Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.05.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Съдия:
Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела Ангелова
разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 66/2017г. и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на К.И.Б. с ЕГН ********** *** против К.н.ч.с.и. ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД с за имуществени вреди с цена 500 лв. и неимуществени вреди с цена
3 000 000лв.Ищецът твърди,че ответникът,чийто член е ЧСИ Б.Б., която
запорирала сумата 500лв. на 10.09.2016г.по и.д. № 2833/2016г., прикрил и
толерирал съдебната изпълнителка.
Ответникът е депозирал писмен
отговор с възражение за недопустимост на исковете.Излага довода, че не бил
работодател на ЧСИ Б./липса на пасивна процесуална легитимация/ и че ищецът не бил страна по изпълнителното
дело/липса на активна процесуална легитимация/.Искът бил неоснователен, тъй
като по депозираната от Б. пред ответната Камара жалба вх.№ Ж-0523/01.12.2016г.
е извършил проверка и се е произнесъл на заседание от 24.02.2017г.като намерил
жалбата недопустима поради липса на правен интерес.На второ място, липсвали
данни за конкретни болки ,страдания и пр. морални вреди на ответника.
Съдът намира исковата молба
процесуално допустима, тъй като ищецът твърди,че претърпял лично
имуществени и неимуществени вреди от
действията на КЧСИ/стр.3 ,абзац 6 от исковата молба.Указано е на ищеца,че е в
негова тежест да докаже реално настъпили неимуществени вреди,претърпени лично
от него, неправомерно деяние на ответника,причинна връзка между това деяние и
вредите.Указано е на ищеца,че не е ангажирал доказателства за лично претърпени
вреди.
В с.з. ищецът уточнява,че длъжникът по
процесното изпълнително дело е неговата съпруга Т.Б., с която са в режим на
разделно имущество, а имотът,за чието
топлофициране е запорираната сума, е собственост на трети лица и Б. изобщо не
живеела в него.На второ място,след сключване на брака съпругата му го упълномощила
да я представлява във връзка с правните спорове с „Топлофикация“и мотивите на
ответника,че му липсвала процесуална легитимация и нямал качество на
заинтересовано лице в производството по жалбата му пред КЧСИ, са необосновани.
Съдът намира иска за имуществени вреди неоснователен,
а иска за неимуществени вреди частично основателен.Съображенията
за това са следните:
Видно от удостоверение за гражданско
брак,издадено въз основа на акт за граждански о брак № 317/21.09.2016г. на
Столична община 16 р-н, ищецът е сключил брак с Т.Ц. Б. с ЕГН ********** на
21.09.2016г.Видно от декларация заверена на 07.09.2016г. от нотариус рег.№ 033,
К.Б. и Т.Б. декларират във връзка с
брака,който ще подпишат на 21.09.2016г.,че избират разделни имуществени
отношения,но за разходите за задоволяването на нуждите на семейството,в.т.ч. и
за задължения, поети за текущите нужди, отговарят солидарно.Видно от пълномощно
рег.№ 14636 от 07.11.2016г.,заверено от нотариус рег.№ 033 на НК, Т.Б.е
упълномощила съпруга си К.Б./изрично е записано „съпруга си“/, да я
представлява по смисъла на чл.32 ал.2 и чл.34, ал.1,2 и 4 от ГПК пред всички
съдебни и административни органи.Видно от жалба вх.№ Ж-0523/01.12.2016г. по
описа на КЧСИ,на 01.12.2016г. К.Б. е сезирал Председателя на КЧСИ с жалба
против ЧСИ Б. И. Бо. с адрес на кантората бул.“В.“ № 00/вход от ул.“Д.“по
изп.д. № 2833/2016г..Жалбоподателят твърди,че ЧСИ е образувал изпълнително дело
въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 10962/2015г. на СРС 74 с-в.с
взискател „Топлофикация София“ ЕАД и длъжник Т.Ц.Б.,но последната не живеела в
апартамента, за който се дължат суми на дружеството, а собственик бил баща и Ц.
И. С. и партидата била на негово
име.Въпреки това на 10.09.2016г.ЧСИ Б. изпратила до местоработата на Б. запорно
съобщение и на 15.09.2016г. на Б. била удържана сумата 500 лв.Същевременно на
17.09.2016г. Б. получила покана за доброволно изпълнение и за да не се урони
престижът и в службата ,на 20.09.2016г. превела 30 % от дълга -1177лв.На
24.09.2016г. поискали връщане на надплатените 500 лв. или погасяване с нея на
следващото плащане.С имейл от 02.11.2016г. ЧСИ Б. отказала. Жалбоподателят иска
от Председателя на КЧСИ да извърши проверка и да наложи съответната санкция на
ЧСИ.От изпълнителното дело се установява,че изпълнителният лист е издаден срещу
длъжника Т.Цв.Б. в полза на „Топлофикация София ЕАД“ сумата 2833.72лв. за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.май 2013г. до
м.април 2014г.,ведно с изтекли лихви 238,78 лв., 61.45 лв. държавна такса и
337,54лв. юрисконсултско възнаграждение.С писмо вх.№ 0877/06.03.2017г.ответната
камара уведомява жалбоподателя К.Б.,че по жалбата му била извършена „обстойна
проверка“ и била разгледана от член на Комисията по професионална етика и
контрол на дейността на ЧСИ,от член на съвета на КЧСИ и от целия съвет на
КЧСИ.Единодушното становище било,че жалбата е неоснователна.Същевременно се
твърди,че жалбата е недопустима, тъй като е подадена не в качеството на
пълномощник на длъжника по изпълнението, а в лично качество и липсвал правен
интерес.Следователно липсвало основание за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ЧСИ Б.Б.
За да се ангажира отговорността по чл.49
вр.чл.45 ЗЗД, следва да е налице неправомерно деяние на лице, на което
ответникът е възложил определена работа и претърпени вреди в пряка каузална
връзка с неправомерното деяние .В случая
ответната КЧСИ,както сама признава в отговора изх.№ 0877/06.03.2017г., е
възложила работа- проверка на жалбата на ищеца- на свои органи/член на
комисията по професионална етика,член на съвета на КЧСИ и целият персонален
субстрат на ответната камара/.Отговорът на жалбата обективира отказ да бъде
разгледана с мотиви,че била недопустима, и същевременно съдържа твърдение,че
била извършена“обстойна проверка“,т.е.
била разгледана по същество.Не са изложени обаче никакви конкретни мотиви по
съществото на спора, а само общо заключение, “не се установиха
незаконосъобразни действия“.Конкретни мотиви са изложени само относно липсата
на правен интерес и липсата на пълномощно.Тези мотиви са необосновани.В жалбата
си К.Б. е подчертал изрично /словесно и визуално с тъмен шрифт и подчертаване
на текста/относно запорираната сума- „която аз възстановявам на
17.09.2016г.“Очевидно жалбоподателят е посочил личния си интерес.Тъй като не е
изяснил на какво основание именно той е
погасил сумата, ответната камара е следвало да укаже на жалбоподателя в
определен срок да уточни в какво качество е платил сумата, след което да
разгледа казуса.Вместо това ответникът директно се е десезирал.Нещо повече, в
кориците на изпълнителното дело се съдържа
пълномощното и удостоверението за
граждански брак/л.81 лице и гръб/ ,както и придружитлно писмо от К.Б. от
12.10.2016г., изясняващо качеството му на заинтересовано лице/л.80/.Въпреки
„обстойната проверка“ответникът не е отчел тези данни.Следователно,налице е
неправомерно поведение по смисъла на чл.45вр.чл.49 ЗЗД.По делото липсват
доказателства за претърпени имуществени щети пряко от ищеца.Това е така,защото същият не е бил
длъжен да внася никаква сума по делото;уговорката в брачния договор за
„солидарност“по смисъла на чл.36,ал. СК касае отговорността за текущи разходи
по време на брака, а видно от изпълнителния лист,сумите касаят период преди сключването му; изрично е
прието,че за минали задължения отговорността е разделна.Дори и да се приеме,че
при непогасяване на сумата ще настъпят фактически неблагоприятни последствия за
домакинството по време на брака/напр. хипотетично спиране на топлоподаване/,в
случая ищецът твърди,че съпрузите не живеят във въпросния апартамент.Следователно
ищецът е заплатил искана от съпругата му сума,независимо дали е дължима в действителност,
от морални съображения с цел да запази престижа и.С това свое алтруистично
действие е нанесъл на себе си имуществена щета по лично убеждение и решение.Що
се отнася до претенцията за неимуществени вреди, тя е частично основателна.Като
се е отнесъл формално към жалбата му, ответникът е показал неуважение и
пренебрежение към личността на ищеца,действайки от позицията на фактически
по-силната страна в обществените отношения.Ето защо съдът счита,че
справедливият размер на обезщетението възлиза на 2000лв., като за разликата до
предявения размер искът е неоснователен.
Предвид освобождаването на ищеца от
държавна такса и разноски на осн.чл.83, ал.2 ГПК,ответникът следва да заплати
на СОС държавна такса върху уважената част на иска в размер на 80лв. на осн.чл.78,
ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.н.ч.с.и. с адрес ***, да заплати
на К.И.Б.“ с ЕГН ********** с адрес *** обезщетение за неимуществени вреди на
осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД в размер на 2000/две хиляди / лева,причинени от
неоснователния отказ да разгледа жалбата му вх.№ Ж-0523/01.12.2016г. по описа
на КЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата до предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.И.Б. с ЕГН **********
с адрес *** против К.н.ч.с.и. с адрес ***, с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 500лв.,причинени от отказ да се произнесе
по жалбата му вх.№ Ж-0523/01.12.2016г. по описа на КЧСИ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Камарата на частните съдебни
изпълнители с адрес на управление *** да заплати на СОС държавна такса в размер
на 80/осемдесет/ лева на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: