РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С. И. С., ЕГН
**********, чрез пълномощника му по делото адв. Т. Д., против
Решение №2039 от 08.11.2021г., постановено по гр.д. №7114/2021г., по описа
на Районен съд- Пловдив, ХV гр.с., с което са били отхвърлени исковете
му против Железопътна секция- Пловдив към ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура““, ЕИК 1308232430514, да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението му, извършено със Заповед №
65/09.03.2021г. на директора на ЖП Секция- Пловдив, и да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „****“. В жалбата
се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска
отмяната му и уважаване на предявените искове.
Насрещната страна по въззивната жалба- Железопътна секция-
Пловдив към ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура““,
ЕИК 1308232430514, чрез пълномощника си по делото юрк. Е. С.,
оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи,
както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд
се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. От фактическа страна по делото
няма спор между страните, а и се установява от писмените
доказателства, че ищецът е работил по трудово правоотношение с
ответника на длъжност „****“. Със заповед №65/09.03.2021г. на директора
на ЖП Секция- Пловдив на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” за това, че на 29.01.2021г. в индустриален жп клон на фирма
„Инса газ“ ООД в с. Белозем, заедно с още трима работници от жп
участък Филипово към ЖП Секция- Пловдив, в работно време извършва
ремонт на жп прелез, собственост на „Инса газ“ ООД, като част от
скрепителния материал и работните инструменти са собственост на ДП
„НКЖИ“, ЖП Секция- Пловдив.
Ищецът не оспорва обстоятелството, че на посочените в заповедта
за уволнение дата и място в работно време е извършвал действия по
ремонт на жп прелез, собственост на „Инса газ“ ООД. Твърди се, че
ремонтът е извършван при условията на крайна необходимост, тъй като
е била налице непосредствена опасност да дерайлира влак, поради което
ищецът е изпълнил своя граждански дълг. Твърди се и че използваните
2
при извършване на ремонта скрепителни материали са били собственост
на „Инса газ“ ООД, а работните инструменти са частично собственост
на самите работници. По така изложените съображения ищецът счита, че не
е извършил нарушение на трудовата дисциплина, поради което
уволнението му е незаконно.
От показанията на разпитаните свидетели И. Г. и Т. Т., които
заедно с ищеца са участвали на 29.01.2021г. в ремонта на жп прелезът
на „Инса газ“ ООД, се установява, че същият се е нуждаел от ремонт,
както и че е имало опасност при неизвършване на такъв да настъпи
злополука. От същите, както и от обясненията на ищеца, дадени до
работодателя му /л.7 от първоинстанционното дело/, се установява, че
работните инструменти, използвани при ремонта, са собственост на ЖП
Секция- Пловдив. По отношение на скрепителния материал, използван при
ремонта- пирони, тирфони и други, от показанията на всички разпитани
по делото свидетели се налага изводът, че същите не са били
собственост на ответника. От показанията на св. В. Д.- началник на ж.п.
участък Филипово и пряк ръководител на ищеца се установява, че по
времето, когато ищецът е извършвал ремонта, същият е трябвало да
извърши приключване на месеца. При така установените по делото
фактически обстоятелства неоснователни са доводите на ищеца, че не е
извършил нарушение на трудовата дисциплина. Обстоятелството, че е
имало нужда от спешен ремонт на жп прелеза на „Инса газ“ ООД, не
е давало право на ищеца в работно време и без разрешението от
работодателя си да пристъпи към извършване на ремонта. Същият е
имал възможност и е следвало да сигнализира прекия си ръководител за
ситуацията, като укаже на лицата, стопанисващи прелеза, че следва да
преустановят използването му до отстраняване на проблема. Вместо това
ищецът се е отклонил от изпълнението на трудовите си задължения и без
знанието на работодателя си, ангажирайки и други от подчинените му
работници и използвайки предоставените му от последния работни
инструменти, се е заел с извършването на ремонта. По този начин е
осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.4,
пр.1 от КТ, тъй като умишлено не е изпълнил трудовите си задължения,
с което е злоупотребил с доверието на работодателя /в този смисъл-
Решение №129 от 15.07.2021г. на ВКС по гр.д.№4280/2018г., 3-то г.о./.
3
Не могат да бъдат споделени изложените във въззивната жалба доводи,
че извършеното от ищеца представлявало „самоотлъчка“, извършена
еднократно, което съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ не било основание за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В случая не се касае
за неявяване на ищеца на работа по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а
за умишлено отклоняване на него и друг работник- св.Тильо Тилев от
изпълнението на възложената им работа и извършване на такава с
помощта на предоставените му работни инструменти в полза на трето
лице без знанието и разрешението на работодателя, което следва да бъде
квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя съгласно
чл.190, ал.1, т.4 от КТ. Съгласно изискването на чл.190, ал.2 от КТ
наложеното му за така извършеното дисциплинарното нарушение
наказание „уволнение“ е съобразено с критериите по чл.189, ал.1 от КТ,
като са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, и поведението на работника или служителя. От
значение в тази връзка е обстоятелството, че ищецът е бил ръководител
на група по поддържане на железния път, както и че в това си качество
е имал водеща роля при извършване на процесния ремонт, в който е
включил и един от подчинените му работници- св. Т. Т., когото е
отклонил от изпълнението на трудовите му задължения. При преценката
за вида на дисциплинарното наказание следва да се отчете и факта, че
със Заповед №24/17.02.2020г. на директора на ЖП Секция- Пловдив на
ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за
допуснато от него на 03.02.2020г. неспазване на работното време.
Преценени в своята съвкупност, тези обстоятелства водят до извода, че
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ е съответно
на извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина.
Неоснователни са доводите на ищеца за допуснати нарушения на
разпоредбата на чл.193 от КТ. Видно от писмените доказателства по
делото /л.6-8/, от ищеца са били поискани обяснения именно за
обстоятелствата, за които му е било наложено дисциплинарно наказание-
за това, че на 29.01.2021г. в индустриален жп клон на фирма „Инса газ“
ООД в с. Белозем, заедно с още трима работници от жп участък
Филипово към ЖП Секция- Пловдив, в работно време извършва ремонт
на жп прелез, собственост на „Инса газ“ ООД, като част от скрепителния
4
материал и работните инструменти са собственост на ДП „НКЖИ“.
Обстоятелството, че на ищеца не е бил връчен цитираният в искането за
обяснения доклад №300/29.01.2021г. не опорочава по никакъв начин
процедурата по искане на обяснения, тъй като в самото искане са
посочени фактите, за които се искат обяснения. При това положение
правото на ищеца да разбере в какво нарушение е уличен, за да може да
се защити адекватно по него, е гарантирано, поради което и липсва
нарушение на нормата на чл.193 от КТ.
Неоснователни са доводите, че заповедта за уволнение била
издадена от лице, което няма работодателска власт и не може да
прекратява трудови договори. Видно от представените писмени
доказателства /л.22-24/, генералният директор на ДП „Национална
компания „Железопътна инфраструктура““ е упълномощил директора на
регионално поделение „Железопътна секция Пловдив“ Г. Д. К. да
назначава, уволнява и налага дисциплинарни наказания на работниците и
служителите от регионалното поделение, а в случаите, когато последният е
в отпуск или командировка, с тези права е упълномощен **** на отдел
„Поддържане на железния път и съоръженията“ в регионалното поделение
Е. В. Ч.. Тъй като в периода 04.03.2021г.-11.03.2021г. Г. Д. К. е бил в
отпуск, оспорената заповед за уволнение е издадена от Е. В. Ч., който
е разполагал със съответните правомощия за това, и който, видно от
текста на заповедта, се е запознал с дадените от работника обяснения.
Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения на
колективния трудов договор, тъй като ищецът бил член на КНСБ и член
на КУТ по чл.6 от КТ, а работодателят не бил спазил процедурите,
разписани в КТД. Видно от писмените доказателства /л.36 и л.40/,
Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пловдив е дала предварително
разрешение за прекратяване на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ на
трудовото правоотношение на ищеца, ползващ закрилата по чл.335, ал.1,
т.5а от КТ, ОСО- Железопътна секция Пловдив- ДП НКЖИ към
Синдиката на железничарите в България към КНСБ е дал съгласие
съгласно чл.83, т.3 от КТД за 2020г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ищеца.
По така изложените съображения предявените искове за признаване
5
на уволнението за незаконно и отмяната му и възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност са неоснователни и следва да
се отхвърлян.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 от КТ се препрати и към
мотивите му.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК с оглед неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2039 от 08.11.2021г., постановено по
гр.д. №7114/2021г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХV гр.с.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, да заплати на Железопътна
секция- Пловдив към ДП „Национална компания „Железопътна
инфраструктура““, ЕИК 1308232430514, сумата от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6