Р Е Ш Е Н И Е № 20
гр. Видин, 25.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : В.В.
А.П.
В.М.
при секретаря В.К. и в присъствието на прокурора
..................................
като разгледа докладваното от съдията В.М. В.гр.
дело № 21 по описа за 2020год., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „В…
„ АД-гр.В., представлявано от Г… –Изпълнителен директор , чрез адв.
Пълномощник- Р. Д. против Решение № 508/28.10.2019 по грд № 571/2019г по описа
на ВРС , с което
В…“
АД, ЕИК : …, със седалище : гр. В…, ул.“Ц…“ № .., да заплати на Б.Л.Й., ЕГН **********,*** сумата в общ размер на 19 249,63лева, обезщетение за имуществени вреди за периода от
07.11.2014г. до 27.03.2015г. и за периода от 01.09.2015г. до 01.08.2019г.,
представляваща разликата между трудовото възнаграждение, ведно с добавките за
професионален опит и стаж, което ищецът би могъл да получава, ако не бе се
разболял от професионалното заболяване „С…Х…
– смесен тип с ВН IIст. и ДН I-IIст. Б…“, и пенсията по инвалидност, която получава за същия
период, ведно със законната лихва за забава считана от предявяване на иска
27.02.2019г., до окончателното издължаване,сумата в общ размер 10 815,41лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди за периода от 07.11.2014г. до 01.08.2019г., настъпили в резултат
на полученото професионално заболяване „С…. Х… – смесен тип с ВН IIст. и ДН I-IIст. Б…“, произтичащи от
необходимостта за ежедневно спазване на
хигиенно-диетичен режим, за което се налага изразходване на допълнителни
средства за усилена храна и ежедневен прием на животоспасяващи и
животоподдържащи лекарства и лечение, ведно със законната лихва за забава,
считана от предявяване на иска –
27.02.2019г. до
окончателното издължаване, сумата в общ размер 15 000,00лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода от 07.11.2014г. до 01.08.2019г., настъпили в резултат на полученото професионално
заболяване „С… Х… – смесен тип с ВН IIст. и ДН I-IIст. Б…“, ведно със законната лихва за забава,
считана от предявяване на иска –
27.02.2019г. до
окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер отхвърля като
неоснователен.
Поддържа
се във въззивната жалба, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено по недопустима искова претенция.
Посочва
се, че Районният съд е уважил иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за периода от 07.11.2014 година до 27.03.2015
година и от 01.09.2015 година до 01.08.2019 година за разлика между трудово
възнаграждение и пенсията за инвалидност за същият период за сумата от 19
249,63 лева. Така получаваната пения от ищеца обаче не е само и единствено в
следствие на професионално заболяване, а същият видно от сборните доказателства
е получавал пенсия и получава и в момента и за процент общо заболяване, което е
20% и не е свързано с характера му на. работа.Приложеното
експертно решение на HEJIK …. година, на
което съда обосновава осъдителното решение към датата на завеждане на делото не
е било влязло в сила, тъй като видно от доказателствата по делото е бил в
процедура по съдебно обжалване. Т.е исковете са преждевременно предявени.Претендира
се наличие на професионално заболяване, но от кои документ от описаните ищеца
черпи правата си не е ясно и не е посочено конкретно.Районният съд не е обсъдил
приложените три епикризи за извършени хирургични интервенции на анален абсцес и
Останалите документи са за заболяването Х…, което не е признато за
професионално заболяване, както и тези за Х….
ВКС се е произнесъл е свое решение по подобен казус по гр.дело № 2128/2018
година на 4 гр.отд. на ВКС с докладчик Б., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което изрично се посочва, че работодателят отговаря евентуално за
обезщетяване на вреди не от цялата неработоспособност, а само за тази част за
която има призната причинна връзка между % намалена работоспособност и
претърпените вреди .
Ищецът никъде в исковата си молба не дефинира и не разграничава общото си
заболяване от професионалното такова и придружаващите ги симптоми.
По уважените претенции за заплащане на вреди за спазване на хранително
диетичен режим и приемане на животоподържащи медикаменти. Не са посочени въобще
тези медикаменти поименно, нито е посочени какви от медикаментите приема за
общото си заболяване, кои за твърдяното професионално. Изслушаната медицинска
експертиза не можа да разграничи и посочи изрично кои от медикаментите посочени
в нея са за професионалното заболяване, кои са за другите заболявания на ищеца.
Навсякъде в заключението се говори за заболяването Х….и за спазването на
диетичен режим за него, а не за друго заболяване.
По отношение на присъдените неимуществените вреди в размер на 15 000 лева. Районният съд е постановил
мотиви изключително кратки и несъстоятелни, не обсъждащи въобще събраните по
делото доказателства, като в нарушение на чл.52 от ЗЗД и принципа на
справедливост е присъдил обезщетение в такъв голям размер.
Районният съд въобще не е обсъдил обстоятелствата, че ищецът страда от
съвсем други заболявания много преди да възникне евентуално претендираното
професионално заболяване.Трите иска за неимуществени вреди, за имуществени
изразяващи се в обезщетение за спазване на ХДР и подържащо медикаментозно
лечение и за разлика между получавана пенсия за инвалидност и това което би
получил на длъжността си са погасени по давност, съгласно
чл.358,ал.1,т.3 от КТ .
На следващо място иска за заплащане на Х… и подържащо медикаментозно
лечение за периода от 01.06.2016 година до 01.09.2016 година е неоснователен и
на друго основание. Такъв иск вече е предявяван по гр.дело №1492/2016 година по
описа на ВРС и е отхвърлен като недоказан, като решението е влязло в законна
сила. Т.е със сила на присъдено нещо е влязлото в сила решение, като иска за
този период е отхвърлен.
По отношение на периода от 01.06.2016 година до 01.09.2016 година за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди като разлика в получаваното
трудово възнаграждение за периода от 01.06.2016 година до 01.09.2016 година е
било образувано гр.дело № 1491/2016 година по описа на ВРС, което е приключило
с отхвърлително решение.По отношение на периода от 07.11.2014 година до 01.09.2015
година е образувано гр.дело № 1863/2015 година за обезщетяване на вреди от
спазване на ХДР.
Моли съда да постанови решение, с което отмени
първоинстанционния съдебен акт и постанови решение по същество на делото, с
което отхвърли изцяло предявените искове.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от Б.Л.Й. ЕГН: **********, с
адрес: *** чрез:адв.-пълномощник М…. В.. Г… със съдебен адрес:***, в
законоустановеният срок по чл.263, ал.1 от ГПК , в който оспорва изцяло така
депозираната въззивна жалба от ответника, като неоснователна.
Посочва, че първоинстанционният
съд РС-Видин е постановил правилно и законосъобразно решението си на база многобройните
доказателства, събрани в първата инстанция, които кореспондират по между си и
не си противоречат и с оглед разпределената доказателствена тежест в процеса.Признатото
професионално заболяване е правопораждащият
факт, от който възниква правото да търси
от ответника обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди с
предявените искове, уважени с постановеното решение.
Признатото проефесионално заболяване
се установява и доказва с приетите , като доказателство по делото експертни решения.
От всички експертни решения е видно, че признатото му
професионално заболяване датира и е с начална дата 07.11.2014г. Постановените и
влезли в сила експертни решения, като индивидуални административни актове са
задължителни за съдилищата.
РС-Видин е постановил правилно и законосъобразно
решението си при спазване на материално правните и процесуалноправните
разпоредби.
Моли съда да постанови решение, с което потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки
всички данни по делото, прие за установено следното от фактическа страна :
Предявени
са обективно съединени искове от Б.Л.Й., ЕГН **********,*** против В…“ АД, ЕИК : …, със седалище : гр. В…,
ул.“Ц…“ № …, с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
От данните по
делото се установи, че Б.Й. е
работил по трудов договор в предприятието на ответника. В течение на работата
ищецът заболява и се наложило да бъде освидетелстван от ТЕЛК. Диагностициран е със заболяване „С…. – е….“. Заболяването е
окончателно признато за професионално с Експертно решение № ….г. на НЕЛК,
влязло в сила на ….г.Ищецът търпи имуществени вреди представляващи разликата
между трудовото възнаграждение, което би получил ако работеше на длъжността си
и размера на получаваната пенсия за инвалидност. Във връзка с професионалното
заболяване на ищеца се налага да приема много лекарства и да спазва
хигиенно-диетичен режим на хранене и живот. За стриктното спазване на хигиенно-диетичен
режим се изразходват допълнителни средства за усилена храна, прием на
животоподдържащи медикаменти и инхалатори, а при обостряне на състоянието и
допълнителни такива. Претендира и неимуществени вреди, които се изразяват в ежедневни болки и страдания, от
невъзможност ищеца да диша пълноценно от получения задух, изпитва болки и
бодежи в гръдния кош, постоянна мъчителна кашлица, хрипове, лесно се уморява.
Търпи ограничения в личния си и социален живот. Здравословното състояние силно
се влошава при застудяване на времето. Изпитва затруднения в ежедневното си
обслужване и се нуждае от чужда помощ. Ищецът е подпомаган и обгрижван от
съпругата си. Професионалното заболяване се отразило негативно на психиката му,
като изпитва постоянна тревожност, панически страх от внезапна смърт,
потиснатост, водещи до дълбоки депресивни състояния и разстройства, довели до
хоспитализация и социална изолация. Не може да се разхожда. Изгубил контакти с
приятели.
По
делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и
изслушани са две съдебно – медицински експертизи и съдебно-счетоводна
експертиза.
Вещото
лице по назначената и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена, след направена справка с
доказателствата по делото, проверки в счетоводството на ответното дружество, и
след направена справка в Р…”..” – В… за получавана от ищеца пенсия през исковия
период, е дало заключение за размера на брутното трудово възнаграждение, което
би получавал ищеца за исковия период, като за база за сравнение се вземе
брутното трудово възнаграждение на лице, работещо на същата длъжност - „леяр -
формовчик”, и имащо приблизителен трудов стаж като този на ищеца. Вещото лице е
посочило, че за исковия период общия размер на разликата между трудовото
възнаграждение и размера на получаваната от ищеца пенсия е 19 249,63лева.
Вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза д-р Н… И… - лекар – диетолог, е дало заключение относно вида и
количеството на храните, необходими за ХДР, както и левовата равностойност на
продуктите, необходими за спазване на ХДР за процесния период, като общата сума
възлиза на 5 721,50лева. В
експертизата си вещото лице е отбелязало, че за да се намалят периодите на
обостряне на заболяването на ищеца е необходимо повишаване на защитните сили на
организма, което е свързано със спазване на … с включване на храни, богати на белтъци,
въглехидрати, мазнини, витамини, минерални соли, които се доставят на организма
чрез прием на нетлъсти меса, мляко, млечни произведения, пресни плодове и
зеленчуци. Вещото лице е посочило, че в тези случаи се прилага усилваща диета №
11, като белтъците са завишени и достигат 128г. дневно, мазнините -100г.
дневно, въглехидратите до 400г. дневно. За да се постигне усилваща диета е
необходимо дневните калории да се завишат с 25% - до 3500 калории. Получава се
разлика от 21000 калории, необходими при усилваща диета в сравнение със здрав
човек.
Вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза – д-р С.В. –
специалист по белодробни болести е дало заключение, че за исковия период общата
сума за ежедневен прием на задължителни лекарства,
медикаменти за симптоматично лечение, е на обща стойност за исковия период 5 093,91лева.
Събрани са доказателства относно търпените от ищеца неимуществени
вреди
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира предявените
искове за
имущуствени вреди са основателни и доказани.
За причинени вреди на работник от трудова злополука
или професионална болест, отговорността на работодателя, съгласно разпоредбата
на чл. 200, ал. 1 от КТ може да бъда ангажирана, когато вредите са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт. Отговорността на ответника по чл. 200 от КТ е
отговорност за причинени на работника вреди – имуществени и неимуществени,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай се претендират имуществени вреди,
произтичащи от разликата между трудовото възнаграждение,
което ищецът би могъл да получава, ако не бе се разболял от професионалното
заболяване, и пенсията по инвалидност, която получава за същия период, както и
произтичащи от ежедневната необходимост за спазване на хигиенно
– диетичен режим и прием на животоподдържащи медикаменти. За да се ангажира отговорността на ответника по чл.
200 КТ, е необходимо да бъде установено по категоричен начин наличие на
професионално заболяване или трудова злополука. Професионалният характер на
заболяването на ищеца е установено с Експертно решение
№ …г. на Национална експертна лекарска комисия. Безспорно в процеса бе установено, че
ищеца след дългогодишна работа в ответното дружество е получил професионално
заболяване „С…Х…
– смесен тип с ВН IIст. и ДН I-IIст.
Б…“. Установено е също, че това професионално
заболяване е довело до трайна нетрудоспособност от 50 на сто като са се появили и усложнения. Вследствие
на професионалното заболяване и неговите усложнения е необходимо, ищецът да
спазва хигиенно диетичен режим, изразяващ се в приемането на усилена храна със
завишаване на дневните калории с 25 %, както е необходим и непрекъснат прием на
животоподдържащи медикаменти. Изразходването на средства за набавянето на
усилена храна и животоподдържащи медикаменти се явява имуществена вреда,
която ищецът търпи за исковия период.
Разпитаните
по делото свидетели установиха, че ищецът спазва хигиенно-диетичен режим, свързан
с прием на определени храни, както и приема ежедневно лекарства,
което е свързано с допълнителни разходи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда, включително пропусната полза и обезщетението
и / или пенсията по общественото осигуряване. В т. 6 на Постановление № 4 от
30.10.1975г. на Пленума на ВС, която не е загубила действието си и намира
приложение и понастоящем при КТ, е посочено, че се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Когато се
касае за намаление на трудоспособността на работник, вредите се състоят в
разликата между получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и размера
на отпуснатата пенсия. Тази разлика се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено
време и възраст, като този срок може да бъде продължаван най-много с толкова
време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по чл. 2
от ЗП от 1957г. Това е така, защото именно поради увреждането от полученото
професионално заболяване ищецът е лишен от възможността да работи до навършване
на възраст
за пенсиониране за осигурителен стаж и търпи имуществени вреди от лишаването му
от тази възможност. Именно разликата между трудовото възнаграждение, което би
получил ищеца ако би бил здрав и отпуснатата пенсия поради заболяването му се
явява компенсация за претърпените имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. С оглед на горното съдът намира, че са
налице условията на чл. 200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя
за заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди на
посоченото основание. При определяне размера на обезщетението, съдът намира, че
на ищеца ще следва да се присъди разликата между брутното трудово
възнаграждение, което би получил ако работеше при ответника на длъжността „л…”,
съгласно констатациите на вещото лице, и пенсията по инвалидност.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди, правилно
Видински районен съд е приел
за частично
основателен за сумата в общ размер на 15 000,00лева. Съобразени са характера
на търпените болки и страдания от професионалното заболяване на ищеца, водещо до непрекъснати затруднения в дишането, много лесна физическа умора и
кашлица,
натоварване на психиката, ограничение на социалните контакти, затруднения в
ежедневния бит, хроничния и прогресиращ ход на процесното
професионално заболяване, възрастта на ищеца – 61г., обусловената от това заболяване намалена работоспособност – 50 на
сто и отчел
е и необратимостта
на състоянието на ищеца при откъсване от работната среда, съобразно принципа за справедливост /чл. 212 от КТ във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
ВРС при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди от професионалното заболяване
на ищеца не е отчитал
субективните оплаквания и усложненията
на състоянието на Б.Й. във връзка с
констатираните при него общи заболявания, както и процесуалното поведение
на ответното дружество , в хода на административните производствата по
обжалването на Експертните решения. Признатото проефесионално заболяване се установява и
доказва с приетите , като доказателство по делото експертни решения.
С Експертно решение /ЕР/ №… от зае. №….г. на ТЕЛК Общи
и професионални болести при Университетска болница -МБАЛ"Св.И.." му е
признато професионално заболяване : с…. Водещата диагноза е : п…, причинена
от друга уточнена неорганична прах. Н…. /дата на инвалидност/ - е от … г. и т….
ЕР на Т… е обжалвано пред НЕЛК. С влязло в сила на 21.11.2018г. Е…№.. от
заседание №…г. на НЕЛК Специализиран състав по Вътрешни и белодробни болестими
е признато професионално заболяване : С…. Х…-смесен тип с В…. … и Д… .Б….
Началната дата на заболяването /инвалидизирането /е от ….г. .Крайният процент
на трайно намалената ми работоспособност/ТНР/ е определена равен на 56%, като
50% е с причинна връзка професионалното заболяване. Срока на определения
процент ТНР е до 01.08.2019г.
Решението на HEЛK е влязло в сила след съдебното му обжалването от
страна на ответника пред Административен съд-В…, видно от приложените Решение
№23/14.03.2018г. по адм.д.№523/2017г. на АС-Видин с което е отхвърлена жалбата
му и Решение №14339/21.11.2018г. по
адм.д.№6123/2018г. на Върховен административен съд, с което е потвъредно
решението на АС-В….
Безспорно се доказа, че заболяването Х… е част от признато професионално
заболяване.
В съдебно заседание на 20.09.2019г. по делото е представено, като доказателство Експертно решение
№… от зас.№…г. на УМБАЛ"С…"ЕАД същото е за преосвидетелстване със
срок до 01.06.2022г. От същото е видно,че професионалното му заболяване е:С… ст
усложнена с Х…, б…и Х. И това експертно решение, след приключване на делото
пред първата инстанция в РС-Видин, е
обжалвано от „В…."ЕАД, което е потвърдено изцяло от HEJIK с Експертно решение №…. от зас.№….. и в това експертно
решение, като професионлано заболяване е признато: Смесена пневмокониоза I ст
усложнена с Х…, бронхиектазии и ХДН.
От всички експертни решения е видно, че признатото му професионално
заболяване датира и е с начална дата 07.11.2014г. Постановените и влезли в сила
експертни решения, като индивидуални административни актове са задължителни за
съдилищата.
РС-В… е постановил правилно и законосъобразно решението си при спазване на
материално правните и процесуалноправните разпоредби.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че иска за заплащане на Х… и подържащо
медикаментозно лечение за периода от 01.06.2016 година до 01.09.2016 година е
неоснователен , тъй като такъв иск вече е предявяван по гр.дело №1492/2016
година по описа на ВРС и е отхвърлен като недоказан, като решението е влязло в
законна сила. Т.е със сила на присъдено нещо е влязлото в сила решение, като
иска за този период е отхвърлен.
Същото се твърди и по отношение на
периода от 01.06.2016 година до 01.09.2016 година за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди като разлика в получаваното трудово възнаграждение за
периода от 01.06.2016 година до 01.09.2016 година , за който е било образувано
гр.дело № 1491/2016 година по описа на ВРС, което е приключило с отхвърлително
решение.По отношение на периода от 07.11.2014 година до 01.09.2015 година е
образувано гр.дело № 1863/2015 година за обезщетяване на вреди от спазване на
Х..
Както бе посочено и по-горе заболяването на ищеца е
признато за професионално по нормативно
определения затова ред от надлежния орган
с Експертно решение №… от зас.№…г. и в това експертно решение, като
професионлано заболяване е признато: С…. усложнена с Х…, б…и Х… с начална дата
07.11.2014г.
Претенциите му
са съобразени с обстоятелството от кой момент
е възникнал съответно ЮФ. Това е моментът на признаване на заболяването
за професионално. Поради това с предишните решения на ВРС е прието, че
работодателят не дължи обезщетение за
имуществени вреди претърпени преди този момент, т.е. не може вредите да бъдат
причинени преди възникване на ЮФ.
Безспорно е
наличието на професионално по своя характер заболяване, признато по надлежния ред установен в КСО и
Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести /обн. ДВ, 65 /
С
оглед гореизложеното, Видински окръжен съд :
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА Решение № 508/28.10.2019 по грд №
571/2019г по описа на ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС е едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.