица, е част от имот **** (погрешно записан в СТЕ като имот ****).
Вещото лице е извършило и заснемане на фактическите граници на ползването,
които са представени в скица № 6 и включват спорната площ.
Приета е и допълнителна СТЕ, с която са изготвени две
комбинирани скици- първата съпоставяща границите по КРП от 1968 и КРП от 1995г.
и втората съпоставяща границите между КК, КРП от 1995 и КРП от 1931г. В
последната, границите на спорната площ, както е описана в исковата молба- „по
протежението на цялата западна граница на имот с идентификатор **** по КК“ е разположена
между точки 1, 10, 9, 13, 12, 11, 1 в синьо. На тази част съответства уличната
регулация на улица-тупик по плана от 1995г. по точки
1, 2, 3, 4 в червено и част от самата улица между точки 1, 9, 6, 4 в червено. Видно
е, че тази площ попада изцяло в пределите на парцела **** по КРП от 1931 г.,
чиято западна граница е по точки 6, 7 в зелено. Предвид горното, от комбинирана
скица № 2 се установява, че западната улична регулация на улица-тупик
по точки 1,2 в червено, западната граница на задънената улица по КК по т. 12,
11 в синьо и западната граница на парцела **** по КРП от 1931 г. съвпадат (с
известни отклонения в допустимите норми, според експерта). Западната граница на
имот № **** по плана от 1968г. не е отразена на тази комбинираната скица, но
предвид изводът на вещото лице по основаното заключение, за навлизане на имот № *** по плана от 1968г. в границите на парцел
**** по плана от 1968г. (т. 3 абзац трети от СТЕ, скица № 3), може да се
направи категоричен извод, че след като спорната площ попада в границите на
парцел **** по КРП от 1931 г., тя попада и в границите на имот № **** по плана
от 1968, тъй като неговата западна граница навлиза съседния парцел по плана от
1931г. Това е видно от скица № 3 от СТЕ, в която вещото лице е съпоставило
самостоятелно именно тези граници и е
стигнало до този извод. По тези съображения съдът намира, че не следва да се
кредитира изготвената комбинирана скица № 1 към допълнителната СТЕ, заради
несъответстващо разположение на западната граница на имот № **** по плана от
1968г., съпоставена с уличната регулация на улица-тупик
и съответстващата й граница на задънена улица по КК. В нея западната граница на
имот № ***по плана от 1968г. по точки 2,3 в цвят магента
(маджента) е представена като съответстваща на част
от уличната регулация на улица-тупик по точки 1, 2 в
червено и ограда по точки 11 и 12 в черно. Останалата границата по точки 1,2 в цвят
магента е разположена на изток от уличната регулация
по точка 2 към точка 1 в червено. Този извод, според настоящия състав
противоречи на даденото в т. 3 от СТЕ и скица № 3 заключение, че имотната
граница на имот № **** по плана от 1968г. всъщност
е разположена след границата на парцел **** по плана от 1931г. и реално добавя към пределите на имот № ****
по плана от 1968г., площта маркирана в син цвят на скица № 3 към СТЕ. Това
несъответствие ясно се вижда при точки 11, 12 в черно, по които в плана от 1995г.
е отразена полумасивна ограда. В двете комбинирани
скици е отразено, че оградата съвпада с южната част на западната граница на
парцел **** по плана от 1931г. в зелено (комб.
скица № 2) и с южната част на западната граница на имот № **** по плана от 1968г. в цвят магента
(комб. скица № 1). Двете линии обаче не могат да съвпадат
предвид констатираното разминаване в границите именно в южната им част съгласно
скица № 3. Съдът намира, че за определянето на точното разположение на границата
и реалните предели на правото на собственост следва да бъде взета предвид скица
№ 3 от СТЕ, в която вещото лице е направило самостоятелно изследване на парцела
и имота по първите два плана на селото. Не следва да се взема предвид
разположението на границата съобразно комбинирана скица № 1 от допълнителната
СТЕ, съответно скица № 5 от СТЕ (съпоставяща същите планове в по-голям мащаб),
тъй като разположението не съответства на останалите събрани по делото
доказателства, вкл. на съществуваща на място ограда, заснета при изготвянето на
плана от 1995г. (т.е. реализирана на място преди него) по точки 2,1 в черно и
достигаща до т. 2 в червено и на разположението на самите сгради, чиито контури
са изместени в посока изток по плана от 1968г. За да достигне до този извод,
съдът взе предвид и заснетите граници на реалното ползване- скица № 6 към СТЕ,
в която вещото лице използва за ориентир ограда по точки 6 и 7 и дава
заключение, че процесната част от имота, която не се
обработва, а се ползва за транспортен достъп, е в границите по кадастралния
план от 1968г., а отразяването на тази част от имота като път е грешка в кадастралния план от 1995г. Констатираното
несъответствие по комбинирана скица № 1 съдът намира, че се дължи на
деформацията на оригиналните планове предвид изминалото време от тяхното
одобряване.
До констатираното грешно заснемане в кадастралния план от
1995г. се е стигнало заради заснемането на площ ползвана за транспортен достъп
като задънена улица, без да се съобразява имало ли е отреждане в тази насока
преди това и провеждани ли са процедури за отчуждаване.
При така установените планове, действали за спорната площ,
липсва основание част от имота да се заснема като задънена улица в кадастралния
план от 1995г. (изводът се отнася само до имотните граници, но не и за предвиждането
за улица-тупик по регулационния план от 1995г.) Съгласно
всички действали до 1956г. благоустройствени закони, отреждането на имотите
води и до отчуждаването им за мероприятието, за което са отредени.
Отчуждаването настъпва по силата на регулацията с влизане в сила на плана. По Закона за плановото
изграждане на населените места от 1949 г. /ЗПИНМ/, съществуват два режима.
До изменението на чл. 39, съгласно публикацията
в ДВ., бр. 54 от 06.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в полза на
държавата по силата на улично-регулационния план. След това изменение
непосредствено отчуждително действие има само
дворищно-регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по
улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на
собствениците. До 1956 година за спорната площ не е утвърждаван уличен
регулационен план, а единствено дворищен- скица № 1 от СТЕ и комбинирана скица
№ 2 от допълнителната СТЕ. Спорната площ попада в пределите на улична регулация
за първи път с плана от 1968г. На улично-регулационни планове, влезли в сила
след 9.07.1956 г., правилото на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) се прилага
без изключения- недвижимите имоти на частни лица, отредени за мероприятия по
плана се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика по реда на ППЗИПНМ
(отм.). След като обезщетяване не е извършено, то имотът дори да е зает е без
законно основание. В този смисъл: Решение
№ 300 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3248/2008 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 331 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 330/2009 г., II г. о., ГК и Решение №
823 от 31.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2009 г., I г. о., ГК.
С разпоредбата на чл. 74а от ПР на ЗПИНМ (отм.) е уреден преходен режим, но
той се отнася за плановете приети преди 1956г., какъвто не е настоящият.
Съдът намира, че се установява приложението на дворищната
регулация по пана от 1931 г., тъй като в следващия план от 1968г.
регулационната граница е заснета като имотна (с отразеното по-горе отклонение),
като след това праводателят на ищцата- Д. Д. М.,
заедно със съпругата си се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост на цялото дворно място, с площ от 3003 кв.м. (3067 кв.м. по
цифровия модел), съставляващо имот № ****, за който е отреден парцел ****,
включващ 503 кв.м. от имот № ****и 245кв.м. от имот № **** при уредени
регулационни отношения и граници: на изток път, на юг държавен канал, на
запад Д. Ц., на северозапад Ц. Р., на север Т. П. Констатациите, се
потвърждават и от показанията на свидетелката М.(сестра на ищцата), която заявява,
че ползването на имота винаги е било до канала (на юг) и съседния двор (на
запад).
Предвид горното, с категоричност се установява грешка при
отразяването на имотните граници в кадастралния план от 1995г., която е била
пренесена и в кадастралната карта. Тъй като уличната регулация е нямала пряко отчуждително действия и не е проведена процедура по
обезщетяване, не е настъпила промяна в правото на собственост. Спорната площ,
заключена между точки 1, 10, 9, 13, 12, 11, 1 в син цвят по комбинирана скица №
2 към ДСТЕ с площ от около 202 кв.м. (по графични данни), разположена по цялата
западна граница на имот с идентификатор 502.1048, неправилно е била заснета като част от улица и задънена улица
собственост на община М., вместо като част от имот в момента с идентификатор ****
по КК на село В.
Грешката се установява с категоричност и реално не се влияе
от обема на правото на собственост, тъй като то с категоричност не принадлежи на
ответника и няма причина уличната регулация да бъде заснемана като имотна
граница. Дали това право на собственост принадлежи само на ищцата или и на
другите правоприемници на Д. Д. М. и неговата съпруга е от значение за обема на
правата, които следва да бъдат признати в имота, но няма да се отрази върху
констатираната грешка.
Относно правото на собственост на ищцата:
Както бе посочено,
по-горе с нотариален акт от 1989г. Д. Д. М. и съпругата му са признати за
собственици на цялото дворно място, с площ от около 3003 кв.м. (3067 кв.м. по
цифровия модел), съставляващо имот № ***, за който е отреден парцел ****,
включващ 503 кв.м. от имот № **** и 245кв.м. от имот № ****. След това с
нотариален акт от 1991г. Д. М. и З. Д. продават на ищцата дворно място
застроено и незастроено, цялото от 1228 кв.м., състоящо се от парцел **** и част от имот № *** по регулационния
план (от 1968г.), за който регулацията не е приложена, като площта на парцела е
748 кв.м., а площта на частта от имота е 480 кв.м. или 480/3003 ид.ч. от целия имот.
Установява се уреждане на регулационните отношения по
придадената към парцел **** част
от имот № ****, поради което регулационната линия е станала имотна граница.
Уличната регулация по плана от 1968г. не е приложена, поради което и останалите
регулационни линии (от южната и частично от западната страна на парцела) не са
станали имотни граници. Въпреки това продажбата на парцела е породила транслативния си ефект, тъй като същият е бил обособен като
самотоятелен обект на правото на собственост по
регулационните линии на действалия към онзи момент план. За останалата част от
имота, тъй като липсват обособени парцели, собствеността е придобита в ид.ч., както е посочено и в самия нотариален акт. Д. М. е
починал на 17.05.1994г. и притежаваните от него права са преминали към
наследниците му- З. Д.- съпруга (починала през 2015г.), Е.М. и Д.Д.- дъщери. След приемането на плана от 1995г. парцел ****
(по КРП от 1968г.) е заснет като УПИ ****, а за
останалата част от имота са отредени УПИ ****, като част е отредена за улица по
осови точки *** (скица № 4). Тъй като уличната
регулация не е приложена, съдът намира, че от ангажираните доказателства не се
установява реално да се е стигнало до трансформация на регулационните граници в
имотни и обособяването на отделни имоти за УПИ ****. Това е така, защото макар дворищната регулация да засяга
един имот с номер ****, за да могат регулационните граници да се трансформират
в имотни е необходимо прилагането на уличната регулация по т. 8, 4 в червено на
комбинирана скица № 2, което ще затвори дворищната регулация на **** и ще им
осигури достъп до улица. Едва тогава, те
биха отговаряли на изискванията на ЗТСУ(отм.), действал към момента на
одобряване на плана през 1995г. Ето защо, въпреки заснемането на отделни имоти
с идентификатори **** по КК, те, заедно със спорната площ, представляват един
обект на правото на собственост.
Ищцата е придобила ид.ч. от този
имот по силата на договора от 1991 и по наследство от своя баща. След смъртта
на последния, от показанията на другия наследник- сестра й Е. М., се установява,
че единствено ищцата владее имота в границите преди одобряването на КК, вкл.
със спорната площ- видно от заснемането на място- скица № 6 към СТЕ. Ето защо
съдът намира, че същата е придобила останалите ид.ч.
от правото на собственост върху имота в момента заснет като поземлени имоти с
идентификатори **** и **** и като част от улица, вкл. задънена, с идентификатор
**** по КК. Доколкото предмет на настоящото производство е единствено
заснемането на площта отвъд западната граница на имот с идентификатор ****,
единствено в тази част следва да се признае правото на собственост на ищцата и
да се отстрани констатираната грешка.
Възражението на ответника, че нотариалният акт се отнася
единствено до парцел **** по
плана от 1968г. е неоснователно. В самия документ изрично е описано
прехвърлянето и на част от имот № **** извън парцела. Освен това още в началото
на исковата молба ищцата основава правото си на собственост върху имота в
границите по плана от 1968г. както на сделката, така и на наследяване по закон
и давностно владение.
Неоснователно е и възражението, че праводателят
на ищцата не е собственик на имот № ****, тъй като същият, заедно със съпругата
си се легитимира с констативен нотариален акт от 1986г., който не се
опровергава от събраните доказателства.
Неоснователно е и възражението, че имотът не може да бъде
придобит по давност. На първо място, разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ(отм.) е
неприложима, защото в случая не става въпрос за придобиването на реално определена
част от урегулиран имот по давност, а за придобиване на ид.ч.
на съсобственици в целия имот на основание давностно
владение и грешно отразяване на реална част от него в КК. Отрежданията
по регулационния план от 1995г. нямат отношения към изводите на съда. Грешката
се констатира в кадастралния план от 1995г., а след това е пренесена и дори задълбочена
при заснемането по КК. На следващо място, забраните за придобиване на имоти
държавна и общинска собствено по давност се отнася за имоти, които в
действителност се установи, че към даден момент са станали собствени на тези
субекти. Настоящия случай не е такъв, защото спорната площ никога не е била
отчуждавана (както се обясни по-горе) и правото на собственост никога не е
преминавало към държавата или общината. Посоченото в исковата молба придобиване
на права по давност не се отнася до такива на ответника, а до правата на
останалите наследници на Д. Д. М. То се установява от показанията на самия друг
наследник- Е.М.
Отхвърлянето на жалбата в административното производство по
отношение на процесната част няма отношение към
изводите за собственост, като от мотивите на решението на ВАС е видно, че то е
породено и от наличието на спор за материално право, какъвто се решава по
настоящото дело.
Ето защо предявената претенция следва да бъде уважена изцяло
като се признае правото на собственост на ищцата върху реална част от имот между
точки 1, 10, 9, 13, 12, 11, 1 в син цвят по комбинирана скица № 2 към ДСТЕ,
неправилно заснета като част от имот с идентификатор ****, вместо като част от
имот с идентификатор ***** по КК на село В.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата
има право на разноски по предявения иск в размер на общо 1859 лева за държавни
такси, СТЕ, ДСТЕ и адв. възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община М., Булстат ****, с адрес: *****, че Д.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е
собственик на реална част от имот, заключена между точки 1, 10, 9, 13, 12,
11, 1 в син цвят по комбинирана скица-комбинирана № 2 към ДСТЕ - лист 131, представляваща част от поземлен имот с
идентификатор *****, по КК и КР на с. В., одобрени със заповед № РД-18-99
от 12.11.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16 от
14.10.2013г. на началник на СГКК-П., целият с площ от 952 кв.м., трайно
предназначение на територията- урбанизирана, при граници имоти с
идентификатори: ****, която реална част
неправилно е заснета като част от
поземлен имот с идентификатор ****, вместо
като част от поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на село В.
Комбинирана скица-комбинирана № 2 от
заключението на приетата ДСТЕ- лист 131, подписана от
съдията, да се счита неразделна част от настоящото решение.
OСЪЖДА Община М., Булстат ****, с адрес: *****, да заплати на Д.Д.Д.,
ЕГН **********, сумата от 1859.00 лева- разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.