Определение по дело №1035/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1222
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20225300501035
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1222
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ЕАД против разпореждане,
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
1588/04.03.2022г. по ч.гр.д.№ 1942/2022г. на ПдРС, ХІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя против Б. Й. М. по отношение на сумата от 1859,12 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
24.04.2014г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.11.2019г.,
Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 11.11.2019г., Договор за мобилни
услуги № 22571881 и договор за лизинг от 06.12.2019г., Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 10.12.2019г., Договор за мобилни услуги № ********* от
10.01.2020г.. допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 23.01.2020г., както и за разноските над уважените размери до
пълните претендирани. В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е
приел клаузите за неустойка в договорите за неравноправни, тъй като разпоредбата на
чл.143, т.5 от ЗЗП била неприложима спрямо тази клауза. Претендираните неустойки били
до размер на три стандартни месечни абонаментни вноски и този техен размер не
накърнявал добрите нрави.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото
констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 1942/2022г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по заявление
по чл.410 от ГПК от „Теленор България“ЕАД, с което е поискано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 4210.01 лева- главници, стойност на
лизингови вноски и месечни такси за телекомуникационни услуги по договори, ведно със
1
законната лихва върху тази сума от датата 10.02.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 1859,12 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
горепосочените договори.
Съгласно б.“а“ клаузата, уреждаща прекратяването или продължаването на договора
като безсрочен, от сключените между страните договори за мобилни услуги, при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя същият дължи „неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“. Към тази неустойка се прибавят и
отстъпките от абонаментните планове. В б.“б“ е предвидено, че потребителят дължи и
разликата между стандартната цена на предоставеното му мобилно устройство и
преференциалната цена по сключения с мобилния оператор договор. И двете неустойки се
претендират поради едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на
доставчика- кредитор в заповедното производство, на основание неизпълнение от длъжника
на задълженията му за заплащане на дължими суми за предоставените му услуги.
Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. По отношение и на двете неустойки следва да се
отбележи, че дължимостта им е в пряка зависимост от прекратяването на договора или по-
точно развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД. В заявлението не е описано кога и как е
прекратен договорът за мобилни услуги. Сочи се само причината за това- забавяне на
плащанията от страна на длъжника. Със сигурност обаче в общите условия на мобилния
оператор е налице неравноправна клауза, а именно тази по чл.19б, б.“в“ предвиждаща
възможност за доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил
дължими от него суми. За разлика от клаузата по чл.19а, съгласно която за прекратяване на договора от
потребителя е необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, клаузата по чл.19б
не предвижда изискване за предизвестие. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на
чл.87, ал.1 от ЗЗД. Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за
горепосочената неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между
страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава
на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия
на кредитора, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на искането. Ето защо
обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът




ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1588/04.03.2022г. по ч.гр.д.№ 1942/2022г. на ПдРС, ХІІ
гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Теленор България“ЕАД
против Б. Й. М. по отношение на сумата от 1859,12 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 24.04.2014г., Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.11.2019г., Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 11.11.2019г., Договор за мобилни услуги № 22571881 и
договор за лизинг от 06.12.2019г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 10.12.2019г., Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2020г..
допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 23.01.2020г., както и за разноските над уважените размери до пълните
претендирани.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3